Беседа:Актуални лексикални несъответствия между български и македонски

Още думи

Ако някой може и да допише как се четат македонските букви, които ги нямаме, ще е добре, защото не съм сигурен: ќ, љ (ль), ѕ, ѓ, џ(дж), ј(й), њ (нь).

Мисля, че е така: ќ (кь), љ (ль), ѕ (дз), ѓ (гь), џ (дж), ј (й), њ (нь) --The Engineer 10:35, 27 май 2005 (UTC)

От четенето на малко днешномакедонски видях, че има още доста думи, на български: въпрос, спешно, какво, що, след (нямат такава дума), дума. Има още много, които в български имат кореново свързан еквивалент, но смислово по-различни, толкова, че може да стане объркване. Повечето от тези думи ние разбираме долу горе какво означават, обаче ако българската утвърдена дума е с различен корен, македонците не я разбират, например "бъдеща=идна" и "седмица=недела". Сигурно има още, а това са доста основни думи за взаимно разбиране. Добре ще е този списък да го направим изчерпателно: аз бих събрал думи, които не разбирам (или само предполагам от изречението) или са различни от българските и ще ги добавя в беседата, за да може някой да ги преведе. --5ko | Беседа 10:26, 27 май 2005 (UTC)

Ами, ако ми дозволите да „адаптирам“ некои зборови--Хари 10:54, 27 май 2005 (UTC):

• користам - използвам
• зборувам - говоря
• нејзина - нейна
• луѓе - хора
• анимирам (разбира се ако знаеш английски) нещо като забавлявам (анимир дама)
• заедница - общност
• сеуште - все още
• среќаваме - срещаме
• тешкотија - трудност
• да се нафатиме на работа - да се заловим на работа
• претерување - пресилване
• негирање - отрицание
• слика - снимка, картина (от сръбски)
• дискутабилно, подискутабилно - спорно, по-спорно
• велам - казвам
• вжештен - нагорещен, нажежен
• сугестија - внушение
• Фала - благодаря (май не се използва много: благодарам е по-често)
• вештачки - изкуствен
• влада - правителство
• патрлок - (и аз не знам кво значи ). Ако е от сръбски patrljak пън, значи това е.
  • това им е думата за мъниче --5ko | Беседа

Значи, все пак има нещо сръбско: от patrljak пънче или от patuljak джудже, не знам от кое точно е взета.--Хари 11:04, 27 май 2005 (UTC)

Няма такава дума май. Търсачките не я откриват другаде освен във уикиKomitata 01:22, 29 май 2005 (UTC)

Ами сега правя връзка и мисля, че се потвърждава тезата ми: патрлок < patrljak (sr) = stub (en) = пън(че) . Преди не си мислех за основното значение на английската дума.--Хари 10:05, 29 май 2005 (UTC)

• неконзистентност
• исто - също (сръбска дума)
• прашање - въпрос, питане
• итно - спешно
• што - какво; че

Не ме убеждавайте

Не ме убеждавайте, че говоря друг някакъв небългарски език вкъщи си когато казвам "по пладне", "креват", "барем" и др. Практически всичко което виждам написано в графата македонски думи, са типични български, дори и да не са много използвани . --The Engineer 00:34, 29 май 2005 (UTC)

Бих ти бил благодарен ако би отбележил фактът. Искам да знам колко от тези думи българи разбират, понеже това е първа крачка към някой компромис. --VKokielov 16:50, 29 май 2005 (UTC)

Точно тези три думи се употребяват много като синоними и предполагам, че всички ги разбират. Повечето от другите, както и тези, които аз предложих по-горе, не се разбират от мен, вероятно защото въобще не съм ги срещал в българската литература. --5ko | Беседа 22:51, 29 май 2005 (UTC)

Аз предлагам следната технология - за всяка дума посочена като различна, първо търсим архаични и диалектни думи например в Словото, след това ровим в сръбски речник, след това в международната лексика. Което мине през тройната дестилация заслужава място в специална табличка, която ще направим? Komitata 23:35, 29 май 2005 (UTC)

Само че не всяка ти дума в сръбски речник е пристигнала през вашия обожаван "тъмен период СФРЈ", а за да се разбере житото, трябва ни, боя се, специалист. Ако бях по-близко, дявол да го вземе, може бих могъл да събера данни сам. Както стоят неща, никакви таблички ние сами не смеем да правим. --VKokielov 04:37, 30 май 2005 (UTC)

Виж колко добре се ориентираш в проблема и на двете страни Komitata 00:58, 29 май 2005 (UTC)

Извинявайте, че се намесвам, но ще се постарая да внеса малко яснота във въпроса. Komitata е прав за източниците, които трябва да се проверяват. Един надежден източник (смятам, че няма сериозен спор около това) е Речник на блъгарский язик на Найден Геров. Що се отнася до ровене в сръбски речници, то не е съвсем надеждно, ако човек не е специалист по сръбски, но може и да свърши работа. А различията, които произтичат от различна честота на употреба на различни думи (не само международни, а и от славянски или друг произход), просто трябва да се посочват като такива чрез някаква забележка или уточнеие, а думи от чужд произход, които са придобили гражданственост само в Македония, не виждам какъв е проблемът да бъдат посочвани (например, демантира - отхвърлям). Значи, структурата на един такъв списък може да бъде: (1) общи думи, които в български са архаични, (2) сръбски заемки в македонски (независимо от периода, защото той е трудно да се определи), (3) международни и други общи думи с различна честота на употреба и накрая (4) чужди думи, които не се използват в единия или другия език. Тук може евентуално да се добавят и (5) думи с еднакъв корен, но с различия във фонетично или морфологично отношение (напр. луѓе люде, клуч ключ, пишува пиша и т.н.). Разбира се, това са само предложения, които не бих искал да налагам на никого. И накрая, мисля, че не би трябвало един такъв списък да бъде възприеман като убеждаване, че български и македонски са различни или не близки езици. Това просто е списък, който, все пак, трябва да преставя фактите обективно, без претерување.--Хари 06:37, 30 май 2005 (UTC)

За сръбски имена

Караѓорѓевиќ, Марковиќ - сръбските имена и други думи, заети от сръбски, съдържащи буква ћ на македонски се предават с ќ, а ђ с ѓ. Междувременно, звуците отбелязани с букви се пазят от сръбски вариант (какво значи това??). Това е прието за да се избегне, по ясни причини, специална сметка (какво значи това??) за използване на ћ и ђ изключително в сръбски имена. На читателя най-безопасното е да чете ќ и ѓ като ћ и ђ (меки ч и дж, които не се срещат в българския) само в имена, и то завършващи се на ќ. В литературния български горните имена се изписват Караджорджевич и Маркович

Нека се отредактира как трябва, а след можем да го върнем. --VKokielov 22:43, 29 май 2005 (UTC)