Само реклама - номиниране на статия за изтриване

редактиране

Тази статия изглежда като само реклама на самият автор Мартин Минчев (вероятно написана от самият него). Предлагам тази статия да се премахне.

Toolsstepsrt (беседа) 23:13, 15 декември 2012 (UTC)Отговор

Аз съм писала статията и според мен отговаря на критериите за значимост.--Радостина 23:28, 15 декември 2012 (UTC)Отговор

Употреба на сравнителна и превъзходна степен

редактиране

Във връзка с редакциите, с които са добавени определения като „най-авторитетни“ награди, или книги, или каквото и да е – такива твърдения с оценъчен характер, ако изобщо се използват (тук не говорим за държавата с най-голямо население, за най-високия връх или за най-дълбоката океанска падина), трябва да са подкрепени със сериозни, независими едни от други източници, или ако става дума за класация – с пояснение чия е, от гоя година е, доколкото издание/оценителите изобщо имат широкопризнатата репутация и авторитета, за да бъдат цитирани, и т.н.

В случая в статията остават няколко такива твърдения, като изискването за пояснение или източници не е по своята същност оспорване на значимостта, а настояване да се спазват правилата и принципите на Уикипедия за създаване на енциклопедично съдържание от неутрална гледна точка с доказани, проверими твърдения за факти и без лични оценки. Пример: поискани са пояснения и източници за твърдението, че наградите на обекта на статията са „най-престижните“, въпреки че има списък с награди, защото не става ясно нито кои от изброените награди са „най-престижни“, нито кой казва, че са такива – кой го твърди, на какво основание? Редакторите в/на статиите в Уикипедия не могат да правят подобни твърдения и допускания, и изобщо по какъвто и да е начин да изразяват лично мнение, предпочитания, пристрастия, предразсъдъци и пр.

Моля редактиращите активно статията нерегистрирани/невписани потребители/редактори да вземат отношение по тези съображения, а ако имат контрааргументи, да ги изложат в тази тема, за да бъдат те видени и обсъдени от повече редактори.
Pelajanela // беседа 10:37, 3 декември 2023 (UTC)Отговор

Това е несериозно – добавените последни две външни препратки са към уеб портали, в които са цитирани коментари на проф. Минчев, направени от него (вероятно в интервю) за трети източник – това ли са въпросните исторически анализи? Или тези два медийни материала трябва да доказват, че той се занимава с такива анализи и те са част от професионалната му биография? Това е статия за изследовател с научни приноси в определени области – несериозно е да се поставят "наравно" научните му постижения с изказвания, цитирани в медиите. Освен това тези два източника, чието съдържание по същество се препокрива, не дават допълнителна информация, нито потвърждават твърдението, че той пише анализи на историческа тематика, нито разбираме защо това е важно? Това, което се разбира, е, че проф. Минчев редактира в Уикипедия на български език и на английски език – именно от тези две препратки. Това, само по себе си, е прекрасно. Няма да си позволява да правя догадки и да спекулирам с тази информация.

Освен това обектът на статията – по начина, по който е представен в нея до последните две изречения и по който е разпознаваем в академичните среди – не е историк и изобщо не става ясно има ли някакво признание като такъв. В свободното си време човек може да пише и да си дълбае във всичко и да го опише в личния си сайт/блог или в LinkedIn профила си – в този на проф. Минчев, впрочем, е отбелязано, че е бил професор в КУ до 2020 г. И още веднъж за книгите и тяхната авторитетност – подобно описание на тези книги може да има в блърба им, в страницата им в Amazon и прочее, но не и в статия в Уикипедия. Не е и необходимо, за да се докаже... какво – значимостта на рецензентите, писали предговори и анотации за тях?

Надявам се и апелирам казусът с интензивните скорошни редакции в тази статия и съдържанието ѝ да бъде разгледан и обсъден от повече редактори. Би било жалко статията в Уикипедия на български за учен със сериозни научни постижения да е със съмнителна фактологичност, обективност и неутралност и да не отговаря на най-добрите примери за биографични статии в проекта.
Pelajanela // беседа 22:15, 3 декември 2023 (UTC)Отговор

Вижте сега, в момента редакцията цитира много точно необходимите източници, заедно с връзките към тях и съответните страници. Мога само да Ви насоча към други статии в раздела "български електроинженери" и да Ви поканя да прилагате всички тези критерии, които любезно изложихте тук, и към тях. Някои от тези статии са в много окаяно състояние, обърнете им внимание и на тях. По отношение на интервюто на проф. Минчев за Агенция Фокус. За съжаление агенцията си е изоставила архива, така че оригиналът не може да се намери и съм съгласна, че трябва да се премахне. Но въпреки това, както виждате, части от интервюто са препечатени в различни други източници, което само по себе си говори, че все пак е от някакво значение. То не е само по "иЗтория", както Вие спелвате думата, има и много други аспекти, но само иЗторическите факти в него са препечатани. Ще Ви обясня защо, според мен, интервюто може и да е важно, но изобщо не настоявам да се включва, най-малкото, понеже оригиналът не може да се намери. А то може и да е важно, защото за първи път в българската дискусия по депортациите на еврейско население от Македония и Тракия през 1941 г. се изнася черно на бяло факт, пропускан от българската "професионална иЗториография", а именно, че протести срещу тези депортации от останалото население по тези земи е нямало. Напротив, след депортациите, собствеността на депортираните евреи е усвоена доста бързо от местното население в Македония и Беломорска Тракия. Историческите данни сочат, че протести пред българските административни власти по други поводи в тези земи е имало, но не и по този повод. Това е много сериозна разлика в сравнение с протестите срещу депортациите в стара България, които по същество спират тези депортации. Та, това, което за първи път у нас се дискутира публично в това интервю е, че реакцията на властта е една, когато депортациите се приемат от местното население без протести и с охота, но става съвсем друга, когато такива протести сред местното население има. И точно това в конкретния случай прави разликата -- в стара България депортациите са спрени. Но, Вие сте права -- щом тези фактти не са подети от нашите "професионални иЗторици", значи може би е по-добре да се оставят да изчезнат в информационното небитие. Утре, когато македонците, гърците, а и израелците ви поискат финансови компенсации за тези депортации, може някой и да се сети за този факт, но явно времето му не е дошло. Също, бих искала да Ви обърна внимание, че съвременната наука не забранява интердисциплинарност, така че някой учен в една област може спокойно да допринесе нещо в друга, стига да ползва сериозен научен подход. Та, накратко -- благодаря Ви за коментарите и предложенията, надявам се редакцията сега да е фактологично добре подкрепена. Ако се съмнявате, че цитираните рецензии на основни учебници и исторически книги не са приноси, мога само да съжалявам -- самите автори ги ценят в цитираните страници. Но, ако толкова Ви пречат, изтрийте ги. Същото се отнася и за наградите -- Университета на Калгари ги е изброил, като не Ви харесват и Ви пречат -- изтрийте ги. 199.38.210.85 22:52, 7 януари 2024 (UTC)Отговор
Благодаря за взетото отношение и за времето, което се отделили за този коментар, в допълнение към работата по статията. Разбирам афекта Ви поради съществуващите немалко примери за проблеми от най-различно естество в други статии в Уикипедия, както и посочвате, докато вглеждането в неенциклопедичните елементи в тази може да изглежда прекомерно.

Може би тази е и причината за вглеждането и преекспонирането, в отговор, на печатна грешка в една от употребите на дума, която е изписана дори в този текст няколко пъти, за да е ясно, че не е нищо повече от това (но е интересно свидетелство – видимо в историята на промените, тъй като вече е отстранена – за фиксацията в източниците, техния адекватен подбор и коректно цитиране, която не е някаква форма на ОКР, а прилагане и отстояване на основен критерий на Уикипедия – която поне за мен е правдоподобно обяснение за такава грешка). Така че печатните грешки лесно могат да бъдат отстранени с по-малки или по-големи репутационни щети :)

Но, връщайки се назад, наистина разбирам, че непоследователното, на пръв поглед, прилагане на правилата, принципите и критериите на Уикипедия може да предизвиква смут, объркване и дори раздразнение. Темата е обсъждана многократно в много други беседи, затова ще се огранича до съображение в едно изречение относно диспропорцията между броя на редакциите и на статии в Уикипедия и този на активните редактори доброволци (каквито, знаете, са хората, които създават и редактират съдържание, както и тези, които са се нагърбили с отговорността да следят за спазването на правилата и защитата на Уикипедия като енциклопедия и като общност). Това, че съществуват нередактирани статии по простата причина, че е трудно или дори невъзможно да се обхване цялото съдържание, при това постоянно променящо се съдържание, както виждате и знаете от личен опит, не делегитимира усилията да се постигне възможно най-пълно съответствие в правилата на Уикипедия в други.

В коментара Ви има още няколко аспекта, които има смисъл да бъдат обсъдени, но това изисква време, а, надявам се, вниманието и позицията и на други редактори, така че ще си позволя да изразя виждането си в отделен коментар.
Pelajanela // беседа 05:47, 8 януари 2024 (UTC)Отговор
Добре, прекрасно. Изобщо не съм афектирана от дискусията, даже напротив. Използвах печатната грешка като шега, но и за да обясня по-ясно гледната си точка. Съкратих секцията "Външни препратки" като премахнах повтарящи се цитирания и сега се надявам статията да е достатъчно енциклопедична и подкрепена с обективни независими източници. Пак казвам, ако нещо не Ви харесва по статията, изтрийте го, или го редактирайте така, както според Вас би било правилно. 199.38.210.85 15:18, 8 януари 2024 (UTC)Отговор
Връщане към „Мартин Минчев“.