Беседа:Круша (планина)
Не мисля, че гръцкото име на планината е Дисоро, а старото Крусия. Тъкмо обратното е. Местните гърци я знаят като Крусия, а не Дисоро, както и Беласица - Белес, а не Керкини. Същото се потвърждава и от гръцката версия на статията. Преименуването на планините в Егейска Македония с антични имена, явно е чисто административен акт.-- Кочев (беседа) 19:29, 2 април 2022 (UTC)
- Като съвременен автор по темата имаме единствено Незис. Поздрави, --Dido3 (беседа) 20:42, 2 април 2022 (UTC)
- Абсолютно съм сигурен, че е така. Оронимите и хидронимите са с голема устойчивост. Немам против да се обърнат или да се обясни. Изобщо целото разграничение на Круша и Карадаг е хаос. Ту е едно, ту са две и в български и в гръцки източници. Самият Незис, който дава логичното разграничение на седловината тука [1] дава два върха Карадаг в Круша и една Круша в Карадаг. -- Мико (беседа) 07:15, 3 април 2022 (UTC)
- Добре е да се вземе предвид следното описание от Яранов (той не припознава Карадаг):
„ | Круша-планина — На изтокъ отъ Кукушко много постепенно съ благи склонове се издига Круша-планина, която съ най-високия си връхъ Коджа-балж едва достига 1178 м. Въ тая пространна планина никой другъ зръхъ не надхвърля 1000 м., а по-голѣмата часть е съ височина около 600 м., въ видъ на една пространна равнина, гжсто населена и интензивно използувана до преди не много години. Тази за-равненость има всичкитѣ белези на денудационц^та повърхнина въ Кукушко и на тази, която въ Хортачъ се намира на 520 м. височина. Тя е едновръстна съ тѣхъ. Къмъ западъ може да бжде свързана мислено съ подобната ней повръхнина въ Кукушко чрезъ една флексура, а на югъ разседи съ доста голѣмъ размахъ отдѣлятъ планината отъ Лагадинско-Бешикската котловина. Въ туловището на Круша-планина, образувано отъ споменатата изкорубена понтийска денудационна повръхнина съ разположенитѣ върху нея остатъчни възвишения, се е врѣзала впоследствие, презъ Левантиена, една по-млада денудационна повръхнина, корелатнитѣ седименти на която се намиратъ околовръстъ на планината.
Чрезъ единъ напрѣченъ синклинориумъ на северъ отъ Кукушко цѣлата планина е раздѣлена на две нееднакви части: северо-западна, по-малка часть, която се издига надъ Дойранското езеро, и юго-източна часть, много по-пространна, и която въ своята най-източна часть носи името Бешикъ-дагъ. Тукъ този обширенъ блокъ при неговото издигане не е мо-гълъ да се запази цѣлъ, а се е накжсалъ и угъналъ, при което се е образувала въ срѣдата на планината нѣщо като копана, запълнена днесъ отъ две малки безотточни езерца — Ландженски гьолъ и Мавровското езеро. Тѣ и дветѣ сж съвсемъ плитки и съ по 11, респ. 4 кв. км. Обстоятелството, че тѣзи малки езерца-блата не се оттичатъ нито повръхно нито подпочвено се явява, както ще видимъ по-нататъкъ, като много важно указание за климата на тази планинска равнина. Отъ едритѣ черти въ релефа на Круша-планина следъ споменатата повърхнина, която образува туловището на планината, най-много бие на очи стръмниятъ разседенъ откосъ, който отдѣля планината отъ Сѣрското поле. Той има динарска посока сжщо тъй, както и флексуритѣ, които отдѣлятъ планината отъ Кукушко. Между тѣзи флексури и разседи Круша-планина се явява като вторична структурна форма, частв отъ четвъртата динаридска морфоложка зона, която съвпада приблизително съ най-вжтрешния дѣлъ на Динаридитѣ, този, който е въ съседство съ Македоно-Тракийския масивъ. Неговата близость се чуствува по ясно изпъкващата асиметрия въ склоновеуѣ на планината ’) Разседитѣ които сж я отдѣлили отъ Сѣрското поле, могатъ да бждатъ причислени къмъ първия типъ родопски разседи, за които на съответното мѣсто се каза вече, че иматъ посоката на съседнитѣ на масива тектонски зони Въ посока къмъ Родопския масивъ се забелязва какъ последниятъ указва лабилизиращо въздействие върху вторичнитѢ структурни форми2) |
“ |
Dido3 (беседа) 14:00, 4 април 2022 (UTC)
Кочев:, събрахме всичко насипно в Круша (планинска верига). Коригирай неточностите и допълвай. Поздрави, Dido3 (беседа) 12:08, 5 април 2022 (UTC)