В статията е написано: "Преминаването към безоловни бензини може да предизвика проблеми в двигатели, конструирани да работят с етилирани бензини, тъй като оловото има ефект на смазка на седлото на изпускателния клапан. За предотвратяване на евентуални повреди, при някои автомобили, произведени преди доста десетилетия (предимно до 70-те години на XX в.), се налага замяна на този детайл в двигателя с по-твърд, ако се зарежда безоловен бензин."

В учебника "Теория на двигатели с вътрешно горене" - Издателство "Техника"-1993 г., по който се преподава в Техническите университети, е написано:

"Оловният тетраетил Pb(C2H5)4 не се добавя в чист вид към бензините, тъй като в процеса на горенето по клапаните, по електродите на свещите и по челото на буталото се отлага голямо количество чисто олово и оловни окиси, което води до прегаряне на тези детайли".

Страница 114 от учебника "Теория на двигатели с вътрешно горене" - Издателство "Техника"-1993 г.

Т.е. оловото не играе роля на смазка на детайлите (както е написано в статията), а напротив - наличието му в чист вид върху тях води до тяхната повреда.

Към автора на по-горните коментари:

Колега, моля обърнете внимание, че в самия учебник, на който се позовавате, според самия Вас е написано, че нежеланите явления (отлагане на голямо количество чисто олово и оловни окиси и т.н.) се наблюдават при добавяне към бензин на оловен тетраетил в чист вид. В статията е написано, че за предотвратяване тъкмо на тези явления оловен тетраетил никога не се ползва в чист вид, а напроив, само в комбинация с други вещества, които реагират с продуктите на горенето на оловния тетраетил, а продуктите на тези реакции са летливи вещества, изпускани заедно с другите продукти на горене на бензина. Така по частите на двигателя, за които става въпрос (легло на изпускателния клапан и изпускателен клапан), се отлагат само малки количества олово и оловни окиси, които не са успели да реагират и да бъдат редуцирани до летливо състояние. Тъкмо за тези минимални количества в много източници се твърди, че може би играят ролята на смазка, а оттам има и съмнения, че преминаването към безоловни бензини при двигатели, конструирани да работят само с етилирани бензини, може да предизвика повреди по клапаните и техните легла.

Поради това Вашият извод, подчертан от Вас в червен шрифт (оловото не играе роля на смазка на частите и т.н.), по никакъв начин не следва от текста на статията (там се говори за ползване на оловен тетраетил в смес с други вещества, а не в чисто състояние), нито от учебника по теория на ДВГ, на който се позововате (там пък става въпрос за обратното, т.е. ползване на чист тетраетил, каквато практика няма тъкмо заради посочените нежелани явления). Струва ми се, че приписвате на статията твърдения, които липсват в нея, и после ги оборвате с не съвсем прецизни аргументи.

Връщане към „Бензин“.