Беседа:Гринуич
Името редактиране
По-старата форма е „Гринвич“, а на английски се чете „Гренидж“ или „Гринидж“ (или с „ч“ накрая). Така че формата „Гринуич“ може да се причисли към групата, която Андрей Данчев в книгата си за транскрипция на английски имена нарича „компромисни форми“: по-фонетични от традиционните, но не докрай фонетични. Примерите там са „Линкълн“, „Уайоминг“ и „Дисни“ (традиционни форми „Линколн“, „Вайоминг“ и „Дисней“, фонетични „Линкън“, „Уайоуминг“ и „Дизни“).
Освен някои изключения като „Вашингтон“, повечето имена, в които [w] е било предавано като „в“ или и по двата начина, вече са само с „у“. Българският език лесно възприема [w] като „у“, докато други езици заместват този звук с „в“.
Интересно е, че английският е най-„замърсеният“ сред германските езици и над 50% от лексиката му е романска, но единствен той от тях е съхранил съгласната [w] (дори в прочутия с консервативността си исландски език вече я няма), а само той и исландският пазят и досега [θ] и [ð]. --Cmrlbg (беседа) 04:25, 21 февруари 2018 (UTC)