Беседа:Паламарца

Последен коментар: преди 15 години от Пакко в тема Неенциклопедичен текст

Населението е капанско, т.е. според легендата ,на това място са заточени останките от стоте прабългарски рода противопоставили се на християнството.Генетично това население е най-близо до древните българи.

Хърцои/Капанци редактиране

Местя този текст тука, защото е неясен. Хем са хърцои, хем капанци има противоречие --Пламенъ Цвѣтковъ 15:09, 13 декември 2008 (UTC)Отговор

Стари български мъжки имена още от 16-ти век, срещащи се в селото са — Стоян, Стойко, Димитри, Никола, Йован, Добре, Добройко, Драган, Драгослав, Слав, Михаил и др. Българите в селото са стари местни жители, наричани още ерлии или хърцои, а по етнически произход спадат към капанците.

Неенциклопедичен текст редактиране

Местя тука този неенциклопедичен текс... --Пламенъ Цвѣтковъ 15:24, 13 декември 2008 (UTC)Отговор

За произхода на паламарските капанци:

Една легенда, която съм чувала от баба ми Гана Христова Стойчева, родена на 01 януари 1912 год., коренна жителка на село Паламарца гласи, че след бунта на Расате, на това място били заточени, затворени в капан , останалите живи поддръжници на старата българска религия, за да не се разпростира влиянието им. Много дълго време те и потомците им са живели изолирано, женили са се помежду си, пазили са ревностно старите обичаи и вярвания и така са запазили в най-чист вид, доколкото е възможно, прабългарските си характеристики. Това е много вероятно да е така, тъй като практиката да се женят братовчеди е била жива до преди около 50 год. Моите родители също са братовчеди. Би трябвало този въпрос, както и спецификата на капанската култура да се изследват, преди да са изчезнали напълно. Знам от майка си, че е било въпрос на чест всяко момче като стане на 13-14 год. да носи нож в чорапа си, а чорапите са били вълнени и традиционно от бяла вълна. Има изключително интересни традиции с древен произход, които са на път да изчезнат....

ЛЕГЕНДИТЕ ЗА ПАЛАМАРЦА

На това късче българска земя се преплитат легенди и факти, както се преплита съвременната нишка с конския косъм в таратурената китка - един от характерните накити в капанската шевица.

КАПАНЪТ

Свитата на личната войска на хан Крум, охраняваща и хазната, е била основно от мъже. С тях той осъществява светкавичната война за връщане на българската съкровищница, като устройва капан на византийския император Никифор I Геник във Върбишкия проход. Оттогава станало нарицателно името капанци, а под влияние на местния диалект по-късно се променя в капанци.

БОЛЯРИ ДАВАТ ЦВЕТОВЕТЕ

През 1211 год. е свикан Първия църковен събор. 10 боляри от свитата на царя застават срущу неговото решение за заклеймяване на Богомилите и са пратени в изгнание в Североизточната част на страната. Всеки от болярите според ранга и близостта с владетеля е имал различен цвят и наметка - червена, синя, зелена. Тези три цвята стават характерни за селата в капанския край. Паламалца - синьо, Садина - червено, Опака - зелено.

СКРИТАТА ПАЛАМАРКА

Настъпва изгрева и с първите лъчи

знам, слънцето те гали и мълчи.

В захлас то търси твоята мома,

изгубила тя тук и паламарка.


Така решили, чувала съм аз,

да кръстят селото си хората тогаз.

Да помни всеки и за векове,

то Паламарца все ще се зове.


В теб има рабост и тъга.

Село си ти на буйни времена.

Тук с бащин гняв заровена била

Антола - непослушна дъщеря.


До днес шептят тук хората една

легенда стара, изпълнена с тъга.

Как тя е съгрешила в любовта -

помогнала на Велизари и

нарушила бащина заръка.

Така започва поема на нашата съвременничка Иванка Тонева Радева, посветена на село Паламарца, община Попово.

Паламарца има повече от 400 - годишна история. Но откъде наистина идва това странно име? Населението е българско, но земите били на турски бей, живеещ в село Кардам, а той ги подарява на своя син, който пък бил военен комендант в село Голямо Градище. Преданието разказва, че от работещите на полето най-работна и лична била мома Неда. И за да не отиде да работи тя за другиго, господарите ѝ скриват паламарката между снопите на купена. Така всеки ден, тръгвайки към полето, всички казвали, че отиват при паламарката.

СИМВОЛЪТ НА ДРЕХИТЕ

За бита и облеклото на хората разказва Недялка Добрева Горчева, икономист-пенсионер, коренячка паламарченка, потомка на род с богата история и забележителни хора. А в наши дни тя с много любов и търпение събира и възстановява шевици и носии, накити и предмети, събира факти и документи за своя роден край.

Животът и бита на паламарчани е свързан със земята. Тежкият и уморителен труд е накарал хората да бъдат практични. Конопеното платно се среща редом с памучното при направата на ризите. Движенията трябва да бъдат свобдни и за това облеклото е с много набори. Дори имаме "кукички" които закрепват широкия ръкав на ризата на рамото, за да шета спокойно жената. Шевиците са красиви и пестеливи, с характерната за капанско орнаментика и багри. Основните цветове на облеклото като цяло са черният, символ на земята, която ни храни - пояснява Недялка, и белият - на слънцето, което ни съхранява. А капанското синьо се среща в по-декоративни елементи.

Особен колорит създават накитите. Ръченик-забрадка с фина шевица. Челник-наниз от цветни мъниста подредени в различни форми: нежен и ефирен за момите, по широк и с по-големи мъниста за жените и плътна тъкана вълнена лента (около 1 см), с прешити декоративни елементи за мъжете. Тарантурена китка, косичник, тъканите колани - направени с много сръчност и фантазия от женските ръце.

Връщане към „Паламарца“.