Беседа:Електронен захват
Последен коментар: преди 5 години от Ted Masters в тема Името
Името редактиране
Аз си спомням, че съм го учила като електронен „захват“, но това беше отдавна. Нямам източници на български под ръка, затова моля и за други мнения--Ket (беседа) 08:14, 26 февруари 2019 (UTC)
- Във „Физика“ на „Техника“ (1975 г.) феноменът е наречен „залавяне“. Не се водя по тази книга, обаче, защото там има много разминавания с това, което е прието днес като термини. Във всеки случай, претенции към определено име нямам, още повече, че ти имам пълно доверие за тези неща. Вчера видях, че Потребител:Ted Masters направи пренасочка от захват, така че вероятно и той има нещо предвид. --ShockD (беседа) 10:10, 26 февруари 2019 (UTC)
- В „Обща химия“ на Елена Киркова (Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 2001) е използван терминът „залавяне“ (и по-специално – K- и L-залавяне, стр. 65). Срещал съм го и като „улавяне“, „захващане“, но в по-голяма част от химичната литература съм го срещал като „захват“, поради което направих и пренасочване към захват. --Ted Masters (беседа) 15:44, 26 февруари 2019 (UTC)
- Щом и двамата клоните към „захват“, може би е по-добре да се премести под това име, а „залавяне“-то ще го добавим в увода, тъй като явно често присъства и така в литературата. Но предпочитам първото за заглавие пред второто, отчасти поради аргумента ми по-горе. Коментари? --ShockD (беседа) 19:39, 26 февруари 2019 (UTC)
- Съгласна съм да ги има и двете понятия. Очевидно захват е свързано с руската традиция, а улавяне може би е по-скорошно. Във всеки случай, ето два според мен надеждни източника за „захват“: лятна школа за учители от миналото лято (автор СУ)[1] и лекции по физика на ТУ София - въпрос 30 от Квантова механика[2]. От друга страна, „улавяне“ фигурира в стандарт по БДС от 2016: (БДС EN ISO 18635:2016). --Ket (беседа) 08:49, 27 февруари 2019 (UTC)
- Наистина би било по-добре „захват“ да стане основна, тъй като е по-старо и наложило се понятие, а останалите две да станат пренасочващи и да бъдат споменати в увода – среща се и като / или „електронно залавяне“, „електронно улавяне“, защото и те са използвани в химията/физиката, макар да е по-рядко. С времето, може би, ще стават все по-използвани. --Ted Masters (беседа) 12:23, 27 февруари 2019 (UTC)
- Съгласна съм да ги има и двете понятия. Очевидно захват е свързано с руската традиция, а улавяне може би е по-скорошно. Във всеки случай, ето два според мен надеждни източника за „захват“: лятна школа за учители от миналото лято (автор СУ)[1] и лекции по физика на ТУ София - въпрос 30 от Квантова механика[2]. От друга страна, „улавяне“ фигурира в стандарт по БДС от 2016: (БДС EN ISO 18635:2016). --Ket (беседа) 08:49, 27 февруари 2019 (UTC)
- Щом и двамата клоните към „захват“, може би е по-добре да се премести под това име, а „залавяне“-то ще го добавим в увода, тъй като явно често присъства и така в литературата. Но предпочитам първото за заглавие пред второто, отчасти поради аргумента ми по-горе. Коментари? --ShockD (беседа) 19:39, 26 февруари 2019 (UTC)
- В „Обща химия“ на Елена Киркова (Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 2001) е използван терминът „залавяне“ (и по-специално – K- и L-залавяне, стр. 65). Срещал съм го и като „улавяне“, „захващане“, но в по-голяма част от химичната литература съм го срещал като „захват“, поради което направих и пренасочване към захват. --Ted Masters (беседа) 15:44, 26 февруари 2019 (UTC)
- ↑ Естествена и изкуствена радиоактивност, слайд 17 // Катедра Атомна Физика, СУ, юли 2018.
- ↑ Алфа, бета и гама-разпад–особености и условия за протичане. Модели на ядрото. Ядрени реакции