Беседа:Авитохол (владетел)
Несвързани легенди
редактиранеПремествам тук легенди, несвързани с Авитохол, които нямат и посочен източник:
За него се говори в една старинна българска легенда:
"Подобно на легендарните Ромо и Рем, Кир Гобис и Парис, първият испански крал Болгорос
накарал да хвърлят в морето внука му, който му е бил и син, но морските вълни го изхвърлили
жив и здрав на брега, където една сърна го откърмила.
В този разказ, датиращ от XIV век между многото народ с необикновенни родоначалници са споменати и българите, наречени още "Мисикиици" (тоест мизиици), по името на древната област Мизия, в която се е заселил Аспарух "Князчето мисикииско, сиреч българско" е несъмнено някакво приказно момче, от което според древните българи е произлязал техния род. И то е било отхранено в пущинака по чудодеен начин, една сърна му станала майка.
Тази легенда е съхранена и в една българска народна песен, преразказана от културфилософа Найден Шейтанов. Млад билярин дал на лична мома биле за рожба. Когато навремило да роди, момата отишла горе в усоите и там на една горска поляна родила “дете не като всяко”, а “дете с ризница” и “със златни криле на рамената”. Тя разпасала пояса си и била вързала люлка за необикновеното чадо. Ала момата умира наскоро, но дошла кошута и почнала да кърми осиротялото дете. Детето-сираче било взето от Ян кехая – овчаря на овчарите. Така е наричан Янкул – един от главните богове на прабългарите.
Тълкуване на името
редактиранеДобавих алтернативно научно тълкуване на името Авитохол. Моля да не се ограничаваме до фантасмагорните теории на Петър Добрев, който все пак не е специалист езиковед. Наполетано 14:49, 3 март 2008 (UTC)
Добавил си глупостите на побъркания тюрковъд Добрев.
Виж това:
1). Авитохол. Той е първи подред във „владетелския списък”. Традиционно привържениците на хунския или тюркския произход на древните българи, смятат че това е хунският вожд Атила. Дори на пръв поглед е твърде съмнително, предвид съвпадението само на три звука при сравняването на имената – „а”, „и”, „л”. Атила е известен от германските саги като „Етцел” и „Атли” в скандинавските, но никой никога не го е наричал Авитохол. Например името Ætla е било разпространено сред англосаксонците в първите векове, след заселването им в Британия. Засвидетелствано е и в староанглийски топоними Ателфорд, Ателфиелд, Ателбург, Ателбридж. (ОМХ-МГ,стр.453) Самият факт че в „Именника” за него са отредени 300 години на управление, показва че се касае не за историческа личност, а за митологичен персонаж, прародител. Напр. в представите на аланите, 300 години е една завършена епоха от развитието на света. За етимологията на името мога да предложа няколко версии”:
а). Авитохол - син на сърната. Тази версия е популяризирана от П.Добрев, аргументирайки се със съответната легенда за българския княз отгледан от кошута, фиксирана от източниците: „От една старинна литовска хроника, записана през 14-15 век, личи че българите са разказвали една легенда за своя произход - те вярвали, че създателят на техният народ е бил отгледан в горският пущинак от една милосърдна кошута”. (ПД-ППЕКстр.92) Той посочва хипотетичното прабългарско-памирско афи, аху – сърна, кошута и тофъл, тафъл – дете. Съотв. в авестийски āba, санскритски ābhā, персийски āf, āhū, ahwal, пехлеви āhūg, пущунски аfi, аhu, aosī, осетински хъuaz, хинди-урду āhū, искашимски ахvi, кашмирски āhō, раджахстхански aphandī, белуджи ask – елен, в осетински кошута. В тох.(б) aiyye, aineye – антилопа, елен. (DA-DT-b) (В келтските езици, кимвърскои ewig, корнуелски euhik – сърна.) За тофъл, откриваме в кюрдски tifal, пущунски tiflak, персийски tefl, taulīh, гилянски, таджикски, шугнански tifl, сариколски tēxēl, кховарски tâükur – дете. (VS-ETD) В авестийски toχm, пехлеви tōhm означава семе, род, племе, семейство. В ингушки tīexьe – потомък (иранска заемка). (РИС) (Б.а.:Аналогично в някои варианти на аланския „Нартски епос”, един от главните герои Батраз, притежаващ много от характеристиките на Бога-войн, Бога-гръмовержец, като новороден е бил откърмен от кошута, а в друг вариант, майката на Батраз е родена от бяла кошута. (АД-РГ) Прародителя Сауасс (Зиези) също се жени за богиня превръщаща се в кошута, според Нартския епос.) В осетински присъства думата tаlа – фиданка, младо дръвце (сравни със средноперс. tola – новородено животно, хинди-урду totlā, totlānā – дете) за което В.Абаев посочва унгарското fia-tal – кълн, зародиш, млада клонка, младо дръвце, като стар алано-унгарски изоголос (Blüten), така че е според неговата въстановка (Абаев), е съществувала подобна на другите ирански езици, аланска дума talfa/tulfæ, аналогично на осетинското tær, tærыn което означава, младенец, отрок, потомък, а в другите ирански езици е със значение свежа трева, млада клонка (аналогично в български трина – свежо сено). (ВА-С-3,стр.225) Аналогично в чувашки turаt – клонка, кълн, израстък. Или имаме древен индоирански корен tafl/tefl и хипотетичното прабългарско тохол, тух(ол), разширения на същия древен корен *tul/*dul, със значение син, потомък.) б). Авитохол – защитник, покровител на рода. В тох.(б) awe – дядо, прародител, етруски apa – баща, латински avus - дядо. (DA-DT-b),(EG) С общ произход са староиндийското avi, авестийското avaiti, avitar – благосклонен, защитник, закрилник, древноирански *au, *auah, авестийски avah, хотаносакски hava, хоремзийски *abi - помощ. (L-IAIL),(ВР,ДЭ-ЭСИЯ-1,стр.253-254) Също в авестийски aiwyâxshayeiñti, aiwi-xshi – ръководещ, управляващ. (JP-DCAW) Изхождайки от общоиндоевропейското *avi – прародител, индоиранското avi – защитник, покровител и общоиранското *toχm – род, семе, потомство, в български тужар – потомък, туканъ – сродник, респ. осетинското иронско tug, дигорско tog – кръв, което също е производно на *toχm, в Авитух, Авитохол може да се види „покровител (прародител) на рода”. Също в дигорски ахil, аul - род, поколение, близки родственници по кръв, от персийското xail, xīl – род, поколение. Във вахански ažγol, шугнански ižγōl, йидга ažγаl – членове на семейството, според Томашек е с общ произход с кховарското ažеli – деца. (ДРС),(ВА-С-1,стр.90),(ИС,К-ЭСВЯ,стр.90) В персийски, пущунски ahl – род, народ. (DDSA) Ностратически паралел с тунгусоманджурското xala – семейство, род. (ССТМЯ-1,стр.459) Тогава Авит-охол – покровител, защитник на рода, племето, респ. прабългарското *oхолъ е аналог на дигорското *aхил – род, семейство или Ави-тог-хил – прародител по кръв, прародител на рода. Според Й.Микола и Х.Хаусиг, Авитохол произлиза от хуно-алтайското avit (ata), aba – прародител (баща, дядо) и oγul – син, потомък, чиято древнобългарска форма е ohol. Така мисли Б.Симеонов. Въображаемата връзка с Атила, се извежда като ata – баща + il – племе, т.е. Атила – баща на племето. (БС-ПО,стр.136-138) Виждаме ностратическите корени на понятията. в). Авитохол – прародител на двалите, дуласите, Дуло. В „Именника на българските канове” ясно е посочено че митичният Авитохол е пръв от управляващия род Дуло. Съществува голямо основание, както смята Гадло, да смятаме че „родът Дуло” всъщност е сарматското племе двали, дуласи, тали, туласи, чийто далечни наследници са съвр. осетинци двали, двал-дигор. Двалите или туласите са непоследствени съседи появили се съвместно с прабългарите от групата внъндур-болгар в Кавказ. Така че Ави-тохол, респ. Ави-тул, може да се разглежда и като „прародител на Дуло”, дуласите, респ.на управляващата династия.
- До горния анонимен: явно не знаеш, че нито една изконноиранска дума в персийски не съдържа арабското фарингално ط /tˤ/: персийското طفلك е повече от очевидно заето от арабски. А формите в другите ирански езици са заети от персийски (познай защо?). Цитираното от тебе „средноперс. tola – новородено животно“ в персийски се пише по сьвсем друг начин (توله) и няма нищо общо с арабската дума. Наполетано 13:53, 16 ноември 2010 (UTC)