Беседа:Нашествие на Светослав I в България

Заглавие

Във връзка с промяната на заглавието от „Балкански походи“ на „Нашествие в България“. От обосновката на редакцията разчитам само, че „походи“ било „твърде неутрално“. Значи, едно, че енциклопедията би следвало да е неутрална, и, друго, че в статията става дума не само за нашествието в България, но и за войната с византийците в Тракия. Така че съм за старото заглавие.--Добри (беседа) 09:12, 9 януари 2013 (UTC)

Според мен най-добре е да бъде „Балкански войни на Светослав I“ вместо да ползваме неясните термини „походи“ и „нашествие“.--Elkost (беседа) 10:01, 9 януари 2013 (UTC)

На мен са ми съвсем ясни - колкото и „войни“ :) „Балкански войни“ пък създава алюзии за 1912-13 и 1991-95. „Походи“ е термин от съветските енциклопедии.--Добри (беседа) 21:59, 10 януари 2013 (UTC)

Нищо неясно няма в думата "нашествие", справка тълковния речник или, ако предпочиташ, самата Wikipedia: #виж [[1]]. А като говорим за неутралност на енциклопедията, да тя трябва да е неутрална в смисъл да избягва да представя едната или другата страна като принципно добра ("нашите") или принципно лоша ("враговете"), но именно защото е енциклопедия трябва да назовава нещата С ИСТИНСКИТЕ ИМ ИМЕНА. В противен случай ще свършим с идиотщини от типа на "османско присъствие" вместо турско робство и т.н. Точно затова думата "поход" НЕ Е ПОДХОДЯЩА - когато говорим за поход имаме предвид транзитно преминаване на дадена армия през дадена територия, напр. Кръстоносните походи, преминали през българските земи (макар че и в този случай спорадични инциденти не са изключени, но те не се явяват първоначална цел на самия поход). В случая със Светослав I иде реч за целенасочено опустошение и разграбване на България, изначално замислено и насочено СРЕЩУ България, което няма нищо общо с думата "поход"!!!--Misho (беседа) 15:09, 14 януари 2013 (UTC)

Колеги редактори, много се радвам, че са ви ясни думите! Нека тогава да обсъдим употребата им спокойно, без главни букви, удивителни и всякакви излишни емоции. Съгласен съм, че „походи“ е неутрално, дори нарекох думата неясна, защото не изразява ясно характера на действията на военната сила. Обаче и „нашествие“ не става поради същата причина - тя изразява само аспект от войната, а именно нахлуването, навлизането на войската на дадена територия, без да пояснява дали има бойни действия с неизбежните жертви, разрушения и пр. (Благодаря на Мишо, че дава препратка за статията, добре се казва: Нашествието може да постави началото на война.) Думата се използва като художествен синоним на професионалния термин „война“, който си е най-подходящ, достатъчно ясен и обхватен - да не забравяме, че войните са съпроводени с обезпечаване с храни и други запаси за сметка на местното население (живеещо на територията на театъра на военните действия), така че за местните хора снабдяването на чужди (че и на свои) войски винаги представлява опустошение и разграбване. Съгласен съм с Добри, че с израза „балкански войни“ се прави асоциация с войните от 1912-1914 г., но именно заради това го конкретизирам с добавката „на Светослав I“. И само за сведение: имам и военно образование - във военното дело „нашествие“ не се използва (но се среща в художествената литература на военна тематика), а терминът „поход“ не е в това обхватно значение. Бъдете здрави! --Elkost (беседа) 21:42, 14 януари 2013 (UTC)

В такъв случай, защо не просто Руско-българска война (968-969)? Така или иначе сблъсъкът с византийците се явява финален етап на нашествието на Светослав в България, при това с фатален за самия него край, а падането на Източна България под византийска власт може да се приеме за косвен резултат от Руско-българската война... --Misho (беседа) 15:20, 15 януари 2013 (UTC)

Сега се замислям, че "походи" може да се тълкува различно от "военни походи", например "туристически походи". "Балкански походи" ясно означава не транзит, а дестинация - Балканите (пояснено в увода: Източна България и византийска Тракия).

"Руско-българска война (968-969)" е по-добър компромис от "... войни на Светослав I" - далеч не всеки читател ще се сети какъв е тоя Светослав. В такъв случай обаче трябва и "Руско-византийска война (970-971)".--Добри (беседа) 20:20, 15 януари 2013 (UTC)

„Петър и Боян“

Mpb eu: Тезата за някакво въстание на Петър и Боян през 976 година в Североизточна България се крепи само от историка Петър Петров от 60-те години на миналия век – [2]. Сведенията на Ян Длугош не намират никакво потвърждение от меродавните източници. Отдавна е прието, че въпросните територии са освободени много по-късно - след 986 година. Вижте Иван Божилов, Васил Гюзелев. История на средновековна България VII-XIV век.--Добри (беседа) 14:00, 25 август 2016 (UTC)