Беседа:Изчисления в облак

Имам нужда от разяснение на написаното "достъпа до хардуерните и системни ресурси". По принцип през Интернет винаги имаш достъп единствено до софтуера, а съвсем друг въпрос е какво прави този софтуер. Ако става въпрос за възможност за отдалечено стартиране на приложения и гарантиран сървърен ресурс (като например процесорно време и оперативна памет) - по-добре да бъде написано така, а не както е в момента. Мога да ви уверя, че посредством web приложение не мога да си подменя изгорелия хард диск на отдалечения облачен сървър. Меду другото това "компютинг" или по-точно окончанието "инг" не е българско и не е прието в никои български думи. По-добре е да е основна втората дефиниция (изчисления в облак) или примерно "облачни изчисления". --Предният неподписан коментар е направен от Ves (беседа • приноси) 06:46, 24 септември 2009 (проверка).

Мисля че обяснено с "процесорно време и оперативна памет" го има в статията, даже не веднъж, и ако е казано по друг начин е само с цел избягване на повторението. Можеш да редактираш както сметнеш за удачно. Колкото до компютинг - това е специфичен термин и смятам, че вече сериозно е навлязъл. Специално израза "облачен компютинг" го дискутирах с акад. Иван Попчев от Института по информационни технологии, БАН. Има и публикации, които го съдържат. Сложила съм и няколко пренасочващи, за да е намираема статията под различни имена, сега ще добавя и "облачни изчисления" сред тях. Нямам големи претенции кое ще е титулярното, а и местенето върху някоя от пренасочващите остава технически възможно. →Спири 08:44, 24 септември 2009 (UTC)

Отн.: Имам нужда от разяснение на написаното "достъпа до хардуерните и системни ресурси"

Няма никаква нужда от никакви разяснения - всичко може да се отдава под наем в облака, стига човек да има пари да си го плати - данните като услуга (Daas) - може да се наеме база данни; софтуера като услуга (SaaS) може да се ползват типови инсталирани на облака уеб приложения; инфраструктурата като услуга (Iaas) - може да се наеме хардуер без нищо допълнително инсталирано (само ОС и системата за информационна сигурност на облака). Проблемът е, че облакът има повече проблеми отколкото решения. Така напр. ако потребител на облака си загуби автентикацията - какво става. Някой може ли да му намери данните и нещата по облака после или не. Ако не може значи имаме ненадеждност на услугата, ако може - значи има задна вратичка в информационната сигурност, която може да се ползва от трети лица и без да е загубена автентикацията. Освен това представата на някои за 'неограничен достъп до кибер-пространството' е меко казано смущаваща и се отнася еднакво за облака и за персонални компютри и за всякакви други хост-машини, сървъри и дискови масиви памет по мрежата. — Предният неподписан коментар е направен от GetTheJumpOn (приноси • беседа)