Беседа:Куртово

Местя долния текст от статията, като гледам копиран от посочените източници, а и не съвсем правилно поставен в статията:-- Алиса Селезньова (беседа) 13:15, 30 май 2020 (UTC)

К̀уртово, В ъ л ч а п о л я н а – местност в славовръшкия дял на Източна Рила, на надм. в. 1700 м. Представлява реликт от обширна билна денудационна повърхнина, с което е свързан заравнения ù характер; оградена от смърч и бял бор. Геоложката основа е от южнобългарски гранити; с кафяви горски почви. Климатът ù предлага добри условия за целогод. отдих. Тук е туристическата хижа “Христо Смирненски”, сгради на Научния институт по курортология, физиотерапия и рехабилитация София; първата комуна в България (2000) за наркомани, изградена в бившето картофохранилище в местността Поста. През Куртово минава пътят от Юндола за Националния високопланински спортeн комплекс “Белмекен“ и язовир Белмекен.

За развитието на селското стопанство в Чепинско спомага Лъженското държавно агрномство (1012-1018 г.) и особено разкритото Районно агрономство в с. Лъжене с основател и ръководител (1912-1914 г., 1926-1928 г.) Йосиф Г. Ковачев. През 1949 година се създава държавно земеделско стопанство (ДЗС) - Велинград с филиал в Куртово. Обработват се държавни и одържавени земеделски земи, развива се главно животновъдствто. В Куртово се построяват овцеферма и звероферма ( отглеждат се 120 лисици, 50 норки заради ценната им кожа), поставят се 150 пчелни кошери. Сеят се фуражни култури, картофи, лен, тютюн. През април - май 1949 година в Куртово се разорават ливади. Научно-изследователски е доказано, че земеделските земи на надм. в. над 1300 м са най-подходящи за семепроизводство на картофи. Близостта на гори, високата влажност на въздуха, честите валежи, наличието на оборски тор осигуряват оптимални условия за развитие на картофите. Залагат се първите опити. Започва провеждането на научно-изследователска и практическа работа. В Куртово се създава лаборатория за вирусни болести по картофите (единствена в България). Залагат се опити от сортовете “Ерстлинг” и “Саския”. В района на Куртово се обособява карантинна зона и се забранява частното ползване на земеделските земи. Засаждат се с картофи около 2000 дка само за семе. Залагат се научни опити за семепроизводство и семеподържане. Строят се картофохранилища, битови и стопански сгради, жилища. Мандрата в Куртово преработва млякото от държавното и частните стопанства. На 15 август 1949 година пада голям сняг на Куртово – от студ умират 74 говеда, други 241 са заклани. В Куртово се създават аграрни участъци за производство на картофи към управление "Сортови семена" София. Изградена е база (битови постройки, овчарници, ферми, стопански сгради и други) за отглеждане на овце, едър добитък, лисици и норки, семепроизводно стопанство за картофи - лаборатории, опитно поле, хранилища и други съоръжения. Животновъдството се развива предимно в овцевъдно направление, започва отглеждането на кавказка порода, като с помощта на научни работници през 1955 година стопанството е определено за племенно. Картофопроизводството - за елитно. Залага се селекция на докараната от Света Гора (Атон - Гърция) в Рилския манастир, т. нар., риломанастирска овца с цел създаване на високо-планинска овца за Рило-Родопския масив. Изследователската работа се ръководи от проф. Рада Балевска и проф. Георги Ралчев. Скоро Държавното елитно семепроизводно стопанство Юндола, включващо филиал Куртово става станция за производство на разплоден материал от новосъздаващата се порода от Цигайски тип овца. Според легендите в Куртово е живял древният певец Орфей. Тук по-късно е имало влашко селище.

• Михаил Алексиев и колектив. Енциклопедичен справочник „Чепино“ А-Я. книга Първа. Велинград. 2002.
• Юбилеен енциклопедичен справочник "Обичам те Велинград!" М. Алексиев и авторски колектив 1948-2018.ISBN 978-954-9388-79-4