Бернардина де Корадис
Бернардина де Корадис (на италиански: Bernardina de Corradis; док. XV-XVI век) е метреса на Лудовико Мавъра, херцог на Милано.
Бернардина де Корадис | |
метреса на миланския херцог Лудовико Сфорца „Мавъра“ | |
Родена |
1464 г.
|
---|---|
Починала | 1496 г.
|
Семейство | |
Съпруг | Антонио Джентили |
Партньор | Лудовико Мария Сфорца |
Деца | Бианка Джована Сфорца Маргерита Джентили други |
Биография
редактиранеИзвестна с това, че е метреса на Лудовико Сфорца „Мавъра“, тогава херцог на Бари, в периода 1482-1483,[1] тя му ражда една дъщеря: Бианка Джована, която израства в Милано. Бернардина се омъжва по волята на херцога за тортонския благородник Антонио Джентили.[2][3]
Тя все още е жива в края на 1496 г., когато Лудовико й пише, за да съобщи за преждевременната смърт на дъщеря им, като я уверява, че „поради тази причина няма да бъдеш толкова обичана от нас в бъдеще, както ако Бианkа беше все още жива“.[4]
Пълният превод на легитимационната диплома на Бианка Джована с дата 8 ноември 1489 г. и подписана от Джан Галеацо Сфорца е направен в кабинета на Карла Глори.[3] Най-важната информация е следната:
- Момиченцето (което тогава е 7-8-годишно) се казва Джована Бианка;
- Майка й е посочена в акта просто като „г-жа Бернардина“ – знак, че нейната самоличност е била скрита и че тя очевидно е била държана настрана от средата на миланския двор (за разлика от следващите метреси на херцога Чечилия Галерани и Лукреция Кривели, могъщи куртизанки);
- Става ясно за първи път, че Бианка е била зачената, когато Бернардина вече е била омъжена, и че името на нейния съпруг, както по време на зачеването, така и на датата на акта, е било „Антонио Джентили“; Джулини го идентифицира като благородник от Тортона на много напреднала възраст, но според последното изследване на Глори той би трябвало да е по-млад потомък със същото име;
- Лудовико Мавърът, по време на зачеването на Бианка, е бил сгоден за Беатриче д'Есте, докато в акта на легитимирането на Бианка той е бил посочен като „женен поради законната възраст на най-видната му съпруга“ (бракът им е бил предстоящо).
Заслужава да се отбележи фактът, че фамилното име на майката не се появява в дипломата за легитимация, наречена изключително като „Бернардина“. Само в писмото на херцога от 23 ноември 1496 г. – поверително послание, в което херцогът я предупреждава за внезапната смърт на дъщеря му, тя е посочена с пълното си име „Бернардина де Конрадис“.
Потомство
редактиранеБернардина дава на херцог Лудовико само една известна дъщеря: Бианка Джована (1482-1496), легитимирана от него през 1489 г. Тя се омъжва за Галеацо Сансеверино и е любимка на Беатриче д'Есте. Става господарка на Бобио, Вогера и Кастел Сан Джовани.[6][7]
Бернардина ражда от съпруга си Антонио Джентили други деца, включително дъщеря на име Маргерита, която през 1495 г., след като се разболява сериозно, е обгрижвана от своята полусестра Бианка Джована.[4]
Бележки
редактиране- ↑ Zanetta e Cecilia: potere, sangue e passioni nella Milano di Ludovico il Moro
- ↑ «Nel volto della Gioconda vedo la Signora di Voghera».
- ↑ а б “Enigma Leonardo. Decifrazioni e scoperte - La Gioconda. In memoria di Bianca, SV, 2011-12”.
- ↑ а б Società storica lombarda, Varietà, in Archivio storico lombardo. Т. 39. 1874. с. 236 e 241.
- ↑ La Principessa di Leonardo
- ↑ Monna Lisa e i suoi misteri.
- ↑ Gli Sforza. La casata nobiliare che resse il Ducato di Milano dal 1450 al 1535.
Библиография
редактиране- Caterina Santoro, Gli Sforza. La casata nobiliare che resse il Ducato di Milano dal 1450 al 1535, Milano, 1999.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Bernardina de Corradis в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |