Беседа:Дезинформация

Според мен думата "доказуемо" в случая е излишна. Изглежда ми по-ясно без нея. Реално ако някой не включва доказуемостта при преценката си дали една информация е вярна или невярна, то следва че тази преценка сама по себе си е порочна и съответната преценка за доказуемостта след този момент става напълно безпредметна.

Дори при един по-философски поглед върху тълкуването на неверността на една информация, да се възприеме, че съществуват отделно една от друга доказуемо невярната и недоказуемо невярната информация, то думата "дезинформация" би следвало да се отнася и за недоказуемо невярната информация, стига да има елемент на осъзнаването на неверността и умисъл в разпространяването и.

Във философски, логически, законодателен, съдебен или юридически контекст може да има изключение от горното, но само при условие че предварително са определени конкретните критериии за доказуемост.

Според мен, към момента, в настоящата статия излишно и неправилно се ограничава обхватът на думата "дезинформация".

Думата дезинформация не се отнася само за обществената дезинформация. Може да е насочена и към дезинформирането на отделен индивид, както и към дезинформирането на конкретни групи от хора. (примерно дезинформация в пределите на едно предприятие или институция) Също така, дезинформацията може да се прави и с добри намерения. (примерно родител-дете)

— Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 212.25.35.194 (беседа) 16:49, 21 април 2022 (UTC)

Какво е и какво не е дезинформацията не е въпрос на мнение, а на дефиниция :) А дефиницията е необходима, за да се разграничава (например от непреднамерени грешки, сатира, пародия и т.н.) и да се противодейства на явлението и на прилаганите техники на координирано разпространение. А мерките включват (без да се ограничават до) подобряването на обществената осведоменост и активното участие на гражданското общество. Тоест, дезинформацията се разглежда като обществен проблем, който е свързан и с кризата на доверието, и с поляризацията, и с податливостта на манипулация чрез популизъм, демагогия и пропаганда, и залитанията към авторитарни режими в демократичните общества. Посочен е и конкретен източник в самото начало, който на свой ред съдържа много препратки, така че ако имате интерес, да проследите дефинирането и утвърждаването на понятието дезинформация конкретно в Европейския съюз през последните четири години.

Метафоричните употреби на понятието дезинформация, разбира се, не са нормирани и могат да имат напълно различен обхват и абстрактни значения, но те не са предмет на тази статия :) --Pelajanela (беседа) 20:07, 21 април 2022 (UTC)

Благодаря за отзива.

Провокира ме да направя едно малко по-задълбочено проучване на българското понятие, съпоставено с английското. Вярвам, че там се корени основната причина за настоящата дискусия.

Уточнявам в следващите няколко реда, като се придържам към Вашите думи, с които реално, в по-голяма част съм съгласен. Надявам се това да допринесе за по добра комуникация, независимо от спорните въпроси.

Съгласен съм, че дефиницията следва да е водеща в една енциклопедична статия.

Ще направя едно важно уточнение обаче. Не е въпрос просто на дефиниция, а по-скоро на дефиниции. В множествено число. Не трябва да забравяме, че понякога има съществени разлики между дефинициите за едно и също нещо.

Въпрос на мнение е, коя точно дефиниция ще се избере в един или в друг случай.

В настоящият случай, моето мнение е, че предметът на енциклопедичната статия, следва да бъде съобразен с дефиниции, съобразно първият ми коментар. Грешка от моя страна е, че не съм посочил никакъв източник. Поправям по-долу.

Ето една дефиниция от БАН, която не ограничава обхватът на понятието "дезинформация".

https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%B4%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BD%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F/

Относно цитираният ЕС източник, който понастоящем е посочен в статията - не считам че е изчерпателен във връзка с употребата на понятието "дезинформация" в българския език. Предполагам че документа е преведен на български, като оригиналът е на някой от процедурните езици на ЕС (английски, френски, немски).

Приемам че грешки и неточности не са допуснати нито при оригинала, нито при превода на документа. При прилагането обаче като източник за българското понятие "дезинформация", се получава следното. На английски език се използват най-малко две различни думи, които покриват употребата на българската дума "дезинформация" в различен контекст. Английските думи са:

1. "disinformation"

2. "deception"

След множество проверки, стигнах до извода, че първата английска дума, се използва предимно във връзка с обществената дезинформация. Това беше нещо ново за мен. Както и че думата е навлязла ( в английския) практически от руския език (независимо от латинския си състав). Както и че това навлизане се е случило сравнително скоро (около 40-те години на 20-ти век).

Втората английска дума има много по-широка и много по утвърдена употреба. Преводите и на български гравитират предимно около "измама" и "заблуда".

Обширната статия за "deception" в английската Уикипедия обаче, сочи една значително по-широка употреба. Същата статия води към една кратка българска Уикипедия статия за "мистификация".

Представям си само как офицер би дал заповед на подчинен.

"Започни подаването на мистификация за движението на бойните ни части"

или

"Започни подаването на измама за движението на бойните ни части"

Не. Заповедта вероятно ще бъде: "Започни подаването на дезинформация...".

Вярно е, че "Започни подаването на невярна/заблуждаваща/подвеждаща информация..." също са възможности в случая, но думата "дезинформация" в този контекст, би следвало да се възприеме най-малкото, като валиден избор, дори от тези, които не са имали практически досег с подобни ситуации.

Относно това, че едно понятие се е утвърдило през последните четири или четиредест години, някъде. Да, би следвало да бъде отбелязано подобаващо в енциклопедична статия, но не би следвало да се изключват други, напълно валидни значения, които по една или друга причина не се вписват в текущо утвърдената употреба. Все пак хората може да попаднат примерно на по-стари източници (книги, списания, хора и т.н.), които употребяват понятието в тези различни, но валидни значения. Тук идва и момента, в който следва да се посочат от мен източници, които да са показателни за употребата на понятието в тези изключени валидни значения и да си призная в момента се затруднявам да посоча такива, защото в случая, разбирането ми е формирано предимно от практика при устна комуникация.

Преди доста години, във военен контекст, често съм работил с понятието "дезинформация" и в повечето случаи не се е отнасяло за обществена дезинформация, а за дезинформация на конкретни вражески единици и групи. Двупосочно.

Не мога да се сетя за по-удачна дума от "дезинформация", която бихме могли да използваме тогава, в него контекст. Когато чета обаче началото на статията за "дезинформация" в настоящият и вид, тази употреба се изключва. Друг е въпросът, че по-долу в статията има множество военни примери, които обаче са подбрани от популярни източници, а не от ежедневната военна практика или специализираните военни източници. Тези последните са доста по-трудни за цитиране, но това не ги прави по-малко реални.

Ще завърша с един конкретен пример, на който току що попаднах. Отнася се за употребата на думата "дезинформация" в контекст "родители-дете". Документът, в който също са посочени множество източници, доколкото мога да преценя, е създаден в професионален контекст и е показателен за една реална употреба на българската дума дезинформация, която подкрепя тезата, че ограничаването на въпросното понятие, повече от необходимото, не е в полза на енциклопедичната статия :

http://cwsp.bg/upload/docs/booklet_PAS.pdf

ето и няколко откъса от документа:

"Разделянето на родителите следва тяхното неговорене, последвано от изолирането на единия родител, след което отчуждаващият родител с лекота осуетява общуването с отсъстващия поради раздялата родител дотогава, докато дезинформацията за него създава толкова негативна картина, че детето не иска да има повече нищо общо с него."

"С тази дезинформация тя успява да създаде у детето такъв отрицателен образ на бащата, че то прекъсва връзката с него и обяснява на всеки, който иска да го чуе: “Искам да забравя стария татко, не искам да имам нищо общо с него....."

"1.6. Дезинформации за отсъстващия родител

Разположените във времето сценарии до осуетяването на общуването, когато се появяват от раздялата на родителите, са само потенциални елементи на процеса на отчуждението. С дезинформациите властният родител започва първо умишлено да отдалечава детето от отсъстващия родител. Скритите причини за такава умисъл са много."

Търсенето по ключова дума в документа, сочи че думата е употребена десетки пъти, а един бърз преглед около съвпаденията утвърждава именно смисълът, който е виден и от горните цитати.

Може би горното не е достатъчно за да се направи редакция в статията спрямо стандартите на Уикипедия, но се надявам поне да провокира размисъл, в четящите настоящата дискусия. Убеден съм, че могат да бъдат намерени и други източници, които са в подкрепа на избистрянето на статията във връзка с обсъжданите противоречия. 212.25.35.194 02:20, 23 април 2022 (UTC)

Понятията могат да бъдат повече или по-малко еластични, но не всички техни възможни определения отговарят на критериите за това консенсусно да бъдат разглеждани като дефиниции в конкретно научно и/или правно поле. Симптоматика, диагностициране, патология, индоктриниране, дезинформиране и т.н. - можем да заемаме понятия от различни семиотични области и да ги довеждаме по повече или по-малко абстрактен начин в други области, което не означава, че това автоматично поражда нови дефиниции.

Макс Блек и Доналд Дейвидсън - теоретици на аналитичната философия, обръщат специално внимание на факта, че условията за истинност не могат да бъдат установени, когато се борави с метафори. Блек твърди, че ако бъдат използвани в контекст, който предполага употребата на прецизна терминология (например в дадена научна теория), ролята на метафорите е чисто евристична, или иначе казано те са средство за постигане на определена цел или за подпомагане на разбирането, но не и термини, чиято истинност или неистинност може да бъде установена.

Дейвидсън също е на мнение, че е погрешно да се търсят условия за истинност на една метафора, тъй като „голяма част от това, което сме предизвикани да забележим (в една метафора), не е пропозиционално по своята същност“ – тоест метафората подсказва определена мисъл, която не може да бъде редуцирана до или да се съдържа в поредица от условия за истинност. Според Дейвидсън метафорите ни провокират да виждаме едно нещо като нещо друго чрез „буквално изявление, което вдъхновява или подтиква прозрението“. И тъй като това да откриваш тъждествени отношения между нещата чрез пренасяне на свойствата на един обект върху друг обект (чрез предпоставяне за неговата същност на базата на аналогии) „не е признание за някаква истинност или факт, опитът да се даде буквален израз на съдържанието на метафората е чисто и просто погрешен“.

Прибягването до метафори е обичайна практика при формулирането на разбираеми за широката аудитория или за учащите се в дадена област обяснения на абстрактни концепции. Използването на подходящи примери, чрез които словесно или визуално се илюстрира даден процес, действително подпомага разбирането чрез изграждането на определени логически връзки. Тоест метафорите имат филтриращи и трансформиращи свойства. Те изкривяват мисленето по скрити начини като насочват вниманието непропорционално към тези характеристики на даден (спомагателен) обект, които описват по желания начин основния обект, и пропускат (потискат, игнорират) онова, което не допринася за тази цел.

Предвид предназначението на метафората – да извика определена аналогия с помощта на широко разпространени идеи, схващания, клишета или културни стереотипи, правдивостта на така проектираните значения не винаги е безспорна, тъй като при метафоризиране на дадено явление се борави със смислови конструкции, които са се наложили с течение на времето, а в някои случаи те се разминават с фактите (Блек, впрочем, използва понятието мисинформация; скоби в скобите - както вероятно знаете, щом имате интерес към темата, мисинформацията се отличава от дезинформацията по отсъствието на умисъл или недоказуемостта на умисъл (да причини вреда); а доказуемостта, надявам се ще се съгласите, е важна по ред причини, свързани със защитата на основни човешки права).

В израза Човекът е вълк, използван като пример от Блек, се предпоставя свирепата природа на вълка, присъща и на човека, като представител на същото животинско царство, способен на най-различни жестокости. Според учените обаче вълците не са свирепи, а страхливи; в човешкото съзнание вълкът е свиреп звяр, тъй като от векове той е представян по този начин във фолклорните творби, а изразът Човекът е вълк извиква точно определена представа, която включва само определени черти, при това фикционални, но изключва други – например това, че вълкът има козина, опашка, четири лапи - независимо от тяхната фактологична точност.

И т.н. :)

Black, Max. 1954. Proceedings of the Aristotelian Society, New Series, Vol. 55 (1954 - 1955)

Davidson, D. 1984. What metaphors mean, Inquiries into Truth and Interpretation, Oxford: Oxford University Press

-- Не охранявам тази статията в Уикипедия. Нито която и да е друга :) Още по-малко претендирам за непогрешимост на преценките си и на тяхната изява. Ако в статията има противоречия и/или тенденциозност, добре е да бъдат преодолени. И У:ЕНЦ и У:5 -- като отправна точка за всеки от нас Pelajanela (беседа) 08:32, 23 април 2022 (UTC)