Беседа:Добри Христов

Без съмнение, статията си струва, но е прекалено претоварена от субективни оценки и епитети: Без съмнение Добри Христов е първият български професионален музикант с ясно изявено европейско съзнание и манталитет. Още по-неоспорима е констатацията, че той е и първият наш музикален деятел притежавал всички необходими качества да бъде основен стратег при възкресяването на вековно изостаналата ни национална култура. Неоценимият му морал на национално отговорна личност и силната му духовност поставят пред него високото изискване да бъде творец, загрижен за възстановяването на народното самосъзнание. и т.н.

Ако този, който е писал статията, прочете коментара ми, нека не се засяга от забележките, с които започвам. Просто това не е много подходящ стил за една енциклопедия. Най-важно е текстът да бъде пестелив откъм субективни квалификации. Може и да е гений човекът, но ако този текст остане в сегашния си вид, всеки би си помисли, че тук може да се пишат възхвали:) Всъщност, фактите би трябвало да са достатъчно красноречиви, а не субективните заключения, които в този текст (това е лично мое мнение) са направо със звучене на реклама.

Лично аз не бих се наел да редактирам текста, докато няма и други мнения. --Хари 10:48, 17 юли 2004 (UTC)

Напълно съм съгласен с теб. Аз веднага махам неща, които звучат като заключения, тъй като не това е нашата цел. Тук трябва да се представят фактите, а читателят сам да си прави изводите въз основа на тях. --Борислав 11:02, 17 юли 2004 (UTC)

Реших да потърся информация за името, с което е подписана статията. Оказа се, че е диригент на хор Свети седмочисленици. Ако наистина той самият е сложил този текст тук, добре ще е и сам да си го редактира, но не знам дали изобщо ще прочете коментара. Има и друг вариант: някой друг да е качил текста и човекът като си го види, да претендира за авторското си право:)--Хари 20:07, 18 юли 2004 (UTC)

Хари, ако желаеш би могъл да се свържеш с хората от сайта thesevensaints.com - info@thesevensaints.com. На техния сайт могат да се видят и двете снимки от статията, като под едната стои "Photo © by Carl Shilleto". --Борислав 20:38, 18 юли 2004 (UTC)

Дата на раждане нов и стар стил

От 14 декеври до 27 декември по мои сметки са 13 дни. Корекцията за нов стил от 1800 до 1900 г. не е ли 12 дни?! Според мен има някакво несъответствие. --Емил Петков 08:50, 4 дек 2004 (UTC)

Намерих някъде, че е роден на 14 декември. Явно това е вярната дата. Поради това поправих 27 на 26 декември, което е правилната корекция за XIX век. Виж Приемане на григорианския календар --Емил Петков 10:08, 4 дек 2004 (UTC)

Драги Емиле, даже си мисля, че е трябвало да попрdвите рождената дата на 28 декември, тъй като разликата за 2001-2100 (1801-1900) трябва да е вече петнадесет дни (:-). Освен това - само за Ваша информация - вековете започват от и 01 година, тъй като чисто и просто нулева година няма! Demetrio --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 213.91.162.127 (беседа • приноси) .

промени

Съжалявам, но напълно промених статията. Публикуваното беше напълно недопустимо, показващо изключително едностранчиво Добри Христов. Човекът писал свои изследвания, позволявал си е лични оценки, никъде не е указал откъде можем да се осведомим колко са верни сведенията му, да не говорим, че се оказва, че композиторът е бил религиозен маниак, който не е правил нищо друго освен да пише църковна музика.

Църковните произведения на маестрото са чудесни, но списъкът с творчеството му е гигантски, създал е огромен брой хорови и солови песни, а никой не би могъл дори да допусне нещо подобно, ако се зачете в тая статия. В най-добрия случай тя би могла да бъде допълнение, но в никакъв случай не може и не трябва да бъде представяна като основен материал. Весела --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 193.68.184.5 (беседа • приноси) .

Драга Весела, човекът дето беше писал тази статия, от която и аз почерпих информация преди време, е единият от двамата най-добри познавачи на творчеството на Добри Христов у нас. В сегашния си вариант статията не дава никаква информация. И още не което изумява със своето скодоумие - защо си изтрила велоиколепната снимка на композитора, която беше публикувана тук? Наско --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 212.116.139.141 (беседа • приноси) .

Снимката не е трита от мен, вероятно е изтрита от някой администратор, нямам нищо общо с това. Колкото до това познавач ли е човекът или не - може, но както вече посочих, статията беше извънредно едностранчива и показваща изключително едностранчиво Добри Христов. Човекът писал свои изследвания, позволявал си е лични оценки, никъде не е указал откъде можем да се осведомим колко са верни сведенията му, да не говорим, че се оказва, че композиторът е бил религиозен маниак, който не е правил нищо друго освен да пише църковна музика.

Църковните произведения на маестрото са чудесни, но списъкът с творчеството му е гигантски, създал е огромен брой хорови и солови песни, а никой не би могъл дори да допусне нещо подобно, ако се зачете в тая статия. В най-добрия случай тя би могла да бъде допълнение, но в никакъв случай не може и не трябва да бъде представяна като основен материал. Весела --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 193.68.184.5 (беседа • приноси) .

Премахнат текст от статията

Махам следните фрагменти от статията, тъй като нямат особена връзка с Добри Христов:

В момента, когато западноевропейската музика вече преваля зенита си, в Русия творчеството на „Могъщата петорка” е в разгара си и процъфтява геният на Чайковски, България изживява последиците от турското робство. В резултат родната култура от това време живее със събитията около Априлското въстание и с националноосвободителното движение, което е основен мотив в поезията, прозата и самодейното народно-песенно творчество. Героично-епичната линия в литературата позволява да изпъкнат имена като Иван Вазов, Захари Стоянов, Христо Ботев, Любен Каравелов и Петко Славейков, но в професионалната ни музика от това време няма нито едно име, което може да бъде съпоставимо с творчеството на тези писатели и поети. Едва през втората половина на 80-те години от обучение в Москва се завръща Емануил Манолов, който прави първите стъпки в областта на българското хорово и инструментално творчество и прокарва път, благодарение на който успява да блесне звездата на композитора Добри Христов.

Варна е град-космополит, чийто културен облик се диктува от многобройната гръцка колония, която още преди Освобождението проявява вкус към европейската музика, а след това, през 1888 г., даже се създава гръцко филхармонично дружество. Същевременно в града започват своята дейност и военният духов оркестър, появяват се и първите самодейни църковни хорове на Ст. Бешков и Г. Лъжев.

Ако някой иска, да ги вгради в други статии, макар че е спорна пълната им енциклопедичност. --Александър Бахнев 14:56, 15 юни 2008 (UTC)

Всъщност искам да попитам...защо се пишат коментари тук?? Ако някой иска да прочете тази статия той иска да научи нещо а не да чете коментари..не се зачждам :) просто това не ми е ясно.. моля отговорете ми на e-mail..rafael00(towa sa nuli ne o-ta) @abv.bg---- ( rafael00@abv.bg)..ще очаквам отговор. --87.126.5.64 08:52, 13 февруари 2013 (UTC)

Директна извадка без промени

Няма сведения кое съдържание е публикувано първо, дали извадката е от Уики или от долуспоменатия сайт: http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=16&flgid=37268 --kuchesezik (беседа) 13:08, 31 октомври 2020 (UTC)