Беседа:Костур (град)

Последен коментар: преди 3 години от Мико в тема Горица

Червени редактиране

Основаване и етимология редактиране

Да вкараме гръцкия и латинския оригинал на Ливий и Прокопий или ще е много? -- Алиса Селезньова (беседа) 11:52, 30 януари 2020 (UTC)Отговор

Ще тежи - ако искаш тех може в циататите под линия в оригиналните цитати. Ето от тука [3] си избери Прокопий, но си требват опрявания на ударения и придихания. Но ти Ливий така и не го цитира в оригинал. Цитирах Ливий - без капитализация както е в източника, което е малко странно и неразбираемо може би за читатителите... но пък така стана добре може би. Оправи и Прокопий и да сметнем, че градът сме го основали и да минем към етимологиите. -- Мико (беседа) 19:25, 30 януари 2020 (UTC)Отговор
Всъщност и на Прокопий и на Ливий книгите ги немаме. -- Мико (беседа) 19:56, 30 януари 2020 (UTC)Отговор

Преместих етимологията след основаването, защото обговаря тия две имена. -- Алиса Селезньова (беседа) 17:01, 6 февруари 2020 (UTC)Отговор

Мисля, че го основахме? -- Алиса Селезньова (беседа) 18:08, 6 февруари 2020 (UTC)Отговор

Да. Единственото, което е слабо е българската етимология, основана единствено на Търпо. Погледнах в Етимологичния, но нема специално за града, има за рибата, която си е от кост... -- Мико (беседа) 06:44, 7 февруари 2020 (UTC)Отговор
Също е добре да видим кога се появява за пръв път, но това си е самостоятелно пар екселанс... а и сложно. -- Мико (беседа) 06:54, 7 февруари 2020 (UTC)Отговор
А и албанците, които ползват нашето, може би твърдят, че е нихно...? -- Мико (беседа) 07:35, 7 февруари 2020 (UTC)Отговор

Дракопулу казва, че Цамисис подкрепя Фасмер и е цитиран. А пък Фасмер бил за бобрите, а не за Кастор. -- Мико (беседа) 07:35, 7 февруари 2020 (UTC)Отговор

Така - нагласих го след като прочетох Фасмер, който слава Богу го имаме в оригинал. Човекът просто казва, че идва от старогръцкото Κάστωρ, което може и да е диоскурът и бобърът (гадната немска капитализация на съществителните не прави разлика). Но през Фасмер открих отличен източник за българката етимология, който го и имам в оригинал и ще го цитирам. Ще сложа само Младенов в текста, тъй като Стефан П. Василев е автор само на главата Видословие и така избегваме червената. Променям в тоя смисъл и мислим приключваме. -- Мико (беседа) 07:55, 7 февруари 2020 (UTC)Отговор

Средновековие редактиране

Два века дупка редактиране

Това присъединяване в 864 година е съмнително. Войната е неуспешна - вероятно градът продължава да е български от Пресияново време. -- Мико (беседа) 08:21, 30 януари 2020 (UTC)Отговор

Златарски очертава някаква граница по мира в 64 - очевидно оттам е. Но не можах да открия дата на анексия. Гръцките източници може би казват друго.-- Алиса Селезньова (беседа) 07:37, 6 февруари 2020 (UTC)Отговор
Така - въведох по Коледаров, после идва Златарски. Но така или иначе принципно не можем да открием главата Средновековие с българската анексия. И изобщо тия два века какво ги правим?

По Коледаров и Златарски наистина си излиза, че от 950 до 1017 градът е непрестанно български - тоест претенциите за изброените църкви от X век принципно май са валидни. Гръцките източници неслучайно го прескачат тоя период. -- Мико (беседа) 15:56, 7 февруари 2020 (UTC)Отговор

Раздел Средновековен град редактиране

Некъв такъв раздел Средновековният град, като подраздел на Средновековие? [4] -- Мико (беседа) 14:51, 7 февруари 2020 (UTC)Отговор

Аз ще го напиша по гръцкия източник, но нямам други... -- Алиса Селезньова (беседа) 17:12, 11 февруари 2020 (UTC)Отговор
Давай. -- Мико (беседа) 17:16, 11 февруари 2020 (UTC)Отговор
Добре, но требват 2-3 изречения за горния град и преградната стена.-- Мико (беседа) 06:41, 20 февруари 2020 (UTC)Отговор

Книгопазаруване редактиране

Принципно, ако спечелим Пролетта (от което си мислех, че тая година требва да се въздържим) - требва да поръчаме некоя от трите нови истории на Костур. -- Мико (беседа) 17:16, 11 февруари 2020 (UTC)Отговор

Неидентифициран Бриен редактиране

Тоя Бриен според Историка Касторияс е Κόμη της Βρυέννης Γκωτιέ Ι, тоест ru:Готье I де Бриенн, но Златарски изрично пише, че не бил от шампанския род Бриен, а от некъв друг, който не го намерих. -- Мико (беседа) 18:18, 10 февруари 2020 (UTC)Отговор

Според мен не ще да е този Готие. Тук се опитах да го намеря, но без успех - ако някой друг може, аз се предавам.-- Алиса Селезньова (беседа) 14:01, 12 февруари 2020 (UTC)Отговор
По дяволите и яз не можах - много странно.-- Мико (беседа) 06:42, 20 февруари 2020 (UTC)Отговор

Ана Комнина редактиране

Ако добавим Ана Комнина за кръстоносния поход в шаблонче или ще тежи? Питам защото я намерих само на английски [5] и ще трябва да го превеждам. Надолу всичките консулски цитати и Миладинов (и още ако изникнат) също ще трябва да ги правим с долапи. -- Алиса Селезньова (беседа) 17:12, 11 февруари 2020 (UTC)Отговор

За мене е силно даже ОК - разказчето е интересно и ще разнообрази. -- Мико (беседа) 17:16, 11 февруари 2020 (UTC)Отговор
Длъчко? -- Мико (беседа) 19:18, 12 февруари 2020 (UTC)Отговор
Действай. За мене е ОК. --- Алиса Селезньова (беседа) 09:32, 13 февруари 2020 (UTC)Отговор

Неверни страници редактиране

Никол нещо не ще да е на 204 страница. -- Алиса Селезньова (беседа) 09:32, 13 февруари 2020 (UTC)Отговор

Не - изобщо не е в обхвата на книгата. Местя я временно тука. Nicol, Donald M. The Despotate of Epiros 1267-1479: A Contribution to the History of Greece in the Middle Ages. Oxford, Cambridge University Press, 1957. ISBN 9780521261906. p. 214. (на английски) -- Мико (беседа) 20:16, 21 февруари 2020 (UTC)Отговор

Бранд редактиране

В Историка Касторяс твърдят, че Чарлз Бранд твърди, че Костур за кратко е превзет от кръстоносците от Третия поход. На 171 няма такова пряко твърдение. Brand, Charles M. Byzantium confronts the West 1180-1204. Cambridge, Harvard University Press, 1968. с. 171.

Шаблони редактиране

Къщите и османските паметници е добре да се направят в шаблон подобно на църквите. -- Мико (беседа) 06:47, 30 януари 2020 (UTC)Отговор

Вкарах шаблона за къщите в статията, а османските паметници са два и са споменати в статията на няколко места. --Протогер (беседа) 19:26, 30 януари 2020 (UTC)Отговор
Аз и не бех видел, че има за къщите. Така наречената Византийска баня също е турска съвсем очевидно. Но да за три може би е малко. -- Мико (беседа) 19:52, 30 януари 2020 (UTC)Отговор

Плакат редактиране

Плакатът от външни препратки требва или да се качи като снимка или да се махне. Трябва да внимаваме в баланса на българските неща, включително снимките. -- Мико (беседа) 09:11, 30 януари 2020 (UTC)Отговор

Засега като отделна снимка, ако прекалим - да иде в общата галерия. --Протогер (беседа) 19:21, 30 януари 2020 (UTC)Отговор
Качвай я. Kostur city е добро.  -- Мико (беседа) 19:42, 30 януари 2020 (UTC)Отговор

Мостове редактиране

Много налични мостове в Костурско имаме, а нито дума за тях в статията. Или да не излизаме от рамките на града? --Протогер (беседа) 19:45, 30 януари 2020 (UTC)Отговор

По-скоро не. Не знам. Чакай да видим как ще се развие - има много от нещата в града, за които нема нищо. Но пък и е редно да се кажат неколко приказки за Костурско - по-скоро не за мостовете обаче. Откъм забележителности от църковно-къщно-мостови характер има достатъчно според мене. -- Мико (беседа) 19:50, 30 януари 2020 (UTC)Отговор

Старопазар редактиране

 

Да не го забравим. -- Мико (беседа) 07:23, 5 февруари 2020 (UTC)Отговор

Тикче. --Протогер (беседа) 19:45, 5 февруари 2020 (UTC)Отговор
Това според мен не му е мястото в История - виси, а в някакъв раздел за махалите - Долца, Позери, Стар пазар, Турската махала, Еврейската махала, новите квартали. Може би в География? Може отделно? -- Алиса Селезньова (беседа) 07:40, 6 февруари 2020 (UTC)Отговор
Преместих за сега в География, но не ми идва идея как да го разширя. --Протогер (беседа) 10:05, 6 февруари 2020 (UTC)Отговор
Еми, - има две традиционни махали тая на Север с това име, което идва от еди какво си и в нея са еди кое си и еди кое си и тая на юг с това име и в нея е това и онова - с източниците от Позери и Долца. Старопазар си е сегашното име Η περιοχή έξω από το δυτικό τμήμα των τειχών ονομάζεται σήμερα "Κάτω αγορά" ή "Σταροπάζαρο" (δηλαδή παλιά αγορά). Районът извън западната част на стените сега се нарича „Долен пазар“ или „Старопазаро“ (т.е. стар пазар). Виж турската и еврейската и аз не знам. Турската е била очевидно около джамията и медресето. Мяркала съм стара карта с обозначените в цвят махали... -- Алиса Селезньова (беседа) 16:24, 6 февруари 2020 (UTC)Отговор
Отлично какво - само гръцките все пак може би трябва да ги наричаме православни? Под заглавие Махали? -- Алиса Селезньова (беседа) 16:34, 6 февруари 2020 (UTC)Отговор
Да заглавие Махали, в които да разкажем и къщите и църквите? И да е некъде надолу според мене. Тая карта не може ли некой да я направи? -- Мико (беседа) 16:43, 7 февруари 2020 (UTC)Отговор
Еми, оформих нещо като за гръбнак на раздела - вижте го. Аз си го представям с по още няколко изречения за двете традиционни махали само. После в раздела за Османската епоха едно две изречения за това, къде е била мюсюлманската махала и се появява евентуално картата и некви приказки, ако има от Търпо, къде е било нашето училище? -- Алиса Селезньова (беседа) 14:46, 19 февруари 2020 (UTC)Отговор

Евлия Челеби редактиране

Разказът му за Костур трябва да е ценен, но не е превеждан на български. Инак тука отбелязва името на града като Гьоликасра. --Протогер (беседа) 19:52, 5 февруари 2020 (UTC)Отговор

Е, ако се намери на некъв език, ще си го преведем от чуждоезиков източник. -- Алиса Селезньова (беседа) 07:36, 6 февруари 2020 (UTC)Отговор
Откъс има тук, 24 стр. Друго не намирам. --Протогер (беседа) 10:04, 6 февруари 2020 (UTC)Отговор
Много интересна статия. -- Алиса Селезньова (беседа) 16:49, 6 февруари 2020 (UTC)Отговор

Ето го на турски [6] -- Алиса Селезньова (беседа) 18:14, 6 февруари 2020 (UTC)Отговор

Кой знае турски?-- Мико (беседа) 16:04, 21 февруари 2020 (UTC)Отговор
Изрових го на български и го вкарах.   --Протогер (беседа) 06:54, 19 март 2020 (UTC)Отговор

Процитирайте ми тая Дракопулу, молим така че да излиза директно файлът. -- Мико (беседа) 07:34, 7 февруари 2020 (UTC)Отговор

[7]. Има го цитиран инак в статията вече веднъж, така ли го искаш? И така.[1]--31.13.198.213 11:05, 7 февруари 2020 (UTC)Отговор
Отлично. Благодарим. -- Мико (беседа) 12:34, 7 февруари 2020 (UTC)Отговор

Библиография редактиране

[8] 4 резултат библиография за града. -- Алиса Селезньова (беседа) 18:11, 6 февруари 2020 (UTC)Отговор

Парижки тактикон? редактиране

Παρισινό Tακτικό του 8ου αιώνα - не разбирам какъв е тоя тактикон, кодекс ли е типик ли е какво ли е. Тука пише, че има само четири [9], като en:Taktikon Uspensky е първи от 9 век, а тоя е от 8. Тука пише, че е от 731 на Лъв III. Ето на гръцки [10] - и кодекс е наречен също. -- Алиса Селезньова (беседа) 17:23, 6 февруари 2020 (UTC)Отговор

Не знам и аз. Кодекс може би. -- Мико (беседа) 14:19, 7 февруари 2020 (UTC)Отговор

Турска енциклопедия редактиране

В нея има една таблица с числа? [11] -- Алиса Селезньова (беседа) 18:12, 6 февруари 2020 (UTC)Отговор

Година Мюсюлмани Християни Евреи Общо ханета Общо жители
1445 22 792 84 898 3800
1519 67 732 8 807 3700
1550 83 663[2] 10 756 3250
1570 169 644 12 825 3250
1900 415 690 170 1275 6190[3]
Дали така става ясно, че мюсюлманите, християните и евреите се броят в ханета или трябва допълнително пояснение? --Протогер (беседа) 19:01, 6 февруари 2020 (UTC)Отговор
За мене е отлично. -- Мико (беседа) 18:05, 19 февруари 2020 (UTC)Отговор

Костурска съединена чета редактиране

 

В статията за нея се посочва, че четата влиза в Костур тържествено на 13 ноември 1912 г., дали в тоя смисъл е достоверна информацията, че предния ден гърците са провокирали нашите от статията за града? Или пък е разминаване по нов/стар стил? Щото Силянов пише, че нашите отиват и в Митрополията. Въобще гърците за един ден няма как да са погнали всичко наше. --Протогер (беседа) 14:57, 7 февруари 2020 (UTC)Отговор

Според версията тука е Лазар Киселинчев. -- Мико (беседа) 17:33, 26 февруари 2020 (UTC)Отговор

Памет редактиране

В града има 72 църкви и е единственият град в Гърция, който до голяма степен съхранява византийската и пост-византийска памет. И Бер и Солун могат да претендират, едно и две - тая целата концепция за поствизантинизма как я мислите? -- Мико (беседа) 18:06, 19 февруари 2020 (UTC)Отговор

Поствизантинизма си е другото име на Османократията що се отнася до църковен живот, гръцки POV с други думи. Излишно ми иде. --Протогер (беседа) 07:02, 19 март 2020 (UTC)Отговор

Говори редактиране

Говорите ги обединих двата. Не сметате ли, че требва да кажем с по едно изречение нещо за основните характерестики - назализмо при нас - или е прекалено?-- Мико (беседа) 06:51, 20 февруари 2020 (UTC)Отговор

Назализмът и шч за мене. Но ще трябва да се пише. Ти не беше ли историк и филолог. -- Алиса Селезньова (беседа) 15:49, 21 февруари 2020 (UTC)Отговор
Шч не е уникално - типично е и за Охридско. Не че и назализмо е уникален де.-- Мико (беседа) 16:02, 21 февруари 2020 (UTC)Отговор

Снимки редактиране

Оттука [12] могат да се прехвърлят доста снимки. -- Мико (беседа) 16:34, 29 март 2020 (UTC)Отговор

Тука има снимка много приятна на литография от 18 век на 520 страница. [13] -- Мико (беседа) 16:41, 2 ноември 2020 (UTC)Отговор

Снимката „Средновековна карта на Костур“ в раздел Преброявания?-- Алиса Селезньова (беседа) 15:14, 4 ноември 2020 (UTC)Отговор
ικ. 3. Παράσταση της Καστοριάς στην περιφέρεια χαλκογραφίας με ον άγιο Νικόλαο (μέσα 18ου αι., Γκολομπίας, «Σημειώματα», εικ. 1). '*+ -/0* 40679:* (;<=:18*>:0.,?6*9*;@A:B,«CD;E0F;:':»,E06.1 На 520 страница от файла. -- Мико (беседа) 16:47, 4 ноември 2020 (UTC)Отговор
А, да - тъп съм. Май все пак е по-добра? -- Мико (беседа) 06:04, 5 ноември 2020 (UTC)Отговор

Горица редактиране

Името на хълма (не тоя в самия град) на изток от града. Ето го като Корица [14]. Горица е в Търпо.[4] -- Мико (беседа) 16:26, 21 февруари 2021 (UTC)Отговор

  1. Δρακοπούλου, Ευγενία. Η πόλη της Καστοριάς τη βυζαντινή και μεταβυζαντινή εποχή (12ος - 16ος αι.): ιστορία, τέχνη, επιγραφές. Αθήνα, Χριστιανική Αρχαιολογική Εταιρεία, 1997. ISBN 960-85882-1-9. σ. 24. (на гръцки)
  2. В оригиналния източник има грешка. Християнските ханета са 663 (а не 63), към които като добавим мюсюлманските и еврейските получаваме общия сбор 756 ханета
  3. Kiel, Machiel. KESRİYE // islamansiklopedisi.org.tr. Посетен на 6.02.2020 г. (на турски)
  4. Македонски дневник: спомени на отец Търпо Поповски. София, Фама, 2006. ISBN 954-597-245-9. с. 6.
Връщане към „Костур (град)“.