Беседа:Николай (име)
Етимология редактиране
Етимологията на имена, които имат съвременно международно разпространение най-често се защитава, като се анализират "стари писмени източници'. Разбираемо е, че с разпространението на Християнството, като писмен канон много от имената се "записват" на езика, с чийто народ е свързан този запис. Ясно е, че така и "чужди" имена, могат да получат удобен запис (а впоследствие и различни прозношения). Така, че повърхнстно "лингеидточни" анализи, които най-често са "литератрни теоврчества" или най-обокновени предположения - често са ненужни.
Все пак - християнските писания са започнали само с 3 езика - еврейски, гръцки и латински. По тази логика, всички съвременни "адаптации" на имена често биват "скланяни" към тези три езика. Почти винаги се изключва вузмобността за случайни "фонематични" прилики, или "съзвучности" с коитп се "очуждествяват" българските Петко, Петър и Камен/Камък/като синоними, защото Петрос на гръцки е Камък... Да се чуди човек, на българтски някой знае ли как се брои... Следователно българската етимология за "гръцкото" Петър си има български корен - числото ПЕТ.
Извимявам се за дългаата беседа, но смятам, че е по необходимост.
И така - езиковедски погледнато - Нико-ла или Нико-лай в основата си е с българския корен - НИКой. Русофикацията на НИКой е "НИКто", което дава начало на руслото име НИКИта. Така, че и Никола, и Николай са Старобългарски=Църковнославянски записи за едно и също име. Предлагам на автора да преосмисли посочената етимология. Ако желае, разбира се...