Имена на не-български редактиране

Драги ми ИнжИнере, доколкото аз съм разбрал духа (и не съм прочел буквата) на У:ПН, пишем името на нашенски и ако е чуждо го пишем в скоби на изходния език. Понеже за българите нашенския и изходния съвпадат, то скобите са излишни. Защо слагаш руско изписване в уводното изречение, че и разни писания на латиница, които вероятно не си съгласувал с концепцията на Ники Киндерсюрпризчето? Според моите (може би грешни) знания нито мамка му е била рускиня, нито татка му е бил ингилизин. Перке така бе, джанъм. -- Златко ± (беседа) 16:48, 19 юли 2006 (UTC)Отговор

Но пък са били македонци и Ѓорги Димитров може и да е уместно   (ако не сте в настроение, изтрийте го по неуместност коментара ми  ) --Мико Ставрев 12:59, 21 юли 2006 (UTC)Отговор
  • Драги, уважаеми.... а сега по същество.
  • Лична нападка: Когато аз упорствам за нещо, не воювай с мене, а върви си попълни знанията по съответния въпрос, защото явно имаш големи пропуски по него, та да спориш с мене. Както стана с неопределителния член в българския език. Извинявай, че ти го казвам, ама ако беше по-наблюдателен щеше сам да стигнеш до този извод.
  • Наименование на статия е едно, информация е друго. Прилагай си правилата за наименование, ама не търкай информацията! А в случая тази информация е твърде, ама твърде важна: Това лице, което по паспорт е Георги Димитров Михайлов, е предпочело да се афишира с бащиното си име. Доста хора го правят. Но се оказва, че по света нещата са доста по-стриктни - en:given name, en:middle name, en:Family name. Особено тежко е положението на руски: там по малко (собствено) име си говорят децата или пияниците на маса, а на фамилия - следовател към заподозрян или началник, викнал подчинения си да го наказва. Нормалното обръщение е по имя-отчество. Това е един от тежките проблеми на нашенци, учещи в Русия - те си правят тефтери с имя - отчество - фамилия и наизустяват. Та, заради работата си в Русия, Георги Димитров Михайлов, световно известен като Георги Димитров, става Георгий Михайлович Димитров. Оттам по света е познат с разни транскрибции на това име. Което умен човек може да разбере от моята версия на статията, която ти упорито заменяш с неинформационна такава. --ИнжИнера 18:11, 21 юли 2006 (UTC) Стабилен StableОтговор

Скъпи, мили ... по-същество. Тези подробности за хер Димитров не ги знам, но пак не им е мястото в първото изречение. Успя да ме убедиш, че има смисъл от руската промяна в името, но все още си мисля, че е за секцийка вместо в началото.

Лирично отклонение: За личната нападка не си прав, можем да си водим войничката на руската Википедия, но аз го правя с „источники“. По-авторитетно от българска филология в СУ не можах да намеря из Голямата жица. Мога да ти добавя позовавания на специализирани печатни издания, но те се ползват в доста тесен кръг и едва ли са налични в инжинерска домашна библиотека. Това не е нападка, в моята също ги няма, тясно специализирани са! Поздрави, Златко ± (беседа) 18:30, 21 юли 2006 (UTC)Отговор


Многоуважаеми, драги и т.н. ... Оформено е като лична нападка, та да е на куп, лесно за триене.
По темата: Първият основен въпрос на една енциклопедична статия е: За какво (кого) се говори в статията. как му се вика на това нещо, как му се е викало и за точно същото ли става на въпрос. Да си се питал Георги(й) Михайлов(ич) Димитров и Г.М. Димитров едно и също лице ли са? Ти ако нещата (които и да са) ги знаеш само в един вариант, значи малко знаеш. --ИнжИнера 20:23, 21 юли 2006 (UTC)Отговор

Въпросче (до кого?) редактиране

Как тъй хем използва депутатския си имунитет за агитация, хем е опандизен? Хвърлен е в затвора, докато още е депутат. Нещо не се връзва. И не е единствения, когото не мобилизират, защото е депутат. Мисля, че пасажът е тенденциозен и затова пак ще го променя. Майор Деянов 09:06, 27 юли 2006 (UTC)Отговор

А,да,и източник за това, че е прокаран като депутат от радославистите, s'il vous plaît. Не мога директно да оспоря факта, но през 1914 Димитров вече е доста влиятелен в БРСДП(т.с.) и въобще не му трябва чужда партия, за да го вкара като депутат. И моля да се посочи автор на преценката за широките социалисти, че били по-опасни. Само да отбележа обективния факт, че тесните се обявяват за класова борба, а широките - за класов мир. Майор Деянов 09:24, 27 юли 2006 (UTC)Отговор

Майоре, ти май не си служил, ми се види. Човек без имунитет не може да припари на фронта при войниците. А ако е извадил открит лист и затова е допуснат, но си отвори устата да агитира, следва незабавно прибиране, бой и други подходящи за целта процедури. А може и направо намясто, но на Димитров му се е разминало, уви. На фронта, Майоре, е военно положение. Точно такова ВОЕННО ПОЛОЖЕНИЕ е било обявено в България след атентата в „Света неделя“ и терористите, съмишлениците и чатпат някой друг са били избити по законите на военното време - веднага и намясто. Държавността е била спасена. И сега е така спрямо терористите, чети вестници. Апропо, в Сърбия кражбата на жица по закон е диверсия и там циганин жица не краде.--ИнжИнера 10:55, 27 юли 2006 (UTC)Отговор
По време на военно положение действат военнополеви съдилища. От каквито не са съдени мнозинството от жертвите на април '25а. Те са "извикани за малка справка", арестувани или отвлечени посред нощ от домовете си. И после въобще не са обявени за съдени и екзекутирани, а за безследно изчезнали.

Оттук нататък прекратявам всякяква дискусия по априлските събития без пряка връзка с дадена статия. Доколкото съм чел правилата, Уикипедия не е форум. Майор Деянов 12:26, 27 юли 2006 (UTC)Отговор

А, не! Първо го раздаваш като мъжкар, а после иначе. На постинг с няколко твърдения, отговаряш само на едното, баш което е офтопик, и се фръцваш като ущипана госпожица. То много лесно да се фръцнеш и да прекратиш обсъждането дето не ти изнася. Последно - мъжкар ли си, или госпожица? ще участвуваш ли в дискусията с аргументи и източници, или ще се правиш на сърдит? --ИнжИнера 12:41, 27 юли 2006 (UTC)Отговор

Ти мъжкар ли си? Майор Деянов 17:14, 27 юли 2006 (UTC)Отговор

По жицата не се вижда. Вижда се само кой как участвува в обсъждането. Във всеки случай, на конкретни въпроси по някоя тема не отговарям с лично заяждане, защото Уикипедия не е форум.--ИнжИнера 05:34, 28 юли 2006 (UTC)Отговор
"Последно - мъжкар ли си, или госпожица?" - това ми прилича точно на лично заяждане. Майор Деянов 09:20, 28 юли 2006 (UTC)Отговор
Това беше чиста проба казармен език, средна мощност. Задрасках и го написах като за цивилни, щом не си свикнал. --Капитан от запаса Атанасов 11:15, 28 юли 2006 (UTC)Отговор

Антивоенната агитация редактиране

Трябва до поровя в книгите, ама чини ми се, че тесните социалисти още по време на войната примат тезата на Ленин за превръщане на империалистическата война в гражданска(това понеже пишеш, че проповядвал пораженчески настроения). Затова и в комитета, който оглавява Войнишкото въстание, един от тримата членове е тесняк.Майор Деянов 10:25, 28 юли 2006 (UTC)Отговор

Така е - БРСДП(т.с.) участва в Цимервалдската конференция от август 1915, която приема доклада на Ленин за превръщане на империалистическата война в гражданска. Сори, Инж., нова победа за революционното движение.   Майор Деянов 10:41, 28 юли 2006 (UTC)Отговор

Всичко, за което има източник, го вкарвай. Ако стане много, ще разбием на подточки. А „пораженческите настроения“е просто въпрос на терминология. Другия термин за „активна антивоенна агитация сред войниците на (кой и да е) фронт“ е: „пораженческа“ „капитулантска“ или „вражеска“ пропаганда, а водещите такава пропаганда се наричат капитуланти, предатели и шпиони. За мен и двете терминологии спадат към общоизвестните знания. --ИнжИнера 11:07, 28 юли 2006 (UTC)Отговор

Доколкото си спомням, БРСДП (т.с.) се противопоставя дори и на Балканската война, тъй като още тогава развива идеята за Балканска федерация. --Vladko 02:37, 13 април 2007 (UTC)Отговор

Договорът от Рапало редактиране

В множество западни източници се среща информацията, че на 29 юли 1922 към подписания два месеца по-рано Договор от Рапало е добавен секретен анекс. Както се твърди, с него се позволява на Германия да обучава войски и да изпитва нови оръжия на територията на СССР. Поне в Интернет не успях да намеря текстът на този анекс. Оспорвам пасажа, в който се твърди, че са се обучавали немски летци в Съветския съюз, доколкото за момента не може да бъде представен категоричен източник.

Твърдението, че Сталин е отровил Г.Димитров добива относителна популярност след като при ремонт в санаториума край Москва, където е лежал бележития българин, в стените са открити капсули живак. Но все пак, ако е необходим източник за тази конспиративна теория - Красимир Иванджийски я лансира неколкократно във вестника си "Строго секретно". Ако на някой му се дават пари за абонамент - да провери тук. Майор Деянов 11:31, 12 август 2006 (UTC)Отговор

Не само германски летци, ами и танкисти като Гудериан са били обучавани в братския Съветски съюз. И големи учения са им устройвали далече от обсега на разузнаванията на Антантата. Чети руския нет! --Vladko 02:51, 21 септември 2006 (UTC)Отговор

Помощта на радославистите редактиране

Преди доста време пуснах учтива молба за източника на твърдението, че Димитров е прокаран като депутат с помощта на Либералната партия на Радославов. Отговор не получих, затова го трия. Майор Деянов 11:49, 12 август 2006 (UTC)Отговор

"Престъпленията" редактиране

Съгласен съм да има подобно твърдение, стига да отговаря на въпросите: кой го обвинява?; откъде има доказателства за броя на жертвите?; те жертви ли са или осъдени престъпници? ; има ли източник, различен от вестник, личен сайт или форум, който да твърди това? А, да, и Димитров е бил отдавна мъртъв преди да започне процесът срещу Т. Костов - това трайно го премахвам. Майор Деянов 21:04, 17 август 2007 (UTC)Отговор

В България (1946 - 1949) редактиране

Struva mi se che tuk neshto baya e posdavkano. Ima edno edinstveno izrechenie za prestaplenieto sreshtu balgarskata natsiata koeto G.Dimitrov e izvarshil - makedonizaciata! Haide ako e udonbo, niakoi deto gi razbira tia neshta da se namesi tuk s malko poveche dela i dokumenti, che napravo ne se izdarzha. Da ne govorim che pozeleniah kato otvorih tazi stranitsa na makedonski dialekt i vidiah kak vardarci napravo go bogotvoriat drugaria G.Dimitrov kato prav bulgarski darzhavnik priznal makedonskata natsia?!?!?! Dumi niamam! 74.193.38.237 23:29, 24 януари 2008 (UTC)Отговор

Категория "Личности (Димитровград)" редактиране

Не намирам основания за тази категория в случая с Георги Димитров. --Пища Хуфнагел (беседа) 07:36, 19 април 2014 (UTC)Отговор

Премахване на неправилно поставено ударение редактиране

Предлагам неправилно поставеното ударение в името Димитро̀в (част от Гео̀рги Димитро̀в Миха̀йлов) да бъдат поправено, като:

  • се възстанови стандартното изписване на името, т.е. без ударение (Димитров), или
  • се замени с исторически правилното (Димѝтров),

по следните причини:

  1. На български името Димитров се произнася с различно ударение, в зависимост от говорещия.
  2. Традиционното изговаряне е с ударение на втората сричка, т.е. Димѝтров.
  3. Името на конкретното лице не само преживе, но поне до 60-те години на миналия век винаги се е произнасяло с ударение на втората сричка, т.е. Димѝтров; за това свидетелстват и пропагандните филми от онова време, които могат да се видят например на youtu.be/eYyWqS1ZTLE?t=9 или youtu.be/vb03BpsJSdU?t=142
  4. Употребата на името с ударение на последната сричка, т.е. Димитро̀в, е сравнително късно явление, добило масовост едва по времето на развития социализъм; засяга като такова също имената Иванов, Тодоров, Петров, Петков, Попов и т.н., като причините за възникването му не са еднозначно установени; все пак някои от възможните причини, самостоятелно или в комбинация, са следните:
    1. новата за голяма част от населението употреба на фамилно име, най-често името на дядото по бащина линия; в резултат на това имена, които до този момент се използват предимно като бащини и отразяват силна притежателност, т.е. чий син е някой, започват да се употребяват като фамилни, т.е. притежателността като техен контекст отслабва;
    2. предпочитанието сред напускащите селата за по-съвременно и градско звучене на имената им;
    3. съветското културно влияние сред тогавашният "елит" на централно и местно ниво, респективно копирането, отгоре надолу, на резултатите от идентичния процес по преместване на ударението при фамилните имена на последната сричка, който вече се е развил в Русия през първата половина на ХХ век; движещите сили на руския процес също не са изяснени, като една от възможните е стремежът за разграничаване от старите дворянски фамилии, на които ударението е било като в българския.

--2A02:A310:13E:F300:8DF2:4326:CE4A:C0EA 11:39, 15 август 2017 (UTC)Отговор

Уикипедия разчита на благонадеждни източници. Представете адекватен хартиен източник с ударение на и-то и готово. --Мико (беседа) 08:31, 16 август 2017 (UTC)Отговор

Посочил съм като източник два пропагандни филма, единият от 40-те, а другият от 60-те години, в които ясно се чува изговарянето на името (линковете са към съответните секунди). Как точно да Ви пратя хартиения източник и защо точно хартиен? Вие разполагате ли с източник (може и не хартиен) за това, че името на български се е изговаряло не като Димѝтров, а като Димитро̀в?
--89.64.11.135 20:17, 16 август 2017 (UTC)Отговор

Вторият от двата филма, „Георги Димитров, страници от един велик живот“ (1960), съдържа също така и текст на руски, включващ произнасяне на името на руски - Димитро̀в, т.е. с ударение на последната сричка (youtu.be/vb03BpsJSdU?t=2217). В частта от текста обаче, която е на български, изговарянето е 100% Димѝтров.
--2A02:A310:13E:F300:0:0:0:2 21:52, 16 август 2017 (UTC)Отговор

За улеснение давам точното време на произношението с ударение на „и“: в първия филм се чува на 2:09, във втория на 40:37. Може в скоби да се сложи (историческо произношение: Димѝтров). Не знам дали трябва за всички исторически личности да се слага и историческото произношение. --V111P 23:51, 16 август 2017 (UTC)Отговор
Чрез copy/paste линковете би трябвало да отварят филмите също на моменти, в които се чува тогавашният изговор на български - на 0:09 в първия филм (youtu.be/eYyWqS1ZTLE?t=9) и на 2:22 във втория (youtu.be/vb03BpsJSdU?t=142), както и на руски - на 36:57 във втория (youtu.be/vb03BpsJSdU?t=2217). Интересно защо, но спам филтърът не пусна пълните URL (все пак са към youtube).
Като читател съм с впечатлението, че тази статии е една от малкото, в които са посочени ударения при изговаряне на името. Сполед мен това посочване по принцип е ненужно - при имената с установено ударение то не носи никаква информация на говорещите български като роден, а при имената с неустановено ударение е по-скоро невярно, ако се посочва само едното. Все пак, ако ударенията в настоящата статия се запазят, нека поне да са правилните - в миналото изключително Димѝтров, а в днешно време Димитро̀в или Димѝтров, доколкото се произнася и по двата начина (правоговорна норма по въпроса няма, или аз поне не знам за такава).
Впрочем по подобен начин би стоял въпросът примерно и при бащиното име на Левски (Ивано̀в срещу историческото Ива̀нов), но за късмет там не са поставяни ударения.
--2A02:A310:13E:F300:0:0:0:2 02:26, 17 август 2017 (UTC)Отговор
Имаше един редактор който предлагаше да се слагат ударения на всички статии, но не беше възприето, така че, да, ударенията би трябвало да се махнат и тук. --V111P 22:24, 18 август 2017 (UTC)Отговор
Ударенията по принцип са полезни. Дали да се слагат или не в конкретна статия очевидно е въпрос на преценка.
— Luchesar • Б/П 22:56, 18 август 2017 (UTC)Отговор

Добавяне на добило гражданственост нарицателно име (прякор) редактиране

Предлагам придобилото изключителна популярност нарицателното име „Гошо Тарабата“ да бъде добавено в статията наред с името на лицето, по следните причини:

  1. Името „Гошо Тарабата“ е с над пет хиляди срещания в Google (по-точно 5,150), с други около сто срещания (по-точно 115) във варианта „Гочо Тарабата“; за сравнение, името „Георги Димитров Михайлов“ е с приблизително същият брой срещания в Google (по-точно 5,390), само че много от тези срещания се отнасят до други хора (на първата страница - около половината); като друго сравнение, изразът „вождът Георги Димитров“ е с едва около триста срещания;
  2. Произлиза от израза „пиян на тараба”, т.е. състоянието, в което обикновено е бил; съответно притежава не само идентификационна, но и описателна стойност.

--2A02:A310:13E:F300:8DF2:4326:CE4A:C0EA 11:39, 15 август 2017 (UTC)Отговор

Гошо Тарабата“ се среща по-често в Google от „Георги Димитров Михайлов“, „вождът Георги Димитров“ или „вожда Георги Димитров“

https://www.google.com/search?source=hp&q=%22%D0%93%D0%BE%D1%88%D0%BE+%D0%A2%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D1%82%D0%B0%22
https://www.google.com/search?q=%22%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8+%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2+%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D0%BE%D0%B2%22
https://www.google.com/search?source=hp&q=%22%D0%B2%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D1%8A%D1%82+%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8+%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%22
https://www.google.com/search?source=hp&q=%22%D0%B2%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B0+%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8+%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%22
--89.64.11.135 08:20, 16 август 2017 (UTC)Отговор

А, бихте ли посочили благонадежден източник - модерна биография на обекта, например - в която прякорът да е посочен. --Мико (беседа) 08:25, 16 август 2017 (UTC)Отговор

Линковете са многобройни и разнообразни. Една част от тях водят до лични мнения изказани във форуми, но много не са, например:

Какво още е нужно, за да се покаже, че името се употребява масово, в хиляди източници? Ако и да не са монографии с хиляди цитати към тях, има ли как да да изопачават факта на самата употреба?
--89.64.11.135 08:58, 16 август 2017 (UTC)Отговор

Нужни са благонадеждни източници, а не Блиц и 168 часа. Фосколо, например [1]. --Мико (беседа) 09:06, 16 август 2017 (UTC)Отговор

Мико, мисля, че сте смесили въпросите. Не съм посочил Блиц и 168 часа като източници, в които се твърди, че обектът на статията е „известен също като Гошо Тарабата“, така че те да бъдат благонадеждни или не в това си твърдение. Благонадеждността им е без значение - известността на прякора те подкрепят не с твърдения за неговата популярност, а с използването му. Да напомня, че това са сайтове с редактирано съдържание, които достигат до широк брой читатели. Точно затова са посочени като примери - широката употреба на едно име на страниците на вестници и масово посещавани сайтове показва неговата известност.

По отношение на моя принос, непсредственият източник, както вече съм посочил по-горе, е търсачка (сайтът google.com), предназначението на която е да намира уеб страници по определени критерии (например съдържащи определен текст), като същевременно посочва ориентировъчния брой на резултатите за определено търсене. Посоченият от източника ориентировъчен брой на резултатите показва, че обектът на статията е поне толкова или даже по-известен (поне в интернет) под името „Гошо Тарабата“, отколкото под името „Георги Димитров Михайлов“ (дал съм линковете по-горе). Ако считате, че източникът е неблагонадежден за целта, или пък ако смятате, че ориентировъчният брой срещания не е достатъчен критерий, който да показва колко честа е употребата на това име, моля да се аргументирате.

Напротив Вие бърката - благонадеждността не е без значение, тъй като прякорът може да е фалщив. Напълно съм съгласен да влезе текст "Получава прякора ГТ" и да се цитират посочените книги. Проблемът е да се прецени хронологично кога се появява прякорът. --Мико (беседа) 05:57, 17 август 2017 (UTC)Отговор

Моля също да имате предвид, че премахването на моя принос сте извършили в нарушение на правилата при оспорване на факти, а именно, че твърденията, за които се иска източник, не могат да бъдат изтривани преди изтичането на 14 дена от поставянето на шаблона. Ако ли пък считате, че оспореното твърдение е явно невярно (сиреч твърдите, че Георги Димитров не е известен с този прякор, или примерно считате, че търсачката, която съм използвал като източник за ориентировъчния брой срещания, не е благонадеждна за целта), моля да се аргументирате - така, както аз съм дал немалко аргументи в обратната посока.
Впрочем историята на самата статия също навежда на известността на прякора, доколкото са налице многократни опити той да бъде добавен? Прякорът в никой случай не е неизвестен, напротив - масово се знае. Вие за пръв път от мен ли го чувате? Ако не е така, защо бързате да го премахнете?
--89.64.11.135 20:17, 16 август 2017 (UTC)Отговор

Не го разбира това. Махнах това за ударението, защото в посочените източници (ЕБ например е с настоящето ударение). По отношение на прякора - аз съм израсъл в омраза към обекта през 70-те и 80-те и да за пръв път го чувам. Това защо Ви учудва? --Мико (беседа) 05:57, 17 август 2017 (UTC)Отговор
Според мен сте го срещали и по-рано, но вероятно не сте го запомнили: https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2&diff=next&oldid=4216883).
По отношение на хронологията - аз също не си представям как може да се установи достоверно степента на популярност на прякора по времето на управлението на БКП, т.е. до 1989-та. Знам със сигурност (защото днес проверявах), че Георги Марков не го е употребил в Задочните репортажи през 70-те. Абсолютно сигурно е това, че причината да не го направи не са симпатии към Георги Димитров, т.е. или по някаква причина се е въздържал, или пък не го е знаел. В крайна сметка го няма там.
Книгите от списъка са издадени след 90-та, което според мен е разбираемо.
--89.64.11.135 07:44, 17 август 2017 (UTC)Отговор

Списък на книги на български и руски, в които обектът на статията е наречен „Гошо Тарабата“ (източник на списъка е Google Books, https://www.google.com/search?tbm=bks&q=%D0%93%D0%BE%D1%88%D0%BE+%D0%A2%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D1%82%D0%B0):

--2A02:A310:13E:F300:0:0:0:2 20:37, 16 август 2017 (UTC)Отговор

Пренасочващата страница Гошо Тарабата също сочи насам (от 2011-та):
https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%93%D0%BE%D1%88%D0%BE_%D0%A2%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D1%82%D0%B0&redirect=no
--2A02:A310:13E:F300:0:0:0:2 21:30, 16 август 2017 (UTC)Отговор

Молба към редакторите с възражения срещу добавянето на прякора (досега Мико, Iliev, сигурно ще има и други)

Моля Ви да се запознаете с горните източници и да споделите конкретните си аргументи защо те не доказват масова употреба на прякора. Например, ако считате някой от посочените източници за неблагонадежден относно установяването на употребата на прякора, моля да се аргументирате защо този източник би могъл да подведе, че прякора се употребява, докато той всъщност е неизвестен. Това би било много по-полезно, в случай, че греша, отколкото просто да констатирате, че източника е неблагонадежден. Може ли да е неблагонадежден източника, когато става дума за това дали е известен или не прякорът, а не за това дали подходящ, добър или правилен. В крайна сметка целта е истината, а не да се брани някаква пристрастност. Това не е жива личност, нито е от иконите на нацията като Левски или Ботев например, така че част от ограниченията, които би могло да има в друга ситуация тук просто ги няма. А фактите са, че този човек е наричан Гошо Тарабата от почти всички настроени срещу него, които от своя страна са достатъчно много, за да сме го чували почти всички. Факт е също, че това име липсва в статията. Бих оприличил ситуацията на това в статията за Димитър Благоев да не се казва, че е известен като Дядото. Може би формулировката може да се промени, примерно на "наричан Гошо Тарабата от политическите си противници" или нещо от този сорт, но това название е толкова широко разпространено и толкова еднозначно се асоциира с обекта на статията, че просто ми е интересно кой може с чисто сърце да каже, че не го е чувал и не го разпознава, ама иначе знае кой е Георги Димитров.
--89.64.11.135 05:52, 17 август 2017 (UTC)Отговор

Подкрепяне с източници на следната противоречива информация, или нейното премахване/заменяне редактиране

  1. За ударението на името - защо на последната сричка (Димитро̀в) вместо на втората (Димѝтров). За аргументация и източници за последното, вж по-горе.
  2. За името на баща му - защо Тренчев вместо Тренчов (вж противоречието с http://www.duma.bg/node/147612)
  3. За това дали родителите му се местят направо в София или първо се местят в Радомир (вж отново http://www.duma.bg/node/147612)
  4. За броя на децата в семейството - защо 7 вместо 5, колкото са изброени в статията, или пък 8 (вж отново противоречието с http://www.duma.bg/node/147612)
  5. За списъка на братята и сестрите му:
  • Защо изброените са само четирима, а не шест (колкото са според по-горен текст в статията) или седем (колкото са според http://www.duma.bg/node/147612)
  • За годината на раждане на брат му Тодор - защо 1889 вместо 1896 (вж отново противоречието с http://www.duma.bg/node/147612)
  • За годината на раждане на брат му Никола - защо 1887 вместо 1886 (вж отново противоречието с http://www.duma.bg/node/147612)

--89.64.11.135 04:27, 17 август 2017 (UTC)Отговор

Възможно е да сте прав напълно. Отново - вестниците не са добър източник принципно. Разчитаме на хартиени биографии (ако има). Отворих статията - тя започва с "Великият син на България, водачът на международното работническо движение" - затворих я. --Мико (беседа) 06:00, 17 август 2017 (UTC)Отговор
Според Фосколо, Мона. Георги Димитров: една критическа биография. София, Просвета, 2013. ISBN 9789540127682.:
  • Живеят в Радомир през 1883-1886 (стр. 11)
  • 8 деца. Освен изброените в раздел Семейство:
    • „За другите двама братя на Димитров - Любен и Борис, се знае малко. Те, изглежда, не са били въвлечени в политиката. Любен се споменава само в един полицейски доклад от 1948 г., предаден на Димитров, в който брат му е описан като джебчия, трафикант и измамник“ (стр. 18)
    • Магдалина - второ дете, синдикалистка, заедно с майка им е в Лайпциг през 1933 (стр. 18)
  • Дати на раждане на братята и сестрите не намирам
    • За първите им 3 години в София (когато живеят на Борис и Солунска) се споменава, че по това време са 3 деца (стр. 11-12)
--Спас Колев (беседа) 09:40, 18 август 2017 (UTC)Отговор
Впрочем, бащата е писан Тренчев (стр. 11). --Спас Колев (беседа) 10:30, 18 август 2017 (UTC)Отговор

Анахронизми редактиране

Няма как бащата да е от Мехомия, а майката да е от село Баня, Разложко. Същото е като да се каже „баща му бил от Горна Джумая, а майката от Петрич, Благоевградско“. Или Мехомия, или Разлог, няма как и двете, освен ако не е имало такава употреба и преди Мехомия да стане Разлог.
--89.64.11.135 05:52, 17 август 2017 (UTC)Отговор

Разлог преди да стане Мехомия е областта - в този смисъл Разложко е стандартен топоним отпреди 25. Пример Разложка учителска афера--Мико (беседа) 05:59, 17 август 2017 (UTC)Отговор
Да, Кресненско-Разложко въстание, като се замисли човек. Забележката ми е неправилна.
--89.64.11.135 07:52, 17 август 2017 (UTC)Отговор
Връщане към „Георги Димитров“.