Берлинският сборник е среднобългарски ръкопис от края на 13 век – началото на 14 век.

Берлински сборник

Име смесено съдържание, като преобладават апокрифите и белетристиката.

Ръкописът се съхранява в Берлинската държавна библиотека под № 48, откъдето и името му. Открит и публикуван е от Вук Караджич в препис на пергамент в 135 листа четвъртина, след което Ватрослав Ягич открива друг препис, който днес се съхранява в Публичната библиотека на Петербург (Руска национална библиотека) в сбирката на Александър Хилфердинг под № 42 - в препис от 17 век.

Източници

редактиране
  • Старобългарска литература, стр. 63-64, Енциклопедичен речник, изд. „Абагар“, 2003 г.; ISBN 954-427-532-0

Външни препратки

редактиране