Беседа:Круша (планина)

Не мисля, че гръцкото име на планината е Дисоро, а старото Крусия. Тъкмо обратното е. Местните гърци я знаят като Крусия, а не Дисоро, както и Беласица - Белес, а не Керкини. Същото се потвърждава и от гръцката версия на статията. Преименуването на планините в Егейска Македония с антични имена, явно е чисто административен акт.-- Кочев (беседа) 19:29, 2 април 2022 (UTC)

Като съвременен автор по темата имаме единствено Незис. Поздрави, --Dido3 (беседа) 20:42, 2 април 2022 (UTC)

Абсолютно съм сигурен, че е така. Оронимите и хидронимите са с голема устойчивост. Немам против да се обърнат или да се обясни. Изобщо целото разграничение на Круша и Карадаг е хаос. Ту е едно, ту са две и в български и в гръцки източници. Самият Незис, който дава логичното разграничение на седловината тука [1] дава два върха Карадаг в Круша и една Круша в Карадаг. -- Мико (беседа) 07:15, 3 април 2022 (UTC)

Добре е да се вземе предвид следното описание от Яранов (той не припознава Карадаг):

„

Круша-планина — На изтокъ отъ Кукушко много по­степенно съ благи склонове се издига Круша-планина, която съ най-високия си връхъ Коджа-балж едва достига 1178 м. Въ тая пространна планина никой другъ зръхъ не над­хвърля 1000 м., а по-голѣмата часть е съ височина около 600 м., въ видъ на една пространна равнина, гжсто населена и интензивно използувана до преди не много години. Тази за-равненость има всичкитѣ белези на денудационц^та повърх­нина въ Кукушко и на тази, която въ Хортачъ се намира на 520 м. височина. Тя е едновръстна съ тѣхъ. Къмъ западъ може да бжде свързана мислено съ подобната ней повръх­нина въ Кукушко чрезъ една флексура, а на югъ разседи съ доста голѣмъ размахъ отдѣлятъ планината отъ Лагадинско-Бешикската котловина. Въ туловището на Круша-планина, образувано отъ споменатата изкорубена понтийска денудаци­онна повръхнина съ разположенитѣ върху нея остатъчни въз­вишения, се е врѣзала впоследствие, презъ Левантиена, една по-млада денудационна повръхнина, корелатнитѣ седименти на която се намиратъ околовръстъ на планината. Чрезъ единъ напрѣченъ синклинориумъ на северъ отъ Кукушко цѣлата планина е раздѣлена на две нееднакви части: северо-западна, по-малка часть, която се издига надъ Дойранското езеро, и юго-източна часть, много по-пространна, и която въ своята най-източна часть носи името Бешикъ-дагъ. Тукъ този обширенъ блокъ при неговото издигане не е мо-гълъ да се запази цѣлъ, а се е накжсалъ и угъналъ, при което се е образувала въ срѣдата на планината нѣщо като копана, запълнена днесъ отъ две малки безотточни езерца — Ландженски гьолъ и Мавровското езеро. Тѣ и дветѣ сж съвсемъ плитки и съ по 11, респ. 4 кв. км. Обстоятелството, че тѣзи малки езерца-блата не се оттичатъ нито повръхно нито подпочвено се явява, както ще видимъ по-нататъкъ, като много важно указание за климата на тази планинска равнина. Отъ едритѣ черти въ релефа на Круша-планина следъ споменатата повърхнина, която образува туловището на пла­нината, най-много бие на очи стръмниятъ разседенъ откосъ, който отдѣля планината отъ Сѣрското поле. Той има динарска посока сжщо тъй, както и флексуритѣ, които отдѣлятъ пла­нината отъ Кукушко. Между тѣзи флексури и разседи Круша-планина се явява като вторична структурна форма, частв отъ четвъртата динаридска морфоложка зона, която съвпада при­близително съ най-вжтрешния дѣлъ на Динаридитѣ, този, който е въ съседство съ Македоно-Тракийския масивъ. Него­вата близость се чуствува по ясно изпъкващата асиметрия въ склоновеуѣ на планината ’) Разседитѣ които сж я отдѣлили отъ Сѣрското поле, могатъ да бждатъ причислени къмъ първия типъ родопски разседи, за които на съответното мѣсто се каза вече, че иматъ посоката на съседнитѣ на ма­сива тектонски зони Въ посока къмъ Родопския масивъ се забелязва какъ последниятъ указва лабилизиращо въздей­ствие върху вторичнитѢ структурни форми2)

“

Dido3 (беседа) 14:00, 4 април 2022 (UTC)

Кочев:, събрахме всичко насипно в Круша (планинска верига). Коригирай неточностите и допълвай. Поздрави, Dido3 (беседа) 12:08, 5 април 2022 (UTC)