Беседа:Ракиловци/копивио

История

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

История за миналото на с.Ракиловци, Радомирско

1. Предисловие 1 2. Основаване на с.Ракиловци 3 3. Произход на името Ракиловци 7 4. От кога селото носи името Ракиловци 8 5. Сборище или игрище на селото 9 6. Географско описание 10 7. Територия 10 8. Топонимия 11 9. Население 16 10. Постройки 18 11. Земеделски инвентар 23 12. Поминък 26 13. Раздробяване на земеделското стопанство 30 14. По-важни земеделски работи 37 15. Извършвани работи от селянката 51 16. Извършвани работи от децата на селото 54 17. Местен говорим език 56 18. Гатанки 62 19. Поговорки 63 20. Местни народни песни 82 21. Семейни и родови обръщения 98 22. Собствени имена на хора 99 23. Носия (облекло) 101 24. Храна и хранене 111 25. Народна медицина 116 26. Религиозност и суеверия 119 27. Предсказване на времето 126 28. Тълкуване на сънища 127 29. Семейството 127 30. Сватби и сватбени обичаи 131 31. Повоиница и кръщенка 149 32. Събор в селото 150 33. Задружни прояви 153 34. Сключване на договор 156 35. Търговия 36. Занаяти 37. Бачия 38. Воденици 39. Празници и обичаи при тях 40. Празници с разни суеверия 41. Домашни култови служби 42. Поздравления 43. Клетви 44. Приказки за деца 45. Детски игри 46. Погребения и отреждане 47. Облик на нашия селянин 48. Училище 49. Черква 50. Паметник 51. Живота на хората в селото 52. Интересни случаи из живота на отделни селяни 53. По-забележителни хора от с.Ракиловци 54. Исторически бележки 55. Водени войни през Третата българска държава 56. Сръбско – българската – 1885г. 57. Балканската – 1912г. 58. Първа световна – 1915г. 59. Втора световна 1939г. 60. Отечествената – 1945г. 61. Живота в с.Ракиловци след Балканската бойна 62. Политически живот между I-та и II-та св.войни 63. Втората световна война 64. Прелома през септември 1944г. 65. Новия живот в с.Ракиловци

ЛИТЕРАТУРА

1. БАН – Турски източници за Българската история, т.XVI, София, 1971г. 2. БАН – История на България, т.I, София, 1979г. 3. БАН – История на България, т.II, София, 1981г. 4. БАН – История на България, т.III, София, 1982г. 5. БАН – История на България, т.IV, София, 1983г. 6. Васил Марков – Произход на селищните имена в България, София, 1934г. 7. Войнишкото въстание 1918г. – спомени, София, 1955г. 8. Кирил Косев – Подвигът 1912 – 1913г., София, 1983г. 9. Константин Иричек – Пътувания по България, София, 1974г. 10. Константин Иричек – История на България, София, 1978г. 11. Людмил Стоянов – Александър Стамболийски, София, 1971г. 12. Людмил Стоянов – Александър Стамболийски, София, 1982г. 13. М. Апостолов – История на медицината, София, 1977г. 14. Николай Георгиев – Борбата се водеше навсякъде, София, 1978г. 15. Николай Тодоров – Владайските влакове, София, 1978г. 16. Сборник – Девети септември, София, 1957г. 17. Сборник – Септември 1923г., София, 1958г.

ИСТОРИЯ

за миналото на с.Ракиловци, Радомирско

ИВАН Я. ТАБАКОВ

Поставям черно на бяло това, което зная, за да не умре заедно с мене, а да живее и после.

ИСТОРИЯ ЗА МИНАЛОТО НА с.РАКИЛОВЦИ, РАДОМИРСКО

Предисловие

Девети септември 1944г. стана раздялна дата и в живота на селото. Много средства за производство и начини на живот отпреди тази дата се замениха с нови. Изчезнаха оралото и сърна, рогожата и чергата, синията и трикраките столчета, сахата, паницата, гивеча и дървената лъжица, сачта и шаечните дрехи (домоткани). Жените се освободиха от убийствения труд за приготовляване на домашен хляб и облекло за цялото семейство и пр. Оралото и воловете се замениха от трактора, ръчната жътва и вършитбата с добитък се извършват с комбайн, хората спят на креват с дюшек и се завиват с юрган или одеало, хранят се на маса и седят на столове с облегало, носят градски дрехи и пр. Селският дом се обзаведе с градски мебели, радио, телевизор, електрически котлон, хладилник, пералня и др. Трудният живот в селото, особено за жената, отпреди 9.IX.1944г. се замени с по-улеснен. Преди тази дата селяните имаха силна работа и слаба храна. Крепяха ги чистият въздух и слънчевите лъчи. А след това живота им стана по-улеснен и храната по-добра. Но сигурен поминък с добро заплащане на труда и удобствата в живота на хората не се създадоха в селото. От друга страна, бързо развиващата се индустрия във и около градовете имаше остра нужда от работна ръка. Поради това селската младеж напусна селото и отиде в градовете, заводите и мините, където намериха по-добра заплатена и постоянна работа, както и по-добър живот с повече културни придобивки за себе си и семейството. В селото останаха само стари хора. Така селото се обезлюди и обезкърви. Новото и особено бъдещите поколения вече няма да имат представа за живота преди 9.IX.1944г. Много предмети за живота от недалечното минало ще се виждат само като експонати в музеите, но начина на живот от това минало няма куде да наблюдават и да получат зрителна представа за него. Ето защо, целта на настоящият писмен труд е даде възможно по-цялостна писменапредстава за живота на селяните в с.Ракиловци, Пернишки окръг. Ние знаем, че истинска представа за дадено нещо се получава не чрез гледане и слушане, а само чрез лично практикуване и изживяване. В нашият случай, обачевъзможностите да се наблюдава оране с дървено орало и жънене със съри и много други видове работи из живота на селото отпреди 9.IX.1944г., са отлетяли безвъзвратно в миналото. Описаните в този труд дейности из живота на родното ми село са лично практикувани и изживявани от автора. За да се установи действителността за дадено нещо в по-далечното минало, необходими са веществени или писмени доказателства за това нещо. Такива доказателства за далечното минало на с.Ракиловци, с малки изключения липсват. Поради това ще се задоволим с предания за неговото минало, но се отнасяме критично към тях. Сега, като искаме да поставим едно писмено начало на тъмното минало на нашето село, ние сме принудени да използваме някои предания за неговото основаване, съществуване, развитие и др. Такива сведения, както и за броя на къщите при освобождението, за разселването в днешните махали и пр., ние сме черпили от разказите на: 1. Моят баща – Яне Тонев Табаков, роден 1839г., умира 1940г. на 101 годишна възраст. 2. Цвятко Минев Табаков, роден 1906г., който се отличава с необикновено силна памет и живата история на нашето село. 3. На други стари хора от с.Ракиловци 4. От турски писмени източници за историята на България 5. От български исторически издания

Основаване на с.Ракиловци

Първите основатели на село Ракиловци са дошли от с.Стоб, Дупнишко (днес Станке Димитрово). Това са били преселници – бежанци няколко семейства. В с.Стоб е имало турчин, който тормозил и измъчвал цялото българско население. Няколко души юначни българи убили този турчин и избягали заедно със семествата си. Заселили се в местността “Бяли бряг” над Жабленската махала в землището на с.Ковачевци. Там основават селото Лажене, близко до днешната къща на Стоянчо Каладжийски. И днес тази местност се нарича Лаженски рид и била обрасла с гъста гора, а не оголена както днес. В турско време е било: да убиеш човек и като избягаш през няколко села, властта не те търси. Точно кога е основано с.Лажене и колко време е просъществувало там, не е известно, но в турските данъчни списъци се споменавало, че такова село е съществувало в Радомирска кааза (околия) още преди 1566г. До 1949г. местността Лаженски рид е била селска мера за пасбище на добитък, която след образуване на ТКЗС в с.Ковачевци, през същата година бе разорано с трактор и се открили много парчета (црепки) от домашни грънци, стомни, паници, гърнета, връчви и др., които потвърждават, че на това място действително е имало човешко селище. След известно време, поради мъчно преминаване на р.Светля през зимата, за да отиват на пазар в с.Сирищник и в с.Ковачевци, или по други причини, жителите на с.Лажене се преместили в местността “Мостище” о по-точно върхубившата нива на Дренярските, която се намира близо и изток от днешната автобусна спирка “Мостище” на шосето за гара Калище. На това място основават ново село Стоб от няколко сламени колиби. И тук селото не е просъществувало за дълго време. През едно лято, по време на вършитба, когато стопаните от с.Стоб били закарали конете си на паша по ливадите към р.Светля, дошли турци, които нападнали селото за грабеж на агнета, кокошки и др. Завързал се бой с българите, които убили един турчин. По тази причина българите били принудени да бягат и от това селище Стоб, като се преселили в местността “Равница”, близо до днешната махала Бандачки, където основават село Свети Никола. Но и тук българите били често нападани ит турци за грабеж на добитък и покъщина или за други. Поради това, селяните били принудени да се изселят в по-гориста и мъчнодостъпна местност, каквато била “Горно селище” между Вракостенски и Слатински ридове. Там било основано село Ракитово, за което също не се знае колко време е просъщесвувало там. През турското робство българските селяни изнемогвали от непосилни данъци, ангарии, насилия и грабежи. Един от начините за спасение от произволите на турската власт се принуждавали да променят селището си, като избирали по-непристъпни планински местности. Турци от полето забелязали, че горе в планината горяли огньове, а през деня пушили комини. Помислили, че това са комити и отивали да съобщат на каймаканина в гр.Радомир. Каймаканинът идвал със заптиетата и башибузици да унищожат комитите. Българите от това село Ракитово – мъже, жени и деца, като видяли че идват турци, изпокрили се в околните гъсти гори, но всичката им покъщина и добитък останали в домовете им. Когато каймаканинът влязъл в селото и видял, че това не са били комити, а мирна рая, тогава той наредил на неговите хора да извикат на висок глас укритите хора да се върнат в домовете си. Един от българите се престрашил и се явил при каймаканина и почнали да се разговарят. Каймаканинът запитал българина какво дават за царщината. Българинът му казал, че са много бедни и едвам преживяват в този балкан. Тогавакаймаканинът му наредил, че като нямат друго какво да дават на султана, могат да му доставят соколо (догани), срещу които ще освобождава цялото село за пет години от всякакви данъци. Този българин се съгласил с предложението на каймаканина, но другите селяни впоследсвие се отказали да изпълняват обещанието за доганите на султана. Преговарящият селянин имал петима синове и една дъщеря. Всяка година той изпращал по един от синовете си да носи сокол на султана и да работи по една година в конюшните му, срещу което цялото село Ракитово било освобождавано от всякакви данъци. Поради този догански данък, бащата на петимата синове и едната дъщеря, станал основател (родоначалник) на Доганската фамилия и после Догански род, а още по-късно на Доганска махала. От единия брат произхождат днешните родове Паневи и Соколови, от вторият брат са родовете Кривошийни, Игнятови и Митреви, от третия брат е днес несъществуващия род Богоинци, последния представител от който на име Мине, се преселили в с.Светля и повече сведения за него няма, от четвъртия брат произхожда днешния род Тончови или Тренчови, от петия брат произхожда рода Табакови (горни и долни), а от сестрата произхождат родовете Колеви, Дякови и Джорджини (Апостолово). Родовете Дякови и Апостолови са живяли горе на равното до пътя между махалите Тончеви и Паневи. Пишещият помни къщата на Апостолови, която съществуваше на това място до към 1915г. Същият не помни кога родът Дякови се е преместил в местността “Студени кладенец” под махала Динкови. Поради това, че село Ракитово в местността “Горно селище” е било далече от всякакви съобщения и вече легализирано от турската власт, то се преселило четвърти път в местността “Долно селище”, намиращо се зад гробищата и до днешната махала Пудеви, пак под името Ракитово. Кога е станало това преместване, не се знае, но автора помни, че когато е бил на 9 – 10 годишна възраст (1910г.) е отивал с баща си да косят и докарват с волска кола тревата (сеното) от бившия тяхен двор в местността “Горно селище”. Тогава той виждал, че каменните основи на сградите и дворните огради още съществуват. След неизвестно време село Ракитово от местността “Долно селище” се преместило на днешното си място по името Ракиловци. Вероятно е станало по нареждане на турската власт, за да можела по-лесно да контролира селото против подържане и укриване на комити. Тези премествания на днешното село село Ракиловци вероятно са извършени много преди 1566-та година, когато за първи път в един турски документ (1) се споменава името на село Ракиловча. Първоначално село Ракиловци се състояло от три махали: Доганджийска, Гайтанджийска и Парцалска. Доганджийската махала е била разположена в дерето зад днешния дом на Славе Талиянски и в нея са живяли родовете Табакови, Паневи, Соколово, Кривошийни, Игнятови, Митреви, Колеви, Дякови и Джорджийски. Гайтанджийската махала е била разположена отсреща зад реката, на мястото между училищния двор и горния край на селото. В нея са живяли родовете: Тренчови, Гущерови, Петкови, Пудеви, Мишови, Варавунски, Кюркчийски, Шаркови, Динкови, Мемчурски, Клашненкови, Митови и др. Парцалската махала е била на мястото на днешната махала Терзийски и в нея са живяли родовете: Терзийски, веселци, Галеви и др. Към родът веселци принадлежат днешните фамилии: Динови, Стоьови и теневи от село Ракиловци и Минкови от село Ковачевци.

Произход на името Ракиловци

В един печатен сборник от 1934г. за произхода на имената на селищата в България (6), за името на село Ракиловци се посочват две предположения, а именно: Първото е, че името Ракиловци произлиза от думите “раци” и “ловци” или сляти тези две думи образуват “рациловци”. Ако множественото число на думата “рак” – “раци” – заменим с “рак” – “раки”, получава се името “Ракиловци”. Това е доста правдоподобно, но малко вероятно, тъй като в малката рекичка през селото лятно време нама дори и вода, а що остава и за раци. Второто тълкуване е , че името на селото произхожда от думите “раце” и “лова”, които образуват израза: “хората се ловят за ръце” при изкачване на стръмни места в кални или зимно време. Такива стръмни местаоколо селото има и сега, но никой, никога и нигуде не е виждал такова нещо. По-приемливо е, че името Ракиловци идва от името Ракия или Рахил на някой човек, който е основател на това село. Има и друга вероятност. Както се видя от преданието на село Ракиловци, преди това се е наричало Ракитово, а неговите жители “ракитовци”. Ако буквата “т” се замени с буквата “л” става Ракилово, а неговите жители “ракиловци” и от тази дума името Ракиловци.

От кога селото носи името Ракиловци?

Това не се знае, но от един турски документ (1) се вижда, че днешното име ракиловци е съществувало още през 1566г. тогава султана издал една заповед от 24 май 1566г. възоснова на която по-късно 1576г. нареждал по колко глави овци от всяко село в Радомирска околия (кааза) да вземат и изпращат за Белград, където да се използват за изхранване на турската войска, която била в поход към Унгария. В тази заповед се споменава и нашето село с името Ракиловча, от което било наредено да се вземат 75 глави овци, от с.Радибош (Рада-божек) 190, от с.Пчелинци (Пчелина) 500, от с.Косача 100, от Презноглавци 50, от с.Пещера 160, от с.Жабляно 180, от с.Вранястена 100, от с.Кошарево 500 глави овци и т.н. а от цялата Радомирска околия 18 390 глави овце. Големият брой взети овци само през 1576г. показва, че овцевъдството в Радомирска околия през XVI-ят век е било много добре развито. В същата заповед е споменато и село Лажене, но вече като несъществуващо. В Радомирската околия тогава е имало 86 села и с гр.Радомир са били 87 селища. За всяко село в заповедтта са посочени и имената на джелепите, които отговарят за изпълнението на заповедта. Затова тя е известна като “Джелепшанската заповед”. От имената на тези джелепи се вижда, че те са били българи. Като се има предвид, че село Ракиловци съществува под името Ракиловча още през 1566г. и се предположи, че от основаването му с име Лажене до преместването на днешното му местонаходище са изтекли 50 – 60 години, миже да се заключи, че село Ракиловци съществува най-малко от преди 500г. Или с други думи, то е основано с първоначалното си име Лажене още преди 1500-та година.

Сборище или игрище на селото

Преди построяването на черквата и до основаването на училището в село Ракиловци през 1888г., неговото население се е събирало в празнични дни горе на баира над селищния дом на Славе Антонов Талиянски (Италиянски). Там на равнището е било сборището или игрището (хороигрище), на което е имало преносим каменен кръст-паметник и едно желязно клепало, с което са се оповестявали общоселски известия за събрания, за смъртни случаи и пр. Това “равнище на ридо” и до днес се нарича “Клепалото”. Там са изпълнявани и религиозни служби. След построяване на училището, каменния кръст е бил преместен в двора му, където на Тодоров ден (Тододрица) и Гергьов ден (Джурджувден) жените-домакини (без мъжете) от селото се събирали с погачи и варена царевица за първият празник, а за втория и с печено агне, за светена служба със свещеник. През 1920-1921 година, при построяване на паметника за убитите във войните ракиловчани, каменния кръст беше преместен от училищния двор при войнишкия паметник, където се намира и днес. От 1918г. до 9.IX.1944г. и малко след това сборището на селото беше там гдето сега е автобусната спирка, магазина и кметството.

Географско описание

Село Ракиловци се намира в бившата Радомирска околия, а сега административно е в Пернишки окръг. В миналото (до към 1920г.), то е спадало към Кюстендилски окръг, после 9.IX.1944г. е било към Софийска област, а след тази дата се числи към Пернишки окръг. Отдалечено е 15 км. на запад от гр.Радомир, 25 км. от гр.Перник, 7 км. от гара Калище, 20 км. от гр.Земен, 50 км. от гр.Кюстендил и 60 км. от гр.София. До 1979г. заедно с селата Сиришник, Светля, Косача и Ковачевци беше в съставна община със център село Ковачевци, а от 1980г. е самостоятелни кметство в селищната система с център гр.Радомир. Селото е разположено в една тясна котловина на малка рекичка, наречена Ракиловска, която тече от запад на изток през селото и при сухо лято пресъхва. Влива се в река Светля, десен приток на река Струма, а сега се влива в язовира “Пчелина”. Котловината е открита на изток, а от юг, запад и север е затвотена отвъзвишения и планина, коитозащитават селото от ветрове. То е свързано чрез асфалтирани шосета с градовете Перник, Земен, Кюстендил и гара Калище, до които 1960г. и после има редовни превози. Електрифицирано е от 1949г. Има телефонна връзка, но няма пощенска станция. Надморското му равнище е 60м.

Територия

Землището на село Ракиловци има около 14 500 декара и граничи на изток със землищата на село Ковачевци, на юг с това на с.Лобош, на запад със землищата на селата Пещера и Вранвястена и на север със землището на с.Сирищник, което от 1868г. е обявено за квартал на село Ковачевци. На запад землището на село Ракиловци се издига до планинската вверига от Лобошката, Пещерската, Ракиловската и Вранястенската рудини, а на изток постепенно се снишава и завършва в тясно поле край р.Светля. Землището на село Ракиловци има пробалтийски характер и е пресечено от запад на изток от два планиски потока и разнопосочно от много долове. По моиданни земната площ от територията на селото е разделена от гори, пасбища, ливади, овощни и зеленчукови градини през 1939 и 1970 години, както следва:

Години 1939г. 1970г. 1. Гори 7 000 декари 8 500 декари 2. Пасбища 2 500 декари 4 000 декари 3. Ливади 1 500 декари 700 декари 4. ниви 3 000 декари 1 000 декари 5. Овищни градини 300 декари 120 декари 6. Зеленчукови гр. 200 декари 80 декари Общо 14 500 декари 14 500 декари

В сравнение с 1939година, през периода до 1970г. площа на горите и пасбищата е увелиличена за сметка на ливадите, нивите и градините. Около 2 000 декари от нивите, поради стръмния им наклон (повече от 8 на 100 метра) не могат да бъдат обработвани с машини и са изоставени. От ливадите около 800 декари са изоставени за пасбища. Около 60 декара от овощните градини са изкоренени, а нови не са засадени. След 1970г. през 1977 и 1978 година бяха изкоренени и останалите, все още цветущи овощни градини в Куслук и в Ракиловска река.

Топонимия (наименования на местности)

След 9.IX.1944г. извършените промени в обществения строй и кооперирането наземята измениха разграничаването на земната площ в землището на селото и отслабиха вниманието на хората към имената на отделните местности. Постепенно ще се забравят и наименованията на тези местности, които са повече от седемдесет. Ето защо названията на по-забележителните местности в землището на село Ракиловци ще бъдат изброени в следния списък. Срещу всяко название е поставен цифрен номер, с който се посочва къде в прилoжената умозрителна скица се намира тази местност и какво представлява тя – гора, пасбище, ливада, нива и пр.

1. Мостище – Намира се в Ковачевско землище около моста на шосето през дола и за гара Калище. Ниви. 2. Куслук – Също намира се в Ковачевско землище. Котловина, с ниви, ливади и овощни градини. 3. Обешеник – Намира се също в Ковачевско землище. Възвишение с дъбова и борова гора. 4. Андревица – сколн от ниви с югоизточно изложение, между махалите Табакови, горни и долни Мисови и прогон. 5. Присоета – Възвишение с борова гора и бивши ниви ,сега пасбище. 6. Мисоврид – Голо възвишение с пасбище и нива между махалите горни Мисови и Кривошийни. 7. Белелица – Бивша нива и ливада, сега пасбище, срещу Присоето. 8. Топалица – Възвишение с дъбова гора, северно изложение, срещу Присоето 9. Лакевица – Бивши ниви и ливади, сега пасбище. Котловина със северно изложение, между м.Топалица, Кносиндол, Сульовдол, махала Боневи и Въглян. 10. Сульовдол – Дол от махала Цупарски до м.Кносиндол. 11. Кносиндол – Мястото, където се събират 4 дола: от м.Лакевица, Сульовдол, Колевдол и от Петровица 12. Милтеновото – Склон със северно изложение, бивша нива, сега пасбище, между Колевдол и Сульовдол. 13. Петровица – Котловина с южно изложение, бивши ниви и ливади, сега борова гора, между Колевия и Мисовия ридове. 14. Колев рид – Голо възвишение с бивши ниви, сега пасбище, между махалите Колеви и Тренчови. 15. Колево присое – Склон на юг от Колевия рид, сега (1980г.) заселен с борчета. 16. Косачко – Склон с югоизточно изложение, бивша гора и сега отново дъбова гора. Между Сульовдол и Колевата кория. 17. Колева кория – Дъбовагора между Косачкото и Колевия дол 18. Тръсне – Котловина от двете страни на Колевия дол, ниви и ливади между махалите Колеви и Кривошийни. 19. Плочко осое – Дъбова гора с североизточно изложение, между Колевия дол и местността Джурулица. 20. Студен кладенец – Извор с дъбова гора наоколо, до махала Динкови. 21. Преслан – Валтина от ливади, пасбища и бивши ниви, срещу махала Динкови. 22. Здравец – в северния склон на Лобошката рудина, бивши ниви, южно от Динковата махала. 23. Явор – В северния склон на Лобошката рудина, гора срещу Динковите. 24. Гола баба – Голо възвишение с бивши ниви, над Динковите. 25. Мильовдол – Котловина с ливади, на запад от махала Шаркови. 26. Св.Спас – Дере с малка полянка и в нея голям дъб дебел 7,20м. В диаметър, до махала Пиндрачки. 27. Св.Троица – Дъбова гора на изток от махала Шаркови. 28. Зърнове – Възвишение с дъбова гора, на югозапад от селото, между махали Соколови, Паневи, Митрви, Келешови, Шаркови, м.Мильовдол и Ракиловска река. 29. Орнича – Хълмисто плато с ниви на югозапад от селото и между махалите Соколови, Паневи и Тренчови. 30. Смърден – Котловина със северно изложение, ливади между м.Орнича, м.Зърново и махалите Паневи иСоколови. 31. Бегар – Пасбище със северно изложение, между местността Селска кория, Ракиловска река и Соколова махала. 32. Селска кория – Бивша дъбова гора, сега осечена и залесена с борчета. Северен склон срещу селото, между м.Орнича, м.Бегар и Ракиловска река. 33. Носовица – Северен склон с ниви и ливади, на юг и изток от селото между м.Форни и долни Мильови и Ракиловска река. 34. Трънье – Котловина със северно изложение, между Мильовия рид и махала Кривошийни. Бивши ниви, ливади и бахчи. 35. Анакин дол – Котловина между Кривошийния рид и Гюргенения рид (клепалото) и под Вучковите. Северния склон е дъбова гора, а низината и южния склон е ливади и бахчи. 36. Клепалото – Голо възвишение с малко плато на юг от селото, между маахлите Вучкови, Италянски и Анакиндол. Пасбище. 37. Леите – Под селото, от двете страни на Ракиловска река, между м.Носовица и м.Суа рудина. Ниви. 38. Гложьето – На изток от селото, между глоговете има път, който води от махалите Табакови и Михови за село Ковачевци. 39. Провалец – Мястото между м. Гложьето и м.Китка, където пътят от мах.Мильови се съединява с шосето от село Ракиловци за село Ковачевци. 40. Китка – Възвишение с дъбова и борова гора на изток от селото, между м.Дулебиндол и село Ковачевци. 41. Дулебиндол – Котловина с южно изложение, между Китка и Суа рудина. 42. Суа рудина – Голо възвишение на североизток от селото, между м.Дулебиндол, Загорчовдол и м.Циганка. 43. Циганка – Възвишение с плато на север от селото. Южният склон към селото залесен с борова гора и малко лози, а платото е нива (блок). 44. Загорчовдол – Зад Суа рудина. Гора, бивши ниви и пасбище. 45. Равнище – Плато с бивши ниви и ливади, между махалите Бандачки и Чингеневи. 46. Гушовец – Дере под махала Белилови. 47. Градини – Зеленчукови градини над селото, от двете страни на реката. 48. Гробища – Южен склон над черквата. 49. Крайно ливаге – Ливади и бивши ниви при махала Петкови и Дицеви. 50. Козарник – Залесен с борчета, срещу махала Пудеви. 51. Дъбрава – Гора и пасбище над махала Дицеви. 52. Ленгица – Черковна дъбова гора над махала Чингеневи. 53. Конски връх – Гора и пасбище над Ленгица и махала Чингеневи. 54. Мечи кладенец – Котловина от ливади, пасбище и гора над Павел Клашнейков. 55. Царчин кладенец – Гора от северния склон на Враньостенски рид. 56. Горни селища – Гора от юг от Царчин кладенец. 57. Върбишки рид – Било с гора до м.Горни селища. 58. Овнарник – Плато с пасбище на север и до м.Стубел. 59. Стубел – Планинска валтина с ливади, бивши ниви и непресъхващ извор. 60. Голямо осое – Източния склон на Ракиловска планина с гора, ливади и пасбища, между Стубел и превала за с.Пещера. 61. Стамириница – Ливади на изток и под м.Голямо осое. 62. Башинтрап – Дъбова гора зад м.Младеновото поята. 63. Ушите – Валтината с ливади, която завършва горе да билото над Младеновата поята. 64. Валого – Валтината над езерото, между Лобошката рудина и Пещерската планина. 65. Езерото – Дерето до и под завоя на пътя от м.Явор за м.Башинтрап. 66. Враньостенска рудина – Гола, заоблена планина на север от м.Стубел. 67. Лобошка рудина – Гола, скалиста планина над м.Явор и Здравец. 68. Джуруница – Голо възвишение, бивши ниви, над м.Плочко очое (в Лобошкото землище)

Население

При освобождение на България от турско робство, през 1878г. в село Ракиловци е имало около 30 къщи с 250 – 300 дущи жители, които са били събрани в самото днешно село, като някои от родовете – Табакови, Соколови, Паневи, Кривошийни и други са населявали дерето зад днешния дон на Слави Талиянски. След освобождението е станало разселване, при което повечето фамилии са се заселили в днешните mахали с оглед на животновъдството, което било главния поминък. В селото са останали малко къщи. После броят на къщите и населението бързо се увеличили и към 1939г. е имало 180 – 200 къщи с около 1000 – 1200 жители. След втората световна война и особено след основаването на ТКЗС в селото през есента на 1958г. броят на населението бързо намалява. През 1980г. в село Ракиловци имало 185 къщи с 140 – 150 души жители, предимно възрастни хора. Само в три семейства е имало по две деца на училищна възраст, а 83 къщи са били без постояннни обитатели. Напуснали селото предимно млади хора и семейства, които са заселили в градовете Перник, Темелково (бившо Батановци), Радомир, София и другади. Населението на село Ракиловци винаги било чисто българско. В него турци не са живяли, за разлика от село Ковачевци, което било чисто турско село.

1. Анакини 2. Бандачки 3. Белилови 4. Борови 5. Гущерови 6. Гьореви 7. Джорджиню 8. Динкови 9. Дякови 10. Игнятови 11. Клашненови 12. Колеви 13. Кривошиини 14. Кюркчийски 15. Люспови 16. Милеви 17. Миленкови 18. Митови 19. Митреви 20. Миьови 21. Мемчурски 22. Паневи 23. Петкови 24. Пиндрачки 25. Пудеви 26. Пърльови 27. Соколови 28. Табакови 29. Терзийски 30. Тренчови 31. Цупарски 32. Ченгеневи 33. Шаркови

Малко след Освобождението се заселели родовете Веселкови, Тупанджийски, Чаушки и Клинчарски. Родоначалникът на родът Веселкови е Тоше, преселил се от с.Жабляно, на родът Тупанджийски е Тоне от с.Пещера, преселил се първо в с.Лобош и после в село Ракиловци; този на родът Чаушки е Марко Николов от с.Райчиновци, Босилеградско, преселил се първо в с.Лобош и после синовете му Цвятко и Милен са преселили в село Ракиловци; родоначалникът на родът Клинчарски е Лазар, преселил се от с.Лобош, като се оженил за Невенка Гьорева Кривошиина от село Ракиловци, овдовяла жена на Николай Люспов с три деца: Методи, Райна, Ананко. Почти по същият начин се появява и родът Бусеви като продължител на рода Митови, чиято последна брачна двойка Стойне и Гана – е бездетна и осиновява като дете Цвета Гьорева Кривошиина, сестра на Невенка. После като мома Цвета е омъжена за приведения зет Васе Пейчов Бусев от с.Лобош. Съпрузите Стойне и Гана също осиновяват като дете момчето Венко, когото после задомяват и неговото семейство става втори продължител на родът Митови. Някои от гореизброените родове в село Ракиловци, с течение на времето и по различни причини вече не съществуват. Такива са родовете : Анакийни, Джорджийни (Апостолови), Дякови, Кюркчийски, Люспови, Милеви, Митови, Чаушки, които днес нямат жив представител в селото. Къщите на много от останалите родове вече са без постоянни обитатели. Най-живи са още корените на родовете – Табакови, Миьови, Кривошиини, Соколови и Паневи. Така родът Табакови понастоящем е представен от 10 – 12 живи къщи с постоянни обитатели (но само възрастни), родът Миьови – от 5 – 6 живи къщи, родът Кривошиини – от 5 – 6 живи къщи, родът Соколови – от 4 – 5 живи къши и родът Паневи – от 3 – 4 живи къщи.

Постройки

До основаването на ТКЗС през есента на 1958г. в село Ракиловци, в почти всеки частен стопански двор е имало следните видове постройки: 1. къща (една или две) за жилище на хората и 2. стопански сгради – обор за едрия добитък, кошара (поята) за овци, кочина за свини, кокошарник за птици, плевня за слама и сено, хамбар за зърнени храни (пшеница, ечемик, овес, лимец), кош за царевични кочани. 1. Къщата за жилище на хората е изградена с камъни, дървета и керемиди. До Първата Световна война строежът на къщите е бил паянтов. Основите са от камъни, иззидана с кал, подът е от гредоред, талпи и замазка с кал, стените и таванът са от плет, измазан от двете страни с кал, покрива е дътвета и керемиди (турски). Отвътре и отвън стените са белосани с вар. Вътрешността на жилищната сграда е преградена на две или три отделения. Отпред има сушина (кьошка). При три отделения средното се нарича “къща”, в което има открито огнище и служи за кухня и трапезна през лятото. Южното отделение е стая (одая) и служи за живеене, спане и зимуване. Северното отделение служи за килер или за живеене на младо семейство. Под одаята има мазе (зимник) за съхраняване на зимовище (туршии и други хранителни продукти) за хората. Мазето може да служи и за обор на добитък. В помещението наречено “къщи”, в средата на пода и до северната стена има открито огнище, оградено с ниски каменни плочи, а над него има широко отворен комин, който се надига над покривното било, за да тегли пушека. Над огнището в отвора на комина е поставено напречно едно дърво, за което е закачена и виси здрава желязна верига с кука на долния край за окачване на котел с вода или друг съд. В огнището триъгълна желязна стойка (саджак) на три крака в ъглите и служи за поставяне на съдовете (тиган, тенджара и др.), в които се готви ядене, или връшника за нагорешяване при печене на хляб (погача) в подница. За сядане около огнището или за хранене около синията (софрата) има ниски трикраки столчета от плоско дърво с форма на полумесец. Там има и ниска синия, кръгла или правоъгълна на която се храни семейството. Също там се намира брашненика (съндък от дъски или плетен кош, измазан отвътре с глина) за съхраняване на брашното за хляб. Пак там е и подника каменни плочи или дървена поставка за стомни с вода за пиене или други съдове (бакъри) с вода за домакински нужди. На една или две от стените до огнището и на човешка височина има прикрепени хоризонтално дъски – рафтове или полици за нареждане на паници, сахани, талерки и др. Там някъде на една стена е прикрепен лъжичник за окачване на лъжици и вилици. В одаята за нощуване и презимуване, освен креват (одър) за родителите и място на пода за постилане на рогожа за децата, има още печка за отопление и готвене през зимата; трикраки столчета и синия за хранене; рафтове и лъжичник на човешки бой по стените; ракла с ношви за месене на хляб, който се съхранява в тях, завит с месали или в отеделен шкаф. За печката в одаята няма отделен комин, а кюнеца е проврян през отвор на стената към “къщи” и от там през по-широк отвор натавана пушека излиза през керемидения покрив. В килера се съхраняват ковчези (ракли) с дрехи, съдове с готвено ядене, с месо, с мляко, сирене и др. Съдовете се държат направо на пода или на дървени стойки. 2. Стопански сгради. Те са паянтови. Основите са им от камъни, иззидани с кал. Стените от плет, измазана отвътре с кал, умесена с плява. Покрива е от дървета и от турски керемиди, без таван. А. Обор. В с повече говеда се построява обор с две отделения. В едното се държат воловете и в единия край преграда за кон, а второто е за крави и млади животни (юнаци, юнчета, телета). По дължина на дългата стена (срещу входа) има дървена ясла, а на пода пред яслата дървен одър от плоски издялани дървета (талпи) 1,5 метра дълги. Зад одъра има канавка за отпадъците. Останалата част от пода е постлана с плочи или с трамбована земя .В обора за всяко животно има определено място, на което се връзва, то свиква с него, знае мястото и още от вратата отива право там. За осветление и проветряване на обора се оставят един или два отвора (тесни мазгали) на ниската или югозападната страна. Оборът има таван от греди, върху тях талпи и от горе замазани с кал. Има и комбинирани постройки – отделен обор и отгоре плевня. Такъв обор е по-икиномичен, типъл през зимата, прохладен през лятото и удобен за вземане на плявата през вътрешна врата. Б. Кошара (поята) за овци. Основите са от камъни, а покрива е дървена конструкция, покрита със слама и по-рядко със стари керемиди. Построява се ниска, направо върху земята и в форма на конска подкова с отвора на юг. Мястото трябва да има южен, юго-източен или юго-западен наклон и изложение. Такава поята е защитена от ветрове, топла през зимата, хладна предз лятото и вътре суха, защото водата от валежите и капчука лесно се оттича настрани. Овцата издържа на сух студ, а боледува от влажно помещение и въобще от влага. В единия (югозападния) край на кошарата се прегражда отделна (котора) за агнетата. Покривът на овчарника е двускатен и вътрешната стреха е по-широка и служи за сушина в дъждовно и зимно време. Под тази стеха край стената се прави дълга ясла, в която зимно време при лапавица овцете се хранят на сушина. Овчарникът няма таван, а само гредоред и отгоре сламен или керемиден покрив. Под керемидите се слага слама или тръстика за по-топло през зимата. Върху сламения покрив се слага тръстика или пръти, за да не отнася вятъра сламата. Б. Кочина (свинарник). Това е обикновенна малка постройка към някоя от другите сгради или свинете се отглеждат в някое мазе. Г. Курник (кокошарник). За по-голям брой кокошки се построява отделна сграда, а за малко птици за прави надстройка върху кочината. По-рано, преди първата световна война, кокошките са нощували дори през зимата вън на двора по дърветата, а след това започнало прибирането им в помещение. В миналото и сега в село Ракиловци се отглеждат само кокошки. От 1920г. до към 1944г. държавата е отпускала за поощряване развитието на животновъдството и птицевъдството с парични суми на частните стопани за построяване на модерни обори, свинарници, кокошарници и торища за правилно съхраняване на оборския тор. Д. Плевня. Построява се по-далече от огън (против пожар) и близко до гумното (хармана). Изгражда се с камъни за основи, дървета за стени и покрив с керемиди. Каменните основи са иззидани с кал и са по-високи, за да се направи обор за добитък, а върху обора се изгражда широко и високо помещение (плевник) за съхранение на слама и сено. Над обора има таван от гредоред и талпи замазани с кал. Плевнята няма таван, а само гредоред и върху него дървена конструкция с керемиден покрив. Стените са от плет, измазани с кал от двете страни. Е. Хамбар. Построява се с камъни за основи, дървета и дъски за стени и прегради и покрив с керемиди. Основите са високи за мазе с гредоред, а отгоре е изграден самия хамбар със стени, подове и прегради от дъски, сглобени хоризонтално и плътно една в друга без пролуки. Вътре хамбара е разделен с дъсчени прегради на отделения (пресези) за съхраняване отделно на всеки вид зърнена храна: пшеница, ечемик, овес и лимец (дивяник). Отделенията се нареждат П-образно около една обща площадка, до която се изкачва по едно малко стълбище. В мазето под хамбара се съхраняват разни зимовица: картофи, лук, овощни плодове и др. Ж. Кош за царевица. Той се построява върху мазе от каменни зидове с гредоред и отгоре дървена конструкция с кош, изплетен от пръти. Кошът има елипсовидна, обла или П-образна форма. Подът е гредоред с талпи, а стените от плет, за да може да се проветряват заревичните кочани. Покривът е керемиден и има по-широки стехи за предпазване от дъжд. От входната врата има малко стълбище с площадка, от която може да се насипват или изваждат царевичните кочани. Под коша и хамбара обикновено има навес за сушилна, под която се съхранява веялката, оралото, колата или други предмети. З. Казанджилница. До основаването на ТКЗС през есента на 1958г. в повечето частни стопанства имаше казан за варене на плодова ракия. В по-заможните стопанства имаше изградена отделна малка паянтова сграда за казанджилница, в която бе монтиран казана. В нея се държаха и каците за плодова джибра. След учредяване на ТКЗС в селото, казаните бяха одържавени и събрани, а после се остави по един казан във всяка махала, която си построи обща казанджилница. Сега в селото има около 25 казани. Преди 1925г. в селото се вареше ракия от сини сливи и джанки, по-малко от круши, а след това започна да се вари ракия и от ябълки. И. Клозет. До Балканската война (1912г.) в нито един дом не е имало клозет. Само при училището в село Ракиловци имаше клозет (кенеф) с две отделения – женско и мъжко за учениците. Хората са ходили по малка и голяма нужда на открито на някое по-закрито място зад някоя сграда. Човешките изпражнения са служили за храна на кучетата и кокошките, които по този начин са били санитари за хигиената на отходните места. Към 1915г. по нареждане на административната власт се построиха клозети във всеки дом.

Земеделски инвентар

До основаването на ТКЗС през 1958г., във всяко частно стопанство в селото имаше по една или две волски коли, 1 или 2 шейни за зимно време, 1 или две орала (след 1918г.) заменени с желязна обръшателна трупка, една веячка, брана от тръни и др. Само 3 – 4 стопани имаха и по една конска каруца. Веялката е въведена след 1915г. При образуване на ТКЗС, съгласно примерния устав бяха събрани всички волски и конски коли и трупки, а на всяко лично стопанство бяха оставени по една крава с приплода, до 5 овци, по една свиня с приплода и неограничен брой кокошки, а на всяка махала по една волска кола. Но поради балканския терен, впоследствие повечето лични стопанства постепенно се сдобиха с кола, трупка и две крави. В двора на стопанството бяха събрани над сто броя волски коли, повече от 120 чифта волове и 5 – 6 глави коне. Волските коли за няколко години бяха разваляни и изгаряни за огрев на пазачите и в канцеларията на стопанството, а воловете продадени и заклани за месо. За работа в стопанството бяха оставени няколко 5 – 6 чифта волове и 2 – 3 коли за бригадирите и млекарската двуколка. Заедно с много други понятия от остаряващия живот, в историята на миналото преминават и тези за наименованията на отделните съставни части зна волската кола и на оралото. Днес младия човек отлично знае името на всяка автомобилна част, но не и на волската кола. Ето защо, от значение ще бъде тук да се запищат имената на отделните съставни части на волската кола и оралото. На волската кола те са: 1. Ярем с две средни и две крайни подвижни жегла, които са дървени или железни; 2. Заворня (желязна) за прикрепване на чрема към процепа; 3. Процеп – чаталесто дърво, свързано на две неста с предната ост на колата; 4. Стоячка – дървена или желязна подпора в предния край на процепа; 5. Чепчия - дървена или желязна прибавка върху предния край на процепа за включване на ярема чрез заварнята; 6. Предна ост – четвъртото дърво със заоблени краища във форма на пресечен конус, чиито краища са обвити в шина с дупка за краосник; 7. Краосник (крайсник) – железен клин в края на остта за източване на колелото; 8. Ястник – плоско дърво неподвижно прекрепено надве места върху предната ост и над двете чаталки от процепа; 9. Преден оплен – четвъртото дърво върху ястъка над предната ост; 10. Градник (грудник) – голям и дебел железен клин с плоска глава, поставен през дупка в средата на предния оплен, ястъка, разтоката и предната ост; 11. Слъбци (стълбци) – четири дървени стлъбци с особена форма, втикнати подвижно, но затегнато и слабо невертикално по един на всеки край на предния и задния оплен; 12. Разтока – дълго дърво, което свързва предната със задната колесарка и на която има няколко 2 – 3 дупки за удължаване и съкратяване на колата; 13. Задна ост – също като предната; 14. Заден оплен – също като предния, но под него няма ястък; 15. Лисици – две дървени плоски дъги, чиито предни краища са една върху друга, а задните им краища са втикнати през дупки между задната ост и оплена над нея, като стърчат назад. Чрез железен клин през дупката на двете лисици и разтоката се свързват предницата и задницата на колата; 16. Стърчишки – задния край на разтоката; 17. Колела – предни и задни направени от дъбов материал. Предните са с по-малък диаметър от задните; 18. Главина – централно дървено тяло на колелото с особена форма, върху която са набодени радиално спиците. През центъра и по дължина на главината има канал с форма на пресечен конус, чието по-широко отверстие е от вътрешната страна на колелото. В двата края този канал има втикната по една желязна гривна наречена блей; 19. Спици – продълговати дървени части с елипсовидно напречно сечение, втикнати затегнато в правоъгълни дупки в средата и около главината, а с другия си край са забити в кръгли дупки на наплатите; 20. Наплати – дъгообразни и четвъртити дървени части в периферията на колето, свързани помежду си с малки цилиндрични дървени втулки. Около наплатите се поставят желязни шини, заковани с ковашки гвоздеи; 21. Команиги – дълги странични дървета с ръжени, поставени на стлъбците; 22. Щоребърници – две дълги и обли дървета с по една дупка в краищата им, поставени хоризонтално от двете стани на пода, за да крепят навътре долния край на ръжените; 23. Возитни дъски – две дълги даски за под на колата; 24. Конати – странични чамови дъски от сандъка с дюшеме за колата. Сандъка има преден и заден капак. Волската кола с команиги се използва за превоз на сено, слама, заревичак, листникова шума, тръни, дърва и др., а кола с конати се използва за превоз на оборски тор, пясък, чували със зърно и др. Конската каруца, вмест опрозеп има ок – за чифт коне или две страни – за тек кон. Каруцата обикновенно се използва със сандък, но може да има и команиги за обемист товар. Оралото има съставни чсти със следните наименования: 1. Воище – дълго обло или четвъртито дърво за теглене на оралото; 2. Ръчица – четвъртито дърво, в горния край изкривено и обло за ръкохватка; 3. Плъзица – късо и хоризонтално дърво с прикрепен палешник; 4. Стълбец – (преден и заден) къси четвъртити дървета, които свързват плъзицата с воището; 5. Джевгало – тънко чаталесто дърво за отмятъне на почвения слой; 6. Гъжва – кръгла дървена гривна за прикрепяне за джевгалото към ъгъла между воището и предния стълпец; 7. Палешник – единствена желязна част с разширен плосък преден край и дълга четвъртита дръжка назад; 8. Клин – плоска дървена заглавка поставена под или над задния край на воището в дупка на ръчицата за по-плитка или по-дълбика оран; 8. Остен – дълъг дървен прът с бод на предния му край; 9. Копраля – плоска желязна стружка, поставена на задния край на остена при оране за чистене на палешника; 10. Привой – двоен дебел кожен ремък за свързка на воището с ярема.

Поминък

Преди Освобождението на България от турското робство, в село Ракиловци не е имало кесимджийство в земеделието. Имало е само земя на раята, която е плащала поземлен данък. Не е имало феодални или спахийски (военни или ленни) имото, каквито е имало в съседното село Ковачевци. Спахийски имоти в нашата страна са съществували от 1399 до 1839г., след което спахийството е било премахнато. До 1850г. турската държава се е крепяла на спайиите. Това са били само заслужили мюсулмани на около 25 години, конни войници (кавалеристи), които умеят да яздят кон, участвали са във война и проявили храброст. Те са винаги готови за война. При обевяване на война всеки е бил длъжен да се яви с кон и оръжие, както и да подготви определен брой въоръжени с негови средства конници за война. Спахийството е били най-силно през периода 1519 до 1567 години при султан Сюлейман. След това то западнало и после премахнато от султан Махмут II, зарувал 07 1808 до 1839г. Тогава спахийските имоти станали държавни и раздавани на турски цивилни граждани, чиновници, бейове и др. Не се знае дали в нашето село е имало имоти на турски бейове или не, но вероятно в по-далечно минало е имало, тъй като и днес все още са запазени турски имена на места, стари дървета и пр. Преди Освобождението всяко българско семейство е притежавало повече или по-малко обработваема земя, но общо взето по-малко, отколкото след това. След Освобождението е съществувал глад за обработваема земя и борба за всяка педя такава. Това се е постигало чрез изсичане и разораване на всяка горска поляна в нива. След Освобождението семействата в селото са били по-малко на брой (около 30), земята още не е била рздробена на малки парчета, отглеждали са повече добитък и са торили по-добре нивите. Произвеждат се достатъчно зърнени храни. Ливадите са почиствали, забранявали за паша още от Благовец. Забраната са обозначавали чрез забиване по границите на зелени шумки (клонки) от дърва или чрез “потки” (купчинки) от земя (буски). Казва се, че ливадата или орището (оставена нива на прелог) е запотнено и забранено за паша на добитък. Горите в село Ракиловци заемат около две трети от площа на землището или 9 – 10 хиляди декари. Преобладавт дъбовите гори. Има и малко бук, габър, ясен, явор, леска, дрян и др. От 1935г. започна създаването на борови гори, които сега са над 1000 декари. Иглолистни насаждения има в местностите: “Цигана” над селото, “Вравженското присое”, “Петровица”, “Колевото присое”, “Зърнова”, “Селската курия” и др. В миналото и после в село Ракиловци не е имало общоселски овчар, говедар или свинар. Всеки стопанин сам си е пасял своя добитък. Стопанин с повече добитък са прибягвали до наемане (уцанване) на 8-10-12 годишни деца за овчарчета или говедарчета (пастирчета). А за полска работа са наемали по-голями младежи за “мамок”. Срокът за наемане на пастир или “мамок” е бил от Гергьовден до Димитровден или от Димитровден до Гергьовден. Трудът на пастирите и мамоците е заплащан в пари и осугуряване на храна и обувки (опинци). Момците и пастирите са си отивали за преобличане (премена) в събота вечер и в неделя сутринта са се връщали за работата си. Всяка махала е имала свой район за паша на добитъка си и го е нранила от чужд добитък. Пастирите от съседните махали или села често се отнасяли като неприятели помежду си. За опазване на полските имоти от добитъка и злосторници, селото си има полски пазач (пъдар или поляк), за издръжка на който общината събира от стопаните данък наречен “пъдарщина”. След вийните от 1912г. до 1919г. данъците са увеличавани, земята се раздробявала на по-малки парчета и обединявала, житото не стигало за изхранване на населението. Мнозина селяни, настрадали се от трудната селско-стопанска работа започнаха да търсят служба или работа в града, като казваха, че “заплатата може да е по-малка, но и работата да е по-лека”. До 1959г. главният поминък на жителите в нашето село било животновъдството, на второ място зърненото производство и на трето овощарството. Общо взето поминакът е бил слаб, защото обработваемата земя е недостатъчна, бедна и неплодородна. Поради , една това значителна чат от мъжкото население е било принуждавано да търси препитание другаде, а именно: в мините на гр.Перник, в циментовия завод на гара Батановци (сега Темелково), в София като готвачи, сервитьори, кафеджии, сладкари, фурнаджии и пр. на разни места из страната като строители, шивачи, ковачи и пр. А. Животновъдство. Най-добре било развито овцевъдството, на второ място говедовъдството и по-слабо свиневъдството и птицевъдството, които изискват повече зърнена храна. Във всяко частно стопанство са отглеждани по 10 – 15 до 60 – 80 глави овци, 3 – 4 до 10 – 12 глави говеда, по 1 – 2 до 4 – 5 свини и по 20 до 100 кокошки, а в по-заможните стопанства и по 1 – 2 коня. До към 1920г. в планинските махали са отглеждани и значителен брой кози – по 50 до 100 глави. После по силата на закон за опазване на горите (1921г.), козевъдството беше ограничено и съвсем изоставено. Общо взето през различните години преди образуване на ТКЗС, в селото са отглеждани по 7 – 8000 глави овци, 1500 – 2000 говеда, 80 – 100 коне, 500 – 600 свини, 5 – 6000 кокошки и по 100 – 1500 кози. През зимата говедата се хранят със сено, царевичак и слама, овците – с ливадно сено, слама и вечер по торба (зобница) с овес или ечемик. Натревопасните животни се дава един път седмично ярма от овес или ечемик, навлажнена с вода и посолена. Свинете се хранят сутрин и вечер с каша от царевична или ечемичена ярма, а на кокошките се дава сутрин и вечер зърнена храна (пшенични отсевки, ечемик или царевица). През останалата част от годината обикновено от ранна пролет до късна есен , говедата, овците и конете пасат трева и един път седмично получават навлажнена и посолена ярма (кърма), а на свинете и птиците всеки ден се дава сутрин и вечер по малко зърнена храна. Говедата се отглеждат освен за получаване на волове за работа в стопанството, още и за месо, кожи и тор; овцете за агнета, млако, вълна, месо, кожи и тор; козите – за ярета, млако, месо, козина, кожи и тор; свинете – за прасета, месо, сланина, мас, кожи и четина; кокошките – яйца, месо, пух итор; конете – за язда, превоз и вършидба. Волът е служил като главна теглителна сила за превоз и за обработка на земята в стопанството, а кравата по-рядко. Тя е използвана не толкова и за мляко, а предимно за разплод. Млякото е получавано главно от овцете. От една крава е получавано годишно или през година по едно теле и дневно по 3 – 4 литра мляко с 2 – 3 % масленост. От кравето мляко не е приготвяно сирене, а е използвано само за подквасяване и получаване чрез избиване в дървена бучка (бутелькя) на краве масло. От една овца годишно е получавано по едно или рядко по две агнета, по 60 – 80 литра мляко с 5 – 6 % масленост, 2 – 3 кг. вълна, 20 – 3- кг. месо и една кожа. Овчето мляко се използва за приготовляване на кисело мляко, за бяло саламурено сирене и овче масло. От една коза се получават 1 – 2 – 3 ярета, 100 – 120 литра мляко, 30 0 40 кг. месо, 1 – 2 кг. козина и една кожа. От една свиня – майка се получава от едно прасило с 5 – 10 прасета и после охранена 150 – 200 кг. месо, сланина, мас, четина и кожа за опинци. От една кокошка се получават по 80 – 100 яйца и 1 – 1,5 кг. месо. Б. Земеделие. Поради ограничената площ на обработваемата земя и бедната почва, зърненото производство е слбо развито, въпреки това малък брой домакинства в селото нямаха достатъчно и прикупуваха жито за изхранването си. Повечето домакинства се самозадоволяваха със собствено произведени зърнени храни. Сравнително взето се произвеждаше повече пшеница и царевица, а по-малко ечемик, овес, ръж и лимец. Елда (гречиха) не се е сечала. В миналото (до към 1915г.) се е произвеждало и просо. От бобовите растения се произвеждаха ограничени количества фасул (бял биб), леща и нахут, колкото д одомашни нужди и малко за пазар. Слънчогледово семе се произвеждаше до появата на готовата оливия (1960г.). Виж нивите със царевица, като междинни култури се насаждаха в редове боб, нахут, картофи и тикви – получаваше се смесен посев. Лещата се сееше самостоятелно на подходящо място (с лека пропусклива почва) от няколко десетки квадратни метри. Пшеницата се сееше на угар с торене, или на царевичница, или на уравнище, изорано веднага след окосяване на фия (урова). Ечемикът се сееше на пшеница, а царевицата на ечемичница. Овесът и лимеца се сееха на по-високи и слаби места и никога не се допускаха на нивите, определени за пшеница, ечемик или царевица. От бобовите растения за фураж на добитъка се е сяло само фия (урова) и то обикновенно на ечемичница. Общо взето почвата на село Ракиловци е бедна и без наторяване с оборски тор е слабо плодородна. Добрият стопанин познаваше почвата на всяко парче и знаеше кога и как да се обработи и подготви и с какво да се засее. С оборски тор обикновено се наторяваше нивата през есента преди да се засее с пшеница. Угарената нива се наторяваше през лятото с обците, които нощуваха в егрек, който през 1 – 2 - 3 нощи се местеще на нова площ. Добивите от един декар са били следните: пшеница 150 – 250 кг., ечемик 200 – 250 кг., ръж 150 – 200 кг., царевица 250 – 300 кг., овес 120 – 180 кг. и лимец 180 – 200 кг. Фураж за добитъка. Всеки стопанин на време приготовлява необходимите количества качествено ливадно сено, люцерново сено, фиево сено (уров), слама от житните посеви, царевична шума (царевичак) и листникова шума от дъбови и други дървета. Ливадното, люцерновото и фиевото сена се приготовляват през лятото, сламата при вършитбата, а листниковата шума през м.Август. За качественото приготвяне на разните видове сена (тревен фураж) ще се спрем подробно при коситбата. В. Овощарство. В село Ракиловци има благоприятни условия за виреене на всички видове овощни дървета: сливи, круши, ябълки, череше, вишни, праскови и др. От незапомнено време (минало), във всекистопански двор и по-полскитете имоти е имало безредно пръснати единични плодни дървета: джанки, и на мяст оприсадени (облагородени) диви круши с местни сортове, каквито са ранна рошка, жълтняк, бегар, сливяк, карчия, режняк, есеняк, зимняк, сулия, черна и бяла рошка и др. Ябълкови дървета бяха рядкост до към 1930г. Във всяко стопанство имаше 1 – 2 дървета ябълки от местни сортове: петровка, илинка, памуквица, перша. Имаше ябълкови плодове колкото за Божич (Коледа). Само един стопанин (Милтен Панев) е инал бахча (башча) от облагородени ябълки и круши, която съществуваше до към 1940г. и се намира в съседство с днешната махала Кривошийни Мине и Христо Златанови). Този стопанин е бил дядо милтен Панев (от родът Паневи) живял преди 1900 година. Той е имал изключителна голяма обич към овощарството и навсякъде п онеговия и чужди имоти е присаждал (облагородявал) всяка дива круша и киселица. И днес след повече от век, още има по някоя неизсъхнала круша – паметник от времето на този даровит стопанин – овощар. Надгробният му каменен паметник отдавна е изчезнал и гроба му заличен, но някои от облагородените с неговите ръце круши още са живи и се оказаха по-траен и по-хубав паметник на неговата овощарска обич и дейност. И днес, един век след неговата кончина, още се говори и споменава за “Милтеновата бахча”, за “Милтеновата круша” и пр. Интересен е краят на Милтеновия земен живот. Милтен чакал да опита възможно ли е да се присади слива, круша или ябълка върху върба. През една пролет той се качил на върба. Отрязъл клон за подложка, върху която да присади калем от овощно дърво. Отчепил се клонът върху който стъпил и полетял да пада, но дрхата му се закачила на друг клон и Милтен увиснал във въздуха. При вик за помощ събрали се съседи да го спасят, но нямало как по друг начин да сторят това. Тогава няколко души разпънали черга под него, отрязън бил клонът, на който висял човекът, той паднал, но чергата не го задържала и Милтен се убил смъртно. До към 1925г. имаше отделни бахчи от кюстендилски сини сливи, белвици, пукавици, дрискавици, бардаквици идруги местни сортове. Всички сортове сливи се използваха за варене на ракия, но от кюстендилските сливи се вареше най-хубава. А през периода от 1918 до 1923г. се изнасяха стотици тонове първокачествени пресни сливи (с дръжки и сив прашец) за Германия. Местното население си приготовляваше ошав от круши и сливи за през зимата. За тази цел крушите се нарязваха надлъжно на резанки, а сливите се разцепваха на две и без костилката се изсушаваха на слъце. Най-сладък ошав се получаваше от крушите бегари и жлътници и от кюстеднилската синя слива. Изсушаването ставаше върху подложки от дъски или плет (леси) от пръчки, поставени на слънце върху някой зид или на покрива на ниска сграда. Около 1922г. се появи болестта “чернилка”, която унищожи бахчите с кюстендилска слива и нанесе голям удар на един добър поминък на местното население. Сливовите градини бяха изкоренени и от 1935г. започнаха масово да се насаждат ражадникови ябълки от сортовете златна пармен, канадска и холандска ренети, тетовка, белфльор, велингтон, айвания, бухавица, бананова и др. Създадоха се цели ябълкови комплекси от по 50 – 6- декари. Първият такъв беше създаден през 1935г. в местността “Мостище” под ръководството на агронома Кирил Янев Виячев от с.Шишковци, Кюстендилско, тогава директор на Допълнителното земеделско училище в с.Сирищник. После от 1936 до 1940 години бяха създадени отделни ябълкови насаждения и по течението на Ракиловския дол в местностите “Кутук” и “Дисанковица”, както и от двете страни на Ракиловска река до шосето. От тези ябълкови бахчи се произвеждаха хиляди тонове първокачествени и екстра ябълки за пазара. Отделни дървета даваха по 800 до 1000 кг. ябълки, а от две дървета обикновенно се набираха по един тон ябълки. Значителна част от ябълковия плод се използваше за производство на ракия, като от 10 кг. ябълкова каша се получаваше 1,5 литра ракия с 36 – 42 градуса алкохол. Заплащаше се за 100 кг. ябълкова каша или на казан по 10 – 12 лв.акциз на държавата. Тези ябълкови насаждения просъществуваха около 40 години и бяха изкоренени едно след друго през периода 1970 – 80 години, а нови не се насаждаха. След образуване на ТКЗС се въведе така нареченото нискостеблено овощарство от ябълковите три сорта: Джонатан, Златна и червена превъзходна. В село Ракиловци, обаче, не се създаде нискостеблена овощна градина, а в землището на село Ковачевци, доле в полето под шосето и наляво от Ракиловска река, на площ от 10 декари бяха насадени нискостеблени ябълки, но поради липса на грижи те закърняваха и след 5 – 6 години бяха бракувани и изкоренени. Така, старите, но не остарели овощни градини бяха унищожени, а нови още не са насадени. Г. Зеленчукови градини. Преди основаването на ТКЗС в село Ракиловци всяко домакинство си имаше по една или две, а някои и три зеленчукови градини, в които си произвеждаше нужните му количества чушки, домати, лук (чесън, кромит и праз), краставици, зелен фасул, салати, зеле, тикви, репи, чубрица и др. За прясно използване и приготовляване на тазни трушии за през зимата. Тогава имаше истинско самозадоволяване на населението с пресни зеленчуци. След учредяване на ТКЗС-то много от зеленчуковите градини бяха включени в стопанските блокове, а нови не се дадоха. Останаха малко зеленчукови градини с малки площи, които не можеха да се обработват на ръка. Но и тези малки градини постепенно се изоставиха поради липса на работна ръка и на тора. Стигна се дотам, че сега по-голямата част от населението в селото се нсбдява, макар и нередовно, с пресен зарзават от кооперативния магазин. Стопаните, след като бяха отскубнати от земята им и освободени от тежкия земеделски труд, започнаха да се стремят към по-лек живот, отколкото да се мъчат сами да си ги произвеждат, както правеха по-рано. Сега вече няма да се пестят пари за купуване на ниви и ливади, за да се изсхранва челяд, а хората гледат по-добре да се нахранят и по-хубаво да се облекат, както и да си създадат повече удобство в домакинството си. Д. Лозарство. То не е развити в село Ракиловци не поради липса на добри условия за него, а смао по липса на навик в стопаните да се занимават с лозарство. Това се доказа от тримата братя Тоно (Теофил), Гоше (Георги) и Киро (Кирил) Васеви Бусеви, които се изявиха като много добри лозари. Между 1940 и 1960 г. те създадоха всеки по 3 д о5 декари лозета предимно от сорта памид, който при хубава есен успява напълно да узрява. Тук лозята са изключение в селото и са разположени над него в местността “Циганка” с южно изложение. От един декар лозе се получава по 1000 – 1200 кг. грозде. Повечето от него се използва за приготовляване на вино и варене на ракия с повече от 50 градуса алкохол. След смъртта на тримата братя – лозари, тяхните наследници се проявиха като недонри лозари и лозята започнаха да съхнат. Коноп (Гръсници). До основаване на ТКЗС всяко домакинство в село Ракиловци притежаваше малка площ (200 – 300 – 500 кв.м.) земя за конопище под селото от двете страни на реката. Там се сееше коноп, от стеблата на които, след отопяване във вода, се произвеждаше калчища за изтъкаване на черги или палтно за ризи, гащи и горни летни дрехи. А от конопеното семе, изпечено в подница и счукано в чутура, се получаваше смес с малко солчица, много вкусна и приятна като прибавка в хлебна попара или затопвана с топъл мек хляб.

Раздробяване на земеделското стопанство

Като последствие от закона за наследяване на земеделските имоти, те се поделиха между наследниците. И от поколение на поколение нивите и ливадите се раздробяваха на все по-малки парчета, често пъти до ивици, широки 5 – 10 метра. Така, ако един стопанин притежаваше 30 декари, те бяха раздробени и пръснати на 10 и повече места, отдалечени едно от друго с километри. Тази раздробеност пречеше на всякакви мвханизации в селскот остопанство и то изоставаше кат омного примитивно и слабодоходно. До към 1939г. имаше голяма борба за всяка педя обработваема земя. Част от горите се изсичаше за създаване на ниви, а после тази борба отслабна.

С учредяване на ТКЗС тази раздробеност на селското стопанство беше отстранена. Но поради балканския характер на землището, много от нивите и ливадите не можеха да бъдат обработвани с машини. Това стана причина голяма част (близо две трети) от нивите и ливадите да се изоставят и запустеят. Почвата на тези ниви се изнесе от валежите (ерозира), те ибраснаха с тръни и шипки и станаха негодни дори и за пасища на добитък.

По-важни земеделски работи

Това са: оране, торене, сеитба, жътва, коситба, сеносъбиране (пластене), окопаване и загърляне на царевицата, вършитба, прибиране на царевица, картофи и др. Оране. Извършва се есенна оран, пролетна оран, угарене и летна оран (подметка на уровище). Есенната оран се извършваше по-дълбоко, пролетната по-плитко и угаренето още по-плитко. Докат осе ореше с орало, есенната оран се извършваше на 16 – 18 см. дълбочина, пролетната на 12- 15 см. и угаренето на 10 – 12 см. С въвеждането на обръщателната трупка (след 1930г.) есеннатаоран се извършваше на 20 – 22 см., пролетната на 16 – 18 см. и угаренето на 12 – 14 см. Не се извършваше подметка на стърнищата, а само на уровище, за да се пдготви за есенна сеитба на пшеница. Плуг в нашето село не е въвеждан. Торене. То се извършваше само с оборски тор или направо с нощуване на овците от ранно лято до късна есен в егрек на нивата. Торенето с добре угнил оборски тор ставаше през есента преди сеитбата на пшеница. Тогава оборския тор се извозваше с волска кола и се разтоварваше на купини в редове по нивата, обикновен поугарена и предназначена да се засее с пшеница. Оборския тор на купчини се оставяше на нивата до сеитбата и непосредствено преди нея се разпръсваше с желязна вила (набодня) или лопата. Тогава следва ръчната сеитба на пшеничените зърна и веднага се заорава. Така оборския тор на купчини не изветрява и си запазва силата (хранителната стойност) за в земята. На декар се поставяшв по около 2000 – 2500 кг. оборски тор. При торене с овци в егрек на нивата, те нощуваха по 2 – 3 нощи наедно място, след което егрека се мести на съседна площ в редица. След като се натори една ивица (леха) от нивата, тя се саорава плитко или само набраздява, за да не се изнася торът от пороен дъжсд. Обиковено угаренето се извършва веднага след дъжд. Угарената и наторената с овци нива се засява направо през есента. За лятно торене на някои ниви стопани използваха и говедата си. Предсеитбено торене се извършваше само за пшеница, ечемик и царевица. За овеса и лимеца не се извършваше никакво торене, а само се оставяше нивата да премине 1 година незасята (на прелог). Изкуствени торове не са използвани д ообразуването на ТКЗС. Сеитба. От незапомнено време и до кооперирането на земята д о1958г., сеитбата в село Ракиловци е извършвана на ръка (ръчна). Пшеницата, ръжта и ечемика се сеят на ръка и под орало, а овеса, лимеца и фия (урова) се засява ръчно върху прясно изорана нива и после се завлича с трънена брана (тръновлак). Царевицата се сади ръчно в редове по бразда и през две бразди, като се пуска аърно по зърно на разстояние 30 – 40 см. Човекът, който пуска заревичните зърна, върви пред воловете и на всяка своя крачка пуска по едно зърно в браздата. Пшеницата, ръжта и ечемика се сеят есенно време през първата половина на месец Октомври, а ако е суша, може и по-късно. Сеитбата на овеса, лимеца и пролетния ечемик се извършва рано напролет и до края на месец Март. Рано посятия овес винаги дава по-добра реколта. Слънчогледът се сее (сади) както царевицата – в редове и към средата на м.Април, когато земята е затоплена и температурата нощно време не пада под 12С. През есента първо се посява ечемика, после ръжта и най-после пшеницата. В миналото ръжта се е сеела на отделна нива, а сега това рядко става, но обикновено се прибавя малко ръжени зърна в пшениченото семе, колкото да има ръжени стебла за въжица на снопите. От незапомнено време и до към 1920 – 1925 г. ръжените стебла са използвани за направа на сламени рогожи, служили като постелка за пренощуване на многочелядните семейства. При ръчната сеитба, на декар се употребяваше по 20 – 25 кг. пшеница, 16 – 20 кг. ечемик, 20 – 22 кг. ръж, 20 – 24 кг. овес и 20 – 25 кг. лимец. Машини редосеялки не е имало в село Ракиловци до основаванет она ТКЗС. Пшемицата се сееше предимно на угар и по-рядко на царевичище или уровище, което е било изорано веднага след коситбата на урова (фия). Ечемикът се сееше на нива след пшеница. Царевицата и слънчогледа се сееха на пшеничена или ечемичена нива, а фия след ечемик. Към фиевото семе се прибавяше малко овес за подпори на феивите разстения. Фасулът се садеше на гнезда в отделни допълнителни бразди след засяване на царевицата. Картофите се садяха също на гнезда в бразди през втората половина на м.Март. Така се получаваше на една нива смесен посев от царевица, фасул, картофи, тикви и нахут. Лещата се сееше наръка върху прясна оран и след това се завличаше с брана от тръни. Люцерната, въведена подир 1912г., се сееше есен или пролет под покров или самостоятелно. За покровно растение се използваше пшеница или овес. Към люцерновото семе се прибавяше пшеничено или овесеното семе за редовен посев и смесено семе се засяваше под орало, а после се завличаше с трънена брана. След ожънване на поровното растение, поникналата люцерна се оставя да расте открито. Почвата за новата люцерна трябва да бъде добре обработена и обезплевена. Окопаване и загърляне на царевицата. Окопаването на царевицата ставаше в началото на м.Май, а загърлянето им в края на същия месец. Тази полска работа се извършваше ръчно с мотика. Окопаването ставаше, когато царевичните растения изкарат петия си лист, а загърлянето две седмици по-късно. Окопаването се извършваше след дъжд и то плитко, за да се запазва влагата в почвата и да се унищожават бурените (плевелите). При окопаването се извършваше и първото разреждане на царевичните растения. Където имаше две растения на едно място, по-слабото се изкубваше. С прореждането се целеше по-правилното разпределение на царевичните растения на единица площ в нивата, за да дадат по-добра реколта. Един човек окопава по един до два декари. Загърлянето на царевицата също се извършваше след дъжд и малко по-дълбоко от окопаването. При него се унищожават бурените, а разкопаната земя се натрупва конусовидно около бурените и стъблото на царевичните растения. Това се правеше, защото царевичното растение има способността да изкарва допълнителни (вторични) корени по загърлената земя и по този начин се добива силно коренище, с което растението смуче повече храна от почвата, расте по-силно, връзва повече кочани, изхранва ги по-добре и издържа на суша. При загърлянет осе извършва вторично разреждане, като се изкубват излишните растения. Със загърлянето се образуват трапчинки между царевичните растения, които при дъжд се пълнят със вода, която не се изтича, а се задържа и попива около растенията и ги напоява. Коситба. Това е най-тежката полска работа, при която изтича най-много вода от тялото на косача. При коситбата вземат участие в работата всички органи и системи на човешкото тяло. Коситбата на ливадите се извършваше откъм 20 юни до средата на м.Юли. В полето и присоените места тя започва по-рано, а в планината и усойните места по-късно. Ливадите се косят, когато повече от тревите са напълно разцъфтяли или слабо прецъфтяли. Тогава ливадното сено е най-хранително, ако е навреме прибрано и добре съхранено. Коситбата обикновено се извършва след загърляне на царевицата и преди жътвата на ечемика. Но през някоя година, поради климатични причини , загърлянето на царевицата закъснява, а ечемика узрява по-рано. В такава година полската работа се сгъстява и едновременно трябва да се извършват три вида полски работи. Това подлага на изпитание по-заможните стопани, които прибягват до наемане на работници (гърлячи, косачи и жътвари) за да извършат навреме и качествено теитях вида полски работи: загърляне, коситба и жътва. Косенето на ливадната трева винаги е извуршвано на ръка, с обикновена коса, коят оима съставни части: стоманена коса, метална гривна с дървен клин, дървено косило с рогова или дървена закривена ръчка. Преди основаването на ТКЗС в село Ракиловци не е имало машина косачка. Косенето на една ливада започва от лявата страна (край) и продължава на дясно. Извършва се на откоси по наклона на терена и по посоката на полегналата трева. Коси се с пълен замах от дясно на ляво и тревата се реже с цялата дължина на острието на косата, а не само с върха, както е при косенето на фия (урова). Преди да започне косенето на една ливада, косача си наклепва косат върху малка стоманена наковалничка забита на дървена подставка в земята, и с специално стоманено чукче. А през самото косене и преди всеки откос косата се остри с продълговато каменно острило (брус). Един човек може да окоси дневно до четири декари ливадна площ. Когато косачите са повече, те се нареждат на растояние един зад друг стъпаловидно. Първият косач, като изкара своя откос, връща се, започва нов откос като последен в редицата и т.н. Освен коситба на естествени ливади, такава се извършва и на люцернови площи (люцернища). Също и ниви с фий (уров). Фият се сее от незапомнено минало, а люцерната е въведена в нашето село след 1912г. Люцерната се коси и събира (пласти), както ливадното сено. Коси се при появяване на първите цветове на повечето растения. Първото косене става през м.Май, мъчно се суши и се разхвърля по гредите в плевника. От втората и следващите косенета се получава по-добро люцерново сено. Люцерновия посев траеше по 3 – 4 – 5 години. Коситбата на фия (урова) се извършваше, когато първите шушулки (какалашки) са вече пълни със зърна и още зелени. Гият се коси без замах и само с върха на косата и по посока на полегналите стебла. Пласти се като ливадно сено, преди да е пресъхнал, надвечер или сутрин след роса. Събира се на вили и после се сденва на навилци със заострен връх. След няколко дни се превозва сутрин рано, преди да се е напекло, сденва се на по-голяма купа в стопанския двор (сенника) или се складира в плевника на сухо, защото е много ценен фураж. Изсушаване, пластене и съхранение на сеното. Окосената на откоси трева се оставя за 2 – 3 дни да изсъхне. При тънки откоси тревата изсъхва по-бързо и се събира на 2-ия ден, като към обяд се обръща и надвечер или на следващия ден сутринта след роса се събира на малки купи (навилици). Когато пък откосите са дебели, тогава обръщането и спластяването в навилци става на 3-ия или 4-ия ден. Обръщанети и пластенето на сеното се извършва на ръка с дървена вила. То не се извършва през най-горещите часове от деня, защото тогава сеното е много напечено, трошливо и листята му (най-хранителната част) ще се отронят и изпадат. Поради това, събирането на сеното се извършваше надвечер или сутринта след роса, когато сеното е омекнало (отвърнало) и не се рони. Навилиците се правят конусовидно със заострен връх, за да не се мокри от дъжд. Те се оставят за 1 – 2 седмици да се слегнат и после се превозват в стопанския двор, където се сденват на по-голями купи с по 2 – 3 тона сено. Купите сено се правеха конусообразни, като в основата са по-тясни, към средата по-широки и нагоре върха заострен, за да се отцежда дъжда. За да не се разнася сеното от вятъра, върху купите се слагаха дълги пръти, завързани на върха, или осукани въжета от сено. Ако в стопанството имаше плевня, най-хубавото сено се складираше в нея преди сламата. От един декар естествена ливада се получаваше по 300 до 400 кг. сено. Всеки стопанин се стараеше да окоси навреме тревата и предбере сено без да е мокрено от дъжд. И добрият стопанин успяваше да се провре между капките. Когато тревата е прясно окосена и я намокри дъжд, сеното си остава зелено, но ако е намокрено след изсъхване, тогава то почернява, при обръщане листата му опадат и то става слабохранително. При напояване или дъждовно лято, след първата коситба ливадната трева отново израства и през втората половина на м.Август се коси отава, която е по-силна от сеното и добра храна за млади животни – агнета, телета и др. И отавата се коси на откоси, но при връщането си косача с косилото на косата си разтила откоса, за да съхне по-бързо тревата. Отавата се събира с гребуля на 2-ия или 3-ия ден и се превозва направо в плевника. Жътва. От незапомнено минало и до основаване на ТКЗС през 1958г. и около 2 – 3 години после, жътвата е извършвана на ръка и със сърп. Най-рано узрява есенния ечемик и жътвата започва с него, после пшеницата, ръжта, овеса и липеца. Жътвата се извършваше, когато зърното е втвърдено и преди да презрее, за да не се рони. В стопанствата с по-малко житни ниви, жътвата се извършваше от семейството, а в по-заможните стопанства се прибягваше д онаети жътвари (аргати), които жънат срещу заплащане надница и хранене три пъти дневно. С други думи за жътвата важеше: или семейна ордия или платежоспособна кесия. Жътвата започваше от единия край на нивата, като жътварите се нареждат в редица един от друг на по метър. Най-вътрешния жътвар, обикновено най-добрия, който се нарича постаджия, прожънва по права линия напред постата. Като се изкара първата поста, започва втора, трета и т.н., докато се ожъне цялата нива. Отрязаните житни стъбла образуват ракойки, които се натрупват на полози. След жътварите работи връзвач (вързач) – един или повече, който събира полозите и ги налага върху предварително направена въжица от ръжени стъбла или от сурови върбови (ракита) или брестови пръчки, осукани и вързани с върховете си. Връзването на снопи става с помощта на един здрав, тънък (3 – 4 см. в диаметър), гладък и заострен в единия край дървен кол, дълуг 50 см. и наречен везач. Когато се налагат достатъчно полози на снопа, тогава двата края на въжицата се хващат с двете ръце, стягат се с натискане на коляното, превират се една около друга на вител, провира се в него заострения край на везача, превърта се още един път с везача и възела се пъхва по стегнатата въжица и везача се издърпва. Така снопа е готов. На 3 – 4 души жътвари е необходим един връзвач. Напечените през деня снопи, надвечер се събират и зденват на кръстци. В един кръстец се поставят 15 броя снопи, които се слгат на кръст и с класовете навътре, за да се предпазят от дъжд, слънце, птици и други животни. Най-отгоре на кръстеца се слага един сноп с пъзела към земята и с класовете надоле по наклона на терена. После върху класовете му се слагат други два снопа с класовете навътре. Срещу тях се поставя четвъртия сноп с класовете навътре. Тогава петия и шестия снопове се постявят от двете страни с класовете навътре и така нагоре. Най-отгоре на кръстеца се слага петнадесетия сноп с класовете на юг или надоле по наклона на терена. Този сноп служи за капак и се нарича барде. По броя на кръстците се съди за грижите на стопанина по отглеждането на житния посев и за богатството му. През деня, обикновено сутрин по хлад и надвечер, жътварите пеят жътварски песни на един глас. При повече жътвари на нивата пеят две моми или невести една след друга. Като наближи пладнина и при връщане от искарана поста към нова такава, три моми или невести пеят едновременно на три гласа – едната надига, втората слага и третата приглася (приглаша). Тези песни на три гласа предупреждава домакинята, че обяд наближава и тя трябва да побърза с яденето. Също и вечер, при връщане от жътва, три моми или невести пеят едновременно на три гласа. Пеят и две тройки една след друга. До към 1925г., по време на жътва полето ехтеше от жътварски песни, овчарски свирки и звънци. Пишещият тези редове е ходил по всички области в нашата страна, но никъде другаде не е слушал такива омайващи с мелодията си вечерни жъртварски песни при връщане от жътва, каквито е слушал като дете и младеж в родния си край. Тогава е слушал да пеят трите моми от село Ракиловци, а имено: Суса Янева Табакова, Мара Дъмнянова и Филка янева Вецина. Те имаха гласове на медни звънци, който все още чувам. Отдавна вече не се чуват такива песни на полето. Сега го няма, а песните чуваме само по радиото и телевизията. Повечето от стопанствата в селото сами извършваха жътвата си или си заимствуваха, тъй като нивите на всички не узряваха едновременно. Малцина стопани имаха нужда от наемни жътвари – до 20 – 30 души за един ден. В такива случаи стопанина дори предвиждаше и запазваше специално за коситбата и жътвата по 1 – 2 ялови овци. Хората от селото знаеха кой стопанин храни най-добре и предпочитаха там да ходят на жътва. Жътварите получаваха храна три пъти дневно, а иненно: ручок, обяд и вечер. За ручок домакинята приготовляваше обикновено качамак с масло и кисело мляко или зелници с прясна тиква, зеленчук и др. На обяд се поднасяше госба с месо, а за вечеря друго готвено пак с месо. Даваше се прясно печен хляб в подница. Преди всяко хранене жътварите се черпрха с ракия, но вечер най-много. След ядене се черпрха с мътеница. Добрите стопани се подготвяха и посрещаха жътварите с хубава храна и пиене като за гости. За по-малко жътвари (5 – 10 души) се заколваха по няколко кокошки, сготвени на яхния или с ориз. За още по-малко жътвари се готвеше ядене с месо, пържен зелен пипер с извара и яйца, качамак със сирене, зелник или други. За всяко хранене се поднасяше кисело млаяко или мътеница. В стопанствата с пчелни кошери, на жътварите се поднасяше и нед. Общо взето, жътварите бяха на почит и уважение, с каквито се ползваха близки гости в един дом. На обяд, след хранене, жътварите са имали 1 – 2 часа почивка през най-голямата жега. Почивки са имали и през дневната работа. След като снопите в кръстци стоят 2 – 3 седмици, тогава стопанина ги превизва с ритлена кола до гумното (хармана) край който се сденва на един или два купета. И в тях сноповете се нареждат с класовете навътре. В купетата снопите остават до започване на вършитбата. Колата за превозване на снопите има под от две дълги дъски, наречени возитни дъски и отстрани по една команта (ритла) с ръжница. Върху пода на колата се постиляше черга, краищата на която се закачвали на ръжницата. Върху постланата черга се събирали изронените зърна. При ръчната жътва не се оставяшв нито един клас на нивата за храна на мишки. Паламарка за ръчна жътва не се употребяваше и е непозната в нашето село. Вършитба. Тя се извършваше обикновено през втората половона на м.Юли. най-рано започваше да вършее стопанин, който си е довършил брашното и прави “гладен харман”. А най-късно вършееше някои небрежен стопанин. Преди да започнеше самата вършитба, първо се подготвяше гумното, което е избрано, постоянно и удобно място, близко до плевника и изложено на вятър за отвяване на житните зърна от плявата. Гумното е кръгла площ с 20 – 30 метра в диаметър и в центъра има здраво забито в земята дърво (стожер). Подготовката на гумното ставаше по следния начин: Първо с мотика се отръваше (оттесваше) тревата и се измиташе ситната земя. После очистената площ се наплискваше с вода, докарана в къщи на кола. След това се покриваше с тънък слой плява или ситна слама и се обикаля с колата, за да се притъпче земята и да стане гладка повърхността на гумното, та после да не се рони земя и смесва със зърната. След огонването на гумното с колата, плявата се очиства и измита. Така гумното е готово и на другата сутрин започва самата вършитба. На стожера се връзваше росна китка цветя. Сутринта гумното отново се премиташе леко и веднага се започваше да се насаждат снопите на кръгове около стожера. Въжицата от снопите се развързваха в края на гумното, където после се очукваше зърното от класовете им. Снопите се поставяха полуизправени с класовете нагоре. На стожера се намотаваше конопено въже (конопец) с дървена кука на края, удобна и безопасна за закачване и откачване от хамута (околошийника) на конете или за ярема на говедата, с които се вършееше. За един кон се насаждаха по 3 – 4 кръстци, за 2 коня 6 – 8 кръстци и за два вола 3 – 4 кръстци. Сутрин рано, още преди слънце, конете или воловете, нахранени и напоени, се увеждаха във враха (врао) и закачваха за въжето с куката. Един човек подкарваше конете (коньето) или воловето. За конете се вземаше камшик (камджия), а за воловете дълъг прът или остен. На конете се викаше “уптааа”, а на воловете “дий-дий-де-е”. При първото огонване животните се караха да ходят по-бавно, за да сдробяват (съситняват) сламата и изронват зърната от класовете. Едно размотаване и замотаване навъжето се броеше за “едно въже”. Всяко огонване траеше по 4 – 5 въжета. След всяко огонване, животните се извеждаха от гумното (врао) и край него се възваха, върху гърбовете им се мяташе по един човал и им се даваше малко сено. Подир всяко огонване на върхът, хората претришаха с дървени вили сламата, за да изпаднат зърната отдоле. На равно гумно се извършваха по 4 – 5 огонвания и претришания, докато сламата станеше ситна и тя се вадеше (отстраняваше) на един път. При наклонено гумно, в долната му половина сламата става по-бързо ситна, а в горната половина остава по-едра. Затова сламата се вадеше на два пъти. Първо се изваждаше сламата от долната половина на гумното, а тази в горната половина само се претришаше и отново се огонваше още 1 – 2 пъти. Тогава се вадеше и останалата слама, която заедно с първата слама се нахвърляше в плевника. След отстраняване на всичката слама, пак се вкарваха конете или воловете, за да се извърши тъй нареченото грухане (груане) на зърното от люспите му. След едно огонване с 3 – 4 въжета грухането е приключено и животните се освобождават за почивка и после се закарваха да пасат трева в някоя ливада. После се умитаха разпиляните зърна около враха на гумното и с върховете (роговете) на вилите се извършваше рогуване (разбъркване) на плявата със зърната, за да се изкарат на повърхността оцелели класове и едри сламки. Тогава един човек (обикновено стопанина) с премит (дълъг прът с клонки на върха) премиташе поотделно двете половини на гумното, при коет оедрата плява се измиташе настрани и оттам други хора с метли и гребла я събираха в долния край на гумното, а после в плевника. Подир отстраняване на едрата плява започваше събирането на останалата плява със зърното. Това ставаше с помоща на широки дървени лопати, гребульи и градински метли. Плявата със зърната се събираше на един куп всред гумното и тогава хората обядваха (пладневаха). След това, без почивка, се престъпваше към отвяването на плявата от зърното. До към 1915г. отвяването се извършваше на ръка, а след това започна да става с машини-веялки (веячки), доставяни от с.Дебелец, В. Търновско. При ръчното отвяване с широка дървена лопата, загребва се от плявата и се хвърля високо 1,5 – 2 метра над купа и срещу вятъра, който отнася настрани плявата, а зърната, като по-тежки, падат отвесно в задния край на купа. Една или две жени, наметнати с по един чувал на главата и гърба си, премитат леко с мека градинска метла по тежката плява (опашина) настрани от купа. Така се отвяваше целия куп, бързо или бавно в зависимост от вятъра и неговото постоянство. Машината-веялка спаси селянина от този тежък и зависим от каприза на вятъра труд. За един ден се свършва един врах. Който стопанин нямаше собствен кон, вземаше пос наем чужд кон за вършитба или за тази цел използваше воловете или кравите си. Отвеяното зърно се пренасяше с чували на гръб в хамбара. Първо се вършееше ечемика, после пшеницата и най-после овеца и лимеца. Вършитбата на ечемика е по-лека от тази на ръжта и пшеницата. През време на вършитбата хората се хранят по три пъти на ден, а именно: към 9 – 10 часа ручок, към 13 – 14 часа пладневане и след приключване на трудовия ден към 8 – 9 вечеря. След това веднага се лягаше и сутрин рано се ставаше. Прибиране на заревицата. Това ставаше към края на м.Август и началото на м.Септември. Практиката първо да се окършат кочаните и по-късно да се режат и прибират стеблата, в нашето село не съществуваше. Със сърп се отрязваха заревичните растения и се оставяха на нарамци., които веднага се товареха на ритлена кола и се закарваха в стопанския двор. Там семейството само или със събрана тлака, обикновено вечер, обелваше (олюпваше) царевичните кочани и ги хвърляха на един куп в двора или на ливадата. Царевичните стъбла (царевичака) се връзваха на малки снопи, които се нареждаха изправено покрай някоя ограда, постройка или ги изправяха на 3 – 4 снопи на конус, за да съхнат. Царевичните кочани се разпростират на двора, за да съхнат добре на слънце, и после се прибират в царевичния кош, а царевичака (шумата) се сденваше на някое голямо и кленесто дърво в двора: дъб, бряст, круша или др. През зимата царевичната шума, без каквато и да е обработка, направо се изхвърляше само на говедата. Царевичните снопи бяха много удобни за храна на воловете при отиване на работа с кола на полето, гората, воденица или другаде. Царевичните кочани през зимата от студа ставаха по-ронливи. Насипваха ги върху пода на някое помещение и с дебели пръти (биячи) се очукваха зърната от кочаните (царевишки). Повечето зърна падаха, а останалите се оронвах ръчно. Царевушките се използваха за огън. Царевичните зърна, цели или смляни, се използваха за храна предимно на хората и по-малко за добитъка и птиците. От царевично брашно се месеше царевична погача, вареше се качамак, правеше се миян (царевична каша) за хората, с царевична ярма се угояваха прасетата за зимата, на птиците се даваше царевица през зимата. Заедно с царевицата се изваждаха и картофите, прибираха се тиквите. Зрелият фасул е оскубан още през лятото. Други видове работа във всяко селско стопанство са били: сечене (крастене) на дъбова листникова шума (листничина) за храна на овцете през зимата, набавяне на дърва от гората за огрев и други домакински нужди, закарване на мелница за смиляне на брашно за хляб на семейството и ярма за храна на добитъка през зимата и други.

Извършвани работи от селянката

Векове наред до Балканската война (1912г.) селското стопанство и домакинство в нашето село е имало затворен живот и семействата са се самозадоволявали със собствени произведени храни, облекло и много други домашни потреби. Купувани са само видело (гас), сол, ориз, захар, пивени, подкови и клинци за волове и коне, катран за колата, зехтин за кандилото, малко памучнапрежда и някои сечива. Покрай основното си задължение да ражда и отглежда възможно повече и здрави деца, селянката е имала цялата грижа за приготовляването на храната и облеклото на многочленното си семейство и за подържане на цялото домакинство. Тя е пресявала (отсявала), замесвала, размесвала погачи и опичала хляба в подници. За тази цел жената е ставала рано, още в тъмно, и докато цялото семейство още спи, за да и остане време от деня и за други стопански работи. Селската жена се е грижела за отглеждане, прибиране и съхраняване на всички варива и зеленчуци. Приготовлявала е разни видове туршии за през зимата. От овощните плодове е изсушавала ошав за компот. Всеки ден е готвела прясно ядене. Преработвала е млякото на масло, сирене, квасено мляко, извара и др. О твълната и кожата жената е изработвала облеклото, постелките и завивките на цялото семейство, както и даровете (чеиза) на дъщерите си. Тя е прала, влачела и опридала вълната, изтъкавала и шила на ръка облеклото на домашните си. Оплитала е чорапи и други дрехи за своите хора. Всички работи от влакно до платно и до готова дреха са извършвани от жената. Памук в нашето село не се отглежда и поради това е купувала готова памучна прежда, от която е ушивала ръчно до появяването на шевната машина. Жената е изпирала и кърпела ръчно дрехите на семейството си. Поговорката “кърпеж къща държи” показва, че жената се е грижела и за икономиката н нейния дом. Освен стопроцентовата грижа за отглеждане на децата, за готвене на храната, за изработване, пране и кърпене на облеклото и за подържане на домакинството, жената е взимала по-голямо участие от мъжа в извършване на много видоде полски работи. Така например, окопаването на царевицата и другите окопни растения (картофи, фасул, бостан и пр.), разсаждане и обработване на зеленчуковите градини, пластене на сено и жътва са били извършвани предимно или смо от жената. Скубането на конопа, връзването на гръсници и после натопяване във вода-топлик, измиването на гръсниците, очукването на дървесината (пуздера) от влакната и обработването на кълчищата до повесмо, както и всички видове работи по опридане за основа и отделно на вътък (ваток), насноваване на кросно и увеждане в бърда, намотаване на цеви, изтъкаване на платно за ризи или по-дебело за черги – всичко това е било грижа и работа само на селянката. Опридането и тъкането на вълната и кълчищата жената е извършвала главно през зимата и рано птолет, преди настъпване на полската работа. През зимата късия ден не е стигал и жената, за да насмогне е продължавала да преде и тъче до късно през нощта, след като зялото семейство е отдавна заспало. А през всички военни години, когато мъжете са били на фронта, селянката, с помощта на невръсните си деца, е извършвала всички мъжки работи на полето и в дома. Тя е превозвала дърва от гората, орала и е сеяла на нивата, косила сено на ливадата. Въпреки тази си натовареност с всички тези работи жената-майка през време на турското робство е намирала време да пее песни за славни войводи, разказвала е на децата си приказки за тяхната юнашка сила и те са се учили като тях силно да обичат своя народ и отечество и люто да мразят турчина-поробител и пред турчин глава да не скланят. За запазването и за избавлението на българския народ от петвековното тъмно и тежко турско робство е допринесла извънредно много и българската-майка, която е подържала всичко българско в семейството – религия, празници, обичаи, език, песни и пр. Но всички грижи правеха живота на селянката много труден и изтощителен. Този живот състаряваше преждевременно жената в селото. Идването на 9.IX.1944г. освободи жената и в нашето село от тежкия и живот, но изгони младата жена и тя отиде в града, където намери по-добре платен поминък и по-добър живот с много удобства и културни придобивки. В селото останаха само стари жени, които вместо да се мъчат, предпочитат да си купуват наготово лук, картофи идруго от кооперативния магазин. Това обезлюдяване на селото не биваше да се допуска, а трябваше и в него да се осигури постоянно и добре заплатен поминък и подобрен живот с повече удобства и културни придобивки. Така щеше да се осъществи на дело обещаното изравняване на селото с града, а то остана само на думи.

Извършвана работа от децата на село

Преди 9.IX.1944г. децата в село Ракиловци са били значителни помощници в селскостопанскта работа на всяко семейство. Ет озащо, всяко селско семейство се е стараело да има повече деца за помощници в стопанството и домакинството си. Децата са били главното богатство на всяко селско семейство, независимо от имотното му състояние. Имотни и малоимотни родители са имали еднакъв достъп до това богатство. При освобождението ни от турско владичество, в село Ракиловци е имало около 30 къщи и във всяко семейство по 6 до 8 и повече деца. За имотните стопани е важела поговорката: “Я ордия, я кесия”. Ако няма свои помощници, стопанина трябва да плаща на чужди. Многодетният стопанин е спестявал пари за купуване на още ниви и ливади, челяд да храни. Освен това, всеки родител е гледал да осигури наследници на създадения дом и спечеления имот. В селското стопанство децата са били непрекъснато заети с подходяща за възрастта им стопанска или домакинска работа. Още ор 4 – 5 годишна възраст до навършване на пълнолетие, децата не са оставяни свободни да играят по цял ден на уличата или на двора, а им е възлагана да извършват някаква полезна работа. Общо взето, сецата до 10 – 12 годишна възраст са използвани предимно като пастирчета на дибитък. Първоначално от 4 – 5 годишна възраст пасяли всини, после агнета, на 7 – 8 години са ставали овчарчета, на 10 – 12 години, преди и след учебната година, са били говедарчета, а после започвали да стават орачи, косачи, жътвари и т.н. Децата на по-малоимотните стопани също тъй не са оставяни да безделничат, а са давани за пастирчета ба добитък (овчарчета и говедарчета) в по-заможни стопани, срещу заплащане, храна и обувки. А юношите са ставали платени помощници (момоци, ратаи) в стопанската работа на по-имотни стопани. За пастирчетата на добитък са използвали предимно момчетата, а по-малко и момичетата, които на 8 – 10 годишна възраст са ставали помощници на майка си в домакинството. Там са се учили да плетат, предат, тъчат, шият, готвят ястия, да се грижат за по-малките си братчета и сестричета, да работят с майка си в градината и на полето. Тази трудова дейност на децата в село е подготвяла момчетата за по-добри стопани, а момичетата за добри домакини. Така се е получавала добра приемственост между родители и деца в продължение на столетия в миналото. Непрекъснатата заетост с някаква селско-стопанска работа е осигурявала на децата трудово възпитание и те, наравно с възрастните хора са били истински творци на блага за човека. Тази трудова заетост е предпазвала децата от придобиване на разни пороци от безделието. Те са свикнали да обичат труда и да живеят със свой труд. Пишещият тези редове, на 5 – 6 годишна възраст е пасял 2 – 3 свини, после на 7 – 8 години е бил агнищар и шилегар, след това на 8 – 10 години – овчар и на 10 – 12 години е бил повишен за говедар, а след това е произведен за селско-стопански работник през лятната ваканция. В миналото и до към Втората световна война (1939г.) всеки родител се е стараел не да даде голямо образование на децата си, а след като завършат 3-то или 4-то отделение и станат грамотни, момчетата да започнат да усвояват някакъв занаят – шивач, обущар, дърводелец, ковач и пр. А за момичетата се е мислело, че за тях е било достатъчно да умеят да пишат и четат. Не са ги оставяли дори 2-ро или 3-то отделение. Голяма част от момчетата, след завършване на 3-то или 4-то отделение, са напускали селото и отивали в София, където ставали отначало прислужници и слуги, а после готвачи, сладкари, кафеджии, фурнаджии и пр. Друга част от младежите са отивали наработа в циментовия завод “Гранитоид” на гара Батановци (дн.гр.Темелково) или в мините на гр.Перник. Тези работници не са се изселвали, а поддържали стопанството, домът и семейството си в село. От повечето семейства е имало по един или повече младежи на работа в циментовия завод нагара Батановци, в Перник или в София. Всички тези младежи първоначално са получавали трудова закалка в селското стопанство и после са продължавали да живеят със свой труд в обществото.

Местен говорим език

Говоримият, а после и писмения език е важен фактор при оформянето на един анрод като нация (етнос). При всяка нация първоначалния език е имал племенни различия или диалекти, които с течение на времето са се уединаквявали, изглаждали и оформяли в национален език. И в българския език е имало няколко наречия (диалекти), но главни са били две: източно и западно наречия. При възраждането на българския народ се издигала и националната езикова култура. Тогава е станала нужда от един официален национален език. За такъв е било прието източно-българското наречие, защото от източна България произхождали повечето възрожденци, които написали книги на това наречие. Такива възрожденци са д-р Петър Берон – написал “Рибния буквар” 1824г., Георги С.Бенковски, Евстати Априлов, Любен Каравелов, Неофит Бозвели, д-р Селимински, Добри Чинтулов, Сава Доброплодни, Добри Войников и много други. А на западното наречие са писали книги само Райко Жинзифов и Неофит Рилски. Този последният настоявал да се приеме за официален език западното българско наречие, на което е написана “история славянобългарская” от Отец Паисий, 1762г., ноне било прието. Езикът не е закостенял и непроменяем, а е нещо живо, което расте, обогатява и усъвършенствува непрекъснато. Наречията на всеки език имат в основата си нещо общо, което ги обединява. В българския език тази обща основа между наречията е членната форма, по която българския език се различава от всички славянски езици. От българския език са произлязли останалите славянски езици така, както от латинския език са произлезли всички романски езици с латински корени. На български език е говорило населението в Македония, Тракия и Мизия. Западният говор обхваща Софийска област и цяла Югозападна България, която в диалектно отношение има голямо разнообразие. Има съседни села, разделени само от един баир, които говорят различни диалекти. Така напр. говора в село Ракиловци се различава от този на селата Пещера, Вранястена, Калотино и други села от Краището, макар че ги дели само една верига от планини и възвишения. Населението на село Ракиловци от началото на съществуването си е говорело на западно-българско наречие. Радомир е център между три областни наречия: Мрачко, Граовско и Западно. Населенирто на Мраката (югоизточно от гр.Радомир) говори на “а”, Граовското (северо-западно от гр.Радомир) говори на “у”, а н запад от гр.Радомир се говори на “ъ”. Така например в Мраката казват “каща”, “пат”, “гаска”, в Граовско – “куща” или “кукя”, “пут”, “гуска”, а в западните от Радомир села (ракиловци,Радибош, Пчелинци, Лобош, Поцърненци, Ковачевци, борнарево и николаево) казват “къща”, “път” и “гъска”. Отличителна черта на западното наречие в Радомирско и на запад от него е частицата “че” от спомагателния глагол “ще”, “ща” о “щем” и се изговаря “че”, “чем” и “чеш”. Употреблява се много често като: че искам, че мога, че мола, че дойда, че служа, че помага, че ядем, че трая, че хода и пр. Други различия на западно-българското наречие в Радомирско са: 1. Звуковете а, е, и , о, се иазговарят ясно и отворено. 2. Звукът “б” се замества с “п”: боб – боп, хляб – хлеп, ламба – лампа. 3. Звукът ”в” се изпуска в началото на думите: вдовица – довица, взимам – зимам, всеки – секи, веднъж – еднъж и т.н. 4. Звукът “г” в края на някои думи се заменя с “к”: брег – брек, белег – белек. 5. Звукът “д” се пропуска в някои думи: сърдце – сърце, дъжд – дъж, праздно – празно. 6. Звукът “е” се изговаря отворено и не се заменя с “я”: млеко, а не мляко, хлеб, а не хляб, бех, а не бях, всеки – всяки. 7. Звукът “р” се замества с “л”: револвер – леворвел. 8. Звукът “т” се изпуска като в думи: частно – часно, честно – чесно, постно – посно, радостно – радосно, хубост – хубос и т.н. 9. Звукът “ф” се заменя с “в”: фнер – венер, февруари – фефруари, София – Совия. 10. Зукът “х” изчезва в думи като: хоро – оро, хран – рана, хлеб – леб и др. 11. Звукът “ъ” се замества с “о”: поминък – поминок, вънка – вонка, или с “а”: ръка – рака, или с “и” камък – камик, ремък – ремик и др. 12. Сричката “чер” в началото на думите се заменя със сричката “цър”: черен – църн, червено – цървено, черква – църква и др. 13. Собствени инена, които в именителен падеж окончават на буквата “е” и “о”, образуват винителен падеж с прибавка на окончание “то”: Спасе – Спасете, Симе – Симете, Киро – Кироте и т.н. тази прибавка “те” има значение на определителен член, с който се определя лицето. 14. Казва се: могли, а не можали, ошли, а не отишли, дойдели, а не дошли, ровали, а не ревали, клювали, а не кълвали. 15. Казват: овци, кози, крави, зайци, а не овце, козе и пр. 16. Местоимения: единствено число първо лице е “я”, а не “аз”, трето лица е он, она, оно, а не той, тя, то, они, а не те. 17. Показателни местоимения: онай, оная, онова, ония, а не този, тази, това, тези, нему-ней, ним, тем, а не на него, на нея, на тях. 18. Състояние: седечка, стоечка, лежечка, бързешка, а не седешком, лежешком, стоешком, бързешком и пр. 19. Междуметия: абре, бре, ега, амамо, така де, тъй де, тъй бре, леле, оти баре, море, леле боже, туу бре, олеле, еве и др. 20. Членуване: мир – миро, стол – столо, човек – човеко, град – градо, дирек – диреко, вол – воло, директор – директоро и т.н. 21. Мамене на живитни: За коне: муси – муси, на – на – на – а – а За говеда: му – у – у, му – у – у, ела ми краво За овци: ръ – ръ – ръ, ба – а – а За кози: козър – р – р, козе – козе За свини: гудър – р – р, гуци – гуци, гуди – гуди За кокошки: тъкъ – тъкъ, а не кът – кът За куче: куцу – куцу, на – на – а – а За котка: маци – маци, мааци – ма – а – а ц 22. При гонене (пъдене) на животни: За коне: птуръ, птр – р – ръ, птр – р – р За говеда: сту – у – у, за спиране назад – стуу – у – у, за подкарване – хайде д – и – и, ди – и – и За овци: рър – р – р, хайде ръррр За кози: тиц, тийц, мечка че те яде За свини: уа – уа – уа Закокошки: иш, ийш, мари – пипка че те фане За куче: чиба – чиба, бес че те фане За котка: мач – мач, болест че те земе 23. Обръшения на деца към родителите: тате бе, мамо ма 24. Обръшения на деца към по-възрастни: нане бе, како ма, чичо бре, стрино ма, бабо ма, дедо бре 25. Неприлични изрази: мамка му, мамка му стара, мамко му мръсна 26. Родови имена на мн.число: Соколовци, Шарковци, Таневци, Митревци, Петковци, Табаковци и др. 27. Членувани родови имена: Колевите, Мицевите и др. 28. Изрази в местен говор: Он набра пуна капа ябуки Она донесе пуна фута вуна Они седная да пладневат скроб Мачка руча поганец Мачоко се шмугна унетре Тиква яла та се умръьяла Куса млеко та се укидила Слушай, не се шегуй, оти ме е дошло до гуша Кажиу, оти она е улава Раньи се, чувай се, та да ти е арен живото Оная домъкна пуно вретище ореси Убил те Марено, самовильняко Оди навам, натам като замаен Мижав да одиш, шмугльо крастав Черко, ногу си чурляк дигнала Божем, че ме окне, кога пойде новода Я окни черка ти да у кажа нещо Айде бре, не се шигуй, не се замлатуй Я че те научим луджо, ти че ми дойдеш Немой бре, я че те наклеветим на кмето Она погна с разсукальката снаа си Ония го нечат, я он се натискуе Оточка фанах да крива с левиьо крак Лежечката стрелях по заяко и он се килна Баре чичо да беше дойдел с коньо на госкье Дойдоя, ожньая нивата и си ойдоя Дъж зайде и они се бегая Начивля водата у нихната вадушка и пр.

При изговаряне на двусрични съществителни нарицателни имена, ударението се слага на първата гласна, а не на втората такава буква. Така например произнася се: вода, а не вода, яйца, а не яйца, села, а не села, овци, а не овци, жито, а не жито, очи, а не очи, глава, а не глава, крака, а не крака. При размножаване на отделните видове домашни животни се употребяват следните думи и изрази: При конете – “Кобилата се разпасла. Кобилата е ждребна. Ождребна.” “Магарето – Магарица се разпаса. Магарица е спулна. Опульила.” “Говедата – Кравата се разводила. Кравата стелна. Отельила теле.” “Овците – Овцата се разкръкала. Овцата е сярна. Оягнила агне. “Козите – Козата се разпръцала. Козата е сярна. Окозила ярета.” “Свинете – Свинкьята се разбуцала. Свинкята е спряна. Опрасила прасета.” “Кучета – Кучката се разбесувала. Кучката е скучна. Окучила кутрета.” “Котки – Котката се размръкала. Мачката е скотна. Омачила мачета” “Кокошки – Кокошката се разквацала. Квачката мъти. Излюпила пиленца.” ”Биволите – Биволицата се разводила. Биволицата е бременна. Малаче.” Има отделно написан речник на особените думи в говорния език на хората в село Ракиловци и съседните села.

Местни имена на животни

Насекоми Птици Бозайници Бумбар – бръмбар Буа – бълха Муа – муха Пеперуга – пеперуда Уйкявец – комар Цървик - червей Буель – бухал Голдунар – гугутар Дрозголь – дрозд Кьосевец – кос Клюнодървица – кълвач Кьика – пуйка Кьикок – пуяк Модреял – синя гарга Пупуньок – папуняк Слининар – синигер Сойкя – сойка Шковърньок – скворец Щърколь - щъркел Бук – бълк Ждребе – конче Желькя – костенурка Жужель – охлюв Заяк – заек Коньи – коне Пастух – ждребец Суяк – суек (лалугер) Тараеж – таралеж Щаворец – плъх

Скоропоговорки

1. Петре плете плот, прескочи го кос, отяде му нос. 2. Суро прасе просо прасе.

Мисли

1. За ръка, за мерака и за простака цяр няма 2. Луд свири, луд играе, който гледа акъл няма 3. Който я разбере, ряпа да яде 4. Небето без подпори може, но земята без шашкъни не може 5. Две смърти няма, без една не може

Гатанки

1. Без вретено нишка преде, гол ходи - паяка 2. Бяла нива, черно семе, от него ум береме - книгата 3. Вечер се поставя, сутрин се вади - ключа 4. Вито повито, зелено – розово, на един крак стои - зелката 5. Дълъг Димо без кости, на небето ходи на гости - дима 6. Дълга Неда сянка няма - реката 7. Дълго, дълго като въже, дере като маче - капина 8. Зид зидосан, варваросан, нигде дупка няма - яйцето 9. Имаме си една момица, който мине все я целува - стомната 10. Кучка лае у долина, та се чуе на радина - пералката 11. Кого по-обичат? Дрипав дядо или гиздава девойка - баницата змията 12. Кое предпочиташ: търкаляш или пепеляш - лайното пита хляба 13. Малко гърненце, сладко варивце - лешника 14. На стената виси, зло ти мисли - пушката 15. От бял камък се ражда, кога викне цяло село събужда - петела 16. От доле иде нерода, води неплода, носи неница - калугер, катър, сол 17. Одран бик по поле реве - тъпан 18. По ливади свещи горат, вятър не ги гаси, слънце не ги топи - минзухар 19. Роги има вол не е, с перо пише поп не е - охлюва 20. Рогато, гърбато, къшничката на гърба си носи - охлюва 21. Сиво биче въже влачи - иглата и конеца 22. Сив сокол под земята лети - пелешник 23. Ситни яйца под стреха наредени - зъбите 24. Сутрин лази на 4 крака, на обед ходи на 2 и вечер на 3 крака - човека 25. Утърколи се черно клубе и погълна цяло село - нощта 26. Червено малко от кон оваля - ягодата 27. Червена лисица из дупка лае - езика 28. Червения ближе черния, сивия лежи не става, а лекия лети и не се връща - пламъка, дима 29. Черно малко царя от постеля дига - бълхата 30. Четирима братя в една риза облечени - ореха 31. Четирима братя все се гонят и не се настигат - колата

Поговорки

“А” 1. Атовете се ритат, магарета одеват (страдат) 2. Арно ли е – не се радвай, лошо ли е – не се плаши (не се бой)

“Б” 3. Баба знае и две и двесте 4. Бай бабо да не излиза мечката 5. Барабар Петко с мъжете 6. Бащина поука, синовна сполука 7. Бяга кат одявол от тамян 8. Беден като манастирска мишка 9. Без наука няма сполука 10. Бежанова майка не плаче, а Стоянова плаче 11. Бели пари за черни дни 12. Бистра водица мирна главица 13. Блага дума желязна врата отваря 14. Благодатни като Гергьовски дъжд 15. Блажени са вярващите 16. Бог дал, Бог взел 17. Болен Гошка за кокошка 18. Брат за брата, сирене за пари 19. Бърза като пуле пред майка си 20. Бърза кат освиня пред дъжд 21. Бързата кучка слепи ги ражда

“В” 22. В тъмна вода риба хваща 23. В родното място пророк не се става 24. Вари го, печи го, той си остава същия 25. Вее, а не премита 26. Вятър го вее на бяла кобила 27. Виж му ръста (боя), па му гледай акъла 28. Видел миш дупка повлекнал тиква 29. Вкус и цвет, приятел нет (нямат) 30. Вмясто вежди да изпише, очи вади 31. Вода гази жаден ходи 32. Волът рови с рогата си, ама земята пада върху гърба му 33. Времето е най-добрия лекар 34. Връща се роб, но никога от гроб 35. Всяка жаба в своя гьол 36. Всяка капка Гергьовски дъжд е жълтица 37. Всяка коза за свой крак 38. Всяка работа си иска своя майстор 39. Всеки бае каквото знае 40. Всеки гледа да оплете кошницата си 41. Всеки ден Мара гиздава, на Великден гнидава 42. Всеки ден не е Великден 43. Всеки да си сърба попарата, която си е надробил 44. Всеки знае себе си. Всеки си знае своята болка 45. Всеки дърпа въглена към своята пита 46. Всеки плаче затова, коет оси нема 47. Всеки се бори за по-голям кокал 48. Всеки си башка луд 49. Всяко зло за добро 50. Всяко начало е трудно 51. Всяко нещо си има край (граница) 52. Всяко търпение си има край 53. Всяко чудо за три дни 54. Всички добрини не могат да бъдат събрани на едно място 55. Всички излизат от черква, а той отива в черква 56. Всички са от един дол дренки 57. Всичко Мара втасала и под бара 58. Всичко може, само на кьосавия мустаците не може да поникнат 59. Всичко що хвърчи не се яде 60. Вълкът и от броено стадо овца грабва 61. Вълкъ козината си мени, но не и злия си нрав 62. Вълкът сам си яде плячката и затова вратът му е дебел 63. Върви му като по вода 64. Вързан поп, мирно село 65. Вятър г овее на бяла кобила

“Г” 66. Гарван гарвану око не вади 67. Гладна кокошка просо сънува 68. Гладна мечка хоро не играе 69. Гладно куче лае, а сито трае 70. Гладът е лош съветник 71. Говори като кречетало на празна воденица 72. Говори си на вятъра 73. Говори си на вересия 74. Говори ми бабини деветини 75. Говори ми врели-некипели 76. Господ дава, ама в кошара не вкарва 77. Голями деца големи грижи и ядове 78. Гол като пищов 79. Големата риба изяжда дребната 80. Голяма хапка лапни, голяма дума не казвай 81. Готов като пищов 82. Гради кули върху пясък 83. Гузен негонен бяга 84. Гърбавия само гърба го изправя 85. Гръмотевица пада върху най-високото дърво

“Д” 86. Да би мирн оседяло, не би чудо видяло 87. Да би могла всяка пчела мед да бере, то бръмбара (търтея) с големия си задник ще събере най-много 88. Да спи зло под камъкю 89. Давят ли се две кучета, бият и двете 90. Давящият се и за сламка се хваща 91. Дай г оот сърце, па го търси с нозе 92. Дала баба пара да се хване на хорото, а после дава две да се пусне, но не може 93. Два остри камъка брашно не мелят 94. Де го чукаш , де се пука 95. Ден година храни 96. Ден да мине, друг да дойде 97. Деня се познава от сутринта 98. Дето врата скърца, пръст не пъхай 99. Днешната работа не оставай за утре 100. Доброто с добро се отпаща 101. Доброот се познава по делата, а не по думите 102. Дойде му като гръм от ясно небе 103. Дойде му като харизано 104. Дойдоха като аслани, отидоха си като насрани 105. Докато богатия се накани, на бедния душата изпада 106. Докато детето не заплаче, не му дава да суче 107. Докато умните се наумуват, лудите се налудуват 108. Дребният камък обръща колата 109. Другар (приятел) в беда се познава. Дружбата си е дружба, сиренето с пари 110. Думам ти дъще, сещай се снахо 111. Дума дупка прави 112. Дълбоката вода брод няма, хубава мома род няма 113. Дълбока рана заздравява, лоша дима не се забравя 114. Дългокосо – плиткоумно 115. Дърво се среща, камо ли човек с човека 116. Дървото се вие дорде е младо 117. Дървото се познава по лодовете, а човека по делата му 118. Държи се кат ослепец за тояга 119. Държи се като сиромашко невидяло

“Е” 120. Едвам ходи като мокра кокошка 121. Един бие тъпана, а друг събира парата 122. Един лъже, друг маже 123. Езикът кости няма, а кости троши 124. Ела зло, че без теб е още по-зле 125. Евтин на брашното, скъп на триците

“Ж” и “З” 126. Жабата видяла да коват вола, и тя дигнала крак 127. Желазото се кове докато е горещо 128. Живота се крепи от любов 129. За брата до море, а за либе през море 130. За вълка говорим, а вълка в кошарата 131. Загазил като Марко на Косово 132. Згазил лука нещо 133. Заинатил се като магаре на мост 134. Залуду работи, залуду не стой 135. Залуду ходи, залуду не седи 136. Замъчила се планината та родила мишка 137. Заради бълхата изгаря юргана 138. Заервил се като рак 139. Здравето е богатство, което не цениш 140. Здавето ценим, когато го загубим 141. Здраво тяло, здрав дух 142. Зет мед, син пелин 143. Злото лесно идва, мъчно си отива 144. Злото само не идва, а води и друго 145. Знае колкото да се удави 146. Зъбато като зимно слънце, та хапе

“И” 147. И агнето цяло и вълка ситю 148. И крадеца вика дръжте крадеца 149. И на мравката път сторва 150. И той не е цвете за мирисане 151. Изгубил вяра у чаршия 152. Изгубил ума и дума 153. Изпил му кукувица ума 154. Изпусни питомното, па гони дивото 155. Изтъка си платното, ритна му кросното 156. Или млад се жени, или млад се калугери 157. Има кой за дума, няма кой да слуша 158. Има широка ръка с рядки пръсти 159. Инат глава къса 160. Истината боде

“К” 161. Кажи му аго, да му стане драго 162. Кажи си приятелите, за да ти кажа какъв си 163. Казана дума, хвърлен камък 164. Казали на лисицата, а тя на опашката си 165. Каквото за всички, това и за гол Асан 166. Каквото се повикало, такова се обадило 167. Каквото си е надробил, такова да си сърба 168. Какъвто му е умо, такъв му е и домо 169. Както баба знае, така бае 170. Както дошло, така и ошло 171. Камък, който сетъркаля, мъх не хваща 172. Камъкът тежи на мястото си 173. Канят ли те – взимай, гонят ли те – бягай 174. Каньи се като гладен на сранье 175. Капка по капка вир става 176. Като глас в пустиня 177. Като има масло и баба знае от шума ядене да приготви 178. Като ми пееш Пенкеле, кой ли те слуша 179. Като нещеш мира, на ти секира 180. Клин, клина избива 181. Кмета дава, падаря не дава 182. Когато свиня се качи на топола, тогава ... 183. Кой как коня е хранил, така ... 184. Кой каквото знае това си бае 185. Кой каквото прави на себе си го прави 186. Който не е доволен от чаша, и крондир да му даваш, пак не е доволен 187. Който е прост, става мост 188. Който е завистлив, светът му е крив 189. Койт обърка в меда, той си облизва пръстите 190. Който другиму гроб копае, сам пада в него 191. Който не работи, той не греши 192. Който не работи, няма да яде 193. Който нож вади, от нож умира 194. Който много говори, малко мисли 195. Който изтърпи, той ще победи 196. Който кон се хване, той вършее 197. Който пее или свири, той зло не мисли 198. Който пита, той не скита 199. Който последен се смее, той най-много се смее 200. Който рискува, той печели 201. Който реди, Бог не брани 202. Който се бои от вълци, в гора не ходи 203. Който се бои от врабци, просо не сее 204. Който седи под крушата, той яде круши 205. Който сее, той ще жъне 206. Който сее ветрове, ще жъне бури 207. Който се цапа, той лапа 208. Койт осе хвали, той не пали 209. Който си има брада, той си я бръсне 210. Който учи, той ще сполучи 211. Който умее, повече може 212. Който хвърчи високо, ниско пада 213. Колкото е право, толкова е здраво 214. Колкото по-зле, топлкова по-добре 215. Комуто е слаб умът, да му е як гърбът 216. Комуто е къс умът, да са му дълги краката 217. Конеца се къса на тънкото 218. Крадено и дадено на видок няма 219. Крекливата кокошка малко яйца снася 220. Кроткото агне суче от повече майки 221. Кръвта вода не става 222. Крушата не пада по-далече от дървото 223. Крушката си има опашка 224. Куче влачи, диря няма 225. Куче, което не знае да лае, само вкарва вълка в кошарата 226. Кучето скача според тоягата 227. Кучетата лаят, кервана си върви 228. Къде го чукаш, къде се пука 229. Къде си плюла, не го ближи 230. Където е текло, пак ще тече 231. Където е тънко, там се къса 232. Къдет осе окучило, там се научило 233. Кърпеж къща крепи 234. Кьорав карти не играе

“Л” 235. Лек за пара, ама да го знаеш 236. Лете измикяр, зиме господар 237. Лете пладнува, зиме гладува 238. Лозето не ще молитва, а иска мотика 239. Лоша рана заздравява, лоша дума не се забравя 240. Лошо време се оправя, лош човек не може 241. Лудият изяжда и десет зелника, стига да има кой да му ги даде 242. Луд за десет села 243. Луд та му е лесно 244. Лют като оса (змия) 245. Лют оцет сам съда разяжда 246. Лъже кат овлашки циганин 247. Лъжата опашата

“М” 248. Мечка страх, мене не ме е страх 249. Мижи да те лажем 250. Мина му котка път 251. Младост – радост, старост – жалост (нерадост) 252. Много баби, хилаво бебе 253. Много минало, малко останало 254. Мног охубаво, не е на хубаво 255. Много приказки – на пазара (или на воденицата) 256. Мокър дъжд не се бои 257. Мома, коят оне иска да я штипят, на хоро не се хваща 258. Мома гиздава, глава гньидава 259. Море не от неманье, а от неумеанье 260. Морето му е до колене 261. Мързеливият по-далече ходи 262. Мътиш не мътиш, ще те ям 263. Мъжът с кола да внася, а жената с игла да изнася, пак не може да и надвие

“Н” 264. На арен (добър) син мал (имот) не трябва, на лош хич 265. На бивола окото все в просото 266. На богатия волята, на бедния неволята 267. Нагоре високо, надоле дълбоко, цар далеко 268. Нагиздила се кат оневеста 269. Навикът е втора природа 270. На зъл трън, зъл копач 271. Надай се на роб, не и на гроб 272. Накарай мързеливия на работа, та да ти даде акъл 273. На кучето лете къща не тябва 274. Налива вода в чужда воденица 275. На лъжата са къси краката 276. Направил дупка в морето 277. На страхът очите са голени 278. Научи го, когато си сам, то ще го направи когат ое срам 279. Научил се поп на варен боб, свършил се боб – отучил се поп 280. На харизан кон зъбите не се гледат 281. на чужд гръб и сто тояги са малко 282. На чорбаджията леснотията, на сиромашията мъчнотията 283. Нашило, нашило, та зашило 284. Не било по врат ами по шия 285. Не вярвай на заспало куче, на нахапана чушка и на разведена жена 286. Не вижда гредата в своите очи, а вижда сламката в чуждите очи 287. Невиждал по-високо от Витоша, по-голямо от София и по-дълбоко от Искъра 288. Неволята учи човека 289. Не е болка за умиране 290. Не е луд, койт оизяжда зелника, а който му го дава 291. Не е цвете за мирисане 292. Не го искат в селото, а той пита за поповата къща 293. Не пада по гръб като котка 294. Няма лесен па опасен 295. Няма рога, а иска да боде (хем щуто, хем иска да боде) 296. Некумо свадба, некумо брадва 297. Нямала си баба работа, купила си прасенце 298. Не наливай масло в огъня 299. Не питай старило, а патило (страдала) 300. Не продавай краставици на краставичар 301. Не може да се носи две дини под една мишница 302. Не се гаси туй що не гасне 303. Не слушай що говори попа, а го гледай що чини 304. Не струва пукната пара (или лула тютюн) 305. Не сме толкова прости, та да не ... 306. Нещастието не идва само 307. Ни кост, ни вест 308. никой не се родил учен (или научен) 309. Нито лук ял, нито лук мирисал 310. Ножът опрял до кокал 311. нуждата учи човека 312. Нужда ради, закон мени

“О” 313. Ожени мома да не е дома 314. Око да види, ръка да пипне 315. Омотал се като пате (или петел) в калчища 316. Остаряло, оглупяло като старо куче 317. Остави питомното, па гони дивото 318. Останаха още двата края и средата 319. Остро шило (или сечиво) в торба не стои 320. От всяко дърво свирка не става 321. От вълк овчарско куче не става 322. От влакно станало на валмо 323. От касапско куче овчарско не става 324. От много глава не боли 325. от много приказки файда няма 326. От където е жената от там му е родата 327. От наш Илия омръзнал му е и св.Илия 328. От обещания дом не се разваля 329. От пияния и лудия бяга 330. От старо дърво боръч не се вие 331. От грици не стават мекици 332. От трън та на глог 333. Още коня не видяло, крака замахало (замаело)

“П’ 334. Пази боже сляпо да прогледа 335. Парен каша духа 336. Пари ми дай, акъл не ми давай 337. Неньило се не пеньило, ще те ям, пари съм давал 338. Петима Петко не чакат 339. Пипа с меки ръкавици 340. Пилето се връща, където се е излюпило 341. Плаче над чужди гробища 342. Плет гине, борч не гине 343. Побий клечка, пий вино 344. Повторението е майка на знанието 345. Подмазва се като турска подлизица 346. Подхлъзнахна г она динена кора 347. Покрай сухото гори и суровотощ 348. Покрито мляко котки не го лочат 349. Полека та бърже 350. Политиката не е лъжица за всяка уста 351. Помогни си сам, та и Господ да ти помогне 352. Помъкнали се като свински черва 353. По дрехи постреща, по ум изпраща 354. По-добре късно, отколкото никогаш 355. Поискала камилата рога, че останала и без зъби 356. По-скоро камилата през иглени уши, отколкото богатия да се откаже от богатството 357. Прави що правиш и за утре мисли 358. Прав е като въже в торба 359. Право куме та в очите 360. Празна Мара тъпан била 361. Празна раница не пази граница 362. Пратиха го за зелен хайвер 363. Пред кум вода не се гази 364. През куп за грош го кара 365. Преклонена глава остра сабя не сече 366. Прекален светец и богу не е драг (мил) 367. Пременил се Алия пак в тия 368. Преяжда като попско дете на задушница 369. Признат грях не е грях 370. Присмяла се кука на криво дърво 371. Приятел се в нужда познава 372. Продай си юница, купи си кумица 373. Простирай си краката според чергата 374. Пчелата от мед не бяга 375. Пусни прасе под одаро, па се качи на одаро 376. Първо му взема умо, па после и домо

“Р” 377. Работи за тоя дето духа 378. Разбира кат освиня от кладенчове вода 379. Рано пиле рано пее 380. Рибата е още във водата, а тиганя е вече на огъня 381. Рибата се вмирисва първо от главата 382. Роди ме мамо с късмет, па ме хвърли на смет 383. Род рода не храни, но тежко и горко, който си го няма

“С’ 384. Сам си свири, сам си играе 385. Сами вкарваме вълка в кошарата 386. С глава стена не се пробива 387. С един куршум два заека 388. С един кон кушия не се прави 389. С какъвто се събереш, такъв ставаш 390. С огън шега не бива 391. С памук душа вади 392. С питане и в Цариград се отива 393. С пълно ме среща, мнапълно ще ми върви 394. с труд и постоянство всичко се постига 395. с трън да влачиш нищо няма да закачиш 396. С чужда пита помен прави 397. С чужди ръце вади кестени от огъня 398. Светът за един е рай, за други тегло без край 399. Светът е стълба, по която едни слизат, а други се качват 400. Свраката каца от кол на кол, докато се набоде 401. Свърши я като кучето на нивата (или под крушата) 402. Сговорна дружина планина повдига 403. Сечко сече, Марта дере, Април кожи бере 404. Сит на гладен не вярва 405. Сиромашия до шия 406. Сиромах човек – жив дявол 407. Скромността краси човека 408. Скъп на триците, евтин на брашното 409. Скъпото е по-евтино 410. След дъжд качулка 411. След обръщане на колата, умове много (или пътища много) 412. Служи им за маша 413. Смеяла се кука на криво дърво 414. Снебива се като недотепно куче 415. Срамува се като млада невеста 416. Срещу ръжен не се рита 417. Стадо без мърша не може 418. Стани ти, аз да седна (та да видиш как се управлява и живее) 419. Стара песен на нов глас 420. Старо торище като се запали гори по-силно и мъчно се гаси 421. Страх лозе пази 422. Стоянова майка плаче, а божанова не 423. Сух като клечка (или чируз) 424. Сухо дупе риба не яде

“Т” 425. Така баба знае, така бае 426. Така ибаба знае да бае 427. Тая шия не е от трушия 428. Твоята е лесна – ори, мели, яж, а мойта е трудна – проси го, носи го, печи го, яж го 429. Тихата вода е по-опасна 430. Това не е лъжица за неговата уста 431. Това е се едно с игла кладенец да копаш 432. Трай бабо за хубост 433. Три пъти мери, един път режи 434. Трима лапат, триста зяпат 435. Тръгнал с голяма кошница за прехвалени ягоди 436. Тълкува го кат одявола евенгелието 437. Търпение спасение 438. Търкулнало се гърнето, намерило си похлупака 439. Търси мекото на баницата и лекото на работата 440. Търси теле под вола 441. Турнал си главата в торбата 442. Турни му пепел на езика и карай да върви 443. Тя му е в кърпа вързана

“У” 444. Увиснал като тиква на плет 445. Удари го бос през просото 446. Ум с пари не се купува 447. Ум царува, ум робува, ум патки пасе 448. У Сомуна за лев самуна, но до Сомуна сто самуна

“Х” 449. Халдаджия за бозаджия 450. Хайдутин майка не храни 451. Хвърли зад тебе, да намериш пред тебе 452. Хвърля пепел в очите на хората (или народа) 453. Хем щуто, хем иска да боде 454. Ходи като битолски прошляк 455. Ходи като муха без глава 456. Храни куче да те лае 457. Храни душа да те слуша 458. Храна брада глади 459. Хубавиня дом не върти 460. Хубавият кон и под съдран чувал се познава 461. Хубавите ябълки свини ги ядат

“Ц” 462. Чашка по чашка, напърчи опашка 463. Чиста водица, мирна главица 464. Чисти сметки, добри приятели 465. Чисто злато ръжда не хваща 466. Човек за човека е вълк (а сл.9.IX.1944г. е вълк и лисица) 467. Човек се учи дорде е жив 468. Човек се учи и греши до гроб 469. Човек се учи и от грешките си 470. Човешката душа е по-яка и от кучешката 471. Чувствува се като риба на сухо (или във вода) 472. Чуждото яйце е по-голямо 473. Чуждата дреха и на Великден се взима

“Ш” 474. Широко му е около врата 475. Шума, вуна – дупка пуна 476. Шушу – мушу дом разваля

“Щ” 477. Ще вземе на босия цървулите (опинците) 478. Ще играе дървен Господ, така ми се струва 479. Що е писано на глава не иде на камък 480. Що е било знае се, що ще доде не се знае 481. Що е попово, то е готово 482. Що изпрела баба, гъски го изпасли 483. Що изчука, изпука 484. Що ми пееш Пенкеле, като няма кой да те слуша 485. Щом ножа опре до кокала 486. Щом мечката играе в съседния двор, ще дойде и в нашия 487. Щуро та му е лесно

“Ю” 488. Юнак без рана не може 489. Яка е човешката душа 490. Я ордия, я кесия. Или по-многочленно семейство за работа в стопанството или пълна кесия пари за плащане на работниците

Нарицателни изрази

1. Бяга като заек 2. Бяло като сняг 3. Бистро като сълза 4. Бързо като куршум 5. Буйно като жребец 6. Бистра като ракия 7. Готов като пищов 8. Горд като петел на бунище 9. Весел като кукуряк 10. Вир вода станахме 11. Високо до небето 12. Високо до тавана 13. Висока като топола 14. Върви по дяволите 15. Гладен като вълк 16. Гладко като стъкло 17. Глупаво като пате 18. Гони вятъра 19. Грозно като жаба 20. Да го вземат дяволите 21. Дрън, дрън, ярина 22. Загладил се косъма му 23. Зачервил се като рак 24. Зачервил се гребена му 25. Изгуби и ума и дума 26. Искаш, ама няма 27. Кротко като агне 28. Люта като арнаудска чушка 29. Луд за девет села 30. Лъснал се косъма му 31. Лъже като циганин 32. Мръсен като свиня 33. Надува се като пуяк 34. Око лакомо, ненаситно 35. Опънат като струна (лък) 36. Остро като бръснач 37. Право, тънко и високо като топола 38. Право като свещ 39. Прав ти път 40. Пиян та две не вижда 41. Пребледнял като платно 42. Реве като магаре 43. Радва се като дете 44. Силен като бик 45. Смърди като пор 46. Стои като дърво 47. Страхлив като заек 48. Спусна се като орел (ястреб) 49. Тежко като олово 50. Тромаво като мечка 51. Тъмно като в рог 52. Такава навалица, че игла да хвърлиш, няма къде да падне 53. Уста кучешка ненаситна 54. Хитро като лисица 55. Хърка като лъв 56. Червена и хубава като червена ябълка 57. Ще го вземеш друг път 58. Ще го видиш на кукуво лято 59. Що ме гледш като теле? 60. Яйце да хвърлиш, няма да падне

Местни народни песни

До Втората световна война и малко след това в село Ракиловци са се пеели трапезни, жътварски, хороводни, седенкярски и други песни, които след това постепенно заглъхваха и сега рядко ще се чуе само по някоя сватбарска песен. Сега слушаме народни песни само по радиото и телевизията, а не в селото, което е силно обезлюдено, особено от младежта. Истинската народна песен бе заменена с осъвременена, нагиздена народна песен. В празничен ден вече не се вие нагиздено хоро и не се чува хороводна песен на селския мегдан. Вече не се вижда напет танчовец, кърпа да размахва, игриво хоро ту да овива, ту да развива. Празниците бяха съкратени и песента бе заменена с трудова. На полето вече е тихо и немо като през зима. Нигде не се чува жътварка да пее морва песен. Вечер няма седенки и тлаки от моми и ергени да пеят закачливи седенкарски песни. Селото и полето онемяха. Сега се чуват само бумтежите на трактори, комбайни и камиони, а в празнични дни свирките на кели коли. Старата форма на човешки живот и в селото се замени с нова, съвременна, но все още без нови песни. За да знаят и имат известна представа тези, които идват след нас, с какви песни са живяли, работили и подклаждали живота си техните деди, баби и прадеди, тук ще посоча някои местни народни песни, които най-често са пеени на хоро, на полето, на свадби, седянки и при други събития в живота на местните селяни.

1. Хороводни песни

Не бой се Радо от кърджалии Не бой се, Радо мори, от кърджалии Баща ти има Радо ниви големи, Нивите дава Радо, тебе не дава. Не бой се, Радо мори, от кърджалии Баща ти има Радо сиви волове, Воловете дава радо, тебе не дава. Не бой се, Радо мори, от кърджалии Баща ти има Радо жълти жълтици, Жълтици дава радо, тебе не дава.

Боряна Боряно, Борянке, Сал ти ли си мома, Мома над момите. Гласа ти се чува От нива на нива, Чак до нашата нива. Сърпа си оставям, Тебе да слушам, Коя песен пееш И я да я запея

Играли баби на месечина Една през друга се прескачали Що са ти бабо криви краката? “Снаха ми ги е с кросно пребила, Декане съм ю платно навила”. Що са ти бабо очите дърляви? “Снаха ми ме е с метла измила, Дека не съм ю къщи измела”.

Цоне мило чедо Цоен, мило чедо, Кой чука на порти? Мамо, мила мамо, Едно лудо младо, Едно аджамия, По меяни одило, Руйно вино пило, Друми погрешило, У нас наминало, У нас на вечеря. Мале, мила мале, Дал да му отворя? Цоне, мило чедо, Недей му отваря, Нямаме вечеря, Няма го баща ти. Мале, мила мамо, Вечеря че му е Мое бяло лице, Постеля че му е Моя дясна пола, Завивка че му е Моя лева пола, Зглавнище че му е Моя десна ръка. Цоне, мила черко, Не лъже момчето. Я го мале, не лъжа. Само се лъже по мене, По ситно ми оденье По низко ми гледанье.

Хубава мома род няма Стоян и Стойна ойдоя у гора зелена, ойдоя шума да денат Допладне шума денат. Допладне шума денади, Деная, та я зденая Отпладне роса зароси, Седная да си починат. Стоян на стойна говори: “Како сме лика – прелика, айде да се земеме”. Стойна Стояну отговаря: “Стояне, брате Стояне, не думай това Стояне, Земята че да пропадне Нали сме пуста роднина. Мойта майка и твоята ели сестри рождени. Моньо баща и твоиьо Нали са били баджанаци. Стоян ю вели говвори: “Стойно ле, моме убава, виско дърво глед нема, дълбока река брод нема, ситно каменье брой нема, дълги пътьове край немая, хубава мома род няма.

Пусни ми, лельо мари, Тодорка Двамка на лозе, лельо да идем Вишни, череши, лельо, да берем Ако я, лельо, с ръка пипна Ръката, лельо, да ми изсъхне Оро се вие край манастира. Да идем, лельо мари, да видим Огин гори на планина, Виждам го, гледам го. Да идем, лельо мари, да видим.

Сади мома бяла лоза Сади мома бяла лоза Винена, либе, винена, Два дни сади, Три дни гради, Винена, либе, винена. Хем садила, хем плакала, Винена, либе, винена.

2. Трапезни песни

Марко с майка вечеря Седнал Марко с майка да вееря, суа леба и вино цървено, Марко се под мустак исмива. Согледа го Марковата майка и на Марко потиом говори: “Леле Марко, мили сине, що се Мaрко под мустак усмиваш? Дал се смееш на суа вечеря, ил се смееш на моята старост? Проговаря Кралевичи Марко: “Леле мале, леле стара мале, не се смея на суа вечеря, ни се смея на твоята старост. Кога у аранска земя, тръгнах през поле широко, и кога стигнах до гора зелена, там настигнах гиздава девойкя. Наведох се мома да целуна и гердана сме скинали. Мома мъниста Събираше, наведох се и я да събирам. Кат сме сбирали, така сме заспали. След година нас дете проревало. По-късно ойдоме в полье широко, и тамо дете продумало: Айде, тате, полье да обереш.

Гугутка гука Гугутка гука в усое ле, невеста шета у двори и на гугутка думаше: “Гукай ми гукай гугутко и я съм така гукала. Кога ме мама решеше, руса ми коса растеше. Кога ма тата ранеше, рамни ми снага растеше. Сега ме мама не плете, руса ми коса повеена. Сега ме тати не раньи ранна ми снага повеена. Сега ме, море, омъжня, руса ми коса е смърсена, рамна ми снага строшена, бяло ми лице увеена.

Марко пие вино на облога Марко пие вино на облога и го пие с турци едренлии, и го пие в Ружа меянджийска. А що беше Ружа Меянджийска, она си слуга прислгуе. На Маркоте вино тригодишно, а на турци кафе шекерлия. Та са пили две недели време. Маркоте е дремка одремало. Па си викна Ружа меянджийка и на нея потиом говори: “Ой те тебе Ружо меянджийка, я ме слушай що чем да ти кажа. да отидеш у горнеци бели, да постельеш, бре, меки постелки, и да турци високи зглавници. Мене ме нещо дремка одремало, я че легнем, може, да си преспе. И она го богне, послушала, та отиде у горници бели, та си посла, бре, бели постели и турила високи зглавници. Па си кани Марко у горници, да отиде дремка да намальи. Марко ойде у горници бели, та си легна на меки постели. Щом си легна Марко веднага заспа. А що беше Ружа меянджийка, нали си е турска подлизница, она вика турци едренлии: “Ой ви вази турци Едренлии, що гледате вие, що чакате? Я станете, Маркота вържете. Вържете му ръце на опаки, а на глава му тежка гогагиня, тежка, тежка 90 ока, а на нози, бре, тежки окови, що са тежки до 500 ока. Па тогай си марко повикайте да си пие вино на облога”. И ония, богинья, послушая, па станая, Марко завързая. Вързая му ръце наопако, а на нозе, бре, тежки окови, що са тежки по 500 ока. Па тогай си Марко повикая да си пие вино на облога. И Марко са от сън събуди. Глава дига, глава не се дига, На главата тежка богагия. Крака мърда, крака не се мърдая, на краката, бр, тежки окови Па тогай се Марко жално мольи: “Ой ви вази турци Едренлии, я кажете вие що искате, да ми мене ръце отвържете”. Нали са си турци, бре, глупаци они искат, бре, пари неборени. Тогай дума Марко Прилепчанец” “Ой ви вази турци Едренлии, пуснете ми тази десна ръка, да напишем това ситно писмо, да го пратим на моята майка,

да ми прати пари неброени, 

да ви дадем пари неброени”. И они си Марко повервая, пусная му тая десна ръка. Марко пише това ситно писмо. Не го пише не нему стара майкя, но го пише Янколу войвода. И у писмо Марко това пише: “Фала тебе побратиме Янкуле, да додеш доле у хладни меяни, да си дойдеш у Ружа менджиина, че с измама, брате, ще загина”. Марко писа това ситно писмо, па си викна пиле соколово и на сокол Марко проговаря: “Ой те теби пиле соколенце, знаешли ,бре, равно Косово? Да излитнеш горе на Косово, да намериш Янкулови двори, лично нему писмо да предадеш. Проговаря пиле соколенце: “Ой тебе Марко господарю, да, я зная равно Косово, но не знам Янкулови двори, да намерим Янкула войвода, лично нему писмо да предам. Тогай Марко потьиом говори: “Ой те тебе пиле соколенце, ка излитнеш горе на Косово, па разгледай нагоре, надоле. Къде видиш зелени баряци, тамо са си Янкулови двори, че отидеш Янкула да намериш, лично нему писмо да предадеш. Щото беше пиле соколенце, оно зема ситно писмо Па си гледа нагору, надолу, нигде няма зелени баряци. Писка пиле, до Бога се чуе. Дочуло го е Янкулово либе, па на Янкула потиом говори: “Ой те тебе Янкуле войводо, пиле писка до Бога се чуе, немой да си дири наши двори. Я съм свалила зелени байряци, та ги турих у шарени сандъци. Погни дума Янкула войвода: “Ой те тебе мое първо либе, я изнеси зелени байряци, та ги турни на порти чемширови та да ги види пиле соколенце, дано дойде у наши вдори”. Щото беше Янкулово либе, изнесло е зелени байраце, та ги тури на порти чемширови. А що беше пиле соколенце, кога виде зелените байраци, кога се стрелна у двпри пристигна и си кацна Янкулу на рамо, па изтърси това десно крило. Изпадна това ситно писмо. Янкуло го бързо прочита и разбира Марко що му пише. Веднага яхна коня Дебеляна, и си зема тая стара сабя, па ойде долу у ладни меяни. Отиде си у Ружа Меянджийска. Па на турци Янко проговаря: “Ой ви вази турци Едренлии, я ми дайте Марко Прилепчанин да го карам честити царя:”. И они му вера повервая. Предадоя Марко Прилепчанин да го кара Янкула войвода. Покара го Янкула войвода, та го запре да чешма шарена, овърза му ръце от опако и му свали тежка богания, откопча му, бре, тежки окови. Па му даде коня Дебвляна и му даде тая остра сабя. Марко яхна коня Дебеляна и си зема тая остра сабя. Па отиде доле у ладни меяни да си гони турци Едренлии. Изпоби ги Марко, разгони ги, сал остана Ружа меянджийка па на ружа Марко проговаря: “Ой те тебе Ружо меянджийско, я ми кажи, моме, що ще искаш? Дали искаш свекя да ми светиш или искаш слуга да ми слезиш”. Проговаря ружа меянджийка: “Ой те тебе марко Прилепчанин, па арно е свекя да ти служа я не мога слуга да ти служа може Марко чаша да пресипем. Тогай зима Марко лой и катран, па маже доле от петите, намазая горе д оглавата. Па я качи Марко да му свети. Он си пие вино тригодишно, а она му свекя свети. Па е пил он е седее до кат она цяла изгоряла и на пепел станала.

Разказана от Райчо Хр.Бонев, записана на 18.IX. 1982г. от Иван Табаков. Пее се по сватбарски – на висок глас и провлачено. Райчо я пее на сватби в село.

Заплакала е Аничка Заплакала е Аничка на Стояново гробище: “Стояне либе Стояне, Я стани либе да видиш Конье ти цвилят в яхъри, Говеда роват в обори, овци ти блеят в кошари”. От гроб се Стоян обажда: “не мога либе да стана, църна ме земя притиска, змии ми чои изпияа, в чумбер (косата) ми гнездо свияа”. Пее се на висок и провлачен глас и жално. Разказана от племеницата ми Стоянка Стоилова Васева, село Ракиловци. Записана от Ив.Табаков на 27.VIII.1982г.

Останала Станка сираче Остана Станка сираче, без баща, още без майкя. На брата да слугува, на буля си да рубува. Седела Станка, сиракувала окол двайсе години. Нали бе мома убава, още мома работна, много момци я иская, но буля си я не дава, да седи да и слугува. Най-подир брата решава далече Станка да ожеьи, з момче глухо и немо, в едно село далечно. Без Станка да знае, скришом са я сгодили. В неделя е рано Станка ранила, рано си къща подредила, рано е двори помела и на пъта излезнала буклука за изфърльи. Кога из пътя погледна, голяма свадба съгледа, голяма свадба болярска. Бързо се у къщи Станка върнала и на брата си казала: “Я излез братко да видиш каква се е свадба задала, голема свадба болярска. Коя ли е мома честита у болярско село да иде”. Брат си на Стояна продума: “Стоянке ле мила сестричке, до днес си скритом вършехме, от днеска вече не можем. Тебе те, сестро, сгодихме в това село болярско, тез хора за тебе идат. Много са сестро богати. Момчето е добро и убаво, ама е глухо и още немо”. Викна Стоянка да плаче: “Олеле Боже, Божичко, що ме,Боже, остави на света ката сираче още от люлка без татко, без татко, още без мама”. “Сиракувах двайсе години при буля, още при батко”. “Мъки и неволи изтърпях, а сега да се оженя в това село незнайно, незнайно село далечно, за момче глухо и немо”. “Как да сидума разменим” – Докато Стоянка да каже, сватове у двори улезная. Насилом Станка сгодили, насила я булчили. Станка си було скинала и го настрана фърльила. Зълви пендарки нижеха и ги на Станка връзваха Станка пендарки фърляше. Зълви на Станка думаха: “Ний не сме Станке виновни, брат ти те скъпо продаде, у тая ладна меяна”. Станка се жално молеше и си на Бога думаше “Смили се Боже над мене, момчето да ми продума, продума, още прочуе” – Като се Станка молеше, ето че иде момчето и си на Станка думаше: “Я мучи Станке Станке, не плачи. До днеска си била злочеста, от днес че бъдеш честита. Ти се на Бога помоли та ми язика развърза и ушите ми отвори”. Цела се свадба зарадва и Станка сама се забули. Зълвите пендарки връзваха, и си на Станка думаха: “Халал да ти са Станке ле” Двайсе години минаха, братова дума не чухме, нито па той чу нашите. Сега ти се на Бога помоли, че му ушите отвори и язика му развърза.

Разказана и пеяна от Стоянка Ст.Васова. Записана от Ив.Табаков на 20.VII.1980г.

Рано е слънце огряло Рано ми слънце огряло И още по-рано роса опаднала Опаднала от момино цвеке, От момино и от невестино Моминото цвеке овчари берат, Овчари берат и на капи косат, Невестино цвекье орачи берат, Орачи берат, на рало го турат.

Слънце зайде Слънце зайде между две горици, Момче лежи между две момици. Едната либи, а другата лъже. Разплака се лъгана девойка, А момче у потиом говори: “Мучи, мучи лъгана девойко, сега либа тая, догодина тебе”.

3. Жътварски песни

Болно ми лежи убаво Маре Болно ми лежи убаво Маре, болно лежи, младо че умре. Над глава у стои млад иван и на Мара ситно говори: “Я кажи Маре що ми вечеря?” А Мара тио отговаря: “Вечерала съм, либе, риба маруна. Секър ми я е от лозе донесе от бело лозе незавиено. Свекърва ми е сама сготвила, етърва ми е софра слагала а зълва ми се милно молеше, вечеряй Маре, вечеряй снего”. А Иван сну тио говори: “Ой Маре, Маре, глупаво Маре, това не е Маре, риба моруна, коле е Маре, змия отровна, отровна змия от лозе”. Поиска Мара Вода да пие Потражи Иван, вода немаше Зема Иван стовни зелени, за вода да иде, да донесе. Майкя му отдалече го вика: “Върни се сине, Мара ти умира” Върна се Иван, Мара му жива и на Иван милно говори: “Иване, либе, дай ми водица”. Пай Иван пойде за вода да иде, а баща му отдалече го вика: “Иване, сине, Мара че умре”. Върна се Иван пй-жива и на Ивана жално говори: “Че умрем, либе, дай ми водица”. Паи тръгна Иван за вода да иде, а снаа му отдалече вика: “Ой брате, брате Иване, върни се брате, Мара ти умира”. Върна се Иван без студена вода, а Мара му жално говори: “Иване, либе, Иване, дай ми водица” Иван за вода отиде, а сестра му го отдалече вика: “Върни се братко, Мара ти умира”. Не я послуша Иван, вода донесе, А кога дойде, завари Мара умряла.

Пее се нависок глас и провлачено и жално. Разказала Стоянка Стоил Васева. Записал Иван Табаков на 27.VIII.1982г.

Слънце зайде Слънце зайде зад гора зелена, Мракли падна по полье широко Етърви се на двор събрали, Ред се редар за вода да идат. Едната рече: “Я снощи одях”. Втората каза: “Я на пладне донесох”. Ред се оада на Румена, Тя отиде за вода студена.

Пее се на три гласа.

Събрал е Петре аргакье Събрал е Петре аргакье. Доведе двайсе и две девойкьи, трийсе и три невести и педесе и пет момчета, У девойки моме убавка. Убавка поста цепеше, Петре по нея снопье везше и на Убавка тихо думаше: “Убавке, море, мома убава, ай да се либе земеме”. Убавка мома му отговаря: “Петре ле, гръчки войводо, Петре ле, стар мераклиьо, как че се Петре земеме, ка имаш булка Петрана”. А Петре си у отвръща: “Я че я, либе, оставим, она е черна и грозна”. Кога ньива доженяа, тръгнал за вечеря. Момите песни поеха, момците с уста свиреха стигная до Петрови двори. Петрана ги среща порти Дворове измела маси и столове наредила А че я Петре извика: “Я ела, либе Петрано, в мазата за аргати вино да наточиш”. Като улезна Петрана у мазата, Петру у глава утреза, та да се земат с Убавка. Докато Петре от маза излезе, теляли на порти дойдоя и на Петре викая, че на нивата снопите изгорели. Овчори идат и плачат, че стадата им пукнали. Говедари дойдоя и казали, че говедата измрели. Тогай се Петре провикна: “Петрано, либеПетрано, грозна и чарна беше, у тебе ми беше късмето, с тебе сичко спечелих, а сега сичко изгубих”.

Пее се провлачено, жално и на един глас. Разказала: Стоянка Ст. Васева, записал: Ив.Табаков на 27.VII.1982г.

Клела мома Клела мома, море, нейни черни очи: “Клети да сте, море, мои черни очи, все гледахте, море, днеска задремахте, та не видехте, море, по друм що замина?” “Заминая, море, три сенджира робье”. “Първи сенджир, море, все млади девойки”. “Втори сенджир, море, все младьи ерфенье”. “Трети сенджир, море, все млади невести”. Проговаря, море, една от момите: “Ой ви дари, море, мои тънки дари, кой ще вазе носи?” Проговаря, море, един от момците: “Ойте конче мое, кой че те тебе, море, да оседлае и язди?”. Проговаря, море, една от невестите: “Ой те тебе, море, мое мъжко детенце, кой че тебе, море, повива и развива, развива и люлеье”.

Сокол пие вода на Вардаро Сокол пие вода на Вардаро, Жълти му крака до колена, Сребърна му крила до рамена, Трендафил му на глава цъфтеше И до него Вардарски девойкя На сокола тиом говори: “Ей соколе, ей пиле шарено, че те питам, право да ми кажеш? “Кой ти злати крака до колена? Кой ти сребри криле до рамена? Кой ти сади трендафил на глава? Отговаря пиле соколово: Ей вардарко, вардарко девойкьо, Нали питаш, право че ти кажа Я си имам до три мили сестри. Едната е за царо царица, Втората е за кральо кралица, Третата е за везиро везирка. Тая що е за царо царица, Она ми е злати крака до колене, Тая що е за кральо кральица, Она ми е сребри крила до рамена. Тая щое за везира везирка, Она ми сади трендафил на главата.

Пее се на висок глас и провлачено от една по една жътварки. Разказала: Стоянка Ст.Васева, записал: Ив.Табаков на 27.VIII.1982г.

За вода студена Слънце на заода, девойче на вода Лудо на друм стои. Лудо му говори: “Дай ми мома, море, студена водица”. Мома му отговаря: “Постой лудо, море, постой, почакай. Дома да си ойдем, мама да се прашам, ка е била како мене, давала ли е она, море, вода на ергеньи”. Лудо му говори: “Иди моме, море, иди ич ни иди. Сванощ си ми, моме, На тъка лежала. От тебе ми е, моме, ръка утърнела, та не мога, моме, чизми да си обуя, та не мога, моме, пушка да нарамя, сабя да запаша, капа да си тура, на кон да се кача”.

Жалба Жална, горо, жал ми е за тебе, на тебе горо и на моя майка, Дека ме е млада оженила, оженила на зло намерила На зъл свекър, на зла свекърва, два девера, ърли ковчаджии, Две золви, люти като змии. А либето е върла пияница и везден пие, сванощ айдукуе. Омръзна ми вечер да го чекам, и порти да му отварям. Омразна ми айдук да укривам.

Покана Сестра брата на обед кани: “Айде, братко, да обедуеме”. Не го за обеда вика, а го вика дума да думая: “Айде, братко, мома да тражиме”. “Дали да е чорбаджийска черка или, братко, сиромашко чедо?”. “Чорбаджийска черка могу дар има дар има, но срама си няма”. “Да земеме сиромашко чедо, оно, братко, ногу дари нема, дари нема, ама срама има”.

4. Седенкярски песни

1. Седе седенка що седе па вана да се разтура Кучета лая, та лая. Аку е наше, дайте го, аку е чуждо, майнете го Аку е добро, пуснете го, аку е лошо, драчеште го 2. Гане, Гане, вакло агне, у кого си поглеунало, секуму си более дало. Кому два дни, кому три, а на мене три години, три години летна треска, летна треска, зимна болес. 3. Спи ми се, лега ми се, сън не ми дооди и при нея да постоя/ Она оче и я сакам, Макя у не я дава На майкя у лесно бива на майкя у гнила круша, пой че я не даде. На баща у лула тутунъ и он че не я даде 4. Момче вика на девойче: “ела, моме при мене, да ти дадем ябука”. Ойде мома при него, не у даде ябука а я вана за ръка и я води, води дома, “На ти мамо, отмена, на мене бела премене на тате вода студена, на сички къща метене”.

5. Приспивни 1. Дойди санчо от горица Вани бебко за ръчица, И го метни в люлчица. Нани, нани, нани бебко, Голем да ми пораснеш, Силен юнак да пораснеш 2. Нани мацо каракацо, Дигни нога, пущи вода, Да промелье воденица, Да умелье дедо брашно, Да умеси баба пита, Да нараньи дечица.

6. Припевни песни 1. Жълто игличе, Хубаво момиче, Стано ле – е – е’ Зелено борче, Хубаво момче Иване ле – е – е 2. Кротка кокошка Маро ле – е – е Дрепаво петле, Петре ле – е – е

7. Благословни песни 1. Айде да е на аирлия Да остарееме, да обелееме Како Рила и Витоша У дай Бог берекет От небето до тъе, От земята да расне На земята да натегне 2. Кого гониме, Да ванеме Кой ни мрази По мешина да лази Каде кърмиме, Да илядиме, Каде ореме, Да женьеме, Кой ни бие, Бог да го убие.

Семейни и родови обръщения

Има установени и се употребляват следните названия между членовете на семейството, родът и общо между хората в село Ракиловци, Радомирско.

Деца къ родители: мамо, мамке, майко, мамаче, тате, татко. Деца към по-големи братя: нане, бае, бате, батко, байчо, бачо. Деца към по-големи сестри: како, кака. Деца към майчина сестра и нейния съпруг: тетко, тетине. Деца към майчиния брат и неговата съпруга: уйкье и уйно. Деца към бащината сестра и нейни съпруг: лельо и лельине. Деца към бащиния брат и неговата съпруга: чичо и стрино. Деца към бащиния най-стар брат и неговата съпруга: старийо и старо. Деца към по-големите си братовчеди: нане и како. Деца към родителите на баща си и майка си: бабо и дедо. Родители към децата си: деца, сине, синко, черко и по име. Невеста към свекъра и невестата: тате и мамо. Невеста към по-старите братя на мъжа си: нане, бае, како. Невеста към по-младите братя и сестри на мъжа си: брате и сестрице. Зетът към родителите на жена си: бабо и дедо. Зетът към сестрите на жена си: балдъзо. Зетът към братята на жена си: шуро или по име, а ако е по-голям нане, бое или по име. Зетът към жената на шуря си: шурнайкьо, а ако е по-голяма – како. Децата към братовчедите и братовчедките на майка си: уйке и тетко. Децата към братовчедките и братовчедите на баща си: чичо и лельо. Мъжете на две и повече сестри: баджанак или батжо. По-младата етърва към по-възрастната етърва: по име. Родителите на зета към родителите на снахата: свате и свакье. Младите към по-въарастни чужди хора: чичо, стрино. Младите към по-старите хора: бабо и дедо. Възрастните към по-младите: момче, момко, сине или по име, девойкьо, момиче, черко или по име. Братята и сестрите на младоженеца и на невестите: свате и свакье.

Собствени имена на хора

При всяка народност има специфични собствени имена на хора, които имена са отличителни (характерни) за даден народ. Също и за българския народ има отличителни (специфични) собствени имена с чист български или славянски произход, но има и премесени имена от чужд произход. Такива чужди собствени имена са Тодот, Димитър, Георги, Ставре, Петър, Стефан и др., които са от гръцки произход. Преведени на български език тези имена са: Тодор – Богдан или Божидар, Ставри – Кръсто, Петър – Камен, Стефан – Венец и пр. В нашата страна за всеки край или област има по някое собствено име на човек, което е характерно за този край или област. Такова специфично за Сливенския край е името – Щилян и Щиляна, за Старозагорско е Жельо и Желка, за Трънско е Гого, за Кюстендилско са Стоичко и Стойка, Стойне и Стойна и пр. В село Ракиловци най-често употребявани женски и мъжки имена са следните: За жени: Ана, Анастасия, Арсена, Богдана, Бона, Бистра, Васка, Варда, Велика, Вена, Верка, Вита, Гана, Гена, Гина, Гона, Гроздена, Гиша, Гюра, Гюргена, Дана, Донка, Дота, Достена, Димитрена, Добрена, Драга, Джуна, Евда, Евдокия, Евгена, Елена, Елисавета, Ермена, Евтимка, Ефтика, Зана, Зарка, Зорка, Здравка, Зафирка, Катена, Катина, Кремена, Костадинка, Лалка, Лоза, Лиляна, Люба, Мария, Магдалена, митра, Младенка, Милка, Малинка, Надежда, Николина, Неделка, Олга, Орсанда, Павла, Параскева, Пелегия, Петрунка, Петрана, Райка, Райна, Радка, Ренгия, Рилка, Руска, Ружа, Стана, Стания, Стамена, Стаменка, Стойна, Стоянка, Стефанка, Стойкья, Севда, Сефдена, Сима, Сова, Стоименна, Симеонка, Софка, Славка, Спасена, Славена, Севетка, Суса, Тодорка, Филка, Фроса, Христена, Цвета, Цена, Жона, Жана. За мъже: Анания, Анакия, Андон, Ангел, Антон, Александър, Апостол, Асен, Анастас, Богдан, Боне, Боян, Борис, Бисер, Васил, Веле, Велин, Величко, Владимир, Вергил, Венко, Венцислав, Георги, Господин, Гюро, Геро, Григор, Гаврил, Гроздан, Даман, Давитко, Димитър, Добран, Драган, Драгомир, Деян, Евлин, Ефтим, Евгени, Еленко, Захари, Златан, Златко, Здравко, Иван, Йордан, Илия, Игнат, Испиридон, Кирил, Крум, Кръсто, Костадин, Манол, Марко, Мине, Милан, Милен, Младен, Михал, Мирчо, Методи, Момчил, Лазар, Любен, лако, Нако, наке, Нико, Найден, Никола, Огнян, Павел, Пано, Панайот, Петрун, Първан, Рано, Рангел, Райчо, Руен, Румен, Стоян, Стоьо, Стоичко, Стоил, Стоимен, Сотир, Спас, Симеон, Серги, Славе, Стефан, Тодор, Тане, Тоне, Темелаки, Христо, Харалампи, Цветко, Цоне, Яне. Видоизменени или производни имена на жени: Анастасия – наста, тасия, Таска, Сия, Сийка Арсена – Арса, Аска Богданка – Бока, Бога Василка – Васка, Васа Виктория – Вита, Вики Димитрена – Митра, мита, Митка, Диди Елисавета – Вета, Ветка, Ела, Ели, Лиса Елена – Лена, Ленка, Лека Ефтимка – Тима, Тимка Мария – Мара, Марика Магдалена – Мага, Маджа, Магда Надежда – Нада, Надка Николина – Нина, Лина Параскева – Пара, Парка Стефанка – Стефка, Стефа, Фанка, Фани Севда – Сева, Сефка, Севдена Симеонка – Сима, Симка, Монка Трендафилка – трена, Тренка, Филка Цветанка – Цвета, Цена, Цеца Христена – Ристена, тена Спасена – Спаса, Спаска, Спасуна Йорданка – Дна, Данка, йорда Младенка – Денка, Маджа Видоизменени или производни имена на мъже: Александър – Алекси, Алеко, Сандо, Сашо, Леси, Леко Атанас – Тасе, таско, Тасо, Наско Владимир – Ладимир, Ладе, Владо, Влади Георги – Гьорги, Гьоре, Гоше, Гошо, Гоге Григор – Гиго Господин – Гоце Димитър – Дице, Дико, Митко, мите, Митре, Мита, Мито, Мицо, Минко Драгомитр – Драго, Мире Ефтим – тиме, Тимко Захари – Заре, Зарко Иван – Йован, Йове, Йованго, Ване, Ванче, Ванко, Ванчо, Ваньо Йордан – Йорде, Йорданчо, Данчо Илия – Иле, Илчо, Илко, Илийчол Илийко Кръстан – Кръсто, Кърле Лазар – Лазо, Лазе, Лазко Михаил – Миле, Мишо, Михал, Миял Никола – Коле, Кольо, Колца, Кока, Коке, Коце, Ники, Николчо Рангел – Рашо,Раше Стоян – Стоянчо Стоимен – Чиме, Чимко Петър – Петре, Петърчо, Пешо, Пеци, Петраки, Петранчо, Пани Темелаки – Темо Харалампи – Лачко Христо – Ристо, Ристе, Ристаки, Ицко Цветко – Цветан, Цене Яне – Янко, Янче

Носия (облекло)

Долното и горното женско и мъжко облекла са били изцяло грижа на жената домакиня. Тя е прела, основавала, тъкала, кроила и шила долното облекло, а само ушиването на горното облекло е извършвано от занаятчиски шивач (терзия). В по-далечно минало шивачите не са имали шивашка работилница (дукян), а са ходили да шият по домовете, като са си носили само аршин, нижица, напръсник, игла и въдица. Шиели са на ръка и всеки шивач е влагал свое умение и вкус в ушиването на дрехите. По-късно се явяват и шивачи, които са шиели в къщи си на шевна машина. До към 1910г. старото женско и мъжко облекло коренно се е различавало от днешното. Това старо облекло сега може да се види само в музеите и по телевизията. Отличителното за женската носия в нашето село е била саята, а за мъжката – чеширите и белия елек. На мъжете са казвали белодрешковци. Женската носия е била еднаква с Кюстендилската и Радомирската, а мъжката е била подобна на тази в Брезнишко (Граовото). Всяко селище си има отличителни цветове и шарки на облеклото, чергите, торбите и др. По цветове и шарки може да се определи от кое село са те. Женското облекло. То се състои от сая, пояс, скутач, фута, риза (кошуля), шамия, яшмак, нагръдник (бръчник), чорапи и обувки. Сая. Има сая за моми и сая за възрастни жени. Саята за моми има много сърма и по-широки сърмени и гайтанени нашивки, тази за невести и млади жени има по-малко сърма и тази за възрастни жени няма сърмени гайтани. Има сая за всеки ден и саи за празник. За направа на сая се използва домоткан вълнен черен шаек (лит) или фабрично сукно (казмир). Изработва се от майстор шивач на сан (саяджия), който работи сам (без чираци). Саята има по-специална кройка. Горе е плътно прилепнаал на ръменете, гърба и талията, отпред на бюста е отворена с извито пазви. А от кръста надоле е разтворена и клоширана с издадени страни и цепнати поли, които отпред не се затварят. Ръкавите са тясни и до надлакти. Пазвите (пазуките) са обшити с разноцветни гайтани: сърмени и несърмени – бели, жълти, червени, черни и зелени, а след тях върху плата са извезани от жълто или бяло, сърмено или не, бекме разни фигури. Същата поредица от гайтани и еднотипни фигурки от бекме има на ръкавите. Колкото по-широки са гайтаните обшивки на пазвите и ръкавите, толкова по-красива и по-скъпа е саята. На ръменете има обшивка ор червен ширит и няколко реда гайтани. Около вратътм, полите и отпред и отдоле, ръбовете на саята се обшиват с по два реда черен гайтан, а от вътре се зашива широк червен ширит. Пояс. Саята се прикрепва с пояс, който за момите е сърмен и по-тесен (8-10 см.), а за жените е обикновен и по-широк (10-12 см.). Върху пояса невестите са носили колан с пафти отпред. Момите и възрастните жени не са носили пафти. Те са направени от пиринч или бронз с посребрено лице или изцяло от сребро. Пафтите имали различна големина. Форма и орнаменти с цветен камък в средата. Скутач (спрегач). За момите е имало обикновен и празничен скутач. Той е направен от отделна платка, изтъкана на памучна основа с вълнена прежда в различни цветове, предимно алени, жълти и други светли тонове. Празничния скутач е изтъкан с жълта, бяла и червена сърми, а обикновения за всеки ден, е без сърма и само от алена, жълта и други светли цветове вълнена прежда. Шарките на скутача и пояса са напречни. Скутачът се връзва с ширити върху пояса. Фута (престилка). Тя е ушита от два платна и е по-широка от скутача. Футата е изтъкана на памучна основа с вълнена прежда в тъмни цветове и тук-таме със сърмени нишки или без такива. Футата се носи ежедневно от млади и възрастни жени. Риза (кошуля). Тя се изработва от домашно памучно платно със без кенар. Крои се широка и дълга, с широки и дълги до китката ръкави. Яката на ризата е висока и затворена. Ризата е по-дълга от саята с десетина сантиметра. Отпред е цепната до под пазвата и се закопчава с копчета или връзки. По-рано е ушивана на ръка, а по-късно на шевна машина. Нагръдни (бръчник). Изработва се от копринен плат с бродерия или от кадифе. С него се закрива отвора на бюста между пазвите на саята. Краищата му се слагат по гайтанените пазви. Шамия и Яшмак. Шамията за празничното облекло на момите, невестите и младите жени е копринена и цветна: синя, червена, розова, жълта, кафява, зелена и пр. Обшита е с копринена дантела от същия или от друг цвят. Ежедневно момите и младите жени носят бяла кърпа (яшмак). Възрастните и старите жени носят черна кърпа (шамия), а на празник, госте, черква, сватба, сбор и пр. – черна шамия с дантели или ресни. Забратката се привързва по два начина: При момите и младите жени се превързва отзад под забратката, а после за ушите и отпред малко настрани. А при старите жени се привързва по брадата. Прикрепването на шамията за косата става със цветни “папулки” игли, а в по-ново време – с фиби. За тази цел невестите са се украсявали с игли треперушки. Шал. Това е плетена вълнена забратка с ресни по края. С него жените си завиват главата при студено време. По-рано се копуваха готови (фабрични) шалове с различен цвят, а по-късно започнаха домашно да се плетат и да се носят и на плещите. Чорапи. Носени са само домашно плетени на ръка от вълнена или памучна, а след 1915г., започнаха да се носят през лятото памучни чорапи, главно от жените. Чорапите са високи до колене и се завързват с подвезка, а по-късно с ластик. Жените, момите, ергените са носили черни чорапи с разни цветни шарки, а мъжете са носили бяли чорапи високи до колене и върху крачолите на чеширите или панталоните, горе вързани с подвезка. Обувки. По-рано хората в село Ракиловци са се обували с опинци и на празник. До Балканската война (1912г.) в селото не е имало или е било рядко явление някой да носи обуща. Опинци всеки си е правил домашно от сурова свинска или говежда кожа или от щавена говежда кожа, наречени “кьоселеви” опинци. Щавената кожа, нарязана на парчета за по един чифт опинци, се е купувала. В по-ново време след 1915г. започнаха да се носят цървулу и обуща, но пестеливо и само на празник. Момите са носили обущата си, до събора и на връщане, в ръце, а само на събора са били обути на краката им. Носили са се високи и ниски обуща. Високите са казвали “щивлета”, а низките – половинки. А общо обущата са наричали “кондури”. Гащи. Жените в село не са носили гащи дори и през зимата. Гащи започнали да носят след Първата световна война (1918г.). Всяка жена сама си е ушивала гащите от памучно домашно платно. Бяли саи. В село Ракиловци момите нодеха през лятото бяли саи, направени от четворно памучно платно. С такива саи момите отиваха на хоро в село, но не и на събор или на сватба. Бяли саи се носеха до към 1944г., а сега са музейна вещ или телевизионна картина. И при белите саи има на пазвите и ръкавите гайтанени обшивки, но по-тясни и с по-тъмни цветове. Ръкавици. Зимно време жените са носели домашно плетени вълнени ръкавици без пръсти. Нараквици. Те са домашно изработени от памучен плат или кадифе. Носят се на ръцете от китката до лакетя. Жените ги носят зимно време и когато отиват на гости, на сватба или другаде, както и лятно време за жътва, за да не им се надраскват ръжете от стърнището. В сравнение с мъжката носия, женската е далеч по-красива и човек просто не миже да и се нагледа. Който я види, остава удивен и възхитен. Кюстендилската женска носия е една от най-красивите носии, но само за празници. Тя е много скъпа и неудобна за селско-стопанска работа. Поради това, след Първаъа световна война (1918г.) саята се заменя с по-лекото и удобно за полска работа грядско облекло – фустана (роклята) или блуза и пола. Жените си остявяха косата дълга и я оплитаха на две – три плитки (рубаци). В края на плитките вплитаха и завързваха ширит или цветна пандеклка с прикрепени стари монети или мъниста или муска против уроки. Жена с къса коса, поставяше си други плитки. Дългите робаци са били красота за всяка мома. Жените са вчесвали косата кладко и разделена по средата с прав път на две страни. Косите си измивали с хума, а не със сапун. Хумата правела косата по-мека и по-лъскава. Жените носели на шията си черен кадифен ширит, гердан от мъниста или наниз от златни пендари, а на ушите обици. Колкото жената е била от по-богато семейство, толкова и украсата (накита) й била по-хубава и по-скъпа. По-рано до към 1910г. невестите са носели върху пояса и колан с пафти отпред. Също тъй, по-рано невестите до три години след сватбата са носили върху саята “джубе” – горна черна дълга дреха без ръкави и отгоре “контуша” (елече), обшито по края с лента от лисича кожа. Възрастните жени са носили горно палто, средно дълго до над колене и с по-особена кройка. То е без яка, горе е по-тясно и доле по-широко, но полите отпреде не се преклапат, а са раздалечени. Около шията и отпред краищата на тази дреха са обшити с лента от мрежа. Дрехата се връзва с ширити под гушата, а надоле е разтворена. Мъжко облекло. Облеклото на мъжете се е състояло от риза (кошуля), антерия, чешири, елек, шапка, обувки (опинци), пояс и чорапи, а за зимно време и кожух, кожени гащи или кожени ногавици, калцуни (калцунье), кюлявка и ръкавици. За през зялата година – ямурлук (янунджак). Риза (кошуля). Тя е направена от домоткано кълчищно или памучно белено платно. Дълга е до коленете и има дълги и широки ръкави. Тя е служила и за долни гащи. Отпред е цепната до пъпа и се е обличала през глава. Яката на ризата е от двойна платка и висока 2-3 см., нямала е копчета и се е връзвала със спретнати и усукани конци по гушата. Около яката, на гърдите и ръкавите имало ръчно бродирани шевици, а по-късно ръчната бродерия се заменяла с готови, купечки шевици. Ергените са ходили по риза на хоро в селото. По-късно ергените са носели ризи, затворени отпред, а със цепка на лявото рамо с едно-две секретни копчета. Ризата е имала басти и шевици отпред и на ръкавите. Антерия. До Освобождението мъжете са носили бяла антерия, която после била заменена с черна. Тя е направена от домоткан вълнен черен плат, боядисан или “самоцрънка” (от черна вълна). Антерията е дълга до под кръста и има дълги ръкави без закопчалка на края си. Няма яка и предниците се преклапат до под гушата и се закопчават с телени закопчалки или с пекльи и островърхи пулчета (черни). Ръбовете около шията, отпред и отдоле са обшити с два реда черен гайтан. Има 1-2 джоба отстрани на предниците. Ушива се от терзия. Дрехата е прилепнала до тялото и се носи през цялата година. Чешири. Панталони не са се носели, а само чешири. Те са правени от домашен бял вълнен шаек (бало), Имали са по-особена кройка, а именно: Седлото е плитко и прилепнало до тялото, има по една цепка от двете страни на хълбуците, крачолите са тясни и прилепнали, доле с езици отпред и цепки от вътрешната страна. Около гащника има канал за каиша. Мъжете не са носили долни гащи, освен дълга риза. След Балканската война чешири (беневреци) вече не са носели. Елек (менте). Това е горна дреха без ръкави и дълга под колене. Изработена е от домашно бяло, суро или черно бало (шаек). Носена е предимно от възрастни мъже през цялата година. След Освобождението е изоставена и заменена с палто. Палто. Горна дреха, изработена от домашен вълнен черен или кафяв шаяк. Дрехата е дълга до колене, с яка, ревери отпред и дълги ръкави. Отпред се преклапа и закопчава с 2-3 копчета. Носи се върху антерията. Ушива се от терзия за горни дрехи. Има подплата, два външни и два вътрешни джобове. Продължава да се носи и сега през цялата година. Пояс. Всички мъже и по-големи момчета (над 8 години) са носили през цялата година широк червен пояс около кръста си върху чеширите или панталоните. Върху пояса широк кожен колан (силяк), в който са държали кесия за пари, нож, кърпа, лула, огнило (чакмак), торбичка с тютюн и др. Червени пояси се носеха от млади мъже и момчета до към 1912г., а от възрастни и стари мъже и до по-късно. Чорапи. През цялата година са носени домашно плетени на ръка вълнени чорапи, високи до колене и горе завързани с подвезка от същата прежда. Чорапите са носени предимно върху крачолите на чеширите или панталоните. Младите са носели предимно чрни чорапи с цветни шарки, а възрастните – само бяли чорапи. Обувки. Ежедневни обувки са били опинци от сурова свинска или говежда кожа, а по-рядко от ощавена говежда кожа, наречени “кьоселеви” опинци. Те имат връх и пета. Върхът се ушива с кълчищен канап, а отстрани и петата се обримчват с кожена ремъчка и през брънките (нужичките) се нанизва добре осикана двукатна кълчищна връв (опингелкя), с която стягат и завързват опинците на краката. По дължината на канапа от ушиването на върха на опинъка се нарича “кьосек” и се връзва за напречната част от опинтелката, за да държи върхът на опинъка прибран върху пръстите на крака. До Балканската война обущата бяха рядкост, а след нея се носеха само на празнични дни. Низките (половинки) обуща се наричаха “цревье”, а високите – “щавлета”. Шапка. Тя е направена от ощавена овча или агнешка кожа с черна или бозова вълна и има плоско дъно, а не остро. Наричат я “барушка”, а остроеърхата – “калпак”. Барушката е носена от всички мъже и момчета над 7-8 годишна възраст. От ергените се носи накривена на една страна и челот ооткрито, но от него нагоре изпод шапката се подава кичур от коса (перчик). Барушката се изработва от кожухар-шапкар. Възрастни мъже продължават и сега да носят “барушки”. Откъм 1910г. започнаха да се носят каскети и меки шапки (цилиндра). Лято време са се носели, както и сега, сламени шапки (капели) домашно летени или купечки. Кюлавка (качулка). Изработена е от вълнен плат. Има островърха качулка (кюлица) и две ивици, обрамчени с другоцветен ширит. Носи се само зимно време, като кюлицата се нахлюпва на главата, а двете дълги ивици се кръстосват под гушата, провират се по мишниците и завързват на гърба. Клацуни (калцунье, калеври). Направени са от домашен вълнен шаек с червен, сур или бозов цвят. Високи са до колене, имат капаци отпред на колената и се закопчават отвътре или отзад с телени закопчалки. Обримчени са по краищата с червен гайтан, носят се само през зимата от мъже и момчета. Калцуни се носят и сега от мъже. Вместо калцуни, някои мъже носеха “навуща” от домашен бял шаек, отгоре с черни козиняви върви. Памуклия. Докъм 1915г. жени, мъже и деца носеха зимно време памуклии. Това бе дреха, която отвътре има бял памучен хастар и отвън цветен памучен плат, а между тях е сложен пласт бял памук, през които са поставени множество фугуративни шевове. Памуклията е подобна на днешната ватенка. Памуклията за жени беше без ръкави и дълга до колене, а за мъжете и децата е била до под кръста, с дълги ръкави и се закопчава отпред с островърхи пулчета. Кожуси. Правят се от щавени овчи или кози кожи. Овчите кожуси са с вълната навътре, а козьите – с козината навън. Зимно време мъжете носеха дълги до прасците кожуси с дълги ръкави или по-къси кожухчета с дълги ръкави, а жените носеха кожухчета до под кръста и без ръкави. Кожусите се закопчават с кожени топчета и петелки. През зимата млади и възрастни, жени и мъже – всички носеха кожуси. А старите овчари носеха кожух и през лятото. След Първата световна война (1915-18г.), започнаха да се носят и кожухчета от боядисани овчи кожи. Кожени гащи. Някои възрастни мъже от планината носеха, през зимата, върху чеширите си и кожени гащи от овчи или кози кожи. Козите гащи бяха с козината навън. Кожени ногавици. Други мъже носеха кожени ногавици върху чеширите си. Ногавиците да дълги от под прасците до кръста и се завързват с кожени връзки за ремъка около кръста. Ногавиците предпазват от простуда прасците, коленете и бедрата. Ръкавици. На ръцете зимно време са се носели домашно плетени от вълнена прежда или кожени ръкавици без пръсти. Япунджак (Ямурлук). Това е горна широка дреха от домоткан вълнен шаек, с качулка и без ръкави, която е носена от най-стари времена до днес. Изработва се от едноцветен или с шарена ивици домоткан вълнен шаек. Носи се, върху другото облекло, от възрастни и млади хора, през влажно и студено време. Най-много се носи от овчарите и от планинарите. През военните години от 1913 до 1918 година и по-късно, младите мъже носеха “брич” панталони с навои и после ги изоставиха. В миналото хората са наричали облеклото “руо” или “руба”. Старата мъжка носия, наречена “белодрешкова”, е била постепенно изоставена наскоро след Освобождението ни, но чеширите са носени от старите хора до към Балканската вок=йна (1912г.), а от някои старци и по-късно.ю Старата женска носия, главно саята, бързо се изостави след 1918г., като скъпа и неудобна за селскостопанската работа. Децата до 3-4 годишна възраст са носели само ризка (кълчищна) и горна дрешка, но без гащи и панталонки. Лятно време са ходели боси, а през зимата били обути в чорапи и опинчета. По-големите деца са обличани като възрастните.ю

Храна и хранене

Както навсякъде в нашия край, така и в село Ракиловци, доскоро основната храна на хората беше хлябът. В по-заможните домакинства той се приготовляваше само от пшенично брашно, а в останалите – от пшенично брашно с примес на царевично или ечемичено брашно. Хлябът се замесваше в нощви (корито от дъски). Брашното се пресяваше със сито (по-рядко или по-често), при което се отстраняваше до 10-15% трици за ярма на добитъка. Пресятото брашно се замесва с хладка вода и кисел квасец (тесто от предидущо замесване). Остава се да втаса и се размесва на погачи върху дъска с месал (конопено, вълнено или памучно платно). Те са печат една по една в нагорещена подница (направена от умесена жилава земя), похлюпва се с нагорещен връшник (направен от дебела ламарина), посипан отгоре с гореща пепел и жар. Качеството на хляба зависеше не само от брашното, но и от умението на домякинята да го омеси и изпече. До към 1920г. брашното за хляб се слагаше във водни мелници (караджейки), които не можеха да смилат хубаво брашно, както по-късно даваха моторните мелници, наричани “огняни”. Хлябът от воденичното брашно често “лъскаше” между зъбите, защото в него имаше ситни частици от воденичния камък. Общо взето, в село домашния хляб наглед не беше хубав, но бе вкусен, особено докато беше топъл и мек. Обикновено хляб се месеше един път седмично и то в понеделник. За тази цел домякинята е ставала 2-3 часа преди съмване. Селяните казваха: “Манджата се поскара, а лебо не може.” Разбира се, че може, но така са свикнали да ядат по много хляб. От тук идва убеждението, че главната храна на селянина е хлябът. В миналото хората имаха култова почит към хляба. Щом падне парче хляб на пода или на земята, веднага го вземат, отдухват праха или избърсват с ръка, прекръстват се, целуват го и оставят на сенията. След нахранване, с метла се прибират трохите от под синията, за да не се газят с крака, което се смята за голям грях. А преди ядене, хората си миеха ръцете, за да пипат с чисти ръце хляба. На гостът се поливаше вода да си измие ръцете и след хранене, за да не отнесе късмета на дома в хляба. Родилка до 40 дни след раждането не месеше хляб, защото се е считала за нечиста. Когато някой е трябвало да увери другиго за нещо, той е казвал: “Да ме убие лебо, ако те лъжа”. Или ако е искал да прокълне някого, казвал: “У да те убие лебо”. Освен хляб, един път седмично или 2-3 пъти месечно се омесваше “зелник” или варяло “качамак” от царевично брашно. Тестото за зелника или баницата е от пшенично брашно, но корите от него се разточват с царевично брашно. За зелника най-отдоре се поставя една по-дебела кора и върху нея се увиват други кори, които преди увивабето са напръскани с разтопена мазнина (мас или масло). В средата се слага ситно нарязано зеле, коприва, праз лук, лапад, лпбода или настъргана зелена тиква (според сезона), които отгоре се закриват с тънка тестяна кора, намазана с мазнина. Корите и зелето се наблажняват зимно време със свинска мас, а лятно време с масло. През пости се е месило “посен” зелник. По същия начин се е месило и баница. При нея корите, след наблажняване, се навиват на колело от центъра към периферията. Така се е правила “вита” баница. Така са правили и “втасала” или “кисела” баница, “тутманик” и “попарник”, наблажнявани с мас или масло. Качамакът се е правил както и сега от царевично жълто брашно по два начина: варен и бъркан. Първо брашното се пресява със сито. За варения качамак брашното се слага в съд (котле или тенджера) с вряла вода и се оставя да се вари на тих огън, като вертикално в брашното се пробиват 4-5 канала за водата. След пълно сваряване, с една ду=ървена бъркачка (къса 50-60 см.) се разбърква добре, докато кашата започне да се отделя от бъркачката. А за бъркания качамак брашното се слага помалко с едната шепа и с другата се бърка в съд с гореща вода върху огъня, докато се сгъсти, и кашата се изсипва и разтила върху синията, напръскана с брашно. Като поистине кашата, с нож се нарязва правоъгълни парчеъа. Качамакът се яде посен или блажен. Зимно време се налага с гореща мас от свинска сланина, нарязана на филийки, които се слагат като “спръжка” (жмерки) върху наложения качамак в глинен гивеч или тепсията. Качамакът се яде с кисело мляко, мътеница, сирене или извара. През лятото качамакът се наблажнява с масло. Постният качамак е много вкусен с пчелен мед. Друг вид тестяно ядене е “попарник” в тепсия, наблажнен с опържена сланина или масло. Зелникът, качамакът и попарникът са удобни яденета за носене на ниват или полето. Няма опастност да се разливат. Добри са и за гости. При липса на пшенично брашно за хляб или за разнообразие се месеше царевична погача. Когато е хубаво приготвена и добре опечена, тя е много вкусна, особено със спържки от свинска сланина. Приготовляваше се и “скроб” (варена брашняна каша), с който се правеше попара от твърд хляб, със или без сирене или извара. Също тъй, готвяеше се и тъй нареченото “мияне” от царевично брашно, запържено с мас или масло и после залято с гореща вода, в която се вари до сгъстяване. Яде се като ястие с хляб. Яденета – ястия. За ежедневна храна, според сезона и възможностите на всяко домакинство са готвени различни ястия. През зимата са готвени “вариво” от свинско месо с кисело зеле, стар фасул (боб) с лук и люти червени чушки, варена леща с лук и червени чушки, праз лук с ориз, кисело зеле с боб или ориз, месо с картофи или с ориз, гивеч зарзават с месо, пържено свинско месо с лук или с туршия от чушки или домати, свинска спържа с туршия и домати. За разнообразие е готвена и яхния от кокоше месо, но през зимата са готвени предимно ястия със свиско месо. Едновременно при тези ястия на софрата през зимата е слагана и туршия от чушки, домати, краставици. Имало е зелев сок със ситно нарязан праз лук и червен пипер. Слагани са и туршия от круши, от бели и черни рашки или зимняци. Варили са ошаф от сливи и круши. Пролетно време е най-нямало какво да се готви за храна на хората. Тогава се е готвело праз с ориз, месо с картофи, стар фасул, леща, млада коприва, лапад (щавел) с ориз идр. През великите пости са правели боза от просо, салата от ряпа, моркови и праз лук. През лятото са се готвели зелен фасул, пържени зелени чушки с масло, пържени чйца с извара (урда), пилешка чорба или яхния, пиле с ориз, зеленик с прясна тиква, качамак и др. Салати от зелен лук, печени зелени чушки, червени домати, краставици. На софрата е имало кисело мляко или мътеница, а през горещините – кисела вода – крушовица със счукан чесън и пр. Едно време са готвели също блажни и постни ястия с пресни зеленчуци. Готвени са ястия предимно с овче и пилешко месо. През всички сезони, обаче, най-често ястия е било това от стар фасул. Бобът, киселото млако и овчето бяло саламурено сирене са най-характерните храни за българите в миналото, сега, па и за в бъдеще. Рибни ястия са били рядкост, тъй като селото ни не е до река или езеро. От 1970г. вече има язовир “Пчелина” с достатъчно риби, но те се изнасят другаде и не стигат до околните села. Само на Никулден в миналото се е готвил “рибник” от солен шаран с ориз в тепсия. На гостите са готвени пържени яйца с масло или пилешка госба. Когато зетът е удвал на гости, той е гощаван с пържени яйца. Традиционни ястия. Освен ежедневните ястия, съществували са и традиционни ястия, кавито са били следните: 1. На Бъдни вечер – Приготовлявани са само постни яденета, а именно: варен боб с десетина зърна стафиди и една две смокини; зелеви сърми с ориз; тиквеник с тестени кори; ошав от кюстендилски сливи и круши; счукано конопено семе; хлебна пита с късмети; погача с фигури на рало и волове, егрек с овце, овчарска колиба, овчар и куче; кравайчета и др. 2. На Коледа (Божия) – Вариво със свинско месо и кисело зеле; печени на жар врабчета и греана ракия със захар или мед. 3. На Нова година – Пача (пихтия) от сварени свински крака, уши и опашка със счукан чеснов лук. 4. На Богоявление (Водици) – Кокошка с ориз. 5. На месни заговезни – Ястие с месо и баница. 6. На сирни заговезни – Баница със сирене и пържени яйца. 7. На чист понеделник – Постен зелник с прясно зеле и праз лук. 8. На Великден – Печено прасе и червени яйца. 9. На Гергьовден ((Джурданоден) – Печено чгне и прясно овче сирене. 10. На Петровден – Пържено пиле с масло. 11. На Илинден – Кутнач от овчо мляко, изварено до сгъстяване. 12. На Архангелов ден (Рангеловден) – Варено овче месо с боб или картофи. 13. На никулден – Солен шаран с ориз (оризеник). 14. На Варвара – Варена смес от леща, жито, царевица и боб.

От този ден започва деня да се увеличава като житно, царевично и бобено зърно. В миналото и сега хората в нашето село са се хранели по три пъти на денонощие: сутрин, обед и вечер. Само лятно време през най-дългите дни с усилена полска работа са допуска и четвърти път слаба закуска на крака надвечер (по икиндия). На ручок, обед и особено за вечеря се е събирало и сядало да се храни цялото семейство. Изчаквали са се да се приберат всички членове и тогава са насядали около софрата. Това изчакване е един от многото примери за създаване и укрепване на семейна дисциплина. То е и пример за взаимно уважение и почитане между деца и родители. За съжаление този пример вече не съществува в семейството и това е една от причините за днешното отслабване на уважението от децата кън родителите и въобще към възрастния човек. Липсата на тази семейна дисциплина е причина и за липсата на домашно възпитание у много младежи с отрицателно прояви в живота си и в обществото. При храненето на едно семейство, първи е сядал бащата на софрата и после другите. Докато бащата не дойде и седне на синията, никой не сядал. Всички чакат бащата. Като дойде, някое от децата, най-често момиче, посипва първо на дядо си или на баща си да си измие ръцете, после му подава кърпа да си избърше ръцете, после и на другите и тогава се нареждат около софрата да ядат. В миналото цялото семейство се хранело от един общ и по-голям съд, в който се е сипвало цялото сготвено ястия. И тук пак първо дядото или бащата започвал да се храни, никой нямал право да го изпреварва. Всеки с лъжицата или вилицата си вземал ядене само отпред себе ис и то непрепълнена лъжица. Никой не се е пресягал да куса или да забоде мръвка месо отпред другиго. Защото в противен случай лъжицата му щала да хвръкне в въздуха. Всички тези порядки при храненето на семейството влияят полочително върху домашното възпитание на децата и после за държането им в обществото.

Народна медицина

Зараждането на народна медицина при всеки народ се крие в далечното му минало. Тя произтича от вярата на хората и народите в божества. Народните вярвания са се предавали от поколение на поколение и от народ на народ и така до днес съществува народна медицина наред с научната медицина. По нашитеземи преди българите са живяли траките, римляните, византийците и славяните. Всеки един от тези народи са имали народна медицина, от която нещо са наследили българите. Така например, още траките са използвали нишадъра като лекарство за лекуване на възпалено гърло. У нас до Първата световна война (1915г.) нашадъра се употребяваше за лекуване на болни гърло от бабите в селото. За тази цел бабите стриваха нишадъра на прах и през една цев го духваха в гърлото на болния. Най-стари данни в посланието на народна медицина при българите са дадени в посланието на българския цар Борис до римския папа Николай I, прди да приеме християнството. В това послание са искани обяснения на следните въпроси: Въпрос 39 – Хора с кръвно робство могат ли да се женят помежду си? Въпрос 62 – Ходенето на “целебни камъни” какво помага? Въпрос 63 – Какво значение има честото къпане и дали да се закусва сутрин? Въпрос 64 – Колко дни след раждането мъжът трябва да се въздържа от полово сношение с жена си? Въпрос 79 – Има ли значение за здравето носенето на муска? До края на 18-я век не е известно дали по нашите земи при разните народи е имало народна медицина и болници. Преди научната медицина, по нашите земи е имало лечители наричани “биляри”, които са лекували с билки и от тях получавали името ис. Тези биляри са продавали и билки за лек. Повечето от тези лечители са били гърци, произхождащи от района на гр.Янина в Гърция, където населението се занимавало с билколечение. От идвалите у нас биляри, едни се установявали на постоянно място в градовете, а други са извършвали по най-примитивен начин и операция на очи, пускане на кръв и пр. Не са били редки случаите на инфекции след тези операции, завършващи често със смърт. Тези лечители са хвалели лекарствата си и са ги продавали на брой, а не тегло в грамове. Например: перуански балсам, смирненски афион и индийски орехчета и други, са продавани на брой зърна. Билярите са препоръчвали пречистване на кръвта, телесно закрепване, веселба на душата и пр. Против запек и за разхлабване са давали английска сол или рициново масло. Лошата кръв са пречиствали с пиявици на челото или тила, с рязване под езика, или лакетната свивка и после разреза се натрива с чесън. Дървениците също боли използвани за изсмукване на нечистата кръв. Когато някой се разболее, болния първо се лекува с това което той или семейството му знае, после се търси съвет или лек от съседите, след това се вика някоя баба да дойде да му бае, за да гаси вода да му завива пъпък (пудок), за да даде билки за лек, да препоръчва да водят болния в някоя черква или манастир, където да пренощува скръст на челото, гърдите или корема и да му чете попа, а болния да хариже някое добиче за курбан в манастира или еркват. И ако след всичко това болния не оздравее, едвам тогава се търси някой по-известен народен лечител. По селата е имало и специалисти лечители, които са лекували от бес, от змийско ухапване, от синя пришка, от блага рана, от далак, от болки в корема и пр. Имало е и лечители за изкълчен крак, изметната ръка, на счупена кост, на усадена кръстина и пр. В миналото е имало и в село Ракиловци народни лечители. Такива са били: 1. Миле Златанов Кривошиин, който е пускал кръв чрез рязване с бръснач под езика или на лакетната свивка, след което подир изтичане на кръвта, е натривал разреза с чесън. 2. Георги Янев Тонев – изправял е криви ребра (подвити навътре) на деца. 3. наста Йовева Тонева – лекувала е “развиен пъпък” (пупок). За тзи цел с чаша или малко гърненце, зивива пъпа, разтрива с готварска сол вратните жили, ръчните вени, дава да глътнат 1- 2 пъти ракия – първеток и да се близне малко готварска сол.

Религиозност и суеверия

До първата световна война (1915-1918г.) и малко след това, житилите на село Ракиловци ходеха редовно в черква, но после постепенно оредяваше черакуването им и към 1940г. в черква отиваха само някои от старите хора. Нашият селянин и вярва и не вярва в Бога. Вярва, когато е в беда, а щом е добре, Бог не му трябва. Когато отиде на нечие погребение вижда, че от човека е толкова: има го, няма го. Настъпва известно просветление в него и си обещава да стане по-добър, никому зло да не причинява, но щом се прибере у дома си, живота отново го грабва и той пак тръгва по стария си житейски път. Нашите селяни не вярват, че божеството е добро, а го смятат дори за зло. Повече вярват, че съдбата на всеки човек е предречена от орисници и казват: “що ти писано, това че биде”. От друга страна го вярват в “гяволи, вампири, самодиви и змейове”. Най-разпространено е вярването в “гяволетини”, които се явяват нощно време край някой извор (кладенец), на кръстопът или в запустяла къща. Гяволетините имат човешки образ на животинско тяло или човек с рога и опашка. Вярвали и във вампири, каквито ставали непрекъстените умрели деца и мъртавците, прескочени от котка. Нашите хора и особено жените вярват в предсказване и ходат при “гледачки” и “вражалици” (врачки) да им предсказват бъдещето, да им казват кой е направил дадена магия, кой е откраднал парите им и пр. Ходят и при попа да им чете молитва за здраве, за сън, за оздравяване, за опрощаване на грехове и пр. Попът предимно предписва пост и молитва за опрощаване на грехове, за оздравяване и пр. Хората в селот овъобще са лицемерно религиозни или не са религиозни и затова казвт: “Не слушай попа що дума, а гледай що чини” (прави). Те слабо разбират или никак, това що попа чете, защото езическите им разбирания пречат да проумеят тайнствата на християнската религия. За тях Бог не е добро, а зло същество, и за това му правят курбан, за да го умилостивят. При болест по добитъка в миналото отивали при някоя баба да “гаси Вода” или вземали вили или прътове, с които мушкали в купите слама и сено, за да прогонят болестта. Все още вярват и в направени магии, между които за най-опасна се счита магията с “напрате живак”. При заболяване на децата от шарка (сипаница, вариола), майките омесват медена пита, с която целят да омилостивят “баба шарка” и болните деца да я прекарат по-леко. Варвания. Ако те сърби дясната ръка (шепа) означава, че ще даваш пари; ако те сърби лявата – ще получаваш пари. Ако ти писне ухо, ще чуеш новина. Брачни суеверия. В миналото, пък и сега все още съществуват много суеверия във връзка с брака. Такива суеверия в село Ракиловци са: 1. През време на венчавката, който от двамата младоженци пръв стъпи на кръпчето, той щял да господарува през живота им. 2. Също през време на венчавката булката гледа да настъпи крака на момчето, което означавало, че тя ще заповядва в младото семейство. 3. Моминските дрехи, които булката е носила като мома до обличането на невестинското облекло, се оставят три дни там, където са съблечени, за да не ражда до три години след свадбата. 4. Пак за същата цел се мерата невестинските дрехи преди да се облечат. 5. След венчавката в черква, шествието минава по дтуг път, за да не се върне булката у нейния майчин дом. 6. При връщане от венчавката пазят младоженците от завистливи хора. 7. Когато се връщат от венчаване, внимават невестата и младоженеца да прекрачат прага на входната врата с десния крак. 8. В новия дом даваят на невестата метла и парче хляб, за да не се гнуси и повръща като бременна. 9. През високосна година не се женят, защото вярват, че жената им рано или скоро ще умре. 10. Булката на момковите близки ризи със закопчани яки, за ра са затворени устата им да не говорят против нея. 11. Ако случайно се запали булото при венчавката, врва се, че младите ще се раведат. 12. Когато на младите не се задържат деца, а умират, двамата отиват под някоя воденица да се окъпят голи. 13. Ако на сватбата вали дъжд, вярва се, че това се дължи на факта, че или булката, или младиженеца е огрибал котле след варене на прясно мляко в него. 14. Майката съветва дъщеря си, когато първата вечер спат заедно с момчето, тя да поиска от него да и донесе стомната да пие вода. Това ще означава, че то ще я слуша. Поверия за бременна жена 1. Бременната жена, като види нещо за ядене, трябва да и се даде да вкуси, за да не пометне. 2. Ако бременната жена открадне нещо и се пипне някъде по тялото си, на същото място от детското тяло щяло да има белег с формата на откраднатата вещ. 3. Баби, които искат да узнаят от какъв пол ще бъде детето, когато бременната жена спи, поставят сол на челото й и чакат да чуят първата дума при събуждането. Ако думата е от женски род, детето щяло да е момиче, ако е от мъжки род, детето ще е момче. 4. Съществува и друго поверие за пола на новороденото дете. Ако бременната жена има тъмни петна (лекета) по лицето си, детето щяло да бъде момиче, а ако лицето и е чисто от такива петна, детето щало да е момче. Но и това всякога не излиза вярно. Поверия за новороденото дете 1. Когато повият детето, хващат го за носа, шмъркат с устните си и изричат: “На главата му кръст, в сърцетом му ангел, под нозете му дявол”. 2. Жена, която кърми дете, ако види нещо за яене, трябва да и се даде да хапне, за не се изгуби млякото й. 3. Когато кърмачката е уморена, не дава на детето си да бозае, за да не получи то стомашно разтройство. 4. На малки деца нокти не се режели, защото било “грехота”. 5. Косата на малко дете не се стрижела до тригодишна възраст. 6. Дрехите на новороденото дете се прибирали от простилото на двора преди да залезе слънцето, за да не се разболявало детето от “ограма”. 7. На бозайничета деца не се давало огледало да се оглеждат, за да не си развалят очите и да не станели “разокави” (разногледи). 8. Не се допускало малките деца да си хващат сянката, защото били “греота”. Вероятно за да не оживи в тях страх от сянката им. 9. До две годишна възраст на децата не се давало месо, че било пак “грех”. 10. Когато детето е било изложено на погледите на много хора, измиват му се с вода очите, за да не бъде урочасано. 11. За да не хващат “уроки” на детето, зашиват на шапката му някоя стара монета или черупка от охлювче, наречена “бабка” или “муска”. 12. При изнасяне на детето от къщи навън, намазват го със сажди, за да не бъде урочасано. 13. За да не плачело детето, до 40 дни след раждането не се изнасяло нищо от къщи. 14. Когато детето пролази, пред него се поставя книга, молив, пара, огледало, чук и др., и гледат към кой предмет детето ще се насочи. По това определят неговата наклонност или какво ще стане детето: учен, писар, касиер, бръснар, железар и др. Други суеверия. В село Ракиловци има много суеверия. Те са следните: 1. За да става всичко добре през деня или при пътуване, трябва сутрин или преди тръгване на път да се обува първо десния крак. В противен случай може да стане нещо лошо. 2. Когато ще се пътува, за се тръгне с десния крак. При тръгване с левия крак може да се случи нещо неприятно. 3. ако се настъпат драскотини от кучешки нокти на земята, заболява се от “сугребег”. 4. Когато в някой дом кучето вие, вярва се, че или кучето ще побеснее, или някой от този дом ще умре. 5. Ако нощно време на някоя къща кукумявка кукумячи, вярва се, че тази къща ще запустее. 6. Вярва се, че някои хора имат “лоши очи” и когато погледнат урочасват го и той се разболява. 7. Разните баенета и гасене на въглени във вода против уроки, магии, сугреби и болести по хората и добитъка. 8. Когато котка и особено черна котка прескочи пътя някому, вярва се, че ще му се случи нещо лошо. 9. Когато поп срещне някого на път, вярва се, че не е на добро и такава среще се избягва. 10. вярва се в орисници и орисия, която не може да се избягва и се казва: “каквато е на чело написано, такова че биде”. 11. Когато някой пресече път някому, вярва се, че на последния ще се случи нещо лошо. 12. Преди тръгване на път хората се кръстат, да не ги среща някакво зло по пътя и да им върви добре заплануваната работа. 13. Хорат се кръстат преди и след хранене, за да благодарят на всевишния, който ги е запазил живи и здрави и ги е нахранил и напоил. 14. Вярва се в “подлазване” на Игнажден (преди Коледа) и на Янино зачатие (23.XII.). На тези дни се гледа кой човек ще посети (подлази) домът. Ако подлаза е от добър човек, на добро ще върви всичко в този дом през годината. Най-лош е подлаза от бездетен човек. 15. При задаване на градоносен облак, домакинята изнася и обръща котел (бакър) с дъното нагоре на двора и с висок глас се провиква: “Джермане бий в гората, дето деца не плачат и псета не лаят”. 16. Рано сутринта на първия ден на Коледа (Божик) се извършва засичане и окачване на сламки на овощните дръвчета от деца. Обикновено това извършват две деца. Едното носи секирче или голям нож и на всяко дърво казва: “Че те сечем” и засича слабо кората му, а другото дете, което носи слама в една торбичка, отговаря: “Немой, немой – то че роди” и му поставя няколко сламки между дебелите клони. Вярва се, че с това засичане ще накарат дървото да роди повече плод. 17. Пролет при идване на пролетните пойни птици, всички хора (деца и възрастни) сутрин, преди да излезат на двора, изяжда5т по една хапка хляб, за да не ги “трати” (пребори) кукувицата, напуняка, голдупаря (гривека) или гърлицата, за да бъдат здрави и яки през годината. Най-голямото значение хората отдават на кукувицата и са пазят тя да не ги закука (трати) на празен стомах и да се по-слаби от нея. 18. Когато някой тръгне нанякъде и го срещне човек с пълно (съд с вода, пълна торба или кошница с плодове, зарзават или се връща от пазр с накупени неща и пр.), вярва се, че е на добро. Посрещачът казва: С пълно ви срещам и на пълно ще ви върви”. А срещата с празни ръьце се счита за недобра. Също тъй вярва се, че ако те срещне добър човек, ще ти върви на добро, а среща с лош човек – няма да е на добро. 19. Сутринта, преди изгрева на слънце, на първия ден на Великден, домакинята залепва над ходната врата прясно говеждо лайно и върху него слага черупки от червено великденско яйце, за да не влизт в този дом зли духове, дяволи и вампири. 20. При гръм върху дърво, което е разцепено, вярва се, че това разцепване е станало с металическа стрела, която след 40 дни излиза на земната повърхност до дънера под дървото. Лично съм проверявал (като дете), но не съм намирал нищо. 21. За да си осигурят сухо и слънчево време, тухларите вярват, че като обиколят с жива котка по-голям район около своята тухларница и после зароват котката жива на граничната линия, в този район няма да вали дъжд, докато правят тухли. 22. В миналото до към 1915г., при по-голяма суша през лятото е устройвана процесия за дъжд, наречена “пеперуда”. За тази цел хората от селото се събирали и начело с поп и църковните херугви заедно са обикаляли по границата на селското землище. Попа е казвал молитва, а момичета са пеели песен за дъжд. Едно от момичетата, обикновено кръгло сираче, е било накичвано като булка със цветя. Пеели са следната песен: Лелела е бяла пеперуда, вай дудуле, вай дудуле-е-е. Дай Боже дъжд, да се роди тъж, да се роди ръж. Песента се е пеела от няколкотройки момичета, една след руга. Това шествие се наричало “Правене на бяла пеперуда за дъжд”. Имало и други суеверия, които в миналото са били още повече. Всичко това показва, че хората в село Ракиловци са били и продължават да бъдат до голяма степен езичници, дори повече езичници, отколкото християни. През 2-3 десетилетие преди 9.IX.1944г., религиозността у населението постепено започнала да изчезва, но суеверията продължават и до днес.

Предсказване на времето

В нашето село си имат свое предсказване на времето, а именно то е следното: Когато при облачно време слънцето зайде зад облак, времето ще се оправи и утре ще бъде слънчево. Ако слънцето залезе зад червен облак, ще има ветровито време. Ако слънцето изгрее зад облак, времето ше се развали. Ак овечер в необичайни часове петлите пеят, показва, че ако времето е хубаво – то ще се развали, а ако е лошо – ще се оправи. Ако времето е горещо и задушно и мухите хапят (жилят) – ще вали дъжд. Когато лятно време вали дъжд по-дълго и задуха северо-източен вятър – ще се изясни времето и ще се оправи. Ако сутрин има мъгла на връх Колош (над с.Извор) – след обяд ще вали дъжд. Когато през късна есен свинята събира шума в устата си и я носи в кочината си, това предсказва, че иде студено време. Ако в петък тече, в неделя ще пече и обратно.

Тълкуване на сънища

За просветения човек сънят не е нищо друго освен повторение на онова, което е било наяве, което лично е преживял през живота си. А непросветения вярва, че всеки сън показва нещо и твърди: “Съня не лъже. Он показуе, че нещо лошо или арно че стане”. В нашето село хората вярват в сънища и дават пояснения като следните тълкувания: Ако на сън плачеш – на яве ще се радваш. Ако на сън се смееш – на яве ще плачеш. Ако на сън чуеш песни и свирки – на яве ще имаш плач и сълзи. Ако сънуваш, че къщата се събаря – някой свой ще умре. Ако сънуваш огън или пожар – ще имаш радост и веселба. Ако на сън чуеш изтрел от пушка – ще получиш известие. Ако сънуваш че си в дрипави дрехи – ще се разболееш. Ако на сън хвърчиш – за младите растеж, за възрастните здраве. Ако сънуваш мътна вода – на лошо е. Ако на сън ловиш риба – студено ти е било. Ако на сън копуваш месо – ще имаш щастие. Ако на сън видиш змия – неприятел ще те нападне. Ако сънуваш зелени плодове – ще имаш ядове. Ако сънуваш, че ядеш зряли плодове – на добро е. Ако сънуваш овце – ще имаш някакви неприятности. Ако сънуваш, че яздиш кон – път те чака.

Семейство

Семейството е основната клетка на всеки народ или държава. Здраво семейство – здрава държава. Не може да има здрава държава без здраво семейство. Ако боледува семейството, боледува и държавата. За да има здраво семейство, трябва в центъра му здраво да стоят майката и бащата, и главно майката, която се грижи за домакинството и за подържане на всички народни, социални и религиозни традиции и обичаи. Народът е един организъм с основна клетка семейството. Формата и бита на семейството са били различни през отделните периоди в историческо развитие на човешкото общество, а именно: първобитно-общинния, робовладелческия, феодалния, капиталистическия и социалистическия строеве. Най-ранната форма на семейството е била “задругата”, наложена от тогавашните икономически условия на дадена държава. В задругата са оставали по 3-4 поколения от родители, деца, внуци и правнуци. До края на 19 век, в едно домакинство са живеели по няколко семейства, които не са се делили, а са живели “накуп”. Хранили са се на обща трапеза. Всяко семейство са имали свой кът за спане. Домашната работа се ръководела и нареждала от свекървата. Тя се разпореждала за всичко в дома, а свекъра ръководел и нареждал стопанската, търговската и финансовите работи. Свекърът и свекървата са били на голяма почит. При влизане на бащата в къщи всички са ставали на крака и са му правили място да седне. Поднасяли му стол за сядане. Никой не сядал на синията преди него. Веяер най-малката снаха завивала свекъра и свекървата и оставала край тях докато заспят. Делбата на всяко нещо ставала по “жребий”. Най-малкият син оставал да живее при родителите. Дворът между братските къщи не се е преграждал с огради. При делбата на недвижимите имоти (земя и сгради) дъщерите не са имали право на наследство. Свекърът нареждал какво да се работи. Той продавал произведеното от стопанството и купувал каквото било нужно за домакинството за задругата и за нейното стопанство. При закъснение на снахите от хоро или от другаде, свекъревата имала право да им се скара и дори да ги бие. Снахите се грижели за децата си до 4-5 годишна възраст, а след това гие наглеждала свекървата. При отиване на полето снахите са носили и малките си деца. Всяка семейна двойка с малките си деца е спала в отелно помещение. Само най-стария син и големите деца на всички синове са спали при старите (бабата и дядото). Младоженците, до една година след свадбата, са спали в къщата при огнището. Всички са спали на пода върху сламена рогозка, застлана с черга и се завивали с друга черга, без да събличат работното си облекло. Данъците към държавата са изплащали общо от домакина (свекъра) на задругада. Хранели са предимно с това, което задругада произвеждала. Всяка задруга или род имала общо и отделно място в гробищата на селото. От поколение на поколение в селото се знае за всеки род какъв е: прости орачи, добри скотовъди, стегнати стопани, поияници, крадци, убийци, скъперници, веселяци и др. Думата на синът или на внуците започвала да се чува и слуша след женитба или като почне да печели пари. Мъжете от семейната задруга не могат да имат собствен имот, освен на жена му, получен от нейния баща, но се обработва и ползва общо от задругата. Облеклото на всички в задругата се приготовлява в домакинството от собствено произведени материали – вълна, коноп, кожи. Плащало се е само на шивач за ушиването. От всеки член на задругата спечелени пари се внасяли в общата каса. Ако някой не изпълни това, явява се раздор и разединение на домакинството. При заминаване на някой мъж от задругата на печелба за дълго време, жената и децата му не се лишават от нищо от задругата. Те си остават като свои и пълноправни членове на задругата. Вдовицата е оставала като снаха от жив брат, докато сама не пожелае да се омъжи. В задругата не личи снахите да имат своя собственост, освен това, което са донесли от баща си или събрани пари от сватбата си. Къщната работа се извършва от всяка жена за по една седмица. Всяка жена е “господжа” за една неделя. През тази седмица другите жени се грижат за нейните деца, а тя (дежурната) кърми само малкото си дете, ако има такова. Момите не участват в товадежурство по седмица, а само помагат на дежурната. И момите нямат свое имущество освен това, което приготовляват на чеиз. Парите от работа на чуждо, момата използва за чеиза си. Задругата е оставала цяло докато се появят несъгласия между бащата и синовете или помежду синовете. Най-честа обаче, причина са жените. Съберат ли се повече етърви, започват да не се погаждат, да не се зачитат една друга, да не се подчиняват на свекървата. Причина за делба е била и когато братята започвали да крият един от друг част от печалбата си. Тогава единия брат казва: “Майкя, я му гледам жената и децата, а от че си трупа пари”. “Не може така да продължава, че се делим, та секи да си знае своето”. А другият брат отговаря: “Меке въшки да ме ядат, а он да си лежи при жената, па кога донесем пари, сички разноски да плащам. Така не съм съгласен. Нека се разделим”. Ако някой от синовете пожелае да се отдели, но бащата не му дава дел, тогава синът всема семейството си и отива да живее при родителите на жена си или наема друго жилище. Разумният баща, щом разбере, че няма съгласие между синовете си, сам ги разделя. При себе си оставя най-малкия син или онзи, чиято жена е най-кротка и грижовна. Слаед умиране на двамата родители, тяхната част от имота остава на този син, който се е погрижил да ги погребе и да ги отрежда. Такива домакинства от семейства на 3-4 поколения в село Ракиловци имаше до Балаканската война (1912г.), а после се разпаднаха на по-малки домакинства от семейства на 2-3 поколения (баща, синове и внуци). След Първата световна война, в едно домакинство нямаше семейства на повече от две поколения (баща и син). А след 1944г., всеки син щом се оженеше, веднага се отделяше и родителите оставаха да живеят при най-малкия син или оставаха самотни. Казано е, че една майка може да отгледа девт сина, но девет сина не могат да гледат една майка.

Сватба и сватбени обичаи Времетраенето на една сватба в далечното минало е продължавало една седмица, по-късно постепенно съкратено на три дни (събота, неделя и понеделник), а откъм 1930г. е намалено на един ден и половина (от събота вечер до неделя вечер). В миналото желия род се е грижел за навременното задомяване на всеки негов младеж – мома или ерген. Нокой да не остане незадомен, което се е смятало за голямо нещастие. На застарела мома се давало “мираз” (зестра), за да се омъжи. Момите се омъжвали на 18-20 годишна възраст, а ергените на 21-23 години. Понякога стара мома се омъжвала за млад мъж и обратното. Още по-лошо ставало, когато застарял ерген или мома били преженвани от по-млада сестра или брат. Това за момата било по-голяма беда, отколкото за ергенина. По-рано не са се женили помежду си до 7-8-1 пояс, а напоследък до 5-я пояс кръвно родство. При несъгласие на родителите, момата често пъти бяга (пристава) на ергена, а напоследък това става и със съгласие на родителите, за да се избегнат големите разноски за редовна сватба. Тъкмеж. В по-далечно минало е имало най-напред запитване и после тъкмеж (сгодяване, годеж). Запитването е ставало по следния начин: Когато родителите решат да задомят сина си, обмислят коя мома да поискат. Младежите може да не са имали помежду си любов, но са се виждали и може би се харесват. Бащата взема “саде” с ракия (плоско дървено съдле) и заедно с още 1-2-ма близки мъже и най-често на коне (когато момата е от друго село), отиват в домът на момата. Нейният баща посреща гостите, поканва ги в къщи, насядат на столчета около огнището и започват разговор. Отначало водят разговор за други общи работи, а после от дума на дума се стига до целта на идването. Момковия баща казва за какво са дошли, а моминия баща се въздържа от съгласие, като казва, че още нямат мома за женене или момата ни е още малка и пр. Когато не иска рязко да откаже, казва че ще се допита до жена си и дъщеря си и после ще им съобщи решението. Такава уговорка вече е признак за надежда и испех. Тогава момковия баща изважда садето с ракията, почерпва всички за здраве и благополучие. При отказ да се даде момата, ракия не се пие и момковите хора веднага стават и си отиват. Ако момините родители и момата се съгласят, те пращат абер за това и определят коя вечер да дийдат за тъкмеж. В миналото тъкмеж се е правил в сряда или петък при новолуние. От страбна на ергена, за тъкмежа са правени следните приготовления: Мома с живи родители е омесвала прясна погача нашарена с вилица и намазана със захар и яйце. Бащата взема бъклица с вино и крондир с ракия и на него китка от чемшир или колно цвете и босилек, привързани с червен конец. Бащата, майката и още двама близки мъже отиват в моминия дом. При умрел баща, замества го най-стария брат или зет. От момина страна също са приготовлявали за посрещане на тъкмеджии (годежари). Поканват за вечерта по-близките си роднини. За вечерта са сготвяли кокоша чорба, месо с ориз и туршия за мезе на ракията. Ако е зима, готви се вариво – свинско месо с кисело зеле. Посрещането на бъдещите роднини е било най-любезно и угодническо. На приготвената софра първи са сядали гостите и после поканените роднини на момата. Започвали са се разговори без противоречия и пак от дума на дума се стигали до уговаряне за даровете, които момковите родители е трябвало да дават на момата и нейните родители. Това нещо обикновено е било предварително и неофициално решено от двете страни, но сега на стъкмежа се уточнява и обевява официално. Момковият баща е запитвал моминия баща, какви дарове ще искат, но той се е правил на безучастен и казвал, че майката знаела и нея да питат. Тогава момината майка изброявала тези дарове, а именно: сая, една пендарка, сребърни гривни и обица за момата, памуклия и обуща за майката и нещо за бащата. По-рано (до към 1912г.) са искали за булката черно джубе и контушче (елече) с лисича кожа по края, после са изоставени. Джубето е била горна дълга дреха от тънък плат и без ръкави. След като са уговаряли всичко за подаръците, двамата бащи – сватове са ставали на крака, взимали донесената от тъкмаджиите прясна погача, хваща ли я от двете страни с палците отгоре, натискали с долните пръсти и я разчупвали на две, като всеки е искал да отчупи повече, за да бъде в него късмета за благополучие. Тогава момата се явявала и целувала ръка на бъдещите свекър и свекърва и другите двама, като ги е дарявала с по една бяла кошуля от домоткано памучно платно, а на момъка праща “бахчалък” (пакет с риьа, кърпа и др.). А тъкмаджиите са дарявали пари на момата. Тогава започвала вечерята до късно през нощта. Развеселени, тъкмеджиите с бяли ризи на гърбовете си отивали си с песни и гърмели с пушки, за да се чуело, че мома са утъкмили. От този ден до сватбата утъкмената мома ходела все пременена, но с момъка не се срещали. Така било до към 1920г., но после изоставено, а сега е забравено и заменено с нови обичаи. Предаване. Когато момата е бягала (пристанала) без или със съгласието на родителите си, тогава след няколко дни, свекъра и други двама-троица близки роднини отивали при родителите на момата-бежанка и ги молели да простят вината на дъщеря си. Уверявали ги, че момковите родители не са знаели и не биха се съгласили синът им да постъпи така неразумно. Молели да се помирят и заедно да отпразнуват сватбата на децата си. Бащата на момата, поставен пред свършен факт, обикновено се примирявал и заедно със свекъра уговаряли дена на сватбата и какви дарове да се дарят на момата и нейните родители. В случая, когато момата е била бежанка, за сватба се е постъпвало по два начина: 1. За деня на сватбата бежанката се връщала при родителите си и от там са идвали със сватове да я вземат или 2. Предавекии от страна на момъка са отивали при родителите на бежанката да вземат нейния чеиз и го закарват в домът на свкъра, където е ставала сватбата. Сватба. Сватби се правели обикновено след привършване на полските работи късно през есента, зимата или пролетта. Правели са до един месец след тъкмежа. През това време двете страни приготвяли взаимните си дарове: саята, джубето, контушето и обущата за момата, която пък попълва и подрежда даровете за своите си роднини и за момковата рода. Както в миналото, така и сега все още сватбата е едно развлечение за цялото село. Няколко дни преди сватбата, младоженика или негов брат, а може и братовчед и подкума ходят от къща на къща да канят за сватбата всички близки и далечни роднини, съседи и цялото село. Канят ги с шише ракия, на което е привързана с червен конец китка от чемшир и босилек. На старите хора се целува ръка и подава шишето. В събота вечер срещу деня на сватбата, младоженика изпраща двама девери в дома на момата. Обикновено това са брат и братовчед, които отиват на коне, ако момата е отдалеко. Като наближат моминия дом, деверите известяват идването си с пушечни гърмежи и там остават да пренощуват. Посрещат г ивесело и деверите целуват ръка на момините родители. Посрещачите питат деверите: “Носите ли си храна, оти ние си имаме само за нас”. Деверите им отговарят, че си имат пълни дисаги с храна. Тогава дават на деверите бакъри и ги изпращат да донесат вода от излака (кладенец), кото ще се горещи за миене на косата на момата. Деверите донасят чиста вода в бакърите, но близки на момата жени незабелязанои хвърлят боклук във водата и упрекват деверите, че са донесли мръсна вода, като ги изпращат да донесат чиста вода. Това се повтаря до три пъти и всички се заливат от смях и весели закачки. После донесената вода се сгорещява и вечерта с нея се измива косата на момата. Тогава се извършва тъй наречената “плетеница) на момата, през време на която една от дружките оплита косата на момата, други моми пеят обичайна за този случай песен: Плети ми се гиздаво девойкьо Плета я двет плетарии, Сите девет игли потрошили, Сал остана Стана плетария, Тя доплете гиздава девойкя. Плетенето на момината коса е извършвано с дървени игли за случая. След плетеницата се слага трапеза, на която се поканват деверите и всички присъстващи моми и ергени. Преди и след вечеря се свири и играе от двама по двама тъченица (разминушка). Пеят се и разни песни, но специални за тази вечер са лседните песни: 1. Що ми е мило и драго Кога се мома сеодави Кога се рода сродява Като убава мома Мария За това момче Илия Що е закон се са минали Ред е дошло за венчило.

2. Задренала Мара при два девера, Мара дреме, никой не я вида, Съгледала я нойна стара майка, И я вишли два млади девера. Майка у дума продумала: “Леле Маро, леле мила черко, Що задремала при два девера? “Дали бея Ильови срамове, Ели бея кумови срамове? Мара у дума продумала: “Леле, мале, мила мале, Нито бея Ильови срамове, Нито бея кумови срамове, Но задремах и сън сънувах... В далечно минало, през същата вечер на “плетеницата”, младоженика и други няколко души, начело с музика отивали в дома на кума да го канят на “кумова вечеря”. Кумът ги посрещал и приемал вътре на софра за малка закуска и черпня с ракия. Кумовото семейство е приготвило “бохча” или “башча” от клонесто дърво, укичено с разни цветни тясни и накъдрени книжни ленти, конци от царевични пуканки (булки), печени сливи, бучки захарчета, червени ябълки, набучени по върховете на клоните и восъчни свещи. Набързо хапват и младоженика взема “башчата” и иска прошка от кума като казва: “Прощавай куме” и му целува ръка, а кума отговаря: “Да тие просто кумче”. Тогава всички, заедно с кума и кумицата и начело с музиката, отиват в момковия дом. Там на вратата каняджиите три пъти палят и гасят свещите на “башчата”. После всички влизат вътре и насядат около сложена трапеза, като на челно място сядат кума и кумицата. Младоженика забожда върху погача “башчата” пред кума. След това същите хора отиват да поканят и доведат на вечерята “стария и старойкята”, както и други близки роднини от селото. Щом се съберат всички, кумът като заповедник на тази вечеря, благославя трапезата и поканва да се нахранят. Това веселие продължава до сред нощ, когато кумът нарежда да се прекрати веселието, че утре работа ги чака. На тази кумова вечеря се пеят от моми следните песни: 1. У два двора ябукя цевтея, у единия двор полуцъвтат, у другия полувеенат. Що цъвти ябука половин, Това си е момкова майкя. Що веене ябука половин, Това си е момина майкя.

2. Гъста гора у кърви утънала. Не пущайте Илия младоженя, Напред у гора да улази. Не послушал Илия младоженя Най-напред у гора улезнал Посрещнал го църна арапина, Па отряза глава на Илия. Останала млада двовица, Сал венчана, недолюбена. Старойко и старойкина са обикновено братът на свекървата и неговата жена или пъви братовчед на свекървата по бащина линия. Старойкото имал задължение през първата брачна нощ да посвети младоженеца в брачното тайнство, а старойката – да провери предварително дрехите на булката и после да влзе в брачната одая и да изнесе брачната риза. В по-близко минало (1910г.) било изоставено да се ходи за кума в събота вечер за “кумовата вечеря”. Това започнало да става сутрин в деня на сватбата и от момковия двор всички свтабари (сватове) тръгвали заедно за моминия двор. В неделя сутрин (в деня на сватбата) се извършва бричената на младоженика. За тази цел той сяда на стол и сестрите му, илои ако няма такива, две моми с живи родители, държат под брадата му бяла кърпа. Край тях се нареждат други шест моми “пеячки”, разделени на две тройки. Ерген с живи родители започва да бричи младоженика само за обичай, а после той сам или бръснар довършва бръсненето. Присъствали много ергени и моми и всички роднини. Момите три по три пеели следната песен: 1. Бричи ми се младоженя, Бричат го девет девера. Строшили са девет брича, И обричия младоженя. След приключване на бриченето, за да се съберат и приготвят за тръгване изгърмяват една пушка. Тук са кумът и кумицата, старойката и старойкото, подкумока, младоженика и родителите му, зълвите и всички поканени сватове. Ако момата е близо, всички отиват пеша, но когато е по-далече, едни се возят на коли или каруци, а другите яздат на коне с оплетени гриви и опашки и на кичени с разноцветни панделки и на челото червен помпон. Начело на сватбеното шествие върви или язди на кон знаменосеца (байрактаря), който разуграва коня си напред-назад. Тук начело са и свиркаджиите. Преди тръгване родителите се прекръстват, целуват младоженика и го благославят: “Да е жив и здрав, да напредва”, а той им целува ръка. В това време моми пеячки пеят една подир друга група следната песен, специална за този момент: А сос здраве китни сватове, Ногу здраве на мома носете, Ногу здраве, ногу дари да готви. На свекърва свилена кошуля, На севкър свилена кошуля, На девера алени чорапье, На етърва алена шамия, На сватове преброени кърпи. Когато сватовете наближат домът или селото на момата двама ездачи с най-добрите коне, наречени “утичкяци”, препускат силно конете и отиват първи в двора на момата. Преди да остават сватбарите, утичкяците са получили от кумакрондре с ракия и на него вързана с червен конец китка чемширова. С тази ракия те черпят родителите на момата и известяват, че сватовете наближават. Момата или нейната майка връзват за гривата на конете по една бяла кърпа, вада негово крандуре с ракия да черпят кума и момковите родители. Утичняците препускат обратно конете, срещат сватовете начело с кума и му предават дядовия крондир с ракия. Сватоветв, пивнали и весели, пристигат в моминия двор с песни и пушечни гърмежи. Момината майка с бяла забратка и домоткана кърпа посреща и прегръща зетя си и го целува по бузата, а той и целува ръка. А в това време моми задружно пеят песента: Добре дошли китни сватове. Що ли гледа, девойкя, що ли взема, Главата му бански купел, Ушите му магарешки Очите му биволски, Ръцете му цели мотовилки, Кога оди, бостан мери. Кога гледа, звезди брои. Кога яде, сливи валя. Кога дума бъчва гърми. Един-два чсаса преди да пристигнат момковите сватове, деверите изнасят ковчега (сандъка) с чеиза (даровете) на момата и го простират на опънати въжета в двора, а после го пазят. Деверите са накичени с китка, бяла кърпа и чифт чорапи с шарки. Зимно време китката е варатосан чемшир. На въжетата са простряни кошули за жени и мъже, чорапи, чаршафи, възглавници, черги, разни покривки, престилки, кърпи и др., изработени от момата и майката. Като пристигнат сватовете, разглеждат прострения чеиз и по него съдят за трудолюбието на моната. След това близките на моната, прибират чеиза от въжетата, наслагат го в ковчега, койот внасят вътре и после товарят на колата за закарване в моминия дом. Сватовете се поканват вътре на дълга трапеза, маоколо със скамейки от дъски. Кумът и комицата сядат на най-личното място. Пред тях е поставена “башчата”, забита върху погача. До този момент момата още не се е явила пред кума и сватовете. От сутринта няколко нейни другарки моми са и помогнали да си облече невестините дрехи от свекъра, донесени предварително. Накичена е с варатосан чемшир на главата. Лицето и е прикрито с бял воал, за да не виждат, че се срамува. Настъпва многоочаквания момент да се яви булката, бяла като цъфнала фиданка и червена като ябълка, да пристъпя плахо и ред по редом да се поклони на трапезата и народа. Онзи народ, празнично облечен и накичен с чемшитени или други цветя, донесли бохчи с погачи и садета с ракия, стекъл се не само за зачете младото семейство, но и да бъде свидетел на тайнствата, на оная връзка от пмтивека и вовеки, от която ще се роди нов живот и ще бие ново сърце с прясна кръв в жилите на българския народ, на България. Госбите още не са насипани на трапезата и гощавката още не е започнала. Сватбарите само замесват и черпят с ракия. Музиката цепи радостно и весело простора, а тъпана, като удар от сърце, ритмува тази обща веселба. След като сватбарите са настанени около трапезата, братът на момата или, ако няма брат, тогава някой братовчед извежда невестата от стаята и я въвежда при сватбарите. Невестата влиза с наведена глава и гледа срамежливо. През това време, когато извеждат невестата от стаята, моми пеят: Брат сестра си водеше, А она му се молеше: “Леком, братко, полеком, да ода, да се наода по бащини ми дворове, по майчини ми кътове”. “Да гледам да се нагледам, по бащини ми дворове, по майчини ми кътове”. “Отивам на друг двор да шетам”. Въведената от брат си невеста първо се покланя и целува ръка на кума и кумицата, после на старойко и старойкина, след това на нейните и момковите родители, па тогава подред на всички възрастни и млади, дори на децата. На възрастните, след цалуване на ръка, поднася чаша ракия, а те и дават пари. След като изреди всички на трапезата, невестата се прибира в момината стая, от която е изведена. Тогава младоженика дарява родителите на невестата и нейните домашни хора с даровете, обещани на тъкмежа. А те от своя страна даряват новия си зет с кошульи и чорапи. Тогава започва гощавката. Към края на гощавката деверите отиват да “откупват” булката. На вратата на момината стая са застанали момите-пеячки, които пеяр следната песен: Дай двере дуката Да откупиш снаата. Не е вреден дуката, Како що е снаата. Стига стоя девере На капчуко девер, Накапа ти веноко. Дай девере парица, Да я лизне момица. На момица парица, А на невеста жълтица, Да и е пуна душица. Вратата на момината стая се затваря и момите заедно с брата на невестата отвътре я натискат. Деверите също натискат отвън да отворят, но не ги пущат. Тогава деверите обещават известна сума, но отвътре не са съгласни и казват: “Малко са”. Деверите повишават сумата и след още преговори се спират на задоволителна сума. Тогава един от деверите подава орез открехнатата врата ръка с “парица” на пръста, която невестата взема. Това откупване е остатък от далечно минало, когато действително е съществувало откупване на мома-невеста. След “парицата” деверите поднасят мна момата по една обувка, я пеячките пеят следната песен: На обувай чужди цревье, девойко, чужди цревье неплатени. Момата-невеста подритва обувките към деверите, които пускат прилична сума пари в обувките и невестата ги обува. Тогава пеячките пак пеят: Лека полека, девери, двори се нишая от момини срамове. Срещу обувките невестата дарява деверите си с по една риза, която те носят на гърба си чак до дома на младоженеца. След всичко това невестата поканва деверите и момите пеячки – заедно да се нахранят в момината стая. После деверите отново изводят булката, а момите пеят песента: Гледай момко тая ли е девойкья Не е тая, а нойната е другакя Сега идва ред булкат да дарява своята рода. На всекиго дава дар, целува ръка и получава пари от дарения. На бащата, майката, братята, сестрите и снахите дарява по една кошуля, а на останалите по чифт чорапи или кърпа кенарлия. Докато трае това даряване и не се вдигне трапезата, моми пеят песента: Падна мома у Вардаро, Извика мома що може: “Боже ле, нило Боженце, що си немам нигде никого, нигде никого от рода, от бащина, или майчина, да дойде да ме извади от тоя ти пусти вардар. После в къщи се извършва от попа венчавката на младоженците, на която не присъства никой от невестината рода. От момента на венчавката, на момата вече викат невеста. В нашето село венчавката не се извършва в черквата, защото тя е отдалечена 2-3 км. от селото и от повечето махали. След венчавката се играе тъй нареченото “шарено хоро” или “невестино”, което се води от невестата и младоженика е хванат до нея. За сватбенат трапеза има предварително определени жени и мъже, които да обслужват сватбарите и да ги подканят да ядат и пият. На тези хора казват “каняджии”. Настава време момковите сватбари да си отиват. Деверите натоварват сандъка с чеиза на булката на волска кола или конска каруца (в по-ново време). Невестата започва да се прощава с родители, домашни и целия си род. Тези мигове при сватбата са най-трогателни и всички плачат, а моми пеят песента: Майкя плаче, ти не плачеш девойько Баща плаче, ти не плачеш девойько, Сестри, братя и снаи плачат девойкьо, Ти не си била жалостива девойкьо. В нашето село няма обичай булката да бъде качвана на бял кон, а открай време се вози на кола до момковия дом. Когато невестата се качва на колата, моми запяват песента: 1. Пооди мома и поръча: “Мале, мила майчица, да станеш уре рано, да ми полееш цвекето, цвекьето ран бел босильок” “Сос вода да го посипеш, сос сълзи да го омиеш”. 2. “да станеш утре по-рано, да омесиш блага погача, да я опичеш и изпратиш, по двама ми млади девери”. “Ако съм мале греовна, погача, мале, да не ми носиш и бяла кърпа да не носиш”. При напущане на бащиния дом от невестата, моми пеят песента: 1. Жали мома, жали два дома, Един жали како че остави, Други жали како че намери. 2. Како че рече на друга майкя – мамо Како че рече на други бранкя – братя Како че рече на други сестри – сестрице. Съществува обичай, някой от момковите сватбари да откраднат от моминия дом дребни неща като: вилица, лъжица, маша (дилаф) и др., които после се връщат. За откраднатите вещи сватбарите си правят смехури из пътя. Когато сватовете наближат момковото село, махала или дом, започват да пеят сватоваски песни на висок глас и да гърмят с пушки. Утичняци пак препускат коне напред да известят, че сватовете идват. Пак връзват по една бяла кърпа за гривата на конете и утичняците се въщат назад при кума и му дават крондире с ракия. Когато сватовете с байрактаря и кума пристигнат на момковата порта, моми запяват следната песен: Я излез юнакова мале, да си видиш каква войска иде. Пред войската сив сокло лети, а пред сокол – вакла яребица. Най-напред са пристигнали свекървата и каняджиите. Свекървата е избързала, за да се приготви да посрешне невестата по разните обичаи. Тя посреща невестата още докато тя е на колата. Там й поднася чаша вино да живне, после и дава захарче да хапне и я запасва с пристилка (фута) за работа. След това дава на невестата решетои жито. Тя го разклаща и на уж отстранява починките, после поставя няколко зърна в пазвата си, разхвърля с дясната ръка житни зърна на всички страни и върху покрива на къщата. Дават й жегло от ярем, което прехвърля покрива на къщата. След това й подават едно 3-4 годишно здраво и с живи родители момче, наречено “шляпанче”. Невестата го прегръща, целува детето и леко го шляпва по бузите, за да го разплаче. Дарява го с кошуля или чорапи, ябълка и паричка, после го връща на свекървата. Чак тогава прихожда свекъра за да свали невестата от колата, а тя го дарява с кошуля. В това време моми пеят песента: Слезни Маро от колата. Мара нече от кола да слезе, дор не приде свекъро да ариже крава с теленце. Ареизал е мачка с маченце, аризал е кучка с кученца. Маро пай нече от кола да слезе, туку искасвекъра да ариже, да ариже крава с теленце. Аризал е крава с теленце и Мара е от кола слезнала и на свекъра ръка цалунала. Свекърът прехваща невестата през кръста, сваля я от колата и с нея прави три завъртания около себе си. Слага я да стъпи на палешник и дъска. От там до къщи ходи по разслано платно или по нишка от въкнена прежда и с два самуна хляб под мишници. А младоженика скача от коня си върху черга на дъска и отива при булката. Сега при тях идват момковите роднини да ги честитят, поздравят и цалунат по челото. В това време кумът отива в къщи да обере “башчата”, без да види това невестата. Преди да влезе в къщи, невестата намазва с мед и масло горния праг на входната врата, после отива при нощвите и там оставя хлябовете. След това сяда три пъри върху кълбо от калчища прежда. През това време младоженика, подкумъка и байрактаря отиват да донесат кумовия “покльон”-погача, печена кокошка с ориз и др., както и кумовите подаръци за младоженците. Другите сватбари през това време вече са насядали около трапезата, като кума и кумицата са на най-видното място. Тук кумът е на най-голяма почит и уважение. Неговат дума на “две не става” или “пред кум вода не се гази”. Сега невестата идва и започва първо от кума да целува тъка на всички по ред около трапезата, даже и на децата. Тя взима кърпата “кляначка”, приготвена от нейната майка още когато невестата е била малко момиче. Най-напред застава пред кума, покрива лицето си с кърпата, покланя се три пъти с тялото си от кръста нагоре и целува ръка на кума, кумицата и старойките. Те дават приготвените подаръци на младото семейство каквито са: котли, тави, тепсии, сахани, лъжици, вилици и др. Бакърените съдове бяха най-ценни подаръци исе даваха некалайдисани. За тази цел подмумъка и байрактаря после обхождат трапезата и събират пари за калайдисване на бакърените съдове. След поклоните пред кума, невестатапродължава да обхожда сватбарите на трапезата и да дарява момковата рода. Тя си е подредила даровете предварително и е определила на кого какво да дари. На свекъра, свекървата, кума и кумицата и стааройките по една кошуля, на подкумъка, байрактаря и други роднини – по чифт чорапи и кърпа. Невестата първо желиува ръка на сватбаря, поднася му чаша с ракия, взема я обратно и поставя дара на дясното му рамо и пак целува ръка. От своя страна всеки дарен подарява по някой предмет или пари на булката. Свекарът дарява крава, теле, овци или нива. При тази взаимност на подаръци, невестата за първи път назовава новите си роднини със съответните имена: заповядай тате, мамо, чичи, стрино, нане, како, бае, брате, сестрице и др. Докато невестата дарява и получава дарове, моми пеят песента: Шип девойкьо, шипци ли си брала, та не си си дарове направила? Къде ти са зимните нощи, къде ти е Петровото лято? “Зимните нощи при мама съм спала Петровото лято на жътве съм била.” “Скуби ръженица, двойкьо, да даряваш сватове, девойкьо.” Подкумъкът и байрактаря вървят след невестата и подканят: “Всеки да си плати даро”. Най-много дава кумът и свекъра. Оттук произлиза и поговорката: “Продай си юница, купи си кумица”. Кумството е скъпа работа. Кумът благославя: “Тая кошуля додето овехтее, с друга да ме дарите”. С това намеква за кръщенка. Кумът държи две чаши свино и едновременно пие от тях, за да им се родят близнаци. Тази вечер младоженците, подкумъка, байрактаря и канаджиите се хранят заедно в друга стая. Младоженецът дава на невестата парче баница, приготвена за него в в бащиния й дом. След вечерта, пийнали, весели играят хоро на песента: 1. Не ругай, бабо, момата, белки не ти е донесла, донесла и докарала шарена крава с теленце и теленцето шарено. Не ругай, бабо, момата, белки не ти е донесла, донесла и докарала шарена мачка с мачета и мачетата шарени. 2. Зете мили джанам, Данчето да ми чуваш, Данчето да ми гледаш. С шекер да го раньиш, шекер да го раньиш, та благо да ти е. С вино да го поиш, зете, Цървено да ти е булчето. Хорото с младоженците излиза на улицата и се отправя към домът на старойкята (ако е наблизо), където на сватбарите пак слагат трапеза с пиене и ядене. В неделя вечер при разкитване на невестата се пее песента: Фърляй, мятай марамата, Марама е, греховна е, Колко жички, толко песнички. Късно през нощта в неделя завеждат с музика кума и кумицата да пренощуват в някой роднина в селото или в махалата. А преди това младоженците вече са се прибрали за пренощуване в брачното помещение. За това обикновено се използва зимника, където “сводат” младоженците или някоя стаичка. Там невестата се съблича и облича друга риза и се освобождава от всякакви връзки по тялото си. Всички сватбари си отиват. Старойкото и старойкинята са си изпълнили вече своите задължения. Остават само младоженците. Момъкът трябва да докаже, че е възмъжал, а невестата – че е целомъдрена (честна). Рано на другата сутрин, преди зора да се зазори, младоженика изгърмява с револвер и с това оповестява, че цялата работа е наред и всичко е свършено благополучно. Невестата си облича друга чист риза, а брачната предава на разположение за тия, които чакат да узнаят дали булката е била честна или не. За благополучен край се пие “греана блага ракия”, а за обратен случай не се пие и студена ракия. На двора свирджиите всирят и тъпана бие силно, за да чуят всички хубавата вест. Един от деверите занася брачната риза за успокояване на невестината майка (ако е наблизо). В понеделник сватбарското тържество продължава в домът на младоженика, който заедно с други и музиката отиват да доведат кума и кумицата. За него ден остават на сватбата само поканените, призваните за “званици”. Това са по-близки роднини, съседи и познати, които си донасят погача или баница, сготвено ядене (пържени или варени яйца, печена кокошка с ориз и др.) и шише ракия. Всичко това се нарича “покльон”. През този ден булката е без було и е забрадена с бялата забратка (яшмак) на свекървата. Преди или след обед водят булаката “на вода” в селото, като напред вървят свирджиите и байрактаря, а след това кума и сватбарите. Това става, когато сватбата е в селото, а ако е в някоя по-отдалечена махала, тогава този обичай се извършва в двора на младоженика. Този обичай “водене на вода” се състои в следното: Невестата полива вода на всеки сватбар да си измие ръцете, закичва го с китка и му подава чаша ракия, а сватбаря дава при на булката, която му целува ръка. Това започва с кума и така се изреждат всички “званици”. През целия ден трапезата не се вдига, а само се сменяват госбите. Сватбарите се черпят и гощават, веселят се с песни и хора. Вътре се играе ръченица (разминушка) от два по двама души (един срещу друг) млади жени и мъже, моми и ергени. Надвечер на трапезата някой сватбар запява “Хайде, куме, хайде, слънце зайде зад гора зелена” – подканя за края на сватбата. Към полунощ срещу вторник изпращат кума и кумицата с музика до домът им, ако живеят наблизо, но ако е по-далеч, изпращат ги само донякъде. При тръгване на кума да си отива, младоженците искат прошка от него за опрощаване на прегрешения през време на сватбата и се разделят. В края на сватбата счупват пръта бна байрака и го върлят върху някой ерген, за да се ожени по-скоро. Последни от сватбата си отиват свирджиите, които в повечето случаи са цигани от с.Сиришник или от гр.Радомир. на третия ден, вторник, заменят бялата забратка на невестата с цветна забратка, а бялата закачат на тила. Сутринта невестата помита къщата и омива съдовете. После деверите я отвеждат с две стомни за вода на излака. Те занасят стомните до там, напълват ги с вода и ги оставят пред невестата, а тя ги подритва, каточе ли не желае тази работа и разсипва водата от стомните до три пати. Деверите отново пълнят стомните с вода. Донасянето на вода от невестата означава, че отсега нататък тя поема грижата за цялото домакинство. След това невестата полива вода на деверите да си измият ръцете и лицето и се избърсват с дарените им кърпи. После тя занася стомните с вода в къщи, като разлива помалко вода от тях. Такива 2-3 дневни сватбив село Ракиловци се правеха до към Балканската война (1913г.), а после постепенно разните сватбени обичаи (церемонии) се съкратяваха, опростяваха, сгъстяваха и сега сватбите започват от събота вечер с “плетеница на момата” и приключват в неделя вечер с изпращане на кума. Траят 24 часа – едно денонощие. На другия ден понеделник започва да тече дневния живот. Сегашната сватба е по-икономична на време и разноски, но често се превръща на печалбарство, което помрачава радоста на хората, радостта от старите сватби. Главни гостувания. Със цел да се даде възможност на невестата да изживее (да свикне) по-безболезнено раздялата от бащиноот семейство, да привикне по-лесно с новия дом и новия ред и род, като и да се опознаят и сближат двата рода (моминия и момковия), правят се две главни или по-големи гостувания. Една седмица след сватбата, в неделния ден, първо родителите на невестата отиват на гости при нея. Носят си ядене и пиене: погача, баница, печена кокошка и ракия. Родителите на по-близки роднини отиват сутрин да гостуват, а след обед ги развеждат из селото и ги запознават с роднини, сватове и др.Надвечер гостите си заминават и връщат у дома. На следващата неделя идват на гости момковите родители. Свекърът, свекървата, младоженците и техни близки роднини, връщат гостуването при невестените родители. Това е второто главно гостуване (госкье). И те си носят ядене и пиене. След първите две главни гостувания има и повторни и други взаимни гостувания. Когато невестата е “бежанка”, пъво на голямо госте отиват младоженците, свекъра, свекървата и тяхни най-близки роднини, а на следната неделя невестините родители връщат гостуването в зетьовия дом.

Повойница

Името на този обияай идва от името на дебела връзка, изплетена от вълнена прежда или ширит с шевица, наречена “повой”, с който се завързват пелените на бебетата. На повойница при родилката отиват само жени, които носят погача или баница, пържени яйца и шише ракия. Устройват си женско тържество, на което върху една погача слагат дарове (дрешки) и пари за детето, което като порасне да може по-лесно да се ожени. Повойницата трае 3-4 часа и може да се прави и в работен ден през седмицата. Обичай е на повойницата всяка жена да подържи бебето за добро здраве. Една ще го вземе и ще каже: “Дайте да видим приново”. Друга казва: “Гледайте колко е хубаво. Пу-пу да не са му уроки”. Трета казва: “Како може да се метне на баща си”. Друга казва: “Кко може да откъсне главата на майкя си” и всички уж го заплюват и казват: “Пу-пу, да не са му уруки, нека и живо и здраво да порасне голямо”.

Кръщенка

Кръщаването на детето обикновено се извършва на един от следващите неделни дни. Ако детето умре некръстено, то не се погребва в гробища. Поради това, всеки родите се е стараел по-скоро да кръсти детето си. Кръстник на детето обикновено е кумът, който е венчал родилката. Кръщаването се извършваше от поп в къщи, а не в черква, защото тя е извън и далече от селото. Кумът в съгласие с родителите определя (избира) името на детето. По-рано се поставяха само стари български имена, а след 1920г. започнаха да кръщават и на небългарски имена, каквито са Красимир, Габриела, Андрияна и др. Кумът донася дрешки за детето и свещи. След кръщаването, детето се облича и повива с кумовите дрешки и се поставя да постои на нощвите с хляба, за да е чисто и нужно като хляба. Непосредствено след кръщаването кумът подава детето на майката и казва: “Еврейче ми го даде, християнче ти го връщам”. После се устройва угощение, на което присъстват свещеника, кума и кумата, бабата и близки жени. Други мъже не присъстват. Всики, които идват да видят бебето, оставят му пари с пожелание: “Да бъде живо и здраво и да си купи сън”.

Събор в селото

До към 1920г. в село Ракиловци имаше само един събор, който ставаше на летни Св.Никол, патрона на нашата черква. Когато този черковен празник не беше в неделен ден, събора ставаше на по-близкия неделен ден, преди или след св.Никола. За този събор черковното настоятелство предварително се подготвяше. За тази цел двама души от селото, с един кон посещаваха всяка къща и събираха пари, вълна, боб, червени сухи чушки, сол, масло, ракия и др. С парите се купуваше някое теле или овен за сготвяне на курбан при черквата. Събора ставаше на една поляна доле до реката под черквата. След построяване и освещаване на паметника през 1920/21г. в селото започнаха да се устройват по два събора годишно. Първият през лятото на Св.Никола (21.V.) и втория през есента на Арахангеловден (18.XI.) при паметника под селото, където сега е автоспирката. При черквата продължи да се празнува с курбан само светеца летни Св.Никола (21.V.). На двата събора в село Ракиловци идваха хора от съседните села, които първо гостуваха в свои роднини в селото и после посещаваха самия събор. На съборите са идвали и пътуващи (амбулантни) търговци, които на сергии са продавали: халва, захарни петлета и лулички, бомбони, пръстени, гривни, обици, гребени, огледала, ножчета, свирки, звънци и др., стоки за деца, младежи и върастни. Грънчари са продавали грънци, стомни, ръкатки, паници, гивечи и др. Други са продавали лимонада, бира и боза. Съборището ехти от звуците на тъпани, свирки, гайди и кеманета, от провиквания на продавачи и пр. Насред сборището хоро се вие. Напет ерген танец води, а до него нагиздени моми и белоризи ергени пъргаво ситно хоро играят. На мимините гуши лъщат нанизи от пендари, които подскачат върху копринени нагръдници и звънтят в тайт с музиката. Танчовецът развява бяла кърпа, потно чело бърше и хорото ту навътре увива, ту навън развива. На опашката моми и момци напети хоро играят с по-широка крачка и излитат напред назад. А в средата по-малки девойчета и ергенчета ситно хоро люлеят. Моми в сърмени сая, пояси и скутачи, със свилени шамии (забратки) и лъскави обици, ту със ситни крачки напред пристъпят, ту с едра назад връщат. Свирачи надуват ли надуват зурните, а тъпанджията, подпрел тъпана на колело и наклонил глава настрани, бие ли бие тъпана и отмерва на хорото, като един път замахне и два-три пъти удари с тупанарката върху тъпана. По-възрастните хора стоят настрана от хорото и се радват на младите, а децата тичат весело из събора или са се събрали около сергиите с играчки и захарни изделия. Надвечер, съборяните, доволни и уморени от хоро, шумът и навалицата, се разотиват по домовете си. Остава прашното игрище и разхвърляните по него хартии, кутии и други боклуци. Съборът на село беше място, където моми и ергени се срещаха, запознаваха и обич завързваха. И понякога се чуваха пушечни гърмежи, които известяваха, че еди коя си мома бягала и пристанала за някой ерген в селото. Отново радост за хората в селото. Започва да грее радост в душите на младите, че в еди коя си неделя ще ходят на сватбено хоро. Така се раждаше новия живот, който никога не прекъсваше в селото. Всичко е измислено от човека за човека. Съществуването на двата събора в село Ракиловци продължи до 9.IX.1944г., когато бяха забранени, както навсякъде, за да има повече трудови дни за производство на блага за човека. Това не биваше да става, защото и селяните имат нужда не само от руд (работа), за да наситят стомаха си, но и от радост за храна на душата си. И стана така, че преди 9.IX.1944г., хората работеха, за да живеят, а след тази дата живееха за да работят. Такива събори се устройваха и в следните села, на следните дати: В с.Ковачевци на Еремия – 14 Май В с.Сирищник на Великден и на св.Кирил и Методи на 24 Май В с.Косача на Петровден (Пейтинден) – 27 Октомври В с.Радибош на Св.Дух (Спасовден) – 22 Юни В с.Пчелинци на Илинден (Елинден) – 3 Август В с.Светля на 14 Ноември В с.Лобош на Томина неделя – 1 Май и на малка Богородица – 21 Септември В с.Калища на Порания – 15 Май и на Петровден – 12 Юли В с.Егиница на Св.Симеон – 14 Септември В с.Пещера на Кръстовден – 27 Септември В с.Земен на Пантелеймон – 9 Август В гр.Радомир на Димитровден – 8 Ноември

Задружни прояви

През всички времена хората са имали нужда от задружно общуване, помагане и развлечение. Човекък е обществено същество, което живее в съжителство с други себеподобни при установени и изменящи се норми на поведение и приличие. В село Ракиловци такива задружни прояви са тлаките, седянките, хорото, съборите, сватбите, кръщенките, гостуванията и др. Тлаки. На тлака отиват само повикани (окани) стопани, жени и моми. Тлака се устройва в делничен и празничен ден за помощ на който строи къща или друга сграда. С коли се докарват тухли и керемиди и др. Есенно време се събират тлаки за люпене (белене) на царевица. Работата при тлаките е безплатна. Домакинята гощава “тлакарите” с варена царевица или тиква. Зимно време се устройват тлаки за предене на вълна или кълчища. Стопанката гощава “предариите” с варени картофи или тиква. Работата на тлаките се съпроводена с песни и смехории, както и с закачки между моми и ергени. Завършва с хоро, а понякога и с бежанка – мома, пристанала на някой ерген. Седенки. Те се устройват есен или зиме в къщи, където има моми. На седенка отиват моми, млади и възрастни жени. Там идват и ергени. Жените отиват със своя работа да предат, плетат, шият или бродират. Седят до късно през ноща – до първи или втори петли, или до изгряване на съзведиято “власците” или “квачката”. На седянката може да отиде без покана всяка мома или ерген. Пеят се песни, правят се смехурии и закачки между моми и ергени. И при седянката домакинята гощава седянкярите с варена царевица, тиква или картофи. Често седянката завършва с това, че накоя мома бега (ористава) за ерген или отвлечена за ерген. Движение (разхождане). В по-ново време (след 1920г.) хорото в селото постепенно се изостави и замени само с движение (разхождане) нагоре-надолу по главния път или улица през селот. Имало е само разговори, закачки и смехове, а песни и хоро вече е нямало. Старите хора не са гледали с добро око на това разхождане, а го считали за ненормално. Много младежи са казвали на всеуслушание, че считат за унижение да скачат под командата на циганин-тъпанджия или зурладжия. Хора. В село Ракиловци на хоро се отива след обед всеки неделен ден или друг празник. До обяд се работи в домът или в зеленчукова градина. Отиването на хоро в селото е най-приятното развлечение за момите и ергените и по-младите. Там те се срещат, запознават и опознават и показват новото облекло. Хорото в село разнообразява всички хора и ги ободрява. На хорото свири кемене, а когато няма свирджия, играе се понякоя мелодия от песен, каквито са: “Боряно, Борянке, сал ти ли си мома хубава”, Не бой се Радо мари”, “Пустни ми, лельо мари, Тодорка”, “Огьин горе на планина” и др. Пеят две двойки моми и ергени една след друга. На хорото се хващат да играят предимно моми и ергени, а по-рядко омъжени жени и оженени мъже. Голяма чест е за един ерген да води танеца на хорото, да бъде “танчовец”. Хорото има начало (танец) и край (опашка). Случва се ергените да се бият за “кой да води танеца”. На хорото играчите се хващат за пояса или за по-удобно за дебела и шарена връзка от вълнена прежда, с пискюли по краищата, наречена “ороигрица”. Тя се връзва през кръста върху пояса. На танеца се уграе ситно, а на опашката – с едри крачки и ту се увива навътре, ту се излита назад. Танчовецът плаща на свирджията за воденеъто от него хоро. На Коледа и великден цялото село излазя на хорото, а на следния ден най-много. Тогава момите си обличат най-хубавите дрехи – сая, скучая, пояс, шамия, обувки, накити и др. Освен хоро напояс, играе се и право хор на ръка, но то се играе повече на сватби и когато го води невестата след венчавката. При правото хоро играчите се хващат за ръце и се движат все напред, като от време на време подскачат. Друг вид хоро е македоското, при което играчите се хващат през рамене. Това хоро в нашето село започна да се играе след Балканската война (1912-1913г.) и от мъжете, които са били войници на фронта в Македония. Трети вид хоро беше пайдушкото, което се играеше предимно от младежи – моми и ергени, хванати за ръце. Четвърти вид хоро беше ръченицата или разминушката. Тя се играе само на сватби или на гости и вътре при трапезата. Играе се от двама, трима или четирима, един срещу друг, намясто и по такта на музиката или по мелодията на песента “Цоне мили чедо”. През няколко минути игртачите си разменяха местата (разминават се) и товасе нарича “разминушка”. В миналото от към 1890 д0 1912г., село Ракиловци си е имало свой музикант, какъвто е бил дядо Тоне Тупанджийски. Той е умеел да свири ма кемене (гадулка) и на гайда, както и да тупа на тъпан. В неделни и други празнични дни той е свирил на гайда или е тупал на тъпан за хорото в селото. Неговата музикалност беше унаследена от неговия син Стое и внуците му Темелаки, Цене, Гоше и Анто, които свиреха хубаво на кемене. По-късно Анто е свирил на кемене по радиото и телевизията. През периода от 1905 до 1915г. в село Ракиловци имаше няколко буйни и луди глави, които на много празнични дни се сбиваха кръвопролитно и разваляха хорото, помрачаваха веселието на младите. Такива бяха Георги Донкин, Мишо Васев Чингенев, Харалампи (Лачко) Костадинов (Вучков) и Темелаки (Темо) Стоев Тупанджийски. С тези боеве те си мериха силите и се състезаваха кой да бъде най-силен и другите да се страхуват от него. Също, както при дивите животни – елените, биковете, вълците и др.

Сключване на договор

В основата на днешните писмени правни закони са залегнали обичаите от миналото. Още от най-далечни времена, между хората са се създали обичайни правни отношения, но само устни, а не писмени. Съществували са такива обичайни договорни отношения при вземане на пари в заем, при продажба на добитък или имот, при строеж на сграда, при добиване на занаят и пр. Когато някой е имал нужда да иска пари в заем, той е птивал при свой или познат човек и двамата са се уговаряли, без някой да знае или да присъства на уговорката. Без документ ил исвидетел са давани пари в заем и те са връщани на уговорения срок. Разписка и свидетел не са били нужни. Имало е доверие и честност между хората. При продажба или покупка на имот, пазарлъка е ставал между продавача и копувача, като са се хващали за ръце, движили са се нагоре-надолу и са откъсвали спазяраването. После са се черпили с ракия или вино и това се казвало, че са “пили кръчма”, а това означавало, че пазарлъка е приключен и продажба-покупката е била вече свършен факт. Nq са били изисквани никакви писмени документи за покупко-продажбата, нито свидетели.Хора са можели да вземат участие в спазаряването и да помагат за него, но те са сторвали това не като свидетели, а само като случайно присъстващи и желаещи сделката да стане. Дори могат да вземат участие в “пиенето ма кръчмата”. В миналото до към 1920г., тепавичари (волявичари) от селата Пещера, Вранястена и др., са идвали в село Ракиловци, събирали са десертки бали домоткани шаеци от разни домове, но разписка или други документи не са давали срещу предадените им бали, а са давали само “рабуш”. По същия начин, както при покупко-продажбата на имот се е постъпвало при спазаряването на добитък. И то е подпомагано от присъстващи хора. Разноските за “пиене на кръчмата” са плащани от едната или другата страна, според както са се уговорили. Щом се приключи спазаряването, собственика на добичето предава го на копувача с благопожеланието: “Нека ти е живо и да ти напуни обора”. Така “пиенето на кръчма” означавало истински договор. При “уценване” на малолетен чирак или слуга, спазаряването ставало с бащата или, ако нямало такъв, замествал го по-стар брат, зет, чичо, или майка му. Устният договор бил за период време от Гергьовден до Димитровден. След спазаряването, чирака целувал ръка на новия си господар (майстор или стопанин) и на баща си и спазаряването се считало за приключено и влизало в сила (валидно). При всяко завършено спазаряване, купувача давал известна сума пари като “капаро” преди окончателно изплащане на цялата сума. Капарото било гаранция, че една от страните няма да се откаже от пазарлъка (да се повърне). Ако това стане от страна на купувача, той губи даденото от него капаро, а ако е продавача връща двойно капарираната сума. За този случай също в миналото не е имало писан закон, а се уреждал съгласно установеното обичайно право.

Търговия

При Освобождението търговията в нашето малко селце (имало е около 30 къщи) е била слаба. Имало е една кръчма с бакалничка за най-необходимите стоки: сол, видело, захар, ориз и др. За други потреби и занаятчийски услуги са ходили в с.Сирищник, където е била общината и всеки четвъртък е имало пазар от 300-400 години насм. По-голям пазар е имало всяка събота в гр.Радомир, който е бил околийски център още от заробването на България от турците до 9.IX.1944г. След Освобождението търговията в нашето село е била малко засилена. С търговия са се занимавали лица от селото: 1. Милен Марков Чаушки – кръчмар и бакалин. През 1920г. се изселва в София. 2. Лазар Цветков Чаушки – кръчмар и бакалин. През 1920г. се изселва в София. 3. Стое Тонев Тупанджийски – бакалин и ученически потреби. 4. Яне Динев Терзийски – амбулантен търговец на халва, захарни изделия и семки в празнични дни. 5. Владимир Ангелов Соколов – кръчмар и бакалин. 6. Мишо Васев Чингенев – кръчмар. 7. Милен Мицев Кръстов – кръчмар и търговец на добитък. 8. Толифан Васев Бусев – кръчмар и бакалин. 9. Яне Дежнянов Вецин – търговец на добитък. 10. Димитър Марков Соколов – търговец на яйца, пилета, кокошки и малки прасета.

По-рано и през време на войната от 1912 до 1918г., населението не е имало достатъчно пари и се е вършила натурална търговия. Като разменна монета са служили яйцата. Хората са давали своите селско-стопански произведения, за ди набавят сол, видело, ориз, захар, манифактура, железария и др. Населението е било в ръцете на кръчмарите и бакалите, които са определяли цените (диктували) и на продаваните и на купуваните стоки. Купуват и продават на кавито цени им изнася. Селяните не разбират че продават евтино и купуват прескъпо. Нямат пари за данъка, а кръчмаря или бакалина им услугва с пари на заем и те са вече задължени към него. През есента стопанина заделя някое добиче за продажба, но не може да го продаде на свободния пазар и го дава на кръчмаря, без да може да се пазари. Получава колкото му даде кръчмаря. Имало е и частни лихвари, които са давали пари под лихва с 10-15 на сто. А нашият селянин е свикнал да не си сменя “чорбаджията”, с който има “земане-даване”. Кръчмарят уж си записал вересиите и заемите, които се плащали при възможност. Такава възможност е имало към Гергьовден при отлъчване на агнетата или яретата, както и през есента при заделяне на други животни или плодове за пазара. Търговците са ходили по махалите да купуват яйца, кокошки и други добитък. Идвали са и търговци от по-далечни краища да предлагат свои стоки за пари или за зърнени храни. Така, от Трънско са докарвали натоварени коне с гръци, от Дупнишко – тютюн и катран, от Кюстендилско – череши и пр. Цигани са донасяли и продавали вретена, дървени лъжици (бъркалки), сита, решета, кошници, корита, разни железарии и др. Отвън идваха търговци на коне да купуват овчи, агнешки, ярешки, свински и телешки кожи, а други купуваха пчелен восък, мед, вълна, масло, сирене и др. Мнозина селяни продаваха на търговци гора за сечене, а други караха с волска кола дърва за огрев на пазара в гр.Радомир. Имало е местни търговци, които са развивали местна търговска дейност. Такива са били следните лица: 1. Яне Темнянов Вецин – от село Ракиловци, търговец на жив добитък – обце, кози и говеда, които купуваше и продаваше на пазарите в градовете Радомир, Дупница , Перник и София. 2. Димитър Марков Соколо – от село Ракиловци, търговец на яйца, кокошки и малки прасета, които продаваше на пазарте в градовете Перник и София. 3. Евтим Димитров (Тиме Яйчара) – от село Ракиловци, търговец на яйца, кокошки и малки прасета, които продаваше на пазара в София.

От 300-400 и повече годими главните пазари за жителите на село Ракиловци са били всеки четвъртък в с.Сирищник (общински пазар)и всяка събота в гр.Радомир (околийски пазар). На пазара в с.Сирищник идваше да пазарят и населението от селата Лобош, Калища, Егълница, Еловдол, Смировдол, Габрешевци, Кошарево, Косача, Радибош и Пчелинци. Такъв икономически център с.Сирищник беше до прокарването през 1910г. на ж.п. линия до гр.Кюстедил и малко след това. В с.Сирищник беше главната община до към 1950г. В тази съставна община влизаха селата Светля, Косача, Ковачевци и Ракиловци. Преди 9.IX.1944г. в с.Сирищник имаше 12 кръчми, 4 бакалници, 8 шивачници, 5 обущарници, 3 ковачнци, 3 тенекеджийници, 4 кожухари, 4 дърводелци, 2 бръснарници, 1 месарница, 2 фурни, 1 фотограф, 1 сладкар и др. Село Сирищник трябваше и след 9.IX.1944г. да си остане икономически център (средище) на околните села, а село Ковачевци да расте като родно село на Георги Димитров и като туристически обект. От 1945г. търговията в село Ракиловци се провежда от една кръчма и един смесен магазин “селкооп”. Те се стопанисват от кооперацията в с.Сирищник. Добитъка от личните стопанства се изкупуват от държавно стопанско обединение “Родопа”, което освен заплащане на добитъка доставя и оределено количество зърнен фураж по намалена цена. А държавното стопанско обединение “Живснаб” изкупува и продава само животни за разплод. По рано ТКЗС, а после АПК изкупуваха животни за разплод и телета за угояване, но не дават зърнен фуеаж с намалени цени.

Занаяти

Занаяти, като шивачи, ковачи, строители на сгради и други, положително е имало през мналото в селото, но сведения за това не успях да съдера. Единствено само за моя дядо по баща, имам положително сведение, че е бил шивач на мъжко горно облекло: елеци, антерии, чешири, калциуни и др. Казвал се е Тоне Кръстов, който не е имал шивачница, а е ходел да шие на ръка по домовете на клиентите си. Ножицата и дървения аршин на дядо ми Тоне бяха подарени от мен на Националния исторически музей в София, с акт No.1 от 16.IV.1975г., а една сребърна гривна и сребърни пафти на майка ми също там подарих с акт No.2 от същата дата. Тези накити на майка ми, заедно с много други женски накити от България обиколиха на изложби в много столици на света. Дядо Тоне е починал през 1886г. на 84 годишна възраст. При него се е научил да шие мъжко горно облекло и моя баща Яне Тонев табаков, койот шиеше за себе си чешири, антерии, калцуни и др. от домоткан бял шаек до 1915г. През периода от 1850 до 1980 година в село Ракиловци е имало следните бройки от отделните видове занаята: шивачи – 8-10 души, ковачи – 1-3 души, дърводелци – 3-4, бъчвари – 2, колари – 2, налбанти – 2, каменоделци – 3-4, пчелари – 5-6, музиканти – 4, строители на сгради – 10-15, миньори – 12-14, фурнаджии – 4-5, от които един в село Ракиловци, един в с.Сирищник,един в Лобош и един в Циментовия завод на гара Батановци (дн.гр.Темелково). Има и 4-ма обущари, от които един в Сирищник, двама в гр.Радомир и един в гр.Перник. По име тези занаятчии в село Ракиловци са били следните:

No. Занаят Име, презиме и род Години Роден умрял 1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14. Шивачи на саи

Шивачи на дрехи

Обущари

Ковачи

Налбанти

Тенекиджии

Дърводелци

Бъчвари

Колари

Каменоделци

Фурнаджии

Пчелари

Музиканти

Строители на сгради

Миньори 1. Иван Тончов Тренчев 2. Кръсто Ников Терзийски 3. Тодор Васев Трендафилов Табаков 4. Георги Давитков Дилянков Мисов Г. 5. Алекси Миладимов Стоименов Пудев

6. Милан Ненков Панев 7. Ефтим Стоянчов Динев Миьов Д. 8. Кирил Янев Тончов Тренчов 9. Петър (Пеко) Михаилов Васе Чингенев 1. Теодоси Стоименов Гонев Чингенев в Перник 2. Станимир Асенов Петрунов Динов в Сирищник 3. Иван Стоьов Мицев в гр.Радомир 4. Райчо Аксентиев Цветков в гр.Радомир 1. Анани Котев Тончов Тренчов 2. Спасе Котев Тончов Тренчов 1. Кирил Васев Бусев 2. Йордан Миланов Лазов (Спасов) Миьов 1. Спасе Котев Тончо Тренчов 2. Славе Антонов Италиянски 1. Мине Златанов Маринков Кривошиин 2. Кирил васев Бусев 3. Славе Антонов Италиянски 4. Кръсто Давитков Демнянов Миьов Г. 1. Кирил Васе Бусев 2. Славе Антонов Италиянски 1. Кирил васев Бусев 2. Йордан Миланов Лазов (Спасов) Миьов 1. Фильо 2. Васе Груев Соколов (зет на Мано) 3. Йордан Ангелов Соколов 4. Христо Младенов 1. Серги Стоянов Динев Ниьов Д. – София 2. Борис Ненков Динев Миьов – София 3. Георги васев Бусев – Цим.завод, Батановци 4. Христо Николов Терзийски 5. Никола Миланов Динев – Сирищник 1. Анастасия (Наста)Йовева Янева Табакова 2. Георги Янев Тонев Табаков 3. Милан Ненков Панев 4. Първан Величков Васев Чингенев 5. Николина и Станимир Димитрови Пудеви 6. Иван Стоьов Алексов Согърков 1. Тане Тупанджията 2. Стое Танев Тупанджийски 3. Димитър Минев Златанов Кривошиин 4. Анто Стоев Тонев Тупанджийски 5. Иван Митев Иванов Кривошиин 6. Никола Иванов Кривошиин 1. Кръсто Петрунов Кръстов Табаков 2. Мине Златанов Маринков Кроивошиин 3. Мите Иванов Маринков Кривошиин 4. Веле Антов Колев 5. Коте Тончов Тренчов 6. Йордан Марков Соколов 7. Господин Минев Златанов Кривошиин 8. Георги Бонев Гълъбов Табаков 9. Стоян Лазаров Клинчарски 10. Иван Митев Иванов Кривошиин 11. Кирил Васев Бусев 12. Славе Антонов Италиянски 13. Йордан Николов Стоименов Терзийски 14. Владимир Йорданов Марков Соколов 15. Цветко Антонов Тонев Тупанджийски 16. Кирил Николов Търнев Тупанджийски 1. Алексо Хранов Тодоров (Игнятови) 2. СтоянчоБонев Хранов 3. Йордан Бонев Хранов 4. Методи Алексов Хранов 5. Христо Бонев Гълъбов Табаков 6. Цветко васев Трендафилов табаков 7. Найден Миладимов Стоименов Пудев 8. Райчо Христов Бонев Табаков 9. Рангел Младенов Хранов (Игнятови) 10. Добран Николов Младенов Клашненков 11. Димитър Рангелов Котев Цупарски 12. Димитър Младенов Хранов (Игнятови) 13. Евлоги Николов Младенов Клашненков 14. Любен Христов Ников Митрев 15. Йордан Николов Стоименов Терзийски 16. Йордан Асенов Бонев Гълъбов Табаков 17. Методи Георгиев Бонев Гълъбов Табаков 18. Кирил Рангелов Стоилов Гьорев 19. Иван Найденов Янев Алексов Табаков 20. Георги Методиев Алексов Хранов 21. Георги Найденов Янев Табаков 1879 – 1969 1885 – 1971 1891 – 1984 1893 – 1977 1894 – 1967

1884 – 1963 1894 – 1975 1912 – 1980 1914 – 1981 1910 – 1922 – 1923 – 1939 – 1978 1894 – 1980 1900 – 1974 1904 – 1976 1908 – 1984 1900 – 1974 1908 – 1855 – 1944 1904 – 1976 1908 – 1912 – 1904 – 1976 1908 – 1904 – 1976 1908 –

185 – 1964 1900 – 1974 1897 – 1963 1900 – 1981 1898 – 1971 1911 – 1972 1922 – 1981 1859 – 1934 1873 – 1930 1884 – 1969 1908 – 1904 – 1909 – 1858 – 1916 1872 – 1966 1890 – 1972 1901 – 1972 1903 – 1976 1927 – 1852 – 1908 1855 – 1944 1856 – 1918 1871 – 1938 1871 – 1960 1872 – 1943 1893 – 1959 1895 – 1942 1900 – 1975 1903 – 1976 1904 – 1976 1908 – 1914 – 1918 – 1958 – 1971 1922 –

1890 – 1931 1876 – 1940 1898 – 1982 1901 – 1969 1904 – 1904 – 1978 1905 – 1908 – 1908 – 1976 1909 – 1912 – 1978 1914 – 1919 – 1920 – 1920 – 1971 1925 – 1987 1930 – 1931 –

При някои от тези занаяти има известна потомственост. Такъв в случая с дядо Алексо Хранов, неговия син Методи и внукът му Георги, които са били три поколения миньори. Същото е и с Христо Бонев Табаков и неговия син Райчо. При музикантите дядо Тане, неговия син Стое и внукът му Анто са свирили на кемене (гадулка). Дядо Тане е умеел да свири с гайда и да бие тъпан, от което родът му е получил името Тъпанджийски. А синът му Стое е бил майстор за направа на кеменета от кленово дърво. Потомственост има и при Иван Митев Кривошиин, който свреше отлично на кемене, а синът му Никола завърши музикално училище и свири на цигулка и флейта. При строителите на сгради също се наблюдава потомственост. Такива има при Мине Златаров и синът му Господин, при Йорда Марков Соколов и синът му Владимир, при Мите Иванов Кривошиин и синът му Иван и внукът Георги. Освен това се вижда, че отделни лица са практикували по няколко занаяти. Например лицето Славе Антонов Италиянски е бил дърводелец, железар, бъчвар, колар и тенекиджия, а Кирил Васев Бусев е бил майстор строител, колар, бъчвар, налбантин, дърводелец и пр. Всеки един от тези занаятчии притежава и по малко земя и ограничен брой стопански животни, но главният му поминък е занаята. Голям е броят и на общи работници от селото, които работят в циментовия завод на гара Батановци (дн.Темелково) и неговите каменни кариери. Може да се каже, че почти от всяка къща в село Ракиловци има по един , я от някои и по двама души на работа в този завод.

Бачия

Друг вид договор е обичайното право в миналото до към 1912г., е било уговарянетои за образуване на “бачия”. Тя се е правела за 3-4 месеца (с най-силния млеконадой) през лятото с цел да се използва млекото на овцете наведнъж в по-голями количества за произвеждане на сирене, масло и извара. За тази цел, 2-3 седмици след Гергьовден, музниците от всяко стадо се отделят от яловината и се образува бачията само от музници. Бачия правят 2-3-ма или повече стопани, така че в нея да се съберат 120-150 глави овце музници. Първо измудват хубаво овцете и ги закарват в най-добрите меса за паша, за да наберат максимално количество мляко. Тогава измузват и премузват овците и измерват по отделно млякото на всеки стопанин. Млякото се измерва в оки. После всеки стопанин вземал от общото мляко на бачията толкова оки, колкото оки е внесъл в деня на контролното измерване, умножено по 4-5 ведра мляко. Едно ведро мляко имало 10 оки мляко. Или за всяка една ока получавал по 40-50 оки мляко. Примерни: Ако един стопанин е внесъл при конр=тролното музене и измерване 5 оки мляко, ще има право да получи 200-25- оки мляко от бачията. Отначало бачията се музяла по три пъти дневно: сутрин, обед и вечер, а по-късно по 2 пъти: сутри и вечер. Всеки стопанин ползвал бачията на няколко пъти по за 3-4 и повече дни, а зависимост от броя на овците, с които участвал в бачията. През рези 3-4 дни стопанина е бил длъжен да храни бача и овчарите, а с овците имал право да ис тори нива с “егрег” (заградено с тръни или леси място за пренощуване на овци). Този егрег се премества всеки ден или през ден. Бачът държи сметка за измусното мляко и за разпределението му между отделните стопани-участници в бачията. Той се ползва с неограничено доверие и честност. Последната бачия, която помня, е станала преза лятото на 1911г. и беше образувана от овчите стада на стопаните Яне Тонев Табаков (баща ми) от село Ракиловци и Николчо Стоицев от село Ковачевци, но от две съседни махали.

Воденици

През село Ракиловци или край него не минава пълноводна река за воденици. Наличната рекичка е слабоводна и пресъхва лятно време. Имало е само малка воденичка на родът Тренчови, която е служела за нуждите на този род. Тя се е намирала на дясния бряг в рекичката под “селската кория” и срещу днешния двор на рода Тупанджийски. Тази воденичка е работела до към 1910г., а сградата съществуваше до към 1915г. Воденичката е работела само пролетно време, когато е имало повече вода в реката. Хората от село Ракиловци са карали да им се меле брашно за хляб и ярма за добитъка, на водениците по течението на р.Светля. По нея имаше 4-5 воденици “Караджейки”, а именно: Краешката, Жабленската, Груьовата, Миялковата, Диневата, Стоилковата и Панджийската в село Ковачевци. Тези воденици работеха до към 1958г., когато бяха закрити и заместени с моторни (огняни) мелници в селата Сирищник и Калища, но скоро и те бяха закрити.

Празници и обичаи при тях

За хората в село Ракиловци по-важни празници през годината бяха следните: Нова година, Богоявление (Водици или Йордановден), Ивановден, Бабинден, Поклади (месни и сирни заговезни), Чист понеделник, Тодоровден, Младенци (Свети четиридесет хиляди мъченици), Благовещение (Благовец), Великден (Възкресение), Томина неделя, Еремия, Гергьовден (Джутджовден), Св.Кирил и Методи, Летни Св.Никола, Св.Тройца, Св.Дух (Спасовден), Св.Вартоломей, Горешляци, Видовден, Илинден, Преображение, Димитровден (Митровден), Вучляци или Мратинци, Св.Варвара, Игнатовден, Бъдни вечер (Бъгньивечер) и Коледа (Божич) 3 дни. 1. Нова година (Сурова). От незапомнени времена до днес Новата година в нашето село се празнува по следния начин: Вечерта срещу Н.Г. се събират 15-20 и повече ергени от селото, които се маскират (преправят): един като булка (невеста) в сая, шамия, скутач и бяло було (воал) на лицето; друг като младоженка с чемширова китка на дрехата си; трети като девер; други като поп с расо и калимявка, ковач, циганин с мечка (двама души наведени с покривало отгоре), старец с бяла брада и мустаци от кълчища. Други са облекли обърнати кожуси, препасани с червен пояс и на него окачени много звънци и клопатари, преметнали през рамо кросно като пушка и торбичка с дървена пепел за пушечна стрелба. На лицата си носят ликове (маски) на овен с рога, на дяволски глави със зъби от боб, нос от червена чушка, брада козина, рога и уши от коза. На тези така преобразени младежи казват “преправляци” или голями суроваскари, за разлика от децата “сурваскарчета”. Откъм 22-24 часа вечерта преправляците тръгват да обикалят от къща на къща и до сутринта обхождат всички мхали на селото. Във всяка къща ги очакват с нетърпение и радост от голямите и с малко страх от децата. Още от далече дрънкат силно звънци и като влезат в двора, застават пред вратата и викат: “Сурова, сурова година до амина”. Отварят им и те пак честитят. Деверите водят булката първо при стопанина на къщата, а после при другите възрастни. Невестата се покланя с бяла кърпа на ръка и целува ръка на стопанина и домакинята, които я даряват с пари. През това рвеме се свири на кемене, преправляците играят хоро и звънците дрънкат оглушително. Ковачът подвиква към стопанина да му подкове коня и да ис плати услугата. Месарят грухти като свиня – за да му дадат свинско месо. Бобара вика: “Имам пипер и зеле, нямям боб” – за да получи боб. Брашняра трака като воденица – зада му дадат брашно. Ракиджията казва: “Изстинал съм трябва да се загрея” за да му сипат в буренцето малко ракия и т.н. Накрая сурвакарите благодарят и благослават: “Догодина, до амина” и си заминават. Където не им отварят, обръщат колата на стопанина наопаки в двора. Голямите сурвакари избягват да се срещат с тези от съседни села, за да не се сбиват помежду си. На следния ден, от събраните продукти си приготовляват ядене за гуляй, а ако имат излишък, продават го и с парите си купуват вино. Ракията пият греяна със захар. Ядат и пият, веселят се и накрая понякога се сбиват помежду си. В по-новов време събраните пари се подаряват на местното читалище. Независимо от голямите сурвакари, на сурова ходят и малки момчета до 10-12 годишна възраст. Специално за сувакане децата си приготовляват сурвачки (суровакници) не от дрян, а от лескови пръчки, дебели 1,5 см. в диаметър и 50-60 см. дълги. По-дебелия края се изделва на плоскост дълга 12-14 см. и дебела 0,50 см. От двете тясни страни на плоскостта, с остър нож се цепват ленти, които се извиват дъгообразно настрани и се получава ветрилообразна фигура. С такава, оригинална за нашето село, суровачка и с една торбичка през рамо децата на групи от по 2-3-ма души от една махала, посещават всяка къща от по-близките махали в селото. Тръгват от към2-3 часа след полунощ и до сутринта приключват “суровата”, като избягват да се приближават до големите сурвакари, които ги гонят да им вземат парите. Във всяка къща сурвакат по гърба всякиго от домът и честитят с думите : “сурова, сурова и весела година, цървена ябука у градина, пълен клас на нива, живот и здраве на всички, до година до амина”. Домакинята ги дарява с пари, парче месо, орехи и ошав. С възбудено очакване и голяма радост децата посрещат и изживяват празноването на Н.Г. няколко пъти през своето детство и не го завравят до края на своя живот. Тази своеобразна новогодишна детстка радост е вече “мианло и сега е заменена с нова, съвременна детстка радост от многото новогодишни детстки играчки и други подаръци. Но днешната новогодишна детстлка радост не е така възпитателна и здравословна, както миналото в село. На Н.Г. традиционно ядене беше пача (пихтия) от свински крака, уши и опашка, подлучена с чеснов лук. 2. Богоявление (Водици или Йордановден) – 6 Януари. Това е черковен празник, накойто възрастните жени и мъже отиват в черквата и след черкуване се събират в черковния двор за хвърляне на кръста във и от водата в един голям котел. В нашето село, както се каза и на друго място, няма пълноводна река и за този черковен обряд се използва вода в голям котел. Кръстът се пуска от попа в котела и полсе мъжете се “наддават” с пари и който даде най-голяма сума, той вади кръста. Получените пари са за черквата. Считало се е за “голяма чест” на този, който извади кръста. Този обред е придобил нарицателния израз за някой случай на някого като се казва: “Той извади кръста”. На Богоявление има обичай да сипват вода в шията на Йордановците (мъже и жени), които празнуват именния си ден на този празник. Традиционно ястие на Богоявление и кокошка с ориз. 3. Ивановден – 7 Януари. На този ден празнуват името на Иванките и Ивановците. Къпат тези именяци, като им наливат вода в шията. Зетьовете къпят шуренайките си, а сватовете – сваките си за здраве и веселба. 4. Бабинден – 8 Януари. В миналото не е имало медицински акушерки в селото. Тяхната работа е извършвала някоя баба. На този ден родилките и главно първескините родилки за занасяли подаръци на бабата и там са устройвали угощение с ядене и пиене. 5. Заговезни или Поклади. Заговяване има пред всяки пости през годината, но главни заговезни са тези пред Великите пости, които са свързани с разни обичаи. Това са дните от 13 до 25 Февруари. Първият неделен ден са “местни заговезни”, а на втория неделен ден са “сирни заговезни”. На местни заговезни се заговава с месо, а на сирни – сирене. Вечерта на местни и сирни заговезни се “оратува” със запалване на сламени “оратници”. Това са дълги 2 м. Пръти, разчупени от към дебелия край и напълнени със слама, като са затегнати с връв горе и доле до сламата. Вечерта на заговезни щом се стъмни, младежите от всяка махала или къща излизат групово на открито и високо място и по-далече от сградите, където запалват оратниците въртят ги около себе си и момчетата викат на висок глас: “Орта, капата, дай ми чичо момата”, “Ако не ми я дадеш, ушите ще ми ядеш”. Оратуват момчета и момичета. Като изгори сламата в оратника, захвърлят дървото надалече и бягат у дома, за да не ги подлизват бълхи. Дървото на оратника не се внася в къщи. Оратуването не се прави от консерватизъм, а защото в езическата красота на тази нощ, лумнала в огньове, има не само приятна възбуда и красива гледка, но и сродяване с трапеза и сенките на едно българско минало, на една жилава традиция. През турското робство оратуването е показвало в кои къщи, махали и села са живеели българи. Дните между двете заговезни се наричат “простена” неделя (седмица), през която по-младите отиват при по-старите на “прошка”. Синове и дъщери семейно отиват при родителите си. Младоженци отиват на прошка при кума си. Който отива на прошка, занася погача или баница и шише ракия. След почерпване и преди хранене се извършва самата прощшка. Синът или дъщерята взема в лявата ръка шише с раки, застава пред бащата, хваща с дясната си ръка бащината дясна ръка, цалува я и му казва: “прощавай тате”, а бащата отговаря : “Да ти е просто сине, и от Бога и от мене”. Тогава синът подава му шишето с ракия, бащата пивнува ракия направо от шишето и го връща на сина, който пак му цалува ръка и отива за същото при майка си, чичо си и др. Същото правят дъщерите и техните деца. Жената не прави прошка с мъжа си. Казва се: “Они си простия”. До към 1922г., при ходене на прошка, по-младия прави три пъти “метание до земи” и тогава иска прошка от по-възрастния. После това метание се ограничило само пред родителите и кумовете, а по-късно съвсем се изоставило и забравило. А днес на младите това се вижда дори и смешно. На вторите заговезни се е правило и до днес продължава да се прави “хамкане” на варено яйце, бучка сирене или халва и и угаснал въглен. За тази цел от тавана виси конец и на долния край се връзва варено яйце, после сирене, халва и накрая угаснал въглен. Децата и по-големи се нареждат в кръг и на колене върху пода около висящия конец и яйцето се разлюлява. Всеки без да си служи (помага) с ръцете, гледа да захапе с отворената си уста яйцето, което го удря по носа. Избухва смях и така децата се веселят. Което дете успее да захапе яйцето, остава негово. После хамкането продължава с бучка сирене, халва и накрая с угасналия въглен. След приключването на хамкането, конеца се запалва от долния край и се наблюдава дали ще изгори без прекъсване до горе. Ако това стане означава, че животът на семейството ще протече без смущения през годината. На първите и вторите заговезни, освен други гозби на трапезата се слагат по трдиция вита баница и пържени яйца с масло. Остатъците от баницата се съхраняват в една торбичка на проветриво място и се изяждат след причастие (конка) в черквата или чак на Великден. 6. Чист понеделник. Това е понеделника непосредствено след сирни заговезни. Наречен е така, защото през този ден се извършва основно почистване и обезблажаване с дървена пепел на всички домакински съдове, лъжици, нощви, синия, столове и друга покъшнина. Изпират се месалите и други покривки и торби за хляб. През целия ден не се яде нищо. Прави се “едноница” чак на вечеря се яде традиционния “посен зелник” с прясно зеле, праз лук или зелена коприва. През цялата седмица не се пече хляб. Който върши това ще полудее, особено в сряда, и затова тази сряда се нарича “луда сряда”. На чист понеделник а започва да се сее овес под рало и на припек място. 7. Тодоровден (Тодорица). В първата събота от Великден се пости. Нарича се още “Конски великдан”, на който се надбягват с коне в частните стопанства. Освен празненство с коне, в по-далечно минало (до към 1905г.) на Тодоровден е ставало и друго празненство, на което в селото са се събирали и “ритали” млади невести. На този ден всяка домакиня варила царевица на зърна. Вземала погача хляб и тепсия с варената царевица и отивала след обяд в селото на обща светена служба. Там попа четел молитва, отрязвал по полвница хляб и вземал от царевицата. Пак там всяка свекърва завеждала новата невеста и те се ритали за адет. Пишещият тези редове помни, че пез неговото детство от 1903 до 1912г. тази обща служба на Тодоровден ставаше в училищния двор, но не помни да са се ритали невести. Вероятно това е ставало в по-предни години. Освещаването на царевицата, като храна за коня и ритането на невестите са били част от празника на коня, който е играл важна роля в живота на българина през вековете. 8. Младенци – (Св.40 хиляди мъченика) – 9 Март. На този ден жените и мъжете не работят нищо друго освен почестването на ливадите. Жените сеят лехи за разсад на чушки и домати. Садят краставици. Домакинята става рано, помита двора и изгаря купчина боклук. Същото прави и на гумното (хармана), където децата прескачат огъня, за да не ги подлазнят бълхи. 9. Благовещение (Благовец). На този ден родителите отивали на черква и не работели домакинска и полска работа. От този ден ливадите се забраняват запаша. За тази цел се забождали по границите на ливадата зелени шумки или са изкопавали купчинки земя (потки). Поставяли са зелени клонки от върба над вратата на всяка сграда във всеки дом. 10. Великден (Възкресение). Празнуваше се три дена и хората се поздравяваха, като казваха: “Христос възкресе” и другия отговаряше: “Во исина возкресе”. Това поздравяване се практикуваше до Спасовден. През годината това беше един от двата най-голями празници в живота на хората. Преди този празник селяните постеха близо месец и го очакваха с нетърпение и с голяма радост, особено децата. Последните няколко дни преди Великден се наричаха “велики четвъртък”, “разпети петък” и “дългата събота”. Съботата е наричана “дълга”, защото е последен ден от постите и хората очакват с нетърпение да се облажат, а който очаква вижда му се много дълго. В четвъртък или петък рано сутринта преди изгрев слънце, всяка домакиня сварява и боядисва 40-50 яйца с различни цветове, предимно червени и с разни шарки. Шарените великденски яйца са обичай, останал от езическо време и присвоен от християнството. Също тъй, в четвъртък или събота се омесва хляб. Част от тестото се използва за омесване на “шарена погача” и няколко “кукусника” , малки кръгли питки с по една бяло яйце в средата. На шарената погача наоколо са набучени в тесто няколко яли яйца, а в центъра едно червено яйце. Шарената погача се яде на първия великденски ден, а кукуаниците са за децата или се подаряват на близки деца. На великден се приготвлява ястие с месо и се меси вита баница. Който има, приготовлява си печено прасенце. За децата е най-голяма радостта да се чукат с боядисани яйца, за да видят чие ще излезе най-здрав борец и ще победи яйцата на другите. Майката на семейството всема прясно говеждо лайно, залепва го над входната врата и върху него налепва черупки от червено яйце. Същото се прави и на другите стопански сгради. Това се е правило за да плашат злите духове да не се вмъкнат в този дом. Както се каза, червените яйца са от езическо време, но са измислени от човека, за да се направи по-весел и радостен този празник за хората. На Великден всички, млади и възрастни, се обличат празнично и отиват на хоро в селото. В домът остава само един дежурен за добитъка. Най-оживен ден на хората в селото е бил втория (средния) ден. Тогава момите и ергените са излазяли облечени в най-новите си дрехи. На третия ден хорото е било сравнително по-слабо посетено и хората започвали да мислят за работата си. 11. Еремия. Този ден е празник против змии и гущери. Вечерта срещу Еремия, след залез слънце, децата вземали посипалката (малка лопатка за пепел и жар), машата или други железарии, дрънкали силно и обикаляли всички сгради в двора, като викали високо и напевно: “Бежите змии и гущеери, ютре е Еремия”. На тозии ден имаше събор в село Ковачевци. 12. Гергьовден (Джурджоден) – 6 Май. Този ден е предимно празник на овчарите или по-точно на овците-музници. Сутринта агнетата за първи път се лъчат от майките си. До гергьовден овчето мляко не се е използвало, защото се е считало за “нечисто” и “немолитвено”. За тази цел в миналото, сутринта на Гергьовден стопаните носили сол в черквата попа да й чете молитва и после я слагали в кърмата на овците. Преди изгрев слънце се кършели върбови клонки, с които се кичели вратите на всички сгради, за да бъде всичко жизнено като върбата с “мъзгата”. На Гергьовден всички млади и възрастни – се опасвали с колани от върбова кора, за да не ги боляла “кръстина”и да бъдат здрави и яки през годината. Мерат се на кантар, за да знаят с колко килограма нарастват годишно. Моми и ергени се люлеели на люлки от памучни или вълнени платна. Считало се за добро, ако на Гергьовден вали дъжд. Казвало се, че на този ден “всяка капка дъжд е жълтица”. През изгрев слънце се берат росни билки и полски цветя. Билките се поставяли в кърмата на овците за повече и по-маслено мляко. От цветята правели венци за първата овца-музница, за нейното агне, за котела я който се музе млякото и за бучката (бътелкята), в която се избива млякото за масло. Първата овца се нузе през хлебно колаче или през венчален пръстен или гривна, за да не се “оберало” и изгубило млякото на овците. На Гергьовден има обичай да се гърми с пушка за здраве на добитъка (стоката). Овчарите правили свирки (зурни) от върбова кора, навита спирално. На Гергьовден се разрешавало на овците еднократно да пасат по забранените ливади. На Гергьовден за първи път се яде печено ягне или яре. Стопанина хваща мъжко ягне, завързва на рогчетата му по една свещичка, запалва ги и прочита молитва. А предварително изкопавал малка трапчинка или вземал паничкав, заколвал агнето и кръвта изтичала в паничката или в трапчинката. С тази кръв са намазвали челата на децата за здраве. Издоеното млако се подсирвало с прясно сирище от закланото агне и след изцеждане, подир обяд, заедно с цедилката се занасяло в село на “светец”, където попа му четял молитва и си отрява по-голямо парче сирене. В по-далечно време същото се е правило и с пеено агне в тепсия. След приключване на всички обичаи на Гергьовден, венците не се оставят да бъдат газени от хора и добитък, а се занасят и хвърлят във водата на реката или в някой вир с вода. 13. Св.Св.Кирил и Методи – 24 Май. Още отпреди Освобождението ни се празнува като ден на просветата и славянската писменост и култура. Празнуваше се два дни. В село Ракиловци на този ден в училището се устройваше и провеждаше празненство за годишния изпит на учениците в присъствието на родителите. На предния ден не се учеше и учениците отиваха в планината и по ливадите да берат полски цветя, от които виеха венци и окичваха вратите и прозорците на училището. Вътре по стените на учебните стаи се окачваха хубави цветни картини на изучавани животни: лъв, тигър, слон, маймуна, жираф, орел-кондор, бухал, мечка, лисица, вълк, елен, кон, крава, овца, лама, цъфнало ябълково дърво с кацнал пеещ скворец и др. Учениците бяха празнично облечени и насядали прилежно и мирно в чиновете си. Пред тях и край стените са насядали родителите. Учителят извиквал един по един учениците и на всякой задавал по някой въпрос. Учениците старателно и с повишено самочуствие или със запъване отговаряха. Други декламираха с патос и напевно стихотворения за Кирил и Методи, Отец Паисий, за Христо Ботев, Апостол Левски и др. След изпита учениците получаваха свидетелствата си и ставаха готови да се включат като помощници в своите домакинства и стопанства. Други се наемали за овчарчета, говедарчета и др. По-рано училищното празненство приключвало с раздаването на свидетелствата, но в по-ново време (откъм 1920г.) започнало да продължава с угощение, за което родителите донасяли хубави гозби, баници и др. Това ставало и след 9.IX.1944г. Преустановено били през 1972г., когато училището били закрито поради липса на деца за ученици. На Св.Св.Кирил и Методи се устройваше събор в с.Сирищник. 14. Летни Св.Никола. Това е черковен празник на патрона на черквата в село Ракиловци. Един-два дни преди този празник, клисаря и поляка с кон посещавали всяка къща в селото и по махалите да съберат волни пожертвования в пари, брашно, боб, червени чушки, сол, ракия и др. Част от тези продукти продавали и със събраните пари се купувал овен или теле и от него се приготовлявало курбан. Всяко семейство отивало на този “светец” като си носило погача хляб, паница и лъжици. Слагало се обща трапеза на земята в двора на черквата. Попът четял молитва, след което от казана с курбана се раздавало на всяко семейство по равно. Излишният курбан се разпределял в котленки за онези от семейните членове, които не са могли да отидат лично на “светеца”. В миналото Св.Никола летни се е празнувал и за болеста “Ограма”, при която се изкривявали краката, ръцете, очите и устата. Вярвало се, че тази болест се причинявала от стъпване (нагазване) под шипок. За това на този ден не се ходило или стъпвало под шипка. До към 1925г. черковния празник на летни Св.Никола се е придружавал и със събор при чрквата, доле в рекаат. 15. Св.Тройца. На този ден се празнувало, за да не “кълца град”. Устройвало се е “Светец с курбан” в местността “Св.Тройца” при два дъба. И за този “Светец” се правило същото, както на Св.Никола. 16. Спасовден (Св.Дух). На този ден се устройвало “Светец” при големия дъб до Пиндрачовата къща. Предполага се, че този дъб е над 1200 години възрастен. Дънерът му едвам се обхваща от пет души. И на този ден се прави същия “Светец”, както и на другите два: Св.Никола и Св.Тройца.

	17. Вартоломей. Празнува се да няма буря и силен вятър.

18. Петровден – 12 Юли. 19. Горещници – 13,14,15 Юли. Празнува се да няма пожар. 20. Видовден. През този ден не се стои край вода. Нощта срещу Видовден е Великдена на самодивите. Празнува се за предпазване от “учиношки”, като урочасване, магии и пр. 21. Илинден – 3 Август. Празнува се за от грамотевици и да не бие градушка. 22. Макавей – 14 Август. 23. Преображение – 19 Август. 24. Богородица –28 Август. 25. Св.Иован е отсечена глава 11 Септември. Nq се яде нищо червено. 26. Св.Симеон – 14 Септември. Започва есенната сеитба. 27. Малка Богородица – 21 Септември. 28. Кръстовден – 23 Септември. 29. Петковден – 27 Октомври. 30. Димитровден (Митровден) – 18 Ноември. Празнувало се против мишки (поганци) да не сяждали дрехите. Не се влизало в стаите, не се работело нищо в тях, не се отваряли сандъците с дрехи, нбе се споменавало думата поганци. Жените не шият, не перат и не кърпят дрехи. На този ден се устройвал събор в гр.Радомир и траял 2-3 дни. 31. Архангеловден (Ранджеловден) – 18 Ноември. 32. Вучляци (Мратинци) – 9,10 и 11 Ноември. През тези дни всички, които имат добитък, не работят полска работа, за да не ги нападнат вълци. Жените не работят нищо по дрехите на мъжете си. Добитък не се впряга в ярем. 33. Св.Катерина – 7 Декември. 34. Андреевден – 9 Декември. 35. Св.варвара – 13 Декември. Жените не извършват женска работа. Вари се смес от боб, царевица, жито, леща, защото от тази дата денят започва да се увеличава, колкото житно, царевично, бобено зърно. 36. Св.Сава – 18 Декември. 37. Игнажден (Игнятовден) – Празнува се от всички и най-много от млади жени, за да раждали по-лесно. На този ден се вярва и ордава голямо значение на “подлазването”. Гледа се кой пръв ще посети домът. Най-лош бил подлаза от бездетен човек, защото годината щяла да бъде лоша за този дом. На Игнажден, сутринта още в тъмно, всяки от семейството който излазял навън, връщал се сдъбова шумка и благославял: “Добро утро, дошел е Игнятовден и се пофальиль с живот и здраве, с мед и масло, с пуна къща дечица, пуна кошара с ягнета, телета и прасета. Тъкъ-тъкъ бабини пиленца, по село ходили и кът носили”. Обикновено майката сутрин първа е ставала, излазяла навън и се връщала с дъбова шумка, а после и останалите. Ако децата са забравили този обичай за благославяне, имали са случай да го чуят отново от майката. На сутрината майката раздавала на всякиго по шепа ошав от сушени сливи и круши. 38. Бъдни вечер (Рождество христово) – 6 Януари. В селото това е бил най-голямият празник с най-многото обичаи, Рано сутринта, още по тъмно, двама мъже от семейството отивали в гората, отсичали не голямо дърво (дъбово), качвали го на рамене и без да се влачи по земята, занася ли го у дома. Това дърво служило за “бтдник”. Дебелият край на дървото се отрязвал дълго 50-60 см. и се оставял в огнището. Шумките на “бъдника” се използвали сутринта за внасяне в стаята, като с тях се благославяло: “Добро ютро. Дошел е бъдни вечер и се пофалил с живот и здраве, с мед и масло, с пуна къща с дечица,пуна кошара с ягнета, телета и прасенца, тъкъ-тъкъ бабини пиленца, по село одили у кът носили”. Последнто “за бабини пиленца” означавало преносно и за децата, които където и да ходят, пак да се завръщат в бащиното огнище. Един или два дни преди Бъдни вечер домакинята е приготвила мек хляб и една нашарена погача “боговица”. Върху нея с продълговато на пръчки тесто е образувано егрек с овци, овчар, колиба, куче, както и рало, ярем, волове и орач с остен. Отделно се омесват колачета и рогачета за децата. А за Бъдни вечер са омесвали топла пита с късметчета: пара, бяло кпче, клечка, бобено зърно, сламка и др. Парата е касата надомът, боба е овците, клечката е козите, сламката е нивата, копчето е кошарите, клонче с пъпки е овощията и пр. При разкъсване на питата първото парче се нарича и оставя за Св.Богородица. Майката разкъсва питата и на всеки дава по парче. За бъдничерската вечеряса приготовлявали постни ястия: варен боб, варен ошав, посен зелник с тиква, зелеви сърми с ориз, счукано конопено семе, счукан чесън и др. В боба и ошава се слагат по малко стафиди и по 2-3 броя смомини. Надвечер се донасяла чиста слама, постиляли са я в един от ъглите на стаята, застиляли са я с нова рогозка и върху нея нова чрга и нови възглавници. На тази бъднивечерска постеля се слагала бъднивечерката трапеза – ниска и кръгла синия, върху която са поставали всички постни ястия. Вечерта всички от семейството се измиват и преобличат. За всякиго има по нешо ново: чорапи, риза, горна дреха, шапка и др. Тогава бащата взема един свредел и за завърта няколко пъти в дебелия край на “бъдника”. След бащата това правят и синовете в същата дупка. Това завъртане на свредела в бъдника означавало синовете да се въртятоколо бащиното огнище. После бъдника се оставял заровен в пепелта на огъня в огнището, за да поддържа огъня за утрешния ден и за бъдещето. За Бъдни вечер са се завръщали отдалече всички синове. След всички тези приготовления, около синията е насядало направо върху постелята цялото семейство. Запалвало се е свещ върху погачата на софрата. Всички ставали на крака и се обръщали с лице на изток. Бащата или друг мъж от семейството прочита молитвата “Отче наш” и се прекръствали. С тамян върху лопатка с огън или в глинен съд се прикладявали всички стаи в къщата и оборите. След това бащата взимал малка синия с малко от всяко ядене и хляб, излазял вън на двора, обръщал се към небето и извиквал три пъти на глас: “Джермане, облаче, слезнете и елате да вечеряме сега, а не летос да ни тражите по нивите на полето”. “Приготвили сме всичко за ядене и пиене”. “Елате да вечеряме”. Връщал се вътре и оставял настрана синията с гозбите. Чак тогава започвали първо да се черпят с по чашка ракия и после да се хранят. Най-напред разкинвали питката с късметите и гледали кому какво се е паднало. Първото парче се е оставяло за Св.Богородица. Тогава започвали да се хранят. Първо се ядял тиквеника, после сърмите, фасула и накрая ошава. Майката вземала едната смокиня от ошава, разкъсвала я и дава по парченце на всекиго, а втората смокиня запазвала за лек на болести по хората и добитъка, тъй като смокинята се считала за лековита. Със смес от смокиня и чесън са намазвали под опашката на говедата, за да не боледуват и през лятото да не щръклеят. След вечерята, синията с отпадъците от ястията се премествала от постелята, слагала се настрана неразтребена и с метла се измитали трохите от постелята. Тогава бащата взимал торбичка с орехи и започвал да ги дели, като на всекиго давал по еднакъв брой (по около 10-15) орехи. После давал и по 2-3 ябълки. Започвали да играят на орехи с чифт и тек (чимнитек). Разказвали си разни смехории и наставало време за спане. Всички спали на новата постеля, която се вдигала чак на третия ден на Коледа. Бъднивечерската свещ се запалвала против градушка през лятото. Когато се зададе градоноден облак, запалвали свеща, изнасяли я вън на двора обръщали капаци с дъното нагоре и викали с висок глас: “Натам Джермане, натам в гората, дето псета не лаят и деца не плачат”. 39. Коледа (Божич) – 24,25,26 Декември. Празнува се три дни като Великден. На първия ден сутринта, преди разсъмване, от всяко семейство или къща две деца взимали едното малка секира или голям нож, а другото – торбичка със слама. Отивали в овощната градина, спирали се пред всяко дръвче и едното дете с ножа казвало: “Че те сечем”, а другото казвало: “Немой, немой, че роди” и му поставя няколко сламки между клоните. Така се изреждали всички дръвчета в стопанството. Този обичай се нарича “засичане на овощните дръвчета”. А снегът скриптял под краката на децата. Когато се връщали у дома, бузите им били розови от студа и кристално чистия въздух. Бащата ги черпил по чашка греяна ракия с мед, която пиели с житни сламки, за да не влизат в носа алкохолните пари. После децата взимали уловените с керемиден капак през божичевите пости врабчета, очистени, набодени на дървен ръжен, опичали ги на шиш върху жар в печката или в огнището и с тях се облажвали всички в домът. Преди да хапнат от врабчетата, децата подскачат да пипнат тавана на стаята за здраве и да видят колко са пораснали. Рано сутринта на Коледа, докато още всички спят, домакинята ставала и поставяла гърнето с киселото зеле и свинското месо да ври на печката, за да се приготви традиционното ястие, нареено “вариво”. Чак тогава всички се събуждали и чували как кръкне гърнето (тенджерата) с варивото и им ставало едно приятно изживяване, което може да си го представи само този, който лично го е изживял в действителност, след дълги пролетни пости. Докато се готвело ястието, децата играели с орехи на пари. Върху забиен на пода пирон се поставя пара от 5-10 или 20 стотинки. От 2-3 м. Разстояния всяко дете се цели с орех да събори мометата. Който я съборел, той печелил парата и изстреляните орехи. Рано сутринта домакинята, снахата или момата помитали за “адет” стаята и сметта се изнасяла във “фута” (престилка) навън. Друг я пресреща на прага и я пита: “Що носиш?”, а тя отговаря: “Сребро и злато, а ти що носиш?”. Отговаря: “Мед и масло”. Боклука се изгарял на гумното, а децата прескачали огъня за да са здрави и да няма бълхи в къщи. След обедване всички отивали на хоро в селото. В къщи оставал само един човек да се грижи за добитъка. В селото младежите играели хоро, жените се разговаряли помежду си за разни работи, мъжете влизали в кръчмите да пият, пеят и разговарят, а децата тичали, гонели се около хорото или наобикаляли халваджията и зяпали изкушаващите ги захарни петлета. Същото се повтаряло на средния и третия ден. На средния ден имало най-много хора на хорото. Момите обличали най-хубавите си дрехи и накити. Коледари в нашето село не е имало.

Празници с разни поверия

Освен религиозните и гражданските празници имало е и двойно повече други, които са свързани с вярване във видими и невидими същества. Имало е и предхристиянски-езически празници, узаконени при християнството, с означение кога какво да се работи, какво да се яде ипр. Тези езически празници са станали неизкореними и могъща езическа традиция, запазила се до наши дни. Нашият селянин мниго вярва в добри и лоши духове и затова празнува за от мишки, смии, градушки, разни болести по хората и добитъка, змеове, самодиви и пр. такива празници през годината са следните: 1. Миши празници (Мишляци) – 8,9 Ноември. На Димитровден и следващия ден се празнува и за от мишки. На тези дни жените не работят нищо във връзка с облеклото на семейството си. Не шият, не плетат, не кърпят, не парат дрехи и не отварят сандъка с дрехите, дза да не ги сяждат мишките. 2. Змийски празници. Това са дните на младенци (22 Март), Благовец (7 Април) и Еремия. Вечерта срещу тези празници, след залез на слънце, деца тичат около сградите в стопанския двор, дрънкат тенекии и викат на висок глас: “Бежите змии, гущери, ютре е Еремия или Младенци, или Благовец”. В случая за дрънкане най-често се използва посипалката (малка лопатка за пепел) и машата. 3. Вълчи празници (Вучляци или Мратини дни). Това са шест дни през месец Ноември, на които не се работи нищо от жените за мъжете. Не се плете, шие, кърпи, пере и пр. за мъжете, за да не ги нападат тях и добитъка вълци при отиване на полето или в гората. 4. Празници против градушки. Това са всички четвъртъци между Великден и Спасовден. През тези четвъртъци не се работи нищо на полето. 5. Празници против пожар. Това са дните 15,16,17 Юли, наречени “горешляци”, през които не се работи нищо с огън. 6. Празници против болести. Такъв ден е Бабинден 27 Декември. На този ден не се работи нищо с добитък. Не се впряга. 7. Празници с подлазване. Това са Игнажден – една седмица преди Коледа и Янино зачатие – на 23 Декември. Вярва се, че на тези дни сутринта, който човек първивлезе в домът ти, на неговото посещение ще се дължи всяко хубаво или лошо, което ще се случи после в този дом. Вярва се, че има хора с добър поглед и хора с лошо очи. Населението на село Ракиловци много вярва и отдава голямо значение на подлаза на Игнажден сутринта. Всяка домакиня гледа на този ден нейния дом да бъде подлазен от човек с добри очи към този дом. От това, какъв чоек е подлазел нейния дом, тя вярва, че от него зависи, как ще вървят работите му през годината. Същото значение се отдава и за подлаза на Янино зачатие. За най-лош подлаз се смята подлаза от бездетен човек. 8. Минаване (Прескачане) на път. Съществува вярване, че който пътува не бива да му се пресича пътя. Ако котка (и особено, когато тя е черна) му мине път, на лошо е. Да се върне е по-добре. В наше село често се наблюдава, когато по пътя се движи един или повече хора или натоварена кола и в това време идва напреко човек той спира и след като отминат хората или колата, чак тогава прекосява пътя. В случая и двете страни (пътуващия и прекосяващия) вярват, че прекосяването на пътя пред пътника или колата носи лошо на пътника и затова някои не прекосяват път пред пътник или кола, особено ако тя е натоварена. 9. Среща. Когато някой тръгне на път, гледа кой пръв ще му срешне. Ако е поп, на лошо е. По-добре е да се върне. Гледа се, дали ще го срещне човек с пълни или празни ръце. Ако е с пълни ръце – на добро еи ще му върви напълно, ако е с празни ръце – на лошо е и няма да му върви това за което е тръгнал. 10. Поливане вода. При тръгване на път, разлива се вода пред пътника, за да му върви като по вода. Същото се прави (практикува) и при откриване на ново предприятие, завод, мост, ж.п. линия и др. 11. Петъчен ден. Жените не предат, не тачат, не перат, не плетат и пр. е петъчен ден, за да не се случи нещо лошо в семейството и в домът им. Това е почит към Св.Петка. 12. Постни дни. Такива дни са били сряда и петък, през които редовно се е постело. Не се е ядяло блажна храна: месо, мляко, масло, яйца, мас, сирене и пр., а само постна храна. След пречистяване (комка) в черквата, можело да се яде и риба. Който постел в сряда и петък бил праведен пред Бога, а койот блажел е греховен подлежи на наказание от него. В случая религията е свързвала вярата с хигиената на човешкия организъм, защото при непрекъснато блажене в организма се натрупват отрови, които причиняват заразни болести у човека. Тази вяра все още съществува и днес у старите хора, които продължават да постят в сряда и петък, както и през всички пости в годината. В миналото, който не е постел през постите не е можел да се причестява в черквата. Попът не му давал комка, защото непостилия е бил греховен пред Бога. 13. Тримирие или Триница. Три дни не се яде само се пие вода. В миналото черквата е налагала “тримирие” като наказание на някого за изкупуване на сторен грях. Сега “тримирието” продължава да се налага самоволно от стари хора на “чист понеделник” след сирни заговезни и преди “великите пости”. Прилага се с цел да се пречисти човешкия организъм от отровите, останали от употребата бна блажните храни през зимата. Освен това, ако не се “тримири” на “чист понеделник”, вярва се, че може да се случи нещо лошо на неизпълнилия. “Едноница” е, когато за един ден не се яде и пие нищо.

Домашни култови служби

Всеки дом в селото си извършваше служба на опреден ден през годината. Този ден е бил на светеца, избран за покровител (патрон) на даден дом. Можело е един и същи светец да бъде избран за патрон на повече семейства, а можело едно семейство да си избере и повече от един светец. Така, едни семейства правели такава служба на Арахангеловден (Рангеловден), други на Димитровден (Митровден), трети на Никулден, на Петковден (Пейинден), на Св.три Светители и пр. Тези култови служби се правели вечер и без поп. На тях са присъствали всички домашни хора и мъже от съседните домове. Жени от съседи не отивали на такава служба в съседи. За такава служба домакинята приготовлявала хубаво ядене, мек хляб и8 варено жито, а стопанина – ракия и бъклица вино. Слага се дълга трапеза и на нея тепсия с варено жито и погача със забодена свещ. В малък глинен съд с въглени се поставя тамян за кадене. Домакинът или някой от мъжете прочитал молитвата “Отче наш” и всички се кръстели на края казвали “Амин дай Боже”. След това домакинът взимал погачата, наряазвал я плитко с нож на кръст, а друг мъж взимал бъклицата с виното и по нарезите наливал по малко вино, като казвал: “Айде да е на аирлия. От небето да тече, от земята да расте и берекет да натегне”. От погачата първо оставяли парче за Св.Богородица, останалата част нарязвали на парчета и пред всекиго по едно. Започвали да се черпят с ракия и замезват с туршия. После се хранели, приказвали за обществени и полски работи и пр. След това отивали в друга къща и пр. Маслосвет Някои семейства извършвали по същия начин друг вид култова служба, наречена “Маслосвет”. Тя се извършвала през дена и с поп. Маслосвет обикновено се правил на имения ден на главата на семейството или на друг член от това семейство. За маслосвета се поканвали близки роднини. Приготовлявали се празнични ястия, ракия и вина.

Поздравления

В нашето село хората употребляват различни поздрави при раните случаи. Така например: При минаване край някого: “Помози Бог.”. Отговаря: “Дал Бог добро”. При среща с някого: “Добра среща”. Другият отговаря: “Добра среща”. При изпращане: “На добър път” или “На добър час”. Отговаря: “Остани със здраве”. При дълга раздяла: “Сбогом и на добър път”. Отговаря: “Сбогом и остани си със здраве”. При кратка раздяла: “Довиждане”. Отговаря: “До скоро виждане”. При посещения сутрин: “Добро ютро”. Отговаря: “Добро ютро и добре дощел”. А госта отговаря: “Добре заварил” или “Добре нашел”. При посещение на обяд: “Добър ден”. Отговаря: “Добър ден и добре дошел”. А госта отговаря: “Добре нашел” или “Добре заварила”. При посещение вечер: “Добра вечер”. Отговаря: “Добра вечер и добре дошел”. А госта отговаря: “Добре нашел”. При раздяла вечер: “Лека нощ и приятни сънища”. Отговаря: “Ваша по-лека”. При работа на полето: “Аирлия работа”. Отговаря: “Нека е, да си жив и здрав”. При нова дреха: “Честита нова дреха”. Отговаря: “Благодаря, да ти се връща”. При заварване на ядене: “Наздраве, да ви е сладко”. Отговаря: “Благодаря”. При ръкуване: “Живо-здраво”. Отговаря: “Здравей” или “Как си? Добре ли си?”. Отговаря: “Благодаря, добре съм, а ти що чиниш?”. Отговаря: “Арно съм”. А по-старите хора отговарят: “Сполай мна Бога, арно сън”. При среща на женен: “Що ви чинят децата?”. Отговаря: “Арно са, сполай на Бога”. При изказване на благодарност: Ногу благодаря. Жив и здрав да си”. При изпращане на някого: “Ногу здраве на всички. Кажи им че сме добре”. При обръсване или друго нещо: Честито”. Отговар: “Благодаря. Да си жив и здрав”. На Коледа: “Честито Рождество Христово”. Отговар: “Благодарим. Да си жив и здрав”. На Великден: “Христос Възкресе”. Отговар: “Воистина возкресе”. На Нова година: “Честита Нова година”. Отговар: “Багодарим. Честита и на тебе”. На имен ден: “Честит имен ден. За много години”. Отговор: “Благодарим. Да си жив и здрав”.

Клетви

За да се потвърди истината или да се отхвърли обвинени изричат се разни клетви. Жените изричат повече и различни клетви отколкото мъжете, които пък повече псуват. Жените се заклеват като казват: “Жив ми Господ”, “Жива ми, Св.Богородица”, “До ютре да не осъвна”, “Да ме убие лебо”, “Да пукна”, “Да окьоравея”, “Аир да не видя” и пр. Когато проклина някого казва: “Мижав да оди”, “Змия да го изаде”, “Да пукне дано”, Да му окапят ръцете”, “Жив да не се върне”, “Непрокосан да оди”, “Чума да го тръшне”, “Бел свет да не види”, “Църната земя да го погълне”, “Убил го лебо”, “Убил го Марено” и пр. Жените се кръстят и казват: Ете стрино Пено, ако не веруеш, църната земя да ме прибере”. Клетвата: “Убил ме Марено” идва от името на старославянското божество Марен – бог на лошото и злото. Също тъй, от името на този Бог Марен произхожда и днешното име Мраката – областта на юго-изток от гр.Радомир.

Приказки за деца

1. Нямала си баба работа, купила си прасенце. Що ти е бабо прасенце? – Да ми пусне масчица. Що ти е бабо масчица? – Да си намажа колца. Що ти е бабо колца? – Да си докарам дръвца. Що ти е бабо дръвца? – Да си запаля огин. Що ти е бабо огин? – Да си сваря чорбица. Що ти е бабо чорбица? – Да си нараня дечица. С тази приказка децата се учат да мислят и говорят логично. На въпроса: Що ти е бабо прасенце? – не може да се отговори: Да си докарам дръвца. Прасенцето се отглежда за масчица, масчицата се употребява за намазване на колцата, с които се докарват дръвца, с които се клади огън, на който се вари чорбица, с която може да се нахранят дечицата. 2. Айде да ядеме. Пръстите на ръката се именуват: палец, показалец, среден, безименени малчо. Палчо казал: “Айде да ядеме”. Показалчо казал: “Няма какво”. Средчо казал: “Каквото има, това ще ядеме – по една коричка”. Безименчо казал: “Като няма какво да ядеме, яйде да крадеме”, а Малчо казал: “А-а-а батковци, вие сакате да крадете, ама я че ви обадя на дедо поп”. Тогава Палчо, Показалчо, Средчо и Безименчо натупали Малчо и затова той останал малък. С тази приказка на децата се показва: Първо, че гладът е лош съветник, който подтиква децата и въобще хората да крадат и затова не трябва да има гладуващи; Второ, че кражбата е грях, за който дядо поп наказва и трето Малчо останал малук от този бой. 3. Беж да бягаме. Еднъж едно пате чишнало на пясъка и от лайното му се вдигнало пара. Патето се уплашило, че земята се е запалила и оно побегнало да бега. Бегало, бегало и г осрешнало едно петле. Оно го прашило: “Що бегаш?” Патето рекло: “Беж да бегаме, че земята се е запалила”. Двете заедно побегнали и бегали, бегали и срещнали едно зайче. Оно ги прашило: “Оти бегате?”. А они му рекли уплашени: “Беж да бегаме, че земята се е запалила”. И тримата побегнали. Бегали, бегали и ги срещнал един тараеж. И он ги прашел от що бегая, а они му рекли: “Беж да бегаме, че земята се е запальила”. Четворица бегали, бегали и срещнали лисица, а она ги праи оти бегая. Они у казали защо бегая. Петимата бегали, бегали и срещнали един вук. Он ги прашал оти бегая и они му казали да бега с них, че земята се е запальила и гори. Он им поверувал и побегнал с них. Бегали, бегали и ги срещнала една мечка. Прашала ги оти бегая, а они у рекли да бега сос них, че земята се е запалила. Седмината бегали наедно цял ден. Стевнило се и како бегали през гората, паднали у една дълбока и широка яма. Тамо стояли два дена и една нощ. Огладнели и кума лиса рекла: “Айде, на когото името е най-лошо, него да изядем” и она почнала да нарича името на всички така: “Лисо, лисенце, убаво именце, мецо,меценце, убаво именце, вучо, вученце, убаво именце, тарлю, тарлище, лошо имище, дръще да го изядем”. Изяли тараежа, но он им бил малку и кума лиса пай заванала да нарича имената поред: “Лисо, лисенце, убаво именце, мецо,меценце, убаво именце, вучо, вученце, убаво именце, заю, заище, лошо имище, дръжте да го изядем”. Изяли и заяка, но и он не им стигнал. По същия начин кума лиса изредила имената и като стигнала до патето казала: “Пате-патище, лошо имище, дръжте да го изядем”. Изяли и патето, а после и петлето. Останали само тримата: лисицата, вуко и мечката. Тогай кума лиса, нали е итра, рекла: “Мецо наведи се, кучо вълчо да се качи на гърбо ти, а я че скокна връз него и от тамо лесно че изкоча горе на земята. После че спуща опашката си и че изтегля двамата. Они се согласили и лисицата се метнала върху гърбо на вуко и от там изкочила горе на земята. Така лисицата сос итрина се спасила, но забравила обещанието си да помигне сос опашката си за спасението на вуко и мечката. Оно останали у ямата. Наскоро минал покрай ямата един ловец. Он насочил пушката да убие вуко и мечката, а они му се примолили да не ги убива и после че му подарят по едно мече и вуче. Ловджията се смилил, не ги убил и им помогнал да излезат от ямата. След време мечката и вучицата подарили на ловецо едно мече и едно вуче. Кога пораснали они станали помощници на ловецо. Поуките от тази приказка са следните: 1. Децата се запознават с животните, които се срещат по нашите земи. 2. Запознават се с оличителната черта и природата на всяко животно, а именно: че патето е глупаво, заека страхлив, лисицата е хитра и пр. Въз основа на тези отличителни черти остават нарицателни в говоримия език следните изрази: Глупаво като пате Гордо като петел Страхливо като заек Хитро като лисица Гладно като вълк Тромаво като мечка 3. По-силното животно изяжда по-слабото, а се страхува, подвива опашка и бяга или се подмилква на по-силното от него животно. Това е закона на природата (джунглата). За да не се натъжават децата, краят на приказката е благоприятен за вълка и мечката, които подаряват на ловеца по едно нещо, коет осъбужда радост в душата на всяко дете и то би желало да бъде на мястото на ловеца. 4. Караман, Доламан и Камджи-кучка. Имало едно време един ловец. Он и сестра му живели в убава къща сред гъста гора. Ловецо имал три верни кучета. Едното било черно и се наричало Караман, другото Доламан и тртото Камджи-кучка. Караман бил най-едър и най-силен, Доламан бил жълтеникъв, малко по-малък и много силие. Камджи-кучка била сива, дълга, тънка като камджик и бегала най-бърже. През ден, през два ловецо взимал кучетата и въоръжен с лък и стрели одил на лов из околните горо. Убивал по някой заяк, сърна или дива свиня. Месото ползвал за ядене , а кожите продавал на пазара. Убивал и други зверове като вълци, лисици и мечки. От кожите им си правил убави дреи за него и сестра му. Еднаж ловецо ошел на лов из гората, ама не земал с него кучетата си. Като излезнал на една поляна сред гората, вишел една група глигзнье. Пуснал една стрела и раньил един глиган. Он се разлютил и погнал ловецо. Он побегнал и успел да се изкатери на едно високо дърво. Глиганите дошли при дървото и зафанали да го фризат. Ловецо имал ловджийски рог-свирка и с нея силно изсвирил. Кучетата му като чули свирката, дотърчали и се нафърляли връз дивите свинце. Караман ги удавлявал, Доламан ги разкинял, а Камджи-кучка црева размотавала. Така кучетата спасили господаро си от дивите свинье, защщото они чели да пригризат дървото и разкинат ловецо. Други път ловецо, пай без кучетата си, ошел на лов у горта, убил една сърна и навращане се спрел да си починье при едно кладенче под големо дърво. Полегнал и заспал. А в това време дошли разбойници, вързали ловецо и искали да го убият. Он им се примольил, преди да го убият, да му изпунат едно последньо желание – да му отвържат краката и дясната ръка, за да се покатери на дървото и тамо да си изсвири една песен. Разбойниците го послушали и му развързали носете и дясната ръка. Ловецо се изкатерил на дървото и изсвирил силно със свирката си. Кучетата щом чули свирката, дотърчали тоз час и издавил иразбойниците. Караман ги залапвал за гушата, Доламан изкормувал, а Камджи-кучка само црева точила ро разкьето. Сестрата на ловецо била ногу убава мома. Един царски син, кога бил на лов из гората, вишел момата и се влюбил у нея. Она обикнала царевия син, а брату, ловецо, не я давал. Еднаж ловецо пай ошел на лов без кучетата си. Сестра му ги вързала със синджирье, затворила ги у един зимник и запунила ушите им с памук и олово, Момата се удумала сос царскио син, он да фане брат ю, да го върже и затвори. Така да го накара да му даде сестра си за жена. Ловецо кат убил една лисица и два заека, се вращал за у дома. Бил уморен и се отбил да почива под едно дърво. Полегнал и заспал. В това време дожел царскио син с дружината си, вързали ловецо и го заплашили да не мърда, оти че го убият. Тогай он ги помольил да му отвържат само едната ръка и за последн път да изсвири една песен на сестра си. Отвързали му ръката и он изсвири свирката. Кучетата му не могли да чуят свирката. Само Камджи-кучка слабо зачула нещо и зафанала сос крако да чеша ушите си. Успяла да отпуши едното си уше и чула свирката на господаря си. Зафанала силно да дърпа синджира си. Караман като вишел Камджи-кучка да се дърпа и скимти, и он дръпнал силно синджира, откинал го. Същото направил и Доламан и кучката. Пробили вратата и бърже дотичали при ловецо. Налетели царскио син и дружината му и зафанали да ги апат. Они бърже се метнали на конете си и избегали. Така верните кучета пай отървали своя господар. После ловецо станал каил и сестра му станала жена на царскио син. Поуката от тази приказка е, че те научават че кучетата са верни приятели на човека, дори по-верни от човека за човека. 5. Добрата и лошата кака. Някогаш имало един мъж и една жена. Они са имали едни момиче Добринка. Майката уряла и Добринка останала сираче. Оно било ногу добро – слушало баща си и обияало животните. Кога сядала да яде, първом давала залък леб, затопен в ядене на мачката под синията па тогай она яла. Заран ставала, омивала се, помитала в къщи и на двора и нараньвала кокошките, а на кучето давала малко лебец. Така Добринка си живеела убаво при баща си. Ам он се оженил за една довица. Она му довела и едно момляче. Оно се ричало Гана и било мързелово, не се миело, не обичало животните и ги ритало с нозете си. Мащеяата повече обичала нейното момиче. Оставала го заран да спи до късно, а рано събуждала Добринка да мете къщата и да оди навода, да рани кокошките и на ногу други работи. На черка си давала по-арна рана и я обличала у по-убави дреи. Добринка вършила сичката работа, а на неядавали сух хлебец и вети дреи, закърпени и вечер лягала полседна да спи. Еднъж мащеята рекла на мъжо си, че не сака повече Добринка у къщи и он да я напъди. Бащата обичал Добринка, не можал се противи на злата мащея и казал да омеси едно погаче за из път. Мащеята омесила от непресяно брашно погаче, опечено в гореща пепел. Надвечер бщата земал Добринка и торбенце с погачето. Ошли далеко у гората и от едно баирче бащата утъркулил погачето, па рекъл на Добринка да търчи да го стигне и нанмери. Она се затъркнала подир погачето и го нашла у една запустела воденица. А у това време бащата си избегал. Стевнило се. Добринка се уплашила и викала, викала баща си на помощ, а него го немало-о-о. Тогай она немала какво да прави и се сгушила у едно кьоше на воденицата. Огладняла и зафанала да яде пепельивото погаче. У воденицата имало едно маче и едно петле. Мачето измяукало, зафанало да се гали около нозете на Добринка и у рекло: “Какинко, гладно съм, дай ми да ям”. И петлето рекло: “И я съм гладно, дай и на мене”. Добринка им откинала по едно парче от погачето и ги наранило убаво. Тогай мачето и петлето се зарадвали и разказали на Добринка, че сека нощ у воденицата идвали разбойници и там донасяли сичко какво краднали: златни гривни, пръстенье, герданье, коланье, сволени дреи, лъскави цревье и др. Там си ги делили. Мачето и петлето рекли на Добринка да се скрие зад някоя врата и да не мърда. Они че изплашат разбойниците и сичко кавото донесат, че го дадат на добрата кака. Така и станало. Nq минало ногу време и разбойниците дошли натоварени със златни накити и свилени дреи. Кога се разположили и ванали да си делят нещата, петлето силно изплескало крила на гредата над главите им и изкукуригало, а мачето силно измяукало, изфучало и зафанало да ги дращи по ръцете и лицата. Разбойниците се изплашили, избегали кой на къде види и не смеяли да се върнат, защото помислили, че в запустелата воденица има дяволетини. Зарезали всички златни накити и свилени дреи. На сутринта, кога се съвнало, Добринка пай нараньила петлето и мачето. Они я нарекли добрата кака и у подарили сичките наките и дреи. Добринка облекла убавите дреи, накитила се сос златните гривньи, пръстенье и герданье, лъскави цръвье и она ошла у дома. Мащеата у, кога я вишла, позеленела от яд и завис. Чула от Добринка какво станало у воденицата и веднага решила да изпрати и нейната черка Гана. Омесила за нея убаво бело погаче от пресеяно с гъсто сито брашно и накарала мъжо си да заведе и нейното момича на същото баире. Он го завел тамо и утъркольил погачето. Оно се търкольило у воденицата. Момичето се затръкнало по погачето и ошло при него. Стевнило се. Гана огладнела и заванала да яде от белото погаче. Мачето и петлето пай се обадили и рекли: “Какичко, гладни сме, дай и нам да ядеме”, а она ги ритнала с ноги, изкрескала и ги прогонила. Они избегали и не у рекли нищо. После разбойниците дошли и пай донесли ногу златни украшения и свилени дреи. Гана се уплашила и прашла мачето и петлето що да чини, а они у рекли: “Сама яла, сама отговарела”. Разбойниците вишли момичето, убили го и цревната му намотали по гредите на воденицата. Заранта майка му го чекала да се върне, но го немало. Кога ошла у воденицата – какво да види? Нашли я убиена и цревата у окачени по гредите. Поуката за децата от тази приказка е: Който има добро сърце и прави добрини – добро получава, а онзи, който има лошо сърце (безсърдечен) и прави злини – получава лошо. 6. Козела и бръмбара. Някога отдавна, когато имало още дивив овци и кози, у една планина живеели мъж и жена. Они имали колиба и до нея кошара. Наоколо имало зелени поляни, по които слободно са одили и пасли диви овци и кози. Мъжо и жената лека-полека и малко-помалко успели да си опитомят няколко овци и кози. Укарували ги у кошарата за пренощуванье и сека заран музли млеко от них. Мъжо имал навик да пърди и от това овцете и козите се плашели. Можело някогаш да се подплашат и да си избегат. Затова жена му напрела от вуна едно кубо и с него мъжо си запушвал гъзо да не пърди. Ама еднъж, кога се навел да музе овците, кълбето изкокнало и мъжо силно изпърдел. Овците и козите се изплашили и фукнали да бегат и изчезнали по планината. У кошарата останал сал един крив ярец. Сека заран мъжо пращал черка си да пасе ярецо и вечер го пращал: “Е, ярче-старче, наяде ли се, напили се?”, а он сърдито му отговарял: “Ни съм се наял, ни съм се напил. Черка ти ме връзва под една бука и падне ли буков лист, я го прегриза како с брич, а она везден си играе с поповия син”. Бащата набил черка си, а на другата заран пратил сино си да пасе козело. Момчето закарало козела на най-хубавата шума и трева и после го напоило сос студена изворна вода. Вечерта, кога се прибрал козела, бащата пай го прашал: “Ярче-старче, наяде ли се, напили се?”. Козело пай отвърнал сърдито му: “Ни съм се наял, ни съм се напил. Сино ти ме връзва под една бука и падне ли буков лист, я го прегриза како с брич, а она целиьо ден си играе с поповия черка”. Бащата разбрал, че козела го лъже и грабнал ножа да го колье. Кога вишел ножо, козело се уплашил, фукнал да бега, прескочил оградата на двора и изчезнал в гората. Скрил се у леговището на един заяк. Него го немало тамо. Кога се върнал заяко и искал да си улезне, отнетре чул дебел глас да му рича: “Назад, назад, имам зъби остри като брич и че те прегриза како буков лист”. Заяко се уплашил, върнал се назад и ванал да плаче. Край него минал един вук. Он прашал заяко оти вика. Каза му, че у леглото му имало некакъв звер и не му давал да си улезне. Заяко помолил вуко да му помогне и изгоньи чудовището. Вуко се смильил над разплакания заяк и ошел да изгони зверо. Пришел до входо, а отнетре пай се чул страшен глас: “назад, назад, имам остри съби и че те прегриза како лис”. Вуко се изплашил и си избегал. Заяко останал да плаче. Ето след малко минавала кума лиса. И она прашала заяко що плаче, а он ю разказал сичко. Лисицата ошла да изгони зверо, но щом чула страшньио глас, уплашила се и она си избегала. Подир малко тамо минавала мечка. И она сакала да помогне на заяко, ама се уплашила и си избегала. Скоро чело да се стъмни. Тогай тамо забрънчал един бумбар. Заяко се примольил и на него, аку може да изгоньи от леговището му страшното чудовище. Бумбаро на драго сърце улезнал унетре и зафанал да бръмчи около ушите и да бъзне под опашката козело. Он мръднал ушите и опашката си, тропнал с нозете си по земята, па изприпкал навънка и беж да го нема. Заяко се зарадвал и поканьил бумбаро на вечеря. Нагостил го сос мед и зрели чушки и го изпратил да си оди сос здраве у дома. Поуките от тази приказка за децата са следните: Първо. Децата научават, че днешните видове опитомени домашни животни произхождат от тяхните диви прародители, които живеели на свобода всред природата. Човекът ги е опитомил, за да ги има постоянно на разположение при себе си и да ги използва за месо, мляко, вълна и кожи, да ги впряга за превоз, за язда или друга работа. Второ. Животните, дори опитомените, са плашливи и човек трябва да се отнася с тях кротко и без бой. Трето. В случая с лъжата на козела се научава, че на лъжата са къси краката. Четвърто. От бягството на козела се заключава, че Бежанова майка не плаче, а Стоянов плаче. Пето. Бръмбарът, макар и несравнимо по-малък и по-слаб от лисицата, вълка и мечката не се уплашил и с бръмченето успял да изпъди козела от леговището на заяка. До тук посочените приказки за деца са ми разказвани от моята майка и по-голямите ми братя и сестри. По-късно, като пораснах не съм срещал същите приказки да бъдат печатани в някои книжки за деца. Освен тук изброените приказки за деца, през моето детство е инало и разпространени други приказки, но тях по-късно, като пораснах, съм срещал напечатани в книжки за деца. Такива приказки са били следните: 1. Козата с козлетата и вълка 2. Иванчо и Марийка при магьосницата 3. Кума лиса и Вълчо за риба 4. Лисица и Щъркел на гости 5. Дядото рибар и лисицата 6. Тримата братя и златната ябълка 7. Долната и горната земя 8. Пепеляшка и царския син 9. Братята и неволята 10. Златното и черното момиче и др.

Детски игри

От незапомнено минало в нашето село съществуват за децата разни игри, от които някои са изчезнали през последните десетилетия. По-известни детски игри са ледните: 1. Дай бабо огън. Това е първата игра, с която започва забавляването на малките деца от по-възрастните. Възрастният “бавач” си разперва пръстите на двете ръце, допира върховетв им и образува нещо като колибка с отвор отгоре и стълба отпред. Казва на детето да си постави пръстчето (показалеца) на най-долното стъпало и да каже: “Дай ми, бабо, огън”, а бавача му отговаря: “Качи се по-нагоре”. Детето поставя пръстчето сина второто стъпало и пак казва: : “Дай ми, бабо, огън”, а бавача отново отговаря: “Качи се по-нагоре”.И това се повтаря, докато пръстчето на детето стигне до горе на отвора и пак казва: “Дай ми, бабо, огън”. Тогава бавача го поканва да влезе вътре да си вземе огън. Детето казва: “Страх ме е от кучето”, а бавача го успокоява, че няма куче и да не се страхува. Но детето пита: “А какво е там на двора дето се чернрр?”. Бавача пак успокоява детете като му казва: “Бау-бау-бау”, което предизвиква весел смях на детето и то казва: “Хайде пак”. После си сменят ролите. Детето образува със пръстчетата си колибка, а бавача иска огън. 2. Криеница (Змичка). Тази игра е за повее деца на по 4-5 до 8 годишна възраст. Преди да започне играта, определя се кое дете първо жми. За тази цел едно от децата, обикновено най-голямото нарежда другоите деца в една редица и върху всяко нарича по една сричка от думи като: “Ала баланица, счупена паница, ког не превари той жми”. И на което дете се падне думата жми. То жуми на определено място и със затворени очи брои до 10 или повече, както е уговорено. А в това време другите деца се изпокриват кое къде смята, че трудно ще бъде открито и заплювано. После жумящшия си отваря очите и почва да търси укритите наоколо деца, а всяко от тях гледа да не го види и в удобен миг да изтича, да изпревари и заплюе мястото, където е стоял жумящия. Жумящият от своя страна се стреми да изпревари всекиго и пръв да заплюе мястото. Което дете не е успяло да изпревари да заплюе мястото, то остава да жуми. Ако всички деца са успели да изпреварят жумящия и са се заплюли, тогава той пак жуми. 3. Ашик с камъчета. Играе се от по-големи деца и най-често в училищния двор през междучастията. По-рано се използваха пет топчести камъчета. Играе се от две деца едно след друго. При играта, лявата ръка с палеца и предния пръст образува свод върху земята, а с дясната ръка подхвърля във въздуха едно камъче и докато то се върне, със същата (дясна) ръка трябва да се прекара под свода едно от разхвърляните пред свода четири камъчета, без да се помръдне друго камъче. След това второро, третото и четвъртото камъче. После по същия начин се прекарват под свода две по две камъчетата и най-после всички заедно на един път. Могат да се измислят и други номера с взимане и оставяне на камъчетата. Играещото дете се старае да изиграе всички номера без грешка. Когато едното дете сбърка, отстъпва да играе другото. 4. Игра с кокалчета. Това са кокалчета от ставите на агнета. Играе се от повече деца направо върху земята. Всяко дете залага в обща редица по едно кокалче (ашик) и после едно по едно от определено разстояние стрелят (целят) със свое кокалче (коняк) върху редицата. Всяко дете печели удареното от него кокалче. Има и друга игра с кокалчета, която се нарича “цар и везир”. Основава се на следното: Всяка от четирите страни има свое име. Равната тясна страна носи името “цар”, противоположната вдлъбнатата страна е “везир”, широката изпъкнала страна е “хлеб” и обратната страна е “бой” или “война”. Играе се от повече, 4-5 деца. Страната “цар” побеждава, останалите три страни, страната “везир” побеждава страните “хлеб” и “бой”, а страната “хлеб”, побеждава страната ”бой”. Всяко дете хвърля нагоре едно камъче и се кледа коя страна е отгоре. Което сете има кокалче с най-силна страна, то взима останалите кокалчета с по-слаба страна. 5. Дама. С това име има два вода “дама” за игра. Единият вид се играе от възрастни, а другият – от деца, предимно момичета. За първия вид игра на “дама” се начертават върху бякла хартия, картон, дъска или плоча три четириъгълника един в друг и през средата на четиритях страни се прекарват напречни черти (фиг.1) или и през четиритях ъгли (фиг.2). На всеки от тези чертежи (дами) играят по двама души. За дамата на фуг.1 – всеки играч има по 6, а за фиг.2 – по 9 броя камъчета, зърна боб, заревица или копчета от двата цвята.

Единият играч има зърна от един цвят, а другият от друг. Дама се образува от три зърна наредени на пресечена страна. Всеки играч се стреми да изравни и образува надлъжна или напречна “дама” и с това има право да вземе едно от сложените на чертежа противникови зърна, без тези от направената “дама”, ако има такава. Който играч остане с две зърна, счита се за победен, а другият печели играта и облога, ако има такъв. За следващата игра се разменят цветовете на зърната. За кой да бъде пръв в началната, се хвърля жребий, а за всяка следваща игра пръв започва победителя. При тази игра има значение кой ще бъде пръв. На този вид “дама” играят млади и мъзрастни. Вторият вид “дама” се играе от деца, предимно момичета до 8-10 годишна възраст. За този вид дама се начертава върху гладка земна площадка един четириъгълник и две по две на кръст линии се разделя на шест по-малки четириъгълника. С подскачане на един крак (клецане) играча придвижва с крака си парче керемидка или плочка от квадрат в квадрат по няколко различни ходове. Играчът внимава да не пропусне някой квадрат, да не стъпи върху някоя линия или плочката да не попадне на линия в чертежа. При грешка в играта на еднот одете, започва да играе другото. Обикновено на тази “дама” играеха момичета-ученички през междучастията на училищния двор. 6. Прескочи кобила. Играе се само от момчета, които се прескачат (прерипат) едно подир друго или прескачат само един, докато някое дете сгреши правилото и така се редуват. 7. Скачане на въже. На тази игра участват предимно момичета. В миналото за тази игра се използваше тънко стъбло от павит, а после въженце от коноп. Две момичета въртят въжето, а едно момиче скача, докато сбърка или се умори. След първото идва ред да скача второто и така се редуват повече момичета. Може да се играе и само ор едно момиче, което само си върти въженцето и го прескача, като брои скоковете. Побеждава момичето с най-много скокове подред и без прекъсване. 8. Игра с топка. Това беше обична игра на учениците през междучастията в училищния двор. По-рано до Балканската война (1913г.) нямаше гумени топки, а за игра се правеха плътни топки от говежди или конски косми, намокрени с вода и оваляни на кълбо (топка). С космените се играеше само с ръце. При игра с топка децата се разделят на дев равни по брой групи и си хвърлят топката една на друга. Всяка група се стреми да улучи с топката някого от противната страна (група). Улучения се смята за “изгорял”, който повече не играе и излиза от строя. Която група в края на играта остане с по-малко играчи, тя се смята за победена, а другата за победителка. 9. Игра на роби. Играе се от повече деца в училищния двор. Те се разделят на две равни по брой групи, една срещу друга и се втурват на лов за роби. Която група хване повече роби, тя се счита за победителка. 10. Игра на гърне. Играеше се от момичета и момчета само в училищния двор или при разходка с учителя на някоя зелена поляна. За тази игра детата се нареждат на колело и клекнали на земята. Едно от децата дътжи за гърба си носна кърпа с възел на края, обикаля детския кръг за гърба им и пуска кърпата зад някое дете, като се старае то да не я забележи и продължава да обикаля кръга. Когато стигне до детето с кърпата зад него и, ако то не я забележи, обикалящото дете грабва кърпата и започва да удря с нея детето-гърне, което се втурва да бяга с кърпата, а първото обикалящо дете сяда на празното място. Ако ли пък детето е усетило кърпата зад него, то я грабва и се втурва да гони обикалящото дете, което бяга да седне на празното място и да се спаси от бий. Тогава второто дете с кърпата продължава да обикаля кръга и оставя неусетно кърпата зад друго сете и така се повтаря същото. 11. Пиюга. Играе се от повече деца в махалата или училищния двор през междучастие. Едно по-голямо дете е “квачка”, а другите са пиленца, нахванали се през кръста едно зад друго зад квачката. Насреща им едно дете е “лисица” или “орел”, който се бори с квачката, а тя брани пиленцата си, които тревожно писукат “пию-пию”. 12. Свинкя. За тази на равна зелена поляна се издълбава една по-голяма и дълбока дупка в средата и няколко (според броя на играчите). Средната дупка е за свинкята и нейния пастир. За свинкя се използва едно топчесто дървено пънче. При всяка дупка застава по един играч с тояга, завита с долния си край и пази да не му вкара пастира свинкята в неговата дупка. А играчите се стараят да вкарат и затворят свинкята в нейната дупка или да я отпратят настрани на паша. Играе се на равна зеляна поляна от повече 4-5, обикновено пастирчета-овчарчета и говедарчета. Най-често това става през есента, когато ливадите са освободени за паща на добитъка и пастирчетата имат повече време за игра. 13. Чилик (Декилит). Играе се обикновено от две деца на двора и на равна поляна. За тази игра се приготовлява едно четвъртито дървено парче 2 на 2 см. и дълго 12-14 см. Двата му края са отрязани косо и противоположно, така че единия му край винаги е отдалечен от земята при хоризонтално положение. При удар с пръчка върху повдигнатия край, чилика отскача във въздуха. На игрището се начертава кръст. Чиликът се слага на кръстовището. Играчите си хвърлят жребий за кой да бъде пръв играч. Първият играч удря с пръчката си повдигнатия край на чилика и той отскача във въздуха, а в това време играча перка пръчката чилика възможно по-далече. Всеки играч има право на толкова удари, колкото резки му е имал отгоре чилика при контролното хвърляне върху земята преди започване играта на всеки играч. На едната страна на чилика има една напречна резка, на втората – две резли, на третата – три и на четвъртата страна – четири напречни резки. При всяко перкане на чилика, играча се старае да го отпрати възможно по-далече от кръста. След последния удар, играча измерва с крачки оили с пръчката разстоянието от най-отдалечената точка ди кръста. Държи се сметка за броя на крачките от играта на всеки играч и този с най-голяма цифра печели играта. 14. Сляпа баба. Играе се от деца и възрастни. Един от играчите е с плътно привързани с кърпа очи и търси другите в стаята или в начертан кръг в двора. Когато хване или пипне, той става “сляпа баба”. Тази игра е удобна за млади хора да се прегръщат и целуват в тъмна стая. 15. Цика-цака. Играе се момчета – пастирчета на пасбището. Те насядат на земята едно до друго и седечката при зикане отпращат тоягите си по наклона на терена. Който отпрати най-делече тоягата си само с цикане, той побеждава и печели обога (шепа плодове или друго), а този чиито тояга е най-близо, той отива да донесе тоягите за нова игра. 16. Лисиче колело. Играе се през зимата, когато навали по-дебел сняг. За тази цел на равна поляна върху запазена снежна покривка се стъпква с крака голяма (4-5м., в диаметър) колело и вътре разделено на кръст. Играе се от двама души. Единият бяга като заяк, а другият го гони като лисица, ако са повече деца или юноши, играят на ред двама по двама. Бягането и гоненето става само в отъпканата пътека на колелото. Който от двамата стъпи настрани върху здравата снежна покривка, счита се за изгорял и се изключва от играта. Също така изгаря и бягащия, ако гонещия играч, когато не е успял да хване или пипне бягащия. Следващата по ред двойка играчи се образува от неизгорялия и един нов играч или от вда нови играчи. Тази игра е забавна и затопля организма на играчите през зимата. Играта е приятна, когато всички играчи спазват нейните правила. 17. Игра на воденица. Играе се обикновено когато започне да се стапят снеговете и се образуват пролетни поточета с малки водопадчета някъде из стопански двор. Тогава по-голямото братче измайсторява от царевично стебло “воденично колело”, което поставя на две дървени чаталги под падаща струя вода. Колелото започва се върти и всички деца наоколо скачат от радост и се смеят. 18. Игра на гъдулка. През зиматамомчетата на 5-6 годишна възраст започват да си правят “гадулка” и “лък” от царевично стебло и с нея си свирят и играят уж на хоро. 19. Други игри. С пушкало от бъз и с пищолчета от дървен кондак и празна гилза (фишек) от патрон за пушка.

Погребение и отреждане

При умиране на човек, първото нещо е жената да излезе на двора и да започне с висок глас да плаче, да завие и с това да извести на махалата или селото, че в този дом някой е умрял. Жената вие и нарежда жални думи за умрелия. Докато тялото на починалия е още топло затварят се клепките очите му, обръсват го, окъпват го и пременят в приготвените дрехи за погребение. Слагат мъртвеца по гръб в погребалния ковчег, поставят шепите на ръцете му една върху друга на корема и в тях изправена восъчна свещ запалена. Около тялото слагат цветя и зеленина в ковчега. До ковчега отвън до главата се поставя паничка със урова пшеница и в нея забодена свещ запалена. До паничката има оставени повече свещи, от които всеки новодошел човек си купува по една, запалва я, прекръства се и я забожда в паничката с пшеницата. Най-близки хора седят при мъртвеца и пазят да не го прескочи някоя котка, защото вярват, че в такъв случай умрелия ще се “увампири” (ще стане вампир). Определената жена за “месария” омесва хляб. В миналото възрастните хора са държяли на това и преди да умрат са поръчвали коя жена да им е “месария”. Приготовлява се и празнични ястия и питиене. По виенето (плаченето на глас) и по яденетата (гозбите) и питиетата хората са съдели и преценявали дали умрелия е добре “отреден”. На къщната врата и на портала към улицата се поставя черен плат за траур в домът. Домашните на починалия си обличат черни дрехи, забратки и ленти. При умрял човек жените отиватс черна забратка и китка цвете, а мъжете, близки роднини, носят на ръкава или на ревера черна лента и шише с ракия. След изнасяне на мъртвеца от стаята и качването му на колата с краката напред, попа прочита молитва за здраве и живот на къщата. Начело на погребалното шествие върви носача на дървения кръст, следван от 2-3 момчета с херугвите, после свещеника с кръст, евангилие и кадилница, колата с мъртвеца, след нея най-близките на починалия и тогава всички останали роднини, приятели и познати, дошли за последно изпращане и почит на умрелия роднина, приятел и познат. На път за гробищата погребалното шествие се спира на 3-4 места, където попа чете молитва и пак тръгват. В черквата ковчега с мъртвеца се слага на маса, като главата е на запад и краката към олтара. Извършва се опелото на умрелия. Докато трае опелото попа чете молитви, я всички присъстващи държат по една запалена свещ и от време на време се кръстят. След опелото всички коленичат за едноминутно мълчание и почитане паметта на починалия. После свещеника прознася слово за умрелия и приканва присъстващите за прощаване с починалия. Първи се прощават най-близките му, които после застават от лявата страна. След това се прощават с него всички изпраштачи, които се покланят пред умрелия, прекръстват го, някои го целуват по челото или ръката му, или само иконата, поставена отстрани до ръцете, пускат по някоя монета върху кърпа (парите са за черквата), после отиват при близките на умрелия да им изкажат съболезнованията си и отминават. Тогава роднини или близки мъже вземат на ръце ковчега с мъртвеца и го занасят с краката назад до гроба. Там се признася от някого надгробно слово за починалия. След това се закрива с покрова лицето на мъртвеца, попа чете молитва и прелива на кръст с вино тялото му, после заковават капака върху ковчега, който спускат в гроба с главата на запад. Всяки присъстващ хвърля шепа земя в гроба и признася думата: “Лека му пръст и вечна му памет”. После се събират в сградата на гробищата за черпене и гощаване в памет на умрелия. Там, като всички насядат, попа чете молитва, като накрая казва: “Бог да прости урелия, а на живите дълъг живот и здаве”. Тогава започват да се черпят с ракия, като първо отливат малко за умрелите и казват: “Бог да го прости” и после пият. Освен черпенето с ракия от страна на близките на умрелия, всеки носи шише с ракия, с която се черпят помежду си. После започват да се хранят. В това време, близки на други по-рано умряли, раздават разни неща за ядене, като баница, халва, бомбони, плодове и др. за “Бог да прости” на тяхния умрял. Всички домашни на умрелия и чужди, когато се върнат от погребение, преди да влзат в къщата си, поднасят им вън на двора лопадка с жар, от която вземат на три пъти по един въглен и го прехвърлят през раменете си, за да са здрави. Започва отреждането на умрелия, което е съпроводено с вярване на живите в задгробния живот, а в същност с отреждането се подържа за по-дълго спомена за умрелия. За тази цел се правят (струват) посещения на гроба на 3-ия, 9-ия, 40-ия ден, на половин година, на 9-ия месец и на една година. Наричат ги “третина”, “деветина”, “Двайсетина”, “равнение”, “половин година”, “девет месеца” и “годишнина”, Освен това, гроба се посещава от близък човек всяка събота до навършване на година. На следващата сутрин, най-близки 2-3 лица (обикновено майката или съпругата на умрелия и други някои) отиват на гроба да носят вода и храна на умрелия, защото вярват в задгробен живот. С това посещение се струва “третина” на умрелия. На 9-ия ден се изнася “деветина”. Третината и деветината се извършват без свещненик. За струването на двайсетината, равнение, половин година и годишнина се поканват всички роднини, приятели и близки на умрелия и се прави панахида от свещеник. Всички поканени заедно с домашните на умрелия отиват на гроба към 11-12 часа, слагат върху него приготвените ястия като на трапеза, а именно: тепсия с варено жито, нашарено с пудра захар и кръгли разноцветни бомбони, погача хляб, баници, съдове с ястия, разни сладкиши, бутилка с вино, шишета с ракия и др. Присъстващите мъже слагат своите шишета с ракия върху гроба. Всички шишета са отворени. Палят се свещи, цветя се слагат на кръста или на паметника, свещеника чете молитви за случая и кади тамян с кадилницата, хората държат по една запалена свещ и се кръстат, после коленичат за едноминутно мълчание, попа пак чете послание от евангилието и споменава имената на умрелите от фамилията на починалия и най-после прави кръст във вареното жито, от което с лъжица гребва и поставя на гроба към главата, а с вино прелива гроба на кръст. На гроба се черпят с ракия и по една лъжица варено жито, а на умрелия се слагат в една паничка от всичко сложено на гроба. След панахидата на гроба, събират се за угощение в сградата, където се извършва същото както при погребението. Домашните на умрелия са приготвили хубави гозби, хляб, баница, ракия и вино, а в по-ново време и бира, лимонада. При всяка панахида върху гроба (към главата) се оставя вчиния или къс хартия парче хляб, баница, плодове и всичко друго по малко, както и шише с вода за умрелия. А в това време някое куче стои настрана или гарван е кацнал на близко дърво и чакат с нетърпение да се нахранят със храната на умрелия. Панахидата на 40-ия ден се извършва на точната дата, а другите може с 1-2 дни по-рано, не по-късно. На 40-ия ден се извършва равнение на гроба. За тази цел двама мъже хващат за двата края един дебел прът и го прекарват през земята на гроба. След това други двама правят същото и гроба става равен. Всичко това от умирането до годишнината се казва “отреждане” на умрелия, което е доста скъпо и в настояще време може да надхвърли 1000 лв. и повече.На равнението или на годишнината се поставя паметник върху гроба на умрелия, на който са написани, чрез издълбаване и блажна боя, трите имена, годините на раждане и умиране, както и възрастта в години.

Облик на нашия селянин

Досега научно не е установен произхода на хората от нашето село и в целия край. Знае се само, че по-далечно време населението в нашия край е било наричано “белодрешковци” или “гащници”, защото било облечено в бяли дрехи и носили чешири. Според чехословашкия учен Константин Иричек, Софийската, Брезнишката и Радомирската котловини са били населени от шопи, които носели бели дрехи и нямали еднакъв говор. Били високи и нямало ниски хора. Повечето имали мургава кожа, тъмна коса и черни очи, а по-малко били със светла кожа, руса коса и светли очи. Мнозинството са имали правилни черти на лицето и малко дълголики. Nq е имало с телесни недостатъци и изроди. Били са физически добре развити, яки и издръжливи. Също и умствено били развити, свободолюбиви, напреничави, работливи, пестеливи и остроумни, но трудновъзприемчиви на чуждо мнение и чужди порядки. В морално отношение били чисти, честни, ревниви и не понасяли укор и шеги. Били привързани към семейството си и не познавали изневера и разводи. Обичали реда и дисциплината. Родени за войници. Били набожни но и до голяма степен и езичници. Всички тези черти преобладават и в облика на днешните хора в нашето село Ракиловци, които в трудово отношение са постоянни, настойчиви и упорити. Социално са любезни към свои и чужди. Гостоприемни са. Не са лицемерни и користолюбиви, но са хитри, прями и откровени. Готови са на саможертва на близки и познати. В критичен момент не оставят без помощ никого. Пазят своето, но не посягат и на чуждото. Поне така беше до 9.XI.1944г. Силно обичат и силно мразят. Nq са зависливи и злобни. Имат весел нрав и обичат да се веселят на гости, на сватби, събори, празници и др. тържества. Гостолюбиви са и когато им дойдат гости, познати и непознати, чрпят ги с ракия и нахранват с каквото иамт. Поливат вода на гостите да си мият ръцете преди и след ядене. Считат за нередно, ако не почерпят и не нахранят чужденци. През свободно време в празници и особено вечер обичат да разговарят за своето минало, за рода си, акто и да разказват приказаки на децата си. Обичат да пеят и дори да съчиняват песни. Пеят при веселби, на работа и при пътуване. Някои обичат да свирят на кемене (гадулка), пищялка, двоянка, лукарина и др. През детството си мнозина сами са си правили кемене, лукарина от гкина, зурна от върбова кора, свирка от върба и пискун от житна сламка. Също тъй, правели са си шейни, колички и воденички на поточе за игра. От младини са изобретателни и по-късно са тсавали добри стопани, добри майстори, строители на сгради, пътища, мостове и тунели. Кат остроители са отивали на работа в градовете Прник, Дупница (Станке Димитрово) и София, а някои чак до Румъния. Между хората ссе държат естествено, непревзето, вежливо и прилично. Пестеливи са, но разумно. Не са прахосници или скъперници. Добри патриоти са, няма родоостъпници, изменници и предатели. През войните са се отличавали с дисциплинираност и геройство. Всеки отишел като войник е гледал да се прояви с добри дела в службата си и да се върне с по-голям чин. Природно са скромни и имат влечение към учение, чистота и здрав морален живот. Момите избягват да се омъжват за младеж, неодожрен за войник. Момата отказва с думите: :Царю го нече за две годин, то я ли че го взема за целио живот”. Отрицателните качества намъжете са, че всички много псуват и някои много пият и се напиват, а на жените, че много кълнат. Много са честолюбиви до болезненост. Амбициозни и инатливи да непреклонност. През всички времена в село Ракиловци е имало 2-3-ма души пияници, 1-2-ма убийци, 1-2-ма крадци и по няколко смешници. Таак през мое време пияници са били Гьоре Паралото от Гьоревите, Стоьо Люспов, Асен Петрунов Динов, Боне Дицев Йовев, Ристе Малинкин от род Терзийски и Боре Цветков Пърльов и баща му Цветко. Кат оубиец се прояви Боре Цветков Чаушки, убил Петре Митев Кривошиин, заради сестра му Люба Митева Кривошиина. Кат осмешници съм запомнил Лазар Рангелов Ченгенев и Ананко Николов Люспов. Политически облик. В политическо отношение мнозинството от мъжете в село Ракиловци са били аполитични и безразлични. Те са били еднакво готови да служат на всяка власт. За тях занимаването с политика е било губи време. Само неколцина мъже са членували в някоя от старите партии. Имало 2-3-ма национал-либерали, демократи, народняци и радикали, които впоследствие (1923г.) станаха сговористи. Но веднага след Първата световна война (1918г.) с появяването на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) на политическата сцена в нашата страна, мнозинството от мъжете в село Ракиловци са членували в този съюз. Преди разтурянето на всички политически партии у нас през 1934г. в земеделската дружба в село Ракиловци е имало 65 души мъже членове и младежка група с 36 членове. След 10 годишно съществуване, през 1945г. земеделската партия в село Ракиловци е наброявала 126 души членове, но не е имало младежка група. Преди 9.IX.1944г. в село Ракиловци не е имало основана комунистическа партия. Имало е само двама широки социалисти. През време на партизанската съпротива е имало само един борец против фашизма – Цветко Минев Табаков и двама ятаци: Митко Котев Тренчов и Алекси Младенов Игнятов, които са имали кошари в планината.

Училище

По предание, което лично съм получил от съселянина си Милен Мицев Кръстов, роден 1890г. и починал 1976г. на 86 годиншна възраст, зная следното за основаването на училището в село Ракиловци. Лицето Петър Тодоров Бандачаки от село Ракиловци, веднъж с брат си Веле орали на една тяхна нива в местността Равнища и се ксрали за нещо, Петър вдигнал остена с копралята, ударил Веле по главата и убива брат си намясто. Осъдили Петър на 10 години затвор, който излежал в затвора на окръжния град Кюстендил. Петре се държал примерно в затвора и станал приятел на окръжния уптравител. След излежаването на наказанието му, окръжния управител пожелала да направи някаква услуга на Петре и го запитал от какво има нужда. Тогава Петре помолил управителя да отпусне известна сума за построяване на училище в родното му село. Управителят удоблетворил молбата му и с отпуснатата сума била построена днешната училищна сграда в селото през 1888г. – десет години след освобождението ни от турско робство. Това, което прави изключително голямо впечатление в случая е, че Петре е използвал предложената му възможност не за лична нужда и облагодеталство, а за обща полза на цялото село. А като се има предвид, че в това училище през периода 1888г. до 1972г., когато училището е било закрито поради липса на деца за ученици, т.е. за 84 години са ограмотени и отворени очите към света на хиляди от селото ни, заслугата на нашия селянин Петър Тодоров Бандачки към родното му село остава необикновено голяма, огромна. Тази заслуга трябва да се запамети и съхрани като пример за подражание и възпитание на днешното и бъдещите поколения – ако не е паметник, то поне с една възпоменателна плоча на училищната сграда. Така, товаголямо общополезно дело на Петър ще служи като положителен пример за социалистическот овъзпитание на младежта. Две-три години преди построчването на днешната училищна сграда, в селото е имало обучаване на ученици в едно частно помещение, което се намирало намястото, където е днешната кръчма на Владимир Ангелов Соколов (Голия). Навремето там е била къщата на Стойне Митов. Не е известно името на първия учител, а втория е бил Васе Трендафилов Дренярски от село Ракиловци, баща на Тодор Васе Дренярски, известен майстор шивач на саи. Васе е учителствувал 14 години (вероятно от 1886 до 1899г.). Оставало му да служи още една година, за да се пенсионира, но бил уволнен и не успял да направи това. Било му направено предложение да го назначат старши стражар, някъде към Стара планина, но той отказал да се отдалечава от семейството си.А освен това тъкмо тогава се извършвала делитбата между него и брат му Испиридон (Пире). Народният учител Васе Трендафилов като основен учител е получавал 80 златни лева месечна заплата и с 4 златни лева е могъл да си купи един чифт волове (по сведения на неговия син Тодор Васев). От моето ученичество в основното училище в родното ми село помня следните учители: Гаврил (Гаве) и Викенти от гр.Кюстендил и Димитър Савов от с.Сирищник, при когото през 1911/12 учебна година завърших IV-то отделение с добър успех. По инициатива на Цветко Минев Табаков и на други лица ор селото, към първоначалното училище в село Ракиловци се открива и пригимназия, защото около 15 деца от селото отивали да учат в погимназиите в селата Косача и Сирищник. През 1932г. се открива първия прогимназиален клас, през 1933г. втори прогимназиален клас и през 1934 – трети прогимназиален клас. През 1935г. в първоначалното и прогимназиално училище е имало общо 105 ученици. Прогимназията в село Ракиловци епросъществувала до 1963г., когато е била закрита поради липса на ученици. А първоначалното училище е било закрито през 1072г., когато пак поради липса на деца, било е извършено уедряване и събиране на учениците в с.Сирищник.

Черква

При Освобождението ни от турско робство и късно след него в село Ракиловци не е имало черква. Също и в селата Ковачевци, Сирищник, Пчелинци, Калища и Лобош не е имало черква. Ковачевци е било чисисто турско село. Поради това ракиловчани са ходили на черква в с.радибош, което в турските данъчни книги и други списъци се е казвало ради-Божек, защото хората от това село много са радели за Бога. След възстановяване на черквата при Пещерския манастир през 1899г., хората от с.Ракиловци започнали да се черкуват в този манастир. Преди Освобождението черквата в с.Радибош е била централна в този край на Радомиркска околия (кааза). В тази черква на Великден са се събирали свещениците от селата Вранястена (поп Стоян и поп Петър), от Пчелинци (поп Тане), Дебилилак (поп Стойко) и др. Събирал се е много народ от всички съседни и по-далечни села да се пречестяват. Натрупвал се е много народ, ставала е голяма навалица, блъсканица, натискане и безредие в черквата. По тази причина няколко по-влиятелни и видни личности като Пешо от с.Пещера, Манол от с.Белово и Игнат от с.Лобош, които направили постъпки пред турските управници в гр.Радомир, да разрешат да се възстанови изоставената черква при Пещерския манастир. Поучило се разрешение и на местото на старата черква от 1842г. е била построена през 1897/98 и 1899 години нова черква, която била осветена на 19.IX.1899г. при управител на манастира свещеник Михаил Пешов от с.Пещера, който след 41 години служба като свещеник, починал през 1904 година и погребан в манастира. Над главния вход на черквата има следния надпис: “Во славу светия единосущния и живитворящия трици отца и сина и светаго духа подновися храм “Св.Николай Чудиотворец”. По веление Метрополита Партения 1898г. Господи возлюбих дому твоего ...Потруди се настоятел свещеник Михаил Пешов, майстор Начо, Манол (Томан) и други с помоща на Пешера, (Белово), (Земен), Жабляно и ракиловци”. Тогава била възстановена и манастирската сграда за поклонници. Жителите на село Ракиловци са взели участие с пари, труд, дървен материал и превоз. За всяко от тези 4 села имало по една стая за пренощуване на богомолци. В това възстановяване на черквата и манастира в с.Пещера вероятно е взел участие и дядо Тоне Тупанджийски, който е родом от с.Пещера и впоследствие се е преселил първо в с.Лобош. а после в с.Ракиловци. Той се е поминал някъде между 1910 или 1915г. Той е бил инициатор за построяването на черквата в село Ракиловци. Нашата съселянка Мара Стоянова Гьорева Кривошиина, а по мъж Антонова Италиянска, която е родена 2885г. и починала 1976г. на 91г., е разказала на нейния син Славе Антонов Италиянски следното за построяването на Ракиловската черква: Дядо Тоне сънувал, че от Шещерския манастир излетяло бяло гълъбче, което прелетяло над планината между Пещера и Ракиловци и кацнало там, където сега е черквата. Дядо Тоне възприел това като Божие знамение и започнал сам да зида с камъни основите на черквата. Тогава Мара Стоянчова била на 14 години и заедно с баща си започнали да превозват камъни за черквата. После се притекли на помощ всички от селото и черквата била готова. Така село Ракиловци се сдобило с черква, която носи името “Св.Никола летни” за ралика от черквата при Пещерския манастир, която е на името на “Св.Николай Чудотворец”. И така, според гореизложените данни, черквата в село Ракиловци е построена през годините 1899-1900г.

Паметник

В двете войни: Балканската и Европейската, за освобождаването на поробените български земи, а именно: Беломорска Тракия, Македония и Добруджа, село Ракиловци е дало 30 души, убити на фронта герои. В памет на тези герои е издигнат през 1920г. паметник от признателното население на селото. Паметникът е направен от камък и има форма на четиристенна призма, поставена върху двустъпален постамент. Той беше осветен и открит на 19.XI.1920г. в присъствието на един взвод войници с капитан андреев. На източната стрна на паметника има в два реда следния надпис: За спомен на падналите герои От войните 1912 – 1918 години А на източната и южната страни са надписани имената на убитите войници в тези войни.

На източната страна На южната страна 1. Димитър Демнянов 2. Йордан Стоянчов 3. Сандо Давитков 4. Методи Георгиев 5. Стоил Ненков 6. Герасим Миладимов 7. Милен Митев 8. Христо Георгиев 9. Стоил Ников 10. Милан Марков 11. Иван Янев 12. Стоян Янев 13. Методи Николов – 1918 – 1913 – 1918 – 1916 – 1918 – 1916 – 1918 – 1918 – 1915 – 1913 – 1913 – 1913 – 1913 14. Истилимон Димитров 15. Панайот Спасов 16. Петрун Ангелов 17. Ефтим Павлов 18. Георги Ников 19. Методи Николов 20. Никола Стоилков 21. Герги Алексов 22. Владимир Тасев 23. Георги Стоев 24. Борис Янев 25. Никола Стоименов 26. Владимир Мицев 27. Таско Мицев 28. Стоян Зарев Петров – 1913 – 1917 – 1919 – 1913 – 1913 – 1913 – 1916 – 1917 – 1914 – 1916 – 1915 – 1915 – 1913 – 1913 – 1945

Дарители 1. Стоил Петров - 1000 лв. 2. Братя Велеви - 1500 лв. 3. Георги Кръстев - 100 лв. 4. Славе Боборачки - 100 лв. 5. Симеон Иванов - 50 лв.

Предвид на това, че родените след войните не познават убитите и няма да знаят кои са и от коя фамилия и род са, в слдващия списък ще посоча освен двете имена оше фамилията (родът) на убития войник.

Име и род Вид войска Семеен да не Умрял или убит на фр. Деца сирачета 1. Димитър Демнянов Миьов 2. Йордан Стоянчов Миьов 3. Сандо Давитков Миьов 4. Методи Георгиев Пиндрачки 5. Стоил Ненков Миьов 6. Герасим Миладимов Белилов 7. Милен Митев Боров 8. Христо Георгиев 9. Стоил Ников Терзийски 10. Милан Марков Соколов 11. Иван Янев Пудев 12. Стоян Янев Пудев 13. Методи Николов Анинов 14. Истилимон Димитров Митрев 15. Панайот Спасов 16. Петрун Ангелов Говедарски 17. Ефтим Павлов Шарков

18. Георги Ников Гьорев 19. Никола Стоилков 20. Герги Алексов Ранов 21. Владимир Тасев Петков

22. Георги Стоев Тупанджийски 23. Борис Янев Вецин 24. Никола Стоименов Терзийски 25. Владимир Мицев Кръстов 26. Таско Мицев Кръстов 27. Стоян Зарев Петров Бондачки кавалер “ пехота “ “ “ “

“ “ “ “ “ “ “ “ “

“ “ “ “

“ артилерия пехота “ “ “ не да да не не да не

да не да да не не

да да

да

не да

не да да да да не умр.фр. убит.фр. умр.фр. убит.фр. умр.фр. убит.фр. умр.фр.

убит.фр. убит.фр. убит.фр. убит.фр. убит.фр. убит.фр.

убит.фр. убит.фр.

убит.фр.

убит.фр. убит.фр.

убит.фр. убит.фр. убит.фр. убит.фр. убит.фр. убит - Унгария няма Надежда няма няма няма момче няма

момче няма Стоянка Владо няма няма

Севда Димитър, Никола, Иван Стоян, Христо

няма Първан, Слав, Йордан няма Цанка Христо, Йордан няма

Лицето Методи Николов е записано 2 пъти на паметника под номера 13 и 19. На някои от убитите има поставени портрети но неясни. Паметникът е поставен в черковното място източно от селото, до автобусната спирка. Върху подстамента на паметника, откъм източната страна, има надпис с имената на дарителите на парични суми за направата на паметника, като и на дарените суми. Тези дарители са били следните: 1. Стоил Петров. Той е роден в село Ракиловци и произхожда от родът Джорджини или Апостолови, който род вече не съществува в селото. Домът на този род се е намирал до пътя между махалите Тренчови и Паневи. Преди Освобождението Стоил Петров се е преселил в София, където е имал хан с пивница и гостилница на ул.”Позитано” и точно срещу бившия “Солни пазар”. Бил е богат човек, когото съм виждал и пренощувал в неговия хан през 1918г. В хана на Стоил Петров са работели и забогатяли няколко души от с.Ракиловци, каквито са били Симеон Иванов Колев, Стефан Велев Колев и др. 2. Братя Велеви. Това са Стефан, Григор, Кирил, Борис и Димитър, които са родени и отраснали като юноши в село Ракиловци и произхождат от рода Колеви. Отишли са в София като чираци и се издигнали да имат голям винарски склад, намиращ се на ъгъла на ул”Цар БорисI” 55 и улица Денкоглу, София. Григор Велев е зет на Яне Тонев Табаков. 3. Георги Кръстев. Роден е в село Ракиловци през 1882г. и произхожда от родът Петрунови-Табакови. Преселил се в София преди Балканската война. Издигнал се като подофицер в 4-ти Артилерийски полк до офицерски чин капитан. Умрял през 1953г. и погребан по желание в гробищата на село Ракиловци. 4. Славе весев Бобарачки. Роден е през 1886г. в гр.Радомир, ракиловски зет е на Яне Тонев Табаков – за дъщеря му Ана. Търговец е бил на жив добитък и месопродавец в гр.Радомир. Умрял през 1929г. 5. Симеон Иванов Колев. Роден през 1882г. в село Ракиловци. Преселил се в София през 1912г. Бил е гостилничар. Умрял 1946г. На южната страна, под редицата на убитите, има кръст и от лявата му страна името Стоил Петров, а от дясната страна името Киро Стоилов. Вероя тно това са дарители Стоил Петров и неговия син Киро.

Живота на хората в селото

До тук можахме до известна степен да проследим и дадем представа за живота в миналото на хората в нашето село. Видяхме, че при Освобождението ни от турско робство през 1878г. били оцелели около 30 къщи в селото, които след това бързо се разселили в много махали. Започнали усилена селско-стопанска дейност, развивали животновъдството, замогвали се, и броя на къщите нараства на 180-200 с повече от 1000 души население. Построяват се училище и черква. Селото участва с по няколко десетки войници защитници на Отечеството си през всяка една от 4-5-тях войни. През 1920г. са издигнати паметник надналите жертви герои от селото. Живота на всяко войнишко семейство, останало без баща или син, продължи своя житейски път. Времето излекува раните от войните. В селото вече нямаше неграмотни младежи. Всеки родител се стараеше да осигури на децата си по-добър от своя живот. Поради суровия и труден живот и слабия поминък в селото, много младежи потърсиха работа или занаят в градовете София, Перник, Радомир, Дупница (дн.Ст.Димитров) и циментовия завод в Батановци, сега гр.Темелково. С малки изключения, правителствата от Освобождението до 9.IX.1944г. не полагаха добри грижи за напредъка на селското стопанство, върху което се крепеше икономиката на държавата ни. Селското стопанство изоставаше примитивно, издребняло и слабо доходно. Мнозина млади стопани от селото предпочитаха да го напуснат и да постъпят на служба в града, макар и слабо платени, но да не е тежка като селската. Преди 9.IX.1944г. селяните, обезверени от миналите правителства и партии, казваха: “Па нека и комунистите да дойдат на власт, може да е за арно”. Дойде 9.IX.1944г., упралвлението на държавата се пое от Отечествения фронт под ръководството на БКП. Това управление започна да играе ролята на народна власт, която нямаше други интереси, а първата и главна нейна грижа беше грижата за човека – за неговия напредък и добруване. Така, през 1949 и 1950г. село Ракиловци беше електрифицирано и газовите ланби изчезнаха, а заедно с тях и вмирисания на газ въздух в жилището. По-късно селото бе свързано чрез асфалтирани пътища и рейсове до ж.п. гара Калища, до гр.Перник, Радомир и София. Вече не се ходеше пеша до гара Калища. Ораганизира се фурна в селото (в къщата на Милен Мицев) и хората започнаха да имат всеки ден пресен и хубав хляб. Нямаше го вече черния и клисав селси кляб. Селянката се освободи още от едно тежко домакинско задължение. Улесни се нейния живот, обременен с много труд. От идването на 9.IX.1944г. най-много спечели селянката. През 1958-59г. земята в нашето село се кооперира за механизирана обща обработка на земята и прибиране на реколтата. Воловете и конете като теглителна сила изчезнаха. Около 160-180 чифта волове бяха заклани или продадени за месо. Започна да се оре с трактори, да се сее с машини-редосеялки, да се жъне и вършее с комбайни, да се коси с моторни косачки и пр. селяните се освободиха от тежкия и изморителен земеделски труд. Поради прибалканския терен на земята, много места не можаха да се обработват с машини и се изоставиха и запустяха. По тази причина две трети (около 3000 декари) от обработваемата земя в землището на селото бяха изоставени, запустяха и станаха негодни дори за пасища на добитъка. Като последствие от кооперирането на земята, много от младите хора напуснаха селото и отидоха в градовете и заводите, където намериха постоянен, сигурен, по-добър и по-добре заплатен поминък и труд за себе си и семейството си. Сега във всяка къща са останали само стари родители по двама или един, а младите (синове или дъщери с децата) идват от време на време да помогнат с нещо в личното стопанство и да си вземат от това, което родителите са произвели. Някои от тези млади хора, жители на градовете, започнаха да си строят в село нови масивни къщи, но не със средствата от местния поминък, а с пари спечелени на друго място. След каот са си осигурили жилище в града и лека кола, сега си строят и вили на село, където ги привлича обичта към родния край. Вилите в селото са обзаведени със съвременна уредба и домашни потреби: гардероби, пружинени кревати, маси, столове с облегала, готварски печки, радио апарати, телевизори, перални, хладилници и др. А мнозина вече имат и телефони. Сега на празничен ден в селото идват вече с леки коли. Рогозките, кълчищените черги и подниците за печене на хляб отдавна са забравени. Животът, говорът и разбиранията на селяните бързо се промениха и се приближават до тези на гражданите. В материално отношение сега селянина, доколкото го има, е по-добре от когато и да било по-рано. Той се облича в съвременни дрехи. Няма вече груби шаечни дрехи, кожуси, кълчищени ризи и опинци. Жените захвърлиха саята и са облечени в удобни памучни дрехи, носят къси коси, лежат (спят) на пружинени кревати с дюшек застлан с чаршаф. Завиват се с одеала или юрган. Старите домакински потреби като разбой (стан), чкрък, мотовилка, хурка, нощви за месене на хляб, подница, връшник и други предмети, така необходими някога за всяко селско домакиство, вече са забравени, и сега може да се видят само в етнографски музей. Никъде вече не се виждат сахани, глинени паници, гърнета и дървени лижици, а са заменени с порцеланови или емайлирани чинии, тенджери, кани и метални лъжици и вилици. В миналото не се употребяли вилицата, а са “топили” яденето със залък (хапка) хляб с пръсти. Селяните се шегуват като казват, че са си служили с вилица “петопръстница”. По-рано селяните имаха силна работа и по-слаба храна, а сега имат по-малко и по-спокойна работа и по-добра храна. Работят по-умерено и се хранят по-правилно. Сега селянина не лишава себе си и неговото семейство от храна и дрехи, за да пестят пари за купуване на ниви и ливади, а гледа да има хубаво жилище, добра храна и прилични дрехи. Но въпреки тези изменения в разбиранията и душевността на нашите селяни, те си истават все така трудолюбиви, пестеливи и остроумни. Новият строй, социализма, отвори очите на нашите селяни, проникна в душите и сърцата им, промени коренно разбиранията им за живота и света, освободи ги от всякакви буржоазни навици, даде им възможност да се учат, трудят, да произвеждат повече материални блага и да живеят в мир и добросъседство. Премахна се експлоатацията на човек от чоека и дискриминацията между хората. Изравниха се правата на всички хора и тези на жените и мъжете. Осигури се на всекиго работа. Всеки член от семейството, годен за работа, трябва да се труди, за да живее. Влвзе в сила поговорката: който не работи, той няма да яде. Но това се казва от хора, които на бюрото нищо друго не работеха, а само заповядваха и ядяха най-много и то храна първо качество. Впоследствие хубавата поговорка “който не работи, няма да яде”, се замени с поговорката: “който не краде, няма да яде”. А с уедряване на ТКЗС-тата и образуване на АПК през 1959г., селяните-кооператори бяха отчуждени и изгонени от земята си като нейни истински стопани и превърнати в наемни селскостопански работници. Селяните наподобяваха на изкубнати рози, които престават да миришат. И като последствие настъпиха две отрицателни явления: 1. Обезлюдяване на селот и 2. Упадъка на селското стопанство. А следствие на обезлюдяването, през 1972г. беше закрито училището.

Интересни случки из живота на отделни селяни

1. Случка из живота на Игнят Тодоров. Организирана банда турски разбойници са отвличали за откуп деца на богати българи и после провождали Игнят да иска определения откуп в златни пари от родителите на детето. Ако главатаря на разбойниците поръчал на Игнят да вземе две кесии златни пари, той вземал три кесии злато, като едната скривал и задържал за себе си, а после получавал и обещаната му част от откупа. Така Игнят излъгвал и родителите на отвлеченото дете и главатаря на разбойниците. Но при последния случай на отвличане, който станал наскоро преди Освобождението на България от турско робство, станало нещо друго. Турските разбойници отвлекли 10-12 годишно момче на богат родители от с.Извор, Радомирско. Игнят завършил успешно посредническата мисия, но веднага след Освобождението при Игнят в с.Ракиловци дошли близки хора на отвлеченото и върнато момче и поискали Игнят да върне взетия откуп. Игнят оказал. В това време на огнището в Игнятовия дом се варял качамак в котле. Изворчани взели котлето и изсипали врялия качамак върху голите гърди на Игнят, за да каже къде е скрил парите. Тогава дошлите хора запалили купчината дърва в двора на Игнят и го хвърлили в огъня, да каже къде е скрил парите, но той упорито отказвал да стори това. Хората си отишли и оставили Игнят да се пече в огъня. После братовия му син Алекси Ранов, който се случил там, започнал да вика за помощ. Събрали се съседи и други хора, извадили Игнят от огъня, но бил много обгорен и наскоро починал в болницата, гр.Радомир. А парите били заровени под същата купчина дърва. Дъщеря му докуна Игнятова взела златните пари и ги дала като зестра на мъжа си Димитър Хр.Комитски в село Ковачевци. Този случай ми е разказан от моя баща и потвърден от селянинина Алекси (Лесо) Младеноя Игнятов. 2. Случка из живота на Мано Петрунов Чингенев. Турски събирач на данъци идвал в село Ракиловци и в присъствие на селския кмет викал един по един българите да си плащат дължимия данък. Викнал и Мано Петрунов, но той отказва да плаща под прдлог че бил беден и нямал пари. Арестували го и заптиетата подкарали Мано за гр.Радомир. Някъде по пътя Мано поискал да отиде настрана по нужда. Разрешили му, а заптиетата запушили по една цигара. Мано се мушнал в храсталаците и избягал. След известно време турците издебнали Мано в къщата му, арестували го и с вързани ръце го закарали при бирника, но Мано пак отказал да плаща, че нямал пари. След няколкократни откази, турския бирник заповядал да зтворят Мано в една кочина да пренощува и на другия ден пак го вика да си плати данъка, но Мано упорито отказвал. Наказанията в кочината се повторили още една-две нощи, но Мано продължавал да отказва, защото нямал пари. Тогава турчина вдигнал ръце от Мано и му казал, че е Мано Чингенето и го пуснал. Разбира се това освобождаване е станало, защото друг българин – кръчмаря Петре Стоянов Марино Пудев платил данъка вместо мано. После той върнал парите на Петре и му се извинил, че имал пари, но не искал да плаща на турската власт. От този случай фамилията на Мано Петрунов получила прозвището Чингеневи. 3. Случка из живота на Петре Тодоров Бандачки. Веднъж Петре и брат му Веле орали на нива в местността “Равнища” и се скарали за нещо. Петре в гнева си вдига остена с копралята, удря по главата брат си и го убива намясто. Осъждат го на 10-15 години затвор в гр.Кюстендил. Петре се е държал примерно в затвора и станал приятел с окръжния управител, на чието подчинени е бил затвора. След излежаването на наказанието си, окръжният управител поискал да направи нещо добро на Петре. Тогава Петре помолил окръжния управител да отпусне известна сума за построяване на училище в родното му село. Окръжният управител удовлетворил молбата му. Това било около 1888г., когато е построено училището в с.Ракиловци. Този случай ми е разказан от Милен Мицев Кръстев през 1970г. 4. Случка из живота на Стефан Велев Колев в София. На един Великден Стефан намерил оставено (подхвърлено) дете пеленаче пред вратата на дома си, ул.Цар Борис I 55. Той взел детето, показал го на жена си и казал, че много приличало на него. Жена му помислила, че той е ходил при друга жена, от която е това дете и от ревност убила мъжа си Стефан. Такъв е края на Стефан Велев, който бил способен и богат търговец на вина и ракии и имал най-големия винен склад в София. Нямал деца. 5. Случка из живота на Мара Стоянчова Кривошиина – Италиянска. Тя се е омъжвала два пъти. Първият път за Антония от Италия, който заедно с група италианци (около 10 души) са дялали камъни в с.Ракиловци, за ж.п. мост в с.Калище и за тунелите през Земенското дефиле по ж.п. линия за гр.Кюстендил. Това било през 1905-1908г. От този брак има две деца: Славе и Милка. Антония бил по-културен човек , имал и по-други разбирания за живота. Не бил и така пестелив като българските селяни по това време. Обичал и да си попийнува. Внасял малко пари в семейството. Бащата на Мара – Стоянчо, не харесвал зет си и убедил дъщеря си да го остави (напусне). Тя се съгласила, но как да се освободи от Антония? Срамно били да се разведе. Наскоро Антони се разболял тежко и бил прикован на легло. Тогава вместо да го лекува, Мара затворила хубаво прозорците, запалва една низа люти чушки, заключва вратата и оставя вътре болния, който се задушава от лютия въздух и умира. След няколко години умира и бащата на Мара. По-късно тя се омъжва втори път за Стоичко Генински от с.Ковачевци, известен като Стоичко – лудия. Бил е ерген. От него Мара има четири деца: Евда, Пенка, Борис и Люба. Дъщерята на Мара от първият брак – Милка вече пораснала и хубава мома. Стоичко я изнасилва и тя забременява от него. Братът на Милка – Славе не понася опозоряването на сестра си и цялото семейството му, застрелва и убива Стоичко. Съдът оправдава Славе. Милка ражда момче (Кирил) и после се омъжва в с.Чепино. 6. Случка из живота на Сокол Панев. Наскоро преди Освобождението на България от турско робство е станала следната случка: В семейството на дядо Сокол Панев направили качамак със свинска сланина и седнали да се хранят. В това време влязъл един турчин, който плюмнал в качамака и казал “домуз гяурин” и напсувал по турски дядо Сокола. Той не възразил нищо, но тихичко станал, грабнал един кол и убил турчина, заровил го скрито и после заедно със семейството си се изселва от селото и се настанява на сегашната Соколова махала, срещу гробищата на село Ракиловци. Това ми е разказано от Заре Йорданов Марков Соколов. 7. Случка из живота на дядо Здравко. Той бил баща на Тончо, родоначалникът на рода Танчови (Тренчови). Дядо Здравко бил кмет на село Ракиловци през турско време, наскоро преди Освобождението. Отнасял се много зверски към българите, които го наричали Зверко. Селяните го намразили толкова много, че Здравко бил принуден да се изсели от с.Ракиловци и заедно с неговите братя и деца се заселил в с.Лясковец. Разказано от Анани Котев Тончов Здравков – 22.VIII.1978г. 8. Случка из живота на Костадин Златков Кривошиин. Към 50 годишна възраст Костадин заболял от нервно разтройство. Той бил набожен и една нощ сънувал (присънило му се), че му се явила една светица (Св.Мина или Св.Петка). Тя му казала, че е болен, защото майка му (баба Елена, живяла над сто години) го проклела, но ако иска да оздравее, трябва да изпълни две неща: Първо – да насади бахча (обощна градина) в местността “Здравец”, близо до Лобошкото манастирче и за самото манастирче и Второ – да си смени името от Костадин на Вучко, за да изгуби дирята му и да не може да го намери болестта, която ще търси Костадина. Костадин не успял да насади бахча на манастира, защото бил болен, но се прекръстил на Вучко. Въпреки това, болестта нр го изгубила от погледа си и той не оздравял до края на живота си. Заедно с него умряла и болестта му, а останало само името на Вучко и сега фамилията му се нарича Вучковите. Разказала: Здравка Найденова Вучкова – 5.IX.1975г. 9. Случка из живота на Гьоре Белилов. Дядо Гьоре имал квачка с пилета. Едно от тях било бяло. За да не се губели пилетата, дядо Гьоре ги завързвал едно за друго и края на връвта завързал за крака на квачката. Но за беда един орел задигнал квачката заедно с пилетата, които висяли във въздуха. Най-отгоре висяло бялото пиле и дядо Гьоре викал: “дръж се белиле”. От този случай дядо Гьоре получил прякора “Белил”, а фамилията му “Белилови”. Разказал: Станимир Стоименов Гьорев Белилов – 12.VIII.1980г. 10. Случай из живота на Тоне Тупанджията. Дядо Тоне бил набожен човек. Една нощ сънувал, че от Пещерския манастир излетяло гълъбче, прелетяло на Ракиловската планина и кацнало там, където сега се намира черквата. Дядо Тоне възприел това като Боже знамение и започнал там да строи чрква. Разказал: Славе Антонов Италиянски – 10.VII.1979г. 11. Случки иж живота на Ненко Хранов Кривошиин. Първи случай. Ненко нямал възможност да ходи на училище, защото още от малък трябвало да помага на баща сив занаята (кюркчия). Но покрай другарчетата си Ненко се научил да чете и пише, а после започнал да чете и книги. Така той се самообразовал в гр.Радомир, където баща му се преселил. Втори случай. За да помага на семейството, Ненко на 14 годишна възраст станал учител в с.Презноглавци (дн.Светля) с годишна заплата 50 гроша и храна. Там учителствал 5 години с малко учеличение на заплатата, но тя не стигала и Ненко стана чирак при майстори – дюлгери с които ходил из Севрна България, Русе и Румъния. Трети случай. В Румъния работил като надничар, срещал се с хъшовете и горял от желание да замине с някоя чета в България, за да се бие с турците за освобождаване на отечеството си. Приготвил се да замине с четата на Христо Ботев и само по недоразумение за датата на заминаване на четата, пропуснал да се качи на парахода “Радецки”. Четвърти случай. Като не успял да се включи в четата на Хр.Ботев, Ненко заедно с други емигранти, заминал доброволец в Сърбия. Там постъпил в четата на Панайот Хитов и взимал участие във всички походи и сражения в Сръбско-турската война през 1976г. За проявена храброст бил награден със сребърен медал. Пети случай. През пролетта на 1877г., Ненко се прехвърлил отново в Румъния с цел да постъпи във формиране на българското опълчение в Плоещ, но поради заболяване не успял. Шести случай. След разни събития през Освободителната Руско-турска война, през пролетта на 1878г., Ненко се завръща в гр.Радомир, където става кръчмар и кафеджия. Също и доставчик на хранителни придукти за руската войска в града. Тези занятия дават възможност на Ненко да се запознае с доста хора от града и селата, а също и с много руски офицери. Станал влиятелен човек в Радомирска околия и бил избиран за нареден представител в I-то Велико Народно събрание, II-то, IV-то, V-то, X-то и XVII-то Обикновено Народни събрания и в IIIто Велико Народно събрание. Няколко пъти бил избиран за окръжен и общински съветник, за училищен настоятел, за съдебен заседател и за член на окръжната постоянна комисия. Седми случай. През Сръбско-българската война 1885г. сформирал доброволческа конна чета, с която участва в боя под гр.Брезник на 5 Ноември с.г., а след победата там придружава отреда на капитан Христо Г.Попов до изгонването на сръбската войска. За храброст в този бой Ненко е награден с оредн. Осми случай. От 1885 до 1913г. Ненко Хранов се е занимавал с адвокадство и е бил виден адвокат. Той е бил човек с независим характер и смел борец за свободата и законността на младата българска държава през режима на Стамболов, против когото никой от противницете му не е смеел да се противопостави. Ненко Хранов като народен представител подавал няколко интерпелации и искал отговор от всесилния Стамболов. За тази смелост бил преследван от съпантизантите на Стамболов, затворен в затвора на гр.Дупница (дн.Ста.Димитров) и му се е пречело при избори за народен представител в Радомирска околия, която го поддържала. Девети случай. След сусоендирането на Търновската конституция от княз Александър Батемберг през месец април 1881г. били произведени избори през м.юни с.г. за представетили във Великото народно събрание, което да удобри извършения акт от княза и да му даде исканите от него седемгодишни пълномощия. А Ненко е бил върл противник и се борил за възстановяване на Търновската конституция. Изборите били извършени набързо под контрола (надзора) на извънредни военни комисари – офицери, обикалящи из околиите и агитирали за правителствените кандидати, посочени от правителството, начело на което бил тогавашния министър навойната, руския генерал Ернрот, с чиято помощ бил извършен и самия преврат. От Радомирска околия за това Велико Народно събрания, известно още като Свищовско,защото било свикано в гр.Свищов, били избрани Петре Ваклев от с.Косача, Стоичко Етълнички от с.Егълница, Тодор Стоименов от с.Ковачевци, Христо Лобошки от с.Лобош, Димитър Врабчански от с.Долна Врабча и Григор Пенкльовски от с.Пенкьовци. Нито един от ттези шест души избрани депутати не е бил със значение и влияние в околията. Всичките са били полуграмотни селяни демагози, които не някаква идея за управление ги е движела, а са били прости оръдия на властта, за да попълнят числото на депутатите, които без всякакви прения и с ураджилък са щяли да одобряват всичко, каквото им се предложи от правителството на преврата. Някои от тези депутати са били пословични в околията със своята простотия и са били подигравка между населението. На първо място такъв е бил Петре Ваклев Косачки. На него, след вртъщането му от Свищов, Ненко Хранов изпраща за подигравка уж от името на княз Ал.Батемберг фалшив медал за заслуга със съответната грамота, подписана уж от канцеларията на княза. Получил фалшивия медал, приготвен от позлатен дебел картон и червена чоха, както и фалшивата грамота със същия медал, Петре Ваклев силно се зарадвал, окачил го на гърдите си и го носел гордо по села и събори, като се хвалел, че е удостоен от княза, заради депутатството му че бил пасувал за пълномощията. Макар да бил предупреждаван от властите и други лица, че въпросния медал не е истиски, а това било подигравка на партизаните, които са били против пълномощията, Петре не обръщал внимание, мислейки че му се завижда. Най-после тогавашния Радомирски околийски началник Димитър поп Георгиев Беровски му взима медала и след разследване и установяване кой е автора на медала и грамотата, съставя акт на Ненко Хранов и изпраща акта на прокурора в гр.Кюстендил – окръжния съд за възбужданре на дело за обида на княза, понеже от разследването се установило, че всичко това били направено умишлено от Ненко Хранов, за да осмее не само депутатите, гласували за пълномощията, но и самия княз Ал.Батемберг. Прокурорът изготвил обвинителен акт, съдът образувал углавно дело срещу Ненко Хранов, но съдебните заседатели, повлияни от многобройните приятели на Н.Хранов в гр.Кюстендил и в окръга, съдът издава оправдателна присъда. Прокурорът обжалвал делото пред Софийския апелативен съд, но и той го оправдал. Тази подигравка с Петре Кос ачли и режима на пълномощията струвала на Н.Хранов около 100 златни лири. Но с този случай се създава голяма известност на Ненко и извън Радомирска околия и по цялото княжество. От тогава останал и прякора му “Цар Ненко”, защото бил станал равен с царете, щом можел да прави и раздава медали и ордени на хората. Като народен представител пътувал със специален влак от София до гр.Радомир и обратно. 12. Случки из живота на Лазар Рангелов Чингенев. Лазар (Лазо) беше голям шегаджия. Имаше чувство за хумор. Един път отишъл в съседното село Смировдол. Тамо го попитали какво има в Ракиловци? Той им отговорил: “Какво ще има. Има само кукувици и гърлици”. С това искал да каже, че селото вече е обезлюдено и във всяка къща има по един или двама старци. Кукувиците живеят по една, а гърлиците винаги по две-женски и мъжки. Друг път Лазар отишел в друго село и там се запознал с кръчмаря. Представил му се като заможен човек от село Ракиловци. Кръчмарът го посрешнал добре, както се посреща голям човек на гости. Разделили се като приятели. След известно време същия кръчмар дошел на гости при Лазар. Там била и жената на Лазар, облечена в дрипави дрехи, защото били бедни. Кръчмарът останал изненадан от тази гледка и запитал приятеля си, коя и кава е тази жена, а Лазар отговорил: “Моята жена изпратих на курорт, а тази е слугинята ми”. 13. Случки из живота на Стоьо Алексов Согърмов. Стоьо не бил красив ерген. Той харесвал момата Карамфиля, която била стройна и по-едра от него. Тя не харесвала Стоьо. За да я вземе за съпруга, Стоьо прибегнал до помощта на своя другар Нако Терзийски, който бил по-строен и напет ерген. Карамфиля по-харесвала Нако, който я придумал да му пристане, но вместо да я отведе в своя дом, той я отвежда в домът на Стоьо Алексов. Макар и измамена, Карамфиля се примирила и станала жена на Стоьо и му родила една дъщеря и петима синове. До 23 годишна възраст Стоьо бил здрав, прав и женен. Имал и две деца. Заедно с други съселяни закарвали с волски коли дебели дъбови дървета за строеж на казарми в гр.Брезник. Там Стоьо без чужда помощ стоварил грамадните дъбови дървета от своята кола и усетил голяма болка в гръбнака си. Коларите пренощували на открито всеки при своята си кола. Било студено. На сутринта Стоьо станал с превит гръбнак. Прибрал се у дома си в село, но заболял. Дълго време боледувал, оздравял, но останал с гърбица. От гърбицата на Стоьо произлязъл прякора на неговото семейство “Согърбови”, който се произнася “согърмови”, а днес “Гърците”. 14. Случай из живота на Гоне Петрунов Клашненков. Веднъж Гоне се скарал с жената на брат си Мано Чингенето, която се казвала Цвета. Тя го проклела, като казала: “Дано мътна вода да те отнесе”. Наскоро след това скарване, Гоне впрягал воловете в кола и отишел на воденица да си смеле брашно. Докато бил във воденицата завалял пороен дъжд. На връщане Гоне трябвало да мине на Хаджийски брод река Светля, която придошла поройна и мътна. Завлякла колата и воловете и Гоне се удавил в мътната вода. Клетвата на Цвета се сбъднала. 15. Случай из живота на Кръсто Костадинов Клашненков. Кръсто нямал деца и осиновил сираче момиче от родът Цинцарски в с.Лобош. Детето тежало 2-3 кг. и било кръстено Пена. Като пораснала, баща й от с.Лобош искал да си вземе обратно момичето, но Кръсто не се съгласил. Рожденият нбаща на Пена завел дело пред съда в гр.Радомир. Пред съдията Кръсто казал, че той е взел детето на 2-3 кг. и е готов да отреже толкова от тялото на Пена и да го върне на нейния баща, но Пена няма да върне. Тогава съдията питал момичето Пена при кого иска да остане. Тя отговорила че ще остане при побащина си Кръсто. Съдът решава да остави детето на Кръсто. Впоследствие Кръсто омъжва Пена за Мице Стойнев Гущеров и тя му родила 9 деца, от които 6 момчета и 3 момичета. 16. Случка из живота на Младен Петров Мемчурски. Младен бил с кралимаркова фигура и голями мустаци. Той имал шест хубави сестри, но една от тях била изключително красива. Турци искали да я отвлекат. Било лятно време. Малден нощувал при егрек с овце на нива в местността “Провалец” до пътя за с.Ковачевци, обрасъл с тръни от двете страни. Малден имал сведение през коя нощ турците щяли да идват и се въоръжил с пушка-шишане. Когато турците – трима души на коне, минавали по пътя между тръните, Младен закрит зад тях, стрелял и убил този, който искал да отвлече сестра му. Още същата нощ преоблякъл сестра си в мъжки дрехи и на коня я завел при своя роднина в с.Долни Раковец, Радомирско, където после се и омъжила. 17. Случка из живота на Ангел Джорджин. На един празничен ден се събрали селяните от Ракиловци на “Кръсто” или “Клепалото” (на рида над Славе Италиянски) за религиозна служба. Там дошли и турци с намерение да отвлекат някоя мома българка, вероятно сестра на Ангел или друга някоя. За да изпъди, Ангел казал: “Хакде, който се кръсти, да се кръсти, а който не се кръсти, да си отива”, кето се отнасяла за турците. Те разбрали това и казали: “ангеле, да си пишеш едно на челото за тази обида” и си отишли. След известно време (през вършитба) Ангел закарал конете си да пасат през ноща в ливадата му, намираща се до дола срещу Колевите. На сутринта намерили Ангела убит от турците през нощта и челото му било насечено с нож.

По-забележителни хора от с.Ракиловци

Тук ще посочим някои по-забележителни хора, родени в село Ракиловци преди 9.IX.9144г. и са се изявили в една или друга област на човешката дейност.

Име, презиме и род Роден Професия 1. Ненко Хранов Маринков Кривошиин 2. Васе Трендафилов Гълъбов Табаков 3. Георги Кръстев Петрунов Табаков 4. Иван Янев Тонев Табаков 5. п. Тодор Георгиев Янев Табаков 6. Владимир Стоянов Янев Пудев 7. Цветко Минев Петрунов Табаков 8. Славе Антонов Италиянски Кривошиин 9. Станимир Антов Стоименов Белилов 10. Йордан Димитров Кръстев 1850 1861 1882 1901 1903 1905 1906 1908 1910 1929 Адвокат/Нар. Представител Учител Офицер-капитан Агроном Свещеник Учител Общественик-политик Майстор-дърводелец Пикьор Пощ.началник

1. Ненко Хранов Маринков Кривошиин. Роден през 1850 година в с.ракиловци. Баща му бил кожухар и заедно със семейството се преселва в гр.Радомир. Нако, без да ходи на училище, а покрай най-големите си братя и свои другарчета се ограмотява и самообразова. На 14 годишна възраст станал основен учител за пет години в с.Презноглавци (дн.Светля), за да издържа семейството. После, без юридическо образование, се издига да равнище на адвокат в гр.Радомир. Избиран е многократно за народен представител. Заемал разни ръководни служби в окръга. За един особен случай получил прозвището “Цар Ненко”. Починал на 25.II.1936г. на 86 годишна възраст. Баща е на видния адвокат Методи Хранов в гр.Радомир. 2. Васе Трендафилов Гълъбов Табаков. Роден през 1861г. След откриване на училището в село Ракиловци през 1884г., Васе е бил втория поп ред учител и е учителствал 14 години (вероятно от 1886 до 1899г.) Оставало му да служи още една година, за да се пенсионира, но бил уволнен и не успял да стори това. Като основен учител Васе получавал 80 лв., златни месечна заплата, но с 4 златни лева е мпгъл да купи чифт волове. Бил е семеен и има 6 деца, от които 4 момчета – Тодор, Никола, Симеон, Цветко и две момичета – Гева и Митра. 3. Георги Кръстев Петрунов Табаков. Роден през 1883г. Получил основното си образование в родното си село. При постъпване на редовна военна служба се издига от редник до офицерски чин капитан, на която се пенсионира. Преселил се да живее в София и там служил в 4-ти артилерийски полк, който беше разположен на днешния парк “Вл.Заимов”. Баща е на 5 деца: 1 син и 4 дъщери. Почина през 1953г. на 71 годишна възраст и погребан в село Ракиловци. 4. Иван Янев Тонев Табаков. Роден на 10.IX.1901г. Получил основното си образование в родното си село през 1908-1912г., прогимназиално о гимназиално през 1912-1920г. в гр.Радомир, висше агрономическо в Софийския държавен университет през 1920-1925г. и специализация по птицевъдство в САЩ през 1932г. Служил е като и.д. ръководител на Допълнително земеделско училище в с.Горни Дъбник, Плевенско, през 1926/7г., редовен асистент по животновъдство в Агрономическия факултет в София, 1927-24г., директор на Централна Птицевъдна опитна станция, край София – 1934 до 1945г., Инспектор по животновъдство в Министерство на земеделието, София, 1946/7г., Началник на птицевъдния отдел при Централния и после Районен научно-изследователски институт по животновъдство (РИИЖ) край гр.Ст.Загора – 1947-1956г. Пенсионер от 1957г. След успешен конкурс през 1936г. става младши научен сътрудник (мл.н.с.) по птицевъдство, а след втори конкурс през 1942г. става ст.н.с и от 1948г. е старши научен сътрудник първа степен (ст.н.с. I ст.). Бил е редактор на списание “Доходно птицевъдство” през 1931г. и преустановил поради заминаване в САЩ. Членувал е в Световната птицевъдна организация (сдружение) от 1930 до 1940г. Написал е 20 научни и научно-популярни трудове и над 200 статии и извадки от научни съобщения по птицевъдство. Също и над 30 статии за “Кратка Българска Енциклопедия”. Негови научни трудове са докладвани лично от него или от други лица на Световно научни интереси по птицевъдство в Лондон 1930г., в Рим 1933г., в Берлин 1936г. и в Белтевил 1939г. в САЩ, където се е развявало българскот онационално знаме (трицветника) на едно от първите места. Като главен ръководител и отговорник на научен колектив по държавна задача е успял да създаде първата българска кокоша порода, наречена “Червена Старо-Загорска”, през периода 1949-56г. Тази порода има стопански качества: живо тегло 2.500 кг., годишна носливост над 200 яйца и средно яйцево тегло над 75 гр., както и висока приспособимост към природните условия в нашата страна. Става семеен от 6 Май 1928г. Съпруга му става девойката Зорка Якимова Димитриева от гр.Сливен, родена на 5 Май 1904г. Високо културна и образована (висше икономическо) девойка. Баща е на две дъщери: Светла и Мариана. Първата е хуманна лекарка, а втората е историчка, гимназиална учителка и после уредник в Националния исторически музей – София. 5. Тодор Георгиев Янев Табаков. Роден е през 1903г. Получил е основно образование в родното си село, а прогимназиално в гр.Радомир. Оженва се през 1921г. като приведен зет за девойката Стана Станкова в с.Ковачевци, Радомирско. След това завършва богословско училище при Черепишкия манастир и през 1926г. е бил ръкоположен за свещеник. Поп Тодор създава порядъчно семейство и има трима синове и дъщеря. Като добър патриот той кръщава синовете си с царските имена Петър, Борис и Крум, а дъщеря си дава хубавото и чисто българско име Севда. Петър и Борис получават висше историко-филологическо образование, а другите две деца – средно гимназиално. Поп Тодор служи всеотдайно на българската православна църква повече от 40 години и като архиерей почива през 1966г. Вечна му памет! 6. Владимир Стоянов Янев Пудев. Роден е през 1905г. Кат осирак от Балканската война, той е отледан и изучен от неговата майка. Получил е основно образование в родното си село, а средно гимназиално в гр.Радомир. След това става основен учител в с.Ракиловци, където служи до 1963г. и се пенсионира. После се занимава само със селско стопанска работа. Оженва се много късно като стар ерген за девойката Надежда Тодорова Дренярска от селото. Има дъщеря Маргарите и син Александър. Дъщерята има висше химическо образование, а синтъ със средно техническо. 7. Цветко Минев Петрунов Табаков. Роден през 1906г. в село Ракиловци, Радомирско. Останал е кръгъл сирак на 14 годишна възраст и израства при близки роднини. Първоначално образование е получил в родното си село. На 21 годишна възраст става член на Младежкия земеделски съюз към БЗНС и организирал НЗС в с.Ракиловци. През 1927г. станал председател в МЗС в гр.Радомир. Заемал е разни помощни служби в МЗСИ, София и при ЦКС с.Батановци (дн.гр.Темелково). Взимал е живо участие в антифашисткото съпротивително движение и след 9.IX.1944г. е признат за борец против фашизма III категория. Носител е на много ордени и медали, като 9.IX. I ст., “1300 годимни България” и др. Оженва се за Рилка Цветкова Чаушка от с.Ракиловци и създава многодетно семейство. Има двама сина – Людмил и Райко и две дъщери – Василка и Стефанка. Останал да живее до дълбока старост в родното си село. 8. Славе Антонов Италиянски Кривошиин. Роден е през 1908г. Той е полукръвен италиянец от майка българка у баща италиянец. Получил е основно образование в родното си село Ракиловци. Изявил се и прочул като многостранен даровит майстор: дърводелец, железар, тенекиджия, бъчвар, колар, строител и др. Има добре организирана работилници, обзаведена със съвременни дърводелски машини. Образува семейство с девойката Евда Стоилова Соколова от селото си и има син Антони и дъщеря Еленка. Синът има средо техническо образование, а дъщерята висше юридическо. Антони също се е проявил като рационализатор в своята електротехническа професия. Майстор Славе Талиянски, макар и в напреднала възраст, продължава да прави добри услуги на околното население. 9. Станимир Антов Стоименов Белилов. Роден е през 1910г. в село Ракиловци. Основното си образование получил в родното си село, а прогимназиалното в гр.Радомир. Служил е като пикьор по поддържане на шосетата в продължение на повече от 30 години, след което се пенсионирва. Оженва се за девойката Стоянка Цветкова Пърльова от селото и има 4 деца, 2-ма синове – Димитър и Антон и две дъщери – Райка и Роза. Всички са със средно образование, а Димитър е с висше агрономическо и служи като агронов в гр.Ямбол където живее. 10. Йордан Димитров Кръстев. Роден е през 1929г. в село Ракиловци. Получил е основно образование в родното си село, средно гимназиално в гр.Радомир и полувисше в Института по съобщенията в София. След завършване на средно образование е бил основен учител с години в с.ракиловци, а след институтското образование започва да служи като началник на телеграфопощенски станции в с.Сирищник, гр.Радомир и с.Ковачевци, Пернишко. Продължава да служи и вече има над 38 години служебна дейност. Създал е семейство с девойката Елинка Николова Веселинова – телефоностка от с.Ковачевци. Има двама синове – Стефан и Димитър, които получават средно техническо образование и сега са творци на заводско производство.

Исторически бележки

Всики народ трябва да знае своята история, да се учи от нея и да я уважава. Народ, който не знае своята история и не я използва за поука, лесно става жертва и се притопява от дуги народи. Най-старото население, за което се знае положително, че е живяло по днешните български земи, са били траките от около 40 племена. В Юго-западна Дългария са живяли тракийските племена дентелити, меди, серди, беси, динте идр. Дентелитите – са населявали земите около горното течение на р.Струма (Стримон), а именно в Радомирско, Кюстендилско и Дупнишкото полета. Медите – в земите окло средното течение на р.Струма между Кременското и Рупелското дефилета. Сердите – в земите по течение на р.Искър (Ескос) и в Софийското поле. Сатрите – в земите по средното течение на р.Места (Местос). Бесите – в земите около горното течение на р.Марица (Хебър) и цялия Родобски масив. Динте – в земите, съседни и на изток от бесите. Динте и особено бесите са били добри майстори на металообработването и са ги наричали “мечоносците” за носените от тях мечове. Към тракийското племе Меди е принадлежало историческата личност Спартак. Той бил вожд на племето си и във война с римляните бива пленен и закаран като роб в Рим. Там успял да организира 100 хилядна армия от роби и възстанал против Римслата империя, но бил победен и убит. Траките са дошли от Балканския полуостров в края на II-то и началото на I-то хилядолетие преди нашата ера или преди повече от три хиляди години. Тракийските племена не са били организирани в едма държава, а са живяли разпокъсано в различни области и дори са воювали помежду си. Малки отделни тракийски държавици е имало и през IV-ия век пр.н.е., но едвам в края на VI-ия век и в началото на V-ия век пр.н.е. е била организирана голяма и силна тракийска държава от племето Одриси и със столица Одрин (Едрине). Тази Одрийска държава е обхващала и почти всички днешни български земи, включително и нашия край. Към края на VII-ия и началото на VI-ия век пр.н.е. или преди повече от 2600 години е започнала гръцката (елинска) колонизация на нашето черноморско крайбрежие и за един век са изникнали гръцките градове Аполония (Созопол), Несебър (Месембрия), Одесос (варна) и други. С идването на гърците започнало елинското влияние върху тракийското население, но траките са запазили своята националност до идването на славяните на Блаканския полуостров. От началото на II-ия век пр.н.е. започнали да настъпват на Балканския полуостров римляните, които първо завладяли Илирия (дн.Албания), после Гърция и Македония, а след продължителни борби подчиняват и всички тракийски племена, които упорито се съпротивлявали. Тогава римляните учредява римската провинция Тракия, а на север от Балкана (Стара Планина), създават римската провинция Долна Мизия. Римкста империя е просъществувала до края на IV-ия век от н.е. (395г.), след което се разпаднала на две империи: Източна империя, наречена Византия със столица гр.Констанинопол (Византион) и Зпадна империя, наречена Римска империя със столица гр.Рим. След това разпадане Балканския полуостров е владеян от Византийската империя на ромеите (гърците). От края на V-ия и началото на VI-ия век от н.е., на Балканския полуостров започват да се заселват славяните, които се разпространили по целия полуостров и чак до Бялото море, като постепенно притопили тракийското население, което не е имало своя писменост и книжнина. Подир славяните, през втората полувина на VII-ия век са дошли прабългарите под водачеството на Аспарух (Исперих). Те образували военен съюз с няколко славянски племена, побеждават византийците и през 681г. основават Първата славяно-българска държава със столица Плиска. Славяните са били добри стопани, имали са мекушава душа и са обичали мирния, уседнал живот, а прабългарите на хан Аспарух са били войнствен народ с корава душа, ръководен от смели военачалници и опитни организатори на държавна уредба и власт. Славяните били склонни към аскетизъм, душевно вглъбяване и покорно робство, а прабългарите били много свободолюбиви и се стремили към независимост. Славяните били разделени на племена, чиито брой надхвърля цифрата 12. Те живяли в княжества, всяко с княз. Българите първоначално успяли да поидчинят и да се съюзат със седем от тях. Тка в новата славяно-българска държава живяли два народа с два говора и две религии. Славяните вярвали в техния главен бог Перун, а преабългарите в бог Тангра. Хан Аспарух ръководел неговите прабългари от 642 и после управлявал новата славяно-българска държава до 700-тя година, когато умрял. Неговият наследник хан Тервел (700-718г.) затвърдил още по-добре българската държава и заставил Византийската империя да плаща данъци на България, всяка година от 717 до 754 година. После хан Крум (803-814г.) – завоевателя, успял да разшири на запад българската държава, превзема в 819г. Средец (дн.София) и стига до р.Тиса. България става най-обширната държава на Балаканския полуостров. От тогава е българското име на днешмата югославянска столица Белград. Забележителна ще остане в историята на България битката между българо-славяни и византийци, станала на 25 и 26 Юли 811г. във Върбишкия проход на източна Стара планина. Там хан Крум с войската и народа си, причакал византийската войска, начело с император Никифор I, който след превземане, пируване, ограбване и оплячкосване на българската столица Плиска, се връща с плячката си към Цариград. Хан Крум нанася страшно поражение на византийците, при което биват убити самия император заедно с много видни военачалници. Императорът казал: “И птици да бяхме били, пак не бихме могли да изхфръкнем от тук и да се спасим”. По нареждане на хан Крум черепа на императора бил обкован със сребро като чаша, в която ханът пиел вино и черпел лсвянските князе, негови съюзници. Крум Страшни Никифора бий И в черепа му руйно вино пий. Хануването на Крум ще остане паметно и с неговите закони за вътрешна уредба на държавата и за изкореняване на лозята, като мярка против пиянството. При усилена подготовка на една от последните войни срещу Византия и за превземането на цариград, обаче, на 13 Април 814г., хан Крум неочаквано умира от разрив на сърцето си. Със смърта на хан Крум българите изгубили един от най-мощните си владетели, а византийците се спасили и си отдъхнали с голямо облекчение от надвиснала и грозяща опасност. През времето на хан Омуртаг (814-831г.), сина на хан Крум било озвършено голямо строителство на дворци, черкви, пътища, мостове и крепости, като и добра уредба на държавата. В 864г. княз Борис I (852-889г.) е станало покръстването на българите, които от езичници станали християни и възприели езика на славяните, които неофициално и доброволно били вече възприели християнството. Между българи и славяни започнали масово да стават смесени бракове. Така българския цар Борис I успял да създаде един народ с един говорим език (славянския) и с една религия (християнството). Това било по-велико дело от всяка военна победа. През 885г. този народ, който запазил името ”български”, получил и своя писменост от светите братя Кирил и Методи, чрез тяхните ученици Климент, Наум, Сава и Ангеларий. В края на IX-ия век и началото на X-ия век била вече окончателно изградена българската народност. За това нещо, много са допринесли: 1. Създаването на българска държава, ръководена само от българи. 2. Приемане на християнството като официялна религия. 3. Въвеждане на славянската писменост и отсраняване на гръцкия език. При царуването на князборисовия син Симеон (893-927г.) се постигнало най-голямо разширение на българската държава, която е обхващала почти целия Балкански полуостров от Черно море до Адриетическо море и от Егейско море до Карпатите. В границите на Симеонова България са били включени и земите на днешните Унгария, Румъния, Югославия, Албания, македония, тракия и Гърция без Солунския полуостров. При цар Симеон столицата на България била преместена (893) от Плиска в Преслав, който станал държавен, стопански и културен център на Първата българска държава на Балкански полуостров. Цар Симеон бил високообразован и мъдър владетел, при който настъпил “Златния век на България”, прз който бил заменен гръцкия писмен език със славянската писменост и се постигнало най-голям разцвет на българската култура, на старобългарската книжнина, на славянската книжовност, на на държавна уредба и др. Симеоновата България била най-силната държава в Югоизточна Европа, играла главна роля в политическия живот, станала център и първо огнище на славянската писменост и книжнина, които предала и на други славянски народи: руси, сърби, румънци и др. Цар Симеон имал план, след като превземе Цариград, да основе Българо-Византийска империя под негово ръководство. Но в началото на 927г. избухнала война между българи и хървати. Това била последната война, водена от Симеон. Българската войска, изпратена срещу хърватите, била победена. Това разтревожили цар Симеон, който получил сърдечна криза, от която починал на 27 Май 927г. Така завършил земния си път най-великия български владетел, преди да бъде приключен голямия двубой между България и Византия, двете най-мощни държави на Балканския полуостров и когато в българската столица усилено се приготовлявали за завладяване на Цариград. При такова състояние на българската държава започнал царуването си Симеоновия син Петър (927-979г.). Но той не бил така самостоятелен, мъдър и далновиден държавен ръководител, както баща си. Бил повече религиозен, строял черкви и манастири, които дарявал със земи и цели села. Държавните работи предоставил да ръководят негови приближени боляри (буйчо му Георги Сурсовул и др.), които били за мир с Византия. Я тя знаела, че не с война, а чрез своята дипломация можела по-лесно да победи българите и отново да завладее България. Ето защо, византийския император Никифор Фока с готовност приел предложението на цар Петър и бил сключен мир за 30 години, който бил скрепен с женитбата м,у за внчуката Мария на императора, прекръстена на Ирина – оме означаващо “мир”. Ирина била око и ухо на византийците в бългаския двор, чрея която отвътре да се завладее България. Мирният договор бил привидно спазен от Византия, но извършила подривна дейност срещу България. Раздухвала вътрешни раздори между болярските групировки, подсилвала недоволството сред народа. Насърчавала унгарци, хървати, сърби и печенеги срещу българите. Унгария и Сърбия успяли да се откъснат от България. Печенегите нахлували и опустошавали българските земи. При царуването на цар Петър селяните натоварвани с чести трудови ангарии (повинности) и всевъзможни и непоносими данъци. Те не се примирявали с ежедневния гнет и негодували срещу своите господари. Животът им се влошавал още повече и от вътрешни междуособици и чести нашествия на унгарци, печенеги и др. Като протест срещу тази сурова действител;ност се появило отшелничеството начело с Иван Рилски и богомилството, основано от българина поп Богомил. Иван рилски основал манастирко общежитие, коет опослужило за ядро при създаване на бъдещия голям и прочут Рилски манастир през втората полувина на X-ия век. Иван Рилски умрял на 18.VIII.946г. Целта на отшелничеството била човек само да се откъсне от порочния земен живот и да дари спасение чрез уединение в гори и планини, където да общува с Бога, а не да се бори за премахване на съществуващите неправди в живота на народа. Отшелничеството не било прогресивно социално движение и с нищо не допринасяло за подобряване на живота между хората. За разлика от тошелничеството, богомилството като религиозно социално движение и учение препоръчвало борба за изобличаване на обществените недъзи и остър социален протест. Затова богомилството е било прогресивно социално учение на религиозна основа. От България богомилството се разпространило във Византия, Русия, Сърбия, Босна, Херцоговина, Северна Италия и южна Франция, където било известно като учение на катарите. Чрез богомилството България е допринесла за разпространение на хуманни и прогресивни идеи за общото развитие на цялото европейско общество. През втората полувина на X-ия век настъпили събития, които разстроили българската държава и я увлякла в тежка борба, продължила няколко десетилетия и приключила трагично за българския народ. В началото на 967г. Византия нарушила българо-византийския договор за мир, отказала да плаща годишния си данък по договора на България и предприела военен поход срещу нея, но не посмяла да навлезе, а подтикнала киевския княз Светослав да нападне българите от север. През 967г. княз Светослав, напада България, побеждава нейната войска, превзема и плячкосва много крайдунавски градове и същата година се връща в Киев, който бил обсаждан от печенегите. През 969г. княз Светослав отново навлязъл в България и бързо завладял нейните земи. Цар Петър бил силно разтревожен от надвисналата опастност на държавата му, получил апоплектичен удар и след няколко месеци умрял на 30 Януари 970г. После русите превзели Преслав и зяла Северо-източна България. Княз Светослав сключил съюз с новия цар Борис II – първороден син на цар Петър – против Византия и с войски от руси, българи, унгарци и печенеги нахлул в Тракия, превзел Пловдив и дори застрашавал Цариград. Под предлог да освободи българите от езичнитев руси, византийския император Йоан Цимийски сключил съюз със цар Борис II и през 971г. предприел поход срещу княз Светослав. Преминал със страх и осторожност Източна Стара планина, разбил русите и прервзел българската столица. После изгонил русите и завладял Северо-източна България. Уверението на императора, че искал само да освободи българите от русите, не му попречило да заграби царското съкровище и да задържи в плен българския цар заедно с цялото му семейство и престолонаследника. Императорът се завърнал триумфално в Цариград, където пред народа церемониално свали от български цар Борис II царските отличия: златната корона и червените ботуши. С това показал, че е свършено с българското царство и земята на българите отново станала ромейска. Но завладяването на Северо-източна България и столицата Преслав от Византия още не означавало, че българското царство е унищожено. На запад и юго-запад в свпбодните български земи имало организирани сили, коит обили готови да продължат съществуването и да се борят за освобождението на поробените български земи. В свободната обширна област със център Средец, бил управител могъщия болярин Никола Микрий, който имал четирима синове с библейските имена Давид, Арон, Моисей и Самуил. След като България останала без столица и без цар, те основали и организирали от свободните български земи Западно-българската държава и отначало я управлявали общо, но Давид бил главен държавен владетел.

Впоследствие Давид и Моисей загинали в битки с противника, а Арон като изменник, по заповед на Самуил бил убит заедно със цялото му семейство, което летувало в летния си дворец, намиращ се в местността “Разметаница”, Дупнишко. Останал жив само Ароновия син Иван Владислав, тайно спасен от братовчед си Гаврил Радомир, син на Самуил. По този начин цялата власт над българската държава преминала в ръцете на Самуил.

Чрез въстание, подпомогнато от Самуил., през 976г. била освободена Североозточна България с Преслав. Неуспехът на византийския план, чрез Арон да предизвика междуособица в България, накарал византийската дипломация да прибегне до друго средство, а именно: да изпрати в България и противопостави на Самуил законните наследници на българския престол – Борис и Роман, които били пленници и скопени. Византийците се надявали, че двамата братя ще привлекат на своя страна част от болярите и ще отсранят Самуила, или ще избухне междуосбна война, също изгодна за Византия. В началото на 977.г. Борис и Роман стигнали българската граница към Костенец, където преди да се узнае кои са, Борис бил убит от граничарите, а Роман бил заведен при Самуил, който го обявил за цар на възобновената и обединена българска държава. С това се възстановили и засилили правата на Симеоновата династия на българския престол. Но Роман бил скопен и не могъл да има деца. Поставял се край на Симеоновия род. Роман не бил войнствен и предоставил държавното ръководство на Самуил, а той се занимавал със църкви и манастири. Така Самуил станал самовластен господар на България. Той бил даровит военоначалник и далновиден владетел. След освобождаването на Североизточна България с Преслав Самуил насочил борбата си на юг – от Тракия до Тесалия и Пелопонес, които завладял и застрашавал Солун. Тези действия Самуил преприел със цел да освободи и обедини славянските племена по тези земи. Построил дворци в Преспа и Охрид, от където ръководел и извършвал военните действия против Византия. Император Василийй II за да отслаби Самуиловия натиск към Солун, през лятото на 986г. предприел поход към средата на България и обсадил Средец. Обсадата траела 20 дни и като се уверил, че не може да превземе крепостта, върнал се обратно в Пловдив. В Ихтиманския проход българска войска начело със Самуил нанесла страшно поражение на Василий II, при което била унищожена почти цялата византийска конница и повечето пехота. Самуил взел голяма плячка, а Василийй II едвам успял да се върне в Цариград. През периода 976 до 996 Самуил водил няколко победни войни против Византия, утвърдил България като голяма сила на Балканския полуостров. Един тогавашен летописец писал за Самуил следното: “Той водил дълги войни с гърците и ги прогонил от цялата България и през негово време те не смееле да се приближат там”. В една четиригодишна война (991-995г.) между България и Византия бил пленен цар Роман, който през 997г. умрял в цариградска тъмница. През същата година Самуил бил провъзгласен за цар на българската държава и преместил столицата от Преспа в Охрид. През 998г. цар Самуил завладял Сърбия и Драчката област и тяхните владетели му стават зетьове. Същата година се съюзил с унгарския крал Геза и оженил сина си Гаврил Радомир за дъщерята му, от която имал внук Петър Делян. Победоносните войни на цар Самуил и политическите бракове на дъщерите и синът му укрепили българската държава и Самуил се намирал на върха на своето могъщество и слава. Но след това настъпил обрад в българо-византийските отношения и постепенно Византия вземала надмощия над България. Развръзката настъпила през 1014г. от несполуката в битката при Беласица. Тан всичките опити на Василий II да премине укреплението били отблъснати с голями загуби за него, нп после чрез обрад византийците нападнали в тил българите, които въпреки силната съпротива под командването на Гаврил Радомир и цар Самуил, били победени, около 15 000 войници пленени и ослепени, като на всеки 100 души бил оставен по един с едно око за водач. Ослепените войници били изпратени на цар Самуил, който при вида им получил ърдечен удар и след два дни починал на 6.X.1014г. в гр.Охрид. За тази си жестокост император Василий II получил прозвището Българоубиец. На 15.X.1014г. престола заел Гаврил радомир (1014-1015г.), който притежавал пълководчески дарби като своя баща. Докато Гаврил Радомир упорито и геройски отбивал византийските нападения в западна Македония, той бил убит от братовчед си Иван Владислав, син на чичо му Арон и когото е спасил при избиване на цялото Ароново семейство в Разметаница. Със заграбване на престола Иван Владислав (1015-1018г.) започна да преследва и унищожава Самуиловия род и се опитал да се подобри с византийския император, но Василий II отказал и имал други планове. Престорил се, че е готов да преговаря, а същевременно с разни обещания примамвал българските велможи да убият Иван Владислав. Василий II използвал вътрешната борба за български престол и завладял част от Западна Македония със столицата Охрид и я разрушил. Тогава Иван Владислав преместил столицата в гр.Битоля и въстановил старата му крепост. В началото на 1016г. Иван Владислав предприел поход да обсади крепостта Драч. Василий II, за да отслаби натиска на Иван Владислав към Драч, обсадил крепостта Кракра при дн.гр.Перник. След 88-дневна безуспешна обсада се оттеглил, но не смеял да се върне орез Ихтиманския проход, а минал по долината на р.Струма. През 1018г. Иван Владислав обсадил гр.Драч и в боя паднал убит. Неговата смърт засилила разложението сред ръководните българи. Умората от многото войни, отчаянието от неуспехите и страхът от загуба на богатството и на привилегиите си, накарали повечето боляри, управители на крепости и области, духовни глави да се предават на византийския император, който стигнал до Охрид, влязъл без съпротива в столицата, заграбил царскот осъкровище и пленил останалите живи членове от царските семейства на Самуил и Гаврил Радомир. И така, в продължение на петдесет години след второто завладяване на Североизточна Бъкгария с Преслав от византийците, българите са водили непрекъсната борба за защита на сввоята държава и независимост. Постигнали са върхове на успехи и величия, но имали и неуспехи. И ако все пак българската държава е била победена и прекъснато нейното съществуване, това се е дължало преди всичко на две неща, а именно: 1. От една страна на военното надмощие на Византия, която до началото на X век успяла да победи на изток арабите и после насочила цялата си военна сила срещу България и 2. От друга страна, всред управляващите къргове на българската държава надделял стремежа към запазване на своето лично богатство и властническите си привилегии, които им давал феодалния строй. И макар българите да имали още сили и средства да продължат съпротивата и да защищават независимостта на държавата си, личните интереси на повечето боляри и духовни владици взели връх на държавните. Така през 1018г. Първата българска държава на Балканския полуостров загубила за билизо два века (1018-1185г.) своята политическа независимост. България прекъснала своето самостоятелно и независимо съществуване, но български народ продължавал да бъде жив и да се бори за своята свобода. След завладяяването на българската държава от Византия, от север нахлули печенегите, които стигнали до Бяло маре. Византия с помоща на българите разбила печенегите, пленяват ги и разселват в Западна България. Между печенегите е било племето “шопи”. Повечето от печенежките племена били претопени с течение на времето, защото били разпруснати между по-многобройното българско население, с което образували смесени бракове. Но името “шопи” се е запазило и до днес. С името “шопи” и днес още се нарича населението в Софийско, Брезнишко, Трънско, радомирско, Нишко, Босилеградско, Кумановско, Овчеполско и Кратовско. Подир падането на България под византийско владеене през 1018г. българите не са се примирили с участта си и не са скланяли глава пред поробителя, а са продължили да се борят за освобождението си, като са повдигали редица въстания. Първото въстание – е било през 1040г., ръководено от Петър Делян, внук на цар Самуил от син му Гаврил Радомир, женен за унгарската кралска дъщеря. Второто въстание – е било през 1072г., ръководено от софийския болярин Георги Войтех. Третото въстание – е било през 1074г. в крайдунавските градове Видин, Лом, Тусе и др. Четвъртото – през 1079г. пак в София. Петото – през 1084г. в гр.Пловдив и Месембрия. Шестото – през чч85г. в гр.Търново, ръководено от братята боляри Петър и Асен против голямите данъци и ангарии. Това възтание било повсеместно и в него взели участие всички слоеве на българския народ. Възстанието е обхванало Северна и Западна България, Македония и Тракия. Тогава българоте победили византийците и през 1185г. основават или по-точно възстановяват българската държава със столица Търново. В границите на тази наречена Втора българска държава са били включени още Влашко, Молдава и Белград. Първоначално бил цар Петър (1185-1187г.) , а после станал Асен I (1187-1196г.), защото той бил по-твърд и непоклатим военен и политически ръководител през въстанието. През този период (1187-1196г.) българите водили няколко победоносни войни срещу Византия, Сърбия и Унгария и разширили границите на България от Одрин до Белград и от Дунав до Бяло море. През 1196г. Асен I бил убит от своя племенник (сестри син) болярина Иванко, подкрепян от някои боляри, недоволни от стремежа на цар Асен I да засили централната власт на държавата, което пречело на тяхното забогатяване и властта им. Византийския император използвал тази борба за български трон и потеглил с войска за Търново, но войниците се страхували да минат Стара планина, разбунтували се и се върнали. Петър с войска от Преслав обсадил Търново, а Иванко успял да избяга във Византия. Петър влязъл в търмово и заел трона, но царувал кратко време (1196-1197г.). През есента на 1197г. цар Петър II бил също убит, вероятно пак от недоволни боляри. Цар на България станал третия и най-млад брат на Асеновци – Иоан или Иоаница, известен с името Калоян (кало Иоан), който стоял на трона от 1197 до 1207г. Той започнал да царува във време на болярски размирици и политическа нестабилност в държавата, но успял да я заздрави и засили централната власт. През време на втората държава станали голями европейски събития, кавито били III-ия и IV-ия кръстоносни походи, основаването на Латинската империя върху земите на разгромената Византия, усилията на папата да подчини на свочта власт народите в Югоизточна Европа и главно българите, търговското разширяване къ Изтока на италиянските градове-републики Венеция, Генуе, Пиза. Цар Калоян се съюзил с куманите и чрез военни действия в подходящи затруднения Византия успял да отвоюва и присъедини към държавата си много земи в Южна България и Македония. На запад прогонил сърбите от Ниш и Белград, а унгарците от Браничево. През 1201г. превзел и Варна, единствена все още под византийска власт. А през 1203г., когато византия била заета с IV-ия кръстоносен поход, цар Калоян завладял и югозапаните български земи с градовете Сердика, Скопие, Охрид и др. При цар Калоян границите на България отново обхванали земите на Симеонова България и станала голяма военна и политическа сила на Балканския полуостров и играела важна роля в живота на Европа, както при най-бележитите владетели от Първата българска държава. През 1204г. кръстоносците от IV-ия кръстоносен поход изоставили освобождението на божия гроб, превзели, чрез измама, Цариград, ограбили го, основали Латинската империя с император Балдуин и започнали военни действия за завладяване на целия Балкански полуостров. Цар Калоян и лично чрез Папата правил няколко опита да се споразумее за мирно и приятелско съседство с Латинската империя, но латинските вождове се държали надменно, обиждали го с лоши думи и отказвали мирно съседство. Византийците, подтискани от новите завоеватели, съюзили се с българите. Градовете Пловдив и Одрин и др. започнали да възстават, да избиват и изгонват латинците. Балдуин с голяма войска потеглил срещу българи и гърци и стигнал до Одрин. Цар Калоян също с голяма войска и куманска конница се приближавал към Одрин. Стигнал близо до лагера на латинската войска. Калоян пуснал куманските конници да дразнят и подлъгват тежковъоръжените латинци към устроена засада. На 14 Април 1205г. цар Калоян разбил латинската войска, избил много рицари и пленил жив самия император Балдуин, когото закарва в Търново и затваря в една кула, където умира. Тази кула в Търновската крепост още съществува и днес под името “Балдуиновата кула”. С цел да установи по-здрав и траен съюз с куманите, цар Калоян се оженил за сестрата Целгуба на куманския военноначалник Манастър. Но брака му с куманката не бил щастлив и той избягвал да има деца от нея. Докато латинци и гърци били заети с борби помежду си, цар Калоян бързо организирал и предприел военен поход с голяма войска и обсадни машини, озовал се пред Солунската крепост. Всичко било готово за решително нападение през следващата сутрин, но през нощта цар Калоян бил убит в палатката му от Манастър, брат на Целгуба. Той бил само физически убиец, а истинските убийци на Калоян били неговата съпруга Целгуба и сестриния му син Борил, който устроил заговор заедно с някои боляри, противници на Асеновци. Цар Калоян е бил бележит военоначалник, голям дипломат и далновиден владетел и държавник, който успял: 1.Да разшири държавата си и обхване всички български земи. 2. Да издигне България до първостепенна военна и политическа сила на Балканския полуостров. 3. Да получи международно признание на царска власт и самостоятелна българска църква с патриарх. 4. Умело отстранява опасностите от Византия, Унгария и Латинската империя. 5. С победата над латинците в битката при Одрин попречва на западно-европейските феодали и рицари да осъществят завоевателните си планове на Балканския полуостров и в близкия Изток. 6. Отнасял се добре с богомилите и павликяните и те му помагали в неговите борби срещу вътрешните и външните врагове на държавата. След цар Калоян престола заел Борил, който царувал от 1207 до 1218 година и се оженил за Целгуба, жената на цар Калоян. Законният престолонаследник Иван и брат му Александър синовете на Асен І, успяли да избягат зад Дунава при куманите, а после отишли в Галичкото княжество. При царуването на Борил централната държавна власт отслабнала, а тази на болярите се засилила и вътрешното положение се влошило. Населението и особено селското било подложено нагнет, нищета, изоставане и то бързо възприело богомилското учение, което било против царската власт и официалната църква. Това принудило Борил да започне преследване на богомилите, съдил ги и избивал, но не успял да унищожи богомилството и другата опозиция от народа. Борил бил лош цар, защото подло заграбил царския трон и лишил България от един бележит владетел, който бил готов да завладее град Солун и да осигури излаз на България към Егейско море. Освен това, през своето 11 годишно царуване Борил допуснал България да загуби много земи и своята външна политическа сила. За да си подобри отношението с Латинската империя и се укрепи на трона, Борил омъжил калояновата дъщеря Мария за латинския император Виларден, брат на Балдуин, но това не му помогнало. През 1217г. законният наследник на българския престол Иван, първородният син на цар Асен І, се явил с войска в България и бил посрещнат от народа като освободител. Превзел по-голямата част от страната, а заграбителя на трона се уплашил и се затворил със своите привърженици в Търновската крепост. После подръжниците се отказали от Борил, който се опитал да избяга, но бил заловен и ослепен. Новият български владетел поел управлението на България под името цар Иван Асен ІІ и царувал от 1218 до 1241г. Той бил добродетелен и миролюбив човек, голям военен стратег, даровит и далновиден държавник. Действувал повече с дипломация, отколкото със силата на оръжието. При цар Иван Асен ІІ България имала за съседи Латинската империя, Никейската и Епирската държави (наследници на разгромена Византия) и Унгария. Между тези държави съществували противоречиви интереси, които цар Иван Асен ІІ умело използвал и успял да разшири българската държава с повече дипломация и малко оръжие. Унгарският крал Андрей ІІ, след безуспешна война за освобождаване на божия гроб в Ерусалим, се връщал и трябвало да мине с войската си през България. Цар Иван Асен ІІ се съгласил при условие Андрей ІІ да сключи съюз с България и да му даде дъщеря си за съпруга. Условията били приети и с разрешение на Папата през 1221г, унгарската принцеса Ана Мария станала съпруга на цар Иван Асен ІІ и българска царица, а първата му жена Ана, българка от народа, отишла в манастир. С този съюз Унгария отстъпила Браничевската и Белградската области, които били присъединени към България. Епирският владетел Тодор Комнин, възползван от междуособиците в България при Борил и от слабостта на Латинската империя след смъртта на Хенрих през 1216г., завладял Македония, Солунския полуостров и Западна Тракия с крайна цел да превземе Цариград и въстанови Византийската империя. Но преди да предприеме поход към Цариград, за да си осигури тила от България, Тодор Комнин решил първо да нападне българите, да превземе Пловдивска област и да ги изолира от латинците, а после да завладее и Цариград. От Одрин Тодор Комнин потеглил с голяма войска нагоре по коритото на р.Марица и стигнал до местноста “Клокотница”, Хасковско, където се срещнали с българската войска. С неголяма войска от българи и около 1000 души кумани цар Иван Асен ІІ, набучил и издигнал на високо копие нарушения от гърците договор, нападнал ги, разбил и пленил императора Тодор Комнин заедно със семейството му и цялата свита от висши военоначалници. Цар Иван Асен ІІ постъпил човеколюбиво и освободил всички пленени войници да си отиват по домовете и семействата си, а императора и семейството му и военоначалниците закарал в Търново. Тази победа на цар Иван Асен ІІ над гърците е станала на 9 март 1230г. при Клокотница, Хасковско. След тази си победна битка цар Иван Асен ІІ завладял без съпротива всички владения на Тодор Комнин от Одрин до Адриатическо море, в които населението било повече българско и чакало само сгоден случай да се освободи от гърците и присъедини към България. Цар Иван Асен ІІ се държал еднакво добре и към гърците, които го уважавали. След разгрома на Епирската държава, сърбите минали под върховната власт на цар Иван Асен ІІ и доброто съседство между българи и сърби траело през цялото му царуване. Така, повече с дипломация и по-рядко с оръжие цар Иван Асен ІІ успял да разшири българската държава от Черно море до Адриатическо и от Егейско море до Унгария. В границите на България били включени цяла Тракия (до линията Енос-Мидия), Македония, Северна Гърция, Албания, Сърбия до Белград, Влашко и Молдавия. А Епир, Тесалия и Солун са били васални български владения, управлявани от Емануил Комнин, брат на плененият Тодор Комнин и зет на цар Иван Асен ІІ. В българската държава живели българи, гърци, албанци, сърби, власи и др., към които цар Иван Асен ІІ се отнасял еднакво добре и всички го почитали. Той имал лоялно отношение и към богомилите, павликяните и др. верски секти. През 1237г. царицата Ана Мария умряла и цар Иван Асен ІІ се оженил за пленницата Ирина, дъщеря на пленения Тодор Комнин. Към края на царуването на цар Иван Асен ІІ започнали татарските нашествия в България и той отбил едно от тях преди смъртта си през 1241г. Царуването на цар Иван Асен ІІ е забележително със следните негови успехи: 1. Нанесъл блестяща победа на византийците при Клокотница през 1230г. и разширил българската държава, граничеща с три морета. 2. Създал добри условия за мирен живот, за подем на народното стопанство и за развита търговия с чужди страни. 3. С хуманното си отношение към всички народности в държавата си, създал вътрешно единство в обширна България. 4. България достигнала върха на своето могъщество и станала първостепеннен фактор Югоизточна Европа. 5. Чрез постигнатата независимост на Търновската патриаршия и от Византия, България получила международно признание на суверенна държава. 6. Цар Иван Асен ІI е първият български владетел, който е сякъл български монети. След царуването на цар Иван Асен ІІ настъпили вътрешни междуболярски борби за престола, които отслабили българската държава. На престола се наредили царе: Калиман І (1241 – 1246г.) първороден син на цар Иван Асен ІІ с унгарската принцеса. Той бил на 7 години и отровен на 12 години. Михаил Асен ІІІ (1246 – 1256г.) син на цар Иван Асен ІІ от брака му с Ирина. Калиман ІІ (1256 – 1257г.) първороден син на Иван Александър, брат на цар Иван Асен ІІ. Мицо (1257 – 1257г.) женен за първата дъщеря на цар Иван Асен ІІ от брака му с гъркинята Ирина Т. Комнина. Константин Тих Асен (1257 – 1277г.) оженен за внучката на Ирина на цар Иван Асен ІІ от дъщерята омъжена за никейския император Тодор ІІ Ласкарис. Ивайло (1277 – 1279г.) вожд на първото селско противофеодално въстание в Европа през 1277г. Честите войни на България против Византия и Унгария, постоянните болярски междуособици и татарските нашествия довели до извънредно влошаване на селяните, които не само били напълно зависими от централната власт, от болярите и от църквата, но постепенно губили и личната си свобода и изнемогвали под тежките феодални данъци и ангарии. Войните на българска територия и татарските нашествия имали за последствие разграбването и разрушаването предимно имуществото на селяните. Болярите не защитавали селата си, а се затваряли в укрепените си замъци и оставяли селяните сами да се защитават. Царят също не предприемал нищо против татарите, които опустошавали цели села и области. Всичко това предизвикало въстанието, възглавявано от обикновения селянин Ивайло. След изгонването на татарите зад Дунава, въстанницити се отправили към столицата Търново, срещнали и разбили царската войска, убили цар Константин Тих през пролетта на 1278г. и обсадили столицата. Чрез преговори въстанниците влезли в Търново. Ивайло бил провъзгласен за цар на България и се оженил за царица Мария, племенница на византийския император Михаил VІІІ Палеолог. На трона Ивайло се задържал до 1280 г., когато болярите се организирали, взели мерки и потушили въстанието. Ивайло избягал при татарския хан Ногай за помощ, но там бил убит. Така завършило въстанието на Ивайло, без да се достигне желаното подобряване живота на селяните. Причините за неуспеха на въстанието са били много, но по-важните били: 1. Липсата на предварително изработена идейна и политическа програма за действие. 2. Лековерността и доверчивостта на селяните-въстанници. 3. Обкръжението на феодална България от феодални държави. Въстанниците и главно техните водачи не са имали никаква представа, че в случай на победа, какъв обществен строй ще замени сваления феодален строй. Наслоените в душите им противофеодално ностроение и злоба се изразили само във въоръжена саморазправа и отмъщение на господарите боляри. Селяните са вярвали, че като заменят лошия боляр или цар с добър, живота им ще се подобри. След Ивайло на престола бил наложен Иван Асен ІІІ, син на болярина Мицо и зет на византийския император Михаил ІІІ Палеолог. Той царувал през 1279 – 1280 г. и при заговор срещу него, заграбил царската хазна и избягал във Византия. Болярският съвет в Търново избрал за цар на българите боляр Георги І Тертер, който царувал 1280 – 1292 г. Той заел престола, когато България била разорена от продължителни болярски междуособици и чести нашествия от татари, унгарци, сърби и византийци. Силата на царската власт била слаба. Някои забогатяли боляри се отцепили и се обявили за самостоятелни и скъсали връзката с Търново. Отцепването на могъщи боляри причинило отслабване на държавата, което позволило голямо вмешателство на Византия, Сърбия и Татарската златна орда във вътрешните работи на България. Окастрена териториално и разделена вътрешно-политически във време, когато Византия и Сърбия били във възход, обезсилена България не можела да играе онази роля, както при Асеновци. Положението на България се затруднило още повече от Татарския хаганат над Балканския полуостров. Съседството на Златната орда обрекла България на чести татарски нашествия с грабежи и опустошения. В Търново и болярския съвет нямали самостоятелна политика и станали послушни слуги на татарските ханове, а народа бил изоставен на собствената си съдба. За да запази държавата си от татарско опустошение Георги І Тертер се принудил да проси мир от хан Ногай и се признал за негов васал. Като гаранция за вярност той заложил своя син Тодор Светослав при Ногай и за жена на ханския син Чока дал втората си дъщеря. България изпаднала в пълно подчинение на татарския хан Ногай. Вътрешното и международно положение на страната се влошило и престижа на царската власт бил унищожен. Ногай умишлено подбуждал съперничество между силните болярски родове за престола и заплашвал с нови татарски нашествия. Георги І Тертер изгубил доверието на своя господар хан Ногай, който го принудил да напусне престола и бил заточен в Мала-Азия, а за цар на българите поставил болярина Смилец (1292 – 1298г.). С тази си постъпка хан Ногай потъпкал правото на българския съвет в Търново да избира български цар и с това се установила пълна татарска хегемония над България. Смилец станал цар с благоволението на хан Ногай и не смеел да води самостоятелна политика. Бил слуга на хана. През 1298 г. Смилец починал. Той нямал син наследник и неговата съпруга (племеница на византийския император) поела управлението на България. Спомощта на зет си доспат Елтимир, брат на Георги І Тертер . С цел да запази царската власт, Смилецовата вдовица се предложила за съпруга на сръбския крал Стефан Урош ІІ Милутин (който изгонил третата си жена Елена, дъщеря на бившия български цар Георги І Тертер), като му обещавала, след сключване на брака, да му предаде като зестра цялото българско царство, но не успяла. Престарелият сръбски крал предпочел петгодишната Симонида, дъщеря на Византийския император Андроник ІІ Палеолог и получил като зестра земите с градовете Охрид, Прилеп, Шип и др. През царуването на Смилецовата вдовица (1298 – 1299г.), законния наследник на българския престол Тодор Светослав продължавал да бъде заложник при хан Ногай. През 1298г. в Златната орда настъпили ожесточени борби за върховенството между хановете Ногай и Токту. В сражение Токту победил и убил Ногай. Неговия син Чока бил принуден с част от войската си и придружен от шурея си Тодор Светослав да намери убежище в България и стигнали до Търново. Там Тодор Светослав подкупил търновските боляри да отворят вратите на Царевец и ги склонил да провъзгласят Чока за цар на блгарите през 1300г. Първоначално Чока предложил търновския престол на Тодор Светослав, но той отказал, защото намерил, че заемането на трона с чужда помощ е недостоен начин за него. Тодор Светослав си имал негов по-достоен начин със свои сили и средства. Освен това, смятал заемането на престола от Чока за временно. Новият татарски хан Токту, като научил, че Чока се е настанил в Търново, изпратил войска, която обсадила столицата. За да не се усложнят отношенията с татарския хан, Тодор Светослав организирал заговор и изпратил главата на Чока, хон Токту признал Тодор Светослав за цар на българите и му върнал Бесарабия, някогашно българско владение. С това действие на Тодор Светослав се туря край на татарската хегемония в България, приключила се една мрачна страница от средновековната българска история и се създала възможност за самостоятелно съществуване и развитие на българската държава. Тодор Светослав под името Светослав Тертер станал цар на България и царувал от 1300 до 1321 г. През царуването си Светослав Тертер успял за късо време да преодолее болярската опозиция, която го считала за татарски натрапник. Чрез победни войни обезвредил и отстранил намесата на Византия и на българската болярска емиграция в чужбина във вътрешните работи на България. Укрепил централната власт и осигурил съюз с чичо си деспот Елтимир. Настъпил обрат във вътрешното политическо развитие към по-добро за държавата и с това турил край на дългогодишната криза след смъртта на цар Иван Асен ІІ. Цар Светослав Тертер починал през 1321 г. Заслугите му за укрепване на българската държава, след продължителната криза преди него, са много голями. Те са следните : 1. Ликвидирал татарската хегемония и спрял татарските нашествия в българските земи. 2. За късо време сложил край на болярските междуособици, засилил и укрепил централната държавна власт. 3. Чрез победни войни в сгодни моменти отстранил намесването на Византия във вътрешните работи на България. 4. Повдигнал престижа на царската власт и освободил много градове и крепости по Черноморското крайбрежие на юг от Стара планина, както и въстановил владенията зад река Дунав. 5. Преодолял политическата и икономическата изолация на България и развил търговията с по-далечни страни. 6. Направил обрат в българо-византийските отношения и половинвековната преди него отбранителна тактика, заменил с настъпателна, чрез намесване във вътрешните работи на Византия. След Светослав Тертер, цар на българите станал неговия син Георги ІІ Тертер (1321 – 1322г.). Той също бил способен като баща си, но през 1322г. внезапно починал без да остави престолонаследник. Отново започнали болярски борби за трона, който византийците използвали и превзели много градове между Сливен и Черно море и на юг от Стара планина. През пролетта на 1323г. болярският съвет в Търново избира за цар на България деспот Михаил Шишман, заможен и силен владетел на Видинското деспотство и син на Срацимир Шишман, феодален владетел на Видинска област, умрял през 1313г. Цар Михаил Шишман още като деспот бил оженен за Ана-Неда дъщеря на сръбския крал Стефан Урош ІІ Милутин, умрял през 1321г. Новият български цар Михаил Шишман (1323 – 1330г.) бил избран по следните съображения : 1. Тогава той бил най-могъщия болярин, който притежавал достатъчно средства и възможност за защита на държавата. 2. Не бил ангажиран с никоя от борещите се болярски групировки и с византийската аристокрация. 3. Имал родствени връзки със сръбския крал. 4. Подържал добри отношения с татарите и можел да ги привлече като наемници. 5. С неговото коронясване се въстановило нарушеното политическо единство на Търновското царство и отцепилото се Видинско деспотство и се избягнала опасността за завладяване на това деспотство от Сърбия или Унгария, които от по-рано посягали на него. С коронясването на Михаил Шишман се турнало началото на нова династия, на която легнала задачата за опазване независимостта на България от посегателствата на византийци, сърби, унгарци и турци. С името Шишмановци е свързан и залеза на Втората българска държава на Балканския полуостров. През 1323г. цар Михаил Шишман сключил договор за мир със стария византийски император Андроник ІІ. Договорът бил скрепен с оженването на Михаил Шишман за дъщерята Теодора на императора Андроник ІІ, овдовялата съпруга на бившия български цар Светослав Тертер. За да се ожени за Теодора, Михаил Шишман изпратил жена си Ана-Неда и синът им Иван-Стефан на заточение по-далече от Търново и с това го лишил от правото на престолонаследник. Една от причините за тази постъпка на Михаил Шишман била недружелюбните му отношения със сръбския крал Стефан Урош ІІІ Дачански, брат на Ана-Неда. Чрез брака си с Теодора, Михаил Шишман се стремил да укрепи по-здраво царската власт, да се утвърди и с някаква връзка от предишните династии и да има знатна съпруга, отговорящо на новото му царско положение. Сръбският крал Стефан Дачански искал да отмъсти на Михаил Шишман за изгонването на сестра му. От своя страна цар Михаил Шишман искал да окаже натиск върху Сърбия и да спре нейното разширяване. А с Черноменския българо-византийски договор от 1326г., съюзниците България и Византия си поставили за цел да завладеят възможно повече земи от сръбското кралство и да си ги поделят. За тази цел в началото на 1330г. цар Михаил Шишман се подготвил за война със Сърбия. Уговорил византийския император Андроник ІІІ за общ военен поход. Привлякъл в помощ влашкия войвода Иванко Бесараба, молдавското княжество и татарите. Подбудил към военна подготовка своя брат деспот Белаур, както и своя сестрин син и ловешки деспот Иван Александър. Сръбският крал Стефан Дачански също се подготвил за война с българите. През пролетта на 1330 г. Андроник ІІІ, като съюзник на българите, съсредоточил войската си около Битоля и чакал сблъскването между българи и сърби. През юни 1330 г. цар Михаил Шишман с част от войската си стигнал до Земенската крепост, превзел я, преминава през Земенското дефиле на р.Струма и се установява на стан в местността “Спасовица” над с.Шишковци. Войската на цар Михаил Шишман се състояла от 12 000 българи и 3 000 наемници (власи, молдавци и татари), а сръбската от 14 000 сърби и 1 000 души наемници. Сръбския крал се уплашил и поискал мир, но му бил отказан. Тогава краля съсредоточил и разположил войската си при р.Каменча, близо до гр.Велбъдж (днешен Кюстендил). За да спечели време, през което очаквал да пристигнат някои закъсняли войскови части, сръбския крал започнал преговори с българския цар за примирие, които траяли три дни и приключили за еднодневно примирие. Значителна част от българската войска се пръснала из околността да търси хранителни припаси за коне и хора. След пристигането на закъснялите сръбските войскови части в деня на примирието, 28 юли 1330 г. сръбския крал, без да чака да изтече примирието, решил и ненадейно нападнал българската войска, като нарушил примирието. Цар Михаил Шишман с наличната войска се съпротивлявал, но бил победен, смъртно ранен, после умрял и погребан в черквата “Св. Георги” на с. Старо Нагоричино, Кумановско, където и до днес е запазен гробът му с надписа върху него. Сръбският крал смятал, че след победата над цар Михаил Шишман, пътят е отворен към завладяване на българия, потеглил с войската си към вътрешността и стигнал до с.Извор в местността “Мраката”, но там срещнал голяма и силна българска войска от резервните войскови отреди на Видинския деспот Белаур, на ловешкия деспот Иван Александър и на други боляри, неучаствали във Велбъджската битка. Деспот Белаур и другите боляри предложили на сърбите мир при условие да се запази независимостта на българската държава. Сръбският крал се съгласил при условие на българския престол да се постави за цар сестриния му син Иван Стефан, сина на сестра му Ана-Неда и Михаил Шишман. Българите приели това предложение. Стефан Дачански се отказал да завладее България по следните причини : 1. Убедил се, че не може да надвие срещнатата българска войска. 2. Сръбската войска била подготвена само за отбраняване, а не и за продължително настъпление. 3. Византийската войска на Андроник ІІІ заплашвала сръбската държава. През август 1330 г. на българския престол бил поставен за цар Иван Стефан (1330 – 1331г.) и това пък довело до скъсване на Черноменския българо-византийски съюз. Като научил за поражението на българите и убийството на цар Михаил Шишман, император Андроник ІІІ с част от войската си предприел поход против българите, за да защити правата на сестра си Теодора и нейните деца върху българския престол, стигнал до Одрин, завладял Анхиало, Месемврия и др. градове, после се отказал и прибрал в Цариград. Новият български цар Иван Стефан бил 30 годишен, но нямал опит на държавен ръководител и бил подкрепян само от чичо му Белаур, а другите боляри били враждебно настроени и го смятали за проводник на сръбска политика. През 1331 г. бил извършен преврат против новия цар. Майката Ана-Неда и Иван Стефан избягали в Сърбия, а втория и син Шишман отишъл при татарите. Същата година болярския съвет в Търново избрал за цар на България Ловешкия деспот Иван Александър /1331 – 1371 г. /. Той бил сестрин син на Михаил Шишман, а по баща произхождал от родът Асеновци. Цар Иван Александър принадлежал към групата боляри, които били за по-действена политика, за да се възстанови престижа на България след неуспешната война със сърбите и загубата на областта между р.Тунджа и Черно море. Той се заел веднага да изпълни тази задача, докато Византия била заета срещу надпредването на турците в Мала Азия. С военен поход през 1331 г. цар Иван Александър лесно превзел всички градове в земите между Тунджа и Черно море. През есента на същата година се сдобрил със Сърбия, където с преврат бил свален Стефан Дачански и на престолла поставен синът му Стефан Душан, чиято майка е българката Теодора, дъщеря на бившия български цар Смилец. Новият сръбски крал Стефан Душан имал нужда да затвърди властта си и също желаел да се сближи с българите. Между Сърбия и България бил сключен договор за съюз, скрепен с оженването на Стефан Душан за сестрата Елена на цар Иван Александър. Добри били отношенията на България с Влашкото княжество, защото още преди да стане цар, Иван Александър като деспот се оженил за Теодора – дъщеря на влашкия княз Иванко Бесараба, който също имал нужда от добро съседство, защото често воювал с унгарците и татари и се нуждаел от помощта на българите. От брака с Теодора цар Иван Александър имал трима синове : Михаил Асен, Иван Срацимир и Иван Асен. Външното политическо положение на България се подобрило, но вътрешното се влошило. През 1332 г. във Видинската област избухнал бунт от подръжниците на сваления цар Иван Стефан, на чиито настроения станал изразител деспот Белаур. Вероятно той е останал недоволен, че не той, а Иван Александър е бил избран за цар. С потушаването на бунта било възстановено вътрешното единство и спокойствие на държавата. Докато цар Иван Александър заздравявал вътрешното и външно положение на държавата си, сръбския крал Стефан Душан продължил да завладява югозападните български земи под византийска власт, в които бил включен и Рилския манастир, и назначил протостратора Хрельо за управител на новозавладяната област. От тогава е Хрельовата кула, запазена и до днес в Рилския манастир. Около 1340 г. Хрельо се отцепил от Сърбия и преминал към Византия, която му дала титлата “кесар” и той започнал да управлява като независим владетел на областта със център гр.Струмица. Но през 1343 г. Стефан Душан отново завладял земите на отцепника Хрельо, лишил го от власт и той станал монах с име Харитон, а после бил убит, вероятно от хора на сръбския крал. Пак около 1340 г. цар Иван Александър се развел с жена си Теодора (румънка) и се оженил за еврейката Сара, покръстила се и получила християнското име Теодора. От брака с нея Иван Александър имал двама сина  : Иван Шишман и Иван Асен и три дъщери : Кера-Тамара, Кераца и Десислава. Разводът охладил отношенията между България и Влашко, а след смъртта на цар Иван Александър усложнил решаването на престолонаследничеството за българския престол. Появяването на турците В началото на ХІV-ия век отбраната на Византия била много затруднена. на север и на запад тя трябвало да се защитава от татари, българи, унгарци, сърби и др., а на изток от селджуските турци, които били разделени на много племена, всяко начело с емир. Още в началото на ХІІІ-ия век турците започнали да нападат малоазиатските владения на Византия. Първоначално те нахлували само за грабеж на плячка и се прибирали обратно в тяхното владение, но после започнали да се заселват в завзетите земи. За късо време турците успяли да заселят всичките малоазиатски владения на Византия, където били организирани отделни емирства. Емирството с център Анкара било основано от Емира Ертогрул, който имал син Осман. На негово име турците от това емирство се наричали османци или османлии. Осман управлявал до 1326 г., а след него син му Орхан. От началото на ХІV-ия век се появили във Византия продължителни борби за трона и разправии с наемни каталонски войници. Това още повече затруднило Византия. Към средата на ХІV-ия век се появила турска заплаха и за Балканския полуостров, а балканските държави продължавали да воюват помежду си и взаимно да се изтощават, както и за всяка една от тях вътрешно да се разединява на отделни владения. Османското емирство се засилило, прерастнало в държава с военно-феодално устройство и започнало да играе голяма и важна роля в живота на Византия и на другите балкански държави. Византия заета с войни против северните и западни си съседи, не само не могла да окаже съпротива на турците, но се принудила да ги търси, поканва и използва като наемници или съюзници във войните си против генуезци, сърби и българи. Тази практика на Византия дала възможност на турците да се намесват в нейния живот, а после и в живота на другите балкански държави и да подготвят своето проникване на Балканския полуосров и там да се настанят завинаги. През периода 1341 – 1391 г. във Византия настъпила гражданска война за престола, която особено много улеснила турците да проникнат на балканския полуостров. През 1341 г. византийския император Андроник ІІІ починал, престола се заел от малолетния му син Йоан V Палеолог, империята се управлявала от регенство, което се разделило на две враждуващи групи. Едната (градска) група се водела от цариградския управител Алексий Апокавк, а втората (извънградска) от доместик Йоан Кантакузин, богат земевладелец и претендент за престола. Цар Иван Александър помагал на първата група и срещу това получил девет градове-крепости в Тракия и в северните поли на Родопите  : Пловдив, Кричим, Цепина, Станимъка и др. това било последното разширение на България през царуването на Иван Александър. По време на гражданската война във Византия, появил се родопския войвода Момчил, който самостоятелно взел живо участие в съпротивата срещу наемните от Кантакузин турски войски, върлуващи в Тракия и Македония. Йоан Кантакузин решил да унищожи Момчила и дружината му, но това не било по силите му и той извикал на помощ турците. Византийски и турски войски нападнали родопското владение на Момчил. Въпреки по-многочисления враг, Момчил и дружината му от около 2 000 души се хвърлили в кървава битка през юни 1345г. (или 1346 г.) пред стените на Беломорската крепост Перитор, но дружината била разбита и Момчил убит. Момчил бил победен, защото е действал изолирано и не е обединил своите сили с тези на българската държава за обща борба срещу Кантакузин и турските му наемници. От друга страна Момчил войвода не се е възползвал от противо-феодалните настроения на широките народни маси от българското население в Тракия и Родопите, за да стане втори Ивайло. С помощта на наемни турски войски в началото на 1347г. Йоан Кантакузин влязъл в Цариград като победител, сгодил дъщеря си за Йоан V Палеолог и решил заедно да управляват империята, но фактически я ръководел Йоан Кантакузин. Балканско разединение Засиленото развитие на феодалния строй довело до общо и едновременно вътрешно отслабване на Византия, България и Сърбия, нещо което улеснило завладяването на Балканския полуостров от турците. Този процес на политическо раздробяване в България бил силно изразен последните дни от царуването на Иван Александър, който умрял през 1371г. След смъртта му на търновския престол застанал първородния му син от втория брак с еврейката Иван Шишман (1371 – 1396 г.), а на видинския престол останал Иван Срацимир (1356 – 1396 г.), син от първия му брак с румънката Теодора. Отношението между двамата владетели били недружелюбни. Иван Срацимир подържал тесни връзки с Влашкото княжество и бил женен за сестрата на влашкия войвода Вайку, а Иван Шишман със Сърбия и бил женен за дъщерята на сръбския крал Лазар. След 1371г. Търновското и Видинското царства се откъснали едно от друго. Наред с тях съществувало самостоятелно Добруджанско деспотство начело с деспот Иванко Добротица. Към средата на ХІV век, от централната власт в Търново се отцепил болярина Балик, владетел на северо-източната област между Дунава и Черно море, с център гр. Каварна. След смъртта на Балик, около 1366 г., наследил го неговия син Иванко Добротица, който търгувал с град-република Генуа. Сърбия постепенно губела сила на първостепеннен политически фактор. Крал Стефан Душан починал в края на 1355 г. и обширната му, но разнородна държава се разделила на няколко отделни владения. В земите между Прилеп, Скопие и Призрен се обособило владението на Вълкашин, който си присвоил титлата крал. Брат му Углеш управлявал владението около Драма и Сер. Голямо самостоятелно владение се образувало около гр. Велбъдж (дн. Кюстендил), управлявано от деспот Деян и после от неговите синове Иван и Константин. Този последния е бил женен за дъщерята Кера-Мария на цар Иван Александър. Образите на деспот Деян и съпругата му Доя са запазени на стенописа в черквата в Земенския манастир. През 1373 г. във Византия избухнали нови междуособици за престола между император Йоан V Палеолог и син му Андроник, които били прекратени през 1374 г. Империята била изтощена и се разпаднала на няколко владения  : Йоан V Палеолог управлявал Цариград, а южна Тракия, Солун и Пелопонес - синовете му Андроник, Мануил и Теодор. Както българската и сръбската държави, така и Византия се раздробила и то в момента, когато турците - османлии вече завладяли голяма част от Балканския полуостров и се готвели за нови походи на запад. През 1373 г. Византия вече била подвасална, зависима от султан Мурад. След 1380 г. султан Мурад с голяма войска се отправил на запад, превзел с измама здраво укрепения център София (1382 г.), Солун (1387 г.) и др. В тези градове били веднага настанени турски военни гарнизони и заселени с много мюсулмани, за да не може местното население да вдига глава. През този поход навсякъде, където завладявали, турците опустошавали, оплячкосвали, избивали населението и завличали много роби, главно моми, момци и невести, които разпродавали на тържища в Цариград, Египет, Сирия и другаде. И при тези турски победи и зверства, отношенията между двамата братя по баща Иван Срацимир и Иван Шишман не се подобрявали и не се сплотили пред общия враг – турците. След превземането на София, турците се отправили на северозапад и през 1386 г. превзели Пирот и Ниш с цел да се прекъсне връзката между Търновското царство и Сърбия. Цар Иван Шишман се съпротивлявал продължително на турците, а Иван Срацимир и Иванко Добротица останали безучастни и се грижели за личните си интереси. След неуспешния опит да се помири с Иван Срацимир и неполучил помощ от никъде, цар Иван Шишман се принудил през 1373 г. да признае върховната власт на султан Мурад и му дал сестра си Кера-Тамара за съпруга. След турската победа над сърбите в голямата битка при Косово поле през 1389 г., Сърбия била отстранена като турски противник. В тази битка бил убит султан Мурад и заместен от неговия син Баязид (1389 – 1402 г.). На Балканския полуостров вече нямало друга организирана сила, която да спре турците. Така Византия, България и Сърбия и няколко по-малки владетели били подчинени и станали васали на Баязид. След Косовската битка през 1391 г. турците победили влашкия войвода Мирчо, а през 1392 г. навлезли в южна Унгария, където унгарския крал Сигизмунд (1387 – 1437 г.) нанесъл поражение на един турски отряд. В това време Иван Шишман с войската си бил се затворил в най-добрата крепост Никопол и водил преговори с унгарския крал за съюз против турците. Султан Баязид научил за тези преговори, разгневил се от непокорството на търновския цар и през 1393 г. обсадил Търново, като смятал, че царя е там, а Иван Шишман бил в Никопол. Защитата на столицата се водела от Патриарх Евтимий. След тримесечна обсада Баязид успял на 17 юли 1393 г. да превземе непревземаемата търновска крепост не със сила, а чрез измама. С предателство отвътре са отворили вратите на Царевец и турците нахълтали в града. Отстранили Патриарх Евтимий от служба, осквернили църквата с цел да покажат, че мохамеданството е победило, а христянството унищожено. С измама били събрани около 110 души първенците на града и избити. Много търновски родове били заточени в Мала-Азия. Патриарх Евтимий бил заточен в Бачковския манастир, където прекарал до края на живота си. След превземането на Търново, турците обсадили Никопол и го превзели през 1395 г. Цар Иван Шишман бил пленен и обезглавен на 3 юни 1395г. В неравна борба загинал последния български цар. С превземането на Никополската крепост (втора по здравина след търновската) било завладяно цялото Търновско царство, но това не било така лесно и бързо. Завладяването на Шишмановото царство от турците е станало след упорита съпротива и кървави сражения от българите на различни места в страната. Едновременно с падането на Търновското царство, през 1393 г. е било завладяно и Добруджанското деспотство със столица Калиакра и гр. Варна. Оставало още незавзето Видинското царство, но и неговите дни били преброени. Баязид превзел Видинското царство и Иван Срацимир станал васал, след което султана се насочил към завладяване на Цариград, обсадил го, но не успял. През 1395 г. Баязид в битка при гр.Ровине победил влашкия войвода Мирчо, който станал васал и плащал годишен данък на султана. В тази битка, на турска страна взели участие Крали Марко и Константин Деян, които паднали убити при гр. Ровине. Появяването на турците на северно от Дунава разтревожило цяла Европа и най-много Унгария. С помощта на папата унгарския крал Сигизмунд организирал кръстоносен поход срещу турците. С 60 хилядна войска от унгарци, поляци, френски, немски и английски рицари и войници през пролетта на 1396 г. крал Сигизмунд потеглил по течението на р. Дунав, където срещнал огромна турска войска, командвана от султан Баязид. Турците разгромили кръстоносците. След Никополската победа, през 1396 г. Баязид завладял и Видинското царство, пленил Иван Срацимир и го заточил в Мала Азия, където завършил своя живот. С включването на Видинското царство в Турската империя, цяла България паднала под турско владение и започнало петвековно турско иго над българските земи, над българския народ. Причините за тази най-тежка национална трагедия в българската история са няколко, но една от главните и решаваща е била засиления процес на феодализация свързан с трайни прояви на политически, икономически и военен сепаратизъм (дележ, отцепничество) при болярите. Този процес във феодална България бил вече трудно спираем. При започването на турските завоевателни действия на Балканския полуостров, средновековна България не била единна и сплотена около една здрава и силна централна власт, а била разделена на три териториални части, чиито владетели враждували помежду си и не си оказвали взаимна подкрепа за обща съпротива срещу поробителя. Всяко едно от тези владения от своя страна е било раздробено на множество феодалства, владяни и управлявани от отделни боляри, които имали голями права, неприкосновеност и почти независими от централната власт. Феодалната разпокъсаност пречела да голяма степен за бърза и добре организирана, единна, военна отбрана и за съсредоточаване на достатъчни боеви съоръжения и човешки сили в застрашените от врага области. Българските царе през ХІV век са разполагали с 10 – 15 хиляди войници, а след разпокъсването на България на три части военната сила намаляла още повече. При това положение, колкото и силна да е била съпротивата на отделните селища или крепости, тя не е могла да има нужната организираност и целенасоченост. Борбата срещу турците е била разпокъсана по места съпротива, а не ръководени от един център системни действия, които да спрат устрема и да пресекат врага. В противовес на териториалното разпокъсаната българска съпротива, турците са действали организирано, съсредоточено, системно и целенасочено. Военно-спахийския феодален строй на Турската империя е давал възможност на султана бързо да събира и разполага с много по-голяма войска от която и да е балканска държава. Спахиите са били военни феодали, строго подчинени на централната власт. Към численото превъзходство на турската войска се прибавял и религиозния фанатизъм, специфичен за мохамеданите. Турският войник, движен от надеждата за богата плячка и получаване на имот с роби и зависими хора, нахвърлял се без страх и настървеност в боевете. Завоевателните действия на турците винаги последвани от избиването на населението и отвличане на множество пленници, от настаняване на гарнизони в галямите градове и от заселване на мохамедани в отделни квартали и пр. с цел да се убие всякаква съпротива на българския народ и тъй да бъде напълно подчинен. Разединението на балканските държави, които постоянно воювали помежду си и взаимно се изтощавали, също много допринесло за успеха на турците. Султаните умело използвали тази разединеност и със своята политика умишлено изострили враждебните несъгласия между балканските държави. В резултат от тази турска политика, съпротивата на балканските държави била разскъсвана и те не могли да организират обща борба срещу азиатските нашественици. Накрая, когато турците вече завладяли повечето от полуострова, настъпило известно осъзнаване и се направили опити за образуване на противотурска коалиция, но вече било късно. Опитите били слаби и не могли да изместят хода на събитията, които отивали към окончателно завладяване на балканските държави. Турската държава се оформила във Военно-спахийския феодален строй със силна централна власт. С разпоредба още на султан Мурад І от 1386 г. била въведена и приложена спахийската система, при която владеенето на даден участък земя било обвързано със задължение за военна служба и участие в походи и войни. Султанът подарявал на заслужили военни лица определен участък земя заедно с населението, като награда за проявена храброст във войната. За всяко бойно отличие се увеличавал размера на владеяната земя. Създадени били земевладелски-войници (спахии или тимари). Спахийската система била мощен стимул за повишаване бойните качества на турския войник. Създаването на едри земевладелци и господари на зависими люде не било в разрез с централната власт, защото спахията бил направо подчинен на султана и правата му върху владението били ограничени от контрола на централната власт, провеждана чрез съответните нейни военни, финансови и съдебни органи. В това се състояло различието между балканския и турския феодализъм. Балканските феодали във Византия, България, Сърбия и др. притежавали пълни имунитети (неприкосновени) права и се разпореждали почти безконтролно в своето владение, а турските спахии, независимо от размерите на техните имения, нямали имунитетни права на неприкосновеност. Освен раздаването на тимари, с които се поощрявал стремежа на спахията към участие във войни и завоевания, султана раздавал обширни земи участъци (мюлкове) на негови близки лица и бележити военноначалници, проявили храброст във войни против инноверци. Притежателите на мюлкове имали големи права над тези владения и могли да ги предават по наследство на децата си. С тези дарения султана поощрявал да се развиват войнственост и фанатизъм в първите и най-главни негови помощници. Това имало голямо значение за крайния успех на турската заевоевателна политика на Балканския по;уостров – създаването на Турска империя. Формирането на еничерски корпус. Към 1380 г. също имало голямо значение за укрепването на турската армия. Събирани са християнски деца за обучаване във военни училища и превръщането им в еничери. Те забравяли свой род и език. Възпитани във фанатизма на преданост към мохамеданската религия и към султана. Еничерите били отлична, организирана военна сила, която участвала във всички по-големи сражения и в много случаи решавали крайния изход. И така в продължение на пет десетилетия след появяване на турците през 1352 г., на Балканския полуостров, до края на ХІV-ия век те успяват да завладеят Византия, България, Албания, Сърбия и Румъния, които непримиримо враждували помежду си. Настъпило тежкото и дивашко турско робство над Балканския полуостров. Едно част от българското население било изклано, друга част – моми и момци и млади невести, оковани в синджири, са продадени като роби из Мала Азия и Египет, трета част помохамеданчени и четвърта част са избягали и заселвали в планините – майки закрилници. Турците са били мързеливи и принуждавали трудолюбивите българи безплатно да обработват земята им и да им строят къщи. Въпреки голямата жестокост на поробителя, българския народ не се подчинявал и примирявал със съдбата си, а е водил упорити борби за своето освобождение, но без успех. Злото не идвало само. То водило със себе си и друго зло. Към политическото робство под турците се прибавило и духовното робство на българите под гърците. Те, като по-стар християнски народ и наши учители и кръстители в християнството, успяли да извоюват правото да ръководят и да се грижат за християнската религия на всички балкански народи и главно българския народ. Гърците започнали много усърдно да се грижат за духовния живот на българите, като им наложили да се учат на гръцки език и в църквите да се служи на гръцки. Гръцките владици и попове плъзнали из България и под формата на разни данъци и такси ограбвали българското население, унищожавали всички български културни паметници, черковни стенописи, книги и др., с крайна цел българите да забравят своя език и националност и да бъдат претопени в гърци. За същата цел всеки по-ученолюбив български младеж е бил подкупван със стипендия от гърците да се учи на гръцки език и после да служи на гръцкия народ. А всеки по-буден българин, който пречил на гърците да претопят българите в гърци, те са го наклеветявали като враг на падишаха (султана) и турскта власт го е унищожавала чрез обесване, доживотен затвор или заточване в Андола. Така е станало и с двамата братя Димитър и Константин Миладинови от гр. Струга през 1867 г., които умряли в Цариградските зандани. Но въпреки гръцкото вероломство, жестоките турски издевателства над българското население и опустошенията на села и манастири от башибозуци, черкези, еничери, кърджалии и даалии, българите са успяли да останат като жив и оцелял народ. През ХVІІ-то столетие настъпва отслабване в напредъка и здравината на Турската империя. Спахийството, което е била главна и голяма опора на турската сила, се разпада. Разклаща се и цялата турска власт. Поради постоянно нарастващите военни разходи, увеличавали се и данъците на поробените народи. Произволите на бейовите и турските чиновници върху иноверците станали непоносими. Засилващия се турски гнет спрямо раята предизвикал още по-ожесточена съпротива от потиснатото население. На бойните фронтове турските войски започнали да търпят поражения, отслабва османската военна сила и слава. На дипломатическия фронт неуспехите следвали един след друг. Европа от подготовка преминала към настъпление. Кръстът се изправя срещу полумесеца. През 1684 г. е изграден съюз от Австрия, Венеция и Полша, а после се присъединила и Русия. Тези държави стремително натискат по всички бойни фронтове. През 1683 г. пред Виена вече било спряно турското напредване към Западна Европа. Прославеният полски крал Ян Собевски ІІІ, чрез умели военни операции и смели удари, окончателно спрял турското напредване. Тази победа над турските войски окуражила и българския народ да засили борбата за освобождението си. Най-напред се засилило бунтовническото движение в престолния град Търново (1686 г.) и неговите околности. В 1688/89 г. възстава и Северозападна България с център гр. Чипровци (Чипровското въстание). Потушаването му принудило голяма част от населението да избяга и да се засели по други места на Западна България. През 1835 г. възстава цяла Западна България - Кюстендилско, Радомирско, Нишко, Пиротско, Видинско, Кулско, Берковско, Ломско и др. През същата година става провал, чрез предателство на Велчовата завера в гр. Търново и водачите му били избесени. През 1841 г. във Видинско, Нишко и Пиротско е имало отново възстание, при потушаването на което са изгоряли над 240 села и избити няколко хиляди хора. През 1850 г. отново се вдигнало възстание в Белоградчийско, Софийско, Видинско и Пиротско. То било по-добре организирано и въоръжено от предишните, по-масово и дълготрайно и наложило в дневния ред на европейската политика българския въпрос, който до скоро не бил съществувал. През първата половина на ХІХ век Русия е водила няколко войни срещу Турция. В 1810 г. руски войски под командването на генерал Каменски преминават Дунава и завладяват цяла Поддунавска България. Войната не траяла дълго и братушките си отишли. Тогава радостта на българина била кратка и ятагана на османеца се забил още по-дълбоко в тялото на раята, но трона на султана вече бил разклатен. През 1821 г. в Гърция се вдигнало възстание, в което взели участие и много българи, които придобили военен опит. През 1828-1829 г., пак руските войски под командването на генерал Дибич прекосил победоносно Източна България и стигнали чак до гр. Одрин. Затова генерала бил наречен Дибич Забалкански. В гр. Одрин било сключено примирие и генерала с войските се прибрал в Русия, без да има някаква полза за освобождаването на българите. Тогава през 1830г. около 100 хиляди българи (16 565 семейства) от Източна България се заселили в Бесарабия и Молдава, за да избегнат турския ятаган. През 1839г. е върлувала чума в България. През 1840г. били подписани Лондонските протоколи, съгласно които Англия и Франция взели Турция под своя закрила и я превърнали в тяхна колония. Икономиката на Турция започнала да рухва неспасяемо под огромните задължения към чуждия капитал и неговите привилегии. През 1853-1856г. се водила Кримската Руско-турска война, която отворила люта рана на огромната Османска империя. Тези руско-турски войни са засилвали надеждата на българите за тяхното освобождение, но са донасяли и тежки страдания от непосилни данъци и турски зверства над честта и имота на раите. Но съзнанието и идеята за политическа свобода пробиват кората на робското подчинение и равнодушие у българите и много от тях започват да помагат на братушките във войните им срещу поробителя-турчин, както и да участват в хайдушки чети. През 1867 г. българите са доживяли да видят и своята първа българска войска – четата на Панайот Хитов, която развяла байрака на свободата из Стара планина. А през 1868 г. прескочила Дунава и четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, които по пътя си раздавали своята “Прокламация към българския народ”, която хвърчала от ръце на ръце като жив огън и подканяла: “Братя, времето е дошло и ни вока да си дирим нашите права….Златогривий лев реве из Балкана и ни вика да се притечем под неговия пряпорец…. и с една уста да извикаме : “Свобода или смърт”. От 1869 до 1872 г. Апостола на свободата Васил Левски денонощно, без отдих и почивка, организирал и създавал мрежа от тайни революционни комитети по всички български земи. Това правил, защото бил убеден, че българския народ трябва първом сам да си помогне и докаже, че е достоен за свобода и национална независимост. С тези тайни комитети били бързо и извънредно много повдигнати духът и волята за борбата против поробителя. И като връх на повдигнатия дух у българите за политическа свобода избухва Априлското възстание на 20 април 1876 г. в Копривщица, Панагюрище, Перущица, Батак и др., когато загърмяват и черешовите топчета. В помощ на възстналия български народ идва от Румъния и четата на Христо Ботев. Възстанието било жестоко потушено, четата на Христо Ботев – разгромена. Десетки хиляди мъже, жени и деца били избити. Изгорени били много села. Но с тези жертви се доказало пред ръководителите на тогавашна Европа, че на балканския полуостров живее и се бори за свободата си един древен народ, който заслужава да получи своята политическа независимост. С Априлското възстание е била запалена чергата на турската империя и подготвена военната намеса на Русия за освобождаването на България от турското иго. Но българският народ първо се освободил от гръцкото духовно робство, а после и от турското политическо иго. Борбата на българите за самостоятелна църква през втората половина на ХІХ-ия век – 22 февруари 1870 г. се увенчала с победа. Българите вече имали свои владици и свещеници. В черквите се служело на български (черковно-славянски) език. По този начин се очертали и признали етническите (народностните) граници на територията, на която живяло българското население. Така се озоконило съществуванието на българската нарадност, на българската нация. И действително българският народ не се излъгал в надеждата си, че дядо Иван ще го освободи от тежкото турско робство. На 12 (24) Април 1877 г. Русия обявила война на Турция. Руската армия, подпомогната от младата румънска войска и от българското опълчение, преминават Дунава при гр. Свищов и побеждават турската армия. Победоносната руска армия в люта зима прекосява непроходимия Балкан и неочаквано за западните държави, през януари 1878 г. превзима гр. Одрин и излиза на Мраморно море. Там в градчето Сан-Стефано, на 19 февруари / 3 Март / 1878 г. бил подписан мирен договор, съгласно който била създадена Сан-Стефанска България - третата българска държава, в която били включени Мизия, Тракия и Македония, населени предимно с българи. Но ръководителите на западните европейски държави главно Англия и Австро-Унгария, не се съгласили да има такава голяма българска държава на Балканския полуостров, братска по кръв с Русия, техен могъщ съперник в Югоизточна Европа. И през юли 1878 г. свикали Берлинския конгрес, на който под натиска на английския и австро-унгарския представители били взети решения и на 3 Юли 1878 г. подписан договор, по силата на който Сан-Стефанска България била жестоко разкъсана : Македония, Беломорска Тракия и по-голямата част от Одринска Тракия останали под турско иго. Българските градове Ниш, Пирот, Лясковец и Враня били предадени на Сърбия, а северна Добруджа с градовете Тула, Сулина, Кюстенджа, Меджидие, Бабадаг, Сакча, Мачин, Черна вода и Хърсово на Румъния. От останалата освободена българска земя не била създадена една държава, а две  : Княжество България със столица София и губерния Източна Румелия със столица Пловдив. Княжеството се водило от княз, а губернията се управлявала от губернатор, подчинен на султана. Царска Русия не могла да защити Сан-Стефанска България, защото е била военно изтощена и заплашвана от нова война от западните държави и главно Англия и Австро-Унгария, които имали големи интереси в Турция. Това престъпно изкуствено разделяне на Северна и Южна България не траяло дълго време. Само по иниациатива на родолюбиви българи и без външно съгласие , разделението било премахнато и на 6 септември 1885 г., когато е станало Обединението на Северна и Южна България в една държава, начело с княз Александър Батенберг. Това съединение е логичен завършек на българските национално-освободителни борби и е историческа победа на народната воля над грубата и жестока несправедливост, наложена от злобните западни велики сили на злополучния за нас Берлински конгрес. И така, от тъмното двойно (политическо и духовно), близо петстотин години робство, чрез великата жертвоготовност на безстрашните родолюбиви дела на Отец Паисий, Г. Сава Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Любен Каравелов, Баба Тонка Обретенова, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Георги Бенковски, Панайот Волов, Тодор Каблешков, Райна Княгина, Васил Петлешков, Коста Честименски, Бачо Киро и безброй други именни и безименни българи и български човешки жертви в хайдушките чети, Априлското и други възстания и най-после чрез кръвта на 66 хиляди братя руси, румънци и финландци през 1878 г. българския народ отново изплува на свобода да живее, твори и напредва като равноправен член на съвременното общество.

Водени войни през Третата българска държава

1. Сръбско-българската война през 1885 г. След Обединението на България през 1885г. Сърбия при крал Милан, подтиквана от Австро-Унгария, обявява война на младата Обединена България с цел да заграби западната и част до р.Искър. Новата българска армия при Сливница побеждава сръбската и запазва Обединена България. В тази война са взели участие и няколко доброволци от с. Ракиловци със собствени коне и облекло. Между тях е бил и моя баща. След сръбско-българската война настъпва един 25-30 годишен период на мирновременнен живот, през който се доорганизира и укрепва младата българска държава. През 1886 г. княз Александър Батенберг е свален от българския престол. Той князувал 7 години и 7 месеца. след това той заминал за родината си Германия, където умира през 1896 г., но по почин на българския министър председател Стефан Стамболов бива пренесен и погребан в София (Мавзолея на Ал. Батенберг ). През 1887г. министър-предстедателя на България Ст.Стамболов довежда за цар на България немеца Фердинант Кобург Готски, който царува 31 години и след като причинява две военни катастрофи на България, абдикира през есента на 1918г. по време на Войнишкото въстание. През 1918г. след свалянето на цар Фердинант, на българския престол бива поставен първородния му син Борис под името Борис III, който царувал 25 години и умира през 1943г. като е погребан в Рилския манастир, но през 1945г. е изваден от там. 2. Балканската война – на 5 Октомври 1912г. България обяви война на Турция, със задача да освободи останалите по силата на Берлинския договор под турско робство български земи: Македония и Одринска Тракия, населени с около 2,5 милиона българи. Тази война е наречена Балканска и била освободителна, а не завоевателна. В нея като съюзници са участвали с част от войските си Сърбия, Черна гора и Гърция, но предварително не било уговорено между съюзниците кой какво ще получи от освободените земи (територия). Главната българска войска воювала в Тракия срещу главните турски военни сили и бързо победоносно ги отхвърлила на юг, а смесените българо-сръбски войски, под командването на сръбски генерал, по течението на р.Струма победоносно стигнали на 27.IX.1912г. до гр.Солун. На 20.XI.1912г. било сключено примирие, за да се водят преговори в гр.Лондон, които били безуспешно приключени на 17.I.1913г. и на 23.I.1913г. продължили военните действия. Докато се водили преговорите, на 8.XII.1912г. българска войска от Западна Македония била прехвърлена в Източна Тракия със задача да охранява бреговете на Мраморно море и да действа на Галиполския полуостров, а после да продължи към Цариград и Одрин, който още не бил превзет, а само обсаден. През Март 1913г. българите превземат гр.Одрин с цената на 10 000 убити войници и така била освободена зяла Източна Тракия. На 17 Май 1913г. бил сключен мир в Лондон, но за подялбата на освободените земи се явил раздор между съюзниците: България, Сърбия и Гърция. Този раздор се появил още през Февруари-Март 1913г., но се разразил във въоръжени сблъсквания през Юни 1913г. Тогава след подписването на Лондонския договор за мир, Сърбия и Гърция отказали да изпълнят договорните си задължения към България и сключили помежду си съюз за война срещу нея, за да задържат насила окупираните от тях български земи, подлагайки на жестоки гонения живущите там българи. Докато българската войска в Тракия водела сама срещу главните военни сили на Турция, гръцката и сръбската войска завладяла без бой българските села и градове в Западна Македония. На 16 Юни 1913г., без официално обявяване на война, цар Фердинант дал заповед на българската армия да започне военни действия срещу довчерашните съюзници – сърби и гърци, а в българската войска върлувала холера. През нощта на 17 Юни 1913г. българската армия атакувала противника (сърби и гърци) по целия фронт. Така започнала Междусъюзническата война траела близо осем месеца и в нея паднали около 100 хилади души убити, изчезнали и ранени български войници. 3. Междусъюзническа война. В нея България беше нападната от четири страни: сърби, гърци, румънци и турци, а от пета страна върлувала холера в българската войска. Освен това, явило се разногласие между главното командване (цар Фердинант) и това на отделните български войски, което разхлабило българската войска. Наложило се българската войска от Тракия (Одрин и Чаталджа) да се прехвърли в Западна Македония срещу сръбската и гръцката войска, които били по-многобройни, запазени, боезапасени и добре организирани. Българската войска, пристигаща от източна Тракия на новия фронт била уморена, ненахранена и лошо боезапасена, а и холерата се засилила. Поради това, гръцките и сръбските войски, успешно настъпвали и изтласквали бългасрската войска до северния изход на Кресненското дефиле, като застрашавали цялата българска ярмия по течението на р.Струма. В тази война, траяла един месец, има 93 000 убити, изчезнали и ранени войници. На 30 Юни 1913г. турците отново завладяват Одринска Тракия и навлизат в наша територия, за да подложат на сеч българското население, както през Априлското възстание, но българската войска отблъснала турците. На 1 Юли 1913г. румънците подло и без съпротива преминават р.Думав по цялото птотежение и с всички сили и средства се насочват от Думавската равнина към София. Предварително – румънски и гръцки генерални щабове се били споразомяли тяхните войски в началото на месец Юли да се срещнат в София. Българското правителство веднага направило предложение на Румъния за мир с готовност да отстъпят Добруджа до линията Тутракан – Добрич – Балчик. Така България била подло притисната от четири страни и изправена пред военна катастрофа. Младата Свобода на България била застрашена отново да рухне. Но в тези критични дни, на 9 Юли 1913г. при Калиманица по бреговете на р.Брегалница е станало едно от най-ожесточените сражения в Междусъюзническата война. Там българската войска разбила напълно сръбско-черногорските войски. Тази победа осигурила победните боеве на българската войска и срещу гърците и станали опора за сключване на по-изгодно примирие на 8 Август 1913г. и последвалия, печален за България, Букурешки мирен договор. По силата на този договор България изгубила всчко спечелено и освободено от българския войник, но не запазено от българските управници начело съ цар Фердинант. Това е и първата военна катастрофа на България през царуването на Фердинант. 4. Първа Световна война. Хората в село още не бяха се съвзели от предишната война, дойде нова. След две годишен мирен живот, на 1 Октомври 1915г. се обяви Първата Световна война. В нея България беше включена на страната на централните сили – Германия и Австро-Унгария и срещу Съглашенските сили – Англия, Франция и Италия. Мобилизирани бяха всички мъже, годни за оръжие. Близлите им плачеха и изпращаха бащи, братя и синове на война. Пак настана немотия и скъпотия. Нямаше кой да пооре и засее нивите. Жени и невръстни деца се учеха да орат и сеят сами. Тази война трая три години. Оскъдицата на всичко се увеличи. Житото и царевицата започнаха да не стигат за изхранване на хората. Реквизиционните комисии почнаха по няколко пъти годишно да събират зърнени храни, сено, слама, ризи, чорапи, ръкавици, партенки и добитък за фронта. Стопаните с повече зърнени храни укриваха житото в плевниците или ги заравяха в земята, за да не ги реквизират, и послеги продаваха на висока цена. Ядеше се хляб от ечемик или царевица. Рядко се раздаваше по наряд жито, царевица или брашно. Увеличените военни разходи повишиха данъците. Хората осиромашяха. При липса на други доходи горите се осичаха за огрев или за продан. Войниците на фронта се снабдяваха нередовно с храна и облекло, въпреки, че военните складове бяхя пълни с такива провизии. В тила властите допускаха много злоупотреби със семействата на фронтоваците. Като се прибави към всичко това и влиянието на Октомври йската революция в Русия през 1917г. върху духа и съзнанието на българските фронтово войници, както и безсмисленото продължаване на войната за чужда кауза, става ясно защо през 1918г. българската войска на Добро поле напусна фронта. Българският полковник Дрангов беше казал: “Празна раница, не пази граница”. През есента на 1918г. в гр.Радомир пристигнаха и се събраха много фронтови войници, одрипавели и гладни. Тогава аз бях ученик в трети гимназиален клас в гр.Радомир. Около гарата бяха разбити военните складове с хранителни и други продукти: захар, ориз, брашно, кашкавал, сирене, масло, макарони и др. Около складовете и по улиците за гарата имаше разпиляна захар, брашно, ориз и др. Бяха запалени складовете с течни горива. Във въздуха се пръскаха варели с запален бензин. Из полето около гарата имаше изоставени и разхвърляни безстопанствени коли, волове и коне. Пишещият тези редове, като ученик в гр.Радомир, е бил очевидец на тази картина и други събития. Като узнава за това войнишко въстание цар фердинант се принуждава да освободи от централния затвор в София водача на Българския Земеделски Съюз (БЗНС) Александър Стамболийски и го изпраща да усмири и спре разбунтувалите се воуйнишки маси. Александър Стамболийски и Райко Даскалов дойдоха в гр.Радомир и правеха събрания с войниците на полето, държаха речи, но не успяха да възпрат въстанниците. Тогава двамата водачи решават да искат съдействие от българската Комунистическа партия. С тази тец Александър Стамболийски заминал за София, срещнал се с водача на БКП Димитър Благоев, който отказал исканото съдействие, защото възстаналите войници били селски стопани, частни собственици и дребна буржоазия, с която БКП не може да се съюзява. Във връзка с това войнишко въстание ЦК на БКП взема решение да пази неутралитет и да остави селската и градската буржоазия да се борят и да се избиват помежду си. Тогава Райко Даскалов обявява Радомирската република и повежда отреди към София със цел да потърси отговорност на правителството за погрешното увличане на България във войната и да свалят цар Фердинант. Но при Владая и Горна Баня възстанниците били посрешнати от германски войскови части и юнкерите от военното училище в София, които разбиват неорганизираните войнишки маси. Но Фердинат е принуден да избяга с предварително приготвен влак от България и оставя на престола първородния си син Борис. В гр.Солун се сключва примирие, а по-късно беше подписан и мирен договор в Ньой, край гр.Париж. Без да може да се защити, България беше осъдена като победена да получи стеснени граници и даплаща репарации на победителите. С този договор Сърбия заграби Царибродско, Босилеградско и Струмишко, а Румъния присвои южна Добруджа, а Гърция заграби Беломорската част от Тракия и Македония. През Балканската и Първата световна войни, от село Ракиловци бяха убити 27 души, в памет на които беше направен паметник от признателните жители на селото. По-подробно за този паметник ще се спрем по-нататък. През 1918г. се появи испанската болест, от която умряха и няколко души от село Ракиловци.

Живота в село Ракиловци през и след Балканската война

Настъпи мрачен и утихнал живот. Мобилизираните мъже заминаваха на фронта. Хората станаха невесели и по-тихи. Никъде не се чуваше песен и веселба. Старци, жени и деца ходеха умислени и загрижени. Училището беше затворено и онемяло. Настъпи криза на стоки за домашни нужди. Сол. Видело, кибрит, захар, ориз и др. се раздаваха по наряд и в много ограничени количества. Хората се принудиха да си правят домашен сапун от мазнини и дървена пепл. Жени и невръстни деца заместваха мобилизираните нъже и извършваха всички видове селско-стопански работи. Те оряха, сееха, жънеха, косяха и пр. През лятото на 1913г. при настъпване на сърбите към юго-западната ни граница и стигнали до връх Султан тепе, се чуваха топовни гърмежи. Нашо войници започнаха да копаят окопи на връх Въглян и на Ракиловска планина (голямо осое). Населението беше уплашено и приготвено да напусне родното си огнище. Чакаха самоизвестие за бягане, но опасността мина и хората останаха по домовете си. Войната свърши катастрофално за нашата страна. Спечеленото от българскиявойник беше загубено от управниците на България, която даде около 200 000 човешки жертви. Едни мъже от селото ни бяха върнати убити, други пленени, трти ранени и осакатени. Тези, които се върнаха живи, бяха наглед здрави, но измъчени и променени в разбиранията си за живота и света. Бяха с обръснати мустаци. Забравили местния говор и приказваха по-правилно (по градски и купечки). Патриархалният ред в семейството изчезна. Изоставиха се старите порядки в жирота на семейството. Всяко семейство започна да иска да живее отделно и самостоятелно. Големите семейства се раздробяваха. Бащите бяха безсилни да спрат това разпадане. Къщата, двора, земите и животните се поделиха. Домашната уредба се промени. Хората вече не искаха да спят на рогоска върху пода, а на креват със сламеник и покривка; да имат маса, столове с облегало, а не да се хранят на ниска синия и да сядат на трикраки столчета; да си държат новите дрехи не в ковчег, а в скрин; да си приготовляват храна не на огнище, а на готварска пречка; осветляние с газова лампа, а не с газениче. Промени се и облеклото. Белите чешири се замениха с панталони от домашен шаек и под тях гащи (кълчищени или памучни). Саите започнаха да се изостават и заменят с оамучни фустани, блузи и поли, които са по-леки и по-удобни за живота в село и за селско-стопанската работа на полето.

Политическият живот между първата и втората световни войни

Настъпи един двадесетгодишен мирновременен живот (1919-1939г.), изпълнен с вътрешни политически борби между десни (консервативни, реакционни, фашизирани) и леви (прогресивни, демократични) партии. Българският народ беше разделен на множество партии и крила в партиите, коит осе бореха за по-доходни министерства за своята партия, а не за общото добруване на народа. След първата световна война и до средата на 1932г. нашата страна беше ръководена и управлявана от Българския Земеделски Народен Съюз (БЗНС), на чело с бележития българин Александър Стамболийски и неговия съратник, също бел;ежит общественик Райко Даскалов. Народното стопанство, разстроено след войните, беше бързо възстановено и следвоенната криза преодоляна. Правителството на Александър Стамболийски извърши за първи път у нас няколко прогресивни реформи в селското стопанство, във военнтата повинност и в земедеското образование. Със закон се ограничи едрата частна собственост върху земята – максимум 300 декара. Тъй като Ньойския мирен договор българската армия беше ограничена на 15 000 души, с втори закон беше създадена трудовата военна служба за две години, в която влизаха много от съкратените действащи офицери. През 1920г. беше открит Агрономо-лесовъдния факултет в София. Разсъждаваше се, че нашата страна има остра нужда от агрономи, лесовъди, които да създават рай за земята, а не от пропангандатори на небесния рай (попове). Създаден беше и трети закон за земеделското образование, с който всеки младеж, завършил нисше, средно или висше земеделско образование, се освобождаваше от задължителна военна повинност срещу десетгодишна непрекъсната служба по специалността си на държавата. Пишещият тези редове звърши в първия випуск на Агрономическия факултет приСофийския университет “Климент Охридски” през 1925г., след това служи десет години непрекъснато като агроном на държавата и си получи редовен оволнителен билет. Беше създаден и закон за трудовата повинност, който задължаваше мъжете от всяко селище ежегодно да дават по определен брой трудодни, през които да вземат участие с труд, превоз и материали за построяване и поддържане на пътищата в района на селището си. Всички тези прогресивни реформи се отразиха благоприятно върху развитието и напредъка на целия стопански живот в страната ни. Но това не се харесваше от реакционните партии, които се страхуваха, че техните интереси, особено от едно евентуално съюзяване на земеделци и комунисти у нас. Поради това реакционните партии побързаха да изпреварят това съюзяване и да бият една по една тези две прогресивни партии: земеделска и комунистическа. Така на 9 Юни 1923г. буржоазните партии в съюз с военните среди, начело с цар Борис III, извършиха нощен зверски преврат, при който министър председателя Александър Стамболийски беше зверски убит, а организираните земеделци по села и градове бяха масово преследвани, арестувани, затваряни, измъчвани и избивани като кучета. Едвам тогава ЦК на БКП начело с Георги Димитров и Васил Коларов разбраха грешката на партията си и отказа да приемат предложението на Александър Стамболийски за съвместно възглавяване на войнишкото възстание през 1918г., както и отхвърлянето на протегнатата ръка на Александър Стамболийски към БКП за съдействие на БЗНС в борбата му срещу реакционните партии. Но беше вече късно. Докато умните се наумуват, лудите си свършиха работата и започнаха да лудуват върху изстрадалия български народ. Макар и със закъснение, ръководството на БКП реши, че по-добре с малко закъснение, отколкото никога, но да поправи грешката си и да поведе въоръжена борба срещу противонародното правителство на двореца и неговия главен палач Ал.Цанков. Ръководството на БКП, начело с Георги Димитров и Васил Коларов прецени, че след дветоюнския преврат има благоприятна психическа нагласа сред народните маси, организира септемврийско въоръжено атифашистко възстание през 1923г. Това беше първото в Европа антифашистко възстание. То беше потушено с участие на бътлгарски войсково части, но не и победено. Ръководителите и голяма част от възстаниците успяха да се прехвърлят в чужбина, където продължуха да набират сили за бъдещата си борба. От това възстание ръководителите му си извлякаха поука за бъдещата си революционна дейност. През периода от 1923 до 1934г. политическия живот в нашата страна протече под грабителското ръководство на реакционните партии, които се прегрупирваха ту като “народен сговор”, ту като “народен блок”, но не успяха да създадат единен народ около едно истинско народно управление. Народът беше разделен на много партии, партийки и крила, които не приемаха дадено министерство, което било “постно дробче” и не предлагало широки възможности за назначаване на служба привърженици-службогонци. Това боричкане между партиите за власт и министерства продължи до 19 Май 1934г., когато беше извършен нов, но безкръвен преврат и дойде на власт безпартийно правителство, начело с видния наш общественик Кимон Георгиев. Дотогавашните политически партии бяха разтурени, а на държавните служители беше забранено да се занимават с политика. Настъпи възход на стопанския живот. Имаше задоволително и стабилно съотношение между възнаграждение на труда и цени на храни, облекло и предмети за живота на хората. Но и този режим не трая дълго.

Втората световна война

Тя започна през есента на 1939г. между Германия, Япония и Италия от една страна и Англия, Франция, Холандия, Белгия и САЩ от друга страна. А след като завладя почти цяла Европа, през юни 1942г. Хитлерова Германия вероломно нападна и Съветския съюз, макар че предварително беше сключен договор за ненападение между двете страни. Фашистка Германия не закъсня да прикачи за военната си колесница и България, а нейното правителство да направи своя фашистка агентура. Това стана и българската армия беше използвана само за окупиране на Македония и Югославия. Срещу тази помощ Фашистка Германия издейства през 1943г. да ни бъде върната Южна Добруджа. Също тъй обещаваше да се присъедини към нашата страна и цяла Македония, за да се създаде Велика България. Разбира се, това бяха само голи обещания, докато си оплете своята кошница. Обявяването на война от Германия на Съветския съюз засили ръководената от БКП партизанска въоръжена съпротива в нашата страна с помощта на СССР. Когато съветската армия започна стремително да побеждава, громи и изтласква на запад германските войски, тогава въоръжената партизанска борба у нас се разрастна и засили още повече. Прелома през Септември 1944 г. На 9.IX.1944г. под ръководството на БКП и решаващата въоръжена помощ на съветската армия се извърши у нас антифашистка социалистическа революция. След обединението на северна и южна България през 1885г., това бе най-забележителното и важно историческо събитие в живота на третата българска държава. И този път съветската армия, наследница на руската, освободи за втори път българския народ, но сега от фашизма. Стана двоен освободител. Девето-септемврийското събитие стана предел между две епохи, на два различни обществени строя: капиталистическият и социалистическият. Преди 9.IX.1944г. имахме монархо-буржоазно управление, а след тази дата се установи Отечествено-фронтовска народна власт под ръководството на българската комунистическа партия с нейния централен комитет, на чело с вожда и учителя на българския народ и водач на световното комунистическо и работническо движение, Георги Димитров и неговия съратник, бележития общественик-интернационалист Васил Коларов. За да поправи грешката си като съюзник на фашистка Германия във войната, България непосредствено след 9.IX.1944г. премина на страната на Съветския съюз и със своята армия взе участие в разгромяването и победата над Германия. В тази Отечествена война българската армия при боевете в Унгария (на р. Драва и Соболч) и другаде, изгуби около 30 000 войници, между които и двама младежи от с. Ракиловци, а именно: Стоян Зарев Петров от рода Бандачки и поручик Велчо Григоров Велев от рода Колеви и внук от дъщеря на Яне Тонев Табаков. За това си участие после отечествено-фронтовска България при подписването на мирния договор в Париж беше призната като победителка и си запази границите. Това стана и благодарение застъпничеството на братския Съветски съюз в лицето на бележития съветски министър на външните работи и голям дипломат Вячеслав Молотов. Настъпи период на Отечествено-фронтовска народна власт под ръководството на БКП. Започна се усилено изграждане на социализма у нас. Проведоха се разнопосочни реформи във всички сектори на обществения живот. Одържавиха се идустрията, финансите, търговията, едрата градска собственост и прочие. Премахна се експлоатацията на човека от човека. Първата и най-важна грижа на нашата народна власт стана грижата за човека и неговото добруване.

Новият живот в село Ракиловци

В селското стопанство се проведоха реформи, при които земята, едрият стопански инвентар и домашните животни се кооперираха. Уредиха се трудово-кооперативни земеделски стопанства (ТКЗС) и държавни земеделски стопанства (ДЗС). По-късно ТКЗС-тата се уедриха и преустроиха в аграрно-промишлени комплекси (АПК) и агро-индустриални комплекси (АИК). Частните стопанства се преименуваха в лични стопанства с 3 до 5 дка. земя и ограничен брой селскостопански животни: една крава с приплода, 4 – 5 овце, една свиня с приплода и неограничен брой домашни птици. Волът и конят бяха изключени като работни животни в личните стопанства. В тях се остави да се използва за работа кравата. В ТКЗС-тата се въведе машинната обработка на земята и прибирането на реколтата. В село Ракиловци се основа ТКЗС доста късно – едва през есента на 1958г., след като частните стопани бяха вече засяли нивите си с есенниците: пшеницата и ечемика. Това стана при уедряването на вече създадените ТКЗС-та и не стана нужда да се вземе съгласието на ракиловските стопани. За председател на ТКЗС-то в село Ракиловци беше поставен човек, който не беше подготвен не само за ръководител, но и въобще не познаваше селско-стопанските (земеделските) работи. Това беше човек, роден в село Ракиловци, но занимавал се със сладкарство в София. Казваше се Цветко Янев Шарков. А за ръководител на ТКЗС-то трябваше да се постави среден стопанин, който в уреденото свое стопанство, подредения си двор и дом, както и с доброто си отношение към хората и със своя авторитет е доказал, че умее да организира и ръководи стопанство, което да дава повече продукция за себе си и за държавата. Пишещият тези редове, като агроном преди 9.IX1944г., е пропагандирал да се създават кооперативни земеделски стопанства, в които с навлизане на машината да се освобождава работна ръка, която ще преминава в развиваща се нова индустрия у нас. Но на практика сега в нашето село се получи така, че преди още да влезе машината в ТКЗС-то, работната ръка излезе от селото, напусна го и се настани в градовете, мините, заводите и другаде, където имаше остра нужда от работна ръка. Младежите предпочитаха да стават шофьори, а не овчари. По-възрастните мъже (от 20 до 40) години, отидоха в мините, но не останаха в ТКЗС-то. В него останаха само жени и пенсионери. Сега, след повече от 25 години съществуване на ТКЗС-то в село Ракиловци, има само 3 – 4 жени, постоянни надничарки в стопанството. При специализацията и концентрацията на ТКЗС-тата в ракиловското стопанство бяха застъпени овцевъдството със зърнено и тревно-фуражно производство. От основаването на ТКЗС-то през есента на 1958г. до 1975г. имаше местни българи овчари, които се грижеха сравнително добре за овцете и предаваха на държавата годишно по 30 - 40 тона мляко, 2 – 3 тона вълна, 7 – 8 тона месо. Но от 4 – 5 години повечето от овчарите са цигани пришълци, които идват главно за пари и не се задържат дълго време. Има голямо текучество, което е особено вредно за животновъдството. Като се прибави към това текучество и факта, че циганите въобще нищо не разбират от гледане на селско-стопански животни, нито са предварително подготвени с курсове за овце, ще стане ясно защо овцевъдството в нашето (Ракиловското) стопанство отива към упадък. Лично съм виждал през сезона на оягнуване захвърляне по 10 – 15 броя агнета в някое дере или събрани в найлонов чувал и потопени в някой вир. Тази циганизация на овчарството трябва да се отстрани и овцевъдството да се спаси. А в нашето село (Ракиловци) има благоприятни природни условия за овцевъдството, което от незапомнени времена е било силно развито до степен на главен поминък. Преди основаването на ТКЗС-то в село Ракиловци е имало по 6 до 8 хиляди глави овци, 1500 – 2000 говеда, 80 – 100 коне, 400 – 500 свине, 5 – 6 хиляди кокошки, а преди 1920 г. е имало 1000 – 1500 глави кози. Сега в ТКЗС-то има 1000 – 1200 глави овце и 3 – 4 чифта волове, а в личните стопанства има общо стотина глави овце и говеда. Повече от половината, до 2/3 от бившата обработваема земя (ниви) е изоставена, защото е стръмна (има повече от 8 % наклон) и не може да се обработва с машини. Същото е и с ливадите. А и останалата 1/3 от останалата земя се стопанисва много лошо. Оборският тор нито се съхранява правилно, нито се използва редовно за блоковете, а се изоставя да се разпилява, изветрява и измива от валежите. Като по-нетрудоемки и по-удобни за наторяване на блоковете се използват, но некомпетентно, изкуствените торове (азотни и фосфорни). За да се застраховат за по-високи добиви, употребяват по-големи от нормите изкуствени торове на декар и в резултата при зърнен посев се получава масово полягане със силно понижен добив. При изораването на блоковете няма равна оран и това пречи на машините за жътва или коситба. При сеитбата се употребяват по-големи количества от нормите семена, което също води към гъсти и полегнали посеви с понижен добив. От люцерновите блокове, обикновено с нередовен посев, се взима по един два откоса, като сеното от първия откос се оставя да почернее и се събират само стебла без листна маса. Частните стопани вземат от своите люцерни по 3 – 4 откоса качествено сено. Не се прилага нужният сеитбооборот на всеки блок. Всички тези грешки силно понижават добивите от декар. Първата година (1959) Ракиловското ТКЗС получи от частно засетите ниви през есента на 1958 г. около 250 тона зърнени храни – пшеница и ечемик. През следващите години това количество постепенно намаля до няколко десетки тона. А за стопански двор на ТКЗС-то в село Ракиловци се определи място, което се намира на 500 – 600 метра източно от селото, от двете страни на барата в местността “Дулевин дол”, под възвишението “Китка”, над и под шосето за село Ковачевци. Там през 1959 - 1960 г. бяха построени един обор за волове и две стаи за гледачи на животни, една сграда-склад за зърнени храни и един навес за всичко. През 1961 г. беше построен един кош (сплетви) за царевица, който по-късно през (1978 г.) беше разтурен и на негово място бе построен нов съвременен овчарник. През 1962 – 1964 г. бяха построени три овчарника: един със сламен покрив в Дулебин-дол, втори, пак със сламен покрив, в западната част на стопанския двор и трети с тухлени страни и керемиден покрив в местността “Куслук” до Табаковата махала. През 1975 г. бе построена една едноетажна битова сграда за овчари. През 1976 – 77 г. бе построен под шосето един голям навес с желязна конструкция и ламаринен покрив за склад на тревния фураж (сено). През 1978 – 79 г. бяха построени два модерни и скъпи, но нехигиенични овчарници, които са непроветриви и влажни. Овцата издържа на сух студ, но от влагата боледува. Овчарниците са за по 240 овци. През 1979 – 80 г. беше построен под и непосредствено до шосето една малка сграда с навес за голям кантар и отдолу с канцелария за домакина и бригадира. А през 1979 г. започна и през 1981 г. приключи разтурянето на овчарника с керемиден покрив в местността “Куслук”.

1. Род Анакиини (сведения от Сева Симанова – 3.VI.1982)

Този род е клон от родът Табакови. Някои си Гълъб от този род имал двама синове: Кръсто и Тодор. Тодор имал син Анакия, който от своя страна имал пет деца: Стоименка, Веселка, Мите, Параскева и Васе. I. Стоименка е омъжена в родът Цигански, с.Ковачевци. Няма деца. II. Веселка е омъжена в с.Лобош, два пъти. Първият път за Коте от Пугевите и вторият път за Стоимен от Славковите. От Коте имала двама синове: Симеон и Милан, а от Стоимен две дъщери: Йорданка и Евда.

Фам. Веселка Анакиева

Деца: От Коте 1. Симеон – с.Лобош, неграм.

                            	2. Милан – с.Лобош, неграм.

От Стоимен 3. Йорданка – с.Лобош, неграм. 4. Евда – с.Лобош, неграм.

I. Сем. Симеон Котев + Магделена Велева – от с.Калищe Деца: 1. Сева – р.1906г. , с. Лобош, основно, омъжена за Димитър Рангелов Цунарски – р.1908, с.Ракиловци 2. Станко – р.1908г., с.Лобош, прогимн. 3. Катерина – р.1910г., с.Лобош, основно 4. Георги – р.1912г., с.Лобош, прогимн. 5. Михаил – р.1914г., с.Лобош, прогимн. 6. Стоичко – р.1916г., с.Лобош, прогимн.

II. Сем. Милан Котев + Еланка Кръстова от с.Добридол Деца: 1. Стамена – р.1916г., с.Лобош, основно 2. Найден – с.Лобош, прогимн., дърводелец 3. Кръсто – с.Лобош, прогимн. 4. Петър – с.Лобош, прогимн.

III. Сем. Йорданка Стоименова + Лесо Янев Арнаудски от с.Лобош Деца: 1. Иван – с.Лобош 2. Стоянка –с.Лобош 3. Борис –с.Лобош

IV. Сем. Евда Стоименова + Асен Янев Шарков – р.1898г., с.Ракиловци Деца: 1. Евгена – р.1921г., с.Ракиловци, основно 2. Йордан – р.1923г., с.Ракиловци, прогимн., убит от гръмотевица 1934г. на 14 . 3. Надежда – р.1925г., с.Ракиловци, прогимн., омъжена за Младен Георги Чингенов – р.1920г.,с.Ракиловци 4. Янко – р.1931г., с.Ракиловци, прогимн., без една ръка 5. Данка – р.1933г., с.Ракиловци, прогимн.,омъжена

Фам.Мите Анакин + Ристена – от с.Смировдол

Деца: 1. Гева 2. Цена 3. Алеко

Фам. Параскева Анакина + Васе Кривошин от с. Кривошин

Фамилия Васе Анакин

2. Род Бандачки (сведенията са дадени от Наза Ст. Зарева на 28.VIII.1979г.)

Родоначалникът на този род е Тодор Соколов. Той имал двама синове: Петре и Велчо. Велчо е убит от брат си Петре наскоро преди освобождението на България.

Фам.Петре Тодоров + Будимка от гр.Радомир

Деца: 1. Карамфиля – р.1866г., с.Ракиловци, неграм., умр.1946г. на 80г., ом. Стоьо Алексов – р.1859г., с.Ракиловци, умира 1931г. на72г., неграмотен 2. Стоил – р.1868г., с.Ракиловци, осн., земед. стопанин, убит в Балканската война 3. Таско – р.1876г., с.Ракиловци, основно, земеделски стопанин 4. Костадинка – р.1878г., с.Ракиловци, неграм. 5. Заре – р.1883г., с.Ракиловци, неграм.

I. Сем. Карамфиля Петрова – р.1866г. + Стоьо Алексов Сирмов – р.1859г., с.Ракиловци Деца: 1. Ерина – р.1890г., с.Ракиловци,неграм.,ом.Кръстьо Ников Терзийски, с.Ракиловци 2. Толфан – р.1893г., с.Ракиловци, основно, санитар в Ал.болница,София,пенсионер 3. Никола – р.1895г., с.Ракиловци,основно, убит в Балканската война 1916г. една седмица след свадбата му 4. Анани – р.1897г., с.Ракиловци, основно, живее в София 5. Мирчо – р.1904г., с.Ракиловци, основно, зем.стопанин и работи в Цим.завод, гр.Темелково 6. Иван – р.1909г., с.Ракиловци, основно, зем.стопанин и работи в Цим.завод, гр.Темелково

II. Сем. Стоил Петров – р.1868г. + Стана Маркова Голоорова от с.Сирищник Деца: 1. Христо – с.Ракиловци, основно, зем.стопанин 2. Кирил – с.Ракиловци, основно, убит в Балканската война 1915г. 3. Димитър – с.Ракиловци, основно, умира в с.Ракиловци 4. Борис – с.Ракиловци, основно, умира на 44г. в с.Ракиловци 5. Верка – с.Ракиловци, основно, омъжена в гр.Радомир

III. Сем. Таско Петров – р.1876г. + Вена Георгиева Фьорева – р.1878г., с.Ракиловци Деца: 1. Катинка – р.1913г., с.Ракиловци, неграм., ом. Харалампи Тодоров от с.Слатина 2. Маринка – р.1915г., с.Ракиловци, умира 1916г. на 1 год. 3. Младен – р.1922г., с.Ракиловци, основно, миньор, пенсионер, умр. 4. Благой – р.1925г., с.Ракиловци, основно

IV. Костадинка Петрова – р.1878г., неомъжена умряла

V. Сем. Заре Петров – р.1883г. + Наза Стоьова Люспова – р.1888г., с.Ракиловци, неграм., умр.16.VII.1983 на 94г. и 3 мес. Деца: 1. Васка – р.1913г., с.Ракиловци, основно, умира на 40г. 2. Таскя – р.1915г., с.Ракиловци, умира на 1 год. 3. Севда – р.1917г., с.Ракиловци, умира на 20 год. 4. Иван – р.1920г., с.Ракиловци, умира на 1 год. 5. Стоян – р.1922г., с.Ракиловци, убит на фронта 1945г. 6. Георги – р.1924г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., общ работник,пенсионер 7. Владо – р.1927г., с.Ракиловци, основно, общ работник,пенсионер 8. Рилка – р.1929г., с.Ракиловци, основно, ом.Станой Алексиев, с.Обраница, ж.Радомир

II – 1 Сем. Христо Стоилов + Севетка Салтиркова от с.Горно Цина, Кюстендилско Деца: 1. Василка – р.1919г., с.Ракиловци, основно,ом. Георги Павлов от с.Мирково, Пирдопско 2. Рангел – р.1921г., с.Ракиловци, основно, миньор, пенсионер 3. Надежда – р.1923г., с.Ракиловци, основно II – 2 Сем. Кирил Стоилов II – 3 Сем. Борис Стоилов II – 4 Сем. Верка Стоилов

III – 1 Сем. Катинка Таскова – р.1913г. III – 2 Сем. Младен Тасков – р.1922г. + Радка Стоименова – р.1929г., с.Ковачевци, основно, умира на 14.III.1981 на 52 год. Деца: 1. Тодор – р.1947г., с.Ракиловци, ср.техн., кмет 2. Василка – р.1949г., с.Ракиловци, 8 кл. 3. Георги – р.1952г., с.Ракиловци, 5 кл. 4. Димитър – р.1955г., с.Ракиловци, 8 кл. 5. Кирил – р.1957г., с.Ракиловци, ср.техн. 6. Антоанета – р.1961г., с.Ракиловци, 8 кл. 7. Иван – р.1964г., с.Ракиловци, 8 кл. 8. Снежана – р.1969г., с.Ракиловци, неграм. III – 3 Сем. Благой Тасков – р.1925г. + Невена Асенова от с.Калугерски Чифлик Деца: 1. Красимир – р.1951г.,гр.Перник, ср.техник, шофьор

V – 6 Сем. Георги Зарев – р.1924г., умр.16.XI.1986 на 62г. + Олга Борисова Соколова – р.1928г., с.Ракиловци, основно Деца: 1. Иванка – р.1950г., с.Ракиловци, 8 кл.,ом. Симеон Павлов от с.Калище 2. Евелина – р.1954г., с.Ракиловци, 8 кл.,ом. Асен Николов от с.Кладница V – 7 Сем. Владо Зарев – р.1927г. + Стамена Топлиева Фукарска Деца: бездетни V – 8 Сем. Рилка Зарева – р.1929г. + Станой Алексиев от гр.Радомир Деца: 1. Димитър – р.1957г., гр.Радомир, ср.техн. 2. Анаки – р.1960г., гр.Радомир, 9 кл.

II – 1 – 1 Сем. Василка Хр.Стоилова – р.1919г. + Георги Павлов от с.Мирково,Пирдопско Деца: 1. Христо – р.1942г., гр.Перник, ср.техн. 2. Мария – р.1944г., гр.Перник, ср.техн. II – 1 – 2 Сем. Рангел Хр.Стоилов – р.1921 + Севдена Христова – р.1915, с.Ракиловци Деца: 1. Йордан – р.1944г., с.Ракиловци, ср.техн., техник ДМЗ “Ленин”, гр.Перник 2. Цветанка – р.1946г., с.Ракиловци, полувисше, библиотекарка, гр.Перник II – 1 – 3 Сем. Надежда Хр.Стоилова – р.1923 + Спас Стоев от с.Г.Раковец Деца: 1. Бойка – р.1944г.

III – 2 – 1 Сем. Тодор Младенов – р.1947г. – още неженен III – 2 – 2 Сем. Василка Младенова – р.1949г. + Димитър Георгиев от с.Борнарево Деца: 1. Георги – р.1966г., гр.Радомир 2. Владимир – р.1969г. III – 2 – 3 Сем. Георги Младенов – р.1952г. + Светла Йорданова от с.Борнарево Деца: 1. Николай – р.1977г., с.Борнарево 2. III – 2 – 4 Сем. Димитър Младенов – р.1955г. + Виолета Райчова Мицева от с.Ракитово Деца: 1. Радослав – р.1975, с.Даскалово 2. III – 2 – 5 Сем. Кирил Младенов – р.1957г. – още неженен III – 2 – 6 Сем. Антоанета Младенова – р.1961г. + Васил Ефойклов от с.Обраница Деца: III – 2 – 7 Сем. Иван Младенов – р.1964 – още неженен III – 2 – 8 Сем. Снежана Младенова – р.1969

III – 3 – 1 Сем. Красимир Благоев – р.1951г.

V – 6 – 1 Сем. Иванка Георги Зарева – р.1950г. + Симеон Павлов от с.Калище Деца: V – 6 – 2 Сем. Евелина Георги Зарева – р.1954г. + Асен Николов от с.Кладница Деца:

Случка от живота на Петре Тодоров Бандачки

Веднъж Петре и брат му Велчо орали на една нива и се скарали за нещо. Петре вдига копралята и убива брат си. Осъждат го на 10-15 години затвор в гр.Кюстендил. Петре се държал примерно в затвора и станал приятел с Окръжния управител. След излежаването на наказанието си, Окръжният управител поискал да направи някаква услуга на Петре, който помолил да отпусне известна сума за построяване на училище в родното му село. Окръжният управител удовлетворил молбата му. Това било някъде около 1888г., когато е построено училището в с.Ракиловци. Този случай ми е разказан от Милен Мицев Кръстев през 1970г.

3. Род Белилови Фамилия Стоимен Г. Белилов (сведенията са дадени от Станимир Антов на 5.VIII.1978г.)

Основател на този род е Гьоре Белилов. Той имал син Стоимен.

Фамилия Стоимен Гьорев – р.1850г., неграм., зем.стоп., умr.1935г. на 85г. + Рисимка Манова Соколова от с.Ракиловци – р.1851, неграм., умr.1926г. на 75г.

Деца: 1. Антон – р.1884г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., земемер,умр1965г. на 82г. 2. Стоянка – р.1886г., с.Ракиловци, неграм., ом. Серги Котев – р.1884г., с.Радибош 3. Никола (Коле) – р.1888г., с.Ракиловци, неграм., зем. стоп., умр.1959г. на 71г. 4. Стания – р.1896г., с.Ракиловци, основно, ом. Найден Миладинов Пудев,умр.1978г. на 82г. 5. Павел – р.1898г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., умр.1942г.

I. Сем. Антон Стоименов – р.1884г. + Гева Васева Дренярска – р.1885г., с.Ракиловци, неграм., умр.1965г. на 80г. Деца: 1. Станимир – р.1910г., с.Ракиловци, прогимн., пикьор, пенсионер 2. Симеон – р.1912г., с.Ракиловци, прогимн., строител, пенсионер 3. Цветанка – р.1914г., с.Ракиловци, основно, ом.Стоян Гигов – р.1913г., с.Велковци, Брезнишко 4. Филка – р.1916г., с.Ракиловци, основно, умр.1997г. на 81г., ом. Крум Зарев Мемчурски – р.1918г., с.Ракиловци, 5. Олга – р.1918г., с.Ракиловци, основно,умр.1974г., ом. Стойне георги Апостолов, с.Ракиловци, умр.1971г.

II. Сем. Стоянка Стоименова – р.1886г. + Серги Котев – р.1885г. Деца: 1. Боян – р.1910г. 2. Светла – р.1912г. 3. Пека – р.1914г.

III. Сем. Никола Стоименов – р .1888г. + Гина Кръстева (Кърлева) – р.1883г., с.Ракиловци, умр1973г. на 80г. Деца: 1. Тодора – р.1921г., с.Ракиловци, основно, ом.Таско Първанов Петков – р.1936г., с.Ракиловци, основно 2. Пена – р.1923г., с.Ракиловци, основно, ом.Стефан Рулев, с.Студена 3. Велика – р.1926г., с.Ракиловци, основно, ом.Станимир, с.Врабча 4. Славка – р.1930г., с.Ракиловци, основно, ом.Георги Сергиев, с.Косача 5. Ана – р.1933г., с.Ракиловци, основно, ом.Никола Кирилов, с.Косача

IV. Сем. Стания Стоименова – р.1896г. + Найден Миладинов – р.1898г., с.Ракиловци Деца: 1. Стоян – с.Ракиловци, прогимн., шивач, ж.София 2. Тасия – с.Ракиловци, основно, омъжена в с.Граизица 3. Маринка – с.Ракиловци, основно, омъжена в с.Лобош 4. Стефанка – с.Ракиловци, основно, омъжена в с.Гълъбник 5. Иванка – с.Ракиловци, основно, омъжена в София 6. Стамена – с.Ракиловци,основно, ом. Петър Симев Тренчев, с.Ракиновци 7. Методи – с.Ракиловци,основно, ож.Иванка от гр.Ст.Димитров 8. Анка – с.Ракиловци,основно, ом. Йордан Павлов Влашкин,с.Лобош 9. Ленка – с.Ракиловци,основно, омъжена в София 10. Васил – с.Ракиловци, прогимн., ож. Снежа Гигова Пиндрачка – р.1948г., с.Ракиловци, живее в с.Драгичево

V. Сем. Павел Стоименов – р.1898г. + Тасия Ив.Дякова – р.1898г., с.Ракиловци Деца: 1. Димитрена – с.Ракиловци 2. Лалка – с.Ракиловци 3. Стоядин – с.Ракиловци 4. Вергил – с.Ракиловци 5. Рилка – с.Ракиловци 6. Васил – с.Ракиловци

I – 1 Сем. Станимир Антов – р.1910г. + Стоянка Цветкова Пърльова – р.1911г., с.Ракиловци Деца: 1. Райка – р.1931г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Методи Асенов – р.1928г., гр.Радомир 2. Димитър – р.1934г., с.Ракиловци, висше земед.агроном, гр.Ямбол, ож.Нанка Георгиева, с.Неделско 3. Роза – р.1937г., с.Ракиловци, ср. гимн., ом.Димитър Благоев, гр.Радомир 4. Антон – р.1945г., с.Ракиловци, стр.техник пътно у-ние, ож.Дафинка Крум Чифлишка, с.Ноевци I – 2 Сем. Симеон Антов – р.1912г. + Олга Рангел Домоманска – р.1911г., с.Ковачевци, основно Деца: 1. Генчо – р.1938г., с.Ракиловци, прогимн., шивач, ож. в гр.Темелково I – 3 Сем. Цветанка Антова – р.1914г. + Стоян Гигов – р.1913г., с.Велковци Деца: бездетни I – 4 Сем. Филка Антова – р.1916г. + Крум Зарев Мемчурски – р.1918г., с.Ракиловци Деца: 1. Димитър – р.1939г., с.Ракиловци, прогимн., шофьор ДЗС, гр.Земен 2. Вита – р.1940г., с.Ракиловци, прогимн., крановичка ДМЗ Ленин, Перник 3. Иван – р.1944г., с.Ракиловци, прогимн., шофьор ДЗС гр.Земен I – 5 Сем. Олга Антова – р.1918г. + Стойне Гошев Апостолов – р.1917г., с.Ракиловци Деца: 1. Маргарита – р.1945г., гр.Радомир, полувисше, учителка 2. Георги – р.1947г., гр.Радомир, ср.техн., промкомбината

III – 1 Сем. Теодора Николова – р.1921г. + Таско Първанов Петков – р.1936г., с.Ракиловци Деца: бездетни III – 2 Сем. Пена Николова – р.1923г. + Стефан от гр. Студена, основно Деца: III – 3 Сем. Велика Николова – р.1926г. + Станимир от с.Врабча, основно Деца: III – 4 Сем. Славка Николова – р.1930г. + Георги от с.Косача Деца: III – 5 Сем. Ана Николова – р.1933г. + от с.Косача Деца:

V – 1 Сем. Димитрена Павлева Деца: V – 2 Сем. Лалка Павлева Деца: V – 3 Сем. Стоядин Павлев Деца: V – 4 Сем. Вергил Павлев Деца: V – 5 Сем. Рилка Павлева Деца: V – 6 Сем. Васил Павлев Деца:

Фамилия Миладин Петров (сведенията са дадени от Васа Миладинова Колева на 26.VII.1978г.)

Основател на тази фамилия са Миладин Петров от с.Поцърненци и Стоименка Петрова – дъщеря, сестра на Стоимен Гьорев Белилов от с.Ракиловци.

Фам. Миладин Петров – р.1859г., с.Поцърненци, негам., зем.стоп., умр.1939г. на 80 год. + Стоименка Петрова – р.1859г., с.Ракиловци, неграм., умр.1937г. на 78г. Деца: 1. Герасим – р.1890г., с.Ракиловци, основно 2. Стоян – р.1893г., с.Ракиловци, основно 3. Иван – р.1895г., с.Ракиловци, основно, глух 4. Ефтим (Тиме) – р.1898г., с.Ракиловци, основно 5. Васка – р.1901г., с.Ракиловци, основно 6. Гуна – р.1903г., с.Ракиловци, основно 7. Павел – р.1905г., с.Ракиловци, основно

I. Сем. Герасим Миладинов – р.1890г. + Арсена Гьорева (паралото) от с.Ракиловци Деца: II. Сем. Васка Миладинова – р.1901г. + Никола Хр. Колев – р.1899г., с.Ракиловци, основно, готвач София, пенсионер, умр.1970г. на 71г. Деца: 1. Христо – р.1921г., с.Ракиловци, висше, минен инженер 2. Славка – р.1923г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Огнян Йордан Ангел Соколов, с.Ракиловци 3. Йорданка – р.1925г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Димитър – р.1905г., София 4. Лора – р.1901г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Никола – р.1924г., с.Трекляно, прогимн. III. Сем. Гуна Миладинова – р.1903г. Деца: IV. Сем. Павел Миладинов – р.1905г. + Ренгия Владимир Панева – р.1910г., с.Ракиловци Деца: 1. Цветанка – р.1925г., с.Ракиловци 2. Кръсто – р.1926г., с.Ракиловци 3. Стефанка – р.1927г., с.Ракиловци 4. Лоза – р.1928г., с.Ракиловци 5. Догсуна – р.1929г., с.Ракиловци 6. Стоянка – р.1930г., с.Ракиловци 7. Петър – р.1931г., с.Ракиловци

II – 1 Сем. Христо Николов – р.1921г. + Горянка – р.1921г., гр.Перник, ср.гимн. Деца: 1. Тодор – р.1951г., гр.Перник, ср.гимн. 2. Татяна – р.1953г., гр.Перник, ср.гимн. II – 2 Сем.Славка Николова – р.1923г. + Огнян Йордан Анг.Соколов, с.Ракиловци Деца: 1. Стойка – р.1947г., с.Ракиловци, ср.гимн., счетоводител II – 3 Сем. Йорданка Николова – р.1925г. + Димитър – р.1905г., София, умр.1978г. на 70г. Деца: 1. Виолета – р.1950г.,София, висше мед., лекарка II – 4 Сем. Лора Николова – р.1927г. + Никола – р.1924г., с.Трекляно, прогимн. Деца: 1. Анета – р.1954г., гр.Перник, ср.гимн. 2. Весела – р.1958г., гр.Перник, ср.гимн., гр.Перник, ср.гимн.

4. Род Борови Фамилия Мите Боров

Родоначалник на този род е Апостол Боров, който е бил майстор строител на сгради. Отишъл да работи в Романия и там умрял. Апостол се оженил за Дона Шалдупина от с.Пещера и порад това родът Борови е получил и втори прякор Шалдупини. Дона и Апостол имали син Мите (Димитър), който също е бил майстор строител и голям бързоходец. Сутрин рано тръгвал за София и рано следобяд се връщал у дома. Изминавал 120 км. за 10-12 часа.

Фам. Мите Апостолов Боров – р.1848г., с.Ракиловци, неграм., майстор строител, умр.1923г. + Наза Златкова Кривошиина – р.1850г., с.Ракиловци, неграм., умр.1919г. на 69г. Деца: 1. Докуна – р.1889г., с.Ракиловци, неграм., ом.Гиго Бонев Табаков, с.Ракиловци 2. Ена – р.1891г., с.Ракиловци, неграм., ом.Иван Тончов, с.Ракиловци 3. Гева – р.1893г., с.Ракиловци, неграм., неомъжена, умира 1915г. 4. Райчо – р.1895г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., работник, пенсионер, умр.IV.1983г. на 88г. 5. Милен – р.1897г., с.Ракиловци, основно, работник, убит като войник 1917г. 6. Мара – р.1899г., с.Ракиловци, основно, ом.Серги Антанасов, с.Сирищник 7. Ренгия – р.1901г., с.Ракиловци, основно, ом.Райчо Тошев, с.Сирищник

I. Сем. Докуна Митева – р.1889г., умр.1917г. + Григор Банов Табаков от с.Ракиловци Деца: 1. Венка – р.1910г., с.Ракиловци, основно, ом. в гр.Луковит 2. Цена – р.1912г., с.Ракиловци, основно, ом. за поп в София 3. Анка – р.1914г., с.Ракиловци, основно, харизана II. Сем. Ена Митева – р.1891г., умр.1920г. + Иван Точов – р.1879г., с.Ракиловци, шивач, умр.1969г. Деца: 1. Асен – р.1910г., с.Ракиловци, основно, миньор, пенсионер 2. Йорданка – р.1915г., с.Ракиловци, работничка, София 3. Цветанка – р.1918г., с.Ракиловци, шивачка, ом.Владимир Стоименов Пешев – р.1912г., с.Жилинци, Кюстендиско, прогимн., шивач III. Сем. Райчо Митов – р.1895г. + Стана Маркова – р.1895г., неграм., умр.1978г. на 83г. Деца: 1. Асен – р.1919г., с.Ракиловци, прогимн., овчар, пенсионер 2. Драгомир – р.1923г., с.Ракиловци, прогимн., овчар, пенсионер 3. Вита – р.1919г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Кирил Тошев – р.1922г., с.Ракиловци 4. Иванка – р.1919г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Цветко Шияков – р.1930г., с.Лобош IV. Сем. Мара Митева – р.1899г. + Серги Антанасов от с.Сирищник Деца: V. Сем. Ренгия Митева – р.1901г. + Райко Тошев от с.Сирищник Деца:

III – 1 Сем.Асен Райчов – р.1919г. + Драга Алексова – р.1919г., с. Радибам, основно, шивачка Деца: 1. Иванка – р.1942г., гр.Перник, ср.техн. 2. Роза – р.1946г., гр.Перник, ср.техн. 3. Май – р.1954г., гр.Перник, ср.техн. III – 2 Сем. Драгомир Райчов – р.1923г. + Стефанка Стоименова Гонева – р.1922г. Деца: 1. Цветанка – р.1947г., с.Ракиловци, полувисше, основна учителка 2. Кирил – р.1949г. с.Ракиловци, ср.техн. III – 3 Сем. Вита Райчова – р.1927г. + Кирил Тошев – р.1922г., с.Сирищник, основно Деца: 1. Йорданка – р.1947г., с.Ракиловци, полувисше, основна учителка 2. Асен – р.1951г.,с.Ракиловци, ср.техн. III – 4 Сем.Иванка Райчова – р.1931г. + Цветко Шияков –р.1930г.,с.Лобош, прогимн. Деца: 1. Стефка – р.1947г., с.Лобош, ср.гимн. 2. Георги – р.1951г., с.Лобош, прогимн. 3. Наташа – р.1954г. , с.Лобош, ср.иконом.

5. Род Бусеви Фамилия Васе Петров Бусев (сведенията са дадени от Гоше П.Бусев на 17.VIII.1978г.)

Основател на тази род в с.Ракиловци е Васе Петров Бусев, дошел от с.Лобош, където има същият род Бусеви.

Фам. Васе Петров Бусев – р.1874г., с.Лобош, основно, зем.стоп., умр.1909г. на 35г. + Цвета Гьорева Кривошиина – р.1862г., с.Ракиловци, умр.1947г. на 85г., Цвета била осиновена от Гана и Стойне Митови, който нямали деца Деца: 1. Толфан (Тоно) – р.1895г., с.Ракиловци, основно, кръчмар, бакалин, умр.1971г. на 76г. 2. Георги (Гоше) – р.1898г., с.Ракиловци, основно, фурнаджия в Цим.завот-Батановци, пенсинер, умр.1979г. на 81г. 3. Владимир (Владо) – р.1901г., с.Ракиловци, основно, бакалин в Батановци 4. Кирил (Киро) – р.1904г., с.Ракиловци, основно, майстор строител, мелничар, умр.1976г. на 72г.

I. Сем. Толфан Васев – р.1895г. + 1. Кина Стоева Тупаджиева-р.1895г.,с.Ракиловци, умр.1918г. 2. Мара Котева Жаблянска, неграм., умр.1972г. Деца: От Мара 1. Никола – р.1921г., с.Ракиловци, прогимн., техник 2. Методи – р.1924г., с.Ракиловци, прогимн., шивач, София 3. Цветанка – р.1926г., с.Ракиловци, прогимн., ом. в гр.Перник 4. Ана – р.1930г.,с.Ракиловци, прогимн.,ом.Иван Стоьов Мицев – р.1923г.,с.Ракиловци 5. Дарина – р.1932г., с.Ракиловци, прогимн.,ом.Георги Борисов Митрев – р.1915, с.Ракиловци II. Сем. Георги Васев – р.1898г. + Люба Апостолова Гущерова – р.1894г., с.Ракиловци, неграм., умр.1958г. на 64г. Деца: 1. Васил – р.1921г., с.Ракиловци, прогимн., търговски работник 2. Зарка – р.1922г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Тако Евлогиев от с.Радибощ 3. Петър – р.1924г., с.Ракиловци, прогимн., работник в Цим.завот, гр.Темелково 4. Райна – р.1926г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Димитър Диме Русимов, с.Ковачевци III Сем. Владимир Васев – р.1901г. + Мара Стоименова – р.1903г., с.Сирищник,прогимн. Деца: 1. Виолета – р.1922г., с.Ракиловци, прогимн.,ом. Васил от с.Слаковци 2. Йордан – р.1925г., с.Ракиловци, прогимн., художник IV. Сем. Кирил Васев – р.1904г. + Славка Александрова – р.1904г., с.Радибош, основно, умр.1971г. на 67г. Деца: 1. Станка – р.1925г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Стоил Василков Терзийски, с.Ракиловци 2. Драга – р.1927г., с.Ракиловци, ср.гимн., ом.Иван Александър Тасев Пудев от с.Ракиловци

I – 1 Сем. Никола Толфанов – р.1921г. + Деца: I – 2 Сем. Методи Толфанов – р.1924г. + Деца: I – 3 Сем. Цветанка Толфанова – р.1926г. + Деца: I – 4 Сем. Ана Толфанова – р.1930г. + Иван Стоьов Мицев – р.1923г., с.Ракиловци, прогимн., обущар, миньор Деца: 1. Маргарита – р.1951г., с.Ракиловци, ср.гимн. 2. Милка – р.1956г., с.Ракиловци, висше иконом. I – 5 Сем. Дарина Толфанова – р.1932г. + Георги Борисов Митрев – р.1934г., с.Ракиловци, основно Деца: 1. Иванка – р.1962г., гр.Радомир, ср.спец., готвачка 2. Татяна – р.1964г., гр.Радомир

II – 1 Сем. Васил Гошев – р.1921г. + Деца: II – 2 Сем. Зорка Гошева – р.1922г. + Деца: II – 3 Сем. Петър Гошев – р.1924г. + Деца: II – 4 Сем. Райна Гошева – р.1926г. + Деца:

III – 1 Сем. Виолета Владова – р.1922г. + Васил от с.Славковци Деца: III – 2 Сем. Йордан Владов – р.1925г. + Деца:

IV – 1 Сем. Станка Кирилова – р.1922г. + Стоил Василков Терзийски, с.Ракиловци Деца: IV – 2 Сем. Драга Кирилова – р.1922г. + Иван Александров Пудев, с.Ракиловци Деца:

6. Род Веселци Фамилия Йове Тошев

Родоначалник на този род е Тоше от с.Жабляна. той имал четирима синове : Йове, Алеко, Саве и Нико, родени в с.Ракиловци. Йове Тошев станал приведен зет и се оженил за Денка Гущерова от с.Ракиловци и имал деца: 1. Димитър (Дице) – р.1847г., с.Ракиловци, неграм., зем.стоп. 2. Ристена ¬– р.1850г., с.Ракиловци, неграм.,ом.Алеко Диманов от с.Косача 3. Наста – р.1859г., с.Ракиловци, неграм.,умр.1934г. на 75г., ом. Яне Тонев Табаков от с.Ракиловци

I. Сем. Димитър – р.1847г. + 1. 2. Ристена Деца: От първата жена 1. Сима – р.1881г., с.Ракиловци, неграм., ом. в с.Сирищник От Ристена 2. Боне – р.1887г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., пианица 3. Сова – р.1893г., с.Ракиловци, основно, ом. Йордан Стоянов Петков от с.Ракиловци 4. Иванка – р.1899г., с.Ракиловци, неграм.(слабо развита умствено), ом. в с.Сирищник

II. Сем. Ристена Йовева – р.1850г. + Христо Диманов от с.Косача Деца: 1. Иван – р.1883г., с.Косача, основно, зем.стоп. 2. Рилка – р.1897г., с.Косача, основно, ом. Калкашки в гр.Радомир 3. Станимир – р.1902г., с.Косача, зем.стоп., умр.9.IX.1980г. на 79г.

III. Сем. Наста Йовева – р.1859г., умр.1934г. на 75г. + Яне Табаков – р.1839г., с.Ракиловци, неграм., умр.1940г. на 101г. Деца: 1. Митра – р.1882г., с.Ракиловци, неграм., ом.Димитър Веселинов – р.1874г., с.Ковачевци, кофчежник, основно, пенсионер, умр.1941г. на 67г. 2. Васил – р.1884г., с.Ракиловци, умр.1886г. на 2г. 3. Арсена – р. 25.III.1887г., с.Ракиловци, неграм., ом.Стоил Михалков – р.1882г., с.Ковачевци, основно, воденичар, умр.1936г. на 54г. 4. Ана – р. 20.VIII.1889г., с.Ракиловци, неграм., ом.Славе Васев Боборачки от Радомир 5. Стоянчо – р.1891г., с.Ракиловци, умр.1893г. на 1 ½г. 6. Суса – р.1894г., с.Ракиловци, основно, ом.Григор Велев – р.1892г., с.Ракиловци, София, умр.1930г. на 38г. 7. Донка – р.1896г., с.Ракиловци, умр.1896г. на 3 мес. 8. Найден – р.1898г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., умр.1960г. на 63г., пианица 9. Иван – р.10.IX.1901г., с.Ракиловци, висше агрономическо, пенсионер 10. Филка – р. 20.III.1882г., с.Ракиловци, неграм., ом.Давитко Стоилов Попов – р.1900г., с.Косача, умр.1978г. на 78г.

I – 1 Сем. Сима Дицева – р.1881г. + от с.Сирищник Деца: I – 2 Сем. Боне Дицев – р.1887г. + Дота Тасева Петкова – р.1888г., с.Ракиловци Деца: 1. Георги – р.1910г., с.Ракиловци, основно, готвач рест.София, пенсионер, умр.1990г. 2. Горка – р.1914г., с.Ракиловци, основно, ом.Кирил Рангелов Гьорев, с.Ракиловци, прогимн., миньор 3. Драгомир – р.1916г., с.Ракиловци, основно, работник 4. Иван – р.1918г., с.Ракиловци, основно, работник 5. Симеон – р.1922г., с.Ракиловци, основно, работник 6. Крум – р.1910г., с.Ракиловци, прогимн., работник, гр.Перник I – 3 Сем. Сова Дицева – р.1893г. + Йордан Стоянов Петков – р.1891г., основно, с.Ракиловци Деца: 1. Любен (Любе)– с.Ракиловци, ср.земед., зем.стоп., кмет., умр.1978г. в Радомир 2. Александър – с.Ракиловци, прогимн., работник, ж.Радомир I – 4 Сем. Иванка Дицева – р.1899г. + от с.Сирищник Няма деца

I – 2 – 1 Сем. Георги Бонев – р.1910г., умр.1990г. на 80г. + Райна Салтиркова Гьонова – р.1910г., основно, с.Ракиловци Деца: 1. Петрана – р.1933г., с.Ракиловци 2. Никола – р.1936г., с.Ракиловци 3. Димитър – р.1939г., с.Ракиловци I – 2 – 2 Сем. Горка Бонева – р.1914г. + Кирил Рангелов Гьорев – р.1919г., основно, с.Ракиловци, миньор, умр.1972г. Деца: 1. Фанка – р.1940г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Любомир – р.1939г., гр.Темелково 2. Димитрена – р.1942г., с.Ракиловци, ом.Митко Стефанов – р.1940г., с.Стефаново, прог. I – 2 – 3 Сем. Драгомир Бонев – р.1916г. + Севда Ив.Дякова– р.1916г., осн., с.Ракиловци Деца: 1. Цветанка – р.1940г., с.Ракиловци, основно 2. Страхил – р.1942г., с.Ракиловци, прогимн., работник, пиан пада под влака и умр.1976 3. Маргарита – р.1948г., с.Ракиловци, основно I – 2 – 4 Сем. Иван Бонев – р.1918г. + Даринка от с.Г.Врабча Деца: I – 2 – 5 Сем. Симеон Бонев – р.1922г.+ Лазаринка Христова – р.1923г., основно, с.Прибой, умр.1991г. на 68г. Деца: 1. Роза – р.1945г., с.Ракиловци, ср.гимн. 2. Вита – р.1949г., с.Ракиловци, ср.гимн. I – 2 – 6 Сем. Крум Бонев – р.1928г. + Надка Драгомирова Миьова – р.1930г., с.Ракиловци Деца: 1. Кирил – р.1948г., с.Ракиловци, ср.техн. 2. Валери – р.1957г., с.Ракиловци

I – 2 – 1 – 1 Сем. Петрана Георги Бонева – р.1933г. + Деца: I – 2 – 1 – 2 Сем. Никола Георги Бонев – р.1936г. + Деца: I – 2 – 1 – 3 Сем. Димитър Георги Бонев – р.1939г. + Деца:

I – 2 – 2 – 1 Сем. Фанка Кирил Бонева – р.1940г. + Любомир – р.1939г., гр.Темелково Деца: 1. Йордан – р.1969г., София 2. Ернина – р.1971г., София I – 2 – 2 – 2 Сем. Димитрена Кирил Бонева – р.1942г. + Мирко Стефанов – р.1940г., с.Стефаново, Радомирско Деца: 1. Георги – р.1961г., гр.Радомир 2. Нина – р.1975г., гр.Радомир

I – 2 – 3 – 1 Сем. Цветанка Драгомир Бонева – р.1940г. + Асен Кирилов от с.Пчелинци Деца: 1. Красимир – р.1960г., гр.Радомир 2. Чавдар – р.1964г. 3. Маргарита – р.1948г.

I – 2 – 3 – 2   Сем. Страхил Драгомир Бонев – р.1942г. + Рилка Борис Миланова Миьова – р.1949г., с.Ракиловци 

Деца: 1. Антоанета – р.1971г., гр.Радомир 2. Драгомир – р.1973г., гр.Радомир 3. Страхилка – р.1975г., гр.Радомир I – 2 – 3 – 3 Сем. Маргарита Драгомир Бонева – р.1948г. + Огнян Лазаров, с.Стефаново, Радомирско Деца: 1. Цветанка – р.1965г. 2. Калин – р.1967г. 3. Силва – р.1973г.

I – 2 – 5 – 1 Сем. Роза Симеон Бонева – р.1945г.+ Деца: I – 2 – 5 – 5 Сем. Вита Симеон Бонева – р.1949г.+ Деца:

I – 2 – 6 – 1 Сем. Кирил Крум Бонев – р.1948г. + Деца: I – 2 – 6 – 2 Сем. Валери Крум Бонев – р.1957г. + Деца:

Фамилия Йове Тошев Сем. Ристена Йовева

II – 1 Сем. Иван Христов Диманов – р.1850г. + Магдалена Николова – р.1886г., с.Косача Деца: 1. Катерина – р.1905г., с.Косача, ом.Борис Симеонов от с.Върба 2. Иванка – р.1910г., с.Косача, основно, ом. Владимир Михалков – р.1908г., с.Косача 3. Петър – р.1912г., с.Косача, прогимн., ож.Германа Христова от с.Костуринци 4. Венетка – р.1914г., с.Косача, основно, ом.Рангел Георгиев, с.Върба 5. Лиляна – р.1916г., с.Косача, основно, ом. Борис Давидков, с.Сирищник 6. Димитър – р.1919г., с.Косача, прогимн., умр.1931г. на 11г. 7. Зорка – р.1922г., с.Косача, основно, ом.Иван Ефтимов от с.Копаница II – 2 Сем. Рилка Христов Диманова – р.1897г. + Димитър Георгиев Калнишки от гр.Радомир Деца: 1. Георги – р.1922г., гр.Радомир 2. Михаил – гр.Радомир 3. Йордан – гр.Радомир 4. Димитър – гр.Радомир 5. Петър – гр.Радомир II – 3 Сем. Станимир Христов Диманов – р.1902г. + Богдана Иванова от с.Пчелинци Деца: 1. Перса – р.1922г., с.Косача 2. Гълъбка – с.Косача 3. Славка – с.Косача 4. Санда – с.Косача 5. Михаил (Милчо) – с.Косача, като войник убит от ел.ток

II – 1 – 1 Сем. Катерина Иванова – р.1905г. + Борис Симеонов от с.Върба, Радомирско Деца: 1. Виктория 2. Златка 3. Йордан II – 1 – 2 Сем. Иванка Иванова – р.1910г. + Владимир Михалков – р.1908г., с.Косача, ж.София Деца: 1. Богомил 2. Славка II – 1 – 3 Сем. Петър Иванов – р.1912г. + Германа Христова от с.Косуринци Деца: 1. Иван – р.1938г., с.Косача, прогимн. 2. Йордан – р.1940г., с.Косача, прогимн. II – 1 – 4 Сем. Венетка Иванова – р.1914г. + Рангел Георгиев от с.Върба, Радомирско Деца: 1. Георги – р.1939г. II – 1 – 5 Сем. Лиляна Иванова – р.1916г. + Борис Давидков от с.Сирищник Деца: 1. Стефка 2. Михаил (Милчо) II – 1 – 6 Сем. Зорка Иванова – р.1922г. + Иван Ефтимов от с.Копаница Деца: 1. Тодор – р.1950г., с.Копаница, прогимн. 2. Лиляна – р.1954г., с.Копаница, прогимн.

II – 2 – 1 Сем. Георги Димитър Калнишки – р.1922г. Деца: II – 2 – 2 Сем. Михаил Димитър Калнишки Деца: II – 2 – 3 Сем. Йордан Димитър Калнишки Деца: II – 2 – 4 Сем. Димитър Димитър Калнишки Деца: II – 2 – 5 Сем. Петър Димитър Калнишки Деца:

II – 3 – 1 Сем. Перса Станимирова + Иван Стоичков от с. Косача Деца: 1. Николай 2. Стоичко II – 3 – 2 Сем. Гълъбка Станимирова + Борис Минев от с. Косача Деца: 1. Минко 2. Георги II – 3 – 3 Сем. Славка Станимирова + Георги Първанов от с. Косача Деца: 1. Нада 2. Димчо II – 3 – 4 Сем. Санда Станимирова + Димитър от с.Косача Деца:

Фам.Алексо Тошев Сем. Дино Алексов

Алексо Тошев се оженил за Цвета и имал трима синове: Дино, Стоьо и Пене.

Сем.Дино Алексов – р.1848г., с.Ракиловци, неграм., зем.стоп., умр.1928г. на 76г. + Пена Миладинова Шаркова – р.1850г., с.Ракиловци, неграм., умр.1932 на 82г. Деца: 1. Магдалена – р.1870г., с.Ракиловци, неграм., умр.1948г. на 78г. ом.Петрун от с.Сирищник

I. Сем. Магдалена Динова – р.1870г. + Петрун от с.Сирищник Деца: 1. Асен – р.1893г., с.Ракиловци, основно, воен.фелфебел, убит от затворници през 1926г. в гр.Дупница 2. Кирил – р.1895г., с.Ракиловци, основно, готвач, зем.стоп., пенсионер, умр.1968г. 3. Методи – р.1895г., с.Ракиловци, основно, като ерген умрял 1919г. 4. Александър (Лесо)– р.1901г., с.Ракиловци, основно, работник, умр.3.V.1973г. на 72г. 5. Евдокия – р.1904г., с.Ракиловци, основно, ом. 6. Дакуна – р.1908г., с.Ракиловци, основно, ом.

I – 1 Сем. Асен Петрунов – р.1893г. + Сова от с.Лобош Деца: 1. Станка – р.1912г., с.Ракиловци, основно, ом. 2. Станимир – р.1922г., с.Ракиловци, прогимн., обущар, овчар, санитар I – 2 Сем. Кирил Петрунов – р.1895г. + Безистена Костадинова Вучкова – р.1895г., с.Ракиловци Деца: 1. Вергинка – р.1922г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Тодор Драгомиров, с.Ракиловци 2. Крум – р.1924г., с.Ракиловци, прогимн., работник цим.завод Батановци 3. Лалка – р.1926г., с.Ракиловци, прогимн., ом. Стоян от с.Богданов дел 4. Стоянка – р.1930г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Иван Кирилов Ангелов, с.Ракиловци 5. Стамена – р.1938г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Кирил Стоичков, с.Ракиловци I – 4 Сем. Александър Петрунов – р.1901г. + Мария Иванова – р.1891г., с.Радибош, неграм., умр.1975г. на 84г. Деца: 1. Василена – р.2.VII.1927г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Самоил Миланов -р.1929г., гр.Радомир, прогимн., работник I – 5 Сем. Евдокия Петрунова – р.1904г. + Деца: I – 5 Сем. ДокунаПетрунова – р.1908г. + Деца:

I – 1 – 1 Сем. Станка Асенова Петрунова – р.1912г. + Деца: I – 1 – 2 Сем. Станимир Асенов Петрунов – р.1922г. + Деца:

I – 2 – 1 Сем. Вергинка Кирилова Петрунова – р.1922г. + Тодор Драгомиров Миьов, с.Рак-ци Деца: 1. Стойчо 2. Севда 3. Любчо I – 2 – 2 Сем. Крум Кирилов Петрунов – р.1924г. + Младенка Станчова от с.Глаговица Деца: 1. Надка 2. Кирил 3. Мария I – 2 – 3 Сем. Лалка Кирилова Петрунова – р.1926г. + Александър от с.Богдановдол Деца: 1. Емилия 2. Тодорка 3. Снежа I – 2 – 4 Сем. Стоянка Кирилова Петрунова – р.1931г. + Иван Кирилов Анг.Соколов – р.1923г., с.Ракиловци, прогимн. Деца: 1. Кирил – р.22.VIII.1950г., с.Ракиловци, 8 кл. 2. Димитър – р.17.I.1954г., с.Ракиловци, ср.гимн. I – 2 – 5 Сем. Стамена Кирилова Петрунова – р.1938г. + Кирил Стоичков Генински от с.Ковачевци Деца: 1. Петър 2. Славчо

I – 4 – 1 Сем. Василена Ал.Петрунова – р.1922г. + Самоил Миланов - р.1929г., гр.Радомир Деца: 1. Александър – р.19.VIII.1970г., гр.Радомир

Фам. Алексо Тошев Сем. Стоьо Алексов

II. Сем. Стоьо Алексов (Согърмов) – р.1859г., умр.1931г. на 72г.+ Карафиля Петрова Бондачка – р.1866г., умр.1946г. на 80г. Деца: 1. Ерина – р.1890г., с.Ракиловци,неграм., ом.Кръстьо Ников Терзийски, с.Ракиловци 2. Толфан – р.1893г., с.Ракиловци, основно, санитар в Ал.болница,София, пенсионер 3. Никола – р.1895г., с.Ракиловци, основно, убит в Балканската война 1916г. една седмица след свадбата му 4. Анани – р.1897г., с.Ракиловци, основно, живее в София 5. Мирчо – р.1904г., с.Ракиловци, основно, зем.стопанин и работи в цим.завод, гр.Темелково, умр.1980г. на 76г. 6. Иван – р.1909г., с.Ракиловци, основно, зем.стопанин и работи в цим.завод, гр.Темелково, инвалид без един крак

II – 1 Сем. Ерина Стоьова – р.1890г.+ Кръсто НиковТерзийски – р.1885г., с.Ракиловци, шивач, умр.1971г. на 86г. Деца: 1. Стоян – р.1920г., с.Ракиловци, прогимн., чиновник София, пенсионер 2. Станка – р.1922г., с.Ракиловци, прогимн., работник, кръчмар 3. Иван – р.1928г., с.Ракиловци, ср.техн., техник хидромел., гр.Перник II – 2 Сем. Толфан Стоьов – р.1893г.+ Велика Янева Терзийска – р.1892г., основно, с.Ракиловци, умр.1966г. на 75г., София Деца: 1. Огнян – р.1911г., с.Ракиловци, прогимн., висше, инж.рота, София 2. Цветанка – р.1914г., с.Ракиловци, ом. 1. Петко Лянков от с.Михаилово, Софийско 2. Анчев от София 3. Кирил – р.1917г., с.Ракиловци, висше, инж.рота, София 4. Наум – р.1919г., с.Ракиловци, висше, инж.строител, София, умр.1977г. на 58г. 5. Георги – р.1923г., с.Ракиловци, прогимн., електроженист, София 6. Дора – р.1925г., София, ср.гимн., касиер XIV поликлиника, София II – 3 Сем. Никола Стоьов – р.1895г.+ Ана Митева Арнаудска – р.1896г., с.Лобош Деца: 1. Димитър – р.1915г., с.Ракиловци, прогимн. II – 4 Сем. Анани Стоьов–р.1897г.+ 1. Невена Йорданова от гр,Карнобат 2. 3. Пенка от с.Дивля Деца: 1. Стефан – р.1923г., София, ср.гимн., поручик, убит на Драва 1945г. 2. Йордан – р.1926г., София, ср.гимн., електроженист 3. Йордан – р.1928г., София, умр.1969г. II – 5 Сем. Мирчо Стоьов – р.1904г. + Севета Йовева – р.1901г., с.Слатина, неграм., умр.1978г. на 78г. Деца: 1. Борис – р.1923г., с.Ракиловци, прогимн., обущар, леяр, овчар, пенсионер 2. Тодор – р.1923г., с.Ракиловци, прогимн., електротехник, пилищар II – 6 Сем.Иван Стоьов – р.1909г.+ Ефросина Таскова Влашкина– р.1904г., с.Лобош, умр.1986г. на 82г. Деца: 1. Томан – р.1933г., с.Ракиловци, прогимн. 2. Коле – р.1935г., с.Ракиловци, прогимн., умр.1955г. на 20г. 3. Илия – р.1938г., с.Ракиловци, основно 4. Роза – р.1941г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Петър Иванов от гр.Радомир 5. Стефан – р.1945г., с.Ракиловци, прогимн.

II – 1 – 1 Сем. Стоян Кръстов – р.1920г.+ Филка Коцева Мемчурска – р.1920г., с.Ракиловци, основно Деца: 1. Йордан– р.1942г., София, гимн., шофьор 2. Борис – р.1944г., София, гимн. II – 1 – 2 Сем. Стана Кръстова – р.1922г.+ Григор Станков Пиндаски (Гиго)– р.1920г., прогимн. Деца: 1. Никола– р.1944г., с.Ракиловци, прогимн. 2. Кирил – р.1946г., с.Ракиловци, прогимн. 3. Снежа– р.1948г., с.Ракиловци, прогимн., ом. 4. Методи – р.1950г., с.Ракиловци, прогимн. II – 1 – 3 Сем. Иван Кръстов – р.1922г.+ Григор Станков Пиндаски (Гиго)– р.1920г., прогимн. Деца: 1. Никола– р.1944г., с.Ракиловци, прогимн. 2. Кирил – р.1946г., с.Ракиловци, прогимн. 3. Снежа– р.1948г., с.Ракиловци, прогимн., ом. 4. Методи – р.1950г., с.Ракиловци, прогимн.

II – 2 – 1 Сем. Огнян Толфанов – р.1911г.+ Елена Иванова – р.1911г., ср.гимн. Деца: бездетни II – 2 – 2 Сем. Цветанка Толфанова – р.1914г.+ Петко Лянков- р.1912г., с.Михаилово, Софииско Деца: 1. Петър – р.1932г., София, висше агрономическо 2. Георги – р.1934г., София, ср.гимн., монтьор 3. Иван – р.1939г., София, ср.техн., военен електротехник II – 2 – 3 Сем. Кирил Толфанов – р.1917г.+ Тинка Крумова – р.1918г., с.Планиница, основно Деца: 1. Виолета – р.1937г., София, висше, машинен инженер 2. Теофана – р.1939г., София, висше, инженер II – 2 – 4 Сем. Наум Толфанов – р.1919г.+ Василка Борисова– р.1912г., София, ср.гимн. Деца: 1. Величка – р.1953г., София, полувисше, мед.сестра 2. Румен – р.1954г., София, ср.техн., техник в общ.съвет II – 2 – 5 Сем. Георги Толфанов – р.1923г.+ Драга Иванова – р.1921г., София, основно, фабр.работник Деца: бездетни II – 2 – 6 Сем. Дора Толфанова – р.1925г.+ Иван Велинов – р.1926г., с.Йорданкино, ср.техн., ел.техник, умр.1978г. Деца: 1. Елка – р.1950г., София, висше педагог., гимн.учителка 2. Ана – р.1952г., София, висше електроника, Институт по електроника

II – 3 – 1 Сем. Димитър Николов – р.1915г.+ Надежда Крумова Жаблянска от с.Ковачевци Деца: 1. Николина – р.1932г., с.Лобош, ом. Симов

II – 4 – 1 Сем. Стефан Ананиев – р.1923г.+ Деца: II – 4 – 2 Сем. Йордан Ананиев – р.1926г.+ Деца:

II – 5 – 1 Сем. Борис Мирчов – р.1923г.+ Руска Мишова Чингенева – р.1926г., с.Ракиловци, умр.1991г. на 65г. Деца: 1. Венцислав – р.1945г., Перник, прогимн., шофьор АПК, ож.Лефтерка Райнова – р.1945г. от с.Бутроинци, Трънско 2. Цветанка – р.1956г., Перник, прогимн., ом.Васил Стаменов – р.1954г., с.Дивля II – 5 – 2 Сем. Тодор Мирчов – р.1932г.+ Емилия Миланова – р.1930г., гр.Перник, основно Деца: 1. Богослав – р.1957г., гр.Земен, ср.техник 2. Детелина – р.1967г., гр.Перник

II – 6 – 1 Сем. Томан Иванов – р.1933г.+ 1. 2. Светла Томова от гр.Силистра Деца: 1. Атанас – р.1962г., София, ср.техн. 2. Маргарита – р.1964г., София II – 6 – 3 Сем. Илия Иванов – р.1938г.+ Вена Иванова от гр.Радомир Деца: 1. Николина – р.1964г., гр.Темелково 2. Румена – р.1969г., гр.Темелково II – 6 – 4 Сем. Роза Иванова – р.1941г.+ Петър Иванов от гр.Радомир Деца: 1. Иван – р.1967г., гр.Радомир 2. Любомир – р.1969г., гр.Радомир II – 6 – 5 Сем. Стефан Иванов Иванов – р.1945г.+ Достена Иванова от с.Еловдол Деца: 1. Мая – р.1967г., гр.Темелково 2. Даниела – р.1970г., гр.Темелково

Фамилия Саве Тошев Сем. Минко Тошев (сведенията са дадени от Асен Минков и Митко Борисов Минков на 28.III.1979г.)

Третият син на Тоше от Жабляно – Саве се оженва за Стойна и имал деца: Стоян, Минко и Невенка. 1. Стоян – р.1865г., с.Ракиловци, неграм., овчар из Граовото, умр.1915-20г. 2. Минко – р.1868/69г., с.Ракиловци, неграм., безледно изчезнал в Турската война през 1913г. на 45г., призетен за Ката Митева от с.Ковачевци 3. Невенка – р.1871г., с.Ракиловци, неграм.,ом. 1.Стоян Младенов Клашненков, с.Ра-ци 2. Иван Кюркчийски, с.Ракиловци 3. Наке от с.Сирищник I. Сем. Стоян Сабев– р.1865г. + Дана Деца: бездетни II. Сем. Минко Сабев – р.1868/69г. + Ката Митева Стаменова – р.1876г. от с.Калица, неграм., умр.1941г. на 65г. Деца: 1. Лиса (Елисавета) – р.1897г., с.Ковачевци, основно, ом.Борис Сотиров от с.Ковачевци 2. Борис – р.1897г., с.Ковачевци, осн., зем.стоп., секр.бирник, умр.1971г. на 71г. 3. Асен – р.1903г., с.Ковачевци, прогимн., зем.стоп. 4. Стефанка – р.1906г., с.Ковачевци, прогимн., ом.Георги Алексев – р.1905г.,с.Ковачевци 5. Надежда – р.1909г., с.Ковачевци, прогимн.,ом.Райчо Николов – р.1907г., с.Сирищник, прогимн., обущар-София 6. Люба – р.1912г., с.Ковачевци, умр. на 3 год. III. Сем. Невенка Савева – р.1871г. + 1.Стоян Младенов Клашненков, с.Ра-ци 2. Иван Кюркчийски, с.Ракиловци 3. Наке от с.Сирищник Деца: От Стоян 1. Страшимир – с.Ракиловци, неграм. 2. Алексо – с.Ракиловци, неграм. От Иван 3. Сова – р.1892г., с.Ракиловци, неграм., ом.Станко Г.Пиндрачки, с.Ракиловци 4. Ракя – р.1895г., с.Ракиловци, основно, умряла като мома 5. Ранча – р.1868г., с.Ракиловци, основно, ом.Ефтим Гьонев от с.Жибляно От Наке няма деца

II – 1 Сем. Лиса Минкова – р.1897г. + Борис Сотиров Николов – р.1898г., с.Ковачевци, прогимн., умр.1958г. на 60г. Деца: 1. Никола – р.1920г., с.Ковачевци, прогимн., ж.п. работник, умр.1969г. на 49г. 2. Радка – р.1922г., с.Ковачевци, прогимн., ом.Петър Кирилов – р.1921г., с.Сирищник 3. Кирил – р.1927г., с.Ковачевци, ср.гимн., учител-дърводелец, София II – 2 Сем. Борис Минков – р.1900г. + Кремна Миланова Стоянова – р.1904г. от с.Ковачевци, прогимн. Деца: 1. Димитър (Митко) – р.1927г., с.Ковачевци, висше агрономическо, агроном, гр.Перник 2. Катерина – р.1933г., с.Ковачевци, ср.гимн., ом.Васил Михайлов – р.1926г., София II – 3 Сем. Асен Минков – р.1903г. + Рахина Ананиева– р.1907г., гр.Земен, основно Деца: 1. Цветанка – р.1930г., с.Ковачевци, прогимн., ом.Михаил Алексов Горов, с.Лобош, ср.гимн., ж.София 2. Цанка – р.1930г., с.Ковачевци, прогимн., ом.Станко Асенов Жиблянски, с.Ковачевци 3. Георги – р.1934г., с.Ковачевци, ср.спец., ж.п. ревизор-вагони II – 4 Сем. Стефанка Минкова – р.1906г. + Георги Алексов Каладжийски – р.1905г., с.Ковачевци, прогимн., умр.1969г. Деца: 1. Тодорка – р.1929г., с.Ковачевци, прогимн., ом.Иван Николов от Михайловградско 2. Петър – р.1932г., с.Ковачевци, прогимн., ож.Елена Спасова – р.1934 от с.Сирищник 3. Богдана – р.1934г., с.Ковачевци, прогимн., ом.Благой Иванов, с.Косача, ж.гр.Темелково 4. Александър – р.1937г., с.Ковачевци, прогимн., ож.Василка Асенова, с.Косача II – 5 Сем. Надежда Минкова – р.1909г. + Райчо Николов – р.1907г., с.Сирищник, прогимн., обущар Деца: 1. Милка – р.1932г., с.Сирищник, ср.гимн., учителка в София 2. Цветанка – р.1935г., с.Сирищник, ср.гимн., счетоводител в Перник

III – 1 Сем. Сова Ив.Кюркчийскя – р.1892г. + Станко Г. Пиндрачки – р.1892г., с.Ракиловци, умр.1955г. на 63г. Деца: 1. Райна – р.1908г., с.Ракиловци, основно, ом. в с.Сирищник III – 2 Сем.Ранча Ив.Кюркчийска – р.1898г. + Ефтим Гьонев – р.1896г., с.Жибляно Деца: 1. Христо – с.Жибляно, ср.техн., електротехник в София 2. Кирил – с.Жибляно, ср.техн. 3. 4. 5. Асен 6. 7.

II – 1 – 1 Сем. Никола Борисов Сотиров – р.1920г. + Станка Владимирова от с.Радибош Деца: 1. Георги – р.1945г., с.Ковачевци 2. Борислав – р.1953г., София II – 1 – 2 Сем. Радка Борисова Сотирова – р.1922г. + Петър Кирилов – р.1921г. от с.Сирищник Деца: 1. Мариана – р.1946г., с.Сирищник 2. Софка – р.1952г., гр.Перник II – 1 – 2 Сем. Кирил Борисов Сотиров – р.1927г. + Тинка Иванова – р.1928г., София, учител Деца: 1. Елисавета – р.1959г., София, ср.гимн. + висше, ж.София

II – 2 – 1 Сем. Димитър Борисов Минков – р.1927г. + Люба М.– р.1934г., гр.Перник Деца: 1. Бойка – р.1958г., гр.Перник, висше медиц. II – 2 – 2 Сем. Катерина Борисова Минкова – р.1933г. + Васил Михайлов – р.1926г., София Деца: 1. Галина – р.1951г., София 2. Даниела – р.1956г., София

II – 3 – 1 Сем. Цветанка Асенова Минкова – р.1930г. + Михаил Алексов Горов от с.Лобош Деца: 1. Симеон – р.1945г., София, висше иконом. 2. Йорданка – р.1950г., София, висше иконом. II – 3 – 2 Сем. Цанка Асенова Минкова – р.1930г. + Станко Асенов Жиблянски от с.Ковачевци Деца: бездетни II – 3 – 3 Сем. Георги Асенов Минков – р.1934г. + Гина Стойкова от гр.Марица Деца: 1. Йорданка – р.1956г., с.Ковачевци, полувисше-иконом., ж.гр.Рудозем 2. Иван – р.1959г., с.Ковачевци, прогимн.

II – 4 – 1 Сем. Тодорка Г.Алексова – р.1929г. + Иван Николов - р.1927г., Михайловградско Деца: 1. Николай – р.1970г., Перник II – 4 – 2 Сем. Петърг.Алексов – р.1932г. + Елена Спасова – р.1934 от с.Сирищник Деца: бездетни II – 4 – 3 Сем. Богдана Г.Алексова – р.1934г. + Благой Иванов от с.Косача Деца: 1. 2. II – 4 – 4 Сем. Александър Г.Алексов – р.1937г. + Василка Асенова – р.1938г., с.Косача Деца: 1. Стефка – гр.Темелково, уч-ка 2. Таня – гр.Темелково, уч-ка

II – 5 – 1 Сем. Милка Райчо Николова – р.1932г. + Димитър Бабов – р.1937г., с.Сирищник Деца: 1. Георги – р.1945г. 2. Райко – р.1947г. II – 5 – 21 Сем. Цветанка Райчо Николова – р.1935г. + Ангел Ангелов от Ихтиманско Деца: бездетни

Фамилия Нико Тошев Сем. Тене Ников

Фамилия на Тене Ников, с.Ракиловци, зем.стоп., женил се два пъти: 1. Стана Митева Каладжийска от с.Ковачевци, неграм. 2. Божика от с.Ракиловци, неграм. Деца: От Стана 1. Леко – с.Ракиловци, неграм., зем.стоп., майстор строител От Божика 2. Стоянчо – с.Ракиловци, неграм., зем.стоп.

Божика се омъжва два пъти: първият път за Миялко Пейчов Люспов, от когото имала три дъщери: Симеонка, Стоянка и Гиша, които завела при втория си мъж Тене Ников от когото природила Стоянчо. Стоянка Миякова Люспова се омъжила за Георги Манов Чингелов.

I. Сем. Леко Тенев + Руса от с.Слатина Деца: 1. Веска – с.Ракиловци, неграм., ом. в с.Свитля 2. Зорка – с.Ракиловци, неграм., ом. в с.Сирищник 3. Ладка – с.Ракиловци, неграм., ом. в с.Чепине 4. Евда – с.Ракиловци, неграм., ом. в гр.Трън 5. Димитър – с.Ракиловци, неграм., ож. в Перник 6. Стойне – с.Ракиловци, неграм., ож. в Перник II. Сем. Стоянчо Тенев + Ранча Пане Гущерова от с.Ракиловци Деца: бездетни

7. Род Галеви Фамилия Алексо Галев (сведенията са дадени от Вита и Велика Вл. Галеви на 1.ХI.1978г.)

Родоначалник на този род е някой си Гале. Той имал син Алексо, който се оженил за Стойна Стоилкова (куца) от с.Драгойчинци. Те имали деца: 1. Владимир (Ладе) – р.1886г., с.Ракиловци, неграм., зем.стоп., войник-техник 2. Йова – р.1888г., с.Ракиловци, основно, ом.Ефтим Стоянов Миьов – р.1894г., с.Рак-ци 3. Стоьо – р.1890г., с.Ракиловци, неграм., умрял като юноша 4. Милан – р.1892г., с.Ракиловци, неграм., умрял като юноша 5. Костадин – р.1894г., с.Ракиловци, неграм., умрял като юноша 6. Цвета – р.1896г., с.Ракиловци, неграм., умряла като девойка 7. Йорданка – р.1898г., с.Ракиловци, неграм., умряла като девойка 8. Анестия – р.1900г., с.Ракиловци, основно, ратай, овчар

I. Сем. Владимир Алексов – р.1886г. + Лоза Алексова Ранова от с.Ракиловци, неграм. Деца: 1. Велина – р.1908г., с.Ракиловци, неграм., ом.Славе Митев Гущеров от с.Яйново, Дупнишко 2. Борис – р.1910г., с.Ракиловци, умр. на 6 год. 3. Никола – р.1912г., с.Ракиловци, основно, ож.Станка Бонева Куларска, с.Ковачевци 4. Цветко – р.1914г., с.Ракиловци, умира като дете 5. Вита – р.1915г., с.Ракиловци, основно, ом.Кирил Янев Тончов – р.1932г., с.Ракиловци II. Сем. Йова Алексова – р.1888г. + Ефтим Стоянов Миьов – р.1894г., с.Ракиловци, осн., шивач Деца: 1. Евгена – с.Ракиловци 2. Любен – гр.Дупница 3. Кирил – гр.Дупница III. Сем. Анестия Алексов – р.1900г. + Агатия Димитрова от с.Злогош Деца: 1. Фидана – с.Ракиловци, основно 2. Анка – с.Ракиловци, основно 3. Люба – с.Ракиловци, основно 4. Цена – р.1930г., с.Ракиловци, основно 5. Велика – с.Ракиловци, основно 6. Йордан – с.Ракиловци, прогимн.

I – 1 Сем. Велина Владимирова – р.1908г. + Славе Митев Гущеров от с.Яйново, Дупнишко Деца: I – 3 Сем. Никола Владимирова – р.1912г. + Станка Бонева Куларска – р.1911г., с.Ковачевци, умр.1991г. на 80г. Деца: 1. Владимир – с.Ракиловци 2. Иванка – с.Ракиловци I – 5 Сем. Вита Владимирова – р.1915г. + Кирил Янев Тончов – р.1932г., с.Ракиловци Деца: 1. Станка – р.1939г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Иван от с.Калище 2. Иван – р.1949г., с.Ракиловци, прогимн., тракторист АПК-с.Ковачевци

II – 1 Сем. Евгена Ефтимова + Коста (Косьо) от Сухиндол Деца: 1. Любен 2. Виолета 3. Кирил – гр.Дупница II – 2 Сем. Любен Ефтимов + Мария от гр.Стара Загора Деца: 1. Ефтимка 2. Димитър II – 3 Сем. Кирил Ефтимов + Надка Христова от с.Любимец, Хасково Деца: 1. Иванка 2. Христо

III – 1 Сем. Фиданка Анестиева + Александър от Софийско Деца: 1. Иона 2. Кирил III – 2 Сем. Анка Анестиева + Нетко Деца: 1. Вита III – 3 Сем. Люба Анестиева + Тодор от Софийско Деца: III – 4 Сем. Цена Анестиева – р.1930г. + Иван Георгиев Панев – р.1932г. от с.Ракиловци Деца: 1. Георги – р.1958г., гр.Перник, ср.техник., електротехник 2. Пламен – р.1961г., гр.Перник, ср.техник., електротехник III – 5 Сем. Велика Анестиева + Велин Деца: 1. Димитър 2. 3. III – 6 Сем. Йордан Анестиев + Вера Деца: 1. Димитър 2. Снежа

I – 3 – 1 Сем. Владимир Николов Владимиров + Бойка от с.Яйново, Дупнишко Деца: 1. Никола 2. Росица I – 3 – 2 Сем. Иванка Никол. Владимирова + Иван от с.Поцърненци Деца: 1. Пламен 2. Георги (Гошко)

I – 5 – 1 Сем. Станка Кирилова Тончова– р.1939г. + Иван от с.Калище Деца: 1. Нели I – 5 – 2 Сем. Иван Кирилова Тончова– р.1949г. + Мария от с.Ковачевци Деца: 1. Виктория (Вита)– с.Ракиловци 2. Петър – с.Ракиловци

8. Род Гущерови Фамилия Анте Стойнев Гущеров (сведения от Борис Хр. Гущеров – 3.VII.1978)

Тончо Здравков и Анте Стойнев били приятели и се шегували помежду си. Тончо казвал на Анте, че Стойневите си приличали като гущери и тогава получили прякора Гущерови. Родоначалник на този род е някой си Стойне, който имал деца: 1. Анте – с.Ракиловци, неграм., зем.стоп., ож. за Цвета от с.Лобош 2. Мице – с.Ракиловци, неграм., зем.стоп., ож. за Пена от с.Лобош, осиновена като малко дете пеленаче от Кръстьо Клашненков 3. Пане – с.Ракиловци, неграм., зем.стоп., ож. за Стана 4. Апостол – с.Ракиловци, неграм., зем.стоп., ож. за Стана

I. Сем. Анте Стойнев + Цвета от с.Лобош Деца: 1. Христо II. Сем. Мице Стойнев, умр.1915г. + Пена Кръстова (Цинцарски), неграм., умр.1919г. Деца: 1. Стоянка – р.1875г., с.Ракиловци, неграм., ом.Томан от с.Калища 2. Никола – р. 1877г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., умр.1950г. на 73г. 3. Таско – р. 1880г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., санитар Ал.болница – София, убит 1913г. 4. Гуна – р. 1882г., с.Ракиловци, неграм., ом.Саве Миленко Глоговички, с.Ковачевци 5. Дакуна – р. 1884г., с.Ракиловци, неграм., ом.Владимир Ненков Панев, с.Ракиловци, умр.1954г. на 70г. 6. Владимир (Ладе) – р. 1886г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., убит в Турската война 1913г. 7. Милен – р. 1888г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., строител, кръчмар, умр.16.XII.1976г. на 88г. 8. Стоьо – р.1890г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., умр.1974г. на 84г. 9. Кирил – р.1894, с.Ракиловци, основно, зем.стоп., строител, умр.1987г. на 93г. III. Сем. Пане Стойнев + Зорка Милтенова от с.Ракиловци Деца: 1. Панайот – с.Ракиловци, неграм., неженен, убит в Турската война 1913г. 2. Катерина – с.Ракиловци, неграм., ом.Георги Ников Гьорев от с.Ракиловци 3. Пелка – с.Ракиловци, неграм., ом.Христо Янев Терзийски от с.Ракиловци 4. Ранча – с.Ракиловци, неграм., ом.Стоянчо Тенев от с.Ракиловци 5. Мара 6. Димитър IV. Сем. Апостол Стойнев + Стана Деца: 1. Симеонка – р.1897г., с.Ракиловци, неграм., ом.Христо Антов Колев – р.1898г., с.Ракиловци, умр.1950г. 2. Йордан – р.1889г., с.Ракиловци, основно, стр.работник, ож. в с.Долна Баня 3. Георги – р.1889г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., умр.1956г. на 67г. 4. Арсена – р.1892г., с.Ракиловци, основно, ом. 5. Люба – р.1894г., с.Ракиловци, основно, ом.Георги Васев Бусев – р.1898г., с.Ракиловци, умр.1979г. на 82г.

I – 1 Сем. Христо Антев + Костадинка Георги Пиндрачка от с.Ракиловци Деца: 1. Рилка – р. 1900г., с.Ракиловци, основно, ом.Владимир Стойнев от с.Сирищник 2. Симеон – р. 1903г., с.Ракиловци 3. Еленка – р. 1906г., с.Ракиловци 4. Александър – р. 1909г., с.Ракиловци 5. Борис – р. 1912г., с.Ракиловци 6. Севда – р. 1915г., с.Ракиловци 7. Иван – р. 1918г., с.Ракиловци

I – 1 – 1 Сем. Рилка Христова – р.1900г. + Владимир Стойнев от с.Сирищник Деца: 1. Костадин – с.Сирищник, основно 2. Йордан – с.Сирищник, основно 3. Славка – с.Сирищник, основно 4. Райчо – с.Сирищник, основно 5. Иванка – с.Сирищник, основно I – 1 – 2 Сем. Симеон Христов – р.1903г. + Димитрена Гергинова от с.Светля Деца: 1. Стоян I – 1 – 3 Сем. Еленка Христова – р.1906г. + Деца: 1. 2. 3. 4. 5. I – 1 – 4 Сем. Александър Христов – р.1909г. + Цветанка Йорданова от с.Лобош Деца: 1. Тинка 2. Методи I – 1 – 5 Сем. Борис Христов – р.1912г., умр.1987г. на 75г. + Еленка Младенова Горова – р.1912г., с.Лобош, умр.1988г. на 76г. Деца: 1. Костадинка – с.Ракиловци, прогимн., ом. 2. Димитър – с.Ракиловци, прогимн., шофьор I – 1 – 6 Сем. Севда Христова – р.1915г. + Рангел Хр. Бандачки – р.1921г. от с.Ракиловци Деца: 1. Йордан – р.1944г., с.Ракиловци, ср.техн., техник ДМЗ Ленин, Перник 2. Цветанка – р.1946г., с.Ракиловци, полувисше, библиотекарка, Перник I – 1 – 7 Сем. Иван Христов – р.1918г. + Иванка Димитрова от с.Копеловци, Кюстендилско Деца: 1. Цветанка 2. Росица 3. Люба

II. За Фамилията Мице Стойнев гледайте род Мицеви

III – 1 Сем. Панайот Панев, неженен, убит в Турската война 1913г. III – 2 Сем. Катерина Панева Гущерова + Георги Ников Гьорев от с.Ракиловци Деца: 1. Стоянчо – р.1899г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп. 2. Христо – р.1903г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., умр.1971г. на 69г. III – 3 Сем. Пелка Панева Гущерова + Христо Янев Терзийски от с.Ракиловци Деца: 1. Цвета 2. Васа 3. Лефтерка 4. Първан III – 4 Сем. Ралча Панева Гущерова + ом. Стоянчо Тенев от с.Ракиловци Деца: бездетни III – 5 Сем. Мара Панева Гущерова + Деца: III – 6 Сем. Димитър Панев Гущеров + Деца:

IV. Фам. Апостол Стойнев + Стана Деца: 1. Симеонка – р.1897г., с.Ракиловци, неграм., ом.Христо Антов Колев – р.1898г., с.Ракиловци, умр.1950г. 2. Йордан – р.1889г., с.Ракиловци, основно, стр.работник, ож. в с.Долна Баня 3. Георги – р.1889г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., умр.1956г. на 67г. 4. Арсена – р.1892г., с.Ракиловци, основно, ом. 5. Люба – р.1894г., с.Ракиловци, основно, ом.Георги Васев Бусев – р.1898г., с.Ракиловци, умр.1979г. на 82г.

IV – 1 Сем. Симеонка Апостолова + Христо Антов Колев – р.1898г., с.Ракиловци, умр.1950г. Деца: 1. Параскева – р.1897г., с.Ракиловци, неграм., ом.Илия Котев Тончов от с.Ракиловци 2. Николай – р.1899г., с.Ракиловци, основно, готвач-рестор., София, умр.1970г. на 72г. 3. Александър – р.1901г., с.Ракиловци, основно, сервитьор, София, убит при спор 1916г. 4. Величко – р.1903г., с.Ракиловци, основно, сервитьор, София, убит при спор 1916г. 5. Павел – р.1905г., с.Ракиловци, прогимн., зем.стоп. 6. Кремена – р.1908г., с.Ракиловци, основно 7. Севетка – р.1911г., с.Ракиловци, основно 8. Симеон – р.1913г., с.Ракиловци, прогимн., 1974г. убит при скарване от Стоьо Зарев Мемчурски IV – 2 Сем. Йордан Апостолова – р.1880г. + Деца: IV – 3 Сем. Георги Апостолов + Цвета Стоилова Гьорева – р.1896г. от с.Ракиловци Деца: 1. Стойне – р.1919г., с.Ракиловци, прогимн. 2. Райчо – р.1923г., с.Ракиловци, прогимн. 3. Петър – р.1925г., с.Ракиловци, умрял 1936г. на 11г. 4. Станка – р.1926г., с.Ракиловци, умряла 1936г. на 10г. 5. Трайко – р.1928г., с.Ракиловци, прогимн. 6. Кирил – р.1932г., с.Ракиловци, прогимн. 7. Йордан – р.1942г., с.Ракиловци, прогимн. IV – 4 Сем. Арсена Апостолова – р.1892г. + Деца: IV – 5 Сем. Люба Апостолова + Георги Васев Бусев – р.1898г., с.Ракиловци, умр.1979г. на 82г. Деца: 1. Васил – р.1921г., с.Ракиловци, прогимн., търговски работник, умр.1980г. 2. Зорка – р.1922г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Тако Евлогиев, с.Радибош, умр.1980г. 3. Петър – р.1924г., с.Ракиловци, прогимн., работник цим.завод в Батановци 4. Райна – р.1926г., с.Ракиловци, ом.Димитър Динев Русинов от с.Ковачевци

IV – 3 – 1 Сем. Стойне Гоше Апостолов – р. 1919г. + Олга Антова Белилова – р.1918г., с.Рак-ци Деца: 1. Мара– р.1945г., гр.Радомир, полувисше, учителка 2. Георги – р.1947г., гр.Радомир, ср.техн., работник в промкомбината в гр.Радомир IV – 3 – 2 Сем. Райчо Гоше Апостолов – р. 1923г. + Филка от с.Горбино, Земенско Деца: IV – 3 – 5 Сем. Трайко Гоше Апостолов – р. 1928г. + Цветанка Боянова Шаркова от с.Рак-ци Деца: IV – 3 – 6 Сем. Кирил Гоше Апостолов – р. 1932г. + Сребра Райкова от гр.Перник Деца: IV – 3 – 7 Сем. Йордан Гоше Апостолов – р. 1942г. + Златка Станкова от с.Блатешник Деца:

IV – 5 – 1 Сем. Васил Георги Бусев – р.1921г. Деца: IV – 5 – 2 Сем. Зорка Георги Бусева – р.1922г. + Тако Евлогиев от с.Радибош Деца: IV – 5 – 3 Сем. Петър Георги Бусев – р.1924г. + Даринка Симева Яне Тончова – р.1927г., с.Р-ци Деца: IV – 5 – 4 Сем. Райна Георги Бусева – р.1926г. + Димитър Динев Русинов от с.Ковачевци Деца:

9. Род Гущерови - Мицеви Фамилия Мице Стойнев Гущеров

Родоначалник на този род Мицеви е Мице (Димитър) Стойнев Гущеров. Той става приведен зет на Кръсто Костов (Костадинов) Клашненков, който нямал деца и осиновил още като дете пеленаче Пена от родът Цинцарски в с.Лобош. Мице и Пена основават семейство и имат деца: 1. Стоянка – р.1875г., с.Ракиловци, неграм., ом.Томан Иванчев от с.Калища 2. Никола – р. 1877 г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., умр.1950г. на 73г. 3. Таско – р. 1880 г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., санитар Ал.болница – София, убит 1913г. 4. Гуна – р. 1882 г., с.Ракиловци, неграм., ом.Саве Миленков Глоговички от с.Ковачевци 5. Дакуна – р. 1884 г., с.Ракиловци, неграм., ом.Владимир Ненков Панев, с.Ракиловци, умр.1953г. на 70г. 6. Владимир (Ладе) – р. 1886г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., убит в Турската война 1913г. 7. Милен – р. 1888г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., строител, кръчмар, умр.16.XII.1976г. на 88г. 8. Стоьо – р.1890г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., умр.1974г. на 84г. 9. Кирил – р.1894г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., строител, умр.1987г. на 93г.

I. Сем.Стоянка Мицева – р.1875г. + Томан Иванчев от с.Калища Деца:

II. Сем. Никола Мицев – р.1877г. + Спасена Стоичкова – р.1878г. от с.Раянци Деца: 1. Толфан – р.1897г., с.Ракиловци, основно, ковач – София, умр.1970г. на 73г. 2. Георги – р.1901г., с.Ракиловци, основно 3. Василка – р.1914г., с.Ракиловци, ом.Иван Янев Колев от с.Лобош 4. Севда – р.1920г., с.Ракиловци, ом. 1.Серги Кирилов Динков от с.Ракиловци 2. Геро Колев от с.Сирищник 5. Алекси – умира на 13г. 6. Йордан – умира на 3г. 7. Райчо – р.1922г., с.Ракиловци, прогимн., ковач в мина Перник, ж.Перник

III. Сем. Таско Мицев – р.1880г. + 1. Евда Стоян петкова от с.Ракиловци 2. от с.Сирищник 3. Стания Миленова от с.Габрешевци Таско е имал от първата си жена Евда Петкова едно момче, което е било одавено в един вир от втората му жена (от с.Сирищник), която напъдил и се оженил за Стания Миленова от с.Габрешевци. От нея имал едно дете – Стоянка. Деца: 1. Стоянка – с.Ракиловци, основно, ом.Митко Котев Тончов от с.Ракиловци

IV. Сем. Гуна Мицева – р.1882г. + Саве Миленков Глоговички от с.Ковачевци Деца: 1. Пенка 2. Найден 3. Стамена 4. Кефира 5. Стоьо

V. Сем. Владимир Мицев – р.1886г. + Райна от с.Ракиловци Деца: 1. Симеон (Симе) – р.1908г., с.Ракиловци, прогимн., фин.агент, пенсионер, София

VI. Сем. Дакуна Мицева – р.1884г. + Владимир Ненков Панев – р.1883г., с.Ракиловци, умр.1953г. на 70г. Деца: 1. Ренгия – р.1911г., с.Ракиловци, неграм., ом.Павел Миладинов Белилов – р.1905г., с.Ракиловци, умр. 1962г. на 57г. 2. Цвета – р. 1915 г., с.Ракиловци, основно, ом.Кирил Янев от с.Пчелинци 3. Борис – р. 1919 г., с.Ракиловци, основно, ож.Филка Борисова от с.Пчелинци 4. Стоянка – р. 1923 г., с.Ракиловци, основно, ом.Крум Ананиев от с.Светля 5. Петър – р. 1925 г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Филка Стоянова Бонева от с.Ракиловци

VII. Сем. Милен Мицев – р.1888г. + Цвета Рангел Мемчурска – р.1884г. от с.Ракиловци Деца: 1. Йорданка – р.1909г., с.Ракиловци, основно, ом.Ненко Иванов Стефанов– р.1903г., с.Светля, основно, умр. 1977г. на 74г. 2. Мирко – р. 1911 г., с.Ракиловци, прогимн., раб. в София 3. Кръсто – р. 1915 г., с.Ракиловци, прогимн., умр.1940г. на 25г., неженен 4. Цанка – р. 1917 г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Христо Николов Терзийски от с.Рак-ци 5. Велика – р. 1920 г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Симеон Гигов Миьов от с.Ракиловци 6. Славе – р. 1923 г., с.Ракиловци, прогимн., търговски работник (лафка), София 7. Лаза – р. 1925 г., с.Ракиловци, прогимн., ом.

VIII. Сем. Стоьо Мицев – р.1891г., умр.1974г. на 83г. + Ризена Янева – р.1888г. от Г.Врабча, неграм., умр.1963г. на 74г. Деца: 1. Славе – р.1912г., с.Ракиловци, основно, автомонтьор, София 2. Олга – р. 1914 г., с.Ракиловци, основно, ом.Иван Кирилов Табаков – р.1920г., с.Ракиловци 3. Александър – р. 1918 г., с.Ракиловци, основно 4. Драга – р. 1920 г., с.Ракиловци, основно, умира като мома 1939г. 5. Иван – р. 1923 г., с.Ракиловци, прогимн., зем.у-ще, обущар, миньор, пенсионер, ж. гр.Радомир 6. Вита – р. 1926 г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Йордан Димитров Шарков от с.Ракиловци 7. Роза – р. 1928 г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Манол Христов от с.Габровдол

IX. Сем. Кирил Мицев – р. 1894г. + 1. Стоянка Гонева – р.1894г., с.Лобош, основно, умр.1934г. на 40г. 2. Еленка Митева – р.1894г., с.Жабляно Деца: От Стоянка 1. Трена – р.1915г., с.Ракиловци, основно, ом.Славе Димитров Кривошиин, с.Ракиловци, ж.София 2. Марина – р. 1918 г., с.Ракиловци, основно, ом.Владимир Костадинов Шарков от с.Ракиловци 3. Цветанка – р. 1921 г., с.Ракиловци, основно, ом.Иван Йорданов Ангел Соколов и умр.1947г. на 43г. 4. Методи – р. 1924 г., с.Ракиловци, прогимн., умр. 1967г. на 43г. 5. Станка – р. 1926 г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Димитър Ангелов от с.Лесново, Ел.Пелинско 6. Радка – р. 1927 г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Петко (обущар) от с.Нови Хан, Софийско 7. Димитър – р. 1929 г., с.Ракиловци, ср.гимн., майор, София 8. Георги – р.1932г., с.Ракиловци, прогимн., стр.работник, София От Еленка няма деца

II – 1 Сем. Толфан Николов Мицев – р.1897г. + Фроса Милен Чаушка – р.1898г., с.Ракиловци, основно Деца: 1. Първан – р.1919г., София, ср.незав.гимн. II – 2 Сем. Георги Николов Мицев – р.1901г. + Люба от с.Сирищник Деца: 1. Стефан – с.Ракиловци 2. Крум – с.Ракиловци II – 3 Сем. Василка Николова Мицева – р.1914г. + Иван Янев Колев – р.1911г., с.Лобош Деца: 1. Здравка – р.1939г., умира като дете 2. Живко – р.1941г., София, ср.техн., инспектор на бензиностанции 3. Надка – р.1943г., София, ср.гимн. + полувисше, мед.сестра II – 4 Сем. Севда Николова Мицева – р.1919г. + 1. Серги Кирилов Динков от с.Ракиловци 2. Геро Колев от с.Сирищник Деца: От Геро 1. Василка 2. Стамена 3. Иван II – 7 Сем. Райчо Николов Мицев – р.1921г. + Надежда Иван Пакева от с.Пчелинци Деца: 1. Димитрена – р.1945г., с.Ракиловци 2. Роза – р.1948г., с.Ракиловци 3. Виолета – р.1953г., с.Ракиловци

III – 1 Сем. Стоянка Таскова Мицева – р.1912г. + Митко Котев Тончов – р.1912г., с.Ракиловци Деца: 1. Драга – р.1931г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Рангел Владимиров, с.Косача 2. Тодор – р.1933г., с.Ракиловци, прогимн., касиер, преселен София 1949г.

V – 1 Сем. Симеон Владимиров Мицев – р.1908г. + Севда Георгиева Янева – р.1906г., с.Ракиловци Деца: 1. Владимир – р.1930г., София, ср.гимн. 2. Стамена – р.1938г., София, висше текстил, маш.инженер, София

VII – 1 Сем. Йорданка Миленова – р.1909г. + Ненко Иванов Стефанов – р.1903г., с.Светля, основно, умр.1977г. на 74г. Деца: 1. Илия – р.1935г., с.Светля, 8 кл. 2. Симеон – р.1937 г., с.Светля, 8 кл. 3. Асен – р.1939 г., с.Светлв, 8 кл. 4. Първан – р.1946 г., с.Светля 5. Надежда – р.1950 г., с.Светля, ср.техн.иконом. VII – 2 Сем. Мирко Миленов – р.1909г. + Венка Салтиркова Панева – р.1912г Деца: 1. Снежана 2. Тодор VII – 4 Сем. Цанка Миленова – р.1917г. + Христо Николов Терзийски – р.1911г. Деца: 1. Никола – р.1938г., с.Ракиловци, прогимн., заводски работник 2. Димитър – р.1943г., с.Ракиловци, прогимн., шофьор 3. Маргарита – р.1946г., с.Ракиловци, прогимн., ср.гимн. VII – 5 Сем. Велика Миленова – р.1920г. + Симеон Гигов Миьов – р.1918г. от с.Ракиловци Деца: 1. Стефан – р.1944г., София, висше, мин.геолог. 2. Цветанка – р. 1946г., София, ср.гимн. VII – 6 Сем. Славе Миленов – р.1923г. + Димитрена Борисова– р.1922г. Деца: 1. Иван – р.1944г., с.Ракиловци, висше, маш.електр. 2. Цветанка – р.1949г., с.Ракиловци, ср.техн., ом.Методи Василев, София VII – 7 Сем. Лозка Миленова – р.1925г. + Деца:

VIII – 1 Сем. Славе Стоьов Мицев – р.1912г. + Мария от София Деца: 1. Лиляна – р.1944г., София, ср.гимн. 2. Кирил – р.1949г., София, ср.гимн., ож. Зоя от Софийско 3. Георги – р. 1920г., София, ср.гимн. VIII – 2 Сем. Олга Стоьова Мицева – р.1914г. + Иван Кирилов Табаков – р.1920г., с.Ракиловци Деца: 1. Венетка– р.1940г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Цветан Стоянов – р.1940г., гр.Ел.Пелин 2. Кирил – р.1941г., с.Ракиловци, ср.техн. 3. Георги – р.1920г., с.Ракиловци, ср.техн. VIII – 3 Сем. Александър Стоьов Мицев – р.1918г. + Роза Ефтимова – р.1921г., с.Жабляно Деца: 1. Ангелина – р.1944г., с.Ракиловци, София, висше иконом. 2. Юлия – р.1946г., София, средно иконом. VIII – 5 Сем. Иван Стоьов Мицев – р.1923г. + Анка Толфанова (Тонова) Бусева – р.1930г., с.Ракиловци Деца: 1. Маргарита – р.1951г., с.Ракиловци, ср.гимн. 2. Милка – р. 1956г., с.Ракиловци, висше иконом. VIII – 6 Сем. Вита Стоьова Мицева – р.1926г. + Йордан Димитров Шарков – р.1928г., с.Ракиловци Деца: 1. Димитър – р.1949г., с.Ракиловци, висше, инженер VIII – 7 Сем. Роза Стоьова Мицева – р.1928г. + Манол Христов – р.1928г., с.Габровдол Деца: 1. Христо – р.1956г., София, полувисше

IX – 1 Сем. Тренка Кирилова – р. 1915г. + Славе Димитров Кривошин – р.1914г., с.Ракиловци Деца: 1. Иван – р.1937г., София, прогимн., шлосер 2. Димитър – р. 1940 г., София, болен, умр.1963г. IX – 2 Сем. Марийка Кирилова – р. 1918г. + Владимир Костадинов Шарков – р.1912г., с.Ракиловци Деца: 1. Негра – р.1938г., с.Ракиловци, ср.търговско, ом.Йордан Ангелов от София 2. Цена – р. 1943 г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Йордан Асенов от с.Лобош 3. Димитър – р. 1945 г., с.Ракиловци, прогимн., ерген IX – 3 Сем.Цветанка Кирилова – р. 1921г. + Иван Йорданов Ангел Соколов от с.Ракиловци Деца: 1. Васпа – р.1946г. IX – 4 Сем. Методи Кирилов – р. 1924г. + Деца: 1. Кирил – с.Ракиловци, ср.техн. 2. Григорина – София, висше, инженер IX – 5 Сем.Станка Кирилова – р. 1926г. + Димитър Ангелов – р.1924г., с.Лесново, Ел.Пелинско Деца: 1. Ангел – р.1948г. IX – 6 Сем. Радка Кирилова – р. 1927г. + Петко (обущар) от с.Нови Хан, Софийско Деца: 1. Мария – София, ср.гимн. 2. Георги – София, ср.гимн. IX – 7 Сем. Димитър Кирилов – р. 1929г. + Деца: 1. Наталия 2. Стоянка IX – 8 Сем. Георги Кирилов Мицев – р. 1932г. + Станка Симеонова Пърмова от с.Ракиловци Деца: 1. Антон – р.1958г., с.Ракиловци, ср.техн. 2. Силва – р.1960г., София, ср.гимн.

10. Род Гьореви Фамилия Нико Гьорев (сведения за фамилията на Нико Гьорев са от Иван Христов Георгиев Ников – 15.VII.1979)

Родоначалник на този род е Гьоре Кюркчийски от с.Ракиловци, който имал деца: Нико и Стоил.

Фамилия Нико Гьорев + 1. 2. Евгена от с.Поцърненци Деца: 1. Георги Ников (доведен), с.Ракиловци, грамотен, зем.стоп.

I. Сем. Георги Ников + Катерина Пане Гущерова от с.Ракиловци Деца: 1. Стоянчо – р.1899г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., умр. 2. Христо – р.1903г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., умр.1971г. на 69г.

I – 1 Сем.. Стоянчо Георги Ников – р.1899г. + Петрунка (Пета) Ненкова Миьова – р.1896г. от с.Ракиловци Деца: 1. Севда – р.1917г., с.Ракиловци, основно, ом.Кирил Янев Везин – р.1917г., с.Ракиловци 2. Боян – р.1918г., с.Ракиловци, прогимн., ож.Невена от с.Калища 3. Крум – р.1920 г., с.Ракиловци, прогимн., ож.Василка от с.Жабляно 4. Тодор – р.1921 г., с.Ракиловци, прогимн., ож.Благородка от с.Безден 5. Вита – р.1923 г., с.Ракиловци, основно, ом.Йордан Николов Терзийски – р.1914г., основно, с.Ракиловци I – 2 Сем. Христо Георги Ников – р.1903г., умр.1971г. на 68г.+ Рилка Динева – р.1910г., с.Раянци, основно, умр.1993г. на 83г. Деца: 1. Иван – р.1929г., с.Ракиловци, 8 кл., електротехник, пенсионер 2. Златка – р.1933г., с.Ракиловци, основно 3. Борис – р.1935г., с.Ракиловци, основно 4. Надка – р.1937г., с.Ракиловци, основно 5. Симеон – р.1940г., с.Ракиловци, основно 6. Марийка – р.1946г., с.Ракиловци, основно 7. Цветанка– р.1949г., с.Ракиловци, основно 8. Димитър – р.1951г., с.Ракиловци, основно

I – 1 – 1 Сем. Севда Стоянчова – р.1917г. + Кирил Янев Везин – р.1917г. от с.Ракиловци Деца: 1 - 7 I – 1 – 2 Сем. Боян Стоянчов – р.1918г. + Невена от с.Калища Деца: I – 1 – 3 Сем. Крум Стоянчов – р.1920г. + Василка от с.Жавляно Деца: I – 1 – 4 Сем. Тодор Стоянчов – р.1923г. + Благородка от с.Безден, Софийско Деца: I – 1 – 5 Сем. Вита Стоянчова – р.1918г. + Йордан Николов Терзийски – р.1914г., основно, с.Ракиловци Деца: 1. Райна – р.1938г., с.Ракиловци, прогимн., ом. 2. Севда – р.1941г., с.Ракиловци, прогимн., ом. 3. Кирил – р.1943г., с.Ракиловци, прогимн. 4. Георги – р.1948г., с.Ракиловци, прогимн.

I – 2 – 1 Сем. Иван Христов Георгиев – р.1929г. + Надежда Сергиева – р.1929г., с.Жабляно, основно Деца: 1. Бойка – р.1954г., гр.Темелково, полувисше, учителка 2. Ботьо – р.1957г., гр.Темелково, ср.техническо I – 2 – 2 Сем. Златка Христова Георгиева – р.1933г. + Йордан Борисов от с.Жабляно Деца: 1. Цветан – р.1954г., гр.Темелково, 8 кл., шофьор I – 2 – 3 Сем. Борис Христов Георгиев – р.1935г. + Станка Костадинова от с.Лобош Деца: 1. Василка – р.1955г., с.Лобош 2. Румен – р.1957г., с.Лобош 3. Костадин – р.1959г., с.Лобош I – 2 – 4 Сем. Надка Христова Георгиева – р.1937г. + Асен Борисов от с.Вранястена Деца: 1. Диана – с.Вранястена 2. Борислав – с.Вранястена I – 2 – 5 Сем. Симеон Христов Георгиев – р.1940г. + Люба от гр.Петрич Деца: 1. Красимир – гр.Земен 2. Снежана – гр.Земен I – 2 – 6 Сем. Марийка Христова Георгиева – р.1946г. + Владимир Велков от гр.Кула Деца: 1. Цветанка – гр.Темелково, 8 кл., спец. 2. Александър – гр.Темелково, 8 кл. 3. Велин – гр.Темелково, 8 кл. I – 2 – 7 Сем. Цветанка Христова Георгиева – р.1949г. + Иван Цветанов от с.Водня, Видинско Деца: 1. Емилия – с.Водня I – 2 – 8 Сем. Димитър Христов Георгиев – р.1951г. + Свобода Димитрова – р.9.IX.1944г., София Деца: 1. Андриан – р.1975г., София

Фамилия Стоил Гьорев + 1. Люба Панева от с.Ракиловци 2. Арсена от с.Габрешевци Деца: От Люба 1. Стефан – р.1882г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., умр.1952г. на 70г. 2. Алексо – р.1884г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., умр.1929г. на 45г. 3. Рангел – р.1888г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., умр.1952г. на 64г. От Арсена 4. Цвета 5. Райна

I. Сем. Стефан Стоилов – р.1882г. + Йорданка (сестра на Елена Тасева Пудева) – р.1883г., умр.1975г. на 92г. Деца: 1. Евда – р.1918г., с.Ракиловци, основно, ом.Асен Иванов Тончов от с.Ракиловци 2. Василка – р.1920г., с.Ракиловци, основно, ом. 3. Христо – р.1923г., с.Ракиловци, основно II. Сем. Алексо Стоилов – р.1884г. + Сова Янева Бачева – р.1892г., с.Лобош, умр.1972г. на 80г. Деца: 1. Станимир – р.1920г., с.Ракиловци, основно, раб.цим.завод гр.Темелково, милиционер, пенсионер, умр.1991г. на 79г. 2. Димитър (Митко) – р.1922г., с.Ракиловци, основно, раб.цим.завод Темелково, зем.стоп., пенсионер 3. Станка – р.1926г., с.Ракиловци, основно, ом.Гоше Методиев Ал.Ранов от с.Ракиловци 4. Христо – р.1928г., с.Ракиловци, ср.гимн., служ.МВР и ЖП III. Сем. Рангел Стоилов – р.1888г. + Безистена Михалкова – р.1891г., с.Калища, умр.1969г. на 78г. Деца: 1. Кирил – р.1920г., с.Ракиловци, основно, миньор, зем.стоп., пенсионер, умр.1971г. на 51г. 2. Славка – р.1928г., с.Ракиловци, основно, ом. 1. Лазар Перунин от с.Лобош, умр. 2. Владимир от с.Поцърненци

I – 1 Сем. Евда Стефанова – р.1918г. + Асен Иванов Тончов – р.1910г. Деца: 1. Станимир – р.1939г., с.Ракиловци, прогимн. 2. Йордан – р.1942г., с.Ракиловци, ср.гимн. 3. Виктория – р.1947г., с.Ракиловци, ср.гимн. I – 2 Сем. Василка Стефанова – р.1920г. + Иван Йорданов – р.1918г. от с.Жабляно Деца: 1. Стефан – р.1945г., с.Жабляно, прогимн. 2. Йордан – р.1947г., с.Жабляно, ср.гимн. I – 3 Сем. Христо Стефанов – р.1923г. + Лиляна Зарева Нико Митрева от с.Ракиловци Деца: 1. Стефан – р.1948г., гр.Радомир 2. Васил – р.1950г., гр.Радомир 3. 4.

II – 1 Сем. Станимир Алексов – р.1920г., умр.1991г. + Ексения Стоимен Гонева – р.1917г., с.Ракиловци, умр.1988г. на 75г. Деца: 1. Стойне – р.1944г., с.Ракиловци, прогим., тракторист 2. Роза – р.1946г., с.Ракиловци, прогимн., ом. II – 2 Сем. Димитър Алексов – р.1922г., умр.1991г. + Славка Господинова Чинченска от с.Ракиловци Деца: 1. Йордан – р.1946г., с.Ракиловци, прогим., металург – Кремиковци 2. Богдана – р.1948г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Иван М.Кривошин от с.Ракиловци II – 3 Сем. Станка Алексова – р.1926г. + Гоше Методиев Ал.Ранов от с.Ракиловци Деца: 1. Райна – р.1948г., с.Ракиловци, ср.гимн., ом. 2. Методи – р.1950г., с.Ракиловци, ср.техн., тракторист, гр.Ямбол 3. Иван – р.1952г., с.Ракиловци, прогимн., шофьор II – 4 Сем. Христо Алексов – р.1928г. + Венетка Деянова от с.Лобош Деца: 1. Серги – р.1948г., с.Лобош, ср.техн. 2. Валентин – р.1952г., с.Ракиловци, ср.техн., шофьор

III – 1 Сем. Кирил Рангелов – р.1920г. + Горана Бонева Дицева– р.1914г., с.Ракиловци Деца: 1. Фанка – р.1940г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Любомир – р.1939г., гр.Темелково 2. Димитрена – р.1942г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Динитър Стефанов – р.1940г., с.Стефаново, Радомирско III – 2 Сем. Славка Рангелова – р.1928г.+ 1. Лазар Перунин от с.Лобош, умр. 2. Владимир от с.Поцърненци Деца: 1. Георги – р.1947г. 2. ♀ – р.1952г.

11. Род Дакордаков Фамилия на Апостол Ангелов Дакордаков (сведенията са дадени от Георги Тренев Апостолов – 4.V.1980)

Родоначалник на този род е Дакордака. Той имал син Ангел – посечен от турците. Този случай из живота на Ангел Дакордаков бил следния: На един празничен ден се събрали селяните от Ракиловци на “Кръсто” или “Клепалото” (на ридо над Славе Италиански) за религиозна служба. Там дошли турци с намерение да крадат мома българка (вероятно сестра на Ангел или друга някоя). За да ги изпъди Ангел казал: “Хайде, който се кръсти, да се кръсти, а който не се кръсти, да си отива”. Което се отнасяло за турците, които разбрали това и казали: “Ангеле да си пишеш на челото за тази обида” и си отишли. След известно време (през вършидба) Ангел закарал конете си да пасат през една нощ в ливадата си, намираща се в местността срещу Колевите, и на сутринта намират Ангел убит от турците през нощта и челото му било насечено с нож. Ангел Дакордаков имал деца: Апостол, Петър, Вена, Ката и Христо.

I. Сем. Апостол Ангелов + Вишня Деца: 1. Трене – р.1862г., с.Ракиловци, неграм., зем.стоп., умр.1906г. на 44г. 2. Стоянка – р.1864г., с.Ракиловци, неграм., ом.Костадин Златков (Вучков), с.Ракиловци 3. Стоименка – р.1867г., с.Ракиловци, неграм., харизана в с.Ковачевци и после се омъжила в с.Пенковци II. Сем. Петър Ангелов + Деца: 1. Стоил – с.Ракиловци, основно, преселил се в София след освобождението и имал хан на ул.Позитано III. Сем. Вена Ангелова + Петрун Кръстов Табаков от с.Ракиловци Деца: 1. Кръсто – р.1852г., с.Ракиловци, неграм., зем.стоп., майстор строител, умр.1905г. на 53г. 2. Мине – р.1854г., с.Ракиловци, неграм., зем.стоп., умр.1921г. на 67г. 3. Коте – р.1859г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., преселил се в с.Калища 1916г., умр. IV. Сем. Ката Ангелова + Младен Костов Клашненков от с.Ракиловци Деца: 1. Стоян – с.Ракиловци, неграм., ож.Невенка Савева Веселкова от с.Ракиловци 2. Дине – с.Ракиловци, неграм., ож.Магда от с.Сирищник, а после се омъжва за Стоян Петков от с.Ракиловци 3. Костадин – с.Ракиловци, неграм., ож.Пана Станоева от с.Злогош 4. Никола – с.Ракиловци, неграм., ож.Гева от с.Лобош 5. Ранча – с.Ракиловци, неграм., ом.Христо Костадинов от с.Радибош V. Сем. Христо Ангелов + Деца: 1. Стоилето

I – 1 Сем. Трене Апостолов – р.1862г. + 1. Младенка 2. Стана Тонева Бандачка от с.Ракиловци, умр.1912г. Деца: От Младенка 1. Ценка – р.1894г., с.Ракиловци, неграм., ом.Стоил Таков Динков от с.Ракиловци От Стана 2. Митра – р.1900г., с.Ракиловци, основно, ом.руснак – проф.Михаил Михаиловски, преселил се 1923г. в гр.Париж 3. Керана – р.1903г., с.Ракиловци, основно, ом.Спас Димитров от с.Кондофре, Радомирско 4. Георги – р.1905г., с.Ракиловци, прогимн., готвач, ож.Нонка Николова от гр.Златица I – 2 Сем. Стоянка Апостолова – р.1864г. + Костадин Златков (Вучков) – р.1859г., с.Ракиловци, умр.1944г. на 85г. Деца: 1. Параскева – р.1883г., с.Ракиловци, неграм., умр.1951г. на 68г., ом.Владимир Ангел Соколов – р.1882г.от с.Ракиловци, умр.1957г. на 75г. 2. Харалампи (Лачко)– р.1885г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., работник, умр.1970г. на 85г. 3. Безистена – р.1897г., с.Ракиловци, основно, ом.Кирил Петрунов Динов от с.Ракиловци 4. Павла – р.1902г., с.Ракиловци, основно, 1. Георги Димитров Соколов, с.Ракиловци 2. Яне Опашинов, с.Радибош I – 3 Сем. Стоименка Апостолова – р.1894г. +

I – 1 Сем. Ценка Тренева– р.1894г. + Стоил Таков Динков от с.Ракиловци Деца: I – 2 Сем. Митра Тренева – р.1900г. + проф.Михаил Михаиловски – р.1898г., Русия Деца: 1. Иван – р.1925г., гр.Париж 2. Никола – р.1928г., гр.Париж 3. Лидия – р.1930г., гр.Париж I – 3 Сем. Керана Тренева – р.1903г. + Спас Димитров от с.Кондофре, Радомирско Деца: 1. Лидия – р.1926г., Княжево, прогим.+2г., счетоводител Нармаг 2. Кирил – р.1928г., Княжево, прогимн. 3. Георги – р.1930г., Княжево, прогимн. I – 4 Сем. Георги Тренев – р.1905г. + Нона Николова – р.1911г., гр.Златица Деца: 1. Трендафил (Трене) – р.1937г., София, ср.гимн., шлосер 2. София – р.1943г., София, полувисше, окр.партийна школа

I – 4 – 1 Сем. Трендафил Георги Тренев – р.1937г. + Леонтина Петрова – р.1943г., гр.Б.Слатина, ср.гимн., раб.детски кукли Деца: 1. Георги – р.1965г., София, 9 кл. I – 4 – 2 Сем. София Георги Тренева – р.1943г. + Асен Ангелов Николов, с.Катунци, Благоевградско, прогимн., шофьор Деца: 1. Нонка – р.1965г., София, 9 кл. 2. Богомил – р.1969г., София, 5 кл.

II – 1 Сем.Стоил Петров Ангелов + Донка от с.Върба, Радомирско Деца: 1. Мария – р.1890г., София, ср.гимн. 2. Христо – р.1893г., София, ср.гимн., умр.ТБЦ 1925г. 3. Борис – р.1895г., София, висше юридическо, адвокат, убит на 9.IX.1944г. 4. Анка – р.1898г., София, ср.гимн., умр.1927г. (от tbc)

12. Род Динкови или Дупийски (сведенията са дадени от Ефтим и Васка Тасеви)

Родоначалник на този род е Динко, умрял преди Освобождението на България от турско робство. Той нямал син, а само три дъщери: Йова, Дота и Мара. Йова се омъжила за Миладин Стоименов Пудев от с.Ракиловци, Дота се омъжила за Стое Тонев Тупанджийски също от с.Ракиловци, а за Мара е приведен зет от с.Ковачевци. И трите сестри са неграмотни. Тасо е брат на Илия и Гергин от с.Ковачевци, които са доведени от майка си от Краището.

Фам. Мара Динкова – р.1859г. + Тасо Дупийски – р.1856г., с.Ковачевци Деца: 1. Стоил – р.1882г., с.Ракиловци, основно, стражар-София, умр.1977г. на 94г. 2. Симеон – р.1884г., с.Ракиловци, основно, санитар Ал.болница, умр.1964г. на 80г. 3. Владимир (Ладимир) – р.1886г., с.Ракиловци, основно, санитар Ал.болница, умр.1968г. на 82г. 4. Александър (Лесо) – р.1888г., с.Ракиловци, основно, приведен зет в с.Косача, умр.1932г. на 44г. 5. Кирил – р.1895г., с.Ракиловци, неграм., зем.стоп., умр.1975г. на 80г. 6. Тодор – р.1897г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., умр.1942г. на 75г. 7. Севетка– р.1900г., с.Ракиловци, основно, ом. в с.Лобош, умр.1978г. на 78г.

I. Сем. Стоил Тасов – р.1882г. + 1. Цвета Апостолова – р.1884г., с.Ракиловци, неграм. 2. Зана Арнаудова от гр.Земен Деца: От Цвета Апостолова 1. Асен – р.1906г., с.Ракиловци, основно 2. Сарафин – р.1908г., с.Ракиловци, основно, умр.1936г., неженен 3. Борис – р.1910г., с.Ракиловци, основно, умр.1976г., неженен 4. Георги – р.1912г., с.Ракиловци, основно 5. Любомир – р.1914г., с.Ракиловци, основно, умр.1935г. като войник на 21г. От Зана Арнаудска 6. Ефтим – р.1921г., с.Ракиловци, прогимн., работник, бригадир II. Сем. Симеон Тасов – р.1884г. + Стана от с.Калища Деца: 1. Кана – р.1912г., с.Ракиловци, основно 2. Роман – р.1914г., с.Ракиловци, основно III. Сем. Владимир Тасов – р.1886г. + Райна от с.Лобош Деца: 1. Евда – р.1912г., с.Ракиловци, прогимн. 2. Крум – р.1919г., с.Ракиловци, прогимн. 3. Методи – р.1923г., с.Ракиловци, прогимн. 4. Геро – р.1925г., с.Ракиловци, прогимн. 5. Коца – р.1928г., с.Ракиловци, прогимн. IV. Сем. Александър Тасов – р.1888г. + 1. Ракина Минева Кривошина – р.1895г., с.Ракиловци, умр.1912г. 2. Васка Цветкова Чаушка от с.Ракиловци, ом. в с.Косача и останала вдовица Деца: От Ракина няма деца От Васка 1. Иванка – р.1925г., с.Косача, умр. 2. Райна – р.1927г., с.Косача V. Сем. Кирил Тасов – р.1890г. + 1. Стремена 2. Ана Арнаудска от с.Лобош 3. Бокура от с.Косача Деца: От Стремена няма деца От Ана 1. Стоянка – р.1922г., с.Ракиловци, основно 2. Йордан – р.1923г., с.Ракиловци, основно 3. Серги – р.1925г., с.Ракиловци, основно VI. Сем. Тодор Тасов – р.1892г. + Ленка от с.Жабляно, основно Деца: 1. Надежда – р.1923г., с.Ракиловци, прогимн. 2. Анто – р.1925г., с.Ракиловци, прогимн. 3. Цветко – р.1927г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Цветанка Методиева Лукарска – р.1925г., с.Лобош, основно 4. Димитър – р.1929г., с.Ракиловци, прогимн. VII. Сем. Севетка Тасова – р.1900г. + Симеон Стоичков –р.1898г., с.Лобош, прогимн, умр. Деца: 1. Йорда – р.1930г., с.Лобош, прогимн. 2. Василка – р.1932г., с.Лобош, ср.гимн.

I – 1 Сем. Асен Стоилов – р.1906г. + Софийка от София Деца: I – 4 Сем. Георги Стоилов – р.1912г. + Менка Димитрова от с.Бояна Деца: 1. Кирил – р.1944г., София, прогимн. 2. Мара – р.1946г., София, прогимн. I – 6 Сем. Ефтим Стоилов – р.1921г. + Васка Пенева – р.12.III.1919г., с.Радибош, основно Деца: 1. Цветанка – р.5.XI.1947г., с.Ракиловци, 8 кл., пощенска служителка в гр.Радомир 2. Никола – р.7.XI.1952г., София, 8 кл. 3. Драга – р.6.V.1954г., с.Ракиловци, основно 4. Петър – р.7.V.1957г., с.Ракиловци, 8 кл. 5. Ленчо – р.10.X.1960г., с.Ракиловци, 8 кл.

V – 1 Сем. Стоянка Кирилова Тасова – р.1922г. + Деца: V – 2 Сем. Йордан Кирилов – р.1923г. + Славка Станкова Пиндрачка – р.1924г., с.Ракиловци, основно Деца: 1. Димитрина – р.1948г., с.Ракиловци, ср.техн., мед.сестра 2. Кирил – р.1949г., с.Ракиловци, прогимн. V – 3 Сем. Серги Кирилов – р.1925г., умр.1945г. + Севда Николова Мицева от с.Ракиловци Деца: бездетни

I – 6 – 1 Сем. Цветанка Ефтимова – р.1947г. + Димитър Асен Иван Тончов – р.1953г., с.Ракиловци Деца: 1. Наташа – р.7.XI.1947г., гр.Радомир I – 6 – 2 Сем. Никола Ефтимов – р.1952г. + Деца: I – 6 – 3 Сем. Драга Ефтимова – р.1954г. + Георги Иванов – р.1953г., с.Копеловци Деца: 1. Милена 2. Детелина

V – 2 – 1 Сем. Димитрина Йордан Кирилова – р.1948г. + Боян Кирилов – р.1942г., с.Завала, Трънско Деца: 1. Роза – р.1967г., с.Мърчаево, Софийско 2. Боян – р.1977г., с.Мърчаево, Софийско V – 2 – 2 Сем. Кирил Йордан Кирилов – р.1949г. + Мария Тодорова– р.1947г., с.Мърчаево, основно Деца: 1. Десислава – р.1977г., с.Мърчаево, Софийско 2. Тодор – р.1978г., с.Мърчаево, Софийско

VI – 1 Сем. Цветко Тодоров Тасов – р.1926г. + Цветанка Тодорова – р.1925г., с.Лобош, основно Деца: 1. Иван – р.1959г., с.Ракиловци, раб.обувен завод, София, ср.проф. 2. Теодора – р.1965г., с.Ракиловци, ср.проф.(готварство), ом.

13. Род Дякови Фамилия на Иван Спасев Дяков (сведенията са дадени от Борис Ненков Миьов и Севда Ив.Дякова – 12.IX.1979)

Родоначалник на този род е накой си Дяко, който имал синове: Христо и Спасе. Христо бил бакалин в с.Ракиловци. Бакалницата му се помещавала в приземно помещение в къщата на Стойне Митов (където сега е пивницата на Вл.Ангелов (Голия). На Христо казвали “Кьорбакал”, защото когато децата ученици влизали в бакалницата Христо се скривал, завързвал на главата си черна кърпа (шамия), изкоквал и плашил децата, които се разбягвали. По-късно Христо се преселил в София.

Спасе Дяков + 1. 2. Ристена от с.Д.Глоговица Деца: 1. Иван – р.1867г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., умр.1943г. на 76г.

Фам. Иван Спасев Дяков – р.1867г. + Младенка (млада на 16г.) от с.Вракястена, умр.1917г. Деца: 1. Георги – р.1890г., с.Ракиловци, основно, умр.1967г. на 77г. 2. Борис – р.1894г., с.Ракиловци, основно, умр. 3. Таса – р.1898г., с.Ракиловци, основно, ом.Павел Стоименов Белилов, с.Рак-ци, умр. 4. Мара – р.1900г., с.Ракиловци, основно, ом.Кирил от с.Пчелинци 5. Варда – р.1908г., с.Ракиловци, основно, ом. 1. 2. Найден Гонкин от с.Сирищник 6. Васка – р.1910г., с.Ракиловци, основно, ом.Васил от с.Жабляно 7. Ракина – р.1912г., с.Ракиловци, неграм., ом. в с.Светля 8. Севда – р.1916г., с.Ракиловци, 2 отдел., ом.Драгомир Бонев Дицев – р.1916г., с.Ракиловци

I. Сем. Георги Иванов Дяков – р.1890г., умр.1967г. на 77г. + Цена Ненкова Миьова – р.1892г. от с.Ракиловци Деца: бездетни II. Сем. Борис Иванов Дяков – р.1894г. + Цона от с.Ракиловци Деца: Преди да има деца Борис умира на фронта. Цена се омъжва с.Калище и си имала деца от втория мъж. III. Сем. Таса Иванова Дякова – р.1898г. + Павле Стоименов Белилов – р.1898г., с.Ракиловци Деца: 1. Димитрена – р.1919г., с.Ракиловци, ом. 2. Лалка – р.1921г., с.Ракиловци, ом. 3. Стоядин – р.1923г., с.Ракиловци 4. Вергил – р.1925г., с.Ракиловци 5. Рилка – р.1927г., с.Ракиловци, ом. 6. Васил – р.1929г., с.Ракиловци IV. Сем. Мара Иванова Дякова – р.1900г. + Кирил Миленов от с.Пчелинци Деца: 1. Станка – с.Пчелинци 2. Иван – с.Пчелинци 3. Афиодор – с.Пчелинци 4. Павел – с.Пчелинци 5. Борис– с.Пчелинци 6. Мице – с.Пчелинци 7. Свилен – с.Пчелинци V. Сем. Варда Иванова Дякова – р.1908г. + 1. Георги Димитров от с.Калища 2. Найден Чалъков от с.Сирищник Деца: От Георги 1. Стоил 2. Стефанка От Найден 3. Невена VI. Сем. Васка Иванова Дякова – р.1210г. + Васил Зарев от с.Жабляно Деца: 1. Ракина 2. Гина 3. Мария 4. Докуна VII. Сем. Ракина Иванова Дякова – р.1912г. + Борис от с.Светля Деца: 1. Димитър 2. Здравка 3. Николина 4. Николица 5. Златка III. Сем. Севда Иванова Дякова – р.1898г. + Драгомир Бонев Дицев – р.1916г. от с.Ракиловци Деца: 1. Цветанка – р.1940г., с.Ракиловци, прогимн., ом. 2. Страхил – р.1943г., с.Ракиловци, прогимн., раб.техн., пияница, умр.1974г. 3. Маргарита – р.1948г., с.Ракиловци, 5 кл.

III – 1 Сем. Цветанка Драгомирова – р.1940г. + Асен Кирилов – р.1932г., с.Пчелинци Деца: 1. Красимир – р.1958г., гр.Тутракан, ср.техн. 2. Чавдар – р.1967г., гр.Радомир III – 2 Сем. Страхил Драгомиров – р.1943г. + Рилка Борисова Миьовалов – р.1949г., с.Ракиловци Деца: 1. Антоанета – р.1971г., гр.Радомир 2. Драгомир – р.1972г., гр.Радомир 3. Страхилка – р.1974г., гр.Радомир

14. Род Игнятови (Ранови) Фамилия Игнятови и Ранови

Родоначалник на този род е някой си Тодор от с.Ракиловци, който имал деца: 1. Игнят – с.Ракиловци, неграм., куц с единия крак, умр.1978г. 2. Рано – с.Ракиловци, неграм. 3. Гуга – с.Ракиловци, неграм.

I. Сем. Игнят Тодоров + Здравка от с.Лобош Деца: 1. Дакуна – р.1856г., с.Ракиловци, неграм., ом.Димитър Хр.Комитски от с.Ковачевци 2. Миялко – с.Ракиловци, неграм., , умрял през нощта след венчавката си с Достена Миладин Шаркова от с.Ракиловци, която после се омъжва за Стоян Соколов II. Сем. Рано Тодоров + Мария Г.Белилова, сестра на Стоимен Белилов Деца: 1. Алексо – с.Ракиловци, неграм., миньор, зем.стоп., умр. 2. Димитър – с.Ракиловци, неграм., неженен, преселил се в София 3. Боне – с.Ракиловци, неграм., зем.стоп., умр. 4. Младен – с.Ракиловци, неграм., зем.стоп., умр. 5. Яне – с.Ракиловци, неграм. III. Сем.Гуга Тодорова + Деца:

I – 1 Сем. Дакуна Игнята + Димитър Хр.Комитски от с.Ковачевци Деца: 1. , с.Ковачевци, основно, ом.Никола Поп Иванов, с.Ковачевци 2. , с.Ковачевци, основно 3. Стоянка – р.1895г., с.Ковачевци, основно, ом.Таке Миков Влашкин – р.1894г., с.Лобош, умр.1975г. 4. Стоян – р.1899г., с.Ковачевци, ср.гимн., секр.бирник, пенсионер, умр.1978г. на 80г.

II – 1 Сем. Алексо Ранов + 1. Йова от с.Раянци, неграм. 2. Георгена от с.Габрешевци Деца: От Йова 1. Лоза – р.1886г., с.Ракиловци, неграм., ом.Ладе Галев – р.1887г., с.Ракиловци От Георгена 2. Магделена (Магето) – р.1888г., с.Ракиловци, основно, ом.Йордан Ангел Соколов – р.1887г., с.Ракиловци, каменоделец, умр.1963г. на 78г. 3. Методи – р.1890г., с.Ракиловци, основно, миньор, зем.стоп., умр.1921г. на 41г. 4. Георги (Гоге) – р.1895г., с.Ракиловци, основно, ратай, неженен, убит на фронта 1918г. 5. Евда – р.1898г., с.Ракиловци, основно, ом. в с.Врабча II – 3 Сем. Боне Ранов + Кана Стефанова Шаркова от с.Ракиловци Деца: 1. Стоянчо – с.Ракиловци, основно, миньор, пенсионер, умр. 2. Йордан – с.Ракиловци, основно, миньор, пенсионер, умр. II – 4 Сем. Младен Ранов + Василена Велева от с.Лобош Деца: 1. Сима – р.1886г., с.Ракиловци, неграм., ом.Анани Христов от с.Светля 2. Александър (Лесе) – р.1898г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., миньор, пенсионер, умр.1985г. на 88г. 3. Христо (Ристе) – р.1900г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., каменар, умр.1963г. на 63г. 4. Костадинка (Коза) – р.1902г., с.Ракиловци, основно, неомъжена, умр. като мома 1920г. 5. Рангел (Рашо) – р.1904г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., миньор, умр.1978г. на 74г. 6. Костадин (Коце) – р.1906г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., неженен, умр.1988г. 7. Димитър (Митко) – р.1908г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., миньор, пенсионер, умр.1956г. на 68г. 8. Велика – р.1911г., с.Ракиловци, основно, ом. в гр.Темелково 9. Верка – р.1913г., с.Ракиловци, основно, неомъжена, умира като мома 1956г. на 43г.

II – 5 Сем. Яне Ранов + Райна Стоименова Панева от с.Ракиловци Деца: 1. 2.

I – 1 – 1 Сем. Димитрова Комитска + Никола Поп Иванов, учител в с.Ковачевци Деца: I – 1 – 3 Сем. Стоянка Димитрова Комитска – р.1895г., умр.1982г. на 77г. + Таке Миков Влашкин – р.1894г., с.Лобош, умр.1977г. на 84г. Деца: I – 1 – 4 Сем. Стоян Димитров Комотски – р.1898г., умр.1978г. на 80г. + Веска Николова Алексова – р.1901г., с.Радибош Деца: 1. Генади (Гене) – р.1920г., с.Ковачевци, прогимн.+курс, зем.стоп., инспектор ЦКС –София, ж.Перник 2. Цанка – р.1922г., с.Ковачевци, основно, ом.Георги Владов – р.1920г., с.Поцърненци, фотограф, чифлик 3. Димитър (Дика) – р.1924г., с.Ковачевци, прогимн. + курс, мед.фелшер, умр.1976г. на 52г. 4. Зорка – р.1927г., с.Ковачевци, прогимн., ом.Александър Йорданов, София, тапицер

II – 1 – 1 Сем. Лоза Алексова Ранова – р.1886г. + Ладе Галев – р.1887г., с.Ракиловци Деца: 1. Велика – р.1908г., с.Ракиловци, неграм., ом.Славе Митев Гущеров от с.Яйново, Дупнишко 2. Борис – р.1910г., с.Ракиловци, умира на 6г. 3. Никола (Коле) – р.1912г., с.Ракиловци, прогимн., зем.стоп., ож.Станка бонева Куларска, с.Ковачевци 4. Цветко – р.1914г., с.Ракиловци, умр. като дете 5. Вита – р.1915г., с.Ракиловци, основно, ом.Кирил Янев Точов от с.Ракиловци II – 1 – 2 Сем. Магдалена Алексова Ранова – р.1888г. + Йордан Ангел Соколов – р.1887г., с.Ракиловци, каменоделец, умр.1963г. на 78г. Деца: 1. Богдан – р.1916г., с.Ракиловци, прогимн. 2. Суса – р.1919г., с.Ракиловци, основно, ом. 1. Симеон Цв.Пърльов от с.Ракиловци 2. Михаил Янев Шарков от с.Ракиловци, умр.1980г. 3. Русена – р.1922г., с.Ракиловци, основно, ом. 4. Огнян – р.1925г., с.Ракиловци, прогимн. + ДЗ у-ще, зем.стоп., шофьор II – 1 – 3 Сем. Методи Алексов Ранов – р.1890г. + Гева Котева Тончева – р.1896г., с.Ракиловци, умр.1953г. на 57г. Деца: 1. Елинка – р.1920г., с.Ракиловци, основно, ом.Иван Василев от с.Сирищник 2. Стоянка – р.1925г., с.Ракиловци, основно, ом.Първан Богданов от с.Драгичево 3. Роза – р.1927г., с.Ракиловци, основно, ом.Йордан от София 4. Георги – р.1930г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., миньор Жабляно, пенсионер От втория мъж Васил Дуев от с.Д.Раковец 5. Василка – р.1935г., с.Ракиловци, основно II – 1 – 5 Сем. Евда Алексова Ранова – р.1898г. + Деца:

II – 3 – 1 Сем. Стоянчо Бонев Ранов + Катена Рангел Цупарски – р.1894г., с.Ракиловци Деца: 1. Георги – р.1914г., с.Ракиловци, прогимн., ож.Зорка Йордан Петкова от с.Ракиловци 2. Райна – р.1916г., с.Ракиловци, основно, ом.Стоян Николов Андреин от с.Сирищник 3. Йовка – р.1918г., с.Ракиловци, основно, ом.Симеон Хр.Колев от с.Ракиловци 4. Тодор – р.1920г., с.Ракиловци, основно, ож.Катина от София 5. Йордан – р.1922г., с.Ракиловци, прогимн. 6. Крум – р.1924г., с.Ракиловци, прогимн., зем.стоп., ож.Стойка Андонова, с.Сирищник 7. Филка – р.1926г., с.Ракиловци, основно, ом.Петър Влад.панев от с.Ракиловци II – 3 – 2 Сем. Йордан Бонев Ранов + Стоименка Кръсова от с.Вранястена Деца: 1. Рангия – р.1912г., с.Ракиловци, основно, ом. в с.Пчелинци 2. Цана 3.

II – 4 – 1 Сем. Сима Младенова – р.1896г. + Анани Христов от с.Светля Деца: II – 4 – 2 Сем. Александър Младенов – р.1898г. + Суса Грънчарска – р.1897г., с.Сирищник Деца: 1. Борис – р.1920г., с.Ракиловци, прогимн., ож.Анка от с.Сирищник 2. Стоимен – р.1922г., с.Ракиловци, прогимн., ож.Иванка 3. Зорка – р.1924г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Стоил Борисов Соколов от с.Ракиловци 4. Еленка – р.1926г., с.Ракиловци, прогимн., ом. в с.Сирищник II – 4 – 3 Сем. Христо Младенов – р.1900г. + Люба от с.Светля Деца: 1. Иван – с.Ракиловци, ож.Иванка от с.Беренци 2. Първан – с.Ракиловци, ож.Богдана от с.Калища 3. Рилка – с.Ракиловци, ом.Васил от гр.Червен Бряг II – 4 – 5 Сем. Рангел Младенов – р.1904г. + Радкс Тодорова – р.1904г., с.Косача, умр.1987г. Деца: 1. Борис – с.Ракиловци, прогимн., шофьор, ож.Бойка Александрова Соколова, гр.Радомир 2. Йорданка – с.Ракиловци, прогимн., ом.Георги Николов от с.Жабляно II – 4 – 7 Сем. Димитър Младенов – р.1908г. + кремена Костова – р.1919г., гр.Темелково Деца: 1. Райко – р.1940г., с.Ракиловци, 9 кл., кондуктор рейс, ож.Снежа Ник.Динева – р.1949г., с.Ракиловци. прогимн. 2. Богдан – р.1942г., с.Ракиловци, учи в Пловдив в у-ще за слабо развити деца 3. Недка – р.1949г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Методи Лекарски от с.Лобош II – 4 – 8 Сем. Велика Младено – р.1911г. + Ненко Васев от гр.Темелково Деца: 1. Здравка – р.1945г., гр.Темелково, прогимн., ом.Раде Авиотов от гр.Темелково 2. Васил – р.1947г., гр.Темелково, прогимн., ож.Виолета от с.Ярджиловци 3. Стамен – р.1949г., гр.Темелково, прогимн., ож.Теменужка от гр.Перник

II – 1 – 3 – 1 Сем. Елинка Методиева – р.1920г. + Иван Василев от с.Сирищник Деца: бездетни II – 1 – 3 – 2 Сем. Стоянка Методиева – р.1925г. + Първан Богданов от с.Драгичево Деца: 1. Йордан – р.1942г., с.Драгичево 2. Лиляна – р.1950г., с.Драгичево II – 1 – 3 – 3 Сем. Роза Методиева – р.1927г. + Йордан от София Деца: 1. Тодора (Дора) – р.1950г., София II – 1 – 3 – 1 Сем. Георги Методиев – р.1930г. + Станка алексова Гьорева – р.1920г., с.Ракиловци Деца: 1. Райна – р.1950г., с.Ракиловци, ср,гимн., ом. 2. Методи – р.1952г., с.Ракиловци, ср.техн., тракторист в гр.Ямбол 3. Иван – р.1954г., с.Ракиловци, прогимн., шофьор, ж.гр.Радомир

II – 3 – 1 – 6 Сем. Крум Стоянчов Ранов – р.1923г. + Стойка Андонова – р.1923г. Деца: 1. Станко – р.1948г., с.Ракиловци, прогимн., шофьор, София 2. Георги – р.1950г., с.Ракиловци, прогимн., шофьор, София II – 3 – 1 – 6 – 1 Сем. Станко Крумов – р.1948г. + Виктория Станимирова – р.1950г., с.Ковачевци, основно Деца: 1. Силвия – р.1973г., София 2. Красимир – р.1975г., София II – 3 – 1 – 6 – 2 Сем. Георги Крумов – р.1950г. + Босилка Левентова – р.1953г., гр.Костинброд Деца: бездетни

II – 4 – 2 – 1 Сем. Борис Александров – р.1920г. + Анка Станимирова – р.1931г., с.Сирищник Деца: бездетни II – 4 – 2 – 2 Сем. Стоимен Александров – р.1922г. + Иванка от с.Гигинци, основно, ж.гр.Темелково Деца: 1. Георги 2. Нора II – 4 – 2 – 3 Сем. Зорка Александрова – р.1924г. + Стоил Борисов Манов Соколов, с.Ракиловци, умр.1982г. Деца: 1. Иван – р.1960г., с.Белавода, ср.техн. II – 4 – 2 – 4 Сем. Еленка Александрова – р.1926г., умр. + Васил Банзърски от с.Сирищник Деца: 1. Теменужка – с.Сирищник, основно

II – 4 – 2 – 2 – 1 Сем. Георги Стоименов + Татяна от с.Беловода Деца: 1. Иванка – гр.Темелково 2. – гр.Темелково II – 4 – 2 – 2 – 2 Сем. Нора Стоименова + Панайот (Пони) Деца: 1. Иванка – р.1972г., гр.Темелково, 8 кл.

Случка от живота на Игнят

Организирана банда турски разбойници са отвличали за откуп деца на богати българи и после провождали Игнят да иска определения откуп в златни пари. Ако главатаря поръчал на Игнят да вземе две кесии златни пари от родителите на отвлеченото дете, Игнят искал и вземал три кесии злато, като едната скривал за себе си, а после получавал и обещаната му част от откупа. Така Игнят излъгвал и родителите на отвлеченото дете и главатаря на разбойниците. Но при последния случай на отвличане, който станал наскоро преди Освобождението на България от турците, станало нещо друго. Турските разбойници отвлекли момче 10-12 годишно на богат българин от с.Извор, Радомирско. Игнят завършил успешно посредническата мисия, но веднага след Освобождението при Игнят в с.Ракиловци дошли близки хора на отвлеченото и върнато момче и поискали Игнят да върне взетия откуп. Игнят оказал. Тогава дошлите хора запалили купчината дърва в двора на Игнят и го хвърлили в огъня, за да го принудят да каже къде е скрил парите. Игнят упорито отказвал да стори това и после се събраки хора – съседи и го спасили, но бил много обгорен и наскоро умрял. А парите били заровени под същата купчина дърва. Дъшеря му Дакуна взела златото и го дала като зестра на мъжа си Димитър Хр. Комитски в с.Ковачевци.

15. Род Клашненкови Фам. Младен Клашненков (сведенията са дадени от Стоян Костадинов 15.IX.1978)

Родоначалник на този род е някой си Илия Клашненков, който имал двама синове: Костадин и Петрун. Костадин е основател на Клашненковия род, Петрун на Чингеневия род. Костадин от своя страна е имал вдама сина: Младен и Кръсто. Младен е продължител на Клашненковия род, а Кръсто става основател на род Мицеви (Кръсто нямал деца за това осиновил едно малко дете на име Пена от род Цинцарски в с.Лобош). Младен Костов се оженва за Ката Ангел Декордекова от с.Ракиловци, а Кръсто Костов се оженва за Дона Перунина от с.Лобош.

Фам. Младен Костов + Ката Ангел Декордекова от с.Ракиловци Деца: 1. Стоян – р.1855г., с.Ракиловци, неграм., ож.Невенка Савева Веселкова – р.1857г., с.Ракиловци, после се омъжва за Иван Кюркчийски от с.Ракиловци 2. Дине – р.1857г., с.Ракиловци, неграм., ож.Магда от с.Сирищник, после се оженва за Стоян Петков от с.Ракиловци 3. Костадин – р.1859г., с.Ракиловци, неграм., ож.Пана Станоева от с.Злогош 4. Никола – р.1861г., с.Ракиловци, неграм., ож.Гева от с.Лобош 5. Ранча – р.1862г., с.Ракиловци, неграм., ом.Христо Костадинов Опашинов от с.Радибош

I. Сем. Стоян Младенов – р.1855г. + Невенка Савева Веселкова – р.1857г., с.Ракиловци Деца: 1. Страшимир – р.1877г., с.Ракиловци, неграм., ож.Ана Стоьова Люспова, с.Ракиловци 2. Алексо – р.1879г., с.Ракиловци, неграм., ож. в с.Поцърненци II. Сем. Дине Младенов – р.1857г. + Магда от с.Сирищник Деца: 1. Павле – р.1878г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., умр.1946г. на 68г. 2. Андон – р.1880г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., ож.Бона Ангел Соколова, с.Ракиловци III. Сем. Костадин Младенов – р.1859г. + Пана Станоева от с.Злогош Деца: 1. Дота – р.1895г., с.Ракиловци, неграм., ом.Стефан Миладинов от с.Смировдол 2. Варда – р.1898г., с.Ракиловци, основно, ом.Петър Стоименов Терзийски, с.Ракиловци 3. Стоян – р.1902г., с.Ракиловци, основно, миньор, овчар ДЗС, пенсионер, умр.1981г. 4. Дакуна – р.1903г., с.Ракиловци, основно, ом.Борис Стоимен Пирев от с.Пчелинци IV. Сем. Никола Младенов – р.1861г. + Гева от с.Лобош Деца: 1. Добран – р.1905г., с.Ракиловци, основно, миньор, зем.стоп., овчар ДЗС, пенсионер, умр.1991г. на 86г. 2. Евлоги – р.1909г., с.Ракиловци, основно, миньор, зем.стоп., овчар ДЗС, пенсионер, умр.1990г. на 81г. 3. Ексения – р.1914г., с.Ракиловци, основно, ом.Владо Котев от с.Лобош V. Сем. Ранча Младенова – р.1862г. + Христо Костадинов Опашинов – р.1861г., с.Радибош Деца: 1. Димитър – с.Радибош, основно 2. Никола – с.Радибош, основно 3. Илия – с.Радибош, основно 4. Георги – с.Радибош, основно, умр.като ерген 5. Райна – с.Радибош, основно 6. Яне – с.Радибош, основно, саката умр. като мома

I – 1 Сем. Страшимир Стоянов – р.1877г. + Ана Стоьова Люспова – р.1886г., с.Ракиловци Деца: 1. Стоян – с.Ракиловци, основно, ож.Райна от с.Пчелинци 2. Кръсто – с.Ракиловци, основно, неженен 3. Аксе – с.Ракиловци, основно 4. Първан – с.Ракиловци, основно 5. Богдан – с.Ракиловци, основно, ож.Янка от с.Пчелинци I – 2 Сем. Алексо Стоянов – р.1879г. + Деца: 1. Райчо 2. Драго 3. Олга 4. II – 1 Сем. Павле Динев– р.1878г., умр.1946г. на 68г. + Йонка Ненкова Мемчурска – р.1880г., с.Ракиловци, умр.1956г. на 76г. Деца: 1. Борис – р.1916г., с.Ракиловци, основно, умр. на 14г. 2. Йордан – р.1918г., с.Ракиловци, основно, стр..раб., овчар в ДЗС, пенсионер, умр.1993г. на 78 г. 3. Руска – р.1920г., с.Ракиловци, основно, ом.Станимир Димитров Соколов, с.Ракиловци 4. Крум – р.1923г., с.Ракиловци, прогимн., строит.раб. София 5. Иван – р.1925г., с.Ракиловци, умр/ на 1 ½ г.

(сведенията за семейство Павле Динев са дадени от Йордан Павлов 1978г.)

II – 2 Сем. Андон Динев– р.1880г., умр.1946г. на 68г. + Бона Ангел Соколова от с.Ракиловци Деца: 1. Владимир 2.

III – 1 Сем. Дота Костадинова – р.1895г. + Стефан Миладинов от с.Смировдол Деца: 1. Димитър – с.Смировдол, основно, ож.Цветанка от с.Калотинци 2. Филка – с.Смировдол, основно, ом.Никола Забунов от София III – 2 Сем. Варда Костадинова – р.1898г. + Петър Стоименов Терзийски, с.Ракиловци Деца: бездетни III – 3 Сем. Стоян Костадинов – р.1900г. + 1. Кремена Симеонова от с.Ковачевци 2. Йорданка Филипова Миркова от с.Лобош 3. Славка Янева от гр.Дивля Деца: От Кремена 1. Здравка – р.1927г., с.Ракиловци, основно, ом.Славе Ефтимов от с.Сирищник 2. Владимир (Владо) – р.1930г., с.Ракиловци, прогим., ож.Янка Първанова от с.Светля 3. Еленка – р.1933г., с.Ракиловци, прогимн. 4. Петър – р.1938г., с.Ракиловци, прогимн. 5. Богдан – р.1942г., с.Ракиловци, умр. като дете 6. Богомил – р.1945г., с.Ракиловци, прогимн., умр. като дете От Славка 7. Борис – р.1949г., с.Ракиловци, ср.техн., ел.техник в София от 1973г., ож.Румяна Иванова от с.Градешница, Врачанско III – 4 Сем. Дакуна Костадинова – р.1903г. + Борис Стоимен Пирев от с.Пчелинци Деца: 1. Здравка – с.Пчелинци, прогимн., ож.Василена Зафирова от с.Църна Гора 2. Иван – с.Пчелинци прогимн. 3. Цена – с.Пчелинци, прогимн., ом.Анчо Методиев Цигански от с.Ковачевци

IV – 1 Сем. Добран Николов – р.1905г. + Нона Зарева Стоянова – р.1903г., с.Ковачевци Деца: 1. Йордан – р.1932г., с.Ракиловци, прогимн. 2. Александър – р.1934г., с.Ракиловци, прогимн. IV – 2 Сем. Евлоги Николов – р.1909г., умр.1990г. на 81г. + Рения Арсова – р.1914г., основно, с.Г.Врабча Деца: 1. Тодор – р.1939г., с.Ракиловци, прогимн., миньор, ож.Лидия Стоянова от с.Богдановдол 2. Виктория – р.1945г., с.Ракиловци, ср.гимн., ом.Янко Стоянов – р.1948г., с.Чепино

II – 1 – 2 Сем. Йордан Павлов – р.1918г. + Севда Мицова Панева – р.1919г., основно, с.Ракиловци, умр.1988г. на 69г. Деца: 1. Стамена – р.1947г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Кирил Кръстев – р.1949г., с.Сирищник 2. Динка – р.1949г., с.Ракиловци, ср.гимн., Янко Стоянов – р.1948г., с.Чепино II – 1 – 3 Сем. Руска Павлова – р.1920г. + Станимир Димитров Соколов – р.1919г., прогимн., с.Ракиловци Деца: 1. Драга – р.1943г., с.Ракиловци, ср.гимн. 2. Димитрена – р.1945г., с.Ракиловци, ср.гимн. II – 1 – 4 Сем. Крум Павлов – р.1923г. + Райна Миланова Глоговичка от с.Ковачевци Деца: 1. Марина – р.1946г., София, ср.гимн. 2. Павлина – р.1951г., София, ср.гимн.

II – 1 – 2 – 1 Сем. Стамена Йордан Павлова – р.1947г. + Кирил Кръстев – р.1949г., с.Сирищник Деца: 1. Христина – р.1973г., с.Сирищник 2. Даниела – р.1945г., с.Сирищник II – 1 – 2 – 2 Сем. Динка Йордан Павлова – р.1949г. + Янко Стоянов – р.1948г., с.Чепино Деца: 1. Никола – р.1971г. 2. Владимир – р.1943г. 3. Камен – р.1975г.

III – 3 – 2 Сем. Владимир Стоянов Костадинов – р.1930г. + Янка Първанова от с.Светля Деца: III – 3 – 7 Сем.Б орис Стоянов Костадинов – р.1949г. + Румяна Иванова от с.Градешница, Врачанско Деца:

IV – 1 – 1 Сем. Йордан Добранов Николов – р.1932г. + Бена Ефтимова от с.Косача Деца: 1. Нонка – р.1960г., гр.Темелково, ср.техн., строит. 2. Симеон – р.1962г., гр.Темелково, ср.мин.технич. IV – 1 – 2 Сем. Александър Добранов Николов – р.1934г. + Янка – р.1935г., с.Бохова, Трънско Деца: 1. Никола – р.1962г., гр.Перник, ср.гимн. 2. Елка – р.1964г., гр.Перник, ср.гимн.

IV – 2 – 1 Сем. Тодор Евлогиев Николов – р.1939г. + Лидия Стоянова от с.Богдановдол Деца: 1. Даниела – р.1966г., гр.Радомир, 8 кл. 2. Ивайло – р.1968г., гр.Радомир, 5 кл. 3. Бисер – р.1970г., гр.Радомир, 1 кл. IV – 2 – 2 Сем. Виктория Евлогиева Николова – р.1945г. + Манол Огнянов от София Деца: 1. Огнян – р.1968г., София 2. Силвия – р.1970г., София

16. Род Клинчарски (сведенията за род Клинчарски са дадени от Райчо Стоянов – 1979г.)

Основател на родът Клинчарски е Лазар Клинчарски, преселил се от с.Лобош. Той се оженил за вдовицата Невенка Гьорева Кривошина от с.Ракиловци.

Фам.Лазар Клинчаров – р.1856г., неграм., каменоделец, строител, умр.1925г. на 69г. + Невенка Гьорева Кривошина – р.1858г., с.Ракиловци, неграм., умр.1928г. на 70г. Деца: 1. Стоянчо – р.1900г., с.Ракиловци, основно, майстор строител, умр.1975г. на 75г. 2. Петър – р. 1905 г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., призетен за Стана Петрова от с.Еловдол

I. Сем. Стоянчо Лазаров – р.1900г. + Севетка Димитрова – р.1903г., с.Злогош, Кюстендилско, основно, умр.1977г. на 73г. Деца: 1. Райчо – р.1922г., с.Ракиловци, ср.техн., заварчик в гр.Перник 2. Васка – р.1925г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Георги Миланов – р.1923г., с.Смировдол 3. Невенка – р.1927г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Иван Димитров – р.1927г., София 4. Станимир – р.1933г., с.Ракиловци, прогимн., заварчик, живее в гр.Перник 5. Цветанка – р.1942г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Тодор Пандалеев от с.Изгрев, Плевенско II. Сем. Петър Лазаров – р.1905г. + Стана Петрова – р.1903г., с.Еловдол, основно Деца: 1. Драган – р.1925г., с.Еловдол, прогимн., миньор в с.Жабляно, ж. в с.Еловдол 2. Зорка – р.1927г., с.Еловдол, прогимн., ом.Петър Стоянов Гонев – р.1939г., с.Ракиловци 3. Иван – р.1929г., с.Еловдол, прогимн., машиностроител в София, завод ”6.IX.” 4. Севетка – р.1931г., с.Еловдол, прогимн., ом. в гр.Перник, умр.1974г. 5. Богдана – р.1933г., с.Еловдол, прогимн., ом.Тодор от Кюстендилско

I – 1 Сем. Райчо Стоянчов – р.1922г. + Стана Петрова – р.1928г., с.Милковци, Трънско Деца: 1. Бойко – р.1952г., гр.Перник, ср.техн., механик в топлофикация I – 2 Сем. Васка Стоянчова – р.1925г. + Георги Миланов – р.1923г., с.Смировдол Деца: 1. Стефан – р.1947г., гр.Перник, прогимн., дърводелец-Перник 2. Милан (Милчо) – р.1948г., гр.Перник, прогимн., сондьор гр.Перник 3. Цветанака – р.1951г., гр.Перник, прогимн., раб.обувния завод София I – 3 Сем. Невенка Стоянчова – р.1929г. + Иван Димитров – р.1927г., София Деца: 1. Димитър – р.1957г., София, прогимн., шофьор 2. Радка – р.1960г., гр.Перник, прогимн., здравна служителка I – 4 Сем. Станимир Стоянчов – р.1933г. + Стоянка от с.Смировдол Деца: 1. Тодор – р.1954г., с.Ракиловци, висше, стр.инженер I – 5 Сем. Цветанка Стоянчова – р.1942г. + Тодор Пандалеев – р.1940г., Изгрев, Плевенско Деца: 1. Георги – р.1965г., Изгрев, 8 кл. 2. Силва – р.1971г., Изгрев, 1 кл.

II – 1 Сем. Драган Петров – р.1925г. + Йорданка – р.1926г., с.Еловдол Деца: 1. Георги – р.1960г., с.Еловдол, ср.техн., шофьор, ж.с.Еловдол 2. Румен – р.1962г., с.Еловдол, ср.техн., войник II – 2 Сем. Зорка Петрова – р.1927г. + Петър Стоянов Гонев – р.1939г., с.Ракиловци Деца: 1. Пламен – р.1963г., с.Ракиловци, 2 кл. 2. Надежда – р.1970г., с.Ракиловци, 1 кл. II – 3 Сем. Иван Петров – р.1929г. + Мария от с.Мурено, ж.София Деца: 1. Евгени – р.1962г., София, ср.гимн., войник 2. ♂ – р.1965г., София, 8 кл. II – 4 Сем. Севетка Петрова – р.1931г. + от гр.Перник Деца: II – 5 Сем. Богдана Петрова – р.1933г. + Тодор от Кюстендилско Деца: 1. Кирил – р.1969г., гр.Кюстендил, 5 кл.

17. Род Колеви Фам. Анто Колев Сем. Вена Антова (сведенията са дадени от Васа Миладинова Колева, Славе и Иван Яневи – 1978 и 1979г.)

Родоначалник на този род е някой си Никола (Коле), който имал двама синове: Анто и Стоян. Анто се оженил за Вена Маринкова Кривошина от с.Ракиловци (сестра на Ненко Хранов, който се оженил в гр.Радомир) и имали деца: 1. Тона – р.1869г., с.Ракиловци, неграм., ом.Георги от с.Пчелинци 2. Веле – р. 1871г., с.Ракиловци, неграм., зем.стоп., майстор-строител, умр.1938г. на 67г. 3. Дота – р. 1873г., с.Ракиловци, неграм., ом.Иван Стоянов Къроков (Панев), с.Д.Глоговица 4. Христо – р. 1875г., с.Ракиловци, грамотен, зем.стоп., майстор-строител, умр.1950г. на 75г. 5. Яне – р. 1877г., с.Ракиловци, грамотен, зем.стоп., умр.1954г. на 77г.

I. Сем. Тона Антова – р.1869г. + Георги от с.Пчелинци Деца: 1. Наза – с.Пчелинци, основно, ом.Иван Ковачки от с.Прибой 2. Владимир – с.Пчелинци, основно, питиепродавец в София, умр. 3. Александър – с.Пчелинци, основно 4. Кирил – с.Пчелинци, основно II. Сем. Веле Антов – р.1871г. + Евгена от с.Вранястена Деца: 1. Стефан – р.1888г., основно, търговец с вино, София, убит от жена си 1917г. 2. Магдалена – р.1890г., с.Еловдол, неграм., ом. 1. Петър Стоичков от с.Драгичево 2. Христо (хлебар) от с.Прибой, София 3. Григор – р.1892г., с.Еловдол, основно, гостилничар, хлебар, умр.1930г. на 38г. 4. Кирил – р.1894г., с.Еловдол, основно, питиепродавец, неженен, умр. 5. Борис – р.1896г., с.Еловдол, основно, търговски работник, емигрирал в Франция,, гр.Париж, неженен, умира около 1938г. 6. Велика – р.1898г., с.Еловдол, основно, ом.Георги Иванов, София, умряла 1959г. на 52г. 7. Димитър – р.1903г., с.Еловдол, основно, търговски работник-София-Плевен, умр.1957г. на 54г. 8. Славка – р.1906г., с.Еловдол, прогимн.+2г.стоп., шивачка, ом.Димитър от София, умр.1934г. на 28г. III. Сем. Дота Антова – р.1873г., умр. + Иван Стоянов Къроков (Панев), с.Д.Глоговица, умр. Деца: 1. Йордан – р.1893г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., умр.1977г. на 84г. 2. Димитър (Мицо) – р. 1896г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., умр.1977г. на 84г. 3. Георги – р.1899г., с.Ракиловци, неграм., основно, зем.стоп., умр.1978г. на 82г. 4. Серги – р.1902г., с.Ракиловци, основно, неженен, умр.1964г. на 65г. IV. Сем. Христо Антов – р.1873г. + Симеонка Апостолова Гущерова от с.Ракиловци Деца: 1. Параскева – р.1897г., с.Ракиловци, неграм., ом.Илия Котев Тончов от с.Ракиловци 2. Николай – р.1899г., с.Ракиловци, основно, готвач-ресторант, София, умр.1970г. на 72г. 3. Александър – р.1901г., с.Ракиловци, основно, сервитьор, София, убит при спор 1916г. 4. Величко – р.1903г., с.Ракиловци, основно, сервитьор, София, убит при спор 1916г. 5. Павел – р.1905г., с.Ракиловци, прогимн., зем.стоп. 6. Кремена – р.1908г., с.Ракиловци, основно 7. Севетка – р.1911г., с.Ракиловци, основно 8. Симеон – р.1913г., с.Ракиловци, прогимн., 1974г. убит при скарване от Стоьо Зарев Мемчурски, 1969г. V. Сем. Яне Антов – р.1877г. + Пена Анева Секиранска – р.1877г., с.Лобош, неграм. Деца: 1. Василка – р.1899г., с.Ракиловци, неграм., ом.Антон Георгиев – р.1902г., с.Калища, основно 2. Рилка – р.1902г., с.Ракиловци, умряла на 8г. 3. Катеринка – р.1906г., с.Ракиловци, основно, ом.Васил Младенов Влашкин – р.1905г., с.Лобош, прогимн. 4. Славе – р.1908г., с.Ракиловци, основно, дърводелец, ж.София, пенсионер 5. Иван – р.1911г., с.Ракиловци, прогимн., готвач, работник, пенсионер 6. Райка – р.1913г., с.Ракиловци, умр. на 3г. 7. Павел – р.1915г., с.Ракиловци, висше иконом., счетоводител, умр.1973г. на 58г.

I – 1 Сем. Наза Гергиева + Иван Ковачки от с.Прибой Деца: 1. Вера 2. Кольо 3. Марика I – 2 Сем. Владимир Гергиев + Ирина от с.Пчелинци Деца: 1. Арсо 2. Петър 3. Йорданка 4. Марика I – 3 Сем. Александър Гергиев + Мара от Македония Деца: 1. Васил 2. Вера I – 4 Сем. Кирил Гергиев + Денка от с.Пчелинци Деца: 1. 2. 3. Вена

II – 1 Сем. Стефан Велев – р.1888г. + Мария от Пазарджийско Деца: нямат II – 2 Сем. Магдалена Велева – р.1890г. + 1. Петър Стоичков от с.Драгичево 2. Христо (хлебар) от с.Прибой, София Деца: От Петър 1. Диман – р.1916г., с.Драгичево, прогимн., ж.п. служител, пенсионер 2. Неделка – р.1918г., с.Драгичево, прогимн., раб.ДМЗ Ленин, пенсионер От Христо 3. Славка – като девойка работила в шапкарски магазин на ул.Алабин, София, където при пожар от бензин в мазето изгоряла 4. Станчо – като тухлар бил затрупан от земя и умрял в София II – 3 Сем. Григор Велев – р.1892г. + Суса Янева Табакова – р.1895г., с.Ракиловци, основно, умр.1932г. на 37г. Деца: 1. Стефан (Стефчо) – р.1920г., София, ср.гимн.+2г. техн., машинен техник Хлебозавод 2, София 2. Велчо – р.1923г., София, ср.търговско, офицер-поручик, убит 1945г. на Драва, Унгария на 22г. 3. Руска – р.1926г., София, ср.гимн., учителка, умр.1959г. на 24г. 4. Райко (Райчо)– р.1927г., София, висше иконом., търговски консул в Танзания, Ливан, умр.1991г. на 65г. II – 6 Сем. Велика Велева – р.1898г., умр. 1951г. + Георги Иванов – р.1890г., София, основно, умр.1944г. на 54г. Деца: 1. Владимир – р.1925г., София, ср.техн., ом.Йорданка Георгиева – р.1929г., с.Борован, Врачанско 2. Стоян – р.1927г., София, прогимн., ож.Надежда Иванова 3. Анастасия – р.1929г., София, прогимн., ом.Асен Иванов – р.1926г., София II – 7 Сем. Димитър Велев – р.1903г., умр.1957г. на 54г. + Верка от гр.Дупница Деца: 1. Петър – р.1929г., София, ср.техн. 2. II – 8 Сем. Славка Велева – р.1906г., умр. 1934г. на 28г. + Димитър от София Деца: 1. Николай – р.1931г., София, ср.гимн.

II – 3 – 1 Сем. Стефан Григоров Велев – р.1920г. + Славка Николова – р.1922г., София, ср.търг., счетоводител Деца: 1. Николай – р.1943г., София, ср.гимн. + 2г. техн., машинен техник 2. Беатриче – р.1946г., София, висше филология II – 3 – 4 Сем. Райко Григоров Велев – р.1927г. + Пенка Петрова– р.1927г., с.Доброславци, Софийско, ср.гимн. Деца: 1. Юла – р.1955г., София, висше биология 2. Григор – р.1964г., Танзания, ср.гимн., висше военно, офицер

II – 6 – 1 Сем. Владимир Георгиев – р.1925г. + Йорданка Георгиева – р.1929г., с.Борован, Врачанско Деца: 1. Радослав – р.1954г., София, ср.техн. 2. Веселин – р.1963г., София, ср.техн. II – 6 – 2 Сем. Стоян Георгиев – р.1927г. + Надежда Иванова Деца: няма II – 6 – 3 Сем. Анастасия Георгиева – р.1929г. + Асен Иванов – р.1926г., София Деца: 1. Иван – р.1950г. 2. Георги – р.1952г. 3. Божидара – р.1953г.

II – 3 – 1 – 1 Сем. Николай Стеф. Григоров Велев – р.1943г. + Евгения (Жени) Ктъстева – р.1951г., София, ср.гимн. + 2г. икон.техн. Деца: 1. Радослава – р.1971г., София 2. Красимир – р.1973г., София II – 3 – 1 – 2 Сем. Беатриче Стеф. Григорова Велева – р.1946г.+ 1. 2. Николай Петров – р.1943г., София, ср.техн. Деца: 1. Стефан – р.1975г., София 2.

II – 3 – 4 – 1 Сем. Юла Райкова Григор Велева – р.1955г. + Деца: 1.

Случка из живота на Стефан Велев

На един Великден Стефан намерил оставено дете пеленаче пред вратата на дюкяна си, ул.Цар Борис I 55. Той взел детето, показал го на жена си и казал, че много приличал на него. Жена му помислила, че той е ходил при друга жена, от която е това дете и от ревност убила мъжа си. Такъв е края на Стефан Велев, който бил способен и богат търговец на вина и имал най-големия винен склад в София.

IV – 1 Сем. Параскева Христова – р.1897г., умр.1976г. на 79г. + Илия Котев Тончов – р.1897г., с.Ракиловци, основно, умр.1965г. на 67г. Деца: 1. Стоян – с.Ракиловци 2. Крум – с.Ракиловци, слезал от рейса и в мъглата се заблудил към полето и там се одавил в един кладенец 3. Славка – с.Ракиловци, ом. в с.Косача IV – 2 Сем. Николай Христов – р.1899г., умр.1970г. на 72г. + Васа Васа Миладинова Белилова – р.1901г., с.Ракиловци, основно, умр.1988г. на 87г. Деца: 1. Христо – р.1921г., с.Ракиловци, висше, минно-геоложко, инженер 2. Славка – р.1923г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Огнян Йордан Ангелов Соколов – р.1925г., с.Ракиловци 3. Йорданка – р.1925г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Димитър, София, умр.1978г. на 70г. 4. Лора – р.1927г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Никола от с.Трекляно, прогимн. IV – 5 Сем. Павел Христов – р.1905г., умр.1974г. на 70г. + Ветка Милева Андреина – р.1902г., с.Сирищник, умр.1958г. на 56г. Деца: 1. Иван – р.1926г., с.Ракиловци, прогимн.+2г.техн., ож.Евдокия Петрова от с.Ракиловци 2. Петър – р.1929г., с.Ракиловци, прогимн., ож.Венетка Петрова – р.1929г., с.Добридол 3. Бояна – р.1932г., с.Ракиловци, прогимн., неомъжене, умр.1958г. на 26г. 4. Цветанка – р.1935г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Павел – р.1932г., с.Егълница 5. Роза – р.1937г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Стоян Големинов – р.1935г., с.Гълъбник 6. Йордан – р.1942г., с.Ракиловци, прогимн., ож.Йорданка – р.1944г., с.Драгичево IV – 6 Сем. Кремена Христова – р.1908г. + Деца: IV – 7 Сем. Севетка Христова – р.1911г. + Петър Георги манов Чинганов – р.1914г., с.Ракиловци, основно, умр.1960г. Деца: IV – 8 Сем. Симеон Христов – р.1913г. + Йовка Стоянова Игнятова – р.1918г., с.Ракиловци Деца: 1. Георги – р.1940г., с.Ракиловци, ср.гимн., ож.Таска Петрова от с.Поцърненци 2. Мария – р.1944г., с.Ракиловци, ср.гимн., ом.Иван Владимиров – р.1941г., с.Дрен, основно 3. Стефанка (Стефка) – р.1950г., с.Ракиловци, ср.проф., ом.Методи Петров – р.1921г., с.Беланица, основно

IV – 2 – 1 Сем. Христо Николов – р.1921г. + Горянка – р.1921г., гр.Перник, ср.гимн. Деца: 1. Тодор – р.1951г., гр.Перник, ср.гимн. 2. Татяна – р.1953г., гр.Перник. ср.гимн. IV – 2 – 2 Сем. Славка Николова – р.1923г. + Огнян Йордан Ангелов Соколов – р.1925г., с.Ракиловци Деца: 1. Стейка – р.1947г., с.Ракиловци, ср.гимн., счетоводител IV – 2 – 3 Сем. Йорданка Николова – р.1925г. + Димитър – р.1908г., София, умр.1978г. на 70г. Деца: 1. Виолета– р.1950г., София, висше медиц., лекарка IV – 2 – 4 Сем. Лора Николова – р.1927г. + Никола от с.Трекляно, прогимн. Деца: 1. Анета– р.1954г., гр.Перник, ср.гимн. 2. Весела – р.1958г., гр.Перник, ср.гимн.

IV – 5 – 1 Сем. Иван Павлов Христов – р.1926г. + Евдокия Петрова – р.1935г., с.Ракиловци, ср.техн., ж.гр.Перник Деца: 1. Камен – р.1958г., гр.Перник, ср.техн., умр.1988г., убит от панела в гр.Перник 2. Петър – р.1965г., гр.Перник, 5 кл. IV – 5 – 2 Сем. Петър Павлов Христов – р.1929г. + Венетка Петрова – р.1929г., с.Добридол Деца: 1. Кнежана – р.1955г., гр.Перник, ср.гимн. 2. Здравко – р.1957г., гр.Перник, ср.техн. IV – 5 – 4 Сем. Цветанка Павлова Христова – р.1935г. + Павел – р.1932г., с.Егълница Деца: 1. Юлиян – р.1966г., гр.Перник, 5 кл. 2. Милена – р.1970г., гр.Перник, 2 кл. IV – 5 – 5 Сем. Роза Павлова Христова – р.1935г. + Стоян Големинов – р.1935г. от с.Гълъбник Деца: 1. Виктор – р.1959г., гр.Перник, ср.техн. 2. Аделина – р.1962г., гр.Перник, ср.гимн. IV – 5 – 6 Сем. Йордан Павлов Христов – р.1942г. + Йорданка – р.1944г., с.Драгичево Деца: 1. Венетка – р.1971г., гр.Перник, 2 кл.

IV – 8 – 1 Сем. Георги Симеонов Христов – р.1940г. + Таска Петрова – р.1935г., с.Поцърненци Деца: 1. Мая – р.1962г., гр.Радомир, 10 кл. 2. Валери – р.1966г., гр.Радомир, 7 кл. IV – 8 – 2 Сем. Мария Симеонова Христова – р.1944г. + Иван Владимиров – р.1941г., с.Дрен Деца: 1. Румен – р.1964г., гр.Радомир, ср.техн. 2. Владимир – р.1968г., гр.Радомир, уч. 3. Симион – р.1970г., гр.Радомир, уч. IV – 8 – 3 Сем. Стефанка Симеонова Христова – р.1950г. + Методи Петров – р.1921г., с.Беланица, основно Деца: 1. Бойко – р.1976г., гр.Радомир 2. Веселин – р.1979г., гр.Радомир

V. Фам. Яне Антов – р.1877г., умр.1954г. на 77г. + Пена Анева Секиранска – р.1877г., с.Лобош, неграм. V – 1 Сем. Василка Янева – р.1899г., умр.1969г. на 70г. + Антон Георгиев – р.1902г., с.Калища, основно Деца: 1. Васил – р.1923г., с.Ракиловци, прогимн., дърводелец 2. Георги – р.1926г., с.Калища, прогимн., заводски работник 3. Кирил – р.1928г., с.Калища, прогимн., стругар V – 3 Сем. Катеринка Янева – р.1906г.+ Васил Младенов Влашкин – р.1905г., с.Лобош, прогимн. Деца: 1. Младен – р.1942г., с.Лобош, ср.търговско, счетоводител 2. Кирил – р.1945г., с.Лобош, висше икономич. 3. Иван – р.1947г., с.Лобош, прогимн., ср.гимн., зав.работник V – 4 Сем. Славе Янев – р.1908г., умр.1981г. на 73г.+ Севда Кирова Табакова – р.1909г., с.Ракиловци, осн., ж.София, умр.1988г. на 79г. Деца: 1. Мариана – р.1933г., с.Лобош, висше, стр.инж. V – 5 Сем. Иван Янев – р.1911г.+ Василка Николова Мицева – р.1914г., с.Ракиловци, основно Деца: 1. Живко – р.1941г., София, ср.техн., инспектор на бензиностанции 2. Нада – р.1943г., София, ср.гимн.+2г., мед.сестра V – 7 Сем. Павел Янев – р.1915г., умр.1973г. на 58г. + Анастасия Христова – р.1912г., с.Мирково, Пирдопско Деца: 1. Лиляна – р.1939г., София, висше иконом., счетоводител в БДЖ 2. Янко – р.1941г., София, ср.техн., техник-инструктор в БДЖ 3. Виолета – р.1947г., София, ср.гимн., чиновник в БДЖ

V – 4 – 1 Сем. Мариана Славева – р.1933г. + инж.Иван Христов Топалов – р.1933г., гр.Русе – строителен хидроинженер, оранжерии, умр.1992г. на 59г. Деца: 1. Славе – р.1956г., София, висше строит. 2. Росица – р.1959г., София, висше строит.

V – 5 – 1 Сем. Живко Иванов – р.1941г.+ Маргарита Николова – р.1945г., гр.Карлово, висше икономическо Деца: 1. Николай – р.1969г., София, уч.8 кл. V – 5 – 2 Сем. Надка Иванова – р.1943г.+ Тодор Георгив Таков – р.1935г., с.Ломни Деца: 1. Иван – р.1962г., София, ср.гимн. 2. Георги – р.1964г., София, уч.8 кл.

V – 7 – 1 Сем. Лиляна Павлова – р.1939г. + Христо Захариев – р.1939г., София, ср.техн. Деца: 1. Захари – р.1966г., София, уч.6 кл. 2. Павел – р.1968г., София, уч.3 кл. V – 7 – 2 Сем. Янко Павлов – р.1941г. + Росица Григорова – р.1947г., с.Поибрене, Пирдопско, висше агрономическо Деца: 1. Павел – р.1968г., София, уч.3 кл. 2.

II. Фам. Дота Антова Колева – р.1873г., умр. + Иван Стоянов Къроков (Панев), с.Д.Глоговица, умр., родът е описан в род Паневи

Фам. Стоян Колев

Фам. Стоян Колев + Деца: 1. Йове (Иван) – с.Ракиловци, неграм., зем.стоп., умр. 2. Росица – с.Ракиловци, неграм., ом.Ане Гръчки от с.Лобош

I. Сем. Йове Стоянов Колев – р.1855г. + Донка Аризанова – р.1858г. от с.Ковачевци Деца: 1. Симеон – р.1875г., с.Ракиловци, основно, бакалин в с.Сирищник, преселил се в София 1912г., гостилничар, умр.1946г. на 71г. 2. Николай – р.1882г., с.Ракиловци, основно, осиновен в с.Сирищник от Стоил 3. Георги – р.1884г., с.Ракиловци, основно, работни по ж.п.линии, убит при скарване

I – 1 Сем. Симеон Иванов Ст. Колев – р.1875г. + Радка Миладинова – р.1876г. от с.Сирищник (сестра на Симе Миладинов, мелничар) Деца: 1. Сегри – р.1903г., с.Сирищник, 5 кл. Мех.техн., шофьор, умр.1962г. на 59г. 2. Катинка – р.1905г., с.Сирищник, прогимн. + стоп. у-ще, шивачка, пенсионер 3. Васил – р.1907г., с.Сирищник, прогимн., готвач-ресторант, умр.1969г. на 62г. 4. Евдокия – р.1910г., с.Сирищник, 5 гимн.кл., шивачка бълг.бродерия, пенсионер 5. Йорданка – р.1913г., София, прогимн. + стоп.у-ще, шивачка, умр.1960г. на 47г. 6. Иван – р.1915г., София, ср.гимн., началник ж.п. управление 7. Стефан – р.1920г., София, муз.гимназия, хорист в хоровата капела, София I – 2 Сем. Николай Иванов Ст. Колев – р.1882г (осиновен-Стоилков), умр.1970г. на 88г. + Евгена Велева – р.1883г., с.Пещера, умр.1969г. на 86г. Деца: 1. Райчо – р.1903г., с.Сирищник, основно, обущар, преселил се в София 1925г., умр.1978г. на 74г. 2. Цветанка – р.1905г., с.Сирищник, основно, ом.Драган Ив.Пейчов – р.1904г., с.Еловдол, основно, преселил се в София 1925г., умр.1961г. на 57г. I – 3 Сем. Георги Иванов Ст. Колев – р.1884г.+ Люба Васева Чингенева – р.1876г. от с.Ракиловци Деца: 1. Костадинка – р.1906г., с.Ракиловци

I – 1 – 1 Сем. Серги Симеонов – р.1903г. + Славка Филипова Деца: 1. Симеон 2. Мария 3. Иванка I – 1 – 2 Сем. Катинка Симеонова – р.1905г. + Никола Димитров Соколов – р.1909г., с.Треакче, Македония Деца: 1. Николай – р.1943г., София, висше икономич. I – 1 – 3 Сем. Васил Симеонов – р.1907г. + Мария – р.1908г., гр.Русе Деца: 1. Радка 2. Юлия I – 1 – 4 Сем. Евдокия Симеонова – р.1910г. + Тодор Самарджиев – р.1909г., София Деца: 1. Костадин 2. Владимир I – 1 – 5 Сем. Йорданка Симеонова – р.1913г. + Димитър Балабанов – р.1912г., гр.Ловеч Деца: 1. Христо I – 1 – 6 Сем. Иван Симеонов – р.1915г. + Д-р Иванка Деца: 1. Йордан – р.1961г., София, ср.гимн. (английски) I – 1 – 7 Сем. Стефан Симеонов – р.1920г. + Цветанка Деца: 1. Екатерина

I – 1 – 2 – 1 Сем. Николай Ников Соколов – р.1943г. + Сашка Якимова – р.1945г., София, висше, бълг.литература Деца: 1. Явор – р.1971г., София 2. Калин – р.1976г., София

I – 2 – 1 Сем. Райчо Николов Иванов – р.1903г. + Надежда Минкова Савева – р.1909г., с.Ковачевци, основно Деца: 1. Милка – р.1931г., с.Сирищник, ср.гимн., счетоводителка, гр.Перник 2. Цветанка – р.1934г., с.Сирищник, ср.техн., шивачка – “Витоша” I – 2 – 2 Сем. Цвертанка Николова Иванова – р.1905г. + Драган Ив.Пейчов – р.1904г., с.Еловдол, основно Деца: 1. Иван – р.1934г., София, незав.ср.гимн., свинегледач, кв.Бояна 2. Евдокия – р.1935г., София, ср.гимн., домакиня

I – 2 – 1 – 1 Сем. Милка Райчова Николова – р.1931г. + Димитър Георгиев Бабов – р.1929г. с.Сирищник Деца: 1. Райко – р.1952г., гр.Перник, висше инженер (завършил с отличие) 2. Георги – р.1952г., гр.Перник, ср.техн., стр.техник I – 2 – 1 – 2 Сем. Цветанка Райчова Николова – р.1931г. + Ангел Георгиев Ангелов – р.1927г., с.Борика, Ихтиманско, висше, учител Деца: бездетни

I – 2 – 2 – 1 Сем. Иван Драганов Пейчов – р.1934г. + 1. Петрана от София 2. циганка от София Деца: От Петрана 1. Драгомир – р.1959г., София От втората жена няма деца I – 2 – 2 – 2 Сем. Евдокия Драганова Пейчова – р.1935г. + Иван – р.1933г., София Деца: 1. Величко – р.1961г., София, ср.гимн.

I – 2 – 1 – 1 – 1 Сем. Райко Димитров Георгиев – р.1952г. + Емилия Иванова – р.1953г., гр.Перник, полувисше, мед.сестра Деца: 1. Милена – р.1977г., гр.Перник I – 2 – 1 – 1 – 2 Сем. Георги Димитров Георгиев – р.1952г. + Йорданка Милева – р.1954г., гр.Перник, ср.гимн., счетоводител Деца: 1. Димитринка – р.1979г., гр.Перник

18. Род Кривошиини Фам. Гьоре Маринков Сем. Стоянчо Гьорев (сведенията са дадени от Евда Стоичкова, Славо Италианска – 23.VI.1978г.)

Родоначалник на този род е Маринко Кривошиин, който имал деца: Гьоре, Златко, Златан, Иван, Рано, Васо и четири дъщери, чиито имена не се помнят, но една от тях е била омъжена в родът Миьови, вероятно за Динете Миьов.

Фам. Гьоре Маринков + Деца: 1. Стоянчо – р.1851г., с.Ракиловци, неграм., зем.стоп., умр. 2. Стоименка – р.1855г., с.Ракиловци, неграм., ом.Груе Танев Тупанджийски – р.1853г., с.Ракиловци, умр. 3. Невенка – р.1858г., с.Ракиловци, неграм., ом. 1. Николай Генев Люспов, с.Ракиловци 2. Лазар Клинчаров от с.Лобош 4. Цвета – р.1862г., с.Ракиловци, неграм., осиновена от Стойне и Гона Митови, с.Ракиловци, ом.Васе Пейчов Бусев от с.Лобош

I. Сем. Стоянчо Гьорев – р.1851г. + Пена Стоянова Къргова (сестра на Иван Томанов Панев) от с.Д.Глоговица Деца: 1. Мара – р.1885г., с.Ракиловци, неграм., домакиня, умр.1976г. на 91г. II. Сем. Стоименка Гьорева – р.1855г. + Груе Танев Тупанджийски – р.1853г., с.Ракиловци Деца: 1. Сова – р.1884г., с.Ракиловци, неграм., ом.Никола (Коле) Тошев Грънчарски, с.Сирищник 2. Евгена – р.1886г., с.Ракиловци, неграм., ом.Георги Радев от гр.Дупница 3. Цвета – р.1888г., с.Ракиловци, неграм., ом. в София 4. Пане – р.1890г., с.Ракиловци, неграм., неженен, умр. III. Сем. Невенка Гьорева – р.1858г. + 1. Николай Генев Люспов, с.Ракиловци 2. Лазар Клинчаров от с.Лобош Деца: От Николай 1. Методи – р.1892г., с.Ракиловци, основно, ратай, убит в Турската война 1913г. 2. Райна – р.1894г., с.Ракиловци, основно, ом. 3. Анани – р.1896г., с.Ракиловци, основно, ратай, учил.слуга, умр.1972г. на 76г. От Лазар 4. Стоянчо – р.1900г., с.Ракиловци, основно, майстор строител, умр.1975г. на 75г. 5. Петър – р.1905г., с.Ракиловци, основно, ратай, призетен за Стана Петрова – р.1903г., с.Еловдол IV. Сем. Цвета Гьорева – р.1862г., умр.1947г. на 85г. + Васе Пейчов Бусев – р.1864г., с.Лобош, умр.1909г. на 45г Деца: 1. Толфан (Тоно) – р. 1895г., с.Ракиловци, осн., кръчмар, бакалин, умр. 1971г. на 76 г. 2. Георги (Гоше) – р. 1898г., с.Ракиловци, основно, фурнаджия в цим.завот Батановци, пенсинер, умр. 1979 г. ма 81г. 3. Владимир (Владо) – р. 1901г., с.Ракиловци, основно, бакалин в Батановци 4. Кирил (Киро) – р. 1904г., с.Ракиловци, основно, майстор строител, мелничар, умр. 1976г. на 72 г.

I – 1 Сем. Мара Стоянчова – р.1885г. + 1. Антон Чимулино – р.1882г., с.Челуни,обл.Удинска, Италия, умр.1912г. 2. Стоичко Генински от с.Ковачевци Деца: От Антон 1. Славе – р. 1908г., с.Ракиловци, прогимн., 4 и 5 кл. гимн., дърводелец, енциклопедист, изобретател, умр.1992г. на 82г. 2. Милка – р. 1910г., с.Ракиловци, основно, ом.Йордан Митев от с.Чепино От Стоичко 3. Евда – р.1916г., с.Ракиловци, основно, неомъжена 4. Пенка – р.1922г., с. Ракиловци, прогимн., ом.Димитър Христов – р.1920г., София, ср.гимн. 5. Борис – р.1924г., с. Ракиловци, прогимн. + доп.зем.у-ще, с.Косача, ож.Парашкева Аркадаш, румънка 6. Люба – р.1926г., с. Ракиловци, прогимн., ом.Кирил Драгомиров Миьов, с.Ракиловци

I – 1 – 1 Сем. Славе Италиански – р.1908г. + Евда Стоилова Соколова – р.1910г., с.Ракиловци, основно, умр.1991г. на 81г. Деца: 1. Антони (Тони) – р.1933г., с.Ракиловци, ср.спец., изобретател, ел.техник и др. 2. Еленка (Ленче) – р.1945г., с.Ракиловци, висши юридическо, чиновник АПК-Ковачевци I – 1 – 2 Сем.Милка Италианска (Антонова) – р.1910г. + Йордан Митев от с.Чепино Деца: От Стоичко 1. Кирил – р.1933г., с.Чепино, основно, преселил се в с.Жабляно От Йордан 2. Станимир – р.1945г., с.Чепино, прогимн. 3. Станка – р.1950г., с.Чепино, прогимн. I – 1 – 4 Сем .Пенка Стоичкова – р.1922г. + Димитър Христов – р.1920г., София, ср.гимн. Деца: бездетни I – 1 – 5 Сем. Борис Стоичков – р.1924г. + Парашкева Аркадаш – р.1939г., Румъния, полувисше, лаборантка Деца: 1. Ирена – р.1967г., София, уч-ка англ.гимназия I – 1 – 6 Сем. Люба Стоичкова – р.1926г. + Кирил Драгомиров Миьов – р.1927г., с.Ракиловци, прогимн. Деца: 1. Данаил – р.1947г., с.Ракиловци, прогимн. 2. Николай – р. 1952г., с.Ракиловци, ср.техн.

I – 1 – 1 – 1 Сем. Антони Славев – р.1933г. + Иванка Цветкова – р.1941г., с.Върба, Радомирско, прогимн. Деца: 1. Лора – р.1965г., с.Ваксево, Кюстендилско, уч-ка 7 кл. 2. Евелина – р.1972г., с.Ваксево, Кюстендилско I – 1 – 1 – 2 Сем. Еленка Славева – р.1945г. + Славчо Крумов Лукарски – р.1945г., с.Лобош, ср.техн., техник Деца: 1. Ивайло – р.1972г., с.Ковачевци 2. Явор – р.1976г., с.Ковачевци

Случка из живота на Мара Стоянчова Кривошиина

Тя се е омъжвала два пъти. Първият път за Антония от Италия, който заедно с група италианци са дялали камъни в с.Ракиловци за ж.п. тунели и моста в с.Калища през 1908-1910г. От този брак има две деца: Славе и Милка. Антония бил по-културен човек , имал и по-други разбирания за живота и не бил така пестелив като българските селяни по това време. Внасял малко пари в семейството. Бащата на Мара – Стоянчо не харесвал зет си и убедил дъщеря си да го остави. Тя се съгласила, но как да се освободи от Антония? Наскоро той се разболял тежко и бил прикован на легло. Тогава вместо да го лекува, Мара затваря прозорците, запалва една низа люти чушки, заключва вратата и оставя вътре болния, който се задушава от лютия въздух и умира. След няколко години умира и бащата на Мара. По-късно тя се омъжва втори път за Стоичко Генински от с.Ковачевци, известен като Стоичко – лудия. Бил е ерген. От него Мара има четири деца: Евда, Пенка, Борис и Люба. Дъщерята на Мара от първият брак – Милка била вече хубава мома. Стоичко я изнасилва и тя забременява. Братът на Милка – Славе не понася опозоряването на сестра си и семейството му, застрелва Стоичко. Съдът оправдава Славе. Милка ражда момче (Кирил) и после се омъжва в с.Чепино.

Фам. Златко Маринков

Сем. Златко Маринков + Елена Денева – р.1817г., с.Поцърненци, неграм., умр1926г. на 109г. Деца: 1. Стоичко – р.1856г., с.Ракиловци, неграм., преселил се в гр.Кюстендил, умр. 2. Костадин – р.1859г., с.Ракиловци, неграм., зем.стоп., умр.1947г. на 85г. 3. Аница – р.1862г., с.Ракиловци, неграм. 4. Наза – р.1864г., с.Ракиловци, неграм., умр.1919г. на 55г., ом.Мите Апостолов Боров – р.1864г., с.Ракиловци

I. Сем. Стоичко Златков – р.1856г. + 1. 2. Мария от гр.Кюстендил Деца: 1. Владимир (Владо) – р. 1886г., гр.Кюстендил, прогимн., четник в четата на Ильо Войвода 2. Георги – р. 1888г., гр.Кюстендил, прогимн. 3. Кирил – р. 1890г., гр.Кюстендил, прогимн. 4. Славка – р. 1892г., гр.Кюстендил, прогимн. II. Сем. Костадин Златков – р.1859г. + Стоянка Апостолова Дакордиева – р.1864г., с.Ракиловци, неграм., умр.1933г. на 65г. Деца: 1. Параскева – р.1883г., с.Ракиловци, неграм., умр.1951г. на 68г., ом.Владимир Ангелов Соколов – р.1882г.от с.Ракиловци, умр.1957г. на 75г. 2. Харалампи (Лачко)– р.1885г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., работник, умр.1970г. на 85г. 3. Безистена – р.1897г., с.Ракиловци, основно, ом.Кирил Петрунов Динов от с.Ракиловци 4. Павла – р.1902г., с.Ракиловци, основно, 1. Георги Димитров Соколов, с.Ракиловци 2. Яне Опашинов, с.Радибош II. Сем. Наза Златкова – р.1859г. + Мите Апостолов Боров – р.1864г., с.Ракиловци, умр.1928г. на 64г. Деца: 1. Докуна – р.1889г., с.Ракиловци, неграм., ом.Гиго Бонев Табаков, с.Ракиловци 2. Ена – р.1891г., с.Ракиловци, неграм., ом.Иван Тончов от с.Ракиловци 3. Гева – р.1893г., с.Ракиловци, неграм., неомъжена, умира 1915г. 4. Райчо – р.1895г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., работник, умр.IV.1983г. на 88г. 5. Милен – р.1897г., с.Ракиловци, основно, работник, убит като войник 1917г. 6. Мара – р.1899г., с.Ракиловци, основно, ом.Серги Антанасов от с.Сирищник 7. Ренгия – р.1901г., с.Ракиловци, основно, ом.Райчо Тошев от с.Сирищник

II – 1 Сем. Параскева Костадинова – р.1883г. + Владимир Ангелов Соколов – р.1882г., с.Ракиловци, умр.1957г. на 75г. Деца: 1. Митра (Димитрена) – р.1906г., с.Ракиловци, основно, ом.Димитър Николов Пулев от с.Лобош 2. Иван – р.1911г., с.Ракиловци, ср.техн., техник 3. Никола – р.1919г., с.Ракиловци, прогимн., шофьор, обгорено лице, заминал в Париж за лек, умр.1979г. на 53г. 4. Илия (Иле) – р.1921г., с.Ракиловци, ср.икономич., инспектор ЦКС 5. Ангел (Геле) – р.1924г., с.Ракиловци, основно, умствено недоразвит, ж.в манастирско общежитие 6. Росица – р.1929г., с.Ракиловци, ср.иконом., ом.Йото Димитров от с.Д.Беговица, Врачанско, ср.техн., ж.п.машинист II – 2 Сем. Харалампи Костадинов – р.1885г. + Наза Ненкова Панева – р.1887г., с.Ракиловци, неграм., умр.1948г. на 61г. Деца: 1. Йорданка – р.1910г., с.Ракиловци, основн., ом. 1. Борис Христов от с.Калища 2. Боян Диреков от с.Д.Раковец 2. Орсанда – р.1914г., с.Ракиловци, неграм., умствено слабо развита, неомъжена, умр.1993г. на 79г. 3. Анка – р.1916г., с.Ракиловци, основно, неомъжена 4. Димитър – р.1919г., с.Ракиловци, прогимн., военен старшина, кооп.касиер, стр.раб. 5. Лиляна – р.1921г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Кирил Христов от с.Пасарел, шофьор 6. Кремена – р.1925г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Боян от София, разведена II – 3 Сем. Безистена Костадинова – р.1897г. + Кирил Петрунов Динов – р.1895г., с.Ракиловци Деца: 1. Вергинка – р.1922г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Тодор Драгомиров Миьов – р.1895г., с.Ракиловци 2. Крум – р.1924г., с.Ракиловци, прогимн. 3. Лалка – р.1926г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Стоян от с.Богдановци 4. Стоянка – р.1931г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Иван Кирилов Соколов от с.Ракиловци 5. Стамена – р.1938г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Кирил Стоичков Кривошиин от с.Ракиловци II – 4 Сем. Павла Костадинова – р.1902г. + 1. Георги Димитров Соколов от с.Ракиловци 2. Яне Опашинов от с.Радибош Деца: От Славе 1. Крум 2. Нонка 3. Миланка От Яне 4. Захаринка

II – 2 – 1 Сем. Йорданка Харалампиева – р.1910г. + 1. Борис Христов от с.Калища 2. Боян Диреков от с.Д.Раковец Деца: От Борис 1. Иван – р.1933г., с.Калище, прогимн., дърводелец 2. Димитър – р.1936г., с.Калище, прогимн., компресьорист II – 2 – 4 Сем. Димитър Хар.Вучков – р.1919г. + Здравка Найденова Табакова – р.1921г., с.Ракиловци, прогимн. Деца: 1. Костадин (Коце) – р.1943г., София, висше, машинен инженер 2. Надежда (Нада) – р.1945г., София, ср.гимн. + 2г.техн., проектант 3. Нона – р.1955г., с.Ракиловци, висше, биология, учителка II – 2 – 5 Сем. Лиляна Хар.Вучкова – р.1921г. + Кирил Христов от с.Пасарел Деца: 1. Любомир – р.1948г., София, ср.спец., механик

II – 2 – 4 – 1 Сем. инж.Костадин Димитров Вучков – р.1943г. + Емилия Найденова Панева – р.1952г., София Деца: 1. Здравка – р.1972г., София 2. Емил – р.1977г., София II – 2 – 4 – 2 Сем. Надежда Димитрова Вучкова – р.1945г. + Стефан Ив.Стефанов – р.1940г., Чирианско, висше инженер+висше иконом. Деца: 1. Тотка – р.1968г., гр.Ст.Загора 2. Иванка – р.1975г., гр.Ст.Загора II – 2 – 4 – 3 Сем. Нона Димитрова Вучкова – р.1955г. + Велин Маринов – р.1952г., с.Сухиндол, ср.техн. Деца: 1. Елисавета – р.1990г., София

Фам. Златан Маринков

Сем. Златан Маринков + Стойна Соколова от с.Ракиловци Деца: 1. Мине – р.1855г., с.Ракиловци, неграм., зем.стоп., майстор-дърводелец и строител, умр.1944г. на 89г 2. Зана – р.1859г., с.Ракиловци, неграм., ом.Рангел Ненков Мемчурски от с.Ракиловци, умр. 3. Христо – р.1870г., с.Ракиловци, неграм., зем.стоп., умр.1905г. на 35г.

I. Сем. Мине Златанов – р.1859г. + Зорка, умр. Деца: 1. Ристена – р.1880г., с.Ракиловци, неграм., умр.1932г. на 52г., ом.Боне Стойнев Куларски от с.Ковачевци 2. Димитър – р.1890г., с.Ракиловци, основно, стражар в София, умр.1962г. на 72г. 3. Господин – р.1893г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., майстор строител, умр.1959г. 4. Ракина – р.1895г., с.Ракиловци, основно, ом.Тодор Динков от с.Ракиловци, без деца

II. Сем. Зана Златанова – р.1859г. + Рангел Ненков Мемчурски от с.Ракиловци Деца: 1. Ана – р.1881г., с.Ракиловци, неграм., ом.Томан Иванчев, с.Калища 2. Цвета – р.1884г., с.Ракиловци, неграм., ом.Милен Мицев, с.Ракиловци 3. Заре – р.1886г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., кмет и др., умр. 4. Костадин (Коце) – р.1888г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп. и др., умр. 5. Лоза – р.1897г., с.Ракиловци, основно, ом.Александър (Леко) Тасев Пудев, с.Ракиловци 6. Велика – р.1899г., с.Ракиловци, основно, ом.Стоян Милованов, с.Ковачевци

III. Сем. Христо Златанов – р.1870г., умр.1905г. на 35г. + Павла Деца: 1. Илия – р.1892г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., работник цим.завод Батановци, умр1968г. на 76г. 2. Асен – р.1894г., с.Ракиловци, основно, кифладжия, продавач София, умр.1970г. на 78г. 3. Георги – р.1896г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., призетен в Голоорци, с.Сирищник 4. Александър (Сандо) – р.1899г., с.Ракиловци, основно, работник в Перник, умр.1976г. на 78г.

I – 1 Сем. Ристена Минева – р.1880г., умр.1932г. на 52г. + Боне Стойнев Куларски – р.1876г., с.Ковачевци, основно, умр.1950г. на 74г. Деца: 1. Сева – р.1902г., с.Ракиловци, основно, ом.Димитър Стоьов Каладжийски, с.Ковачевци 2. Павла – р.1904г., с.Ракиловци, основно, ом.Кирил Григоров Каладжийски, с.Ковачевци 3. Станка – р.1912г., с.Ракиловци, неграм., ом.Коле Владимир Галев, с.Ракиловци 4. Найден – р.1914г., с.Ракиловци, прогимн., военно трудов старшина, пенсионер 5. Петър – р.1922г., с.Ракиловци, прогимн., миньор, зем.стоп. I – 2 Сем. Димитър Минев – р.1890г., умр.1962г. на 72г. + Евгена Митева – р.1890г., с.Калища, умр.1972г. на 82г. Деца: 1. Лоза – р.1909г., с.Ракиловци, основно, умр.1987г. на 78г., ом.Владимир Тасев Пудев, с.Ракиловци 2. Симе – р.1911г., с.Ракиловци, прогимн., печатарски работник, София, умр.1977г. 3. Славе – р.1914г., с.Ракиловци, прогимн., готвач в ресторант София, пенсионер 4. Цветко – р.1919г., с.Ракиловци, прогимн., умр.1955г. на 36г. 5. Евдокия – р.1922г., с.Ракиловци, ср.гимн., ом. 6. Крум – р.1924г., с.Ракиловци, ср.гимн., майор МВР, контраразузнавач София 7. Севда – р.1928г., с.Ракиловци, ср.гимн., ом.Петко Ферков, с.Поибрене, Панагюрско, партизанин, посланик в Будапеща I – 2 Сем. Господин Минев – р.1892г., умр.1959г. на 67г. + 1. Еленка – р.1895г., с.Лобош, умр.1928г. 2. Иванка от с.Треклано Деца: От Еленка 1. Йордан – р.1914г., с.Ракиловци, прогимн., кмет след 9.IX.1944г., умр.1949г. на 35г. 2. Никола – р.1916г., с.Ракиловци, основно, умр.1944г. на 28г. 3. Борис – р.1918г., с.Ракиловци, умира като дете 4. Райчо – р.1920г., с.Ракиловци, прогимн., кръчмар в София, пенсионер 5. Манаси – р.1922г., с.Ракиловци, умр.1928г. на 6г. 6. Станка – р.1925г., с.Ракиловци, основно, работи фабрика България, ом.Стоян Георгиев 7. Марина – умр. 8. Цветанко – умр. От Иванка 9. Симеон – р.1936г., с.Ракиловци, ср.спец., живее в Перник Доведни от Иванка 1. Ганка – р.1927г., с.Трекляно, прогимн., ом.Михал Йорданов Миьов – р.1934г., с.Ракиловци 2. Борис – с.Трекляно, върнал се в с.Трекляно 3. Вене – с.Трекляно, върнал се в с.Трекляно

III – 1 Сем. Илия Христов Златанов – р.1892г., умр.1968г. на 76г. + Лоза – р.1896г., с.Светля, умр.1967г. на 71г. Деца: 1. Васил – р.1920г., с.Ракиловци, прогимн. 2. Петър – р.1922г., с.Ракиловци 3. Драга – р.1924г., с.Ракиловци 4. Станка – р.1926г., с.Ракиловци 5. Борис – р.1928г., с.Ракиловци III – 3 Сем. Георги Христов – р.1896г. + от с.Сирищник Деца: III – 4 Сем. Александър Христов – р.1899г. + Деца:

I – 1 – 1 Сем. Сева Бонева – р.1902г. + Димитър Стоьов Каладжийски от с.Ковачевци Деца: 1. Никола 2. Марина 3. Марика 4. Здравка 5. Асен I – 1 – 2 Сем. Павла Бонева – р.1904г. + Кирил Григоров Каладжийски от с.Ковачевци Деца: 1. Троян 2. Маргин 3. Снежа I – 1 – 3 Сем. Станка Бонева – р.1912г. + Коле Владимир Галев от с.Ракиловци Деца: 1. Владимир – с.Ракиловци, прогимн. 2. Иванка – с.Ракиловци, основно, ом. в с.Жабляно I – 1 – 4 Сем. Найден Бонев – р.1914г. + Лиляна Йорданова от с.Ковачевци Деца: 1. Мирко – р.1937г., с.Ковачевци, ср.техн. 2. Иван – р.1940г., с.Ковачевци, ср.техн. I – 1 – 5 Сем. Петър Бонев – р.1922г. + Димитрена Георгиева Каладжийска от с.Ковачевци Деца: 1. Бойко – р.1940г., с.Ковачевци, прогимн. 2. Васил – р.1942г., с.Ковачевци, прогимн. 3. Стефан – р.1944г., с.Ковачевци, прогимн. 4. Станка – р.1946г., с.Ковачевци, прогимн.

I – 2 – 1 Сем. Лоза Димитрова Минева – р.1909г. + Владимир Тасев Пудев – р.1908г., с.Ракиловци, умр.1964г. на 56г. Деца: 1. Маргарита – р.1954г., с.Ракиловци, ср.гимн., ом.Георги Макариевски – р.1953г., с.Трекляно 2. Стефанка – р.1957г., с.Ракиловци, ср.техн., ом.Александър Петров – р.1956г., с.Калище 3. Димитрена – р.1960г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Йордан Боянов – р.1959г., с.Лобош 4. Йордан – р.1963г., с.Ракиловци, ср.техн., ож.Лиляна Стефанова – р.1965г., с.Бъзовица I – 2 – 2 Сем. Симеон Димитров Минев – р.1911г. + Стефанка Антанасова – р.1914г., с.Бояна, прогимн., умр.1977г. на 63г. Деца: 1. Цветанка – р.1937г., София, висше иконом., счетоводител I – 2 – 3 Сем. Славе Димитров Минев – р.1914г. + Трена Кирилова Мицева – р.1915г., с.Ракиловци Деца: 1. Иван – р.1937г., София, прогимн., шлосер 2. Димитър – р.1940г., от начало до край болен, умр.1963г. на 23г. I – 2 – 5 Сем. Евдокия Димитрова Минева – р.1922г. + Деца: I – 2 – 6 Сем. Крум Димитров Минев – р.1924г. + Мария Иванова – р.1925г., с.Смолско, Пирдопско Деца: 1. Георги – София, ср.техн., сега в Либия 2. Стоянка – София, висше I – 2 – 7 Сем. Севда Димитрова Минева – р.1928г. + Петко Ферков от с.Поибрене, Панагюрско Деца: 1. Иван – р.1956г., София, вечерно у-ще 2. Румена – р.1958г., София, полувисше, библиотекарско, още неомъжена

I – 2 – 1 Сем. Йордан Господинов Минев – р.1914г., умр.1949г. на 35г. + Трендафилка Асен Бонева – р.1914г., с.Ракиловци, основно, умр.1955г. на 41г. Деца: 1. Стефан – р.1937г., с.Ракиловци, прогимн. 2. Светла – р.1945г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Асен Владимиров Соколов, с.Ракиловци I – 2 – 4 Сем. Райчо Господинов Минев – р.1920г. + Йорданка от с.Трекляно Деца: 1. Елена – р.1948г., с.Ракиловци, прогимн.+ср.иконом., незавършено 2. Здравко – р.1951г., София, ср.проф., шофьор I – 2 – 6 Сем. Станка Господинова Минева – р.1925г. + Стоян Георгиев – р.1927г., Годечко Деца: бездетни, осиновили Мая – р.1966г., дете на Светла Йорданова Господинова I – 2 – 8 Сем. Симеон Господинов Минев – р.1936г. + Сийка Георгиева – р.1943г., с.Друган, Радомирско, ср.спец. Деца: 1. Валери – р.1964г., гр.Перник, ср.техн. 2. Ирина – р.1969г., гр.Перник, уч-ка 6 кл.

I – 2 – 1 – 1 Сем. Стефан Йорданов Господинов – р.1937г.+ Николина Георгиева – р.1945г., с.Жабляно Деца: 1. Емилия – р.1964г., с.Жабляно, ср.проф. 2. Йордан – р.1967г., с.Жабляно, уч-к 4 кл. I – 2 – 1 – 2 Сем. Светла Йорданова Господинова – р.1945г.+ Асен Владимиров Соколов – р.1943г., с.Ракиловци Деца: 1. Румяна – р.1963г., с.Ракиловци, ср.техн. 2. Валентина – р.1965г., с.Ракиловци, ср.спец. 3. Владимир – р.1963г., с.Ракиловци, уч-к 5 кл. 4. Мая – р.1965г., с.Ракиловци, уч-ка, осиновена от Станка Господинова

I – 2 – 2 – 1 Сем. Цветанка Симева Димитрова – р.1937г. + Деца:

I – 2 – 3 – 1 Сем. Иван Славев Димитров – р.1937г. + Деца:

I – 2 – 6 – 1 Сем. Георги Крумов Димитров – р.1950г. + Марика от с.Червена, Павликенско Деца: 1. Марин – р.1970г., София 2. – р.1972г., София I – 2 – 6 – 2 Сем.Стоянка Крумова Димитрова – р.1952г. + в София Деца: 1. Крум – р.1975г., София 2. – р.1980г., София

I – 2 – 7 – 1 Сем.Иван Севдин Дим. – р.1956г. + Деца: 1. Севда – р.1977г., София

Фам. Иван Маринков

Сем. Иван Маринков + Здравка Деца: 1. Магдена – с.Ракиловци, неграм., ом.КостеЧарапчето от с.Лобош 2. Пена – с.Ракиловци, неграм., ом.Мине Терзийски от с.Ракиловци 3. Мите – с.Ракиловци, неграм., зем.стоп., майстор строител, умр. 4. Стана – с.Ракиловци, неграм., ом.Назърски в гр.Радомир 5. Рисимка – с.Ракиловци, неграм., ом. Яне в гр.Радомир 6. Стоьо – с.Ракиловци, неграм., преселил се в с.Ковачевци, ож.Младенка от с.Пенкьовци 7. Милен – с.Ракиловци, неграм., оженил се за Ружа то с.Пчелинци

I. Сем. Мите Иванов + Стоянка, умр.1936г. Деца: 1. Йова – р.1888г., с.Ракиловци, основно, умр.1966г. на 78г., ом. 1. Иван Янев Пудев от с.Ракиловци 2. Петрун Ангелов от с.Сирищник 3. Мишо Манов Чингенов от с.Ракиловци 2. Петър – р.1890г., с.Ракиловци, основно, умр.1912г. на 22г., убит от Боре Цв.Чаушки от с.Ракиловци 3. Люба – р.1892г., с.Ракиловци, основно, умр., ом. в с.Жабляно 4. Фроса – р.1896г., с.Ракиловци, основно, умр.1982г. на 86г., ом.Лазо Стоилов – р.1896г., с.Жабляно 5. Пелегия – р.1898г., с.Ракиловци, основно, умр.1981г. на 84г., ом. 1. Серги Иванов Панев – р.1902г., умр.1922г. на 20г. 2. Райчо Михалков от с.Дебелилак 6. Иван – р.1903г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., майстор-строител, касапин, весел човек, пее и свири, умр.1976г. на 73г.

II. Сем. Пена Иванова + Мине Терзийски, с.Ракиловци, умр. Деца: 1. Костадинка – р.1887г., с.Ракиловци, неграм. 2. Анани – р.1891г., с.Ракиловци, основно, умр. 3. Павел – р.1894г., с.Ракиловци, основно, сервитьор в София, умр. 4. Йордан – р.1901г., с.Ракиловци, основно, готвач в Семинарията, София, умр. III. Сем. Милен Иванов + Руска Деца: 1. 2. Димитър 3. Кирил III. Сем. Стоьо Иванов + Младенка от с.Ковачевци Деца: 1. 2. 3.

I – 1 Сем. Йова Митева Кривошина – р.1888г. + 1. Иван Янев Пудев, с.Ракиловци 2. Петрун Ангелов, с.Сирищник 3. Мишо Манов Чингенов, с.Ракиловци Деца: От Иван 1. Стоянка – р.1912г., с.Ракиловци, основно, Петър Георгиев Табаков, с.Ракиловци От Петрун 2. Севда – р.1916г., с.Ракиловци, основно, ом.Славе Васев Апостолов, с.Косача, умр.1985г. на 69г. От Мишо 3. Ставре – р.1926г., с.Ракиловци, ср.гимн., касиер, осъден на смърт за кражба на голяма сума пари 1952г. на 26г. 4. Драга – р.1922г., с.Ракиловци, прогимн., умр.1981г. на 69г., ом.Цветан – р.1920г., София, умр.1978г. на 58г. 5. Радка – р.1924г., с.Ракиловци, умр.1988г. на 64г., ом.Гоше Рангелов Цупарски – р.1921г., с.Ракиловци 6. Руска – р.1926г., с.Ракиловци, ом.Борис Мирчов Стоев – р.1923г., с.Ракиловци

I – 2 Сем. Петър Митев – р.1890г., убит 1912г. + Каша Деца: 1. Йова

I – 3 Сем. Люба Митева – р.1892г. + от с.Жабляно Деца: бездетни

I – 4 Сем. Фроса Митева – р.1896г., умр.1982г. на 86г. + Лазо Стоилов – р.1896г., с.Жабляно, умр.1960г. на 72г. Деца: 1. Иван – р.1920г., с.Косача, ср.гимн. 2. Крум – р.1923г., с.Косача, ср.гимн. 3. Цветанка – р.1926г., с.Косача, основно 4. Невена – р.1933г., с.Косача, ср.гимн. + учителски институт в гр.Дупница, учителка

I – 5 Сем. Пелегия Митева – р.1898г., умр.1981г. на 84г. + Райчо Михалков – р.1900г., с.Дебелилак, основно, умр. Деца: 1. Ефтимка – р.1926г., с.Дебелилак, прогимн., умира като мома на 25г. 2. Страхил – р.1927г., с.Дебелилак, прогимн. 3. Иван – р.1929г., с.Дебелилак, прогимн.

I – 6 Сем.Иван Митев – р.1903г., умр.1976г. на 37г. + Ката Зарева – р.1904г., с.Жабляно, умр.1979г. на 75г. Деца: 1. Кирил – р.1926г., с.Ракиловци 2. Никола – р.1927г., с.Ракиловци 3. Георги – р.1929г., с.Ракиловци 4. Трайко – р.1934г., с.Ракиловци 5. Димитър – р.1936г., с.Ракиловци 6. Петър – р.1939г., с.Ракиловци 7. Симеон – р.1941г., с.Ракиловци

I – 6 – 1 Сем. Кирил Иванов Митев – р.1926г. + Стоянка Владимирова от с.Дървеница, Софийско Деца: 1. Ката 2. Вера I – 6 – 2 Сем. Никола Иванов Митев – р.1927г. + Юлка Анани Тончева – р.1928г., с.Ракиловци Деца: 1. Христо I – 6 – 3 Сем. Георги Иванов Митев – р.1929г. + Веса Димитрова от с.Пещера Деца: 1. Теменужка 2. Иван I – 6 – 4 Сем. Трайко Иванов Митев – р.1934г. + Станка Владимирова Чингенова от с.Ракиловци Деца: 1. Цветан – р.1960г. 2. Стефан 3. Гергана I – 6 – 5 Сем. Димитър Иванов Митев – р.1936г. + Стоилка Тодорова от с.Дървеница Деца: бездетни I – 6 – 6 Сем.Петър Иванов Митев – р.1939г. + Богдана Димитрова Гьорева от с.Ракиловци Деца: 1. Валентин 2. Славчо I – 6 – 7 Сем.Симеон Иванов Митев – р.1941г. + Стамена от Благоевград Деца: 1. Иван 2. Елка

Фам. Рано Маринков

Сем. Рано Маринков + Деца: 1. Ризе – р.1848г., с.Ракиловци 2. Ненко – р.1850г., с.Ракиловци, самообразовал се и се издигна до равнище на адвокат в гр.Радомир, умр.1936г. на 86г. 3. Теофил – р.1853г., с.Ракиловци 4. 5. 6.

I. Сем. Ненко Хранов – р.1850г. + 1. 2. от гр.Кюстендил Деца: От първата жена 1. Методи – р.1879г., гр.Радомир, висше юридическо, адвокат-голям и виден, народен представител, умр.1934г. на 55г.

Фам. Веле Маринков

Деца: 1. Васе 2. (дъщеря, която се омъжила в с.Прибой)

19. Род Кюркчийски Фамилия Иван Кюркчийски

Сем. Иван Кюркчийски + Невенка Савева Веселкова – р.1858г., с.Ракиловци Деца: 1. Сова – р.1892г., с.Ракиловци, неграм., ом.Станко Г.Пиндрачки, с.Ракиловци 2. Ракя – р.1895г., с.Ракиловци, основно, умряла като мома 3. Ранча – р.1898г., с.Ракиловци, основно, ом.Ефтим Гьонев – р.1896г., с.Жабляно

I. Сем. Сова Ив.Кюркчийска – р.1892г. + Станко Г.Пиндрачки, с.Ракиловци Деца: 1. Райна – р.1908г., с.Ракиловци, основно, ом.Йордан Петрунов – р.1903г., с.Сирищник II. Сем. Ракя Ив.Кюркчийска – р.1895г. + Петрун Деца: 1. – с.Ракиловци, умр. – с.Ракиловци, умр. III. Сем. Ранча Ив.Кюркчийска – р.1898г. + ом.Ефтим Гьонев – р.1896г., с.Жибляно Деца: 1. Христо – р.1917г., с.Жибляно, ср.техн., електротехник в София 2. Кирил – р.1919г., с.Жибляно, ср.техн. 3. Роза – р.1921г., с.Жабляно, София 4. – р.1923г., с.Жабляно 5. Асен – р.1925г., с.Жабляно, Перник 6. 7.

I – 1 Сем. Райна Станкова – р.1908г. + Йордан Петрунов – р.1903г., с.Сирищник Деца: 1. Надежда – р.1931г., с.Сирищник , прогимн.+Д.Зем.уч-ще, ом. 2. Илия – р.1933г., с.Сирищник, прогимн., миньор

20. Род Люспови Семейство Стоьо Печов (сведенията са дадени от Наза Стоьова Люспова – 28.VIII.1979г.)

Родоначалник на този род е Пейчо Люспов + Латинка от с.Дивля Деца: 1. Геле – с.Ракиловци, неграм. 2. Миялко – с.Ракиловци, неграм. 3. Стоьо – р.1860г., с.Ракиловци, неграм., пияница, умр.1918г. на 57г. от пиене

I. Сем. Геле Пейчов + Богдана Зверкова от с.Ракиловци Деца: 1. Николай – р.1858г., с.Ракиловци, неграм., умр. 2. Таса – р.1869г., с.Ракиловци, неграм., ом.Давидко Демнянов Миьов от с.Ракиловци

II. Сем. Миялко Пейчов + Божика от с.Ракиловци (след умиране на Миялко, Божика се омъжва за Тене Ников от с.Ракиловци) Деца: 1. Симеонка – с.Ракиловци, неграм., ом.Мите Малинов, с.Сирищник 2. Стоянка – с.Ракиловци, неграм., ом.Георги Манов Чингенов, с.Ракиловци 3. Гиша – с.Ракиловци, неграм., ом.Саве Каладжийски, с.Сирищник

III. Сем. Стоьо Пейчов – р.1860г. + Катена Никова Петкова – р.1861г., с.Ракиловци Деца: 1. Ана – р.1886г., с.Ракиловци, неграм., ом.Страшимир Стоян Клашненков, с.Ракиловци 2. Наза – р. 1888г., с.Ракиловци, неграм., умр.1983г. на 95г., ом.Заре Петрев Бандачки, с.Ракиловци, умр.1983г. на 85г. 3. Гюро – р. 1890г., с.Ракиловци, основно, баклин, неженен, умр.1951г. на 61г. 4. Крум – р. 1892г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., неженен, убит 1914г. на 22г. 5. Йордан – р. 1895г., с.Ракиловци, основно, ратай, неженен, убит 1913г. на 18г. 6. Пелагия – р. 1897г., с.Ракиловци, основно, умр.1980г. на 83г., ом. 1. Павел Николов, с.Косача, умр 2. Васе Стаменков, с.Ковачевци 7. Кадифка – р. 1900г., с.Ракиловци, основно, ом.Георги Зарев Николов, с.Николаево, Радомирско 8. Диментия – р.1902г., с.Ракиловци, основно, миньор Перник, пенсионер

I – 1 Сем. Николай Гелев – р.1858г. + Невенка Гьорева Кривошиина – р.1858г., с.Ракиловци, умр1928г. Деца: 1. Методи – р.1892г., с.Ракиловци, основно, ратай, убит в Турската война 1913г. 2. Райна – р.1894г., с.Ракиловци, основно, ом. 3. Анани – р.1896г., с.Ракиловци, основно, ратай, учил.слуга, умр.1972г. на 76г.

II – 1 Сем. Стоянка Миялкова + Георги Манов Чингенев от с.Ракиловци Деца: 1. Господин – р.1900г., с.Ракиловци, основно, миньор, зем.стоп., пенсионер, умр. 2. Стоянка – р. 1902г., с.Ракиловци, основно, ом.Анани от с.Сирищник 3. Серги – р. 1904г., с.Ракиловци, основно, умр., ж.София 4. Димитър – р. 1906г., с.Ракиловци, основно, оженен за Стана от с.Сирищник 5. Петър – р. 1908г., с.Ракиловци, основно, оженен за Севетка Хр.Колева, с.Ракиловци 6. Ракина – р. 1910г., с.Ракиловци, неграм., неомъжена

III – 1 Сем. Ана Стоьова – р.1886г. + Страшимир Стоян Клашненков – р.1877г., с.Ракиловци Деца: 1. Стоян – с.Ракиловци, основно, ож.Райна от с.Пчелинци 2. Кръсто – с.Ракиловци, основно, неженен 3. Аксе – с.Ракиловци, основно 4. Първан – с.Ракиловци, основно III – 2 Сем. Наза Стоьова – р.1888г. + Заре Петрев Бандачки – р.1886г., с.Ракиловци Деца: 1. Васка – р.1913г., с.Ракиловци, основно, умира на 40г. 2. Таскя – р.1915г., с.Ракиловци, умира на 1 год. 3. Севда – р.1917г., с.Ракиловци, умира на 20 год. 4. Иван – р.1920г., с.Ракиловци, умира на 1 год. 5. Стоян – р.1922г., с.Ракиловци, убит на фронта 1945г. 6. Георги – р.1924г., с.Ракиловци, основно, зем.стопанин, общ работник,пенсионер 7. Владо – р.1927г., с.Ракиловци, основно, общ работник,пенсионер 8. Рилка – р.1929г., с.Ракиловци, основно, ом.Станой Алексиев, с.Обраница, ж.Радомир III – 6 Сем. Пелагия Стоьова – р.1897г. + 1. Павел Николов – р.1907г., с.Косача, умр.1959г. 2. Васе Стаменков, с.Ковачевци, умр.1977г. Деца: От Павел 1. Михал – р.1930г., с.Ракиловци, основно, овчар, ратай, зав.работник 2. Здравко – р.1932г., с.Ракиловци, основно, умира 1948г. на 16г. 3. Зорка – р.1934г., с.Ракиловци, основно 4. Даринка – р.1936г., с.Ракиловци, основно III – 7 Сем. Кадифка Стоьова – р.1900г. + Георги Зарев Николов, с.Николаево, Радомирско Деца: 1. Милка – р.1922г., с.Николаево, прогимн. 2. Кирил – р.1924г., с.Николаево, ср.гимн. III – 8 Сем. Диментия Стоьов – р.1902г. + Райна Станоева – р.1903г., с.Поцърненци Деца: 1. Георги – р.1926г., с.Ракиловци, основно, умр.1980г., убит цивилен на 54г. 2. Никола – р.1930г., с.Ракиловци, основно, умр.1980г. на 50г. 3. Симеон – р.1934г., с.Ракиловци, основно

I – 1 – 3 Сем. Анани Николаев Гелев – р.1896г. + Стана Стоичкова Радева – р.1898г., с.Ракиловци, неграм., умр1979г. на 81г. Деца: 1. Кирил – р.1922г., с.Ракиловци, основно, работник, овчар, кантонер 2. Стойне – с.Ракиловци, основно 3. Стоил – с.Ракиловци, основно

I – 1 – 3 – 1 Сем. Кирил Ананков – р.1922г. + Стоянка Хр.Митрева – р.1919г., с.Ракиловци Деца: 1. Иван – р.1947г., с.Ракиловци, прогимн., домакин зав. в с.Ковачевци 2. Станка – р.1954г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Тодор от с.Бучино, Благоевградско I – 1 – 3 – 2 Сем. Стойне Ананков + Славка от с.Смировдол Деца: 1. Александър – р.1957г. I – 1 – 3 – 3 Сем. Стоил Ананков + Теменужка от с.Богдановдол Деца: 1. Еленка – р.1970г.

I – 1 – 3 – 1 – 1 Сем. Иван Кирилов Ананков – р.1947г. + Райка Костадинова – р.1948г., с.Раково, Кюстендилско Деца: 1. Миленка – р.1972г. 2. Нела – р.1975г. I – 1 – 3 – 1 – 2 Сем.Станка Кирилова Ананкова – р.1954г. + Тодор от с.Бучино, Благоевградско Деца: 1. Николина – р.1974г. 2. Йосиф – р.1976г.

III – 2 – 6 Сем. Георги Зарев – р.1924г., умира 16.XI.1986 на 62г. + Олга Борисова Соколова – р.1928г., с.Ракиловци,основно Деца: 1. Иванка – р.1950г., с.Ракиловци, 8 кл.,ом.Симеон Павлов от с.Калища 2. Евелина – р.1954г., с.Ракиловци, 8 кл.,ом.Асен Николов от с.Кладница III – 2 – 7 Сем. Владо Зарев – р.1927г. + Стамена Топлиева Фукарска Деца: бездетни III – 2 – 8 Сем. Рилка Зарева – р.1929г. + Станой Алексиев от гр.Радомир Деца: 1. Димитър – р.1957г., гр.Радомир, ср.техн. 2. Анаки – р.1960г., гр.Радомир, 9 кл.

21. Род Мемчурски Фам.Рангел Ненков (сведенията са дадени от Крум Зарев Мемчурски – 15.VIII.1978г.)

Родоначалник на този род е Петре (Пешо), който имал: Деца: 1. Младен – с.Ракиловци, неграм., зем.стоп., умр. 2. Ружа – с.Ракиловци, неграм., омъжена в с.Жабляно 3. Доста – с.Ракиловци, неграм., ом. за Демкян в с.Дебелилак 4. Калина – с.Ракиловци, неграм., ом. в с.Дебелилак 5. Кръстана – с.Ракиловци, неграм., ом. в с.Раковец 6. Солунка – с.Ракиловци, неграм., ом.Миленко Келешов, с.Раковец 7. Стана – с.Ракиловци, неграм., ом.Тоне Кръстов Табаков, с.Ракиловци

I. Сем. Младен Петров Мемчурски + Деца: 1. Ненко – с.Ракиловци, неграм., зем.стоп., умр. около 1915г. 2. 3.

II. Сем. Солунка Петрова Мемчурска + Миленко Келешов от с.Раковец Деца: 1. Дине – с.Ракиловци, неграм., зем.стоп., умр. около 1912г. 2. 3.

III. Сем. Стана Петрова Мемчурска + Тоне Кръстов Табаков, с.Ракиловци, умр.1887г. Деца: 1. Ката – р.1831г., с.Ракиловци, неграм., умр.1925г. на 95г., ом.Васе Диманов – р.1830г., с.Косача 2. Бона – р. 1835г., с.Ракиловци, неграм., умр.1917г. на 82г., ом.Теко Пенев – р.1835г., с.Ракиловци, грамотен, умр.1917г. 3. Яне – р. 1839г., с.Ракиловци, неграм., зем.стоп., умр.1940г. на 101г. 4. Ана – р. 1842г., с.Ракиловци, неграм., умр.1914г. на 72г., ом.Алексо Ковачев – р.1840г., с.Радибош, умр. 5. Наза – р. 1845г., с.Ракиловци, неграм., умира като мома 1863г. на 18г.

I – 1 Сем. Ненко Младенов Мемчурски – р.1836г. + Ката Секиранска – р.1838г., с.Лобош Деца: 1. Рангел – р.1856г., с.Ракиловци, неграм., зем.стоп., пианствува, умр.1926г. на 70г. 2. Данка – р. 1873г., с.Ракиловци, неграм., умр.1964г. на 91г., ом.Яне Димитров Шарков – р.1870г., с.Ракиловци, умр.1954г. на 84г. 3. Васка – р. 1877г., с.Ракиловци, неграм., ом.Димитър Янев Пудев – р.1876г., с.Ракиловци, умр.1957г. на 81г. 4. Йонка – р. 1883г., с.Ракиловци, неграм., ом.Павле Динев Клашненков – р.1878г., с.Ракиловци, умр.1946г. на 68г.

I – 1 – 1 Сем. Рангел Ненков Мемчурски – р.1856г. + Зана Златанова Кривошиина– р.1859г., с.Ракиловци, умр.1932г. на 75г. Деца: 1. Ана – р.1881г., с.Ракиловци, неграм., ом.Томан Иванчев, с.Калища 2. Цвета – р.1884г., с.Ракиловци, неграм., ом.Милен Мицев, с.Ракиловци 3. Заре – р.1886г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., кмет и др., умр. 4. Костадин (Коце) – р.1888г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп. и др., умр. 5. Лоза – р.1897г., с.Ракиловци, основно, ом.Александър (Леко) Тасев Пудев, с.Ракиловци 6. Велика – р.1899г., с.Ракиловци, основно, ом.Стоян Милованов от с.Ковачевци

I – 1 – 1 – 1 Сем. Ана Рангелова – р.1881г. + Томан Иванчев, с.Калища Деца: 1. Петър – с.Калища, прогимн., бакалин, София 2. Радка – с.Калища, основно 3. Стянка – с.Калища, основно 4. Иван – с.Калища, прогимн. 5. Асен – с.Калища, прогимн. 6. Марика – с.Калища, прогимн. I – 1 – 1 – 2 Сем. Цвета Рангелова – р.1884г. + Милен Мицев, с.Ракиловци Деца: 1. Йорданка – р.1909г., с.Ракиловци, основно, ом.Ненко от с.Светля 2. Мирко – р.1911г., с.Ракиловци, прогимн., ж.София 3. Кръсто – р.1915г., с.Ракиловци, основно, умр.1940г. на 26г. 4. Цанка – р.1917г., с.Ракиловци, основно, ом.Христо Николов Терзийски – р.1911г., с.Ракиловци, умр.1972г. на 61г. 5. Велика – р.1920г., с.Ракиловци, основно, ом. Симе Гигов Миьов – р.1918г., с.Ракиловци 6. Славе – р.1923г., с.Ракиловци, прогимн., кръчмар в София 7. Лоза – р.1925г., с.Ракиловци I – 1 – 1 – 3 Сем. Заре Рангелов – р.1886г. + Стоянка Кръстова Табакова – р.1886г., с.Ракиловци Деца: 1. Крум – р.1918г., с.Ракиловци, прогимн., зем.стоп., кмет, пенсионер, умр.1994г. на 76г. 2. Стоьо – р.1920г., с.Ракиловци, прогимн., фурнаджия, работник 3. Станка – р.1925г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Кирил Крумов, гр.Радомир 4. Васка – р.1928г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Никола Стоянов Гонев – р.1929г., с.Ракиловци, умр.1979г. на 50г. I – 1 – 1 – 4 Сем. Костадин Рангелов – р.1888г. + Гюргена Никола Андреина, с.Сирищник Деца: 1. Елена – р.1914г., с.Ракиловци, основно, ом.Ненко Миланов, с.Светля 2. Славка – р.1917г., с.Ракиловци, основно, ом.Райчо Мишов Чингенев от с.Ракиловци 3. Филка – р.1919г., с.Ракиловци, основно, ом.Стоян Кръстов Терзийски от с.Ракиловци 4. Райчо – р.1921г., с.Ракиловци, прогимн., зем.стоп., кмет, работник, гр.Перник 5. Тодор – р.1925г., с.Ракиловци, прогимн., трамвай к-р, София I – 1 – 1 – 5 Сем. Лоза Рангелова – р.1897г. + Александър (Леко) Тасев Пудев – р.1897г., с.Ракиловци, умр.1971г. на 74г. Деца: 1. Васил – с.Ракиловци, прогимн. 2. Иван – с.Ракиловци, прогимн., работник в Перник 3. Еленка – с.Ракиловци, прогимн. I – 1 – 1 – 6 Сем. Велика Рангелова – р.1899г. + Стоян Милованов – р.1899г., с.Ковачевци, живее в София, умр.1985г. на 85г. Деца: 1. Крюгер – София 2. Кирил – София 3. Марика – София

I – 1 – 1 – 3 – 1 Сем. Крум Зарев – р.1918г. + Филка Антова Белилова – р.1916г., с.Ракиловци Деца: 1. Димитър – р.1939г., с.Ракиловци, прогимн., шофьор ДЗС гр.Земен 2. Вита – р.1940г., с.Ракиловци, прогимн., крановичка ДМЗ Ленин, Перник 3. Иван – р.1944г., с.Ракиловци, прогимн., шофьор ДЗС гр.Земен I – 1 – 1 – 3 – 2 Сем.Стоьо Зарев – р.1920г. + Цветанка Янкова Миьова – р.1923г., с.Ракиловци Деца: 1. Стоянка – р.1945г., с.Ракиловци, прогимн. 2. Кирил – р.1947г., с.Ракиловци, прогимн. 3. Йордан – р.1950г., с.Ракиловци, 8 кл. 4. Еленка – р.1954г., с.Ракиловци, 8 кл.

I – 1 – 1 – 4 – 4 Сем. Райчо Костадинов – р.1921г. + Цветанка Младенова Панева – р.1925г., с.Ракиловци Деца: 1. Иванка – р.1943г., с.Ракиловци 2. Славчо – р.1947г., с.Ракиловци I – 1 – 1 – 4 – 5 Сем. Тодор Костадинов – р.1925г. + Севда Йордан Станимирова – р.1929г., с.Ракиловци Деца: 1. Маргарита – р.1954г., София

I – 1 – 1 – 3 – 1 – 1 Сем. Димитър Крумов – р.1939г. + Деца: I – 1 – 1 – 3 – 1 – 2 Сем. Виктория Крумова – р.1940г. + Славе Найденов Табаков – р.1935г., с.Ракиловци Деца: 1. Бисер – р.1968г., гр.Перник 2. Елза – р.1972г., гр.Перник 3. Елица – р.1972г., гр.Перник I – 1 – 1 – 3 – 1 – 3 Сем. Иван Крумов – р.1944г. + Даринка Борисова Галева, с.Пещера Деца:

I – 1 – 1 – 3 – 2 – 1 Сем. Стоянка Стоьова – р.1945г. + Деца: I – 1 – 1 – 3 – 2 – 2 Сем. Кирил Стоьова – р.1947г. + I – 1 – 1 – 3 – 2 – 3 Сем. Йордан Стоьова – р.1950г. + I – 1 – 1 – 3 – 2 – 4 Сем. Еелнка Стоьова – р.1954г. +

I – 1 – 1 – 4 – 4 – 1 Сем. Иванка Райчова – р.1943г. + I – 1 – 1 – 4 – 4 – 2 Сем. Славчо Райчов – р.1947г. +

I – 1 – 1 – 4 – 5 – 1 Сем. Маргарита Тодорова – р.1954г. +

22. Род Милеви Фам. Раде и Стоичко Милеви (сведенията са дадени от Стана Стоичкова Ананиева)

Основатели на този род са Миле и Кръстана Цупарска от с.Ракиловци, които имали деца: 1. Раде – с.Ракиловци, неграм., оженен за Павла от с.Пещера 2. Стоичко – с.Ракиловци, неграм., оженен за Ката от с.Лобош 3. Алисенка – с.Ракиловци, неграм., омъжена за Нако Динев Терзийски от с.Ракиловци

I. Сем. Раде Милев + Павла от с.Пещера Деца: 1. Мите – р.186...г., с.Ракиловци, неграм., зем.стоп., умр.

II. Сем. Стоичко Милев + Ката от с.Лобош Деца: 1. Стоянка – р.1897г., с.Ракиловци, неграм., ом.Стоимен Гонев – р.1886г., с.Ракиловци 2. Стана – р.1898г., с.Ракиловци, неграм.

I – 1 Сем. Мите Радев – р.186...г., умр. + Вида Тонева Тупанджийска – р.1870г., неграм., умр.1925г. Деца: 1. Владимир – р.1896г., с.Ракиловци, основно, умира като юноша при падане от кон 2. Христо – р.1898г., с.Ракиловци, основно, работник в София, умр. 3. Райна – р.1901г., с.Ракиловци, основно, ом.Драгомир Давитков Миьов от с.Ракиловци 4. Александър – р.1903г., с.Ракиловци, основно, гвардеец, работник в София, умр. 5. Стана – р.1906г., с.Ракиловци, основно, ом. в Перник 6. Стоянчо – р.1909г., с.Ракиловци, основно, работник в София 7. Боян – р.1911г., с.Ракиловци, основно, работник в София

II – 1 Сем. Стоянка Радева – р.1897г. + Стоимен Гонев – р.1886г., с.Ракиловци Деца: 1. Стоянчо – р.1905г., с.Ракиловци, основно, ратай, зем.стоп., пенсионер II – 2 Сем. Стана Радева – р.1898г. + Анани Николов Люспов – р.1896г., с.Ракиловци, основно, умр.1931г. на 45г. Деца: 1. Кирил – р.1922г., с.Ракиловци, основно, миньор, овчар, кантонер 2. Стойне 3. Стоил

I – 1 – 2 Сем. Христо Митев – р.1898г., умр. + Васка Рангелова Цупарска – р.1896г., с.Ракиловци, основно, убита от трамвай 31.I.1948г. Деца: 1. Славка – р.1921г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Страхил Стоичков Чоушки, с.Лобош 2. Кина – р.1923г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Найден Тодоров Младов, с.Шума, Годечко 3. Тодорка – р.1925г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Станимир Лозанов Еленков I – 1 – 3 Сем. Райна Митева – р.1901г., умр. + Драгомир Давитков Миьов – р.1903г., с.Ракиловци, основно Деца: 1. Тодор – р.1925г., с.Ракиловци, прогимн., миньор Перник 2. Кирил – р.1927г., с.Ракиловци, прогимн., стр.работник, гр.Темелково 3. Надка – р.1930г., с.Ракиловци, прогимн., ом.крим Бонев Дицев, с.Ракиловци, работник в завод Кристал, гр.Перник 4. Цветан – р.1934г., с.Ракиловци, ср.гимн., служител МВР-София I – 1 – 4 Сем. Александър Митев – р.1903г. + Деца: I – 1 – 5 Сем. Стана Митева – р.1906г. Деца: I – 1 – 6 Сем. Стоянчо Митева – р.1909г. + Дочка от Сев.България Деца: 1. Василка – София, ср.гимн., радиотехн., ж.София I – 1 – 7 Сем. Райна Митева – р.1911г.+ Деца:

II – 1 – 1 Сем. Стоянчо Стоименов Гонев – р.1905г. + Мария Георгиева– р.1905г., с.Егълница, основно Деца: 1. Никола – р.1929г., с.Ракиловци, прогимн. 2. Георги – р.1931г., с.Ракиловци, прогимн. 3. Димитър – р.1933г., с.Ракиловци, прогимн., шофьор ДЗС, ж.Ковачевци 4. Петър – р.1939г., с.Ракиловци, прогимн., кмет, милиционер, ж.Ковачевци

II – 2 – 1 Сем. Кирил Ананиев – р.1922г. + Стоянка Хр.Митрева– р.1919г., с.Ракиловци, основно Деца: 1. Иван – р.1947г., с.Ракиловци, прогимн., домакин завод в с.Ковачевци 2. Станка – р.1954г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Тодор от с.Бучино, Благоевградско II – 2 – 2 Сем. Стойне Ананиев + Деца: II – 2 – 3 Сем. Стоил Ананиев + Деца:

II – 2 – 1 – 1 Сем. Иван Кирилов Ананиев – р.1947г. + Райна Костадинова – р.1948г., с.Раково, Кюстендилско Деца: 1. Милена – р.1972г., с.Ракиловци 2. Нела – р.1975г., с.Ракиловци II – 2 – 1 – 2 Сем. Станка Кирилова Ананиева– р.1954г. + Тодор от с.Бучино, Благоевградско Деца: 1. Николина – р.1974г. 2. Йосиф – р.1976г.

I – 1 – 2 – 1 Сем. Славка Хр. Митева – р.1921г. + Страхил Стоичков Чоушки, с.Лобош Деца: 1. Кирил – р.1940г., София, ср.гимн., ж.п., ж.София 2. Иванка – р.1944г., с.Лобош, ср.техн., златарска промишл., ж.София I – 1 – 2 – 2 Сем. Кина Хр. Митева – р.1923г. + Найден Тодоров Младов от с.Шума, Годечко Деца: 1. Богдан – София, ср.техн., финна мех., ж.София 2. Афродита – София, ср.техн., оптика, ж.София I – 1 – 2 – 3 Сем. Тодорка Хр. Митева – р.1925г. + Станимир Лозанов Еленков – р.1914г., с.Помарево, основно, дърводелец Деца: 1. Силва – р.1955г., София, ср.техн. 2. Пламен – р.1958г., София, ср.техн., шофьор

I – 1 – 2 – 1 – 1 Сем. Кирил Страхилов – р.1940г. + Мария – р.1942г., София Деца: 1. Николай – р.1964г., София, ср.техн., радио-телевизия, ж.София 2. Даниела – р.1966г., София, ср.техн., радио-телевизия, ж.София I – 1 – 2 – 1 – 2 Сем. Иванка Страхилова – р.1944г. + Стефан от с.Г.Диканя, умр.1983г. Деца: 1. Венцислава – р.1969г., София, уч-ка 9 кл. 2. Емил – р.1972г., София, уч-к 5 кл.

I – 1 – 2 – 2 – 1 Сем. Богдан Найденов + Теменужка от с.Г.Малина Деца: 1. Катерина – р.1983г., София I – 1 – 2 – 2 – 2 Сем. Афродита Найденова + Ангел от гр.Костенец Деца: 1. Десислава – р.1971г., София, уч-ка 6 кл. 2. Петър – р.1973г., София, уч-к 4 кл.

I – 1 – 2 – 3 – 1 Сем. Силва Станимирова – р.1955г. + Богомил Боянов Василев – р.1950г., София, ср.гимн., МВР Деца: 1. Албена – р.1973г., София, уч-ка 5 кл. 2. I – 1 – 2 – 3 – 2 Сем. Пламен Станимиров – р.1958г. + Деца:

23. Род Миленкови (Келешови) Фам. Дине Миленков (сведенията са дадени от Никола Миланов – 14.VI.1978г.)

Родоначалник на този род е Миленко. Негова жена е Солунка Петрова Мемчурска от с.Ракиловци. Те имали син Дине, оженен за Вена от с.Смировдол, нейн брат е дядо Фильо – каменоделец.

Фам. Миленко + Солунка Петрова Мемчурска от с.Ракиловци Деца: 1. Дине – р.1845г., с.Ракиловци, неграм., зем.стоп., умр1909г. на 64г.

I. Сем. Дине Миленков – р.1845г. + Вена от с.Смировдол Деца: 1. Милан – р.1889г., с.Ракиловци, основно, раб. цим.завод-Батановци, умр.1948г. на 59г.

I – 1 Сем. Милан Динев – р.1889г. + Вакла от с.Калища Деца: 1. Пенка – р.1914г., с.Ракиловци, основно, неомъжена, умр.1949г. на 35г. 2. Никола – р.1922г., с.Ракиловци, прогимн., хлебарин, пенсионер, умр.1981г. на 59г.

I – 1 – 2 Сем. Никола Миланов Динев – р.1922г. + Йорданка (Данка) от Софийско Деца: 1. Емил – р.1946г., с.Ракиловци, ср.гимн.незав., овчар, пианица 2. Снежа – р.1949г., с.Ракиловци, 8 кл., ом.Райко Димитров Игнятов – р.1940г., с.Ракиловци 3. Антон (Тони) – р.1951г., с.Ракиловци, неграм., ненормален 4. Здравко – р.1959г., с.Ракиловци, ср.гимн. 5. Василка – р.1961г., с.Ракиловци, ср.специално, шивачка

I – 1 – 2 – 1 Сем. Емил Николов – р.1946г. + Деца: 1. 2. I – 1 – 2 – 2 Сем. Снежа Николова – р.1949г. + Райко Димитров Игнятов – р.1940г., с.Ракиловци Деца: 1.

24. Род Митови Фам. Стойне Митов

Родоначалник на този род е Мито, който имал деца: 1. Вела – с.Ракиловци, неграм., ом.Стоьо Янков Шарков, с.Ракиловци 2. Стойне – с.Ракиловци, неграм., зем.стоп., куц, умр.1916г. 3. Георги – с.Ракиловци, неграм., зем.стоп., умр1914г.

I. Сем. Вела Митева + Стоьо Янков Шарков, с.Ракиловци

II. Сем. Стойне Митев + Гона Шаркова Деца: бездетни, осиновили Цвета Гьорева Кривошина от с.Ракиловци После омъжили Цвета за Васе Пейчов Бусев от с.Лобош, който основал род Бусеви в с.Ракиловци (вж.род Бусеви) След това Стойне и Гона осиновяват кръгло сираче Венко от с.Вранястена, което в последствие оженват за Райна, която е доведена от Евгена – втората жена от с.Поцърненци на Нико Гьорев от с.Ракиловци.

II – 2 Сем. Венко Стоинев + Райна от с.Поцърненци Деца: 1. Славка – р.1904г., с.Ракиловци, основно, умр.1983г. на 79г., ом.Итаки Тасев Пудев – р.1905г., с.Ракиловци 2. Евда – р.1914г., с.Ракиловци, основно, умр.1990г. на 76г., ом.Иван Ефтимов Шарков от с.Ракиловци 3. Стоян – р.1917г., с.Ракиловци, основно, умр.1939г. на 22г.

II – 2 – 1 Сем. Славка Венкова – р.1904г. + Итаки Тасев Пудев – р.1905г., с.Ракиловци Деца: 1. Богомил – р.1928г., с.Ракиловци, прогимн. 2. Тасе – р.1930г., с.Ракиловци, ср.техн. 3. Норка – р.1932г., с.Ракиловци, прогимн. 4. Симеон – р.1935г., с.Ракиловци, прогимн. II – 2 – 1 Сем. Евда Венкова – р.1914г. + Иван Ефтимов Шарков – р.1911г., с.Ракиловци Деца: 1. Цветанка – с.Ракиловци 2. Цветан – с.Ракиловци 3. Кирил – с.Ракиловци

III. Сем. Гьоре Митов + Деца: 1. Христо – р.1895г., с.Ракиловци, основно, убит на война 1918г., ерген 2. Спасена – р.1898г., с.Ракиловци, основно, ом.Стойчо Миладинов Белилов

Втората жена на Нико Гьорев – Евгена от с.Поцърненци довела две деца Георги и Райна. Георги бил осиновен от Нико и оженен за Катерина Панева Гущерова, а Райна била омъжена за Венко Митов.

25. Род Митреви Фам. Нико Митрев (сведенията са дадени от Зорка Люб. Митрева и Боре Христов Митрев – 25.X.1979г.)

Родоначалник на този род е Митре (Димитър) Петров. Той имал един син Нико и една дъщеря, която била омъжена в Ковачките в с.Сирищник.

Фам. Нико Митрев – р.1828г., с.Ракиловци, неграм., зем.стоп., умр.1918г. на 90г. Деца: 1. Димитър – р.1880г., с.Ракиловци, неграм., зем.стоп., умр.1935г. на 55г. 2. Милан – р.1883г., с.Ракиловци, неграм., зем.стоп., преселил се 1920г. в с.Лиляче, Кюстендилско 3. Христо – р.1886г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., върнал се от фронта ранен и умр.1918г. на 32г. 4. Ана – р.1890г., с.Ракиловци, глухонема, неомъжена, умр.1928г. на 38г. 5. Анастас – р.1896г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., умр.1916г. на 20г.

I. Сем. Димитър Ников – р.1880г. + Бона Никова Соколова – р.1881г., с.Ракиловци Деца: 1. Заре – р.1898г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., умр.1934г. на 36г. 2. Стана – р.1900г., с.Ракиловци, основно, ом.Никола Младенов Влашкин от с.Лобош 3. Добра – р.1903г., с.Ракиловци, основно, ом.Димитър Ефтимов от с.Ковачевци 4. Кирил – р.1905г., с.Ракиловци, прогимн., неженен, умр.1925г. на 20г.

II. Сем. Милан Ников – р.1883г. + Милодора от с.Вранястена Деца: 1. Радка – р.1907г., с.Ракиловци 2. Стоянчо – р.1909г., с.Ракиловци 3. Георги – р.1911г., с.Ракиловци 4. Филка – р.1913г., с.Ракиловци 5. Найден – р.1915г., с.Ракиловци 6. Виолета – р.1918г., с.Ракиловци

III. Сем. Христо Ников – р.1886г. + Ерина Илиева Шиякова от с.Лобош Деца: 1. Евда – р.1910г., с.Ракиловци, основно, ом.Васил Данкин от с.Светля 2. Любе – р.1912г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., миньор, пенсионер, умр.1978г. на 66г. 3. Боре – р.1915г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., пенсионер, умр.1986г. на 71г. 4. Стоянка – р.1920г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Кирил Ананиев Люспов – р.1922г., с.Ракиловци

IV. Сем. Анастас Ников – р.1896г. + Верка Илиева Магарева от с.Лобош Деца: 1. Боян – р.1915г., с.Ракиловци, основно

I – 1 Сем. Заре Димитров – р.1898г. + Лата от с.Вранястена Деца: 1. Лиляна 2. Кима 3. Стоян 4. Станко I – 2 Сем. Стана Димитрова – р.1900г. + Никола Младенов Влашкин, с.Лобош Деца: 1. Димитър – с.Лобош 2. Петър – с.Лобош 3. Йордан – с.Лобош I – 3 Сем. Добра Димитрова – р.1903г. + Димитър Ефтимов от с.Ковачевци Деца: 1. Вергиния – с.Ковачевци, ом.Славе Ваклев от с.Ковачевци 2. Димитър – с.Ковачевци 3. Йордан – с.Ковачевци

Няма сведения за децата на Милан Митрев, пресел се 1920г. в с.Лиляче, Кюстендилско.

III – 1 Сем. Евда Христова – р.1910г. + Васил Данкин – р.1909г., с.Светля Деца: 1. Лозка – с.Светля III – 2 Сем. Любе Христов – р.1912г. + Зорка Стоилова– р.1911г., с.Сирищник, неграм., умр.1988г. на 77г. Деца: 1. Станимир – р.1928г., с.Ракиловци, прогимн. 2. Иван – р.1929г., с.Ракиловци, основно, заводски раб., живее в гр.Радомир, умр.12.III.1983г. на 54г. 3. Йордан – р.1931г., с.Ракиловци, прогимн. 4. Цена – р.1932г., с.Ракиловци, основно 5. Стамена – р.1933г., с.Ракиловци, основно 6. Стефанка – р.1934г., с.Ракиловци, прогимн. III – 3 Сем. Борис Христов – р.1915г., умр.1988г. + Любомирка Илиева – р.1910г., с.Сирищник, основна, доведена на 1г. от Евгена Милан Тенчова, умр.1971г. Деца: 1. Здравка – р.1932г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Симеон Младенов Панев от с.Ракиловци 2. Георги – р.1934г., с.Ракиловци, прогимн., работник завод в гр.Радомир 3. Славка – р.1936г., с.Ракиловци, прогимн. 4. Мара – р.1938г., с.Ракиловци, прогимн. 5. Роза – р.1940г., с.Ракиловци, прогимн. III – 4 Сем. Стоянка Христова – р.1919г., умр.1990г. на 71г. + Кирил Ананиев Люспов – р.1922г., с.Ракиловци Деца: 1. Иван – р.1947г., с.Ракиловци, прогимн., домакин завод с.Ковачевци и др. 2. Станка – р.1954г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Тодор от с.Бучино, Кюстендилско

IV – 1 Сем. Боян Анастасов – р.1915г. + Деца:

III – 2 – 1 Сем. Станимир Любомиров – р.1928г. + Иванка Костова – р.1926г., с.Кумарица, Софийско Деца: 1. Емилия – р.1950г., с.Факия (на турската граница) III – 2 – 2 Сем. Иван Любомиров – р.1929г. + Трендафила Петрова Миьова, с.Ракиловци Деца: 1. Красимира – р.194 ... г., с.Ракиловци, ср.гимн. + мед.сестра, гр.Радомир 2. Валентина – р.194 ... г., с.Ракиловци, ср.гимн., фризьорка, гр.Радомир III – 2 – 3 Сем. Йордан Любомиров – р.1931г. + Даниела Йорданова от с.Негован, Софийско Деца: 1. Антоанета – с.Негован, ср.гимн. 2. Гергина – с.Негован III – 2 – 4 Сем. Цена Любомирова – р.1932г. + Огнян Асенов от с.Горна Малина Деца: 1. Камен – р.1960г., София, ср.техн. III – 2 – 5 Сем. Стамена Любомирова – р.1933г. + Симеон Петров от Брезнишко Деца: 1. Петър – р.1970г., гр.Радомир 2. Неделчо – р.1972г., гр.Радомир III – 2 – 6 Сем. Стефанка Любомирова – р.1934г. + Николай Бойчев Попов от с.Прибой Деца: 1. Бойчо – р.1968г., гр.Радомир, уч-к 4 кл. 2. Румен – р.1970г., гр.Радомир, уч-к 2 кл.

III – 3 – 1 Сем. Здравка Борисова – р.1932г. + Симеон Младенов Панев – р.1934г., с.Ракиловци Деца: 1. Зоя – р.1955г., с.Ракиловци, ср.спец., шивачка, ом.Денчо 2. Славе – р.1959г., с.Ракиловци, ср.спец. III – 3 – 2 Сем. Георги Борисов – р.1934г. + Дарина Тонова Бусева, с.Ракиловци Деца: 1. Иванка – р.1962г., гр.Радомир, ср.спец., готвачка 2. Татяна – р.1964г., гр.Радомир, уч-ка 8 кл. III – 3 – 3 Сем. Славка Борисова – р.1936г. + Деца: III – 3 – 4 Сем. Мара Борисова – р.1938г. + Деца: III – 3 – 5 Сем. Роза Борисова – р.1940г. + Деца:

26. Род Миьови Фам. Дине Миьов (сведенията са дадени от Борис Ненков, Васило Сергиев, Йордан Миланов и Цветко Минев Табаков – 20.VI.1977г.)

Родоначалник на този род е някой си Миьо, дошел от с.Радибош (от рода Дойчинови) и се засели горе на рида, където сега се намира горната махала Миьови. Той имал синове: 1. Дине – с.Ракиловци, неграм., зем.стоп., умр.1887г. 2. Петрун – с.Ракиловци, неграм., зем.стоп., умр. 3. Гьоре – с.Ракиловци, неграм., зем.стоп., умр.

I. Сем. Дине Миьов + Стана Гьорева Кривошина от с.Ракиловци Деца: 1. Демнян – с.Ракиловци, неграм., зем.стоп., майстор-строител, умр. 2. Стоянчо – с.Ракиловци, неграм., зем.стоп., майстор-строител, умр. 3. Ненко – р.1861г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., майстор-строител, умр.1916г. на 55г.

II. Сем. Пертун Миьов + Деца: 1. Спасе – с.Ракиловци, неграм., зем.стоп., умр. 2. Стойне – с.Ракиловци, неграм., зем.стоп., умр.

III. Сем .Гьоре Миьов + Деца: 1. Стоян – с.Ракиловци, неграм., баща му Гьоре и жена му умират млади и Стоян е осиновен от Алексо Пейков от с.Ракиловци

I – 1 Сем. Демнян Динев + 1. Ана Гущерова от с.Ракиловци 2. Петкана от с.Радибош, умр. Деца: От Ана 1. Давидко – р.1874г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., стражар, умр.193 ... г. От Петкана 2. Григор (Гиго) – р.1887г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., строител, умр.23.XII.1961г. на 74г. 3. Сима – р.1889г., с.Ракиловци, основно, ом. в с.Костуринци 4. Димитър – р.1891г., с.Ракиловци, основно, сервитьор София, като войник умира 5. Мара – р.1895г., с.Ракиловци, основно, ом.Кирил Димитров Марков Соколов, с.Ракиловци I – 2 Сем. Стоянчо Динев, умр.1933г. + Достена, неграм., умр.1923г. Деца: 1. Петър (Петре) – р.1888г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., раб.цим.фабр., с.Батановци, умр.1933г. 2. Йордан – р.1890г., с.Ракиловци, основно, убит като кавалерист в Турската война 1913г. на 22г. 3. Йорданка – р.1892г., с.Ракиловци, основно, ом.Станимир в с.Светля 4. Ефтим (Тине) – р.1894г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., шивач, преселил се в гр.Дупница, умр. 5. Серги – р.1897г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., фурнаджия, София, пенсионер, умр.1963г. на 65г. 6. Христо – р.1901г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., раб.цим.фабр.-с.Батановци, пенсионер, умр.1987г. на 86г. 7. Евда – р.1903г., с.Ракиловци, основно, ом.Стоил Магарев от с.Лобош I – 3 Сем.Ненко Динев – р.1861г. + Катерина Господинова* от с.Косача Деца: 1. Ана – р.1890г., с.Ракиловци, неграм., умр.1970г. на 80г., ом.Георги Митев Петрунов – р.1889г., с.Светля, умр.1947г. на 58г. 2. Цена – р.1892г., с.Ракиловци, неграм., умр., ом.Георги Ив.Дяков, с.Ракиловци 3. Петрунка (Пета) – р.1894г., с.Ракиловци, основно, умр.1948г. на 54г., ом.Стоянчо Георгиев Гьорев, с.Ракиловци 4. Стоил – р.1896г., с.Ракиловци, основно, умира 1918г. на 22г. като войник, неженен 5. Мара – р.1898г., с.Ракиловци, основно, ом.Иван Ангелов от с.Косача 6. Борис – р.1900г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., фураджия в София, пенсионер, умр.1981г. на 81г. 7. Иван – р.1902г., с.Ракиловци, основно, фурнаджия в София 8. Младен – р.1905г., с.Ракиловци, основно, готвач в София 9. Методи – р.1907г., с.Ракиловци, неграм., глухонем, неженен, пенсионер, умр.1992г. на 86г. 10. Славе – р.1910г., с.Ракиловци, основно, готвач в София, пенсионер, умр.1992г. на 82г.

• Петрунка от с.Вранястена се омъжва за Господин от с.Косача и има дъщеря Катерина. След овдовяване Петрунка се омъжва за Яне Панев в с.Ракиловци и довежда Катерина и приражда Салтирко и Докуна.

Фам. Демнян Динев (сведенията са дадени от Димитър Янков Давитков – 20.VIII.1978г.)

I – 1 – 1 Сем. Давидко Демнянов – р.1874г. + Таса (Анастасия) Гелева Пейчова Люспова – р.1860г., с.Ракиловци, неграм., умр. Деца: 1. Георги (Гоше) – р.1893г., с.Ракиловци, основно, шивач, казанджия, умр.1977г. на 84г. 2. Александър (Сандо) – р.1897г., с.Ракиловци, основно, оженен и след една седмица умрял на фронта 1917г., няма деца 3. Янко – р.1901г., с.Ракиловци, основно, раб.цим.завод, с.Батановци, пенсионер, умр.1973г. на 72г. 4. Драгомир – р.1903г., с.Ракиловци, основно, раб.цим.завод, с.Батановци, пенсионер, умр.1964г. на 61г. 5. Кръсто – р.1912г., с.Ракиловци, основно, дърводелец, преселил се в гр.Радомир I – 1 – 2 Сем. Григор Демнянов – р.1887г. + Сова Тенева Бусева – р.1882г., с.Лобош, неграм., умр.11.I.1981г. на 98г. Деца: 1. Генади (Генчо) – р.1908г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., кръчмар, строител, пенсионер, умр.1987г. 2. Никола – р.1910г., с.Ракиловци, основно, готвач в София, умр.1967г. 3. Симеон – р.1918г., с.Ракиловци, основно, готвач в София, пенсионер 4. Димитрена – с.Ракиловци, основно, ом.Стоян от София 5. Севда – с.Ракиловци, основно, ом.Никола Петров от гр.Свиленград 6. Вита – с.Ракиловци, основно, ом.Георги Михаилов от с.Ковачевци I – 1 – 5 Сем. Мара Демнянова – р.1895г., умр.1976г. на 82г. + Кирил Димитров Соколов – р.1900г., с.Ракиловци, умр.1964г. на 64г. Деца: 1. Петър – р.1921г., с.Ракиловци, неграм., глух, неженен 2. Иван – р.1923г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., пенсионер 3. Радка – р.1924г., с.Ракиловци, основно, ом. 4. Цветанка – р.1925г., с.Ракиловци, основно, ом.Запрян Ангелов – р.1928г., с.Леново, Пловдивско, ср.гимн. 5. Лозена – р.1927г., с.Ракиловци, неграм., неомъжена

I – 1 – 1 – 1 Сем. Георги Давидков – р.1893г. + 1. Мара Дупийска от с.Ковачевци 2. Зорка Деца: 1. Зорка – р.1920г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Йордан Сергиев от с.Сирищник 2. Венка – р.1925г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Димитър Антов 3. Асен (Аско) – р.1930г., с.Ракиловци, прогимн., миньор, ж.Перник I – 1 – 1 – 3 Сем. Янко Давидков – р.1901г. + 1. Велика от с.Жабляно, умр.1920г. на 21г. 2. Люба от с.Лобош, умр.1926г. на 26г. 3. Еленка от с.Беренде Деца: От Велика 1. Цветанка – р.1920г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Стоьо Зарев Мемчурски, с.Ракиловци 2. Иван – р.1922г., с.Ракиловци, прогимн., раб.цим.завод, с.Батановци 3. Димитър – р.1931г., с.Ракиловци, прогимн., раб.цим.завод, с.Батановци I – 1 – 1 – 4 Сем. Драгомир Давидков – р.1903г. + Райна Митева Милева – р.1901г., с.Ракиловци, основно, умр.1973г. на 72г. Деца: 1. Тодор – р.1925г., с.Ракиловци, прогимн., миньор, ж.Перник 2. Кирил – р.1927г., с.Ракиловци, прогимн., стр.работник 3. Надежда – р.1930г., с.Ракиловци, прогимн., ом. Крум Бонев Дицев – р.1928г., с.Ракиловци, ж.Перник 4. Цветан – р.1934г., с.Ракиловци, ср.гимн., служител МВР, ж.София I – 1 – 1 – 5 Сем. Кръсто Давидков – р.1912г. + Вита Димитър Тонева – р.1909г. от с.Ковачевци Деца: 1. Ефтим – р.1932г., с.Ракиловци, ср.гимн., пожарникар командир в гр.Радомир 2. Тинка – р.1934г., с.Ракиловци, прогимн. 3. Анка – р.1937г., с.Ракиловци, ср.гимн.

I – 1 – 1 – 1 – 1 Сем. Зорка Георги Давидкова – р.1920г. + Йордан Сергиев Атанасков – р.1918г., с.Сирищник Деца: 1. Георги – р.1951г., гр.Перник 2. Димитрена – р.1954г., гр.Перник I – 1 – 1 – 1 – 2 Сем. Венка Георги Давидкова – р.1925г. + Димитър Антов Деца: 1. 2. 3. I – 1 – 1 – 1 – 3 Сем. Асен Георги Давидков – р.1930г. + Стефанка Рангелова – р.1929г., с.Косача, прогимн. Деца: 1. Георги – р.1958г., гр.Перник, ср.техн. 2. Цветанка – р.1960г., гр.Перник, ср.техн.

I – 1 – 1 – 3 – 1 Сем. Цветанка Янкова Давидкова – р.1920г. + Стоьо Зарев Мемчурски – р.1920г. от с.Ракиловци Деца: 1. Стоянка – р.1945г., с.Ракиловци, прогимн. 2. Кирил – р.1947г., с.Ракиловци, прогимн. 3. Йордан – р.1950г., с.Ракиловци, 8 кл. 4. Еленка – р.1954г., с.Ракиловци, 8 кл. I – 1 – 1 – 3 – 2 Сем. Иван Янков Давидков – р.1922г. + Марика Първанова – р.1926г. от с.Радибош, основно, готвачка стол Деца: 1. Борислав – р.1946г., с.Ракиловци, ср.техн. 2. Лидия – р.1948г., с.Ракиловци, ср.техн. I – 1 – 1 – 3 – 3 Сем. Димитър Янков Давидков – р.1931г. + Димитрена Кирилова – р.1938г., гр.Темелково Деца: 1. Кирил – р.1957г., гр.Темелково, ср.гимн. 2. Румен – р.1962г., гр.Темелково, ср.гимн.

I – 1 – 1 – 4 – 1 Сем. Тодор Драгомиров Давидков – р.1925г. + Вергиния Кирил Петрунова – р.1922г., с.Ракиловци, прогимн. Деца: 1. Стойчо – р.1945г., с.Ракиловци, ср.техн. 2. Севда – р.1947г., с.Ракиловци, ср.иконом. 3. Любен – р.1952г., с.Ракиловци, ср.техн. + висше I – 1 – 1 – 4 – 2 Сем. Кирил Драгомиров Давидков – р.1927г. + Люба Стоичкова Кривошиина – р.1926г., с.Ракиловци, прогимн. Деца: 1. Данаил – р.1947г., с.Ракиловци, 8 кл. 2. Николай – р.1952г., с.Ракиловци, ср.техн. I – 1 – 1 – 4 – 3 Сем. Надежда Драгомирова Давидкова – р.1930г. + Крум Бонев Дицев – р.1928г., с.Ракиловци, прогимн. Деца: 1. Кирил – р.1948г., с.Ракиловци, ср.техн. 2. Валери – р.1957г., гр.Темелково, 8 кл. I – 1 – 1 – 4 – 4 Сем. Цветан Драгомиров Давидков – р.1934г. + Горянка от Трънско, ср.гимн. Деца: 1. Зоя – р.1959г., София, ср.гимн. 2. Николай – р.1961г., София, ср.гимн.

I – 1 – 2 – 1 Сем. Генади Григоров – р.1908г. + Райка Станимирова Терзийска – р.1907г., с.Ракиловци, основно Деца: 1. Марика – р.1931г., с.Ракиловци, ср.гимн. 2. Иван – р.1935г., с.Ракиловци, ср.гимн., шофьор ДЗС Калище 3. Димитър – р.1938г., с.Ракиловци, ср.гимн., работник завода с.Ковачевци I – 1 – 2 – 2 Сем. Никола Григоров – р.1910г. + Калина Иванова – р.1911г., с.Григорево, Ел.Пелин Деца: 1. Софка – р.193 ... г., София, ср.гимн. 2. Иван – р.193 ... г., София, ср.гимн. I – 1 – 2 – 3 Сем. Симеон Григоров – р.1918г. + Велика Миленова Мицева – р.1921г., с.Ракиловци, основно Деца: 1. Стефан – р.1944г., София, висше минно-геоложко, инженер 2. Цветанка – р.1946г., София, ср.гимн. I – 1 – 2 – 4 Сем. Димитрена Григорова + Стоян от София, прогимн., дърводелец Деца: 1. Вера – р.1946г., София, прогимн. 2. Величка – р.1948г., София, ср.техн. I – 1 – 2 – 5 Сем. Севда Григорова + Никола Петров, гр.Свиленград, прогимн. Деца: бездетни I – 1 – 2 – 6 Сем. Севда Григорова + Георги Михаилов от с.Ковачевци Деца: 1. Михал 2. Емилия

I – 1 – 2 – 1 – 1 Сем. Марика Генчова Григорова – р.1931г. + Никола Господинов – р.1931г., Бургас, ср.техн. Деца: 1. Бойчо – р.1954г., гр.Перник, ср.техн. 2. Пламен – р.1962г., гр.Перник, ср.техн. I – 1 – 2 – 1 – 2 Сем. Иван Генчов Григоров – р.1935г. + Силва Иванова – р.1938г., с.Извор, прогимн. Деца: 1. Евгени – р.1965г., с.Калеще, 8 кл. 2. Румен – р.1966г., с.Калище, 8 кл. I – 1 – 2 – 1 – 3 Сем. Димитър Генчов Григоров – р.1938г. + Цветанка Маринова – р.1939г., гр.Луковит Деца: 1. Малин – р.1970г., с.Ракиловци 2. Ростислав – р.1975г., с.Ракиловци

I – 1 – 2 – 2 – 1 Сем. Софка Николова Григорова + Деца: I – 1 – 2 – 2 – 2 Сем. Иван Николов Григоров + Деца:

I – 1 – 2 – 3 – 1 Сем. Стефан Симев Григоров – р.1944г. + Деца: I – 1 – 2 – 3 – 2 Сем. Цветанка Симева Григорова – р.1946г. + Деца:

Фам. Стоянчо Динев (сведенията са дадени от Йордан Петрев, Христо Стоянчов и Васил Сергиев – 20.VI.1977г.)

I – 2 – 1 Сем. Петър Стоянчов – р.1888г., умр.1933г. на 45г. + Магдалена Георгиева Пиндрачка – р.1888г., с.Ракиловци, умр.1972г. на 84г. Деца: 1. Иван – р.1915г., с.Ракиловци, основно, куц, зем.стоп., кошничар, умр.1976г. на 61г. 2. Радка – р.1917г., с.Ракиловци, основно, ом.Кръсто Стоименов, с.Сирищник 3. Станка – р.1919г., с.Ракиловци, основно, ом.Георги в София 4. Йордан – р.1920г., с.Ракиловци, прогимн., готвач в София 5. Трендафилка – р.1924г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Иван Любев Митрев – р.1929г., с.Ракиловци, умр.1983г. на 54г. I – 2 – 2 Сем. Йордан Стоянчов – р.1890г., умр.1913г. + Ляшкова от с.Ковачевци Деца: 1. Надежда – р.1910г., с.Ракиловци, основно, ом.Никола Хр. Маданчев от гр.Дупница I – 2 – 3 Сем. Йорданка Стоянчова – р.1892г. + Станимир от с.Светля Деца: 1. Димитър – с.Светля 2. Благой – с.Светля 3. Иван – с.Светля 4. Ефтим – с.Светля 5. Борис – с.Светля 6. Срема – с.Светля I – 2 – 4 Сем. Ефтим Стоянчов – р.1894г. + Йова Алексова Галева, с.Ракиловци, основно Деца: 1. Евгенка – р.1916г., с.Ракиловци 2. Любен – р.1918г., с.Ракиловци 3. Кирил – р.1920г., с.Ракиловци I – 2 – 5 Сем. Серги Стоянчов – р.1897г., умр.1963г. на 65г. + Севаския Алексиева Захаринова – р.1895г., с.Вранястена, неграм., умр.1960г. на 65г. Деца: 1. Стоянка – р.1920г., с.Ракиловци, основно, ом. в с.Сирищник 2. Васил – р.1922г., с.Ракиловци, прогимн., шофьор, ж.София, умр.1995г. на 73г. 3. Крум – р.1924г., с.Ракиловци, прогимн., шофьор, ж.София 4. Тодорка – р.1926г., с.Ракиловци, основно, ом. в с.Ракиловци 5. Илия (Илчо) – р.1930г., с.Ракиловци, прогимн., шофьор, ж.София I – 2 – 6 Сем. Христо Стоянчов – р.1901г., умр.1987г. на 86г. + Гюргия Тодорова – р.1903г., с.Светля, неграм., умр.1981г. на 78г. Деца: 1. Лиляна – р.1926г., с.Ракиловци, основно, ом. Васил от гр.Перник 2. Стефанка – р.1928г., с.Ракиловци, основно, ом.Йордан от гр.Дивля 3. Йорданка (Данка) – р.1931г., с.Ракиловци, основно, ом.Захари от гр.Лом 4. Димитър – р.1933г., с.Ракиловци, прогимн., шофьор на рейс, ж.Перник 5. Евгенка – р.1935г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Лозан от с.Бегуновци, Пернишко 6. Симеон (Симчо) – р.1939г., с.Ракиловци, ср.техн. I – 2 – 7 Сем. Евда Стоянчова – р.1903г. + Стоил Магарев от с.Лобош Деца: 1. Цветан – р.1933г., София 2. Симеон – р.1935г., София 3. Люба – р.1938г., София

I – 2 – 1 – 1 Сем. Иван Петрев Стоянчов – р.1915г. + Васка Илиева от с.Сирищник Деца: бездетни I – 2 – 1 – 2 Сем. Радка Петрева Стоянчова – р.1917г. + Кръсто Стоименов, с.Сирищник Деца: 1. Венка 2. Дака 3. Кирил I – 2 – 1 – 3 Сем. Станка Петрева Стоянчова – р.1919г. + Георги от София Деца: 1. Даниела – починала като девойка I – 2 – 1 – 4 Сем. Йордан Петрев Стоянчов – р.1920г. + Люба – р.1929г., София, ср.гимн. Деца: 1. Димитър – р.1952г., София, полувисше техн. 2. Мариана – р.1956г., София, полувисше техн. I – 2 – 1 – 5 Сем. Трендафила Петрова Стоянчова – р.1924г. + Иван Любев Митрев – р.1929г., с.Ракиловци, умр.1983г. на 54г. Деца: 1. Красимира – р.1954г., с.Ракиловци, полувисше, мед.сестра, ом.Милчо Спиридонов – р.1952г., гр.Трън, ср.техн. 2. Валентина – р.1955г., с.Ракиловци, полувисше, фризьор, ом.Румен Йорданов – р.1954г., гр.Темелково, прогимн.

I – 2 – 2 – 1 Сем. Надежда Йордан Стоянчова – р.1910г. + Никола Хр. Маданчев, гр.Дупница Деца: 1. Кирил – р.1931г., гр.Дупница, ср.гимн., директор на прогимназията, оженен за Райна Миланова от Югославия, има деца: 1. Николай – р.1955г., гр.Дупница, 8 кл. 2. Христо – р.1960, гр.Дупница, 8 кл.

I – 2 – 4 – 1 Сем. Евгенка Ефтимова Стоянчова – р.1916г. + Коста от гр.Сухиндол Деца: 1. Любен 2. Виолета I – 2 – 4 – 2 Сем. Любен Ефтимов Стоянчов – р.1918г. + Мария от гр.Стара Загора Деца: 1. Ефтимка 2. Димитър I – 2 – 4 – 3 Сем. Кирил Ефтимов Стоянчов – р.1920г. + Надежда от с.Христово, Любимец Деца: 1. Иванка 2. Христо

I – 2 – 5 – 1 Сем. Стоянка Сергиева Стоянчова – р.1920г. + Петър Георгиев Чернев – р.1924г., с.Сирищник, прогимн., шофьор, умр.1950г. Деца: 1. Кирил – р.1944г., гр.Перник, висше, зоотехник 2. Васил – р.1946г., гр.Перник, прогимн., шлосер, шофьор, ж.Перник 3. Богомил – р.1948г., гр.Перник, прогимн., сервитьор I – 2 – 5 – 2 Сем. Васил Сергиев Стоянчов – р.1922г., умр.1995г. на 73г. + Радка Иванова – р.1925г., с.Одраница, Трънско, основно, умр.1979г. на 54г. Деца: 1. Любен – р.1947г., София, ср.гимн., умр.1962г. при падане на пързалка върху лед 2. Жоро – р.1949г., София, ср.техн. + ср.иконом., тапицер I – 2 – 5 – 3 Сем. Крум Сергиев Стоянчов – р.1924г. + Тодорка Сергиева Каладжийска – р.1929г., с.Ковачевци, основно, хигиенистка Деца: 1. Кирил – р.1949г., София, 8 кл., шофьор, автомонтьор 2. Светла – р.1963г., София, ср.гимн. I – 2 – 5 – 4 Сем. Тодорка Сергиева Стоянчова – р.1926г. + Симеон Методиев Петков – р.1922г., с.Ракиловци Деца: 1. Камелия – р.1951г., София, ср.спец., медиц.лаборантка 2. Райна – р.1958г., София, ср.техн., приложно изкуство I – 2 – 5 – 5 Сем. Илия Сергиев Стоянчов – р.1930г. + Иванка Стоянова – р.1931г., с.Голяма Раковица, Ел.Пелинско, хигиенистка Деца: 1. Емилия – р.1953г., София, ср.гимн., ом.Атанас Берберов – р.1948г., София, треньор плуване 2. Александър (Сашо) – р.1958г., София, ср.гимн., шофьор

I – 2 – 1 – 5 – 1 Сем. Красимира Иванова– р.1954г. + Милчо Спиридонов – р.1952г., гр.Трън, ср.техн. Деца: 1. Цвета – р.1978г., гр.Радомир 2. Данаил – р.1981г., гр.Радомир I – 2 – 1 – 5 – 2 Сем. Валентина Иванова– р.1955г. + Румен Йорданов – р.1954г., гр.Темелково, прогимн. Деца: 1. Миглена – р.1981г., гр.Темелково 2.

I – 2 – 5 – 1 – 1 Сем. Кирил П. Чернев – р.1944г. + Янка от с.Чуковец, Радомирско Деца: 1. Веселин – р.1965г., гр.Перник, уч-к 8 кл. 2. I – 2 – 5 – 1 – 2 Сем. Васил П. Чернев – р.1946г. + Лиляна от гр.Ст.Димитров Деца: 1. Оля – р.1965г., гр.Ст.Димитров 2. Албена – р.1971г., гр.Ст.Димитров I – 2 – 5 – 1 – 3 Сем. КирилБогомил П. Чернев – р.1948г. + Милка Милкова от гр.Перник Деца: 1. Соня – р.1971г., гр.Перник 2. Бисер – р.1976г., гр.Перник

I – 2 – 5 – 2 – 1 Сем. Жоро Васил Сергиев – р.1947г. + Снежа Калчева– р.1955г., София, ср.спец., аптекарка Деца: 1. Красимира – р.1974г., София

I – 2 – 5 – 3 – 1 Сем. Кирил Крумов Сергиев – р.1949г. + Люба Иванова– р.1953г., с.Суходол, Софийско, ср.гимн., машинопистка Деца: 1. Дора – р.1973г., София 2. I – 2 – 5 – 3 – 2 Сем. Светла Крумова Сергиева – р.1963г. + Деца: 1. 2.

I – 2 – 5 – 4 – 1 Сем. Камелия Симова – р.1951г. + Владимир Славчов Влахов, с.Лобош. ср.гимн., шлосер Деца: 1. Юлиян – р.1973г., София 2. I – 2 – 5 – 4 – 2 Сем. Райна Симова – р.1958г. + Цонко Стайков – р.1956г., София, автомонтьор в МВР Деца: 1. Петя – р.1977г., София 2.

I – 2 – 5 – 5 – 1 Сем. Емилия Илиева – р.1953г. Атанас Берберов – р.1948г., София, треньор по плуване Деца: 1. Иво – р.1979г., София 2.

I – 2 – 6 – 1 Сем. Лиляна Христова Стоянчова – р.1926г. + Васил от гр.Перник Деца: 1. Йорданка – р.1954г., гр.Перник, ср.техн. 2. Малинка – р.1960г., гр.Перник, ср.техн. I – 2 – 6 – 2 Сем. Стефанка Христова Стоянчова – р.1928г. + Йордан от гр.Дивля Деца: 1. Мариана – р.1958г., гр.Дивля, ср.гимн. 2. Александър – р.1962г., гр.Перник, ср.техн. I – 2 – 6 – 3 Сем. Йорданка Христова Стоянчова – р.1931г. + Захари Дим. Зайков – р.1928г., гр.Лом Деца: 1. Татяна – р.1956г., гр.Перник, полувисше култура 2. Христо – р.1960г., гр.Перник, ср.техн. I – 2 – 6 – 4 Сем. Димитър Христов Стоянчов – р.1933г. + Иванка от с.Блатешница, Земенско Деца: 1. Милена – р.1972г., гр.Перник I – 2 – 6 – 5 Сем. Евгенка Христова Стоянчова – р.1935г. + Лозан от с.Бегуновци, Пернишко Деца: 1. Зоя 2. I – 2 – 6 – 6 Сем.Симеон Христова Стоянчова – р.1939г. + Дарина от с.Драгичево Деца: 1. Ирена – с.Драгичево 2. Людмила – с.Драгичево

I – 2 – 6 – 3 – 1 Сем.Татяна Захари Зайцева – р.1956г. + Григор Григоров – р.1949г., гр.Трън Деца: 1. Борислав – р.1977г., гр.Перник

Фам. Ненко Динев (сведенията са дадени от Борис Ненков – 20.VI.1977г.)

I – 3 – 1 Сем. Ана Ненкова – р.1890г. + Георги Митев Петрунов – р.1889г., с.Светля, умр.1947г. на 58г. Деца: 1. Асен – р.1919г., с.Светля, прогимн. 2. Методи – р.1921г., с.Светля, прогимн., ж.с.Мошино 3. Йорданка – р.1924г., с.Светля, основно, ж.Перник 4. Вене – р.1928г., с.Светля, основно, ж.с.Мошино I – 3 – 2 Сем. Цена Ненкова – р.1892г. + Георги Ив.Дяков, с.Ракиловци, умр. Деца: бездетни I – 3 – 3 Сем. Петрунка Ненкова – р.1894г. + Стоянчо Георгиев Гьорев – р.1894г., с.Ракиловци Деца: 1. Севда – р.1910г., с.Ракиловци, основно, ом.Кирил Янев Вецин от с.Ракиловци 2. Боян – р.1912г., с.Ракиловци, прогимн. 3. Крум – р.1914г., с.Ракиловци, прогимн. 4. Тодор – р.1916г., с.Ракиловци, прогимн. 5. Вита – р.1918г., с.Ракиловци, основно, ом.Йордан Николов Терзийски, с.Ракиловци I – 3 – 5 Сем. Мара Ненкова – р.1898г. + Иван Ангелов от с.Косача Деца: 1. Надежда – с.Косача, основно, ом.Лозан от с.Радибош 2. Асен – с.Косача, прогимн. 3. Васил – с.Косача, прогимн. I – 3 – 6 Сем. Борис Ненков – р.1900г. + Пелагия Савова – р.1896г., с.Лобош, неграм., умр.1978г. на 82г. Деца: 1. Стоил – р.1920г., с.Ракиловци, прогимн., готвач, сервитьор, ж.София, умр.1985г. на 65г. 2. Димитрена – р.1922г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Славе Миленов, с.Ракиловци 3. Александър – р.1925г., с.Ракиловци, прогимн., сервитьор, ж.София 4. Георги – р.1929г., с.Ракиловци, прогимн., сервитьор, ж.София 5. Кирил – р.1938г., с.Ракиловци, прогимн., работник завод Бакелит, гр.Радомир I – 3 – 7 Сем. Иван Ненков – р.1902г. + Сърмена Павлова – р.1903г., с.Калище, основно, умр.1977г. на 74г. Деца: 1. Ана – София, ср.гимн., ом. I – 3 – 8 Сем. Младен Ненков – р.1905г. + Радка Георгиева – р.1904г., с.Косача, основно, умр.1982г. на 78г. Деца: 1. Еленка – р.1929г., с.Ракиловци, ср.гимн., ом.Христо Димитров – р.1927г., гр.Търговище, висше-духовна академия 2. Кирил – р.1931г., с.Ракиловци, ср.техн., стр.техник I – 3 – 10 Сем. Славе Ненков – р.1910г. + Симеонка Спасова – р.1909г., с.Батак Деца: 1. Цветанка – р.1933г., София, ср.гимн. 2. Екатерина – р.1940г., София, ср.гимн.

I – 3 – 1 – 1 Сем. Асен Георгиев – р.1919г. + Мара Николова от с.Светля Деца: 1. Лиляна – р.1934г., с.Светля, 8 кл. 2. Петър – р.1940г., с.Светля, 8 кл. 3. Станка – р.1943г., с.Светля, 8 кл. 4. Георги – р.1946г., с.Светля, 8 кл. I – 3 – 1 – 2 Сем. Методи Георгиев – р.1921г. + Симеонка Стоичкова от с.Светля Деца: 1. Йордан – р.1948г., с.Светля, ср.гимн. 2. Ана – р.1950г., с.Светля, ср.гимн. I – 3 – 1 – 3 Сем.Йорданка Георгиева – р.1924г. + Илия от с.Мошино Деца: 1. Йордан – р.1955г., гр.Перник 2. Емил – р.1958г., гр.Перник I – 3 – 1 – 4 Сем. Вене Георгиев – р.1928г. + Стамболка Димитрова от с.Светля Деца: 1. Роза – р.1958г., с.Светля, ср.гимн. 2. Василка – р.1960г., с.Светля, ср.гимн.

I – 3 – 6 – 1 Сем. Стоил Борисов Ненков – р.1920г. + Цена Алекс.Пудева – р.1924г., с.Ракиловци, основно Деца: 1. Иван – р.1944г., с.Ракиловци, ср.техн., воен.техник (ст.лейтен.) 2. Росица – р.1950г., София, висше иконом., икономист, ом. I – 3 – 6 – 2 Сем. Димитрена Борисова Ненкова – р.1922г. + Славе Миленов Мицев – р.1923г., с.Ракиловци, прогимн. Деца: 1. Иван – р.1943г., с.Ракиловци, висше, машинен инженер 2. Цветанка – р.1949г., с.Ракиловци, ср.техн., ом.Методи Василев от София I – 3 – 6 – 3 Сем. Александър Борисов Ненков – р.1925г. + Цветанка Крум Хр.Каладжийска – р.1930г., с.Ковачевци Деца: 1. Антоанета – р.1951г., София, висше геоложко, инженер 2. Мая – р.1962г., София, ср.техн. I – 3 – 6 – 4 Сем. Георги Борисов Ненков – р.1929г. + Стефанка Райчова Бонева – р.1933г., с.Ракиловци, основно Деца: 1. Снежа – р.1953г., София, ср.гимн., ом. 2. Владимир – р.1960г., София, ср.техн. I – 3 – 6 – 5 Сем. Кирил Борисов Ненков – р.1938г. + Първолета Петрова – р.1942г., с.Поцърненци, прогимн. Деца: 1. Люба – р.1958г., гр.Радомир, ср.гимн., ом. 2. Красимира – р.1963г., гр.Радомир, ср.гимн., ом.

I – 3 – 7 – 1 Сем. Ана Иванова Ненков Деца: бездетна

I – 3 – 8 – 1 Сем. Еленка Младенова Ненкова – р.1929г. + Христо Димитров – р.1927г., гр.Търговище, висше-духовна академия Деца: 1. Димитър – р.1958г., София, ср.техн. I – 3 – 8 – 2 Сем. Кирил Младенов Ненков – р.1931г. + Надежда Плоизакова, с.Стрелча, Панагюрско, висше-руска фил. Деца: 1. Радка –София

I – 3 – 6 – 1 – 1 Сем. Иван Стоилов Б. Ненков – р.1944г. + Рилка Димчова Слав. Господинова – р.1945г., с.Ковачевци, ср.гимн. Деца: 1. Боряна – р.1969г., София 2. Албена – София I – 3 – 6 – 1 – 2 Сем. Росица Стоилова Б. Ненкова – р.1950г. + Ри Деца: 1. 2.

I – 3 – 6 – 2 – 1 Сем. Иван Славев Миленов – р.1943г. + Цветанка Стоилова – р.1943г., София, ср.гимн. Деца: 1. Светослав – р.1970г., София 2. I – 3 – 6 – 2 – 2 Сем. Цветанка Славева Миленова – р.1949г. + Методи Василев – р.1949г., София, ср.гимн. Деца: 1. Венцислав – р.1972г., София 2. Мария – р.1976г., София

I – 3 – 6 – 3 – 1 Сем. Антоанета Алекс. Б. Ненкова – р.1951г. + Христо Узунов, София, висше, ел.инженер Деца:

I – 3 – 6 – 4 – 1 Сем. Снежа Георгиева Б. Ненкова – р.1953г. + Красимир от София Деца:

I – 3 – 6 – 5 – 1 Сем. Люба Кирилова Б. Ненкова – р.1958г. + Томи Атаанасов – р.1952г., с.Дамяница, Благоевградско Деца: I – 3 – 6 – 5 – 2 Сем. Краси Кирилова Б. Ненкова – р.1963г. + Деца:

Фам. Петрун Миьов Сем. Спасе Петрунов (сведенията са дадени от Йордан Миланов – 20.VII.1978г.)

Основател на този род е Спасе Петрунов от с.Ракиловци, който се е женил три пъти. Първата му жена (името не се помни) била от Каладжийските в с.Ковачевци, втората – от с.Раянци, която донесла в люлка дъщеря си Спасена и третата на име Кена от рода Голоорци в с.Сирищник, която природила дъщерята Павла.

II – 1 Сем. Спасе Пертунов Миьов – р.1834г., с.Ракиловци, неграм., зем.стоп., умр.1918г. на 84г. + 1. От Каладжийските в с.Ковачевци 2. От с.Раянци 3. Кена от рода Голоорци в с.Сирищник Деца: От първата 1. Ристена – р.1871г., с.Ракиловци, неграм., ом.Ефтим Димитров в с.Косача От втората 2. Спасена – р.1876г., с.Раянци, неграм., ом.Никола Мицев в с.Ракиловци От третата 3. Павла – с.Ракиловци, ом.Милан Лазов от с.Калище

II – 1 – 3 Сем. Павла Спасева + Милан Лазов от с.Калище, основно Деца: 1. Йордан – р.1908г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., пенсионер, умр.1984г. на 76г. 2. Серги – р.1911г., с.Ракиловци, основно, готвач-рестор., ж.София, умр.1971г. на 60г. 3. Владо – р.1916г., с.Ракиловци, основно, готвач-рестор., ж.София, умр.1973г. на 57г. 4. Борис – р.1921г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., пощ.раздавач, пазач завод, с.Ковачевци 5. Боян – р.1925г., с.Ракиловци, основно, готвач рестор., ж.Долна Баня, Ихтиманско

II – 1 – 3 – 1 Сем. Йордан Миланов – р.1908г., умр.1984г. + Стоя Йорданова Циганска – р.1908г., с.Ковачевци, основно, умр. Деца: 1. Михаил (Михал) – р.1934г., с.Ракиловци, прогимн., раб.завода с.Ковачевци, умр.1992г. на 57г. 2. Александър (Сандо) – р.1935г., с.Ракиловци, прогимн., умр.1955г., неженен 3. Цветанка – р.1943г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Васил Благоев от с.Косача II – 1 – 3 – 2 Сем. Серги Миланов – р.1911г. + Димитрена Стоименова от с.Лобош Деца: 1. Богомил – р.1949г., София, ср.гимн. II – 1 – 3 – 3 Сем. Владо Миланов – р.1916г. + Надежда Петрова от с.Струмица Деца: 1. Петър – р.1948г., София, ср,техн. 2. Виолета – р.1952г., София, ср.иконом. II – 1 – 3 – 4 Сем. Борис Миланов – р.1921г. + Ефтимка Димитрова от с.Косача, основно Деца: 1. Седефчо – р.1946г., с.Ракиловци, прогимн., шофьор на рейс 2. Йорданка – р.1947г., с.Ракиловци, прогимн., ом. 3. Рилка – р.1949г., с.Ракиловци, основно, ом.Страхил Драгомиров Бонев, с.Ракиловци, ж.гр.Радомир 4. Росица – р.1960г., с.Ракиловци, прогимн., ом. II – 1 – 3 – 5 Сем. Боян Миланов – р.1925г. + Стефка Димитрова – р.1921г., с.Долна Баня, Ихтиманско Деца: 1. Бистра – р.1953г., с.Долна Баня, висше, психолог 2. Румен – р.1960г., с.Долна Баня, ср.гимн., войник

II – 1 – 3 – 1 – 1 Сем. Михаил Йорданов Миланов – р.1934г., умр.1991г. + Гана Стаменкова – р.1927г., с.Трекляно, прогимн. Деца: 1. Адриян – р.1964г., с.Ракиловци, ср.техн. за автомонтьор 2. Йордан – р.1968г., с.Ракиловци, прогимн., умр.1955г., неженен II – 1 – 3 – 1 – 2 Сем. Цветанка Йорданова Миланова – р.1943г. + Васил Благоев от с.Косача Деца: 1. Симеон – р.1969г., гр.Перник 2. Детелина – р.1971г., гр.Перник

II – 1 – 3 – 2 – 1 Сем. Богомил Сергиев Миланов – р.1949г. + Красимира от София Деца: 1. Паулина –София 2. Серги – София

II – 1 – 3 – 3 – 1 Сем. Петър Владов Миланов – р.1948г. + Радка от гр.В.Търново Деца: 1. Надежда – р.1975г., София II – 1 – 3 – 3 – 1 Сем. Виолета Владов Миланов – р.1952г. + Деца:

II – 1 – 3 – 4 – 1 Сем. Седефчо Борисов Миланов – р.1946г. + Здравка Методиева – р.1948г., с.Блатешница Деца: 1. Бисер – р.1969г., с.Ракиловци 2. Людмила – р.1977г., с.Ракиловци II – 1 – 3 – 4 – 2 Сем. Йорданка Борисова Миланова – р.1947г. + Михаил Ангелов от с.Вердикал, Софийско Деца: 1. Иван – с.Вердикал 2. Бисер – с.Вердикал II – 1 – 3 – 4 – 3 Сем. Рилка Борисова Миланова – р.1949г. + Страхил Драгомиров Бонев – р.1944г., с.Ракиловци, умр.1974г. от влак Деца: 1. Антоанета – р.1971г., гр.Радомир 2. Драгомир – р.1972г., гр.Радомир 3. Страхилка – р.1974г., гр.Радомир II – 1 – 3 – 4 – 4 Сем. Росица Борисова Миланова – р.1960г. + Деца:

II – 1 – 3 – 5 – 1 Сем. Бистра Боянова Миланова – р.1953г. + Деца: II – 1 – 3 – 5 – 2 Сем. Румен Боянов Миланов – р.1960г. + Деца:

27. Род Паневи Фам.Томан Панев Сем. Иван Стоянов Панев (сведенията са дадени от Цветко Минев Табаков – 1.IV.1980г.)

Родоначалник на този род е някой си Пане, който се оженил вда пъти. От първата жена имал четирима синове: Сокол, Пейчо, Господин и Игнят, а от втората един син Милтен. Първият син Сокол станал основател на рода Соколови.

I. Сем. Пейчо Панев + Деца: 1. Томан – р.1830г., умр.1931г. на 101г. 2. Яне 3. Ненко 4. Стоимен

II. Сем. Господин Панев + Деца: бездетни

III. Игнят Панев + 1. 2. Вдовица на говедар от с.Краище с три доведени деца: Гергин, Тасо, Илия

IV. Сем. Милтен Панев + Гюра Галева от с.Ракиловци Деца: 1. Зорка – с.Ракиловци, неграм., ом. в с.Ракиловци 2. Ненко – с.Ракиловци, неграм., слабо развит умствено

Господин Панев нямал деца и осиновил братовия си син Томан Пейчов. Оженил го за Вена Вучкова Терзийска от с.Ракиловци (сестра на Трене, Нико и Мине Вучкови Терзийски). Но и Томан бил бездетен и на два пъти осиновявал по едно момче, които умирали. По това време Спасе Дяков се оженва втори път за вдовицата Алисенка (или Христена) от с.Долна Глоговица (омъжена за Стоян Кържов от това село), която довела три деца: Иван, Пена и Димитър. Иван станал овчар и после постоянен момок на Томан Пейчов Панев, който го харесал и оженил за Дота Колева от с.Ракиловци (сестра на Веле, Ристо и Яне Колеви) и след като Иван имал 3 – 4 деца, тогава го осиновил. Сестрата на Иван, Пена се омъжва за Стоянчо Гьорев Кривошиин от с.Ракиловци, а брат им се призетява в с.Светля и бил кожухар. (Сведенията за Алисенка са дадени от Лента Йорданова по мъж Цветко Шаркова от с.Ракиловци)

Фам. Томан Пейчов Панев

I. Сем. Иван Стоянов Кържов, умр.1927г. + 1. Дота Антова Колева от с.Ракиловци 2. Мара от с.Лобош Деца: От Дота 1. Йордан – р.1893г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., умр.1977г. на 84г. 2. Димитър (Мицо) – р.1896г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., умр.1978г. на 82г. 3. Георги (Гоше) – р.1899г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., умр.1964г. на 65г. 4. Серги – р.1902г., с.Ракиловци, основно, ож.Пелегия Митева Кривошиина (деца нямат), умр.1922г. на 20г. 5. Евда – р.1905г., с.Ракиловци, основно, ом.Петър Сргиев от с.Калище От Дота 6. Петър – р.1920г., с.Ракиловци, прогимн., кондуктор-трамбай, ж.София

Фам. Томан Панев Сем. Иван Стоянов Кържов (сведенията са дадени от Лента и Кр. Йорданови, Иван Гошев, Севда Мицева и Петър Иванов – 1.IV.1980г.)

I – 1 Сем. Йордан Иванов Кържов – р.1893г., умр.1977г. на 84г. + Тасия Миладинова Пудева – р.1893г., умр. Деца: 1. Лента – р.1911г., с.Ракиловци, основно, умр.1991г. на 80г., ом.Цветко Янев Шарков – р.1912г., с.Ракиловци, умр.1982г. 2. Костадин (Кочо) – р.1916г., с.Ракиловци, прогимн., зем.стоп., пенсионер 3. Борис – р.1919г., с.Ракиловци, прогимн., служ. в София, умр.1975г. на 56г. 4. Кирил – р.1922г., с.Ракиловци, прогимн., зем.стоп., умр.1949г. на 27г. 5. Методи – р.1924г., с.Ракиловци, прогимн., стр.работник, музикант, ж.София 6. Анто – р.1926г., с.Ракиловци, ср.техн., живее в гр.Перник I – 2 Сем. Димитър Иванов Кържов – р.1896г., умр.1978г. на 82г. + Дакуна Илиева Дупийска – р.1896г., умр.1968г. на 72г. Деца: 1. Севда – р.1920г., с.Ракиловци, основно, умр.1987г. на 867г., ом.Йордан Павлев – р.1918г., с.Ракиловци, основно 2. Стоимен – р.1924г., с.Ракиловци, прогимн., работник Винпром-Перник, кмет-1986г. 3. Иван – р.1931г., с.Ракиловци, прогимн., музикант кларинет в двореца на миньора, Г.Баня, ж.София I – 3 Сем. Георги Иванов Кържов – р.1899г., умр.1964г. на 65г. + Елисавета (Лиса) Заркова Весина – р.1896г., с.Ковачевци, умр.1977г. на 81г. Деца: 1. Стоянка – р.1925г., с.Ракиловци, основно, умр.1991г. на 80г., ом.Методи Георгиев Бонев – р.1920г., с.Ракиловци 2. Цветанка – р.1928г., с.Ракиловци, основно, ом.Йордан Балтийски – р.1927г. от с.Вранястена 3. Иван – р.1930г., с.Ракиловци, ср.техн., металург, ж.гр.Перник 4. Райчо – р.1932г., с.Ракиловци, 8 кл., металург, ж.гр.Перник I – 6 Сем. Петър Ив. Кържов – р.1920г. + 1. Цветанка Йордан Бонева – р.1921г., с.Ракиловци 2. Пенка Стоянова – р.1926г., с.Г.Дъбник, прогимн. Деца: От Цветанка 1. Никола – р.1940г., с.Ракиловци, удавил се 2. Драга – р.1942г., с.Ракиловци, полувисше, радио и телевизия, ж.София 3. Момчил – р.1946г., с.Ракиловци, прогимн., ж.София 4. Иванка – р.1950г., с.Ракиловци, прогимн., ж.София

I – 1 – 1 Сем. Лента Йордан Иванова – р.1911г. + Цветко Янев Шарков – р.1912г., с.Ракиловци, умр.1982г. на 80г. Деца: бездетни I – 1 – 2 Сем. Коста Йордан Иванов – р.1916г. + Люба Господин Чингенова – р.1919г., с.Ракиловци, умр.1993г. на 74г. Деца: 1. Лента – р.1941г., с.Ракиловци, ср.гимн., ом. 2. Роза – р.1942г., с.Ракиловци, прогимн., ом. 3. Иван – р.1944г., с.Ракиловци, прогимн., шофьор, ж.София I – 1 – 3 Сем. Борис Йордан Иванов – р.1919г. + Рилка Крумова – р.1921г., с.Касилак, основно Деца: 1. Иванка – р.1947г., София, ср.гимн. I – 1 – 4 Сем. Кирил Йордан Иванов – р.1922г. + Олга Алексова Каладжийска – р.1925г., с.Ковачевци, основно Деца: 1. Йорданка – р.1943г., с.Ракиловци, ср.гимн. I – 1 – 5 Сем. Методи Йордан Иванов – р.1924г. + Еленка Станкова Пиндрачка – р.1930г., с.Ракиловци Деца: 1. Емилия – р.1952г., София, висше маш. инженер, ом.Костадин Димитров, София 2. Виолета – р.1960г., София, ср.техн., печатар, ом.Милан Стоев – р.1950г., София, ср.гимн., барман I – 1 – 6 Сем. Анто Йордан Иванов – р.1926г. + Карамфила Теофилова – р.1925г., София, ср.гимн., счетоводител Деца: 1. Валентина – р.1956г., гр.Перник, ср.гимн. 2. Камелия – р.1962г., гр.Перник, ср.техн.

I – 2 – 1 Сем. Севда Мицова Иванова – р.1920г. + Йордан Павлев – р.1918г., с.Ракиловци, основно Деца: 1. Стамена – р.1947г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Кирил Кръстев – р.1949г., с.Сирищник, прогимн. 2. Динка – р.1949г., с.Ракиловци, ср.гимн., ом.Янко Стоянов – р.1948г., с.Чепино, ср.гимн. I – 2 – 2 Сем. Стоимен Мицов Иванов – р.1921г. + Деца: I – 2 – 3 Сем. Иван Мицов Иванов – р.1923г. + Деца:

I – 3 – 1 Сем. Стоянка Георгиева Иванова – р.1925г. + Методи Георгиев Бонев – р.1920г., с.Ракиловци Деца: 1. Георги – р.1943г., с.Ракиловци, ср.техн., умр.1991г. на 80г., ом.Методи Георгиев Бонев – р.1920г., с.Ракиловци 2. Веска – р.1947г., с.Ракиловци, ср.техн., ом.Костадин Славчев от гр.Пловдив 3. Тимка – р.1949г., с.Ракиловци, висше инж.-геолог, ом.Димитър Миразчийски от гр.Кюстендил I – 3 – 2 Сем. Цветанка Георгиева Иванова – р.1928г. + Йордан Балтийски – р.1927г. от с.Вранястена Деца: 1. Иван – р.1957г., гр.Перник, ср.техн. 2. Тодор – р.1960г., гр.Перник, ср.проф. I – 3 – 3 Сем. Иван Георгиев Иванов – р.1932г. + Цветанка Анестиева Галева – р.1930г., с.Ракиловци Деца: 1. Георги – р.1958г., гр.Перник, ср.техн., електротехник 2. Пламен – р.1961г., гр.Перник, ср.техн., електротехник I – 3 – 4 Сем. Райчо Георгиев Иванов – р.1939г. + Иванка от с.Църна Гора Деца: 1. Стефан – р.1966г., гр.Темелково, уч-к 6 кл. 2. Емил – р.1968г., гр.Темелково, уч-к 5 кл.

Фам. Яне Пейчов Панев

Сем.. Яне Пейчов Панев – р.1832г., умр.1920г. на 88г. + 1. 2. Петрунка от с.Вранястена Деца: 1. Салтърко – р.1877г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., умр.1943г. на 66г. 2. Дакуна – р.1880г., с.Ракиловци, неграм., ом.Кирил Кръстов Петрунов – р.1880г., с.Ракиловци, умр.1957г. на 77г. I. Сем. Салтърко Янев Панев – р.1877г. + Васка Тонева Тупанджийска – р.1877г., с.Ракиловци, неграм., умр.1862г. на 85г. Деца: 1. Никола – р.1898г., с.Ракиловци, основно, шивач, ж. в гр.Радомир, умр.1977г. на 80г. 2. Димитър – р.1901г., с.Ракиловци, основно, шивач, ж. в гр.Радомир 3. Младен – р.1904г., с.Ракиловци, основно, шивач, ж. в гр.Радомир, умр.1982г. на 78г. 4. Павла – р.1906г., с.Ракиловци, основно, ом.Иван от с.Калище 5. Иван – р.1908г., с.Ракиловци, основно, стъкларски работник, ж.София 6. Райна – р.1910г., с.Ракиловци, основно, ом.Георги Бонев Дицев – р.1910г., с.Ракиловци 7. Венка– р.1912г., с.Ракиловци, основно, ом.Мирко Миленов Мицев – р.1911г., с.Ракиловци II. Сем. Дакуна Янева Панева – р.1880г., умр.1955г. на 75г. + Кирил Кръстов Петрунов – р.1880г., с.Ракиловци, умр.1957г. на 77г. Деца: 1. Стана – р.1905г., с.Ракиловци, основно, ом.Аксенти Цветков Пърльов – р.1903г., с.Ракиловци, умр.1966г. на 63г. 2. Севда – р.1909г., с.Ракиловци, основно, ом.Славе Янев Колев – р.1908г., с.Лобош, основно 3. Иван – р.1920г., с.Ракиловци, прогимн., земстоп., общ работник, пенсионер

Фам. Яне Пейчов Панев Сем. Салтърко Янев Панев (сведенията са дадени от Иван Салтърков)

I – 1 Сем. Никола Салтърков – р.1898г., умр.1977г. на 79г. + Стокменка (Тима) Салтъркова Николчова – р.1899г., с.Ковачевци, основно, преселени в гр.Радомир Деца: 1. Стефан – с.Ракиловци 2. Йордан – с.Ракиловци, убит 1945г. 3. Райка – с.Ракиловци I – 2 Сем. Димитър Салтърков – р.1901г. + Еленка от с.Лобош Деца: 1. Крум – с.Ракиловци, висше ел.-маш., инженер, ж.гр.Радомир, директор на техн. у-ще 2. Стамена – с.Ракиловци, ср.гимн. I – 3 Сем. Младен Салтърков – р.1904г. + Стана Стоянова Петкова, с.Ракиловци, основно, умр. Деца: 1. Цветанка – р.1925г., с.Ракиловци, основно, ом. 2. Павлина – р.1927г., с.Ракиловци, основно, ом. 3. Славе – р.1930г., с.Ракиловци, прогимн., умр.1950г. на 20г. 4. Боянка – р.1932г., с.Ракиловци, основно, ом. 5. Симеон – р.1934г., с.Ракиловци, прогимн., общ работник, умр.1979г. на 45г. I – 4 Сем. Павла Салтъркова – р.1906г. + Иван – р.1904г. от с.Калище, умр.1947г. на 43г. Деца: 1. Рангел – с.Калище 2. Славе – с.Калище 3. Георги – с.Калище 4. Сева – с.Калище I – 5 Сем. Иван Салтърков – р.1908г. + Добра Владимирова – р.1909г., с.Лобош, дъщеря на Ерина Пудева от с.Ракиловци Деца: 1. Васил – р.1931г., с.Ракиловци, ср.гимн., електротехник, ж.София 2. Георги – р.1933г., с.Ракиловци, прогимн., стругар, ж.София 3. Йордан – р.1943г., с.Ракиловци, ср.гимн., монтьор, ж.София, умр.1965г. при автокатастрофа I – 6 Сем. Райна Салтъркова – р.1908г. + Георги Бонев Дицев – р.1910г., с.Ракиловци, основно Деца: 1. Петрана – р.1933г., с.Ракиловци 2. Никола – р.1936г., с.Ракиловци 3. Димитър – р.1939г., с.Ракиловци I – 7 Сем. Венка Салтъркова – р.1908г. + Мирко Миленов Мицев – р.1911г., с.Ракиловци, прогимн. Деца: 1. Снежа 2. Тодор

I – 1 – 1 Сем. Стефан Николов Салтърков Деца: I – 1 – 2 Сем. Йордан Николов Салтърков Деца: I – 1 – 3 Сем. Райка Николов Салтъркова Деца:

I – 2 – 1 Сем. Крум Димитров Салтърков Деца: I – 2 – 2 Сем. Стамена Димитров Салтъркова Деца:

I – 3 – 1 Сем. Цветанка Младенова Салтъркова – р.1925г. + Райчо Костадинов Мемчурски – р.1921г., с.Ракиловци Деца: 1. Иванка – р.1943г., с.Ракиловци 2. Славчо – р.1947г., с.Ракиловци I – 3 – 2 Сем. Павлина Младенова Салтъркова – р.1927г. + Деца: I – 3 – 4 Сем. Боянка Младенова Салтъркова – р.1932г. + Деца: I – 3 – 5 Сем. Симеон Младенов Салтърков – р.1934г. + Здравка Борис Митрева – р.1936г., с.Ракиловци Деца: 1. Зоя – р.1955г., с.Ракиловци, ср.проф., шивачка, ом.Денчо – шофьор, ж. гр.Перник 2. Славе – р.1959г., с.Ракиловци, ср.спец.

I – 5 – 1 Сем. Васил Иванов Салтърков – р.1931г. + Надежда Николова – р.1930г., гр.Дупница, прогимн., Деца: 1. Иванка – р.1959г., София, висше иконом., ом. I – 5 – 2 Сем. Георги Иванов Салтърков – р.1933г. + Йорданка Ананиева – р.1941г., София, ср.гимн. + 2г. електротехника Деца: 1. Иван – р.1960г., София, ср.гимн. I – 5 – 3 Сем. Йордан Иванов Салтърков – р.1943г. + Цонка Иванова – р.1944г., София, висше иконом. Деца: 1. Добринка – р.1966г., София, 8 кл.

Фам. Ненко Пейчов Панев Сем. Милан, Владо и Цветко Ненкови

Сем.. Ненко Пейчов Панев + Вена Деца: 1. Милан – р.1884г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., пчелар, изобретателен ум и др., умр.1963г. на 79г. 2. Владимир – р.1886г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., умр.1955г. на 69г. 3. Наза – р.1888г., с.Ракиловци, основно, умр.1948г. на 60г., ом.Харалампи Кост.Вучков, с.Ракиловци, умр.1970г. на 85г. 4. Цветко – р.1894г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., призетен в с.Косача, умр.1976г. на 82г.

I – 1 Сем. Милан Ненков – р.1884г. + 1. Тека Спасева Пърльова – р.1885г., с.Ракиловци, неграм., умр.1919г. на 34г. 2. Ружа Докалева от с.Калище, от нея няма деца Деца: От Тека 1. Бонка – р.1911г., с.Ракиловци, основно, ом.Благой Стоименов от с.Пчелица 2. Рилка – р.1916г., с.Ракиловци, основно, ом.Богдан Йордан Анг.Соколов от с.Ракиловци 3. Виолета – р.1918г., с.Ракиловци, основно, ом.Иван Янев Дим.Шарков – р.1914г., с.Ракиловци I – 2 Сем. Владимир Ненков Панев – р.1886г., умр.1955г. на 69г. + Докуна Мицева – р.1886г., с.Ракиловци, неграм., умр.1954г. на 68г. Деца: 1. Ренгия – р.1911г., с.Ракиловци, основно, ом.Павел Миладинов Белилов – р.1905г., с.Ракиловци, умр.1962г. на 57г. 2. Цвета – р.1915г., с.Ракиловци, осн., ом. 1. Кирил Янев – р.1912г. от с.Пчелинци 2. Божидар Василев от с.Бобораци 3. Борис – р.1919г., с.Ракиловци, основно 4. Стоянка – р.1923г., с.Ракиловци, основно, ом.Крум Ананиев Васев – р.1922г., с.Светля 5. Петър – р.1925г., с.Ракиловци, основно I – 3 Сем. Наза Ненкова Панева – р.1888г., умр.1948г. на 60г. + Харалампи Кост.Вучков – р.1885г., с.Ракиловци, умр.1970г. на 85г. Деца: 1. Йорданка – р.1910г., с.Ракиловци, осн., ом. 1. Борис Христов от с.Калище 2. Боян Диреков от с.Д.Раковец 2. Орсанда – р.1914г., с.Ракиловци, неграм., умстевено слабо развита, неомъжена 3. Анка – р.1916г., с.Ракиловци, основно, неомъжена, пълна 4. Димитър – р.1919г., с.Ракиловци, прогимн., военен подофицер, строител, раб. в Кремиковци 5. Лиляна – р.1921г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Кирил Христов от с.Пасарел 6. Кремена – р.1925г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Боян от София, разведена I – 4 Сем. Цветко Ненков Панев – р.1894г., умр.1976г. на 82г. + Райна Иванова от с.Косача, умр. Деца: 1. Никифор – р.1914г., с.Косача, стр.техн. 2. Аспарух – р.1920г., с.Косача, прогимн. 3. Иван – р.1923г., с.Косача, прогимн. 4. Димитър – р.1926г., с.Косача, прогимн.

I – 1 – 1 Сем. Бонка Миланова Ненкова – р.1911г. + Благой Стоименов от с.Пчелица, ж.София Деца: 1. Райна – р.1933г., София, висше биологическо, гимн.учителка в гр.Пловдив (научен сътрудник) 2. Грозданка – р.1935г., София, висше-математика, научен сътрудник I – 1 – 2 Сем. Рилка Миланова Ненкова – р.1916г. + Богдан Йордан Анг.Соколов, с.Ракиловци Деца: 1. Марика – р.1940г., гр.Кюстендил, полувисше, мед.сестра 2. Здравка – р.1942г., гр.Кюстендил, висше-тютюнева промишленост 3. Милан – р.1945г., гр.Кюстендил, ср.техн. I – 1 – 3 Сем. Виолета Миланова Ненкова – р.1918г. + Иван Янев дим.Шарков – р.1914г., с.Ракиловци Деца: 1. Кирил – р.1940г., с.Ракиловци, ср.техн., ом. 2. Зорка – р.1942г., с.Ракиловци, ср.гимн., ом.

I – 2 – 1 Сем. Ренгия Владимирова – р.1911г. + Павел Миладинов Белилов – р.1905г., с.Ракиловци, умр.1962г. на 57г. Деца: 1. Цветанка – р.1925г., с.Ракиловци 2. Кръсто – р.1926г., с.Ракиловци 3. Стефанка – р.1927г., с.Ракиловци 4. Лоза – р.1928г., с.Ракиловци 5. Догсуна – р.1929г., с.Ракиловци 6. Стоянка – р.1930г., с.Ракиловци 7. Петър – р.1931г., с.Ракиловци I – 2 – 2 Сем. Цвета Владимирова – р.1915г. + 1. Кирил Янев – р.1912г. от с.Пчелинци 2. Божидар Василев от с.Бобораци Деца: От Кирил 1. Иван От Божидар 2. Стефан I – 2 – 3 Сем. Борис Владимиров – р.1919г. + Филка Иванова – р.1920г. от с.Пчелинци Деца: 1. Еленка – р.1941г., София, прогимн. 2. Стоян – р.1945г., София, ср.техн. 3. Йорданка – р.1947г., София, ср.гимн. 4. Илия – р.1929г., София, ср.гимн. I – 2 – 4 Сем. Стоянка Владимирова – р.1923г. + Крум Ананиев Васев – р.1922г., с.Светля Деца: 1. Василка (или Олга) – р.1947г., с.Светля, ср.гимн. 2. Методи – р.1949г., гр.Перник, ср.техн. I – 2 – 5 Сем. Петър Владимирова – р.1925г. + Филка Стоянчо Бонева – р.1926г., с.Ракиловци Деца: 1. Никола – р.1942г., гр.Перник, ср.техн.

I – 3 – 4 Сем. Димитър Харалампиев Вучков – р.1919г. + Здравка Найден Табакова – р.1921г., с.Ракиловци Деца: 1. Костадин (Коце) – р.1943г., София, висше, маш.инженер, ж.София 2. Надежда – р.1945г., София, ср.гимн. + 2г.техн. 3. Ненка – р.1955г., с.Ракиловци, висше биологическо, учителка

I – 4 – 1 Сем. Никифор Цветков Ненков – р.1914г. + Деца: I – 4 – 2 Сем. Аспарух Цветков Ненков – р.1920г. + Деца: I – 4 – 3 Сем. Иван Цветков Ненков – р.1923г. + Деца: I – 4 – 4 Сем. Димитър Цветков Ненков – р.1926г. + Деца:

Фам. Стоимен Пейчов Панев

Сем. Стоимен Пейчов Панев, изселил се в с.Ковачевци Деца: 1. , ом.Яне Ранов в с.Ковачевци

Фам. Господин Панев

Господин Панев нямал деца и осиновил братовия син Томан Пейчов, който също бил бездетен и осиновил Иван Стоянов Кършов, доведен от вдовицата Алисенка от с.Долна Глоговица.

Фам. Игнят Панев Сем. Игнят Панев + 1. 2. Вдовица на говедар от с.Краище Втората жена на Игнят Панев – вдовица, довела трима синове: Гергин, Тасо и Илия. Гергин и Илия остават в с.Ковачевци, а Тасо се призетява за Мара Динкова от с.Ракиловци.

I. Сем. Гергин Дупийски + Деца: 1. Мите II. Сем. Тасо Дупийски + Мара Динкова от с.Ракиловци Деца: 1. Стоил 2. Симеон 3. Лесо 4. Владимир 5. Кирил 6. Тодор 7. Севетка III. Сем. Илия Дупийски + Деца: 1. Гиша – с.Ковачевци, неграм., ом.Коте Ризев от с.Ковачевци 2. Мага – с.Ковачевци, неграм., ом.Атанас от с.Ковачевци 3. Докуна – с.Ковачевци, неграм., ом.Мици Ив. Панев от с.Ракиловци 4. Мара – с.Ковачевци, неграм., ом.Гоше Давитков от с.Ракиловци

Фам. Милтен Панев

Сем. Милтен Панев + Гюра Галева от с.Ракиловци Деца: 1. Зорка – с.Ракиловци, неграм., ом.Пане Стойнев Гущеров от с.Ракиловци 2. Ненко – с.Ракиловци, неграм.

I. Сем. Зорка Милтенова Панева + Пане Стойнев Гущеров от с.Ракиловци Деца: 1. Панайот – с.Ракиловци, неграм., убит на фронта 1913г., неженен 2. Катерина – с.Ракиловци, неграм., ом.Георги Ников Гьорев от с.Ракиловци 3. Пелка – с.Ракиловци, неграм., ом.Христо Янев Терзийски от с.Ракиловци 4. Ранча – с.Ракиловци, неграм., ом.Стоянчо Тенев от с.Ракиловци 5. Мара – с.Ракиловци, неграм., ом. 6. Димитър – с.Ракиловци, неграм.

28. Род Петкови Фам. Тасе Ников (сведенията са дадени от Тасе Първанов Владимиров Тасев Ников – 26.VIII.1978)

Родоначалници на този род са двата братя Нико и Алексо Петрови.

I. Сем. Нико Петков + Деца: 1. Владимир (Ладе) – р.1886г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., умр. 2. Дота – р.1888г., с.Ракиловци, неграм., умр.1975г. на 87г., ом.Боне Дицев – р.1887г., с.Ракиловци, умр. 3. Кирил – р.1898г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., умр.1972г. на 73г. 4. Методи – р.1898г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., умр.1954г. на 56г. 5. Кремена – р.1900г., с.Ракиловци, основно, ом.Лазо Ранг.Чингенов от с.Ракиловци 6. Велика – р.1903г., с.Ракиловци, основно, ом. в с.Костуринци 7. Ристена – р.1905г., с.Ракиловци, основно, ом.

I – 1 Сем. Владимир Тасев Петков – р.1886г. + Дота Тошева от с.Сирищник Деца: 1. Първан – р.1908г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., умр.1971г. на 63г. 2. Славе – р.1910г., с.Ракиловци, основно, поляк, умр.1970г. на 60г. 3. Йордан – р.1912г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., умр.1972г. на 60г. I – 2 Сем. Дота Тасева Петкова – р.1888г. + Боне Дицев – р.1887г., с.Ракиловци, умр. Деца: 1. Георги – р.1910г., с.Ракиловци, основно, готвач – рестор. София, пенсионер 2. Горана – р.1914г., с.Ракиловци, основно, умр.1975г. на 87г., ом.Кирил Рангелов Гьорев, с.Ракиловци 3. Драгомир (Драго) – р.1916г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., кантонер, пенсионер 4. Иван – р.1918г., с.Ракиловци, основно, работник 5. Симеон – р.1922г., с.Ракиловци, основно, работник 6. Крум – р.1928г., с.Ракиловци, прогимн., работник в зав.Кристал – Перник I – 3 Сем. Кирил Тасев Петков – р.1898г., умр.1972г. на 74г. + Лена Христова от с.Лобош Деца: 1. Ермен – р.1921г., с.Ракиловци, основно 2. Милка – р.1923г., с.Ракиловци, основно, ом.Фердо от с.Църна Гора 3. Иван – р.1936г., с.Ракиловци, основно I – 4 Сем. Методи Тасева Петкова – р.1898г. + Райна Христова от с.Лобош Деца: 1. Кефира – р.1920г., с.Ракиловци, основно, ом.Лазар Зарев Шарков, с.Ракиловци 2. Симеон – р.1922г., с.Ракиловци, прогимн., кондуктор – трамвай в София 3. Асен – р.1926г., с.Ракиловци, прогимн., ж.София 4. Ветка – р.1928г., с.Ракиловци, основно, ом.Йюбен от Македония 5. Драга – р.1930г., с.Ракиловци, основно, ом.Борис Симеонов Венцин, с.Ракиловци I – 5 Сем. Кремена Тасева Петкова – р.1900г. + Лазо Ранг.Чингенов от с.Ракиловци Деца: 1. Ренгия – с.Ракиловци, основно, ом.Йордан Павлов от с.Сирищник 2. Горан – с.Ракиловци, прогимн., ож.Николина от с.Прибой 3. Стоянка – с.Ракиловци, основно, ом.Стоян Лазаров от с.Драгичево

I – 1 – 1 Сем. Първан Владимиров – р.1908г., умр.1979г. на 71г. + Евда Тенева Бусева, с.Лобош, умр. Деца: 1. Златка – р.1931г., с.Ракиловци, основно, ом.Георги Борисов от Горна Баня, София 2. Никола – р.1932г., с.Ракиловци, прогимн., ож.Негрика от гр.Перник 3. Радослав – р.1934г., с.Ракиловци, прогимн., ож.Милка Любенова от с.Вранястена 4. Тасе – р.1936г., с.Ракиловци, прогимн., общински прислужник, пазач зав. Ковачевци, ож.Тодорка Ник. Белилова от с.Ракиловци 5. Параскева – р.1939г., с.Ракиловци, основно, ом.Боян Кирилов от гр.Радомир 6. Цветанка – р.1942г., с.Ракиловци, основно, ом.Иван Кирилов от с.Пролеша, София I – 1 – 2 Сем. Славе Владимиров – р.1910г., умр.1970г. на 60г. + Светла Павлова – р.1907г., с.Лобош, основно Деца: 1. Стамена – р.1931г., с.Ракиловци, основно, ом.Йордан Лазаров – р.1929г. от с.Гълъбник 2. Цена – р.1933г., с.Ракиловци, основно, ом.Огнян Спасов – р.1935г. от с.Люлин, София 3. Борис – р.1935г., с.Ракиловци, прогимн., ож.Калина Стаменкова – р.1937г. от с.Слатина 4. Симеон – р.1939г., с.Ракиловци, прогимн., ож.Гроздана Николова – р.1935г. от с.Връглост, Годечко 5. Павлина – р.1942г., с.Ракиловци, основно, ом.Петър Донев – р.1942г. от с.Габра (Чокурово) I – 1 – 3 Сем. Йордан Владимиров – р.1912г., умр.1972г. на 60г. + Васка Зарева Чингенева от с.Ракиловци Деца: 1. Симка – р.1939г., с.Ракиловци, основно, ом.Кирил от с.Светля 2. Стоян – р.1942г., с.Ракиловци, прогимн., ож.Мара Борисова Митрева, с.Ракиловци 3. Роза – р.1946г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Видин Гусев – р.1943г., с.Долна Диканя, Радомирско

I – 1 – 1 – 1 Сем. Златка Първанова Вл. – р.1931г. + Георги Борисов от Горна Баня, София Деца: 1. Бончо – р.1952г., Г.Баня, основно, шивач 2. Фидан – р.1955г., Г.Баня, основно, шивач I – 1 – 1 – 2 Сем. Никола Първанов Вл. – р.1932г. + Негрика от гр.Перник Деца: 1. Пламен – р.1968г., гр.Перник, уч-к 5 кл. 2. – р.1970г., гр.Перник 3. Елена – р.1972г., гр.Перник I – 1 – 1 – 3 Сем. Радослав Първанов Вл. – р.1934г. + Милка Любенова от с.Вранястена Деца: 1. Емилия – р.1955г., гр.Перник, ср.техн. 2. Никифор – р.1957г., гр.Перник, ср.техн. I – 1 – 1 – 4 Сем. Тасе Първанов Вл. – р.1936г. + Тодорка Ник. Белилова – р.1921г., с.Ракиловци Деца: бездетни I – 1 – 1 – 5 Сем. Параскева Първанова Вл. – р.1939г. + Боян Кирилов от гр.Радомир Деца: 1. Люба – р.1960г., гр.Радомир, ср.техн. I – 1 – 1 – 6 Сем. Параскева Първанова Вл. – р.1942г. + 1. Иван Кирилов от с.Пролеша, София 2. Деца: 1. Светла – р.1965г., с.Сирищник

I – 1 – 2 – 1 Сем. Стамена Славева Вл. – р.1931г. + Йордан Лазаров – р.1929г. от с.Гълъбник Деца: 1. Капка – р.1967г., Г.Баня, уч-ка 6 кл. I – 1 – 2 – 2 Сем. Цветанка (Цена) Славева Вл. – р.1933г. + Огнян Спасов – р.1935г. от с.Люлин, София Деца: 1. Катя – р.1956г., с.Люлин, ср.спец., шивачка 2. Йордан – р.1959г., с.Люлин, ср.техн., войник 3. Мая – р.1966г., с.Люлин, ср.техн. I – 1 – 2 – 3 Сем. Борис Славев Вл. – р.1935г. + Калина Стаменкова – р.1937г. от с.Слатина Деца: 1. Георги – р.1961г., с.Ракиловци, ср.техн., войник 2. Славчо – р.1964г., с.Ракиловци, ср.техн. I – 1 – 2 – 4 Сем. Симеон Славев Вл. – р.1939г. – ерген I – 1 – 2 – 5 Сем. Павлина Славева Вл. – р.1942г. + Петър Стоилов Донев – р.1942г. от с.Габра Деца: 1. Свежа – р.1963г., с.Габра, уч-ка II курс търг. гимн.

I – 1 – 3 – 1 Сем. Симка Йорданова Вл. – р.1939г. + Кирил от с.Светля Деца: 1. ♂ 2. ♂ I – 1 – 3 – 2 Сем. Стоян Йорданов Вл. – р.1942г. + Мара Борисова Митрева, с.Ракиловци Деца: 1. Мария – р.1969г., с.Ракиловци 2. Снежа – р.1972г., с.Ракиловци I – 1 – 3 – 2 Сем. Роза Йорданова Вл. – р.1945г. + Видин Гусев – р.1943г., с.Долна Диканя, Радомирско Деца: 1. ♂ 2. ♂

I – 3 – 1 Сем. Ермен Кирилов – р.1921г. + Гюлка от с.Прибой Деца: 1. 2. I – 3 – 2 Сем. Милка Кирилова – р.1923г. + Фердо от с.Църна Гора Деца: 1. ♂ I – 3 – 3 Сем. Иван Кирилов – р.1926г. + Ружа от с.Роянци Деца: 1. Кирил 2. ♀

I – 4 – 1 Сем. Кефира Методиева – р.1920г. + Лазар Зарев Шарков, с.Ракиловци Деца: 1. I – 4 – 2 Сем. Симеон Методиев – р.1922г. + Тодорка Сергиева Миьова – р.1926г., с.Ракиловци Деца: 1. Камелия – р.1951г., София, ср.спец., мед. лаборантка 2. Райна – р.1958г., София, ср.техн., проложно изкуство I – 4 – 3 Сем. Асен Методиев – р.1928г. + Надка Аксева – р.1929г., с.Ракиловци, умр.1984г. на 55г. Деца: 1. Георги – р.1948г., София, ср.гимн., военен радист 2. Стефан – р.1952г., София, прогимн., стр. работник I – 4 – 4 Сем. Драга Методиева – р.1930г. + Борис Симеонов вецин – р.1928г., с.Ракиловци Деца: 1. Васил – р.1954г., София, 8кл. + 2г., шофьор-автомонтьор 2. Кирил – р.1957г., София, ср.техн., шофьор, кинематография

Фам. Алексо Петков (сведенията са дадени от Рилка Василева Петкова – 20.IV.1978)

Основател на тази фамилия е Алексо Петков, който нямал деца и осиновил Стоян – кръгло сираче от Гьоре Миьов, брат на Дине Миьов, баща на Демнян, Стоянчо и Ненко.

I. Сем. Стоян Гьорев Петков + Деца: 1. Христо – р.1872г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., общински писар, умр.1967г. на 95г. в гр.Радомир 2. Мара – р.1875г., с.Ракиловци, неграм., ом.Стойне Ковача от с.Сирищник 3. Йордан – р.1892г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., умр.1919г. на 27г. 4. Стана – р.1905г., с.Ракиловци, основно, ом.Младен Салтирков Панев – р.1904г., с.Ракиловци

I – 1 Сем. Христо Стоянов – р.1872г., умр.1967г. на 95г. + Денка Маркова Соколова – р.1874г., с.Ракиловци, неграм., умр.1953г. на 79г. Деца: бездетни I – 2 Сем. Мара Стоянова – р.1875г., умр. + Стойне Ковача от с.Сирищник Деца: 1. Лозан – р.1915г., с.Сирищник, прогимн., ковач, преселил се в гр.Кюстендил 2. Кирил – р.1920г., с.Сирищник, прогимн. 3. Лила – р.1922г., с.Сирищник, прогимн., неомъжена I – 3 Сем. Йордан Стоянов – р.1892г., умр.1919г. на 27г. + Сова Дицева Йовева – р.1893г., с.Ракиловци, умр.1944г. на 51г. Деца: 1. Любен (Любе) – р.1915г., с.Ракиловци, прогимн. + зем.уч-ще в гр.Кюстендил, зем.стоп., кмет и др., преселил се в гр.Радомир, умр.1980г., 65г. 2. Зорка – р.1917г., с.Ракиловци, основно, ом.Георги Стоянов Гонев от с.Ракиловци 3. Александър (Лесо) – р.1920г., с.Ракиловци, прогимн., живее в гр.Радомир I – 4 Сем. Стана Стоянова – р.1905г. + Младен Салтирков Панев – р.1904г., с.Ракиловци Деца: 1. Цветанка – р.1925г., с.Ракиловци, основно, ом. 2. Павлина – р.1927г., с.Ракиловци, основно, ом. 3. Славе – р.1930г., с.Ракиловци, прогимн. 4. Боянка – р.1932г., с.Ракиловци, основно, ом. 5. Симеон – р.1934г., с.Ракиловци, прогимн., работник, пенсионер по болест ТВС, умр.1979г. на 35г.

I – 3 – 1 Сем. Любе Йорданов Петков – р.1915г., умр.1980г. на 65г. + Кефира от с.Светля, преселени в гр.Радомир Деца: 1. Цонка – р.1939г., с.Ракиловци, основно 2. Цветанка – р.1939г., с.Ракиловци, основно 3. Йордан – р.1941г., с.Ракиловци, прогимн. 4. Кирил – р.1944г., с.Ракиловци, прогимн. I – 3 – 2 Сем. Зорка Йорданова Петкова – р.1917г. + Георги Стоянов Гонев – р.1931г., с.Ракиловци Деца: 1. Мариана – р.1954г., гр.Радомир, ср.иконом. 2. Таня – р.1956г., гр.Радомир, ср.гимн. I – 3 – 3 Сем. Александър Йорданов Петков – р.1920г. + Рилка Ваелкова Терзийска – р.1922г., с.Ракиловци Деца: 1. Маргарита – р.1949г., с.Ракиловци, ср.спец. 2. Виктория – р.1953г., с.Ракиловци, полувисше санитарно

29. Род Пиндрачки Фам. Георги Ст.Пиндрачки Сем.Ана Георгиева Витанова (сведенията са дадени от Григор Станков и Гина Богданова – 26.VII.1980г.)

Родоначалник на този род е Стоица. Той имал син Георги.

I. Сем. Георги Стоуцов + Вена Деца: 1. Ана – р.1890г., с.Ракиловци, грамотна, ом.Витан Стоичков – р.1888г., основно, с.Драгичево, умр.1934г. на 46г. 2. Станко – р.1892г., с.Ракиловци, основно, земстоп., умр.1955г. на 63г. 3. Костадинка (Кота) – р.1894г., с.Ракиловци, неграм., ом.Христо Гущеров, с.Ракиловци 4. Магдалена (Мадека) – р.1896г., с.Ракиловци, неграм., ом.Петър Стоянчов Миьов, с.Ракиловци 5. Арсена – р.1898г., с.Ракиловци, неграм., ом.Ненчо Петков от с.Сирищник 6. Методи – р.1900г., с.Ракиловци, основно, убит на фронта 1918г. на пл.Орляк

I – 1 Сем. Ана Георгива Пиндрачка (стройна и хубава жена), умр.1935г. на 55г. + Витан Стоичков – р.1888г., основно, с.Драгичево, умр.1934г. на 46г. Деца: 1. Люба – р.1897г., с.Ракиловци, основно, умр.1933г. на 36г. 2. Богдан – р.1900г., с.Ракиловци, прогимн., умр.1954г. на 54г. 3. Велика – р.1905г., с.Ракиловци, основно, умр.1979г. на 74г. 4. Младен – р.1908г., с.Ракиловци, прогимн., умр.1969г. на 60г. 5. Михал – р.1910г., с.Ракиловци, прогимн., умр.1960г. на 50г. 6. Крема – р.1912г., с.Ракиловци, прогимн. 7. Дримка – р.1914г., с.Ракиловци, прогимн.

I – 1 – 1 Сем. Люба Витанова – р.1897г. + Деца: 1. Еленка – с.Драгичево, прогимн. + спец., шивачка 2. Стоян – с.Драгичево, висше инж., полковник 3. Васил – с.Драгичево, ср.гимн., учител 4. Станка – с.Драгичево, полувисше, акушерка I – 1 – 2 Сем. Богдан Витанов – р.1900г. + Деца: 1. Гина – р.1923г., с.Драгичево, основно, Гина има три деца: Добринка, Люба и Кирил 2. Първан – р.1924г., с.Драгичево, прогимн., умр.1949г. на 25г., неженен 3. Радуил – р.1926г., с.Драгичево, прогимн., Радуил има две деца 4. Димитър – р.1928г., с.Драгичево, прогимн., Димитър има две деца 5. Йорданка – р.1930г., с.Драгичево, прогимн., Йорданка има три деца I – 1 – 3 Сем. Велика Витанова – р.1905г. + Деца: 1. Зорка – р.1926г., с.Драгичево, ср.гимн., кмет, има едно момче 2. Цеца – р.1928г., с.Драгичево, ср.гимн., има едно момче 3. Пенчо – р.1930г., с.Драгичево, ср.гимн., има едно момче и едно момиче I – 1 – 4 Сем. Младен Витанов – р.1908г. + Деца: 1. Крум – р.1928г., с.Драгичево 2. Иван – р.19230г., с.Драгичево I – 1 – 5 Михал и жена му умрели млади и трите им деца сирачета умрели като малки I – 1 – 6 Сем. Крема Витанова – р.1912г. + Деца: 1. Кирил – с.Драгичево, Кирил има едно момче и едно момиче 2. Йордан – с.Драгичево, Йордан има едно момче и едно момиче 3. Костадин – с.Драгичево, Костадин има едно момче и едно момиче I – 1 – 7 Сем. Дримка Витанова – р.1914г. + Деца: 1. Стоян – с.Драгичево, Стоян има едно момче 2. Еленка – с.Драгичево, Еленка има едно момче

I – 2 Сем. Станко Георгиев Пиндрачки – р. 1892г. + 1. Сова Ив.Кюркчийска, с.Ракиловци 2. Стания Миленова, с.Габрешевци Деца: От Сова 1. Райна – р.1908г., с.Ракиловци, основно, ом.Йордан Петрунов, с.Сирищник, основно От Стания 2. Ефросина – р.1918г., с.Ракиловци, основно, ом.Васил от с.Мърчаево 3. Григор (Гиго) – р.1920г., с.Ракиловци, прогимн., зем.стоп., кмет, бригадир, магазинер, пенсионер 4. Цветанка – р.1922г., с.Ракиловци, основно, ом.Иван от София 5. Славка – р.1924г., с.Ракиловци, основно, ом.Йордан Кирилов Динков, с.Ракиловци 6. Владимир – р.1928г., с.Ракиловци, прогимн., раб.ДМЗ “Ленин”, ж.Перник 7. Еленка – р.1930г., с.Ракиловци, основно, ом.Методи Йорданов Панев, с.Ракиловци

I – 2 – 1 Сем. Райна Станкова – р. 1908г. + Йордан Петрунов, с.Сирищник Деца: 1. Надежда – р.1931г., с.Сирищник, доп.зем.уч-ще, ом. 2. Илия – р.1933г., с.Ракиловци, прогимн., миньор I – 2 – 2 Сем. Ефросина Станкова – р. 1918г. + Васил от с.Мърчаево Деца: I – 2 – 3 Сем. Григор Станков – р. 1920г. + Станка Кръстова Терзийска – р.1922г., с.Ракиловци, умр.1984г. на 64г. Деца: 1. Никола – р.1944г., с.Ракиловци, прогимн. 2. Кирил – р.1946г., с.Ракиловци, прогимн. 3. Снежа – р.1948г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Васил Найденов Пудев, с.Ракиловци 4. Методи – р.1950г., с.Ракиловци, прогимн. I – 2 – 4 Сем. Цветанка Станкова – р. 1922г. + Иван от София Деца: I – 2 – 5 Сем. Славка Станкова – р. 1924г. + Йордан Кирилов Динков – р.1923г., с.Ракиловци Деца: 1. Димитрина – р.1948г., с.Ракиловци, ср.техн. 2. Кирил – р.1949г., с.Ракиловци, прогимн. I – 2 – 6 Сем. Владимир Станков – р. 1928г. + Райна Първанова – р.1929г., с.Сирищник Деца: 1. Миланка – р.1950г., с.Ракиловци, прогимн. 2. Цвета – р.1952, с.Ракиловци, прогимн. 3. Станко – р.1954, с.Ракиловци, прогимн. I – 2 – 7 Сем. Еленка Станкова – р. 1930г. + Методи Йорданов Панев – р.1922г., с.Ракиловци Деца: 1. Емилия – р.1952г., София, маш.инж., ом.Коце Дим.Вучков, с.Ракиловци 2. Виолета – р.1960г., с.Ракиловци, ср.техн., печатар, ом.Милан Стоев – р.1950г., София, ср.гимн., барман

30. Род Пърльови Фам. Спасе Пърльов Сем.Цветко Спасев Пърльов (сведенията са дадени от Митра Янева Весина и Стоянка Цв. Пърльова – 1.VII.1978г.)

Родоначалникът на род Пърльови е неизвестен. Той имал двама синове: Дине и Спасе.

I. Сем. Дине Пърльов + Елена* Деца: бездетни

• Елена била омъжена за Златко Кривошиин от с.Ракиловци и след смъртта на който се омъжва за Дине Пърльов, от който няма деца и осиновяват Иван Литкалото от с.Лобош. След смъртта на Дине Пърльов, Елена се връща при сина си Костадин Златков, а Иван Литкалото си отива в с.Лобош.

II. Сем. Спасе Пърльов + 1. Първа жена бездетна 2. Бондака* Деца: От Бондака 1. Тека – р.1881г., с.Ракиловци, неграм., ом.Милан Ненков Панев – р.1884г., умр.1963г. на 79г. 2. Цветко – р.1883г., с.Ракиловци, неграм., земстоп., обича да пиянства, умр.1967г. на 84г. 3. Евда – р.1885г., с.Ракиловци, неграм., ом.Мишо Васев Чингенев – р.1888г., умр.1942г. на 54г. 4. Малинка – р.1888г., с.Ракиловци, неграм., ом.Никола Стоименов Терзийски – 1890г., с.Ракиловци, умр.1913г. на 23г. * Бондака се е омъжвала три пъти. Първият път се омъжва в с.Сирищник и този брак имала дъщеря Дота, която се омъжила за Симеон Ризев, осиновен от Йове Мацин от с.Ковачевци. Вторият път се омъжва заГеле Пейчов Люспов от с.Ракиловци и този брак има син Николай и дъщеря Таса. Николай се оженва за Невенка Гьорева Кривошиина и имат три деца: Методи, Райна и Анани. Таса се омъжва за Давитко Демнянов Миьов. От третия си брак със Спасе Пърльов има четири деца: Тека, Цветко, Евда и Малинка.

II – 1 Сем. Тека Спасева Пърльова – р.1881г. + Милан Ненков Панев – р.1884г., умр.1963г. на 79г. Деца: 1. Бонка – р.1911г., с.Ракиловци, основно, ом.Благой Стоименов – р.1910г. от с.Пчелинци 2. Рилка – р.1916г., с.Ракиловци, основно, ом.Богдан Йордан Ангелов, с.Ракиловци 3. Виолета – р.1918г., с.Ракиловци, основно, ом.Иван Янев Шарков – р.1914г., с.Ракиловци II – 2 Сем. Цветко Спасев Пърльов – р.1883г. + Гиша от с.Лобош Деца: 1. Аксенти (Аксе) – р.1905г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., раб. в цим.завод в Темелково, умр.1963г. на 58г. 2. Борис – р.1908г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., раб. в цим.завод в Темелково, пияница, умр.1966г. на 58г. 3. Стоянка – р.1911г., с.Ракиловци, основно, умр.1982г. на 71г., ом.Станимир Антов Белилов – р.1910г., с.Ракиловци 4. Еленка – р.1913г., с.Ракиловци, основно, умр.1978г. на 65г., ом.Захари Йордан Марков – р.1908г., с.Ракиловци 5. Симеон – р.1917г., с.Ракиловци, прогимн., зем.стоп., умр.1942г. на 25г., ож.Суса Йордан Ангелова Соколова – р.1915г., с.Ракиловци II – 3 Сем. Евда Спасева Пърльова – р.1885г. + Мишо Васев Чингенев – р.1888г., умр.1942г. на 54г. Деца: 1. Райчо – р.1909г., с.Ракиловци, прогимн., зем.стоп., тенекиджия, магазинер 2. Цветанка – р.1912г., с.Ракиловци, основно, ом.Иван Бабов – р.1911г., с.Сирищник 3. Петър (Пеко) – р.1914г., с.Ракиловци, прогимн., шивач, кмет, магазинер 4. Методи – р.1916г., с.Ракиловци, прогимн., зем.стоп., работник II – 4 Сем. Малинка Спасева Пърльова – р.1888г., умр.1968г. на 80г. + Никола Стоименов Терзийски – 1890г., с.Ракиловци, умр.1913г. на 23г. Деца: 1. Христо (Ристе) – р.1911г., с.Ракиловци, основно, фурнаджия, пияница, умр.1972г. на 61г. 2. Йордан – р.1914г., с.Ракиловци, основно, миньор, майстор строител (малко яде, много работи), пенсионер

II – 2 – 1 Сем. Аксенти Цветков Пърльов – р.1905г., умр.1963г. на 58г. + Стана Кирова Петрунова – р.1905г., с.Ракиловци, умр.1983г. на 78г. Деца: 1. Павлина – р.1925г., с.Ракиловци, основно, ом.Йордан Господинов Чингенов – р.1924г., с.Ракиловци 2. Миланка – р.1927г., с.Ракиловци, основно, ом.Методи Козарски – р.1927г., с.Лобош, прогимн. 3. Надка – р.1929г., с.Ракиловци, основно, ом. Асен Методиев Тасев – р.1928г., с.Ракиловци, прогимн. 4. Дакуна – р.1931г., с.Ракиловци, основно, ом.Асен Димитров Шарков – р.1930г., с.Ракиловци 5. Райчо – р.1933г., с.Ракиловци, прогимн., обущар, неженен, умр.1978г. на 45г. 6. Иван – р.1939г., с.Ракиловци, прогимн., кондуктор – рейсове, работник II – 2 – 2 Сем. Борис Цветков Пърльов – р.1908г., умр.1966г. на 58г. + Славка Станимирова Терзийска – р.1905г., с.Ракиловци, умр.1963г. на 58г. Деца: 1. Стамена – с.Ракиловци 2. Кирил – с.Ракиловци II – 2 – 3 Сем. Стоянка Цветков Пърльов – р.1911г. + Станимир Антов Белилов – р.1910г., с.Ракиловци Деца: 1. Райка – р.1931г., с.Ракиловци, ом.Методи Асенов Изворски – р.1928г., гр.Радомир 2. Димитър – р.1934г., с.Ракиловци, висше агроном., гр.Ямбол, ож.Нанка Георгиева, с.Неделско 3. Роза – р.1947г., с.Ракиловци, ср.гимн., ом. Димитър Благоев – р.1936г., гр.Радомир 4. Анто – р.1945г., с.Ракиловци, ср.техн., стр.техник пътно, ож.Добринка Крум Чифлишка, с.Ноевци II – 2 – 4 Сем. Еленка Цветков Пърльов – р.1913г., умр.1978г. на 65г. + Захари Йордан Марков – р.1908г., с.Ракиловци Деца: 1. Йордан – р.1937г., с.Ракиловци, прогимн. 2. Димитър – р.1938г., с.Ракиловци, прогимн. 3. Върбан – р.1946г., с.Ракиловци, прогимн. 4. Иван – р.1950г., с.Ракиловци, прогимн. II – 2 – 5 Сем. Симеон Цветков Пърльов – р.17г., умр.1942г. на 25г. + Суса Йордан Ангел Соколова – р.1915г., с.Ракиловци Деца: 1. Станка – р.1939г., с.Ракиловци, основно, ом.Георги Киров Мицев – р.1938г., с.Ракиловци

II – 2 – 1 – 1 Сем. Павлина Аксева – р.1925г. + Йордан Господинов Чингенов – р.1924г., с.Ракиловци Деца: 1. Георги – р.1944г., гр.Перник, прогимн., шлосер 2. Цонка – р.1947г., с.Ракиловци, ср.гимн. , пощенски служител II – 2 – 1 – 2 Сем. Миланка Аксева – р.1927г. + Методи Козарски – р.1927г., с.Лобош, прогимн. Деца: 1. Първолетка – р.1955г., София, ср.гимн., чиновнича II – 2 – 1 – 3 Сем. Надка Аксева – р.1929г. + Асен Методиев Тасев – р.1928г., с.Ракиловци, прогимн. Деца: 1. Георги – р.1948г., София, ср.гимн., военен радист 2. Стефан – р.1952г., София, прогимн., стр. работник II – 2 – 1 – 4 Сем. Дакуна Аксева – р.1931г. + Асен Димитров Шарков – р.1930г., с.Ракиловци Деца: 1. Елинка – р.1955г., София, ср.гимн., финасов ревизор II – 2 – 1 – 6 Сем. Иван Аксева – р.1939г. + Станка Асенова – р.1941г., с.Радево, Пернишко, ср.иконом. Деца: 1. Даниела – р.1964г., гр.Перник 2. Росица – р.1979г., гр.Перник

31. Род Соколови Фам. Сокол Панев Сем.Марко Соколов (сведенията са дадени от Заре Йорданов, Станимир Димитров и Асен Владимиров – 25.XI.1979г.)

Родоначалникът на този род е Сокол Панев, брат на Пейчо, Господин, Игнят и Милтен Паневи от с.Ракиловци.

Сем. Сокол Панев + Деца: 1. Марко 2. Стоян 3. Мано 4. Нико 5. Ангел

I. Сем. Марко Соколов + Мария от с.Косача Деца: 1. Димитър – р.1867г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., умр.1931г. на 64г. 2. Денка – р.1869г., с.Ракиловци, неграм., ом.Христо Стоянов Петков, с.Ракиловци 3. Йордан – р.1872г., с.Ракиловци, осн., зем.стоп., майстор строител, умр.1943г. на 71г. 4. Ана – р.1874г., с.Ракиловци, неграм., ом.Александър от с.Пчелинци 5. Пене – р.1976г., с.Ракиловци, основно, майстор строител, паднал от ограда и умрял ерген 6. Милан – р.1879г., с.Ракиловци, основно, убит на фронта 1913г., ерген

I – 1 Сем. Димитър Марков – р.1867г. + Анастаска Миладинова от с.Пчелинци Деца: 1. Кирил – р.1900г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., поляк, стражар, умр.1964г. на 65г. от рак 2. Георги – р.1903г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., умр.1976г. на 71г. 3. Славе – р.1905г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., работник, овчар, умр.1976г. на 71г. 4. Станимир – р.1911г., с.Ракиловци, основно, майстор строител, умр.1988г. на 74г. I – 2 Сем. Денка Маркова – р.1869г. + Христо Стоянов Петков, с.Ракиловци Деца: бездетни I – 3 Сем. Йордан Марков – р.1872г. + Мария Стоилова Попова от с.Косача, умр. Деца: 1. Захари (Заре) – р.1908г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., поляк, стражар, умр.1964г. на 65г. от рак 2. Боян – р.1911г., с.Ракиловци, основно, неженен, умр.1920г. 3. Цветко – р.1914г., с.Ракиловци, основно, неженен, умр.1933г. 4. Иван – р.1916г., с.Ракиловци, основно 5. Владо – р.1918г., с.Ракиловци, основно, майстор строител, умр.1958г. на 40г. 6. Негра – р.1920г., с.Ракиловци, умира на 2 години 7. Велика – р.1922г., с.Ракиловци, умира на 1 година I – 4 Сем. Ана Марков – р.1874г. + Александър от с.Пчелинци Деца: 1. Венка 2. Янко 3. Симеон 4. Филка 5. Кирил

I – 1 – 1 Сем. Кирил Димитров Марков – р.1900г., умр.1964г. на 65г. + Мара Демнянова Миьова – р.1894г., с.Ракиловци, основно, умр.1978г. на 82г. Деца: 1. Петър – р.1921г., с.Ракиловци, неграм., глух, неженен 2. Иван – р.1923г., с.Ракиловци, основно, пенсионер 3. Радка – р.1925г., с.Ракиловци, основно, ом. 4. Цветанка – р.1927г., с.Ракиловци, основно, ом.Запрян Ангелов – р.1928г., с.Леново, Пловдивско, ср.гимн. 5. Лозена – р.1929г., с.Ракиловци, основно, неомъжена I – 1 – 2 Сем. Георги Димитров Марков – р.1903г., умр.1959г. на 55г. + Вита Миткова Тренчова – р.1906г., с.Ракиловци, умр.1987г. на 71г. Деца: 1. Димитрена – р.1928г., с.Ракиловци, прогимн., ом. 2. Асен – р.1930г., с.Ракиловци, прогимн. I – 1 – 3 Сем. Славе Димитров Марков – р.1905г., умр.1976г. на 69г. + Павла Костадинова Вучкова – р.1901г., с.Ракиловци Деца: 1. Крум – р.1932г., с.Ракиловци, основно 2. Миланка – р.1934г., с.Ракиловци, основно, ом. 3. Нонка – р.1936г., с.Ракиловци, основно, ом. I – 1 – 2 Сем. Станимир Димитров Марков – р.1911г., умр.1988г. на 74г. + Руска Павлева Динева – р.1919г., с.Ракиловци, основно, умр.1955г. на 36г. Деца: 1. Драга – р.1943г., с.Ракиловци, прогимн., ом. 2. Бока – р.1949г., с.Ракиловци, прогимн., ом

I – 3 – 1 Сем. Захари Йорданов Марков – р.1908г., умр.1992г. на 86г. + Еленка Цветкова Пърльова – р.1913г., с.Ракиловци, основно, умр.1978г. на 65г. Деца: 1. Йордан – р.1937г., с.Ракиловци, прогимн. 2. Димитър – р.1938г., с.Ракиловци, прогимн. 3. Върбан – р.1946г., с.Ракиловци, прогимн. 4. Иван – р.1950г., с.Ракиловци, прогимн. I – 3 – 4 Сем. Иван Йорданов Марков – р.1916г. + Цветанка Кирова Мицева – р.1921г., с.Ракиловци, умр.1947г. на 26г. Деца: 1. Васил – р.1946г. I – 3 – 5 Сем. Владимир Йорданов Марков – р.1918г., умр.1958г. на 40г. + Тинка Симеонова Вецина – р.1920г., с.Ракиловци, основно Деца: 1. Асен – р.1943г., с.Ракиловци, прогимн., горски, миньор 2. Стойне – р.1948г., с.Ракиловци, прогимн., шлосер 3. Марика – р.1950г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Иван Кочов Панев – р.1944г., с.Ракиловци, прогимн., шофьор, София 4. Иванка – р.1952г., с.Ракиловци, прогимн.+ср.спец., ом.Рангел Владимиров Зарев Чинг. – р.1946г., с.Ракиловци 5. Павлина – р.1956г., с.Ракиловци, прогимн., ом.

I – 1 – 2 Сем. Иван Кирилов Димитров – р.1921г. + Стоянка Кирилова Петрунова – р.1930г., с.Ракиловци, основно Деца: 1. Кирил – р.22.VIII.1950г., с.Ракиловци, прогимн. 2. Митко – р.17.I.1954г., с.Ракиловци, ср.гимн. I – 1 – 3 Сем. Радка Кирилова Димитрова – р.1925г. + Деца: I – 1 – 4 Сем. Цветанка Кирилова Димитрова – р.1927г. + Запрян Ангелов – р.1928г., с.Леново, Пловдивско, ср.гимн. Деца: 1. Мария – р.1952г., София, ср.техн.

I – 3 – 1 – 1 Сем. Йордан Захариев Йорданов – р.1937г. + 1. Николина от с.Егленица 2. 3. Цветанка от гр.Темелково Деца: От Николина 1. Даниела От втората жена 2. Василка От Цветанка 3. Валентин I – 3 – 1 – 2 Сем. Димитър Захариев Йорданов – р.1939г. + Йонка Стоилова от гр.Русе Деца: 1. Светозар I – 3 – 1 – 3 Сем. Върбан Захариев Йорданов – р.19346г. + Ана от с.Виници, Михайловградско Деца: 1. Красимир 2. Боян (Боби)

I – 3 – 5 – 1 Сем. Асен Владимир Йорданов – р.1943г. + Светла Йордан Господинова – р.1945г., с.Ракиловци, прогимн. Деца: 1. Румяна – р.1963г., с.Ракиловци, ср.техн. 2. Валентина – р.1965г., с.Ракиловци, ср.спец. 3. Владимир – р.1968г., с.Ракиловци, уч-к 5 кл. 4. Мая – р.1966г., с.Ракиловци, осиновена от Станка Господинова I – 3 – 5 – 2 Сем. Стойне Владимир Йорданов – р.1948г. + Василка Георгиева от Софийско Деца: 1. Герган – р.1973г., София 2. Ива – р.1974г., София I – 3 – 5 – 3 Сем. Мария Владимирова Йорданова – р.1950г. + Иван Кочов Панев – р.1944г., с.Ракиловци, прогимн., шофьор, София Деца: 1. Николина – р.1969г., София 2. Любомир – р.1977г., София I – 3 – 5 – 4 Сем. Иванка Владимирова Йорданова – р.1952г. + Рангел Владимиров Зарев – р.1946г., с.Ракиловци Деца: 1. Владислава – р.1970г., с.Ракиловци 2. Росен – р.1971г., с.Ракиловци I – 3 – 5 – 5 Сем. Павлина Владимирова Йорданова – р.1956г. + Георги Владимиров – р.1953г., с.Сирищник Деца: 1. Ралица – р.19675г., с.Сирищник 2. Иво – р.1976г., с.Сирищник

Фам. Стоян Соколов Сем. Докуна Стоянова (сведенията за фамилията на Стоян Соколов са дадени от Софка Темова Тупанджийска и Цветко Минев Табаков – 10.VIII.1980г.)

Основател на тази фамилия е Стоян Соколов и Достена Миладинова Шаркова от с.Ракиловци, която станала невеста на Игнятов, който умрял още първата вечер преди да лежи с Достена и тя останала мома.

II. Сем. Стоян Соколов + Достена Миладинова Шаркова, с.Ракиловци, неграм. Деца: 1. Петрунка – р.1877г., с.Ракиловци, неграм., умр., ом.Андон от с.Лобош 2. Спасе – р.1879г., с.Ракиловци, неграм., умр., ож.Кадифка Ив. Вецина, с.Ракиловци, умр. 3. Дакуна – р.1881г., с.Ракиловци, неграм., умр., ом.Димитър Стоянов от с.Калище 4. Райна – р.1883г., с.Ракиловци, неграм., умр.1955г. на 75г., ом.Георги Кръстев Петрунов, с.Ракиловци 5. Арсена – р.1887г., с.Ракиловци, неграм., умр.1973г. на 86г., ом.Темелаки Тонев Тупанджийски, с.Ракиловци

II – 1 Сем. Петрунка Стоянова – р.1877г. + Андон от с.Лобош Деца: 1. Сева – с.Лобош, основно, ом. 2. Крум – с.Лобош, прогимн., готвач – рестор., София, пенсионер 3. Кирил – с.Лобош, прогимн. 4. Радка – с.Лобош, основно, ом. II – 2 Сем. Спасе Стоянов – р.1879г. + Кадифка Ив. Вецина, с.Ракиловци, умр. Деца: 1. Ракина, с.Ракиловци, осн., умр., ом. 1. Александър Георгиев Попов от с.Косача 2. Стоян Илиев от с.Бегуновци II – 3 Сем. Дакуна Стоянова Соколова – р.1881г. + 1. 2. Димитър Стоянов от с.Калище, умр. Деца: От първия 1. Надежда – с.Ракиловци, неграм. От втория 2. Дота – р.1905г., с.Ракиловци, неграм. 3. Стоянчо – р.1914г., с.Ракиловци, неграм. 4. Крум – р.1918г., с.Ракиловци, неграм. 5. Стоянка – р.1920г., с.Ракиловци, неграм. II – 4 Сем. Райна Стоянова Соколова – р.1883г., умр.1960г. на 77г.+ Георги Кръстев Петрунов – р.1882г., с.Ракиловци, умр.1953г. на 71г. Деца: 1. Станимир – р.1908г., с.Ракиловци, ср.гимн., чиновник, пенсионер 2. Виолета – р.1916г., София, неграм., слабо развита умствено, неомъжена 3. Стоянка (Тоца) – р.1920г., София, ср.гимн., ом., умр.1977г. на 57г. 4. Цветанка (Цеца) – р.1922г., София, 6 кл., ом., умр.1972г. на 50г. 5. Пенка – р.1925г., София, 6 кл., ом. II – 5 Сем. Арсена Стоянова Соколова – р.1887г., умр.1973г. на 86г.+ Темелаки Тонев Тупанджийски – р.1886г., с.Ракиловци, умр.1948г. на 62г. Деца: 1. Викенти – р.1909г., с.Ракиловци, прогимн., ж.п. служител (домакин), София 2. Софка – р.1914г., с.Ракиловци, основно, ом.Петър Мишов Чингенев – р.1914г., с.Ракиловци 3. Надежда – р.1918г., с.Ракиловци, основно, ом.Младен Лазаров – р.1916г., гр.Попово 4. Йордан – р.1921г., с.Ракиловци, прогимн., месар, София, умр.1977г. на 56г.

II – 2 – 1 Сем. Ракина Спасева Стоянов Соколова + 1. Александър Георгиев Попов,с.Косача 2. Стоян Илиев от с.Бегуновци Деца: От Александър 1. Пенка – с.Косача 2. Йорданка – с.Косача От Стоян 3. Кирил – р.1924г., с.Косача 4. Стефан – р.1935г., с.Косача

II – 2 – 1 – 3 Сем. Кирил Стоянов – р.1923г. + Василка Георгиева – р.1925г., с.Сирищник, прогимн., кръчмарка в с.Косача Деца: 1. Виктория – р.1947г., с.Косача, ср.гимн. + 3г. техникум 2. Стоянка – р.1949г., гр.Перник, 9 кл. II – 2 – 1 – 4 Сем. Стефан Стоянов – р.1925г. + Лиляна от София Деца: 1. Румяна 2. Любен

(сведенията за фамилията на Ракина Спасева Стоянова са дадени от Василка Георгиева – 14.IX.1980г.)

Фам. Мано Соколов (сведенията за фамилията на Мано Соколов са дадени от Олга Борисова Васева – 15.X.1979г.)

Основател на тази фамилия е Мано Соколов, който нямал син и взема за дъщеря си Цона приведен зет Васе Груев от с.Лобош

III – 1 Сем. Цона Манова + Васе Груев от с.Лобош Деца: 1. Цвета – р.188 г., с.Ракиловци, неграм., Рангел Стефанов от с.Косача 2. Ренгия – р.188 г., с.Ракиловци, неграм., ом.Кирил Ефтимов от с.Светля 3. Христо – р.188 г., с.Ракиловци, основно, умр. 4. Борис – р.1897г., с.Ракиловци, основно, умр.1952г. на 55г. 5. Тодор (Тодорачко) – р.190 г., с.Ракиловци, основно

III – 1 – 1 Сем. Цвета Васева Манева + Рангел Стефанов – р.1899г. от с.Косача, умр.1979г. на 80г. Деца: 1. Никола – с.Косача, основно 2. Трендафил – с.Косача, основно 3. Стефанка – с.Косача, основно, ом.Асен Георгиев Давитков, с.Ракиловци III – 1 – 2 Сем. Ренгия Васева Манева + Кирил Ефтимов от с.Светля Деца: 1. Иван – с.Светля, основно 2. Славка – с.Светля, основно 3. Роза – с.Светля, основно III – 1 – 3 Сем. Христо Васев Манев + Деца: 1. Диса 2. Милинка III – 1 – 4 Сем. Борис Васев Манев + Деца: 1. Тодорка 2. Георги 3. Олга 4. Стефка 5. Василка 6. Стоянка 7. Стоил III – 1 – 5 Сем. Тодор Васев Манев + Деца:

Фам. Ангел Соколов (сведенията за фамилията на Ангел Соколов са дадени от Илия Владимиров, Огнян Йорданов и Ветка Кирилова – 5.IV.1978г.)

Основател на тази фамилия е Ангел Соколов от с.Ракиловци, неграм.

IV. Сем. Ангел Соколов, умр.1919г. + Манка, умр.1916г. Деца: 1. Владимир (Голия) – р.1882г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., кръчмар, умр.1935г. на 53г. 2. Йордан – р.1885г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., каменоделец, умр.1964г. на 79г. 3. Димитър – р.1888г., с.Ракиловци, основно 4. Бона – р.1890г., с.Ракиловци, неграм., ом.Андон Динев Клашненков – р.1889г., с.Ракиловци, умр. 5. Кирил – р.1893г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., умр.1960г. на 67г. 6. Павел – р.1896г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., умр.1942г. на 46г.

IV – 1 Сем. Владимир Ангелов Соколов – р.1882г., умр.1935г. на 53г. + Параскева Костадинова Вучкова – р.1883г., с.Ракиловци, умр.1957г. на 68г. Деца: 1. Димитрена – р.1906г., с.Ракиловци, основно, ом.Димитър Николов Тулев – р.1905г., с.Лобош 2. Иван – р.1911г., с.Ракиловци, ср.техн., стр. техник, ж.София 3. Никола – р.1919г., с.Ракиловци, прогимн., шофьор (обгорен при пожар от бензин в камион), заминава за Перник за лекуване, умр.1979г. 4. Илия (Иле) – р.1921г., с.Ракиловци, ср.иконом., инспектор ЦКС 5. Ангел – р.1924г., с.Ракиловци, основно, малоумен, настанен в манастир, неженен 6. Росица – р.1929г., с.Ракиловци, ср.иконом., ом.Йото Димитров, с.Долна Беговица, Плевенско, основно, ж.п. машинист IV – 2 Сем. Йордан Ангелов Соколов – р.1885г., умр. + Магдалена (Магето) Алексова Ранова – р.1886г., с.Ракиловци, умр. Деца: 1. Богдан – р.1916г., с.Ракиловци, прогимн. 2. Суса – р.1919г., с.Ракиловци, основно, ом. 1. Симеон Цветков Пърльов – р.1917г., с.Ракиловци, умр.1942г. на 25г. 2. Михал Янев Шарков – р.1909г., с.Ракиловци, умр. 3. Русена – р.1922г., с.Ракиловци, основно, ом.Васил Павлов от с.Мърчаево, Пернишко 4. Огнян – р.1925г., с.Ракиловци, прогимн. + доп. зем. уч-ще, шофьор, добър зем.стоп. IV – 3 Сем. Димитър Ангелов Соколов – р.1888г. + Деца: IV – 4 Сем. Бона Ангелова Соколова – р.1890г. + Андон Динев Клашненков – р.1889г., с.Ракиловци, умр. Деца: IV – 5 Сем. Кирил Ангелов Соколов – р.1893г., умр.1960г. на 67г. + Евгения Тенева Пейчова – р.1888г., с.Лобош, умр.1962г. на 74г. Деца: 1. Костантин – р.1914г., с.Ракиловци, висше 2. Крум – р.1916г., с.Ракиловци, умр.1973г. на 57г. 3. Славе – р.1919г., с.Ракиловци, висше 4. Елисавета (Ветка) – р.1924г., с.Ракиловци, ср.проф., пощальон, неомъжена 5. Станка – р.1930г., с.Ракиловци, полувисше иконом., счетоводител гр.Темелково IV – 6 Сем. Павел Ангелов Соколов – р.1896г., умр.1942г. на 46г. + Велика Павлева Шаркова – р.1897г., с.Ракиловци, основно, умр.1950г. на 53г. Деца: 1. Ермена – р.1920г., с.Ракиловци, основно, ом.Йордан Стоименов Гонев – р.1919г., с.Ракиловци, миньор

IV – 1 – 1 Сем. Димитрена Владо Ангелова – р.1906г. + Димитър Николов Тулев – р.1905г., с.Лобош Деца: 1. Никола – р.1934г., с.Лобош, висше икономическо 2. Йордан – р.1936г., с.Лобош, полувисше техническо 3. Васил – р.1938г., с.Лобош, ср.техн. 4. Симеон – р.1940г., с.Лобош, ср.гимн. IV – 1 – 2 Сем. Иван Владо Ангелов – р.1911г. + 1. Виолета 2. Надежда Петрова Деца: От Виолета 1. Юлия – р.1939г., София, ср.спец. - балет От Надежда 2. Виолета – р.1942г., София, висше агрономическо 3. Лора – р.1945г., София, ср.техн. + полувисше техн. IV – 1 – 3 Сем. Никола Владо Ангелов – р.1919г., умр.1979г. на 60г. + Ивон от гр.Париж Деца: 1. Наталия – р.1956г., гр.Париж, висше медицинско, лекарка IV – 1 – 4 Сем. Илия Владо Ангелов – р.1921г. + Йорданка Борисова Чаушка – р.1928г., с.Ковачевци, прогимн. Деца: 1. Мария – р.1946г., с.Ракиловци, полувисше, мед.сестра 2. Георги – р.1951г., с.Ракиловци, ср.техн. IV – 1 – 6 Сем. Росица Владо Ангелова – р.1929г. + Йото Димитров, с.Долна Беговица, Плевенско, основно, ж.п. машинист Деца: 1. Катерина – р.1967г., София 2. Димитър – р.1969г., София

IV – 2 – 1 Сем. Богдан Йорданов Ангелов – р.1916г. + Рилка Миланова Панева – р.1916г., с.Ракиловци, основно Деца: 1. Мария – р.1940г., гр.Кюстендил, полувисше, мед.сестра 2. Здравка – р.1942г., гр.Кюстендил, висше, технология и тютюнева промишленост 3. Милан – р.1945г., гр.Кюстендил, ср.техн. IV – 2 – 2 Сем. Суса Йорданова Ангелова – р.1919г. + 1. Симеон Цветков Пърльов – р.1917г., с.Ракиловци, умр.1942г. на 25г. 2. Михал Янев Шарков – р.1909г., с.Ракиловци, умр. Деца: От Симеон 1. Станка – р.1939г., с.Ракиловци, основно, ом.Георги Киров Мицев – р.1938г., с.Ракиловци, прогимн. От Михал 2. Иван – р.1944г., с.Ракиловци, прогимн. IV – 2 – 3 Сем. Русена Йорданова Ангелова – р.1922г. + Васил Павлов от с.Мърчаево, Пернишко Деца: 1. Павел 2. Борис 3. ♀ IV – 2 – 4 Сем. Огнян Йорданов Ангелов – р.1925г. + Славка Николова Хр.Колева – р.1923г., с.Ракиловци Деца: 1. Стойка – р.1942г., с.Ракиловци, висше иконом., управител магазин в Перник 2. Йордан – р.1952г., с.Ракиловци, прогимн., шлосер в цим.завод гр.Темелково

IV – 5 – 1 Сем. Костантин Кирилов Ангелов – р.1914г. + Спаска Василева – р.1920г., София, ср.гимн. Деца: 1. Евгения – р.1947г., София, полувисше 2. Валентин – р.1950г., София IV – 5 – 3 Сем. Славе Кирилов Ангелов – р.1919г. + Деца: IV – 5 – 5 Сем. Станка Кирилова Ангелова – р.1930г. + Стефан Кирилов Ковачев – р.1928г., гр.Темелково, ср.спец. Деца: 1. Валери – р.1955г., гр.Темелково, ср.спец. 2. Кирил – р.1961г., гр.Темелково, ср.гимн.

IV – 6 – 1 Сем. Ермена Павлева Ангелова – р.1920г. + Йордан Стоименов Гонев – р.1919г., с.Ракиловци, миньор Деца: 1. Георги – р.1940г., с.Ракиловци, прогимн., багерист, гр.Перник 2. Ефтимка (Тимка) – р.1943г., с.Ракиловци, прогимн., плетачка, гр.Перник 3. Мара – р.1945г., с.Ракиловци, ср.гимн., стругар, гр.Перник 4. Васил – р.1950г., с.Ракиловци, прогимн., шофьор, гр.Перник

IV – 2 – 4 – 1 Сем. Стойка Огнянова – р.1942г. + Любомир от с.Върба, Радомирско Деца: 1. Юлиян – р.1968г., с.Върба, уч-к 5 кл. IV – 2 – 4 – 2 Сем. Йордан Огнянов – р.1952г. + Виолета Борисова от гр.Радомир Деца: 1. Васил – р.1972г., гр.Темелково 2. Мирослав – р.1976г., гр.Темелково

Случка от живота на Сокол Панев

Наскоро преди Освобождението на България от турското иго е станала следната случка: В семейството на дядо Сокол направили качамак със свинска сланина и седнали да се хранят. В това време влязъл един турчин, който плюмнал в качамака и казал “домуз гяурин” и напсувал по турски дядо Сокола, който не възразил нищо, но грабнал един кол и убил турчина, заровил го скрито и изселва семейството си от селото (някъде около сегашната къща на Славе Италиянски) и се заселва на сегашната Соколова махала, срещу гробищата на с.Ракиловци. Разказал Заре Йорданов Марков Соколов 15.XI.1979г.

32. Род Табакови

В далечно време имало четирима братя и една дъщеря: Гълъб, Паун, Сокол и още един, на който не се помни името. Този четвърти брат занесъл в Цариград догани, с които да плати данъка за селото на султана и там останал да работи в султанските конюшни още десетина години. Тримата му братя сметнали, че брат им няма да се върне и си разделили имота без да остават дел на него. После той си дошел и като нямал друг имот, той започнал с огън и секира да освобождава земя, обрасла в гъста гора, от “Летка” (където беше Краешката махала) до “Мостище”. Братята му завидели, че има много земя и го наклеветили на турската власт, която му взела половината, а другата му оставила. Тази земя е владеяна от родът Табакови до 1958г., когато беше основано ТКЗС в с.Ракиловци, а от 1975г. е на дъното на язовира “Пчелина”. Този четвърти брат се научил в Цариград да щавява кожи и станал табакчия, а в с.Ракиловци е основател на родът Табакови. Запомненият родоначалник на рода Табакови е дядо Гълъб, който имал двама синове: Кръсто и Тодор.

Фам. Гълъб Кръстов Сем.Иван Гълъбов-Вецин (сведенията за фамилията на Вецини са дадени от Цветко Минев – 24.XI.1978г.)

I. Сем. Кръсто Гълъбов + Деца: 1. Гълъб – с.Ракиловци, неграм., зем.стоп., умр.1888г. 2. Тоне – с.Ракиловци, неграм., зем., стоп., умр.1889г. 3. Петрун – с.Ракиловци, неграм., зем., стоп., умр.1914г. 4. Сава – с.Ракиловци, неграм., ом.Димо от с.Жабляно 5. Кадифка – с.Ракиловци, неграм., ом. в с.Д.Раковец 6. – с.Ракиловци, неграм., ом. в с.Извор Радомирско I. Сем. Тодор Гълъбов + Деца: 1. Анакия – р.1906г., с.Ракиловци, неграм., зем.стоп., основател на рода Анакини

I – 1 Сем. Гълъб Кръстов Гълъбов + Деца: 1. Иван – с.Ракиловци, неграм., зем.стоп., умр.1926г. 2. Трендафил (Трене) – с.Ракиловци, неграм., зем., стоп., умр. 3. Боне – р.1850г., с.Ракиловци, неграм., зем., стоп., умр.1936г. на 86г. 4. Кадифка – с.Ракиловци, неграм., ом.Мито от с.Лобош, син Ефтим – обущар гр.Радомир, бездетен 5. Темка – с.Ракиловци, неграм., ом. 6. Вакла – с.Ракиловци, неграм., ом.Петре Пудев в с.Ракиловци (баща на Тасе)

I – 1 – 1 Сем. Иван Гълъбов – Вецин + Вена (сестра на Тане Тупанджийски) Деца: 1. Кадифка – с.Ракиловци, неграм., 1. Спасе Стоянов Соколов, с.Ракиловци 2. Глоговички, с.Ковачевци 3. Ненко Дръжкаерски, с.Сирищник 2. Лозена – с.Ракиловци, неграм., ом.Яне Демнянов, с.Сирищник 3. Васка – р.1850г., с.Ракиловци, неграм., ом. 4. Павла – с.Ракиловци, неграм., ом.Лазар Цветков Чаушки от с.Ракиловци

I – 1 – 1 – 1 Сем. Кадифка Иванова (Вецина) + Спасе Стоянов Соколов, с.Ракиловци Деца: 1. Ракина – с.Ракиловци, неграм., ом.Александър Георгиев Попов от с.Косача От вторият и третият си мъже, Кадифка няма деца. I – 1 – 1 – 2 Сем. Лозена Иванова (Вецина), умр. + Яне Демнянов - Вецин, с.Сирищник, умр. Деца: 1. Борис – р.1893г., с.Ракиловци, основно, фелдфебел, убит на фронта 1913г. на 20г. 2. Симеон – р.1896г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., веселяк, умр.1946г. на 50г. 3. Филка – р.1898г., с.Ракиловци, основно, умр., ом.Борис Костов от с.Лобош 4. Руска – р.1901г., с.Ракиловци, основно, ом.С. Стоян Велинов от с.Лобош 5. Евгения (Евга) – р.1908г., с.Ракиловци, основно, ом.Никола Ефтимов Павлов Шарков, с.Ракиловци, ж.София, кондуктор в трамвай, умр.1979г. 6. Александър (Санде) – р.1911г., с.Ракиловци, основно, готвач – рестор., София 7. Владимир (Владо) – р.1914г., с.Ракиловци, основно, дърводелец, ж.София 8. Кирил (Кире) – р.1917г., с.Ракиловци, прогимн., сондьор – геоложки проучвания, София I – 1 – 1 – 3 Сем. Васка Иванова (Вецина) + Деца: I – 1 – 1 – 4 Сем. Павла Иванова (Вецина), умр. + Лазар Цветков Чаушки от с.Ракиловци, умр. Деца: 1. Райчо – р.1908г., с.Ракиловци, ср.техн., ож.Еленка от Македония 2. Йордан – р.1910г., с.Ракиловци, прогимн., ож.Славка от София 3. Орсанда – р.1912г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Любен Тасев от София 4. Иван – р.1914г., с.Ракиловци, ср.техн., ож.Цветанка от София

I – 1 – 1 – 2 – 1 Сем. Борис Янев Вецин – р.1893г., убит 1913г. на 20г. + Люба Антова Цинцарска – р.1897г., с.Лобош, умр.1976г. на 89г., София Деца: 1. Цанка – р.1913г., с.Ракиловци, основно, ом.Райчо Николов – р.1903г. в с.Ковачевци, ср.гимн., умр.1981г. на 78г. I – 1 – 1 – 2 – 2 Сем. Симеон Янев Вецин – р.1893г., умр.1946г. на 50г. + Севдена Маринкова – р.1894г., с.Сирищник, основно Деца: 1. Крум – р.1918г., с.Ракиловци, прогимн. 2. Тинка – р.1920г., с.Ракиловци, основно, ом.Владимир Йордан Марков – р.1918г., с.Ракиловци, умр.1958г. на 40г. 3. Цена – р.1922г., с.Ракиловци, основно, ом.Йордан Анев Перунин от с.Лобош 4. Елена – р.1925г., с.Ракиловци, основно, като мома умира 1947г. 5. Борис – р.1928г., с.Ракиловци, прогимн., строит. работник в София 6. Петър – р.1930г., с.Ракиловци, прогимн., работник в тъкачна фабрика в с.Иваняне 7. Марика – р.1932г., с.Ракиловци, основно, ом.Методи Младенов Пецуков, с.Лобош I – 1 – 1 – 2 – 3 Сем. Филка Янева Вецина – р.1898г., умр. + Борис Костов от с.Лобош, умр. Деца: 1. Надка 2. Анка I – 1 – 1 – 2 – 4 Сем. Руска Янева Вецина – р.1901г. + С. Стоян Велинов от с.Лобош Деца: 1. Райна 2. Цветанка 3. Йордан I – 1 – 1 – 2 – 5 Сем. Евгена (Евга) Янева Вецина – р.1908г. + Никола Ефтимов Павлов Шарков, с.Ракиловци, ж.София, кондуктор в трамвай, умр.1979г. Деца: 1. Георги 2. Симеон I – 1 – 1 – 2 – 6 Сем. Александър Янев Вецин – р.1911г. + Райна Стоянова от с.Граница, Кюстендилско Деца: бездетни I – 1 – 1 – 2 – 7 Сем. Владимир Янев Вецин – р.1914г. + Добрена от с.Нови Хан, Ел.Пелинско Деца: 1. Петър 2. Янко 3. Емил I – 1 – 1 – 2 – 8 Сем. Кирил Янев Вецин – р.1917г. + Севда Стоянчова Г. Гьорева – р.1917г., с.Ракиловци Деца: 1. Цонка – р.1948г., с.Ракиловци

I – 1 – 1 – 2 – 1 – 1 Сем. Цанка Борисова Вецина – р.1913г. + Райчо Николов – р.1903г. в с.Ковачевци, ср.гимн., умр.1981г. на 78г. Деца: 1. Александър (Сашо) – р.1933г., с.Ковачевци, ср.гимн. незав., раб. завода 2. Никола – р.1935г., с.Ковачевци, ср.гимн. 3. Емил – р.1943г., с.Ковачевци, ср.техн.

I – 1 – 1 – 2 – 2 – 1 Сем. Крум Симеонов Вецин – р.1918г. + Славка Александрова Пудева от с.Ракиловци Деца: 1. Никола 2. Йордан 3. Еленка I – 1 – 1 – 2 – 2 – 2 Сем. Тинка Симеонова Вецина – р.1920г. + Владимир Йордан Марков – р.1918г., с.Ракиловци, умр.1958г. на 40г. Деца: 1. Асен – р.1943г., с.Ракиловци, прогимн., горски пазач, миньор 2. Стойне – р.1948г., с.Ракиловци, прогимн., шлосер зав. с.Ковачевци 3. Марика – р.1950г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Иван Кочов Панев – р.1944г., с.Ракиловци 4. Иванка – р.1952г., с.Ракиловци, ср.техн., ом/рангел Владимиров Зарев – р.1946г., с.Ракиловци 5. Павлина – р.1956г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Георги Валдимиров – р.1953г., с.Сирищник I – 1 – 1 – 2 – 2 – 3 Сем. Цена Симеонова Вецина – р.1922г. + Йордан Анев Перунин от с.Лобош Деца: 1. Анка 2. Васил I – 1 – 1 – 2 – 2 – 5 Сем. Борис Симеонов Вецин – р.1928г. + Драга Методиева Петкова – р.1930г., с.Ракиловци, ж.София Деца: 1. Васил – р.1954г., София, 8 кл. + 2г. курс, шофьор – авторемонт, Инжстрой-София 2. Кирил – р.1957г., София, ср.техн., шофьор - кинематография I – 1 – 1 – 2 – 2 – 6 Сем. Петър Симеонов Вецин – р.1930г. + Люба от с.Планинци, основно Деца: 1. Владимир – р.1954г., София, с.Иваняне, ср.техн., шофьор 2. Ненчо – р.1955г., София, с.Иваняне, ср.техн., шофьор I – 1 – 1 – 2 – 2 – 7 Сем. Марика Симеонова Вецина – р.1922г. + Методи Младенов Пецуков, с.Лобош Деца: 1. Еленка 2. Симеон

I – 1 – 1 – 2 – 2 – 1 – 1 Сем. Никола Крумов Симеонов + Деца: 1. Аделина 2. Албена I – 1 – 1 – 2 – 2 – 1 – 2 Сем. Йордан Крумов Симеонов + Деца:

I – 1 – 1 – 2 – 2 – 2 – 1 Сем. Асен Владимиров Соколов – р.1943г. + Светла Йордан Господинова, с.Ракиловци Деца: 1. Румяна – р.1963г., с.Ракиловци, ср.техн., ом. 2. Валентина – р.1965г., с.Ракиловци, ср.спец. 3. Мая – р.1966г., с.Ракиловци, уч-ка 7 кл. 4. Владимир – р.1968г., с.Ракиловци, уч-к 5 кл. I – 1 – 1 – 2 – 2 – 2 – 2 Сем. Стойне Владимиров Соколов – р.1948г. + Василка Георгиева от Софийско Деца: 1. Герган – р.1973г., София 2. Ива – р.1974г., София I – 1 – 1 – 2 – 2 – 2 – 3 Сем. Мария Владимирова Йорданова – р.1950г. + Иван Кочов Панев – р.1944г., с.Ракиловци, прогимн., шофьор, София Деца: 1. Николина – р.1969г., София 2. Любомир – р.1977г., София I – 1 – 1 – 2 – 2 – 2 – 4 Сем. Иванка Владимирова Йорданова – р.1952г. + Рангел Владимиров Зарев – р.1946г., с.Ракиловци Деца: 1. Владислава – р.1970г., с.Ракиловци 2. Росен – р.1971г., с.Ракиловци I – 1 – 1 – 2 – 2 – 2 – 5 Сем. Павлина Владимирова Йорданова – р.1956г. + Георги Владимиров – р.1953г., с.Сирищник Деца: 1. Ралица – р.19675г., с.Сирищник 2. Иво – р.1976г., с.Сирищник

Фам. Гълъб Кръстов Сем.Трендафил Гълъбов Дренярски (сведенията за фамилията на Дренярски са дадени от Тодо и Цветко Васеви и Стоимен Пирев – 25.VII.1977г.)

I – 1 – 2 Сем. Трендафил Гълъбов + Тека Стоьова Шаркова (сестра на Павле Шарков), с.Ракиловци Деца: 1. Васе – р.1861г., с.Ракиловци, зем.стоп., народ. учител, умр.1917г. на 56г. 2. Испиридон (Пире) – р.1867г., с.Ракиловци, неграм., зем., стоп., умр.1958г. на 91г. 3. Петрунка – р.1880г., с.Ракиловци, неграм., умр.1952г. на 72г., ом.Иван Велев – р.1872г., с.Радибош, умр.1942г. на 70г.

I – 1 – 2 – 1 Сем. Васе Трендафилов – р.1861г., умр.1917г. на 56г. + Мария Ненкова Савова – р.1863г., с.Сирищник, умр.1929г. на 66г. Деца: 1. Гева – р.1885г., с.Ракиловци, неграм., Анто Стоимен Белилов, с.Ракиловци 2. Лесо – р.1888г., с.Ракиловци, основно, умр.1902г. на 14г. 3. Тодор – р.1891г., с.Ракиловци, основно, шивач, зем.стоп., умр.18.III.1984г. на 93г. 4. Никола (Коле) – р.1893г., с.Ракиловци, основно, готвач на владици в София, умр.1978г. на 85г. 5. Симеон (Симе) – р.1896г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., раб.цим.Батновци, умр.1955г. на 59г. 6. Цветко – р.1898г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., миньор, пенсионер, умр.1982г. на 84г. 7. Митра – р.1900г., с.Ракиловци, основно, умр.1978г. на 78г., ом.Крум Хр. Каладжийски от с.Ковачевци

I – 1 – 2 – 1 – 1 Сем. Гева Васева Дренярска – р.1885г., умр.1965г. на 80г. + Анто Стоимен Белилов – р.1884г., с.Ракиловци, умр.1966г. на 82г. Деца: 1. Станимир – р.1910г., с.Ракиловци, прогимн., пикьор, пенсионер 2. Симеон – р.1912г., с.Ракиловци, прогимн., строител, пенсионер 3. Цветанка – р.1914г., с.Ракиловци, основно, ом.Стоян Гигов – р.1913г., с.Велковци, Брезнишко 4. Филка – р.1916г., с.Ракиловци, основно, умира 1997г. на 81г., ом. Крум Зарев Мемчурски – р.1918г., с.Ракиловци 5. Олга – р.1918г., с.Ракиловци, основно, ом. Стойне Георги Апостолов – р.1919г., с.Ракиловци, прогимн., умр.1978г. на 59г. I – 1 – 2 – 1 – 3 Сем. Тодор Васев Дренярски – р.1891г., умр.1984г. на 93г. + 1. Севетка Стоимен Терзийска, с.Ракиловци, умр. 2. Кота от с.Сирищник Деца: От Севетка 1. Славка – р.1912г., с.Ракиловци, основно, умр.1982г. на 70г., ом.Аксе Зарев Чингенев, с.Ракиловци, ж.Перник 2. Райчо – р.1914г., с.Ракиловци, прогимн., ж.София От Кота 3. Надежда – р.1920г., с.Ракиловци, прогимн., умр.1979г. на 59г., ом.Владимир Стоянов Пудев – р.1905г., с.Ракиловци, ср.гимн. учител 4. Йордан – р.1922г., с.Ракиловци, доп. зем. уч-ще, зем.стоп., неженен, умр. 1951г. на 29г. 5. Цветанка – р.1925г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Александър Иванов Гюндеров – р.1925г., с.Пчелинци, ср.гимн. 6. Василка – р.1927г., с.Ракиловци, прогимн.,ом.Борис Григоров Шарков – р.1928г., с.Ракиловци I – 1 – 2 – 1 – 4 Сем. Никола Васев Дренярски – р.1893г., умр.1955г. на 59г. + Севдена Николова – р.1894г., с.Косача, грамотна, ж.София, умр.1970г. на 76г. Деца: 1. Борис – р.1923г., София, висше, треньор гребане – плуване I – 1 – 2 – 1 – 5 Сем. Симеон Васев Дренярски – р.1896г., умр.1965г. на 80г. + Васка Котева – р.1900г., с.Жабляно, основно, умр.1979г. на 79г. Деца: 1. Стамена – р.1925г., с.Ракиловци, основно, ом. 1. 2. Кочо Александров Пудев, с.Рак-ци 2. Марика – р.1927г., с.Ракиловци, основно, ом. 3. Иванка – р.1932г., с.Ракиловци, основно, ом. 4. Иван – р.1932г., с.Ракиловци, прогимн. I – 1 – 2 – 1 – 6 Сем. Цветко Васев Дренярски – р.1898г., умр.1982г. на 84г. + Славена Русинова Краешка – р.1899г., с.Ковачевци, основно, умр.1982г. на 83г. Деца: 1. Лиляна – р.1920г., с.Ракиловци, основно, ом.Крум Лукарски – р.1919г., с.Лобош, основно 2. Драга – р.1923г., с.Ракиловци, основно, ом.Стоичко Стоянов – р.1919г., с.Г.Цино, Кюстендилско, висше - лесовъд 3. Йорданка – р.1928г., с.Ракиловци, основно, ом.Костадин Тодоров Жаблянски – р.1925г., с.Ковачевци, прогимн. 4. Роза – р.1929г., с.Ракиловци, основно, ом.Методи Милушев – р.1925г., с.Лобош, прогимн. 5. Момчил – р.1931г., с.Ракиловци, прогимн., миньор – Мадан, ж. гр.Радомир I – 1 – 2 – 1 – 7 Сем. Митра Васева Дренярска – р.1900г., умр.1978г. на 78г. + Крум Хр. Каладжийски от с.Ковачевци Деца: 1. Добра 2. Цена 3. Лозан 4. Мирко

I – 1 – 2 – 1 – 1 – 1 Сем. Станимир Анто Белилов – р.1910г. + Стоянка Цветкова Пърльова – р.1911г., с.Ракиловци, основно Деца: 1. Райка – р.1931г., с.Ракиловци, ом.Методи Асенов Изворски – р.1928г., гр.Радомир 2. Димитър – р.1934г., с.Ракиловци, висше агроном., гр.Ямбол, ож.Нанка Георгиева, с.Неделско 3. Роза – р.1947г., с.Ракиловци, ср.гимн., ом. Димитър Благоев – р.1936г., гр.Радомир 4. Анто – р.1945г., с.Ракиловци, ср.техн., стр.техник пътно, ож.Добринка Крум Чифлишка, с.Ноевци I – 1 – 2 – 1 – 1 – 2 Сем. Симеон Анто Белилов – р.1912г. + Олга Рангел Докоманска – р.1911г., с.Ковачевци, основно Деца: 1. Евгени – р.1938г., гр.Темелково, прогимн. I – 1 – 2 – 1 – 1 – 3 Сем. Цветанка Анто Белилова – р.1914г., умр.1974г. на 60г. + Стоян Найденов Гигов – р.1913г., с.Велковци, Брезнишко, прогимн. Деца: бездетни I – 1 – 2 – 1 – 1 – 4 Сем. Филка Анто Белилова – р.1916г. + Крум Зарев Мемчурски – р.1918г., с.Ракиловци Деца: 1. Димитър – р.1939г., с.Ракиловци, погимн., шофьор ДЗС гр.Земен 2. Вита – р.1940г., с.Ракиловци, погимн., крановичка ДМЗ Ленин, Перник, ом.Славе Найденов Янев – р.1935г., с.Ракиловци 3. Иван – р.1944г., с.Ракиловци, погимн., шофьор ДЗС гр.Земен I – 1 – 2 – 1 – 1 – 4 Сем. Олга Анто Белилова – р.1918г., умр.1974г. на 56г. + Стойне Георги Апостолов – р.1919г., с.Ракиловци, прогимн., умр.1978г. на 59г. Деца: 1. Маргарита – р.1945г., гр.Радомир, полувисше, учителка 2. Георги – р.1947г., гр.Радомир, ср.техн., промкомбината

I – 1 – 2 – 1 – 3 – 1 Сем. Славка Тодорова Дренярска – р.1912г. + Аксе Зарев Чингенев – р.1910г., с.Ракиловци, основно, ж.Перник Деца: 1. Мирко – р.1935г., с.Ракиловци, висше медицинско, военен лекар 2. Крум – р.1937г., с.Ракиловци, ср.техн., електро техник 3. Георги – р.1940г., с.Ракиловци висше медицинско, военен лекар I – 1 – 2 – 1 – 3 – 2 Сем. Райчо Тодоров Дренярски – р.1914г. + Надежда от София Деца: 1. Васил – София I – 1 – 2 – 1 – 3 – 3 Сем. Надежда Тодорова Дренярска – р.1920г., умр.1979г. на 59г. + Владимир Стоянов Пудев – р.1905г., с.Ракиловци, ср.гимн. учител Деца: 1. Маргарита – р.1959г., с.Ракиловци, висше – химия, учител 2. Александър – р.1961г., с.Ракиловци, ср.техн. I – 1 – 2 – 1 – 3 – 5 Сем. Цветанка (Цена) Тодорова Дренярска – р.1925г. + Александър Иванов Гюндеров – р.1925г., с.Пчелинци, ср.гимн. Деца: 1. Верка – р.1945г., гр.Перник, ср.гимн. 2. Иван – р.1946г., гр.Перник, полувисше – телегр., пощенско I – 1 – 2 – 1 – 3 – 6 Сем. Василка Тодорова Дренярска – р.1927г. + Борис Григоров Шарков – р.1928г., с.Ракиловци Деца: 1. Николай

I – 1 – 2 – 1 – 4 – 1 Сем. Борис Николов Дренярски – р.1923г. + Деца: 1. Александър – София 2. Никола – София

I – 1 – 2 – 1 – 5 – 1 Сем. Стамена Симеонова Дренярски – р.1925г. + 1. от с.Лобош 2. Кочо Александров Пудев, с.Ракилоци Деца: От първият 1. Васил – р.1944г., с.Лобош, висше, инженер От Кочо 2. Маргарита – р.1949г., София I – 1 – 2 – 1 – 5 – 2 Сем. Марика Симеонова Дренярска – р.1927г. + Деца: 1. Снежа – р.1956г. 2. Люба – р.1958г. I – 1 – 2 – 1 – 5 – 3 Сем. Иванка Симеонова Дренярска – р.1932г. + Деца: 1. Татяна – р.1957г. 2. Росен – р.1959г. I – 1 – 2 – 1 – 5 – 4 Сем. Иван Симеонов Дренярски – р.1932г. + Деца: 1. Валентин – р.1958г. 2. Венци – р.1960г.

I – 1 – 2 – 1 – 6 – 1 Сем. Лиляна Цветкова Дренярска – р.1920г. + Крум Лукарски – р.1919г., с.Лобош, основно Деца: 1. Илия – р.1943г., с.Лобош, ср.техн. 2. Славчо – р.1945г., с.Лобош, ср.техн. I – 1 – 2 – 1 – 6 – 2 Сем. Драга Цветкова Дренярска – р.1923г. + Стоичко Стоянов – р.1919г., с.Г.Цино, Кюстендилско, висше лесовъд Деца: 1. Стоян – р.1946г., София, ср.англ.гимн. 2. Людмила – р.1950г., София, висше – архитект I – 1 – 2 – 1 – 6 – 3 Сем. Йорданка Цветкова Дренярска – р.1928г. + Костадин Тодоров Жаблянски – р.1925г., с.Ковачевци, прогимн. Деца: 1. Стефан – р.1949г., гр.Перник, висше – худ.академия, склуптура 2. Зоя – р.1952г., гр.Перник, полувисше – телеграф., пощенско I – 1 – 2 – 1 – 6 – 4 Сем. Роза Цветкова Дренярска – р.1929г. + Методи Милушев – р.1925г., с.Лобош, прогимн. Деца: 1. Теменуга – р.1949г., гр.Перник, ср.гимн. 2. Николай – р.1950г., гр.Перник, ср.техн. I – 1 – 2 – 1 – 6 – 5 Сем. Момчил Цветков Дренярски – р.1931г. + Елена Несторова – р.1933г., с.Беренде, прогимн. Деца: 1. Камен – р.1958г., гр.Перник, ср.техн. 2. Цвета – р.1960г., гр.Перник, ср.гимн.

I – 1 – 2 – 2 Сем. Испиридон (Пире) Трендафил Дренярски – р.1867г., умр.1958 на 91г. + Зорка – р.1870г., с.Косача, неграм., умр.1950г. на 80г. Деца: 1. Гиша – р.1891г., с.Ракиловци, основно, умр., ом.Александър Милен Чаушки, ж.София 2. Лека – р.1899г., с.Ракиловци, неграм., умр. 3. Стоил – р.1903г., с.Ракиловци, основно, работник стъкларска фабрика, овчар, пенсионер 4. Стоимен – р.1905г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., овчар ДЗС, пенсионер

I – 1 – 2 – 2 – 1 Сем. Гиша Пирева Дренярска – р.1891г. + Александър Милен Чаушки, ж.София Деца: 1. Боян – София 2. Стоил – София 3. Лозан – София 4. Драга – София 5. Мария – София I – 1 – 2 – 2 – 2 Сем. Лека Пирева Дренярска – р.1899г. + от с.Ковачевци Деца: 1. ♀ I – 1 – 2 – 2 – 3 Сем. Стоил Пирев Дренярски – р.1903г. + Гиша Сотирова Николчова – р.1902г., с.Ковачевци, умр.1978г. на 76г. Деца: 1. Иван – р.1926г., с.Ракиловци, прогимн., работник 2. Марика – р.1931г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Стоичко Симеонов – р.1926г., с.Лобош, прогимн. I – 1 – 2 – 2 – 4 Сем. Стоимен Пирев Дренярски – р.1905г. + Славка Стоянов Пудева, с.Ракиловци, осново, умр. Деца: 1. Сийка – р.1927г., с.Ракиловци, основно, ом.Серги Ив. Лукарски – р.1926г., с.Лобош, прогимн. 2. Страхил – р.1929г., с.Ракиловци, прогимн., работник стъкл. фабрика, София 3. Кирил – р.1932г., с.Ракиловци, прогимн., работник стругар в завод 11, София

I – 1 – 2 – 2 – 3 – 1 Сем. Иван Стоилов Дренярски – р.1926г. + Еленка от с.Лобош Деца: 1. Мая – р.1958г., София, висше – медицинско, лекарка I – 1 – 2 – 2 – 3 – 2 Сем. Марика Стоилова Дренярска – р.1931г. + Стоичко Симеонов – р.1926г., с.Лобош, прогимн., ж.п. работник Деца: 1. Румена – р.1953г., София, ср.гимн., ом. 2. Веселин – р.1931г., София, ср.гимн.

I – 1 – 2 – 2 – 4 – 1 Сем. Сийка Стоименова Дренярска – р.1927г. + Серги Ив. Лукарски – р.1926г., с.Лобош, прогимн. Деца: 1. Крум – р.1946г., София, ср.гимн., шофьор I – 1 – 2 – 2 – 4 – 2 Сем. Страхил Стоименов Дренярски – р.1929г. + Мария Кругерова, с.Лобош Деца: 1. Пламен – р.1954г., София, ср.техн. I – 1 – 2 – 2 – 4 – 3 Сем. Кирил Стоименов Дренярски – р.1932г. + Славка Г. Вучкова от гр.Самоков Деца: 1. Красимир – София, ср.техн.

(сведенията за Петрунка Дренярска дала Милка Ив. Георгиева – 26.IX.1984г.)

I – 1 – 2 – 3 Сем. Петрунка Трендафилова Дренярска – р.1880г., умр.1952г. на 72г. + Иван Велев – р.1872г., с.Радибош, умр.1942г. на 70г. Деца: 1. Евдокия – р.1902г., с.Радибош, основно 2. Андон – р.1904г., с.Радибош, прогимн. 3. Цанка – р.1906г., с.Радибош, основно 4. Цветанка – р.1908г., с.Радибош, основно 5. Стана – р.1811г., с.Радибош, основно 6. Милка – р.1915г., с.Радибош, основно

I – 1 – 2 – 3 – 1 Сем. Евдокия Ив. Велева – р.1902г. + Христо Гичев от с.Радибош Деца: 1. Иван – р.1920г., с.Радибош, прогимн. 2. Никола – р.1922г., с.Радибош, прогимн. 3. Първан – р.1924г., с.Радибош, прогимн. I – 1 – 2 – 3 – 2 Сем. Андон Ив. Велев – р.1904г. + Радка Кирилова Деца: 1. Лиляна – р.1926г., с.Радибош 2. Йоана – р.1935г., с.Радибош I – 1 – 2 – 3 – 3 Сем. Цанка Ив. Велева – р.1906г. + Георги Димитров от с.Прибой Деца: 1. Милка – р.1929г., с.Прибой 2. Димитър – р.1934г., с.Прибой I – 1 – 2 – 3 – 4 Сем. Цветанка Ив. Велева – р.1908г. + Александър Гонев от с.Кленовик Деца: 1. Георги – р.1930г., с.Кленовик 2. Тодор – р.1934г., с.Кленовик I – 1 – 2 – 3 – 5 Сем. Стана Ив. Велева – р.1911г. + Асен Александров от с.Радибош Деца: 1. Александър – р.1936г., с.Радибош 2. Цеца – р.1943г., с.Радибош I – 1 – 2 – 3 – 6 Сем. Милка Ив. Велева – р.1915г. + Георги Томов от с.Туроковци, Трънско Деца: 1. Никола – р.1938г., София, прогимн., шофьор, умр.1983г. на 45г. 2. Станка – р.1941г., София, висше търговско

Фам. Гълъб Кръстов Сем.Боне Гълъбов (сведенията за фамилията на Боневи са дадени от райчо Хр.Бонев – 4.VII.1978г.)

I – 1 – 3 Сем. Боне Гълъбов – р.1850г., неграм., зем.стоп., умр.1936г. на 86г. + Ана – р.1856г., с.Лобош, умр.1901г. на 45г. Деца: 1. Христо (Ристо) – р.1876г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., миньор, пенсионер, умр.1940г. на 64г. 2. Цвета – р.1878г., с.Ракиловци, неграм., умр.1968г. на 90г., ом.Григор Велев, с.Пчелинци, умр. 3. Григор (Гиго) – р.1880г., с.Ракиловци, основно, умр.1959г. на 79г. 4. Райна – р.1882г., с.Ракиловци, неграм., умр.1955г. на 73г., ом.Ефтим Витанчов от с.Косача 5. Ерка – р.1884г., с.Ракиловци, неграм., умр.1960г. на 76г., ом.Андон Марков от с.Сирищник 6. Асен – р.1886г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., умр.1950г. на 64г. 7. Дота – р.1888г., с.Ракиловци, неграм., ом.Анани от с.Сирищник 8. Георги (Гоше) – р.1895г., с.Ракиловци, основно, зем., стоп., строител, умр.1942г. на 47г. при падане от сграда

I – 1 – 3 – 1 Сем. Христо Бонев – р.1876г., умр.1940г. на 64г. + Гева – р.1874г., с.Лобош, умр.1943г. на 69г. Деца: 1. Пелагия – р.1900г., с.Ракиловци, основно, умр.1953г. на 53г., ом.Серафин, с.Жабляно 2. Райчо – р.1904г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., миньор, пенсионер 3. Славе – р.1916г., с.Ракиловци, прогимн., работник в София, пенсионер I – 1 – 3 – 2 Сем. Цвета Бонева – р.1878г. + Григор Велев, с.Пчелинци, подофицер Деца: 1. Верка – р.1906г., с.Пчелинци, основно, ом. 2. Еленка – р.1909г., с. Пчелинци, основно, умр.1968г. на 90г., ом.Григор Велев, с.Пчелинци, умр. 3. Райна – р.1912г., с. Пчелинци, основно, ом. 4. Васа – р.1915г., с. Пчелинци, основно, ом. 5. Анка – р.1918г., с. Пчелинци, основно, ом.Кирил Милушев от с. Пчелинци 6. Станко – р.1921г., с. Пчелинци, прогимн. I – 1 – 3 – 3 Сем. Григор Бонев – р.1880г. + 1. Дакуна Митева Бонева, с.Рак-ци, умр.1917г. 2. Перуника от с.Сирищник Деца: От Дакуна 1. Венка – р.1910г., с.Ракиловци, основно, ом. в гр.Луковит 2. Цена – р.1912г., с.Ракиловци, основно, ом. за поп в София 3. Анка – р.1914г., с.Ракиловци, основно, харизана От Перуника 4. Методи – р.1919г., с.Сиришник, прогимн., живее в София 5. Борис – р.1922г., с.Сирищник, прогимн., живее в София I – 1 – 3 – 4 Сем. Райна Бонева – р.1882г., умр.1956г. на 73 + Ефтим Витанчов от с.Косача Деца: 1. Славка – р.1910г., с.Косача, основно, ом.райчо Жаблянски от с.Ковачевци 2. Първан – р.1912г., с.Косача, основно, ож.Симка отс.Копаница 3. Станка – р.191г., с.Косача, основно, ом. в с.Сирищник 4. Иван – р.1918г., с.Косача, основно, ом. в София I – 1 – 3 – 5 Сем. Ерка Бонева – р.1884г., умр.1960г. на 76г. + Андон Марков – р.1880г., с.Сирищник Деца: 1. Йордан – р.1915г., с.Сирищник, прогимн. 2. Иван – р.1917г., с.Сирищник, прогимн. 3. Рангел – р.1919г., с.Сирищник, прогимн. 4. Станка – р.1921г., с.Сирищник, основно 5. Стойка – р.1923г., с.Сирищник, основно, ом.Крум Стоянчов Ранов – р.1924г., с.Ракиловци, основно I – 1 – 3 – 6 Сем. Асен Бонев – р.1886г., умр.1950г. на 64г. + Еленка от с.Лобош, умр. Деца: 1. Трендафила – р.1917г., с.Ракиловци, осн., ом. 1. Йордан Господинов Кривошиин от с.Ракиловци 2. от с.Драгичево 2. Йордан – р.1919г., с.Ракиловци, прогимн., миньор, пенсионер I – 1 – 3 – 7 Сем. Дота Бонева – р.1888г.+ Анани от с.Сирищник Деца: 1. 2. 3. I – 1 – 3 – 8 Сем. Георги Бонев – р.1895г., умр.1942г. на 47г. + 1. Стоянка Томанова, с.Лобош 2. Тимка Панова Гълъбова, умр.1983г. Деца: От Стоянка 1. Методи – р.1920г., прогимн., зем.стоп., миньор, пенсионер 2. Райна – р.1922г., с.Ракиловци, основно, ом.Методи Красимиров От Тимка 3. Венка – р.1930г., с.Ракиловци, основно, ом.Величко Алексов от с.Лобош

I – 1 – 3 – 1 – 1 Сем. Пелагия Хр. Бонева – р.1900г., умр.1953г. на 53г. + Серафин, с.Жабляно Деца: 1. Методи – р.1931г., с.Жабляно, прогимн., още ерген 2. Иван – р.1934г., с.Жабляно, прогимн., ож.Станка, имат двама сина: Божидар и Златан 3. Йордан – р.1937г., с.Жабляно, прогимн., призетен в София I – 1 – 3 – 1 – 2 Сем. Райчо Хр. Бонев – р.1904г. + Мага – р.1903г., с.Жабляно, умр. Деца: 1. Тодорка – р.1931г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Борислав Рангел Джомански, с.Ковачевци 2. Стефанка – р.1933г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Георги Борисов Миьов, с.Ракиловци 3. Петър – р.1938г., с.Ракиловци, прогимн., ож.Зорка от с.Беренде I – 1 – 3 – 1 – 3 Сем. Славе Хр. Бонев – р.1916г. + Мага Тодорова Жаблянска от с.Ковачевци Деца: 1. Станка – р.1946г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Йордан от с.Друган 2. Богомил – р.1948г., с.Ракиловци, висше инженер, още ерген 3. Параскева – р.1951г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Атанас от София

I – 1 – 3 – 6 – 1 Сем. Трендафила Асен Бонева – р.1917г. + Йордан Господинов Кривошиин от с.Ракиловци, умр.1949г. Деца: 1. Стефан – р.1935г., с.Ракиловци, прогимн., раб.мина, преселил се в с.Жабляно 2. Светла – р.1945г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Асен Владимиров Соколов – р.1943г., с.Ракиловци I – 1 – 3 – 6 – 1 Сем. Йордан Асен Бонев – р.1919г. + Цветанка Стоянова – р.1920г., с.Сирищник Деца: 1. Асен – р.1940г., гр.Перник, прогимн., булдозерист, ж. гр.Перник 2. Георги – р.1942г., гр.Перник, прогимн., шофьор, ж. гр.Перник 3. Зорка – р.1944г., гр.Перник, ср.спец., ом.Димитър Алексов Чалев – р.1944г., гр.Перник, ср.гимн., упр-л хотел Струма 4. Илия – р.1946г., гр.Перник, прогимн., багерист, ж. гр.Перник 5. Вита – р.1948г., гр.Перник, ср.гимн., ом.Симеон Михайлов – р.1944г., гр.Темелково 6. Симеон – р.1951г., гр.Перник, ср.техн., шлосер. Ж. гр.Перник

I – 1 – 3 – 5 – 5 Сем. Стойка Андонова – р.1923г. + Крум Стоянчов Ранов – р.1924г., с.Ракиловци, основно Деца: 1. Станко – р.1948г., с.Ракиловци, прогимн., шофьор, ж.София, ож.Виктория – р.1954г. 2. Георги – р.1949г., с.Ракиловци, прогимн., ж.София, ож.Босилка – р.1948г.

I – 1 – 3 – 8 – 1 Сем. Методи Георгиев – р.1920г. + Стоянка Георгиева Панева, с.Ракиловци Деца: 1. Георги – р.1943г., с.Ракиловци, ср.техн., техник в Ст.Загора 2. Веска – р.1947г., с.Ракиловци, ср.техн., ом.Костадин Славчев от гр.Пловдив 3. Тимка – р.1949г., с.Ракиловци, висше, инж.-геолог, ом.Димитър Миразчийски, гр.Кюстендил, инж. Автоматизатор

I – 1 – 3 – 1 – 2 – 1 Сем. Тодорка Райчова – р.1931г. + Борислав Рангел Джомански, с.Ковачевци Деца: 1. Юлия – р.1952г., гр.Перник, ср.гимн. 2. Ангел – р.1956г., гр.Перник, ср.техн. I – 1 – 3 – 1 – 2 – 2 Сем. Стефанка Райчова – р.1933г. + Георги Борисов Миьов, с.Ракиловци Деца: 1. Снежа – р.1953г., София, ср.гимн. 2. Владко – р.1961г., София, ср.техн. I – 1 – 3 – 1 – 2 – 3 Сем. Петър Райчов – р.1938г. + Зора от с.Беренда Деца: 1. Райчо – р.1963г., гр.Перник, София 2. Красимир – р.1966г., гр.Перник, София

I – 1 – 3 – 1 – 3 – 1 Сем. Станка Славева – р.1946г. + Йордан от с.Друган Деца: 1. 2. I – 1 – 3 – 1 – 3 – 3 Сем. Параскева Славева – р.1951г. + Атанас от София Деца: 1. 2.

I – 1 – 3 – 6 – 1 – 1 Сем. Стефан Йорданов – р.1935г. + Николина Георгиева – р.1945г., с.Жабляно Деца: 1. Емилия – р.1964г., с.Жабляно 2. Йордан – р.1967г., с. Жабляно I – 1 – 3 – 6 – 1 – 2 Сем. Светла Йорданов – р.1945г. + Асен Владимиров Соколов – р.1943г., с.Ракиловци Деца: 1. Румяна – р.1963г. 2. Валентина – р.1965г. 3. Владимир – р.1968г.

I – 1 – 3 – 6 – 1 – 1 Сем. Асен Йорданов – р.1940г. + Нора Стефанова – р.1946г., с.Цървенено Деца: 1. Мариана – р.1947г., гр.Перник, ср.техн. 2. Стефан – р.1952г., гр.Перник, ср.техн. I – 1 – 3 – 6 – 1 – 2 Сем. Георги Йорданов – р.1942г. + Цветанка Ангелова – р.1948г., гр.Перник Деца: 1. Йордан – р.1966г., гр.Перник, ср.техн. 2. Силва – р.1974г., гр.Перник, ср.техн. I – 1 – 3 – 6 – 1 – 3 Сем. Зорка Йорданова – р.1944г. + Димитър Алексов Чалев – р.1944г., гр.Перник Деца: 1. Росен – р.1967г., гр.Перник, ср.техн. 2. Пламен – р.1973г., гр.Перник, ср.техн. I – 1 – 3 – 6 – 1 – 4 Сем. Георги Йорданов – р.1946г. + Искра Драганова – р.1954г., с.Егълница, ср.спец., счетоводител Деца: 1. Даниела – р.1974г., гр.Перник, уч-ка 2. I – 1 – 3 – 6 – 1 – 5 Сем. Вита Йорданова – р.1948г. + Симеон Михайлов – р.1944г., гр.Темелково Деца: 1. Вергиния – р.1972г., гр.Темелково 2. Людмил – р.1976г., гр.Темелково I – 1 – 3 – 6 – 1 – 6 Сем. Симеон Йорданов – р.1951г., неженен

I – 1 – 3 – 8 – 1 – 1 Сем. Георги Методиев – р.1943г. + Мария Хр.Хаджиева – р.1942г., гр.Ст.Загора Деца: 1. 2. I – 1 – 3 – 8 – 1 – 2 Сем. Веска Методиева – р.1947г. + Костадин Славчев от гр.Пловдив Деца: 1. 2. I – 1 – 3 – 8 – 1 – 3 Сем. Тимка Методиева – р.1949г. + Димитър Миразчийски, гр.Кюстендил Деца: 1. 2.

Фам. Тоне Кръстов Сем.Яне Тонев Табаков (сведенията за сем. Яне Тонев Табаков са дадени от Ив.Табаков – 25.V.1978г.)

I – 2 Сем. Тоне Кръстов – р. около 1810г., умр.1886г. + Стана Петрова Мемчурска – 1812г., с.Ракиловци, умр.1880г. Деца: 1. Ката – р.1831г., с.Ракиловци, неграм., умр.1925г. на 95г., ом.Васе Диманов – р.1830г., с.Косача 2. Бона – р. 1835г., с.Ракиловци, неграм., умр.1917г. на 82г., ом.Теко Пенев Илков Гръчки (Пандията) – р.1835г., с.Ракиловци, грамотен, умр.1917г. на 82г. 3. Яне – р. 1839г., с.Ракиловци, неграм., зем.стоп., умр.1940г. на 101г. 4. Ана – р. 1842г., с.Ракиловци, неграм., умр.1914г. на 72г., ом.Алексо Ковачев – р.1840г., с.Радибош, умр. 5. Наза – р. 1845г., с.Ракиловци, неграм., умира като мома 1863г. на 18г.

I – 2 – 1 Сем. Ката Тонева – р.1831г., умр.1926г. на 95г. + Васе Диманов – р.1830г., с.Косача, търговец на добитък, кожи, вълна и др. Деца: 1. Лазар – р.1871г., с.Косача, основно, зем.стоп., умр.7.VI.1948г. на 80г. 2. Цвета – р. 1875г., с.Косача, основно, ом.Васил Попов, с.Егълница, учител 3. Иван – р. 1878г., с.Косача, неграм., зем.стоп., орг..земеделец, умр.6.VI.1957г. на 79г. 4. Йордан – р.1881г., с.Косача, основно, женен, убит в Балканската война 1913г. в Крупник I – 2 – 2 Сем. Бона Тонева – р.1835г. + Теко Пенев Илков Гръчки (Пандията) – р.1835г., с.Ракиловци, грамотен, умр.1917г. на 82г. Деца: 1. Митра – р.1876г., с.Лобош, неграм., ом.Никола Милушев от с.Лобош 2. Стойна – р.1878г., с.Лобош, неграм., саката, неомъжена, умр. 3. Стоян – р.1880г., с.Лобош, основно, воденичар, умр. 7.I.1958г. на 88г. 4. Елена – р.1883г., с.Лобош, неграм., ом., умр. 5. Васа – р.1885г., с.Лобош, неграм., ом.Анто Милев – р.1885г. I – 2 – 3 Сем. Яне Тонев – р.1839г. + 1. Дота – р.1842г., с.Калище, умр.1878г. на 26г. 2. Наста Йовева – р.1858г., с.Ракиловци, умр.29.VI.1934г. на 76г. Деца: От Дота 1. Георги – р.1873г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., кмет, умр.1930г. на 56г. 2. Христо – р.1875г., с.Ракиловци, умира на 3 – 4 г. от дезинтерия 3. Цветана – р.1878г., с.Ракиловци, умира на 1 г. от дезинтерия От Наста 4. Митра – р.6.XII.1881г.(Никулден), с.Ракиловци, неграм., умр.27.I.1984г. на 102г., ом.Димитър Веселинов – р.1874г., с.Ковачевци, умр.1941г. на 67г. 5. Васил – р. 1882г., с.Ракиловци, умира на 3г. 6. Арса – р.25.III.1884г. (Благовещение), с.Ракиловци, неграм., умр.1976г. на 90г., ом.Стоил Михалков – р.1882г., с.Ковачевци, умр.1936г. на 54г. 7. Ана – р.20.VIII.1889г. (Богородица), с.Ракиловци, неграм., умр.12.I.1987г. на 98г., ом.Славе В. Бодерачки – р.1886г., гр.Радомир, умр.1929г. на 43г. 8. Стоянчо – р.1892г., с.Ракиловци, умира на 2 г. 9. Суса – р.1894г., с.Ракиловци, основно, умр.1932г. на 38г., ом.Григор Велев – р.1891г., с.Ракиловци, ж.София, умр.1930г. на 39г. 10. Донка – р.1896г., с.Ракиловци, умира на 4 месеца 11. Найден – р.1.I.1898г. (Василовден), с.Ракиловци, основно, зем.стоп., умр.1960г. на 63г. 12. Иван – р.10.IX.1901г. (Кръстовден), с.Ракиловци, висше агрономич.агроном. пенсионер 13. Филка – р.20.III.1904г., с.Ракиловци, неграм., умр.16.IV.1986г. на 82г., ом.Давитко Стоилов – р.1902г., с.Косача, умр.1978г. на 76г. I – 2 – 4 Сем. Ана Тонева – р.1842г., умр.1915г. на 73г. + Алексо Ковачев – р.1840г., с.Радибош, неграм., умр. Деца: 1. Лоза – р.1875г., с.Радибош, неграм., умр., ом.Миле Славев Лукарски от с.Сирищник 2. Христена (Ристена) – р.1877г., с. Радибош, неграм., умр.1951г. на 74г., ом.Димитър Михалков от с.Пчелинци 3. Никола – р.1880г., с. Радибош, основно, зем.стоп., убит на фронта (от сърбите) 1914г. на 34г. 4. Стана – р.1882г., с. Радибош, неграм., умр.1959г. на 77г., ом.Анани Тенев, с.Пчелинци

Фам. Тоне Кръстов Сем. Ката Тонева – р.1831г. – умр.1926г. на 95г.

I – 2 – 1 – 1 Сем. Лазар Васев Диманов – р.1871г., умр.1948г. на 77г. + Магдалена Танева – р.1872г., с.Сирищник, умр.1954г. на 82г. Деца: 1. Параскева – с.Косача, неграм., ом. 2. Евгенка – с.Косача, основно, ом.Методи от с.Косача I – 2 – 1 – 2 Сем. Цвета Васева Диманова – р.1875г., умр. + Васил Попов, с.Егълница, учител Деца: 1. Тодорка – р.1897г., с.Егълница, прогимн., ом. в гр.Кюстендил 2. Стойне – р. 1900г., с.Егълница, прогимн., акупзин, убит около 9.IX.1944г. 3. Петър – р. 1903г., с.Егълница, прогимн. 4. Катерина – р.1906г., с.Егълница, прогимн., ом. I – 2 – 1 – 3 Сем. Иван Васев Диманов – р.1878г., умр.1957г. на 79г. + Параскева Танева Стоикова – р.1879г., с.Косача, умр.1971г. на 92г. Деца: 1. Севастиана (Сева) – р.1900г., с.Косача, основно, умр.1993г. на 92г., ом.Димитър Костадинов – р.1903г., с.Пчелинци, висше иконом., умр.1963г. на 60г. 2. Петър – р.1903г., с.Косача, основно, шивач мъжки дрехи, София, умр.1991г. на 87г. 3. Тодорка – р.1906г., с.Косача, основно, умр.1985г. на 79г., ом.Георги Павлов Димитров – р.1904г., с.Косача, умр.1983г. на 81г. 4. Асен – р.1909г., с.Косача, основно, зем.стоп., миньор, пенсионер, умр.1973г. на 69г. 5. Боян – р. 1911г., с.Косача, ср.гимн., полит затворник, предс. Коларовски район – София, пенсионер 6. Мирчо – р.1914г., с.Косача, ср.гимн., медиц.фелдшер, София, пенсионер 7. Александър – р.1919г., с.Косача, 10 кл., шивач, пожар. командир, София, пенсионер 8. Йордан – р.1921г., с с.Косача, прогимн., шивач, противо-пожарен старшина, София, пенсионер I – 2 – 1 – 4 Сем. Йордан Васев Диманов – р.1881г., умр.1913г. на 32г. + Параскева Андонова – р.1885г., с.Ковачевци, умр.1962г. на 78г. Деца: 1. Петър – р.1909г., с.Косача, зем.стоп., овчар на ДЗС в с.Косача, пенсионер 2. Иван – р.1911г., с.Косача, зем.стоп., старшина в строителни войски, гр.Радомир, пенсионер, умр.25.VIII.1987г. на 76г.

I – 2 – 1 – 2 – 1 Сем. Тодорка Васил Попова – р.1897г. + Георги Христов – р.1995г., гр.Кюстендил Деца: 1. Славчо – р.1919г., гр.Кюстендил, висше иконом. I – 2 – 1 – 2 – 2 Сем. Стойне Васил Попов – р.1900г. + Пара Деца: 1. Славчо – с.Егълница, прогимн., оженен умира на 24г. 2. Фиданка – с.Егълница, прогимн., ом. 3. Васил – с.Егълница, прогимн. I – 2 – 1 – 2 – 3 Сем. Петър Васил Попов – р.1903г. + Анка от с.Егълница Деца: 1. Васил 2. Борис 3. Станислав I – 2 – 1 – 2 – 4 Сем. Катерина Васил Попова – р.1906г. + Кирил от с.Калище Деца: 1. 2.

I – 2 – 1 – 3 – 1 Сем. Сева Иван Васева – р.1900г. + Димитър Костадинов – р.1903г., с.Пчелинци Деца: бездетни I – 2 – 1 – 3 – 2 Сем. Петър Иван Васев – р.1903г., умр.1991г. на 88г. + 1. Александра Стоева – р.1905г., с.Върба 2. Свобода Микова – р.1914г., с.Хераково, Софийско Деца: От Санда 1. Верка – р.1926г., с.Косача, висше юридическо, лаборантка в минно-геол.инст. 2. Елинка – р.1929г., с.Косача, висше медицинско, лекарка От Свобода 3. Стефан – р.1943г., София, висше ел.маш, инж. по озвучаване - телевизия 4. Цветанка – р.1945г., София, висше химия, директор на ср.гимн. уч-ще I – 2 – 1 – 3 – 3 Сем. Тодорка Иван Васева – р.1906г. + Георги Павлов Димитров – р.1904г., с.Косача Деца: 1. Йордан – р.1931г., с.Косача, висше иконом., началник на отдел в ЦКС, София I – 2 – 1 – 3 – 4 Сем. Асен Иван Васев – р.1909г. + Райна Зарева Манева – р.1906г., с.Косача, неграм., умр.1988г. на 82г. Деца: 1. Иван – р.1930г., с.Косача, прогимн., миньор 2. Димитър – р.1934г., с.Косача, прогимн., миньор 3. Христена – р.1943г., с.Косача, ср.спец.стопанско, шивачка I – 2 – 1 – 3 – 5 Сем. Боян Иван Васев – р.1911г. + Станка Младенова – р.1914г., с.Косача, основно, търг.работник, умр.1986г. на 72г. Деца: 1. Петър – р.1937г., София, ср.гимн. + 2г.техн.автотехника, майор 2. Кръстана – р.1939г., София, висше медицинско, лекарка 3. Веселка – р.1946г., София, ср.гимн. + 2г. мед.акушерка I – 2 – 1 – 3 – 6 Сем. Мирчо Иван Васев – р.1914г. + Станка Тодорова – р.1925г., гр.Щип, основно, търг.работник, умр.1983г. на 58г. Деца: 1. Стефан – р.1944г., гр.Щип, ср.гимн. + 2г.техникум I – 2 – 1 – 3 – 7 Сем. Александър (Сандо, Сашо) Иван Васев – р.1919г. + Драга Крумова – р.1925г., с.Сирищник, прогимн., умр.1990г. на 65г. Деца: 1. Николай – р.1942г., София, висше, електроинж., уч-л в МВР школа, София 2. Виолета – р.1945г., София, висше маш.инж. 3. Крум – р.1948г., София, ср.гимн., офицер – мл.лейтенат, умр.15.VII.1971г. I – 2 – 1 – 3 – 8 Сем. Йордан Иван Васев – р.1921г. + Рилка Райчова – р.1922г., с.Косача, осн. Деца: 1. Васил – р.1945г., с.Косача, висше – физика, н.с. физ.институт 2. Параскева – р.1948г., с.Косача, ср.спец.стопанско, шивачка 3. Бойчо – р.1959г., с.Косача, ср.техн., електротехник

I – 2 – 1 – 4 – 1 Сем. Петър Йордан Васев – р.1909г. + Славена от с.Косача, основно Деца: 1. Евгения – с.Косача 2. Йордан – с.Косача 3. Кръстина – с.Косача 4. Павлина – с.Косача 5. Магделена – с.Косача 6. Георги – с.Косача I – 2 – 1 – 4 – 2 Сем. Иван Йордан Васев – р.1911г. + Цветанка Стаменова – р.1914г., с.Радибош, основно Деца: 1. Полина – р.1935г., с.Радибош, ср.гимн., електронни машини 2. Стефан – р.1945г., гр.Радомир, ср.техн.

Фам. Тоне Кръстов Сем.Бона Тонева – с.Лобош

I – 2 – 2 – 1 Сем. Митра Текова – р.1876г., умр. + Никола Милушев от с.Лобош, основно, умр. Деца: 1. Методи – р.1895г., с.Лобош, ср.гимн., столарско уч-ще-Кюстендил, дърводелец, умр.1985г. на 90г. 2. Елисавета – р.1900г., с.Лобош, основно, умр.1921г. 3. Венка – р.1903г., с.Лобош, основно, умр.1932 4. Димитър – р.1905г., с.Лобош, прогимн. 5. Славка – р.1908г., с.Лобош, основно 6. Йордан – р.1911г., с.Лобош, прогимн., дърводелец I – 2 – 2 – 3 Сем. Стоян Теков – р.1880г., умр.1968г. на 88г. + Арсена Иванчева – р.1884г., с.Калище, неграм., умр.1963г. на 79г. Деца: 1. Страхил – р.1913г., с.Лобош, ср.техн., електротехник, пенсионер, умр.1980г., ж.с.Лобош I – 2 – 2 – 4 Сем. Елена Текова – р.1883г., умр. + Деца: I – 2 – 2 – 5 Сем. Васа Текова – р.1885г. + Анто Милев – р.1885г., с.Поцърненци, неграм. Деца: 1. Станимир – р.1909г., с.Поцърненци, основно, ож.Василка от с.Поцърненци 2. Зорка – р.1911г., с.Поцърненци, основно, ом.Борис от с.Прибой 3. Цветанка – р.1913г., с.Поцърненци, основно, ом. 1. от София 2. 3. 4. Каранфил – р.1915г., с.Поцърненци, прогимн., ож. в София 5. Борис – р.1918г., с.Поцърненци, прогимн., ож.Данка от с.Пчелинци

I – 2 – 2 – 3 – 1 Сем. Страхил Стоянов Теков – р.1913г., умр.1980г. на 67г. + Гюла Алексова Казарска – р.1918г., с.Лобош, основно Деца: 1. Румяна – р.1947г., с.Лобош, висше – испанска фил., ом. за испанец от Сан Доминго 2. Татяна – р.1953г., с.Лобош, ср.техн., е.техник, ж.гр.Перник

Фам. Тоне Кръстов Сем.Яне Тонев (сведенията за сем. Яне Тонев Табаков са дадени от Ив.Табаков – 25.VII.1978г.)

I – 2 – 3 – 1 Сем. Георги Янев – р.1873г., умр.1930г. на 56г. + Стаменка Митева – р.1870г., с.Калище, неграм., умр.1939г. Деца: 1. Костадин (Кочо) – р.1894г., с.Ракиловци, основно, старши подофицер, трамвай кондуктор, ж.София, умр.1948г. на 54г. 2. Йордан – р.1897г., с.Ракиловци, основно, ж.п. монтьор, ж.София, умр.1975г. на 78г. 3. Васка – р.1900г., с.Ракиловци, основно, ом.Йордан Минев Терзийски – р.1901г., с.Ракиловци, основно, ж.София, умр.1970г. на 69г. 4. п.Тодор – р.1903г., с.Ракиловци, ср.духовно, свещенник, призетен в с.Ковачевци, умр.1966г. на 63г. 5. Севда – р. 1906г., с.Ракиловци, основно, плетачка, ом.Симеон Владимиров Мицев – р.1908г., с.Ракиловци, ж.София 6. Анка – р.1909г., с.Ракиловци, основно, умр.1960г. на 51г., ом.Стоян Ник. Шияков – р.1907г., с.Светля, умр.1962г. на 55г. 7. Петър – р.1912г., с.Ракиловци, прогимн., пътен кондуктор, зем.стоп., пенсионер, умр.1986г. на 74г. 8. Виктория (Вита) – р.1917г., с.Ракиловци, прогимн., санитарка в София, ом.Стоян Костадинов, с.Пещера

I – 2 – 3 – 1 – 1 Сем. Костадин Георгиев – р.1894г., умр.1949г. на 55г. + Катерина Йовева – р.1898г., с.Калотинци, основно, умр.1973г. на 75г. Деца: 1. Георги (Гошо) – р.1919г., София, ср.гимн., търг.работник в София, умр.1978г. на 59г. 2. Анка – р.1924г., София, ср.гимн., касиерка, стоковед I – 2 – 3 – 1 – 2 Сем. Йордан Георгиев – р.1897г., умр.1975г. на 78г. + Райна Иванова Елелинска – р.1900г., с.Косача, основно, умр.1978г. на 78г. Деца: 1. Стоянка (Тоца) – р.1924г., София, ср.спец., шивачка I – 2 – 3 – 1 – 3 Сем. Васка Георгиева – р.1900г., умр.1934г. на 34г. + Йордан Минев Терзийски – р.1901г., с.Ракиловци, основно, ж.София, умр.1970г. на 69г. Деца: 1. Стойне – р.1924г., София, полувисше спец.милиц. офицер, София 2. Димитър – р.1926г., София, полувисше спец.милиц. офицер, София I – 2 – 3 – 1 – 4 Сем. п.Тодор Георгиев – р.1903г., умр.1966г. на 63г. + Стана Стойкова – р.1903г., с.Ковачевци, основни, умр.1977г. на 74г. Деца: 1. Петър – р.1925г., с.Ковачевци, висше, филог., учител, директор, умр.17.XII.1986г. на 61г. 2. Борис – р.1927г., с.Ковачевци, висше, географ., учител - възпитател 3. Крум – р.1931г., с.Ковачевци, ср.гимн., шофьор – такси, София 4. Севда – р.1937г., с.Ковачевци, ср.гимн., счетоводител I – 2 – 3 – 1 – 5 Сем. Севда Георгиева – р.1906г., умр.1982г. на 76г. + Симеон Владимиров Мицев – р.1908г., с.Ракиловци, ж.София Деца: 1. Владимир – р.1930г., София, прогимн., техник за шевни машини 2. Стамена – р.1938г., София, висше текстилен инж-р, София I – 2 – 3 – 1 – 6 Сем. Анка Георгиева – р.1909г., умр.1960г. на 51г. + Стоян Ник. Шияков – р.1907г., с.Светля, умр.1962г. на 55г. Деца: 1. Димитър – р.1930г., София, прогимн., шофьор, миньор, пенсионер, умр.1988г. на 58г. 2. Стефан – р.1933г., София, ср.техн., строит.техник 3. Вергил – р.1936г., София, прогимн., шофьор, изгорял, умр.1982г. на 56г. 4. Никола – р.1941г., София, ср.гимн., касиер Кооперацията в с.Сирищник I – 2 – 3 – 1 – 7 Сем. Петър Георгиев – р.1912г., умр.1987г. на 75г. + Стоянка Иванова Пудева – р.1912г., с.Ракиловци, основно, умр.1995г. на 83г. Деца: 1. Димитрена – р.1931г., с.Ракиловци, прогимн., работничка, ом. в Ст.Димитров 2. Кирил – р.1933г., с.Ракиловци, прогимн., шлосер в ДМЗ “Ленин”, Перник 3. Виктория – р.1936г., с.Ракиловци, ср.гимн., касиерка, ом. в София I – 2 – 3 – 1 – 8 Сем. Вита Георгиева – р.1917г. + Стоян Костадинов – р.1910г., с.Пещера, прогимн., умр.1993г. на 83г. Деца: 1. Костадин (Коце) – р.1938г., София, висше, строит.инженер 2. Малинка – р.1942г., София, висше, машинен инженер

I – 2 – 3 – 1 – 1 – 1 Сем. Георги Костадинов (Кочов)– р.1919г., умр.1978г. на 59г. + Стамена, с.Лобош, умр.1971г. Деца: 1. Костадин (Коце) – р.1944г., София, ср.гимн., електротехник 2. Снежа – р.1954г., София, висше инж.геолог, ом.Цоло Йотов Вутов, София, минен инженер I – 2 – 3 – 1 – 1 – 2 Сем. Анка Костадинова (Кочова) – р.1924г. + Стефан Хр. Савов – р.1919г. с.Сирищник, подполковник и търг.инспектор, умр.1984г. на 65г. Деца: 1. Валентин – р.1945г., София, висше, строит.инж., Либия 1977-1979г.

I – 2 – 3 – 1 – 2 – 1 Сем. Стоянка Йордан Георгиева – р.1900г.+ Крум Попов – р.1922г., с.Калище, офицер, търг.служ. Деца: 1. Лидия – р.1945г., София, полувисше фармация, ом.Стефан Тод.Манолов – р.1943г., София, висше 2. Венета – р.1949г., София, висше лесовъдство, ом.

I – 2 – 3 – 1 – 3 – 1 Сем. Стойне Йордан Минев – р.1924г. + Мими Биляшка – р.1934г., София, висше иконом. Деца: 1. Красимира – р.1958г., София 2. Йордан – р.1962г., София I – 2 – 3 – 1 – 3 – 2 Сем. Димитър Йордан Минев – р.1926г. + Лиляна – р.1940г., София, полувисше Деца: 1. Веселка – р.1967г., София 2. Орлин – р.1971г., София

I – 2 – 3 – 1 – 4 – 1 Сем. Петър п.Тодоров – р.1925г. + Анка Анестиева – р.1926г., с.Сирищник, полувисше педаг., учителка Деца: 1. Тодор – р.1953г., София, висше, строит.инженер, ож.Люба Драгомирова – р.1956г., с.Ковачевци 2. Веселин – р.1958г., София, висше, строит.инженер, деца: 1. Ана – р.1982г., София, 2. I – 2 – 3 – 1 – 4 – 2 Сем. Борис п.Тодоров – р.1927г. + Лиляна Кирил Михаилова – р.1942г., гр.Перник, ср.гимн., касиер Деца: 1. Стойко – р.1963г., София, висше 2. Валентин – р.1966г., София, висше I – 2 – 3 – 1 – 4 – 3 Сем. Крум п.Тодоров – р.1931г. + Виолета Петрова – р.1935г., София, ср.гимн., счетоводител Деца: бездетни I – 2 – 3 – 1 – 4 – 4 Сем. Севда п.Тодорова – р.1937г. + Георги Тушев – р.1936г., гр.Радомир ср.техн., ел.техник Деца: 1. Марина – р.1960г., София 2. Петър – р.1967г., София 3. Станислав – р.1968г., София

I – 2 – 3 – 1 – 5 – 1 Сем. Валдимир Симев Вл. – р.1930г. + Люба Петрова – р.1933г., София, ср.техн., маш.техник Деца: 1. Роза – р.1950г., София, ср.гимн., счетоводител 2. Богомил – р.1954г., София, ср.техн., шофьор I – 2 – 3 – 1 – 5 – 2 Сем. Стамена Симева Вл. – р.1938г. + Цоньо Колев Петков – р.1937г., Габрово, ср.техн., треньор колоездене Деца: 1. Николай – р.1966г., Габрово, ср.гимн. 2. Йоана – р.1973г., София, уч-ка 3 кл.

I – 2 – 3 – 1 – 6 – 1 Сем. Димитър Стоян Шияков – р.1930г. + Снежана Филипова – р.1936г., с.Гигинци, прогимн. Деца: 1. Александър – р.1957г., с.Светля 2. Валери – р.1959г., с.Светля I – 2 – 3 – 1 – 6 – 2 Сем. Стефан Стоян Шияков – р.1933г. + Здравка Зарчова Ив. – р.1940г., с.Светля, ср.гимн. Деца: 1. Радостина – р.1973г., гр.Перник I – 2 – 3 – 1 – 6 – 2 Сем. Вергил Стоян Шияков – р.1936г., умр.1982г. на 42г. + Владка Йорданова – р.1942г., с.Бялавода, ср.гимн. Деца: 1. Димитър – р.1962г., гр.Перник 2. Анка – р.1967г., гр.Перник I – 2 – 3 – 1 – 6 – 4 Сем. Никола Стоян Шияков – р.1941г. + Богдана Методиева – р.1943г., с.Сирищник, ср.иконом., счетоводител Деца: 1. Ана – р.1968г., с.Светля

I – 2 – 3 – 1 – 7 – 1 Сем. Димитрена Петрова – р.1931г. + Стоян Дим. Николов – р.1924г., Ст.Димитров, ср.техн. Деца: 1. Татяна – р.1953г., Ст.Димитров, висше иконом., ом.Алекс Атанасов Сандев – р.1950г., София, висше иконом. 2. Емилия – р.1959г., Ст.Димитров, полувисше педагог., ом. I – 2 – 3 – 1 – 7 – 2 Сем. Кирил Петров – р.1933г. + Малинка – р.1940г., с.Г. Врабча, ср.гимн. Деца: 1. Петър – р.1962г., гр.Перник, ср.техн., ож.Росица Боянова Ангелова – р.1964г., с.Църево, ср.техн. 2. Габриела – р.1970г., гр.Перник I – 2 – 3 – 1 – 7 – 3 Сем. Вита Петрова – р.1936г. + Стоян Дайчев Стоянов – р.1927г., гр.Ел.Пелин, ср.техн. Деца: 1. Илияна – р.1972г., София, ср.гимн. 2. Мариета – р.1973г., София, ср.техн.

I – 2 – 3 – 1 – 8 – 1 Сем. Костадин (Коце) Стоянов – р.1938г. + Зоя Матеева – р.1945г., с.Челопеч, ср.техн., техник Деца: 1. Виктор – р.1971г., София 2. Цветина – р.1976г., София I – 2 – 3 – 1 – 8 – 2 Сем. Малинка Стоянова – р.1942г. + Делчо Гунчев – р.1938г., гр.Карлово, висше, ел.инж. Деца: 1. Иво – р.1968г., София 2. Виктория – р.1980г., София

I – 2 – 3 – 1 – 1 – 1 – 1 Сем. Костадин (Коце) Георгиев Кочов – р.1944г. + Снежа Димитрова – р.1945г., Цариброд, ср.иконом., счетоводител Деца: 1. Жоро – р.1965г., София 2. Димитър – р.1969г., София I – 2 – 3 – 1 – 1 – 1 – 2 Сем. Снежа Георгиева Кочова – р.1954г. + Цоло Йотов Вутов – р.1949г., София, висше, минен инж. Деца: 1. Владимир – р.1978г., София 2. Иван – р.1981г., София

I – 2 – 3 – 1 – 1 – 2 – 1 Сем. Валентин Стефанов Савов – р.1945г. + Веска Иванова – р.1946г. София, висше, стр.инж. Деца: 1. Ани – р.1969г., София, 3 кл. 2. Юлиян – р.1973г., София

I – 2 – 3 – 1 – 7 – 1 – 1 Сем. Татяна Стоянова – р.1953г. + Алекс Атанасов Сандев – р.1950г., София, висше иконом. Деца: 1. Атанас – р.29.VIII.1977г., София 2. Стоян – р.16.XII.1979г., София I – 2 – 3 – 1 – 7 – 1 – 2 Сем. Емилия Стоянова – р.1959г. + Деца: 1. Диана – р.10.IV.1983г., гр.Ел.Пелин 2. Николета – р.10.IX.1983г., гр.Ел.Пелин

I – 2 – 3 – 1 – 7 – 2 – 1 Сем. Петър Кирилов Петров – р.1962г. + Росица Боянова Ангелова – р.1964г., с.Църево, ср.техн. Деца: 1. 2. I – 2 – 3 – 1 – 7 – 2 – 2 Сем. Габриела Кирилова Петрова – р.1970г. + Деца: 1. 2.

I – 2 – 3 – 1 – 7 – 3 – 1 Сем. Илияна Стоянова Дайчева – р.1972г. + Бойко Ив. Иванов – р.1969г., София, ср.техн., шофьор Деца: 1. Христина – р.17.VI.1991г., София 2. I – 2 – 3 – 1 – 7 – 3 – 2 Сем. Мариела Стоянова Дайчева – р.1973г. + Радослав Любенов Гигов, София Деца: 1. ♀ – р.1993г.

I – 2 – 3 – 4 Сем. Митра Янева – р.1881г., умр.1984г. на 102г. + Димитър Веселинов – р.1874г., с.Ковачевци, умр.1941г. на 67г. Деца: 1. Асен – р.1902г., с.Ковачевци, прогимн., фелдфебел, конен подоф., изчезнал на 9.IX.1944г. 2. Александър – р.1904г., с.Ковачевци, умр. 3. Орсанда – р.1906г., с.Ковачевци, умр. 4. Стоил – р.1908г., с.Ковачевци, умр. 5. Никола – р. 1909г., с.Ковачевци, прогимн., дърводелец, общ работник, пенсионер, умр.12.IV.1987г. на 78г. 6. Георги – р.1911г., с.Ковачевци, умр. 7. Станка – р.1914г., с.Ковачевци, неграм., ом.Рангел Павлов Достин – р.1918г., с.Сирищник, основно, военен инвалид, умр.

I – 2 – 3 – 4 – 1 Сем. Асен Димитров Веселинов – р.1902г., умр.1944г. на 42г. + Цена Костадинова – р.1908г., с.Лобош, основно, умр.1976г. на 68г. Деца: 1. Верка – р.1931г., гр.Лом, ср.гимн., работничка 2. Димитър – р.1932г., гр.Лом, ср.гимн., работник, неженен I – 2 – 3 – 4 – 5 Сем. Никола Димитров Веселинов – р.1909г., умр.1987г. на 78г. + Димитрена Миланова – р.1910г., с.Ковачевци, основно, умр.1996г. на 85г. Деца: 1. Елинка – р.1933г., с.Ковачевци, ср.техн., телефонистка 2. Светла – р.1935г., с.Ковачевци, ср.техн., стр.техник 3. Веселин – р.1940г., с.Ковачевци, висше иконом., икономист в гр.Плевен I – 2 – 3 – 4 – 7 Сем. Станка Димитрова Веселинова – р.1914г. + Рангел Павлов Достин – р.1918г., с.Сирищник, основно, военен инвалид, умр. Деца: бездетни

I – 2 – 3 – 4 – 1 – 1 Сем. Верка Асенова Веселинова – р.1931г. + Тодор Ник.Горанов – р.1932г., с.Лом, полувисше военно Деца: 1. Красимир – р.1956г., Ботевград, ср.техн., ерген 2. Николина – р.1960г., Ботевград, ср.гимн.

I – 2 – 3 – 4 – 5 – 1 Сем. Елинка Никола Веселинова – р.1933г. + Йордан Дим. Кръстев – р.1929г., с.Ракиловци, ср.спец. Деца: 1. Стефан – р.1955г., с.Ракиловци, ср.техн., ел.техник, ж. гр.Радомир 2. Димитър (Митко) – р.1960г., с.Ракиловци, ср.техн., автомонтьор, ж. гр.Радомир I – 2 – 3 – 4 – 5 – 2 Сем. Светла Никола Веселинова – р.1935г. + Васил Стоичков – р.1932г., с.Пчелинци, ср.техн., умр.1985г. Деца: 1. Димитрена – р.1977г., гр.Перник I – 2 – 3 – 4 – 5 – 3 Сем. Веселин Никола Веселинова – р.1940г. + Сава Йорданова – р.1940г., гр.Левски, висше иконом. Деца: 1. Николай – р.1963г., гр.Перник, ср.гимн. 2. Йордан – р.1967г., гр.Перник, ср.

I – 2 – 3 – 4 – 5 – 1 – 1 Сем. Стефан Йордан Димитров – р.1955г. + Юлия Миткова Деца: 1. 2. I – 2 – 3 – 4 – 5 – 1 – 2 Сем. Димитър Йордан Димитров – р.1960г. + Деца: 1. 2.

I – 2 – 3 – 6 Сем. Арса Янева – р.1884г., умр.1976г. на 92г. + Стоил Михалков – р.1882г., с.Ковачевци, умр.1936г. на 54г. Деца: 1. Славе – р.1908г., с.Ковачевци, умр. на 1г. 2. Стоянка – р.1910г., с.Ковачевци, основно, умр.1993г. на 82г., ом.Първан Величков – р.1908г., с.Ракиловци, прогимн., умр.1992г. на 84г. 3. Асен – р.1912г., с.Ковачевци, умира до 1 г. 4. Наста – р.1914г., с.Ковачевци, основно, ом.Кочо Виденов – р.1910г., гр.Петрич, основно, дърводелец 5. Стоимен – р.7.I.1915г., с.Ковачевци, прогимн., общ работник 6. Евда – р.1917г., с.Ковачевци, умр. до 1г. 7. Анка – р.1920г., с.Ковачевци, осн., ом. 1. Петко – р.1910г., гр.Перник, умр.1980г. 2. Димитър – р.1925г., гр.Шумен, осн., леяр 8. Димитър – р.1922г., с.Ковачевци, прогимн., ж.п.машинист, пенсионер, ж.с.Калище 9. Ветка – р.1924г., с.Ковачевци, основно, ом. (разведена) Анани Николов – р.1919г., София, прогимн., шофьор 10. Велин – р.1926г., с.Ковачевци, прогимн., шофьор, разведенм 11. Райна – р.1.I.1928г., с.Ковачевци, умр.1934г. 12. Богданка – р.1931г., с.Ковачевци, основно, ом.Димитър Стоилов – р.1929г., с.Прибой, прогимн., миньор

I – 2 – 3 – 6 – 2 Сем. Стоянка Стоилова – р.1910г., умр.1993г. на 82г. + Първан Величков – р.1908г., с.Ракиловци, прогимн., умр.1992г. на 84г. Деца: 1. Иван – р.1930г., с.Ракиловци, ср.гимн., пожарника офицер, София, умр.1966г. на 36г. 2. Виолета – р.1938г., с.Ракиловци, ср.педаг., учителка в София, ом.Тодор Йовев, с.Ковачевци 3. Георги – р.1945г., с.Ракиловци, прогимн., шофьор, ж.София I – 2 – 3 – 6 – 4 Сем. Наста Стоилова – р.1914г. + Кочо Виденов – р.1910г., гр.Петрич, основно, дърводелец, умр.1985г. на 75г. Деца: 1. Стоянчо – р.1943г., гр.Петрич, висше, фармация, аптекар, гр.Кюстендил 2. Николай – р.1945г., гр.Петрич, висше, медицина, лекар – асистент в МА, София I – 2 – 3 – 6 – 5 Сем. Стоимен Стоилов – р.1915г., заминал 1955г. за Канада + Дилка Ангелова – р.1923г., с.Д.Раковец, прогимн., хигиенистка Деца: 1. Антон (Тони) – р.1943г., София, висше физика, к.физ.науки, Канада, цигулар 2. Емилия – р.1951г., София, ср.лесовъдно, проектант I – 2 – 3 – 6 – 7 Сем. Анка Стоилова – р.1920г. + 1. Петко – р.1910г., гр.Перник 2. Димитър – р.1925г., гр.Шумен, осн. Деца: От Петко 1. Георги (Гошо) – р.1942г., гр.Перник, 10 кл., шофьор международни коли I – 2 – 3 – 6 – 8 Сем. Димитър Стоилов – р.1922г. + Мина Симеонова – р.1925г., с.Калище, основно Деца: 1. Богомил – р.1947г., с.Калище, ср.гимн., милиционер 2. Виолета – р.1956г., с.Калище, ср.зем., слиж.ДЗС I – 2 – 3 – 6 – 9 Сем. Елисавета (Ветка) Стоилова – р.1924г., разведена + Анани Николов – р.1919г., София, прогимн., шофьор Деца: 1. Боян (Боби) – р.1948г., София, прогимн., работник в месокомбинат София 2. Николина (Нина) – р.1950г., София, ср.техн., работник в завод 11, София I – 2 – 3 – 6 – 10 Сем. Велин Стоилов – р.1926г., разведен + Деца: 1. Стоилчо – р.1951г., София, ср.техн., хладилен техник I – 2 – 3 – 6 – 11 Сем. Богданка Стоилова – р.1931г. + Димитър Стоилов – р.1929г., с.Прибой, прогимн., миньор Деца: 1. Иван – р.1949г., гр.Перник, висше, минно инж., ж.Карлово 2. Виолета – р.1954г., гр.Перник, ср.техн., учителка в детска градина в Перник

I – 2 – 3 – 6 – 2 – 1 Сем. Иван Първанов – р.1930г. + Иванка Тодорова – р.1934г., София, ср.гимн., служителка Деца: 1. Пламен – р.1956г., София, ср.гимн., убит като войник при учение 20.V.1976г. I – 2 – 3 – 6 – 2 – 2 Сем. Виолета Първанова – р.1938г. + Тодор Йовев Глоговички – р.1928г., с.Ковачевци, ср.техн., ел.техник Деца: 1. Илиана – р.1959г., София, висше мед., зъболекар 2. Светослав – р.1962г., София, ср.гимн., мед.лекар I – 2 – 3 – 6 – 2 – 3 Сем. Георги Първанов – р.1945г. + Наталия Петрова – р.1945г., с.Враня, Благоевград, ср.гимн. Деца: 1. Татяна – р.1969г., София 2. Румяна – р.1972г., София

I – 2 – 3 – 6 – 4 – 1 Сем. Стоянчо Виденов – р.1943г. + Виолета Стоянова – р.1943г., с.Стенско, Кюстендилско Деца: 1. Антоанета – р.1969г., гр.Кюстендил 2. Анастасия (Наста) – р.1973г., гр.Кюстендил I – 2 – 3 – 6 – 4 – 2 Сем. Николай Виденов – р.1945г. + Юлка Христова – р.1945г., гр.Враца, висше мед., лекарка Деца: 1. Христина – р.1972г., София 2. Калин – р.1980г., София

I – 2 – 3 – 6 – 5 – 1 Сем. Антони Стоименов – р.1943г. + 1. Ирма 2. Елфрида Деца: От Ирма 1. Джими – р.1967г. От Елфрида 2. Алекс – р.1972г. I – 2 – 3 – 6 – 5 – 2 Сем. Емилия Стоименова – р.1951г. + 1. Петър Арнаудов, София 2. Атанас Йовев Деца: 1. Божидар – р.1972г., София 2. Йово – р.1987г., София

I – 2 – 3 – 6 – 7 – 1 Сем. Георги Петков – р.1942г. + Тинка Владова – р.1942г., с.Кладница, ср.гимн., служителка Деца: 1. Иво – р.1965г., гр.Перник 2. Елза – р.1975г., гр.Перник

I – 2 – 3 – 6 – 8 – 1 Сем. Богомил Димитров – р.1947г. + Стоянка Симеонова – р.1948г., с.Лобош, прогимн., работник Деца: 1. Людмила – р.1969г., с.Калище 2. Стойка – р.1971г., с.Калище 2. Димитър – р.1974г., с.Калище I – 2 – 3 – 6 – 8 – 2 Сем. Виолета Димитрова – р.1956г. + Стоян Ст. Кирилов – р.1953г., с.Извор Деца: 1. Десислава – р.1976г., с.Извор 2.

I – 2 – 3 – 6 – 9 – 1 Сем. Боян Анани Николов – р.1948г. + Стефка Петрова – р.1955г., София, прогимн. Деца: 1. Светла – р.1976г., София 2. Петър – р.1978г., София I – 2 – 3 – 6 – 9 – 2 Сем. Николина Анани Николова – р.1950г. + Александър Манолов – р.1947г., София, ср.гимн., шофьор Деца: 1. Лидия – р.1970г., София, ср.гимн., ом.Роман Атанасов – р.1968г., София, ср.гимн., МВР, деца: Атанаска – р.1992г., София 2. Емануела – р.1974г., София

I – 2 – 3 – 6 – 10 – 1 Сем. Стоилчо Велинов – р.1951г., разведен + Валентина Александрова – р.1953г., София, ср.гимн. Деца: 1. Веселин – р.1971г., София 2. Маргарита – р.1974г., София

I – 2 – 3 – 6 – 11 – 1 Сем. Иван Димитров Стоилов – р.1949г. + Стефка – р.1953г., гр.Карлово, висше, минно-геоложко Деца: 1. Даниела – р.1975г., гр.Перник 2. Калин – р.1977г., гр.Перник I – 2 – 3 – 6 – 11 – 2 Сем. Виолета Димитров Стоилова – р.1954г. + Кирил Григоров Миладинов – р.1953г., гр.Перник, ср.техн. Деца: 1. Силвия – р.1975г., гр.Перник 2. Станислав – р.1979г., гр.Перник

I – 2 – 3 – 7 Сем. Ана Янева – р.1889г., умр.1987г. на 98г. + Славе В. Бодерачки – р.1886г., гр.Радомир, месар – търговец, умр.1929г. на 43г. Деца: 1. Станка – р.1911г., гр.Радомир, прогимн. + спец.стоп., служ.готвач, пенсионер, умр.1996г. на 85г. 2. Василка – р.1912г., гр.Радомир, прогимн. + спец.стоп., служ.готвач, пенсионер 3. Васил – р.1915г., гр.Радомир, ср.търг., банков чиновник, пенсионер

I – 2 – 3 – 7 – 1 Сем. Станка Славева – р.1911г. + Никола (Колца) Димитров Петров – р.1915г., гр.Радомир, ср.гимн., банков служител, умр. Деца: 1. Мариана – р.1934г., гр.Радомир, ср.гимн. 2. Анелия – р.1935г., гр.Радомир, полувисше – мед.акушерка, Перник I – 2 – 3 – 7 – 2 Сем. Василка Славева – р.1912г. + Ангел Ник.Стоев – р.1908г., гр.Радомир, прогимн., търговец бакалин, умр.1966г. на 58г. Деца: 1. Илия (Илко) – р.1934г., гр.Перник, ср.техн., стр.техник, Перник 2. Илияна – р.1935г., гр.Перник, висше медицина, лекарка, гр.Кърджали 3. Анка – р.1948г., гр.Перник, висше психология, Перник I – 2 – 3 – 7 – 3 Сем. Васил Славев – р.1915г. + Надежда (Нада) Васева Попова – р.1919г., с.Радибош, чиновник, пенсионер Деца: 1. Аделина – р.1942г., гр.Радомир, ср.гимн., банков служ., диспечер автостанция, София 2. Славчо – р.1946г., гр.Радомир, ср.техн., ел.техник, Пирдоп

I – 2 – 3 – 7 – 1 – 1 Сем. Мариана Николова – р.1934г. + Иван Митев Ив. – р.1929г., гр.Търговище, висше зоотехн., парт.раб. Деца: 1. Маринела – р.1953г., с.Маринопомко, полувисше, дегустатор ястия, гр.Радомир 2. Димитър – р.1957г., гр.Търговище, ср.гимн. I – 2 – 3 – 7 – 1 – 2 Сем. Анелия Николова – р.1935г. + Марин Ангелов Фиров – р.1928г., ср.спец., пиротехник Деца: 1. Велияна – р.1954г., гр.Радомир, полувисше, мед.акушерка, Перник 2. Ангел – р.1957г., гр.Радомир, ср.техн.

I – 2 – 3 – 7 – 2 – 1 Сем. Илия Ангелов – р.1934г. + Маргарита Сен Димитрова – р.1935г., с.Перивал, Кюстендилско, ср.техн., стр.техник Деца: 1. Красимир – р.1959г., гр.Перник, висше мин.инж. I – 2 – 3 – 7 – 2 – 2 Сем. Илиана Ангелова – р.1935г. + Андрей Вълев Димитров – р.1933г., гр.Кърджали, висше мед., зъболекар Деца: 1. Веселин – р.1962г., гр.Перник, ср.гимн., висше медицина, Париж I – 2 – 3 – 7 – 2 – 3 Сем. Анка Ангелова – р.1948г. + Валентин Стефан Русев – р.1947г., гр.Перник, ср.техн., сл.АПК Деца: 1. Анжела – р.1969г., гр.Перник, висше медицина, Париж, лекарка 2. Стефан – р.1974г., гр.Перник

I – 2 – 3 – 7 – 3 – 1 Сем. Аделина Василова – р.1942г. + Ивайло Милчев Атанасов – р.1936г., гр.Радомир, висше икон. Деца: 1. Емилия – р.1963г., гр.Мадан, висше медицина 2. Владимир – р.1974г., София I – 2 – 3 – 7 – 3 – 2 Сем. Славчо Василов – р.1946г. + Ася Иванова – р.1947г., гр.Търговище, ср.гимн. Деца: 1. Надежда (Нада) – р.1969г., гр.Радомир, ср.техн. 2. Иван – р.1975г., гр.Златица

(сведенията за сем.Суса Янева са дадени от Стефан Григоров – 27.XII.1977г.)

I – 2 – 3 – 9 Сем. Суса Янева – р.1894г., умр.1932г. на 38г. + Григор Велев – р.1891г., с.Ракиловци, ж.София, умр.1930г. на 39г. Деца: 1. Стефан – р.1920г., София, ср.гимн. + 2г.техникум, маш.техник 2. Велчо – р.1923г., София, ср.търг., запас.поручик, убит 1945г. на 22г. при Драва Соболч, Унгария 3. Руска – р.1925г., София, ср.гимн., учителка, неомъжена, умр.1950г. от мил.тубер. 4. Райчо – р.1927г., София, висше иконом., висш чиновник в Танзания, Ливан и София, умр.1992г. на 65г.

I – 2 – 3 – 9 – 1 Сем. Стефан Григоров – р.1920г. + Славка Николова – р.1922г., София, ср.търг., счетоводител, пенсионер Деца: 1. Николай (Ники) – р.1943г., София, ср.гимн. + 2г.техникум, маш.техник 2. Беатриче (Бидето) – р.1946г., София, висше англ.филология I – 2 – 3 – 9 – 4 Сем. Райчо Григоров – р.1927г. + Пенка (Гергина) Петрова – р.1927г., с.Доброславци, Софийско, ср.гимн. Деца: 1. Юлия – р.1955г., София, висше биология 2. Григор (Гриша) – р.1964г., Танзания, Ю.Африка, военно висше, офисер

I – 2 – 3 – 9 – 1 – 1 Сем. Николай Стефанов – р.1943г. + Евгения (Жени) Кръстева – р.1951г., София, ср.гимн. + 2г.иконом. Деца: 1. Радослава – р.1971г., София, ср.гимн., чиновничка 2. Красимир – р.1972г., София, ср.гимн. I – 2 – 3 – 9 – 1 – 2 Сем. Беатриче Стефанова – р.1946г. + Николай Петров – р.1943г., София, ср.техн., автотехник Деца: 1. Стефан – р.1975г., София, ср.гимн.

I – 2 – 3 – 9 – 4 – 1 Сем. Юлия Райчова – р.1955г. + Орлин Петров – р.1953г., София, висше биология, преселили се в САЩ Деца: 1. Петър – р.1980г., София 2. I – 2 – 3 – 9 – 4 – 21 Сем. Григор Райчов – р.1964г. + Петрана Петрова – р.1965г., гр.В.Търново, мед.сестра Деца: 1. Росен – р.1987г., София 2. Петър – р.1988г., София

I – 2 – 3 Сем. Найден Янев – р.1898г. + Елисавета (Вета) Манова – р.1893г., с.Ковачевци, основно, умр.1976г. на 84г. Деца: 1. Ганчо – р.1919г., с.Ракиловци, умр. на 1г. 2. Здравка – р.1921г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Димитър Харал.Костадинов Вучков – р.1919г., с.Ракиловци 3. Янко – р.1923г., с.Ракиловци, прогимн., умр.1945г. на 22г. от напиване, ож.Виолета Стоимен Любен Каладжийска, нямат деца 4. Иван – р.1925г., с.Ракиловци, прогимн., миньор Мадан и Житуша, майстор стрпител, овчар, пенсионер, ж.гр.Радомир, умр.1987г. на 62г. 5. Никола – р. 1927г., с.Ракиловци, прогимн., милиционер, касапин, майстор строител, ж.София, умр.1985г. на 58г. 6. Марика – р.1929г., с.Ракиловци, основно, ом.Делчо Борисов Бусев – р.1926г., с.Лобош, прогимн., ж.Ст.Димитров 7. Георги – р.1931г., с.Ракиловци, прогимн., миньор, пренос – превоз, ж.гр.Радомир 8. Славчо – р.1935г., с.Ракиловци, прогимн., монтьор ДМЗ “Ленин”, Перник

I – 2 – 3 – 2 Сем. Здравка Найденова – р.1921г. + Димитър Харал.Костадинов Вучков – р.1919г., с.Ракиловци, прогимн., стр.работник Деца: 1. Костадин (Коце) – р.1943г., София, висше, маш.инж., завод 11, София 2. Надежда (Нада) – р.1945г., София, ср.гимн. + 2г.техн., стр.техник, Ст.Загора 3. Нонка – р.1955г., с.Ракиловци, висше биология, учителка в Габровско I – 2 – 3 – 4 Сем. Иван Найденов – р.1925г. + Анастасия (Таска) Костадинова – р.1928г., с.Лобош, прогимн., санитар в болница, гр.Радомир Деца: 1. Здравка – р.1950г., с.Ракиловци, ср.техн., техник Русе 2. Елинка (Елето) – р.1953г., с.Ракиловци, ср.гимн., хотелиерка гр.Радомир I – 2 – 3 – 5 Сем. Никола Найденов – р.1927г. + Павлина Ив. Лукарска – р.1927г., с.Лобош, прогимн., санитарка в Пирогов, София Деца: 1. Янко – р.1950г., София, ср.гимн., зав.работник 2. Стефан – р.1954г., София, прогимн., зав.работник, тенекиджия I – 2 – 3 – 6 Сем. Марика Найденова – р.1929г. + Делчо Борисов Бусев – р.1926г., с.Лобош, прогимн., ж.Ст.Димитров Деца: 1. Анка (Анчето) – р.1951г., Ст.Димитров, висше зоотехническо, зоотехник 2. Борис (Борко) – р.1955г., Ст.Димитров, висше военно В.Търново I – 2 – 3 – 7 Сем. Георги Найденов – р.1931г. + Петрана (Пеца) Станоева – р.1931г., с.Поцърненци, основно, санитарка, удавила се 16.VIII.1991г. на 60г. Деца: 1. Росица – р.1958г., гр.Радомир, ср.гимн., зав.работничка 2. Емил – р.1960г., гр.Радомир, ср.техн. – каменоделско, надгробни паметници I – 2 – 3 – 8 Сем. Славе Найденов – р.1935г. + Виктория Крумова Мемчурска – р.1940г., с.Ракиловци, прогимн., крановичка ДМЗ Деца: 1. Бисер – р.1968г., гр.Перник, ср.гимн. 2. Елза – р.1972г., гр.Перник, ср.гимн., ом.Петър Рафаилов Петров – р.1966г., гр.Перник 3. Елица – р.1972г., гр.Перник, ср.гимн., ом.Пламен Стоев Петров – р.1965г., гр.Перник, полувисше

I – 2 – 3 – 2 – 1 Сем. Костадин (Коце) Димитър Вучков – р.1943г. + Емилия Методи Панева – р.1952г., София, висше, инж. Деца: 1. Здравка – р.1972г., София 2. Емил – р.1977г., София I – 2 – 3 – 2 – 2 Сем. Надежда Димитър Вучкова – р.1945г. + Стефан Ив. Стефанов – р.1939г., гр.Чирпан, висше, инж. Деца: 1. Тотка – р.1972г., Ст.Загора 2. Иванка – р.1975г., Ст.Загора I – 2 – 3 – 2 – 3 Сем. Нона Димитър Вучкова – р.1955г. + Велин Маринов – р.1952г., с.Суходол, ср.техн. Деца: 1. Елисавета – р.1990г., София 2.

I – 2 – 3 – 4 – 1 Сем. Здравка Иван Найденова – р.1950г. + Александър Владимиров Попов – р.1951г., с.Пирин, висше, летец - инструктор Деца: 1. Валдимир – р.1971г., гр.Радомир I – 2 – 3 – 4 – 2 Сем. Елка Иван Найденова – р.1953г. + Данчо Емилов Хар. – р.1950г., Перник, ср.техн., проектант Деца: 1. Емилия – р.1975г., гр.Перник 2. Ваня – р.1980г., гр.Перник

I – 2 – 3 – 5 – 1 Сем. Янко Николов Найденов – р.1950г. + Цветана Рангелова – р.1949г., София, ср.техн., проектант Деца: 1. Павлина – р.1975г., София 2. Магдалена – р.1977г., София I – 2 – 3 – 5 – 2 Сем. Стефан Николов Найденов – р.1954г. + Анета Николова Младенова – р.1959г., с.Одровци, Михайловградско, ср.техн., ср.техн., проектант Деца: 1. Невена – р.1.V.1980г., София 2. Николай – р.24.III.1985г., София

I – 2 – 3 – 6 – 1 Сем. Анка Делчова Борисова – р.1951г. + Недялко Дянков Ванев – р.1946г., с.Михалци, В.Търново, висше, стр.инж. Деца: 1. Дянка – р.1977г., Ст.Димитров 2. Минка – р.1985г., София I – 2 – 3 – 6 – 2 Сем. Борис Делчов Борисов – р.1955г. + Иванка Деца: 1. Мария 2. Теодора

I – 2 – 3 – 7 – 1 Сем. Росица Георги Найденова – р.1958г. + Игнат от с.Извор Деца: 1. Георги – р.1988г., с.Извор 2. I – 2 – 3 – 7 – 2 Сем. Емил Георги Найденов – р.1960г. + Деца: 1. 2.

I – 2 – 3 – 8 – 2 Сем. Елза Славева Найденова – р.1972г. + Петър Раф. Петров – р.1966г., с.Ракиловци, прогимн., крановичка ДМЗ Деца: 1. Рафаила – р.26.V.1992г., гр.Перник 2. I – 2 – 3 – 8 – 3 Сем. Елица Славева Найденова – р.1972г. + Пламен Стоев Петров – р.1965г., гр.Перник, полувисше Деца: 1. Денко – р.16.IX.1991г., гр.Перник 2.

I – 2 – 3 – 12 Сем. Иван Янев Табаков – р.1901г. + Зорка Якимова Димитриева – р.1904г., гр.Сливен, висше иконом., банков инспектор Деца: 1. Светла – р.1929г., София, висше медицинско, лекарка, София 2. Марияна – р.1931г., София, висше историческо – археология, уредник Нац.истор.музей, София

I – 2 – 3 – 12 – 1 Сем. Светла Иван Табакова – р.1929г. + Д-р Коста Ал. Заимов – р.1919г., София, висше медиц., професор Деца: 1. Александър (Сашо) – р.1955г., София, висше медицинско, лекар, хирург - уролог 2. Зорка – р.1958г., София, висше медицинско, лекарка, кожни болести I – 2 – 3 – 12 – 2 Сем. Мариана Иван Табакова – р.1931г. + Атанас Тодор Цонев – р.1933г., с.Вировско, Врачанско, висше ветеринарно Деца: 1. Станислав – р.1959г., София, висше историческо

I – 2 – 3 – 12 – 1 – 1 Сем. Александър Костов Заимов – р.1955г. + Михаела Мих.Вълкарова – р.1955г., София, висше – унгарска фил-я Деца: 1. Константин – р.21.VIII.1982г., София 2. I – 2 – 3 – 12 – 1 – 2 Сем. Зорка Костова Заимова – р.1958г. + Николай Йонков Николов – р.1956г., гр.Габрово, висше медицинско, лекар - генеколог Деца: 1. Живка – р.19.VIII.1988г., София 2.

I – 2 – 3 – 12 – 2 – 1 Сем. Станислав Тодор Цонев – р.1959г. + Жени (Евгения) Николаева Давидова – р.1961г., София, висше истор. Деца: 1. Ани – р. 11.VIII.1988г., София

I – 2 – 3 – 13 Сем. Филка Янева Табакова – р.1904г., умр.1986г. на 82г. + Давитко Стоилов – р.1902г., с.Косача, умр.1978г. на 76г. Деца: бездетни

I – 2 – 4 Сем. Ана Тонева – р.1842г., умр.1915г. на 73г. + Алексо Ковачев – р.1840г., с.Радибош, неграм., умр. Деца: 1. Лоза – р.1875г., с.Радибош, неграм., умр., ом.Миле Славев Лукарски от с.Сирищник 2. Христена (Ристена) – р.1877г., с. Радибош, неграм., умр.1951г. на 74г., ом.Димитър Михалков от с.Пчелинци 3. Никола – р.1880г., с.Радибош, основно, зем.стоп., убит на фронта (от сърбите) 1914г. на 34г. 4. Стана – р.1882г., с.Радибош, неграм., умр.1959г. на 77г., ом.Анани Тенев, с.Пчелинци

I – 2 – 4 – 1 Сем. Лоза Алексова – р.1875г., умр. + Миле Славев Лукарски от с.Сирищник Деца: бездетни I – 2 – 4 – 2 Сем. Христена Алексова – р.1877г., умр.1951г. на 74г. + Димитър Михалков Попов – р.1876г., с.Пчелинци, бирник, умр.1951г. на 75г. Деца: 1. Първан – р.1900г., с.Пчелинци, прогимн., зем.стоп., зем.ехник, пенсионер, умр.1979г. на 79г. 2. Михаил (Миле)– р.1905г., гр.Кюстендил, висше агрономическо, спец.тютюни, професор, пенсионер 3. Асен – р.1907г., гр.Кюстендил, прогимн., зем.стоп., миньор, лаборант, пенсионер, ж.Пловдив 4. Георги – р.1910г., с.Пчелинци, прогимн., БДЖ, инспектор по кач.контрол, пенсионер, ж.София 5. Александър (Санде) – р.1912г., с.Пчелинци, прогимн., БДЖ, инспектор по охрана на труда, дърводелец, пенсионер, ж.София 6. Боян – р.1914г., с.Пчелинци, висше филология, преподавател, пенсионер, ж.София I – 2 – 4 – 3 Сем. Никола Алексов – р.1880г., умр.1914г. на 34г. + Сева Алексова – р.1882г., с.Сирищник, основно, умр.1976г. на 84г. Деца: 1. Васка – р.1901г., с.Радибош, основно, умр.1986г. на 85г., ом.Стоян Димитров Комитски – р.1900г., с.Ковачевци, прогимн., секр.бирник, умр.1979г. на 79г. 2. Георги (Гошко) – р.1904г., с.Радибош, прогимн., зем.стоп., горско пазач, умр.1975г. на 70г. 3. Цветанка – р.1907г., с.Радибош, основно, ом.Александър Станков Гешев, с.Сирищник, изчезнал на 9.IX.1944г. 4. Боян – р.1910г., с.Радибош, прогимн., зем.стоп., работник, ж. гр.Радомир, умр.1982г. 5. Радка – р.1913г., с.Пчелинци, основно, ом. 1. Георги Тодоров – р.1910г., с.Калище 2. Димитър Балабанов от с.Върба I – 2 – 4 – 4 Сем. Стана Алексова – р.1882г., умр.1959г. на 77г. + Анани Тенев – р.1874г., с.Пчелинци, клас.гимн., бирник, фин.началник, пенсионер, умр.1932г. на 58г. Деца: 1. Асен – р.1904г., гр.Радомир, ср.гимн.педагогич., учител, счетоводител, пенсионер, ж.Самоков, умр.1969г. на 65г. 2. Милка – р.1910г., гр.Радомир, ср.педаг., осн.учителка, ом.Рангел Величков – р.1910г., с.Гълъбник, ср.гимн., полковник, пенсионер, ж.София 3. Трендафила – р.1914г., гр.Радомир, стоп.уч-ще, ом.Георги Здравков – 1914г., гр.Радомир

I – 2 – 4 – 2 – 1 Сем. Първан Дим. Попов – р.1900г.+ 1. Йорданка Николова – р.1876-1940г., гр.Радомир, ср.гимн. мед.сестра 2. от с.Мирково Деца: От Йорданка 1. Костадин (Коце) – р.1926г., с.Пчелинци, висше юридич., юрист - консултант, ж.София I – 2 – 4 – 2 – 2 Сем. Михаил Дим. Попов – р.1905г.+ Кина Василева Богова – р.1906г., гр.Сливен, висше математика, уч-ка, пенсионер, ж.София Деца: 1. Димитър (Митко) – р.1934г., София, висше строит., инж. хидростр. по озеленяване, ж.София 2. Веселина (Веса) – р.1941г., София, висше физ.математ., физ.електроник. I – 2 – 4 – 2 – 3 Сем. Асен Дим. Попов – р.1907г.+ Радка Иванова – р.1906г., с.Прибой, основно, ж.Пловдив, пенсионер Деца: 1. Геновева – р.1927г., с.Пчелинци, полувисше, спец.стоп. в гр.Кюстендил, касиерка, ж,Пловдив 2. Виолета – р.1930г., с.Пчелинци, полувисше – педагогич., учителка, умр.1954г. на 24г. I – 2 – 4 – 2 – 4 Сем. Георги (Гошо) Дим. Попов – р.1910г.+ Денка Бонева – р.1911г., с.Две Могили, Русенско, прогимн., домакиня, ж.София Деца: 1. Венета – р.1935г., София, висше инж. I – 2 – 4 – 2 – 5 Сем. Александър Дим. Михалков Попов – р.1912г.+ Богданка Петкова Младенова – р.1913г., с.Арчар, Видинско, умр.1989г. на 76г. Деца: бездетни I – 2 – 4 – 2 – 6 Сем. Боян Дим. Михалков Попов – р.1914г.+ Хелея Николова Берова – р.1919г., София, висше иконом., ж.София Деца: 1. Николай – р.1948г., София, висше строит., инж., ж.София 2. Венцислав – р.1950г., София, висше маш.инж., ж.София

I – 2 – 4 – 3 – 1 Сем. Васка Николова – р.1901г., умр.1986г. на 85г. + Стоян Димитров Комитски – р.1900г., с.Ковачевци, прогимн., секр.бирник, умр.1979г. на 79г. Деца: 1. Генади (Гене) – р.1920г., с.Ковачевци, прогимн. + 2г.курс, инсп.ЦКС, Ж.гр.Перник 2. Цанка – р.1922г., с.Ковачевци, основно, ом.Георги Владов, с.Поцърненци, фотограф 3. Димитър – р.1924г., с.Ковачевци, прогимн. + мед.курс за фелдшер, умр.1976г. на 52г. 4. Зорка – р.1927г., с.Ковачевци, прогимн., ом. Александър Йорданов, с.Пещера, тапицер, ж.София I – 2 – 4 – 3 – 2 Сем. Георги Николов – р.1904г., умр.1975г. на 71г. + Верка Владова Данкина – р.1905г., с.Прибой, основно, умр.1979г. на 74г. Деца: 1. Емилия – р.1926г., с.Радибош, ср.спец., шивачка, ом. 2. Никола – р.1930г., с.Радибош, ср.техн., стр.техник, ж.гр.Радомир 3. Снежана – р.1936г., с.Радибош, прогимн., ом. I – 2 – 4 – 3 – 3 Сем. Цветанка Николова – р.1907г. + Александър Станков Гешев – р.1904г., с.Сирищник, изчезнал на 9.IX.1944г. Деца: 1. Кирил – р.1929г., с.Сирищник, висше агроном., ж.гр.Перник 2. Валентин – р.1932г., с.Сирищник, висше, маш.инж., ж.гр.Перник I – 2 – 4 – 3 – 4 Сем. Боян Николов – р.1910г. + Трендафила Катева Паргова – р.1914г., с.Пчелинци, основно Деца: 1. Наталия – р.1935г., с.Радибош, прогимн., ом. 2. Василка – р.1937г., с.Радибош, ср.спец., шивачка, ом. 3. Искра – р.1941г., с.Радибош, ср.техн., ом. 4. Алекси – р.1943г., с.Радибош, умира на 1 месец 5. Лиляна – р.1950г., с.Радибош, ср.иконом., ом. I – 2 – 4 – 3 – 5 Сем. Радка Николова – р.1913г., умр.1979г. на 66г. + 1. Георги Тодоров – р.1910г., с.Калище, прогимн., умр. 2. Димитър Балабанов – р.1912г., с.Върба, умр.1977 Деца: От Георги 1. Петър – с.Калище 2. Емилия – с.Калище От Димитър 3. Зоя – с.Върба

I – 2 – 4 – 4 – 1 Сем. Асен Тенев – р.1904г. + Славка Петър Даскалова – р.1906г., гр.Радомир, осн.учителка, ж.София Деца: 1. Сирма – р.1932г., гр.Радомир, висше филология, редактор военно изд., ж.София 2. Бойка – р.1935г., гр.Радомир, ср.гимн., електронен изчислител, ж.София I – 2 – 4 – 4 – 2 Сем. Милка Анани Тенева – р.1910г. + Рангел Величков – р.1910г., с.Гълъбник, ср.гимн., полковник, пенсионер, ж.София Деца: 1. Нигрето – р.1936г., гр.Радомир, висше иконом., доцент иконом.инст, София 2. Капка – р.1938г., гр.Радомир, ср.гимн., ж.София I – 2 – 4 – 4 – 3 Сем. Трендафила Анани Тенева – р.1914г. + Георги Здравков – 1914г., с.Глоговица, гр.Радомир, ср.гимн. Деца: 1. Маргарита – р.1941г., Макеония, висше химич., инж., ж.София 2. Зорница – р.1945г., гр.Радомир, незавършено ср.гимн., ж.София

I – 2 – 4 – 2 – 1 – 1 Сем. Костадин Първанов – р.1926г.+ Анка Иванова – р.1928г., Елховско, ср.гимн. Деца: 1. Йордан – р.1964г., София, ср.техн. 2. Росица – р.1967г., София, уч-к 5 кл.

I – 2 – 4 – 2 – 2 – 1 Сем. Димитър Милев Дим. Попов – р.1934г.+ Емилия Дим.Георгиева – р.1934г., гр.Пазарджик, висше физика Деца: 1. Михаил (Мошо) – р.1958г., София, ср.милиц., висше юридич., ож.Михаела Иванова – р.1959г., София, висше юридическо 2. Александър – р.1941г., София I – 2 – 4 – 2 – 2 – 2 Сем. Веселина Михайлова Димитрова – р.1941г.+ Иван Ангелов Зларонов – р.1934г., с.Българи, Хасковско, висше иконом. Деца: 1. Екатерина – р.1968г., София, уч-ка 8 кл. 2. Ангел – р.1969г., София, уч-к 5 кл.

I – 2 – 4 – 2 – 3 – 1 Сем. Геновева Асенова Димитрова – р.1927г.+ Костадин Димитров – р.1924г., с.Бресник, Пловдивско Деца: бездетни I – 2 – 4 – 2 – 3 – 2 Сем. Виолета Асенова Димитрова – р.1930г.+ Александър Георгиев – р.1928г., с.Михово, Ихтимаско Деца: 1. Красимир – р.1953г., Пловдив, 8 кл., шофьор

I – 2 – 4 – 2 – 4 – 1 Сем. Венета Георги Димитрова – р.1935г.+ Асен Йорд. Георгиев, с.Г.Козница, Кюстендилско, инж. Деца: 1. Георги – р.1962г., София, висше индистр. химия

I – 2 – 4 – 2 – 6 – 1 Сем. Николай Боянов Димитров – р.1948г.+ Валентина Рангелова – р.1949г., София, висше инж.лесов. Деца: 1. Биляна – р.1973г., София 2. Румяна – р.1977г., София I – 2 – 4 – 2 – 6 – 2 Сем. Венцислав Боянов Димитров – р.1950г.+ Вера Георгиева Димитрова – р.1952г., висше мед., лекар Деца: 1.

I – 2 – 4 – 3 – 1 – 1 Сем. Генади (Гене) Стоян Комитски – р.1920г. + Стоянка Петрова – р.1925г., гр.Перник, осн.учителка Деца: 1. ♂ I – 2 – 4 – 3 – 1 – 2 Сем. Цанка Стоян Комитска – р.1922г. + Георги Владов, с.Поцърненци, фотограф Деца: 1. I – 2 – 4 – 3 – 1 – 3 Сем. Димитър (Дике) Стоян Комитски – р.1924г. + Дора Георгиева, гр.Плевен, мед.сестра Деца: бездетни I – 2 – 4 – 3 – 1 – 4 Сем. Зорка Стоян Комитска – р.1927г. + Александър Йорданов, с.Пещера Деца:

I – 2 – 4 – 4 – 1 – 1 Сем. Сирма Асен Тенева – р.1932г. + Кирил Арсов Иванчев – р.1925г., с.Д.Романци, Брезнишко, военна акад., полковник Деца: 1. Ася – р.1958г., София, висше муз.консерв. I – 2 – 4 – 4 – 1 – 2 Сем. Бойка Асен Тенева – р.1935г. + Георги Йосиф Милушев – р.1932г., София, висше литер., журналист Деца: 1. Славея – р.1955г., София, висше зъболекар, ж.София 2. Светлин – р.1958г., София, ср.техн.полиграф., ж.София

I – 2 – 4 – 4 – 2 – 1 Сем. Нигрета Рангелова – р.1936г. + Деца: I – 2 – 4 – 4 – 2 – 2 Сем. Капка Рангелова – р.1938г. + Деца:

I – 2 – 4 – 4 – 3 – 1 Сем. Маргарита Георгиева – р.1941г. + Деца: I – 2 – 4 – 4 – 3 – 2 Сем. Зорница Георгиева – р.1945г. + Деца:

I – 2 – 4 – 4 – 1 – 1 – 1 Сем. Ася Кирил Арсова – р.1958г. + Георги Стоянов – р.1955г., гр.Кубрат Деца: 1. Младен – р.1981г., София, висше муз.консерв.

I – 2 – 4 – 4 – 1 – 2 – 1 Сем. Славея Георги Йосифова – р.1955г., разведена + Георги Тодор Георгиев – р.1953г., София, висше медиц. Деца: 1. Тодор – р.1978г., София I – 2 – 4 – 4 – 1 – 2 – 2 Сем. Светлин Георги Йосифов – р.1958г. + Цветелина Асенова, ср.спец.мед., лаборант Деца: 1. Бойка – р.1980г., София

Фам. Петрун Кръстов Сем.Кръсто Петрунов (сведенията са дадени от Цветко Минев, Иван Кирилов и Станимир Георгиев – 12 - 19.VII.1978г.)

I – 3 Сем. Петрун Кръстов + Вена Ангелова Докоржина, с.Ракиловци Деца: 1. Кръсто – р.1852г., с.Ракиловци, неграм., зем.стоп., майстор-стр., умр.1905г. на 53г. 2. Мине – р.1854г., с.Ракиловци, неграм., зем.стоп., умр.1921г. на 67г. 3. Коте – р.1859г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., преселил се в с.Калища 1916г., умр.1934г.

I – 3 – 1 Сем. Кръсто Петрунов + Пена Деца: 1. Кирил – р.1880г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., кмет, умр.1957г. на 77г. 2. Георги – р.1882г., с.Ракиловци, основно, запасен капитан, умр.1921г. на 67г. 3. Стоянка – р.1886г., с.Ракиловци, основно, ом.Заре Рангелов Мемчурски – р.1986г., умр.1938 на 52г. 4. Драгомир – р.1888г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., умр.1961г. на 73г.

I – 3 – 1 – 1 Сем. Кирил Кръстов – р.1880г., умр.1957г. на 77г. + Дакуна Янева Панева – р.1880г., с.Ракиловци, неграм., умр.1955г. на 75г. Деца: 1. Стана – р.1905г., с.Ракиловци, основно, умр.19583г. на 78г., ом.Аксе Цв.Пърльов – р.1903г., с.Ракиловци, основно, умр.1966г. на 63г. 2. Севда – р.1909г., с.Ракиловци, основно, ом.Славе Янев Колев – р.1908г., с.Лобош, осн. 3. Иван – р.1920г., с.Ракиловци, прогимн., зем.стоп., общ работник, пенсионер I – 3 – 1 – 2 Сем. Георги Кръстов – р.1882г., умр.1953г. на 71г. + Райна Стоянова Соколова – р.1883г., с.Ракиловци, неграм., умр.1960г. на 77г. Деца: 1. Станимир – р.1908г., с.Ракиловци, ср.гимн., чиновник МВР, София, пенсионер. 2. Виолета – р.1916г., София, неграм., умствено слабо развита, неомъжен 3. Стоянка (Тоца) – р.1920г., София, ср.гимн., ом., умр.1977г. на 57г. 4. Цветанка – р.1922г., София, 6 кл., ом., умр.1972г. на 50г. 5. Пенка – р.1925г., София, 6 кл., ом. I – 3 – 1 – 3 Сем. Стоянка Кръстова – р.1886г., умр.1938г. на 52г. + Заре Рангелов Мемчурски – р.1986г., умр.1938 на 52г. Деца: 1. Крум – р.1918г., с.Ракиловци, прогимн., зем.стоп., кмет, пенсионер, умр.1994г. на 76г. 2. Стоьо – р.1920г., с.Ракиловци, прогимн., фурнаджия, работник 3. Станка – р.1925г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Кирил Крумов, гр.Радомир 4. Васка – р.1928г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Никола Стоянов Гонев – р.1929г., с.Ракиловци, умр.1979г. на 50г. I – 3 – 1 – 4 Сем. Драгомир Кръстов – р.1888г., умр.1961г. на 73г. + Фроса Васева Чингенева – р.1897г., с.Ракиловци, умр.1947г. на 61г. Деца: 1. Цветанка – р.1915г., с.Ракиловци, основно, умр.1980г. на 65г., ом.Първан Миланов, с.Сирищник 2. Горан – р.1919г., с.Ракиловци, прогимн., готвач – рестор. София, ож.Нона Георгиева, с.Сполен, Пирдопско 3. Стефан – р.1920г., с.Ракиловци, прогимн., готвач – рестор. София, ож.Калина Стойкова, с.Григор, Ел.Пелин 4. Олга – р.1923г., с.Ракиловци, основно, ом.Васил Илиев Кривошиев, с.Ракиловци 5. Еленка – р.1926г., с.Ракиловци, основно, ом.Моско Ангелов Илиев, с.Орловец, В.Търново 6. Вергил – р.1932г., с.Ракиловци, пргимн., ож.Снежа Петрова, с.Витаново, Пернишко

I – 3 – 1 – 1 – 1 Сем. Стана Кирова Кръстова – р.1905г. + Аксе Цв.Пърльов – р.1903г., с.Ракиловци, основно, умр.1966г. на 63г. Деца: 1. Павлина – р.1925г., с.Ракиловци, основно, ом.Йордан Господинов Чингенов – р.1924г., с.Ракиловци 2. Миланка – р.1927г., с.Ракиловци, основно, ом.Методи Козарски – р.1927г., с.Лобош, прогимн. 3. Надежа (Надка) – р.1929г., с.Ракиловци, основно, ом. Асен Методиев Тасев – р.1928г., с.Ракиловци, прогимн. 4. Дакуна – р.1931г., с.Ракиловци, основно, ом.Асен Димитров Шарков – р.1930г., с.Ракиловци 5. Райчо – р.1933г., с.Ракиловци, прогимн., обущар, неженен, умр.1978г. на 45г. 6. Иван – р.1939г., с.Ракиловци, прогимн., кондуктор – рейсове, работник I – 3 – 1 – 1 – 2 Сем. Севда Кирова Кръстова – р.1909г., умр.1988г. на 79г. + Славе Янев Колев – р.1908г., с.Лобош, прогимн., дърводелец, умр.1981г. на 73г. Деца: 1. Мариана – р.1933г., с.Лобош, висше стр.инж., ом.Иван Хр.Топалов – р.1933г., Русе, висше инж.стр. I – 3 – 1 – 1 – 3 Сем. Иван Киров Кръстов – р.1920г. + Олга Стоьова Мицева – р.1915г., с.Ракиловци, основно Деца: 1. Венетка – р.1940г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Цветан Стоянов – р.1940г., с.Огняново, Ел.Пелинско 2. Кирил – р.1941г., с.Ракиловци, ср.техн. 3. Страхил – р.1947г., с.Ракиловци, ср.техн.

I – 3 – 1 – 1 – 1 – 1 Сем. Павлина Аксева – р.1925г. + Йордан Господинов Чингенов – р.1924г., с.Ракиловци Деца: 1. Георги – р.1944г., гр.Перник, прогимн., шлосер 2. Цонка – р.1947г., с.Ракиловци, ср.гимн. , пощенски служител I – 3 – 1 – 1 – 1 – 2 Сем. Миланка Аксева – р.1927г. + Методи Козарски – р.1927г., с.Лобош, прогимн. Деца: 1. Първолетка – р.1955г., София, ср.гимн., чиновнича I – 3 – 1 – 1 – 1 – 3 Сем. Надка Аксева – р.1929г. + Асен Методиев Тасев – р.1928г., с.Ракиловци, прогимн. Деца: 1. Георги – р.1948г., София, ср.гимн., военен радист 2. Стефан – р.1952г., София, прогимн., стр. работник I – 3 – 1 – 1 – 1 – 4 Сем. Дакуна Аксева – р.1931г. + Асен Димитров Шарков – р.1930г., с.Ракиловци Деца: 1. Елинка – р.1955г., София, ср.гимн., финасов ревизор I – 3 – 1 – 1 – 1 – 6 Сем. Иван Аксева – р.1939г. + Станка Асенова – р.1941г., с.Радево, Пернишко, ср.иконом. Деца: 1. Даниела – р.1964г., гр.Перник 2. Росица – р.1979г., гр.Перник

I – 3 – 1 – 1 – 2 – 1 Сем. Мариана Славева – р.1933г. + Иван Хр.Топалов – р.1933г., Русе, висше инж.стр. Деца: 1. Славе – р.1956г., София, висше, стр.инж. 2. росица – р.1959г., София, висше, стр.инж.

I – 3 – 1 – 1 – 3 – 1 Сем. Венетка Иван Кирилова – р.1940г. + Цветан Стоянов – р.1940г., с.Огняново, Ел.Пелинско Деца: 1. Симеон – р.1967г. 2. Ана – р.1971г. I – 3 – 1 – 1 – 3 – 2 Сем. Кирил Иван Кирилова – р.1941г. + 1. отгр.Ямбол 2. Вера от гр.Видин Деца: 1. Пламен – р.1965г., София 2. Олга – р.1971г., София I – 3 – 1 – 1 – 3 – 3 Сем. Страхил Иван Кирилова – р.1947г. + Капка Георгиева от с.Чуковец Деца: 1. Ивайло – р.1972г. 2. Красимир – р.1974г.

I – 3 – 1 – 2 – 1 Сем. Станимир Георги Кръстов – р.1908г. + Цветанка – р.1911г., София Деца: 1. Георги – р.1934г., София, висше стр.инж. 2. Райна – р.1936г., София, ср.гимн., чиновничка в домостр.комбинат I – 3 – 1 – 2 – 3 Сем. Стоянка Георги Кръстова – р.1920г., умр.1977г. на 57г. + Стамен Стоянов – р.1915г., с.Туроковско, Трънско Деца: 1. Стоян – р.1944г., София, ср.военно I – 3 – 1 – 2 – 4 Сем. Цветанка Георги Кръстова – р.1922г., умр.1972г. на 50г. + Владимир Иванов – р.1922г., с.Друган, Радоморско, ср.гимн. Деца: 1. Иван – р.1945г., София, висше електро – маш., Пловдив.унив., инж. 2. Татяна – р.1946г., висше е.механ., инж. в Кремиковци I – 3 – 1 – 2 – 5 Сем. Пенка Георги Кръстова – р.1925г. + Кирил Костов – р.1924г., с.Гращица, Кюстендилско, ср.гимн., счетоводител Деца: 1. Лозка – р.1951г., София, ср.търг. 2. Надежда – р.1953г., София, висше търг.

I – 3 – 1 – 2 – 1 – 1 Сем. Георги Станимиров – р.1934г. + Деца: бездетни, осиновили едно момче I – 3 – 1 – 2 – 1 – 2 Сем. Райна Станимирова – р.1936г. + Борис Цветков Менов – р.1935г., умр.1979г. на 44г. Деца: 1. 2.

(сведенията са дадени от Крум Зарев – 15.VIII.1978г.)

I – 3 – 1 – 3 – 1 Сем. Крум Зарев – р.1918г. + Филка Антова Белилова – р.1916г., с.Ракиловци, основно Деца: 1. Димитър – р.1939г., с.Ракиловци, погимн., шофьор ДЗС гр.Земен 2. Виктория (Вита) – р.1940г., с.Ракиловци, погимн., крановичка ДМЗ Ленин, Перник 3. Иван – р.1944г., с.Ракиловци, погимн., шофьор ДЗС гр.Земен I – 3 – 1 – 3 – 2 Сем. Стоьо Зарев – р.1920г. + Цветанка (Цена) Янкова Миьова – р.19120., с.Ракиловци, прогимн., ж.гр.Радомир Деца: 1. Стоянка – р.1945г., с.Ракиловци, прогимн. 2. Кирил – р.1947г., с.Ракиловци, прогимн. 3. Йордан – р.1950г., с.Ракиловци, 8 кл. 4. Еленка – р.1954г., с.Ракиловци, 8 кл.

I – 3 – 1 – 3 – 1 – 2 Сем. Виктория Крумова – р.1940г. + Славе Найденов Табаков – р.1935г., с.Ракиловци Деца: 1. Бисер – р.19668г., гр.Перник 2. Елза – р.1972г., гр.Перник 3. Елица – р.1972г., гр.Перник

I – 3 – 1 – 4 – 1 Сем. Цветанка Драгомирова – р.1915г., умр.1980г. на 65г. + Първан Миланов – р.1912г., с.Сирищник, основно Деца: 1. Иван – р.1938г., с.Сирищник, висше юридич., адвокат 2. Емилия – р.1939г., с.Сирищник, ср.иконом. 3. Здравко – р.1941г., с.Сирищник, прогимн. + 2г.техникум I – 3 – 1 – 4 – 2 Сем. Горан Драгомиров – р.1919г. + Нонка Георгиева – р.1920г., с.Смолско, Пирдопско Деца: 1. Жени – р.1949г., София, ср.гимн., служ.телевизията 2. Емилия – р.1951г., с.Сирищник, висше юридич., юристконсул I – 3 – 1 – 4 – 3 Сем. Стефан Драгомиров – р.1920г. + Калина Стойкова – р.1922г., с.Григорево, Ел.Пелинско Деца: 1. Люба – р.1952г., София, висше, маш.инж. 2. Вера – р.1956г., София, висше химия I – 3 – 1 – 4 – 4 Сем. Олга Драгомирова – р.1923г. + Васил Илиев Кривошиев – р.1920г., с.Ракиловци Деца: 1. Лозинка (Лоза) – р.1948г., с.Ракиловци, висше електроника 2. Александър – р.1952г., София, ср.техн., военен завод I – 3 – 1 – 4 – 5 Сем. Еленка Драгомирова – р.1926г. + Моско Ангелов Илиев – р.1920г., с.Орловец, В.Търновско Деца: 1. Здравка – р.1632г., София, уч-ка 11кл. I – 3 – 1 – 4 – 6 Сем. Вргил Драгомиров – р.1932г. + Снежа Тодорова – р.1938г., с.Витановци, Пернишко Деца: 1. Ивайло – р.1965г., Перник, ср.техн.

I – 3 – 2 Сем. Мине Петрунов – р.1854г., умр.1921г. на 67г. + Господинка Николова Китанова – р.1869г., с.Сирищник, неграм., умр.1919г. на 50г. Деца: 1. Цветко – р.1906г., с.Ракиловци, прогимн., зем.стоп., борец против фаш., пенсионер, умр.1991г. на 85г. 2. Йордан – р.1913г., с.Ракиловци, ср.гимн., диспечер трамвай и рейсове, пенсионер

I – 3 – 2 – 1 Сем. Цветко Минев – р.1906г., умр.1991г. на 85г. + Рилка Цветкова Чаушка – р.1905г., с.Ракиловци, основно, умр.1993г. на 88г. Деца: 1. Людмил – р.1935г., с.Ракиловци, прогимн., монтьор ДМЗ, миньор, ж.Перник 2. Райко – р.1937г., с.Ракиловци, ср.спец., шофьор нарейс, ж.София 3. Василка – р.1940г., с.Ракиловци, основно, ом.Арсо Кирилов, с.Кошарево, шофьор 4. Стефанка – р.1942г., с.Ракиловци, ср.гимн., мед.сестра в Пирогов, София I – 3 – 2 – 2 Сем. Йордан Минев – р.1913г. + Цветанка Деца: бездетни

I – 3 – 2 – 1 – 1 Сем. Людмил Цветков – р.1935г. + Мица Борисова Тошева – р.1939г., с.Кошарево, прогимн. Деца: 1. Соня – р.1964г., Перник, ср.гимн. 2. Гергана – р.1967г., Перник, ср.гимн. I – 3 – 2 – 1 – 2 Сем. Райко Цветков – р.1937г. + Трънка Спасова – р.1942г., с.Краченци, Ст.Димитровско, прогимн. Деца: бездетни I – 3 – 2 – 1 – 3 Сем. Василка Цветкова – р.1940г. + Арсо Кирилов, с.Кошарево Деца: 1. Татяна – р.1965г., с.Кошарево 2. Валентина – р.1967г., с.Кошарево I – 3 – 2 – 1 – 4 Сем. Стефанка Цветкова – р.1942г. + 1. 2. Кирил Добранов Гогов, с.Мърчево Деца: От първият 1. Марио – р.1964г., София 2. Мариана – р.1966г., София

I – 3 – 3 Сем. Коте Петрунов – р.1859г. + 1. Магда Андреина от с.Сирищник 2. Мария от с.Косача 3. Бона от с.Калище От първата и втората няма деца От Бона Деца: 1. Александър 2. Методи 3. Славка

I – 3 – 3 – 1 Сем. Александър Котев + Еленка от с.Калище Деца: I – 3 – 3 – 2 Сем. Методи Котев + Костадинка от София Деца: I – 3 – 3 – 3 Сем. Славка Котева + Деца:

33. Род Терзийски Фам. Треневи (сведенията са дадени от Василко Станимиров – 25.IX.1978г.)

Запомнените продължители на този род са братята Вучко, Анто, Дине и Боскил.

I. Сем. Вучко Терзийски + Струмка Деца: 1. Трене – с.Ракиловци, неграм., зем.стоп., умр. 2. Нико – с.Ракиловци, неграм., умр. 3. Мине – с.Ракиловци, неграм., умр. 4. Вена – с.Ракиловци, неграм., умр.

I – 1 Сем. Трене Вучков + Ката Люспова от с.Ракиловци Деца: 1. Мария – р.1875г., с.Ракиловци, неграм., ом.Милен Марков Чаушки от Бусилеградско 2. Ристена – р.1877г., с.Ракиловци, неграм., ом.Леко Ковачки от с.Сирищник 3. Станимир – р.1881г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., убит с пушка от свой 4. Ена – р.1883г., с.Ракиловци, неграм., ом. 1. Тимча от с.Сирищник 2. Саве от с.Г.Врабча

I – 1 – 1 Сем. Мария Тренева – р.1875г., умр. + Милен Марков Чаушки – р.1873г., Бусилеградско, преселил се в София 1919г., умр.1932г. на 54г. Деца: 1. Александър – р.1893г., с.Ракиловци, основно, службогонец, София, умр. 2. Фроса – р.1897г., с.Ракиловци, основно, ом.Толфан Николов Мицев – 1897г., с.Ракиловци, умр. 3. Тодорка – р.1900г., с.Ракиловци, основно, ом. 4. Северинка – р.1909г., с.Ракиловци, ср.гимн., учителка по френски в гр.Перник, неом. I – 1 – 2 Сем. Ристена Тренева – р.1877г. + Леко Ковачки – р.1876г., с.Сирищник Деца: I – 1 – 3 Сем. Станимир Тренев – р.1880г., убит + Мара Васева Чингенева, с.Ракиловци, неграм. Деца: 1. Василко – р.1900г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., кмет, стражар, пенсионер, умр.1980г. на 80г. 2. Йордан – р.1903г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., миньор, пенсионер 3. Славка – р.1905г., с.Ракиловци, основно, ом.Боре Цв. Пърльов – р.1908г., с.Ракиловци, умр.1966г. на 58г. 4. Райка – р.1907г., с.Ракиловци, основно, ом.Генчо Гигов Миьов, с.Ракиловци 5. Филка – р.1909г., с.Ракиловци, основно, ом.Игнат от с.Негованци 6. Цветанка – р.1912г., с.Ракиловци, основно, ом. от с.Княжево 7. Стоянка – р.1915г., с.Ракиловци, основно, ом. Стефан от с.Дебелилак I – 1 – 4 Сем. Ена Тренева – р.1883г. + 1. Тимча от с.Сирищник 2. Саве от с.Г.Врабча Деца:

I – 1 – 3 – 1 Сем. Василко Станимиров – р.1900г., умр.1980г. на 80г. + Вена Павлова, гр.Земен, умр.1975г. Деца: 1. Рилка – р.1922г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Александър Йордан Петков, с.Ракиловци 2. Стоил – р.1925г., с.Ракиловци, прогимн., ож.Стана Кирил Бусева, с.Ракиловци I – 1 – 3 – 2 Сем. Йордан Станимиров – р.1903г. + Славка Тодорова – р.1905г., с.Калище, умр.1986г. на 81г. Деца: 1. Иван – р.1926г., с.Ракиловци, висше юридич., съдия София, неженен 2. Севда – р.1929г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Тодор Кост.Мемчурски – р.1925г, с.Ракиловци I – 1 – 3 – 3 Сем. Славка Станимирова – р.1905г., умр.1963г. на 58г. + Боре Цветков Пърльов – р.1908г., с.Ракиловци, умр.1966г. на 58г. Деца: 1. Стамена – с.Ракиловци, ср.гимн., счетоводител в Перник 2. Кирил – с.Ракиловци, ср.гимн., умр. I – 1 – 3 – 4 Сем. Райка Станимирова – р.1907г. + Генчо Гигов Миьов – р.1908г., с.Ракиловци, основно Деца: 1. Марика – р.1931г., с.Ракиловци, прогимн., ом. 2. Иван – р.1935г., с.Ракиловци, прогимн., тракторист, ж.с.Калище 3. Димитър – р.1938г., с.Ракиловци, прогимн., работник завода с.Ковачевци I – 1 – 3 – 5 Сем. Филка Станимирова – р.1909г. + Игнат от с.Негованци Деца: I – 1 – 3 – 6 Сем. Цветанка Станимирова – р.1912г. + от с.Княжево Деца: I – 1 – 3 – 7 Сем. Стоянка Станимирова – р.1915г. + Стефан от с.Дебелилак Деца: 1. Здравка – с.Дебелилак 2. Димитър – с.Дебелилак 3. ♀ – с.Дебелилак

I – 2 Сем. Нико Вучков + 1. Джурджа от с.Смировдол 2. Рушка Деца: От Джурджа 1. Магдена – р.1882г., с.Ракиловци, неграм., ом.Яне Тончов, с.Ракиловци, умр. 2. Кръсто – р.1885г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., шивач, умр.1971г. на 86г. 3. Стоил – р.1888г., с.Ракиловци, основно, умр. Доведена от Рушка 4. Лена – неграм., ом.Величко Васев Чингенов, умр.

I – 2 – 1 Сем. Магдена Никова – р.1882г., умр. + Яне Тончов – р.1880г., с.Ракиловци, неграм., умр. Деца: 1. Митра – р.1898г., с.Ракиловци, основно, ом.Христо от с.Светля 2. Цветко – р.1900г., с.Ракиловци, основно, миньор Перник, ож.Васка Младенова, с.Лобош 3. Симеон – р.1902г., с.Ракиловци, осн., миньор Перник, ож. 1. Калина Николова 2.Катерина, с.Пчелинци 4. Кирил – р.1904г., с.Ракиловци, прогимн., шивач, зем.стоп., ож.Вита Вл.Галева, с.Ракиловци 5. Манол – р.1906г., с.Ракиловци, прогимн., ж.София 6. Кефира – р.1908г., с.Ракиловци, основно, ом. I – 2 – 2 Сем. Кръсто Ников – р.1885г., умр.1971г. на 86г. + Ерина Стоьова Согърмова – р.1884г., с.Ракиловци, умр.1951г. на 67г. Деца: 1. Стоян – р.1920г., с.Ракиловци, ср.гимн., общински служ., София, пенсионер 2. Станка – р.1922г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Григор (Гиго) Станков Пиндрачки, с.Ракиловци 3. Иван – р.1928г., с.Ракиловци, ср.техн., техник ОНС – Перник I – 2 – 3 Сем. Стоил Ников – р.1888г. + 1. Дота от с.Лобош, умр. 2. Еленка от Сев.България Деца:

I – 2 – 2 – 1 Сем. Стоян Кръстов – р.1920г. + Филка Коцева Мемчурска – р.1920г., с.Ракиловци, основно Деца: 1. Йордан – р.1942г., София, ср.гимн. 2. Борис – р.1944г., София, ср.гимн. I – 2 – 2 – 2 Сем. Станка Кръстова – р.1922г., умр.1984г. на 62г. + Григор (Гиго) Станков Пиндрачки – р.1920г., с.Ракиловци, прогимн. Деца: 1. Никола – р.1944г., с.Ракиловци, прогимн. 2. Кирил – р.1946г., с.Ракиловци, прогимн. 3. Снежа – р.1948г., с.Ракиловци, прогимн. 4. Методи – р.1950г., с.Ракиловци, прогимн. Деца: 1. Йордан – р.1942г., София, ср.гимн. 2. Борис – р.1944г., София, ср.гимн. I – 2 – 2 – 3 Сем. Иван Кръстов – р.1928г. + Богдана Владимирова – р.1928г., с.Сирищник, прогимн. Деца: 1. Тодор – р.1953г., с.Ракиловци, ср.техн. 2. Румен – р.1956г., с.Ракиловци, ср.техн.

I – 3 Сем. Мине Вучков Терзийски + Пена Иванова Маринкова Кривошина, с.Ракиловци, неграм. Деца: 1. Костадинка – р.1887г., с.Ракиловци, неграм. 2. Анани – р.1891г., с.Ракиловци, основно, умр. 3. Павел – р.1894г., с.Ракиловци, основно, сервитьор в София, умр. 4. Йордан – р.1901г., с.Ракиловци, основно, готвач в Семинарията, София, умр.

I – 3 – 4 Сем. Йордан Минев Терзийски – р.1901г., умр.1970г. на 69г. + Васка Георгиева – р.1900г., умр.1934г. на 34г. Деца: 1. Стойне – р.1924г., София, полувисше спец.милиц. офицер, София 2. Димитър – р.1926г., София, полувисше спец.милиц. офицер, София

I – 3 – 4 – 1 Сем. Стойне Йордан Минев – р.1924г. + Мими Биляшка – р.1934г., София, висше иконом. Деца: 1. Красимира – р.1958г., София 2. Йордан – р.1962г., София I – 3 – 4 – 2 Сем. Димитър Йордан Минев – р.1926г. + Лиляна – р.1940г., София, полувисше Деца: 1. Веселка – р.1967г., София 2. Орлин – р.1971г., София

Фам. Стоимен Антов (сведенията са дадени от Йордан Николов – 5.III.1978г.)

Основател на тази фамилия е Анто Вучков.

II. Сем. Анто Вучков + Деца: 1. Милена – с.Ракиловци, неграм., ом. в с.Лобош 2. Стоимен – с.Ракиловци, неграм., зем.стоп., умр. след 1915г., ож.Гроздена, с.Смировдол, умр.след 1920г.

II – 2 Сем. Стоимен Антов + Гроздена, с.Смировдол, умр. Деца: 1. Никола – р.1890г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., убит в Турската война 1913г. на 23г. 2. Севетка – р.1892г., с.Ракиловци, основно, ом.Тодор Васев Дренярски – р.1891г., с.Ракиловци 3. Петър – р.1895г., с.Ракиловци, основно, общ работник, ож.Варда Костадинова, с.Ракиловци 4. Райна – р.1901г., с.Ракиловци, основно, умряла като мома (от tbc) 5. Тимка – р.1903г., с.Ракиловци, основно, умряла като мома (от tbc) 6. Евда – р.1905г., с.Ракиловци, основно, умряла като мома (от tbc)

II – 2 – 1 Сем. Никола Стоименов (Щрапев) – р.1890г., умр.1913г. на 23г. + Малинка Спасева Пърльова – р.1888г., с.Ракиловци, неграм., умр.1968г. на 80г. Деца: 1. Христо (Ристе) – р.1911г., с.Ракиловци, основно, фурнаджия, пияница, умр.1972г. на 61г. 2. Йордан – р.1914г., с.Ракиловци, основно, миньор, майстор строител (малко яде, много работи), пенсионер II – 2 – 2 Сем. Севетка Стоименова – р.1892г., умр. + Тодор Васев Дренярски – р.1891г., с.Ракиловци, основно, шивач Деца: 1. Славка – р.1912г., с.Ракиловци, основно, ом.Аксе Зарев Чингенев – р.1910г., с.Ракиловци, основно, миньор, билкар, пенсионер 2. Райчо – р.1914г., с.Ракиловци, прогимн., работник, ж.София II – 2 – 3 Сем. Петър Стоименов – р.1895г., умр. + Варда Костадинова Гълъбова – р.1898г., с.Ракиловци, основно, умр. Деца: бездетни

II – 2 – 1 – 1 Сем. Христо Николов Щрапев – р.1911г., умр.1972г. на 81г. + Цанка Милен Мицева – р.1917г., с.Ракиловци, основно Деца: 1. Никола – р.1938г., с.Ракиловци, прогимн., работник Кремиковци 2. Димитър – р.1943г., с.Ракиловци, прогимн., шофьор 3. Маргарита – р.1947г., с.Ракиловци, ср.гимн., ом.Златко Методиев, с.Княжево II – 2 – 1 – 2 Сем. Йордан Николов Щрапев – р.1914г. + 1. Вита Стоянчова Гьорева – р.1918г., с.Ракиловци, основно, умр.1951г. на 33г. 2. Станка Петрова – р.1919г., с.Вранястена Деца: От Вита 1. Райна – р.1938г., с.Ракиловци, прогимн., ом. 2. Севда – р.1941г., с.Ракиловци, прогимн., ом. 3. Кирил – р.1943г., с.Ракиловци, прогимн. 4. Георги – р.1948г., с.Ракиловци, прогимн. От Станка 5. Тодор – р.1953г., с.Ракиловци, прогимн., висше иконом., стоковед

II – 2 – 1 – 1 – 1 Сем. Никола Христов – р.1938г. + Станка Сергиева – р.1939г., с.Косача, основно Деца: 1. Александър – р.1958г., гр.Темелково II – 2 – 1 – 1 – 2 Сем. Димитър Христов – р.1943г. + Куна Никифорова – р.1943г., гр.Темелково, ср.гимн. Деца: 1. Люба – р.1968г., гр.Темелково 2. Нела – р.1970г., гр.Темелково 3. Светла – р.1972г., гр.Темелково II – 2 – 1 – 1 – 3 Сем. Маргарита Христова – р.1947г. + Златко Методиев, с.Княжево Деца: 1. Методи – р.1964г., с.Княжево 2. Снежана – р.1967г., с.Княжево

Фам. Дине Терзийски

Основател на тази фамилия е Дине Терзийски.

III. Сем. Дине Терзийски + Деца: 1. Яне (Деди) – с.Ракиловци, неграм., зем.стоп., халваджия, умр. след 1915г. 2. Нако – с.Ракиловци, неграм., работник, умр. след 1915г. 3. Русена – с.Ракиловци, неграм., ом. в с.Лобош

III – 1 Сем. Яне Динев Терзийски + Донка от с.Сирищник Деца: 1. Христо – с.Ракиловци, основно, болнич.санитар Ал.бол.София, умр. 2. Петрунка – с.Ракиловци, неграм., ом. в с.Пчелинци 3. Велика – с.Ракиловци, основно, ом.Толфан Стоев, с.Ракиловци

III – 1 – 1 Сем. Христо Янев Терзийски + Пелка Никова Гьорева от с.Ракиловци Деца: 1. Цвета – с.Ракиловци, основно, ом. 2. Васа – с.Ракиловци, основно, ом. 3. Лефтера – с.Ракиловци, основно, ом. 4. Първа – с.Ракиловци, основно III – 1 – 2 Сем. Петрунка Янева Терзийска + в с.Пчелинци Деца: III – 1 – 3 Сем. Велика Янева – р.1894г., умр. + Толфан Стоев – р.1891г., с.Ракиловци, основно, умр. Деца: 1. Огнян – р.1911г., с.Ракиловци, висше, стр.инж., София 2. Цветанка – р.1914г., с.Ракиловци, осн., ом. 1. Петко Ленков, с.Михаилово 2. Анчев от София 3. Кирил – р.1917г., с.Ракиловци, висше, стр.инж., София 4. Наум – р.1919г., с.Ракиловци, висше, стр.инж., София, умр.1977г. на 58г. 5. Георги – р.1923г., с.Ракиловци, висше, електроинж., ж.София 6. Дора – р.1925г., с.Ракиловци, ср.гимн., касиер XIV поликл., София

III – 2 Сем. Нако Динев Терзийски, умр. + Алисенка Милева, с.Ракиловци Деца: 1. Харизена – р.1893г., с.Ракиловци, неграм., умряла като мома (от tbc) 2. Славена – р.1895г., с.Ракиловци, основно, умряла като мома (от tbc) 3. Пенка – р.1898г., с.Ракиловци, основно, умряла като мома (от tbc) 4. Михал Миял) – р.1900г., с.Ракиловци, основно, мързелив (нищо не работи), смахнат, умр.1980г. на80г.

III – 2 – 4 Сем. Михал Наков – р.1900г. + Деца: 1. 2.

34. Род Тренчови (Тончеви) Фам. Коте Тончев (сведенията са дадени от Анани Котев Тончев – 22.VIII.1978г.)

Основател на този ред е Тренчо. Той имал дъщеря Цвета. За нея взел като домозет Тончо Здравков от с.Ракиловци.

Сем.Тончо Здравков – 1856г., с.Ракиловци, неграм., зем.стоп., умр.1922г. на 66г. + Цвета Тренчова – р.1852г., неграм., умр.1926г. на 74г. Деца: 1. Коте – р.1861г., с.Ракиловци, самоук, зем.стоп., майстор строител, кмет, чете без очила до умиране, умр.1960г. на 93г. 2. Яне – р.1873г., с.Ракиловци, неграм., зем.стоп., майстор строител, умр.1948г. на 65г. 3. Милан – р.1875г., с.Ракиловци, грамотен, зем.стоп., умр.1957г. на 82г. 4. Таско – р.1877г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., умр.1928г. на 51г. 5. Иван – р.1879г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., умр.1969г. на 90г., убит от камион в с.Върба

I. Сем. Коте Тончов – 1871г. + Зорка Тенева – р.1872г., с.Лобош, умр. Деца: 1. Анани – р.1894г., с.Ракиловци, основно, ковач – София, ковач – с.Ракиловци, умр.1980г. на 86г. 2. Гева – р.1896г., с.Ракиловци, неграм., ом.Методи Алексов Ранов – р.1896г., с.Ракиловци, умр.1953г. на 57г. 3. Илия – р.1898г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., умр.1965г. на 67г. 4. Спасе – р.1900г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., ковач – тенекиджия СОфия, умр.1974г. на 47г. 5. Димитър (Митко) – р.1912г., с.Ракиловци, прогимн., зем.стоп., счетоводител ДЗС, пенсионер, умр.1980г. на 68г.

I – 1 Сем. Анани Котев – 1894г., умр.1980г. на 86г. + Еленка Антова – р.1895г., с.Ковачевци, основно, умр.1985г. на 92г. Деца: 1. Мирчо – р.1923г., с.Ракиловци, прогим., глух, ж.Перник 2. Юлка – р.1928г., с.Ракиловци, ср.гимн., ом.Никола Ив.Кривошиин – р.1927г., с.Ракиловци I – 2 Сем. Гева Котева – 1896г. + 1. Методи Алексов Ранов – р.1896г., с.Ракиловци, умр.1953г. на 57г. 2. Стоил от с.Раковец Деца: От Методи 1. Еленка – р.1920г., с.Ракиловци, основно, ом.Иван Василев, с.Драгичево, основно 2. Стоянка – р.1925г., с.Ракиловци, неграм., ом.Първан Богданов, с.Драгичево, основно 3. Роза – р.1927г., с.Ракиловци, основно, ом.Йордан от София, основно 4. Георги – р.1930г., с.Ракиловци, прогимн., миньор в с.Жабляно, зем.стоп., пенсионер От Стоил 5. Василка – р.1934г., с.Ракиловци, основно, ом. I – 3 Сем. Илия Котев – 1898г., умр.1965г. на 67г. + Параскева Хр.Колева – р.1897г., с.Ракиловци, умр.1976г. на 79г. Деца: 1. Стоян – с.Ракиловци, прогимн., зем.стоп. 2. Крум – с.Ракиловци, прогимн. 3. Славка – с.Ракиловци, прогимн., ом. I – 4 Сем. Спас Котев – 1900г., умр.1974г. на 74г. + Катинка Стоилова от с.Сирищник, основно Деца: 1. Мара – София 2. Иванка – София 3. Стефка – София I – 5 Сем. Димитър Котев – 1912г., умр.1980г. на 68г. + Стоянка Таскова Мицева – р.1912г., с.Ракиловци, основно Деца: 1. Драга – р.1931г., с.Ракиловци, прогим., ом.Рангел Владимиров, с.Косача, ж.гр.Темелково 2. Тодор – р.1933г., с.Ракиловци, ср.гимн. + 2г.иконом., преселил се в София

I – 1 – 1 Сем. Мирчо Ананиев – 1923г. + Деца: 1. I – 1 – 2 Сем. Юлка Ананиева – 1928г. + Никола Ив.Кривошиин – р.1927г., с.Ракиловци Деца: 1. Христо – с.Ракиловци, ср.гимн. + курс, шофьор, София

I – 2 – 1 Сем. Еленка (Гевина) Методиева – 1920г. + Иван Василев, с.Драгичево, основно Деца: бездетни I – 2 – 2 Сем. Стоянка (Гевина) Методиева – 1925г. + Първан Богданов, с.Драгичево, основно Деца: 1. Йордан – р.1942г., с.Драгичево 2. Лиляна – р.1950г., с.Драгичево I – 2 – 3 Сем. Роза (Гевина) Методиева – 1927г. + Йордан от София, основно Деца: 1. Тодора (Дора) – р.1950г., София I – 2 – 4 Сем. Георги (Гевин) Методиев – 1930г. + Станка Алексова Гьорева, с.Ракиловци Деца: 1. Райна – р.1948г., с.Ракиловци, ср.гимн., ом. 2. Методи – р.1950г., с.Ракиловци, ср.техн., тракторист, гр.Ямбол 3. Иван – р.1952г., с.Ракиловци, прогимн., шофьор

I – 3 – 1 Сем. Стоян Илиев + Стойкя от с.Г.Врабча Деца: I – 3 – 3 Сем. Славка Илиева + в с.Косача Деца:

I – 4 – 1 Сем. Мара Спасова + Деца: I – 4 – 2 Сем. Иванка Спасова + Деца: I – 4 – 3 Сем. Стефка Спасова + Деца:

I – 5 – 1 Сем. Драга Миткова – 1931г. + Рангел Владимиров, с.Косача, ж.гр.Темелково Деца: 1. Емил – р.1955г., гр.Темелково, ср.техн., шофьор 2. Валентин – р.1958г., гр.Темелково, ср.техн., шофьор I – 5 – 2 Сем. Тодор Митков – 1933г. + Цветанка Стоилова – р.1930г., с.Гълъбник, основно, хигиенистка Деца: 1. Витка – р.1952г., София, ср.гимн., болнична лаборантка 2. Димитър – р.1955г., София, 8 кл., шофьор

II. Сем. Яне Тончов – р.1873г., умр.1952г. на 79г. + Магдена Никова Терзийски – р.1874г., с.Ракиловци, умр.1940г. на 66г., неграм. Деца: 1. Митра – р.1898г., с.Ракиловци, основно, ом.Христо Стоименов от с.Светля 2. Цветко – р.1900г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., работник, умр.1976г. на 76г. 3. Симеон – р.1903г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., работник, пенсионер, умр.17.IV.1983г. на 80г. 4. Манол – р.1906г., с.Ракиловци, ср.гимн., артист – София, умр.1979г. на 73г. 5. Кефира – р.1908г., с.Ракиловци, основно, ом.Георги от с.Сирищник 6. Кирил – р.1912г., с.Ракиловци, прогимн., зем.стоп., шивач, умр.1983г. на 71г.

II – 1 Сем. Митра Янева – р.1898г., умр.1976г. на 76г. + Христо Стоименов от с.Светля Деца: 1. Севка – с.Светля 2. Верка – с.Светля, неграм., саката, неомъжена 3. Богдан – с.Светля 4. Асен – с.Светля II – 2 Сем. Цветко Янев – р.1900г., умр.1976г. на 76г. + Васка Младенова – р.1898г., с.Лобош, умр.1976г. на 78г. (умрели в един ден) Деца: 1. Тинка – с.Ракиловци, основно, ом.Крум от с.Дебелилак 2. Димитрена – с.Ракиловци, основно, ом.Васил от с.Ц.Гора 3. Магдалена – с.Ракиловци, основно, ом.Костадин от с.Върба 4. Лалка – с.Ракиловци, основно, ом.Цветан Зарев Чингенев от с.Ракиловци 5. Йордан – с.Ракиловци, прогимн., ож.Богдана Сергиева от с.Сирищник II – 3 Сем. Симеон Янев – р.1903г. + 1. Калина Николова – р.1901г., с.Пчелинци, неграм., умр.1962г. 2. Катерина Зарева Иванова от с.Дебелилак, умр.1978г. Деца: 1. Даринка – р.1927г., с.Ракиловци, основно, ом.Петър Георги Бусев – р.1928г., с.Ракиловци, прогимн. 2. Методи – р.1930г., с.Ракиловци, основно, ож.Анка от с.Церово, Софийско 3. Петър – р.1935г., с.Ракиловци, прогимн., ож.Стамена Найденова Пудева, с.Ракиловци, основно II – 4 Сем. Манол Янев – р.1906г., умр.1979г. на 73г. + Пенка от Кюстендилско Деца: 1. Любен – София II – 5 Сем. Кефира Янева – р.1908г. + Георги от с.Сирищник, ж.с.Бяла вода Деца: 1. 2. 3. 4. 5. II – 6 Сем. Кирил Янев – р.1912г., умр.1983г. на 71г. + Вита Владимир Галева – р.1915г., с.Ракиловци, умр.1982г. на 67г. Деца: 1. Станка – р.1939г., с.Ракиловци, прогимн., ом. 2. Иван – р.1942г., с.Ракиловци, прогимн., тракторист, ж.с.Ковачевци

III. Сем. Милан Тончов – р.1975г., умр.1957г. на 82г. + 1. Лоза Манова Чингенева, с.Ракиловци 2. Евгена от с.Сирищник Деца: От Лоза 1. Евда – р.1905г., с.Ракиловци, основно, ом. 2. Боян – р.1907г., с.Ракиловци, прогимн. От Евгена 3. Стоил – р.1914г., с.Ракиловци, прогимн.

III – 1 Сем. Евда Миланова – р.1905г. + Симеон Хр.Стоянов, с.Ракиловци, прогимн. Деца: III – 2 Сем. Боян Миланов – р.1907г. + Йорданка Димитрова – р.1908г., с.Сирищник, основно Деца: 1. Борислав – р.1931г., с.Ракиловци, висше, инж.леяр, гр.Перник 2. Богдана – р.1934г., с.Ракиловци, ср.гимн., ж.гр.Перник 3. Елена – р.1941г., с.Ракиловци, ср.гимн., ж.гр.Перник III – 3 Сем. Стоил Миланов – р.1914г. + Делка Стоянова – р.1912г., с.Бистрица, Софийско, прогимн., умр.1982г. на 70г. Деца: 1. Симеон – р.1943г., с.Ракиловци, ср.гимн. 2. Ангелина – р.1946г., с.Ракиловци, ср.гимн.

IV. Сем. Таско Тончов – р.1977г., умр. + Магдалена Минева Кривошина, с.Ракиловци, умр. Деца: 1. Стоянка – р.1912г., с.Ракиловци, основно, умр.1990г. на 78г. 2. Катинка – р.1913г., с.Ракиловци, основно, ом.Никола от Сев.България

IV – 2 Сем. Катинка Таскова – р.1913г. + Никола от Сев.България Деца: бездетни

V. Сем. Иван Тончов – р.1879г., умр.1969г. на 90г. + 1. Ена Митева Борова – р.1891г., с.Ракиловци, неграм., умр.1920г. на 29г. 2. Лиса от с.Ковачевци, умр.1927г. 3. от с.Върба Деца: От Ена 1. Асен – р.1910г., с.Ракиловци, основно, миньор, пенсионер 2. Йорданка – р.1915г., с.Ракиловци, основно, ом.Кирил Михаилов – р.1912г., София, основно 3. Цветанка – р.1918г., с.Ракиловци, основно, шивачка, ом.Владимир Стоименов Пешев – р.1912г., с.Жилинци, Кюстендилско, шивач От Лиса 4. Димитър (Мице) – р.1925г., с.Ракиловци, прогимн., готвач София (ловния парк) 5. Йордан – р.1926г., с.Ракиловци, прогимн., ж.п.работник, убит при ж.п.маневра

V – 1 Сем. Асен Ив. Тончов – р.1910г. + Евда Стефанова Гьорева – р.1910г., с.Ракиловци, осн. Деца: 1. Станимир – р.1939г., с.Ракиловци, прогимн., ватман София 2. Йордан – р.1942г., с.Ракиловци, ср.гимн., ел.техник Варна 3. Димитър – р.1946г., с.Ракиловци 4. Виктория – р.1947г., с.Ракиловци, ср.гимн., машинопистка комбината гр.Радомир V – 2 Сем. Йорданка Ив. Тончова – р.1915г. + Кирил Михаилов – р.1912г., София, основно Деца: 1. Тодор – р.1942г., София, прогимн., цирков акробат София 2. Ангелина – р.1947г., София, полувисше иконом. Техникум, работи в Родопа, София V – 3 Сем. Цветанка Ив. Тончова – р.1918г. + Владимир Стоименов Пешев – р.1912г., с.Жилинци, Кюстендилско, шивач Деца: 1. Веселина – р.1946г., София, прогимн., раб.шивачка V – 4 Сем. Димитър Ив. Тончов – р.1925г. + Деца: V – 5 Сем. Йордан Ив. Тончов – р.1926г. + Деца:

V – 3 – 1 Сем. Веселина Влад.Ст.Пешева – р.1946г. + Петър Николов Делчев – р.1940г., София Деца: 1. Валери – р.1962г., София, 10кл. техн.”Ернст Телман”, шофьор 2. Цветанка – р.1965г., уч-ка 6 кл.

Дядо Здравко (бащата на Тончо) е бил кмет (коджа башия) на село Ракиловци и съселяните му го наричали Зверко, защото се отнасял зверски към българите, които го толкова намразили, че той бил принуден да се изсели от Ракиловци и заедно с неговите братя и деца се засел в с.Лесковец, Пернишко. Разказал Анани Котев Тончов Здравков – 22.VIII.1978г.

35. Род Тупанджийски Фам. Тоне Тупанджията (сведенията за семейството на Стое Тонев Тупанджийски са дадени от Софка Темова – 14.VII.1978г.)

Родоначалник на този род е Тоне Тупанджийски, роден в с.Пещера, преселил се в с.Лобош, с после в с.Ракиловци. Той свирил на кемене и гайда, но най-често тупал на тупан (тъпан) на хорото в празник и на свадби. От това занятие получил името си този род.

Сем.Тоне Тупанджията + Магда Деца: 1. Стое – р.1872г., с.Ракиловци, грамотен самоук, бакалин, ловджия, майстор строител, умр.1966г. на 94г. 2. Кърле – р.1876г., с.Ракиловци, неграм., зем.стоп., шегаджия, умр.1948г. на 72г. 3. Груе – с.Ракиловци, неграм. 4. Пета – с.Ракиловци, неграм., ом. 5. Вида – с.Ракиловци, неграм., ом.Мите Радев Милев от с.Ракиловци 6. Васка – с.Ракиловци, неграм., ом.Салтърко Янев Панев от с.Ракиловци

I. Сем. Стое Тонев – р.1872г., умр.1966г. на 94г. + Дота Тасова Динкова – р.1877г., с.Ракиловци, умр.1939г. на 84г. Деца: 1. Темелаки (Темо) – р.1886г., с.Ракиловци, стражар София - театъра, умр.1948г. на 62г. 2. Цветко (Цене) – р.1889г., с.Ракиловци, основно, майстор строител – дърводелец, умр.1971г. на 82г. 3. Георги (Гоше) – р.1892г., с.Ракиловци, основно, неженен, убит на фронт 1914г. на 22г. 4. Кина – р.1895г., с.Ракиловци, основно, ом.Тоно Бусев, с.Ракиловци, умр.1917г. от испанската болест 5. Анто – р.1901г., с.Ракиловци, основно, миньор, свири на кемене, ж.Перник, умр.1972г. на 71г. 6. Кирил – р.1903г., с.Ракиловци, основно, работник Перник, без една ръка, умр.1977г. на 74г. 7. Кона – р.1905г., с.Ракиловци, основно, ом. Стоимен Николов Лукарски – р.1903г., с.Лобош, умр.1973г. на 70г. II. Сем. Кърле Тонев – р.1876г., умр.1948г. на 72г. + 1. Магдалена Гонева – р.187 г., с.Ракиловци, неграм., сестра на Стоимен Гонев 2. Маша Пиндрачка Деца: 1. Гина – р.1893г., с.Ракиловци, основно, ом.Коле Стоимен Белилов, с.Ракиловци 2. Цвета – р.1898г., с.Ракиловци, основно, умрела като мома 1916г. на 18г. (от tbc) 3. Димитър – р.1900г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., работник, умр.1932г. на 33г. 4. Иван – р.1903г., с.Ракиловци, основно, ратай, умрира неженен 1931г. на 28г. (от tbc) III. Сем. Груе Тонев + 1. Стоименка Гьорева Кривошина от с.Ракиловци 2. от гр.Дупница Деца: От Стоименка: 4 живи и 2 умрели 1. Сова – р.1884г., с.Ракиловци, неграм., ом.Никола Тошев Грънчарски – 1878г., с.Сирищник 2. Евгена – р.1886г., с.Ракиловци, неграм., ом.Георги Радев от гр.Дупница 3. Цвета – р.1888г., с.Ракиловци, неграм., ом. в София 4. Пане – р.1890г., с.Ракиловци, неграм Вторият път се оженва в гр.Дупница, където му се ражда син Георги. Там завежда Евгена, Цвета и Пане. 5. Георги – 1894г., гр.Дупница IV. Сем. Пета Тонева + Деца: V. Сем. Вида Тонева, умр.1922г. + Мите Радев Милев, с.Ракиловци, умр. Деца: 1. Владимир (Ладе) – р.1896г., с.Ракиловци, основно, юноша убит от кон на Тодорица 1909г. 2. Христо – р.1898г., с.Ракиловци, основно, работни винен склад София, умр. 3. Райна – р.1901г., с.Ракиловци, основно, ом.Драгомир Давитков Миьов, с.Ракиловци, умр. 4. Александър – р.1903г., с.Ракиловци, основно, работник в София, умр. 5. Стана – р.1905г., с.Ракиловци, основно, ом. 6. Стоянчо – р.1908г., с.Ракиловци, основно, работник в София 7. Боян – р.1911г., с.Ракиловци, основно, работник в София VI. Сем. Васка Тонева – р.1877г., умр.1862г. на 85г. + Салтърко Янев Панев – р.1877г., с.Ракиловци, умр.1943г. на 66г. Деца: 1. Никола – р.1898г., с.Ракиловци, основно, шивач, ж. в гр.Радомир, умр.1977г. на 80г. 2. Димитър – р.1901г., с.Ракиловци, основно, шивач, ж. в гр.Радомир 3. Младен – р.1904г., с.Ракиловци, основно, шивач, ж. в гр.Радомир, умр.1982г. на 78г. 4. Павла – р.1906г., с.Ракиловци, основно, ом.Иван от с.Калище 5. Иван – р.1908г., с.Ракиловци, основно, стъкларски работник, ж.София 6. Райна – р.1910г., с.Ракиловци, основно, ом.Георги Бонев Дицев – р.1910г., с.Ракиловци 7. Венка– р.1912г., с.Ракиловци, основно, ом.Мирко Миленов Мицев – р.1911г., с.Ракиловци

I – 1 Сем. Темелаки Стоев – р.1886г., умр.1948г. на 62г. + Арсена Стоянова Соколова – р.1887г., с.Ракиловци, умр.1973г. на 86г. Деца: 1. Викенти – р.1909г., с.Ракиловци, прогимн., ж.п. служител (домакин), София 2. Софка – р.1914г., с.Ракиловци, основно, ом.Петър Мишов Чингенев – р.1914г., с.Ракиловци 3. Надежда – р.1918г., с.Ракиловци, основно, ом.Младен Лазаров – р.1916г., гр.Попово 4. Йордан – р.1921г., с.Ракиловци, прогимн., месар, София, умр.1977г. на 56г. I – 2 Сем. Цветко Стоев – р.1889г. + Стоименка Лекова – р.1891г., с.Калище, основно Деца: бездетни I – 4 Сем. Кина Стоева – р.1895г. + Тано Васев Бусев – р.1895г., с.Ракиловци, основно Наскоро след омъжеането умира 1917г. от испанската болест и няма деца. I – 5 Сем. Анто Стоев – р.1901г., умр.1972г. на 71г. + Наталия от гр.Перник Деца: 1. Нона – гр.Перник 2. Васил – гр.Перник 3. Светла – гр.Перник 4. Богдана – гр.Перник I – 6 Сем. Кирил Стоев – р.1903г., умр.1977г. на 74г. + Надежда Деца: 1. Георги – гр.Перник 2. Лиляна – гр.Перник I – 7 Сем. Кона Стоева – р.1901г., умр.1972г. на 71г. + Стоимен Николов Лукарски – р.1903г., с.Лобош, умр.1973г. на 70г. Деца: 1. Цонка – с.Лобош 2. Цветанка – с.Лобош 3. Рангел – с.Лобош 4. Стефан – с.Лобош 5. Методи – с.Лобош

I – 1 – 1 Сем. Викенти Темелакиев – р.1909г. + Мария Вангелова – р.18912г. от Македония, ж.София Деца: 1. Ангелина – р.1934г., София, ср.гимн. 2. Милка – р.1936г., София, ср.гимн. I – 1 – 2 Сем. Софка Темелакиева – р.1914г. + Петър Мишов Чингенев (Мишов) – р.1914г., с.Ракиловци, шивач, магазинер до 1978г. вкл., умр.1981г. на 66г. Деца: 1. Евдокия – р.1935г., София, ср.гимн., ом.Иван Павлев Колев – р.1926г., с.Ракиловци 2. Цветанка – р.1938г., София, ср.гимн., висше иконом., ом.Димитър – р.1938г., София I – 1 – 3 Сем. Надежда Темелакиева – р.1918г. + Младен Лазаров – р.1916г., гр.Попово, ср.гимн. Деца: 1. Здравка – р.1949г., гр.Радомир, висше иконом. I – 1 – 4 Сем. Йордан Темелакиев – р.1921г., умр.1977г. на 56г. + Вита Сотирова – р.1923г., София, ср.гимн. Деца: 1. Ели – р.1944г., София, ср.гимн., умр.1976г. на 32г.

II – 1 Сем. Гина Кърлева – р.1893г. + Коле Стоимен Белилов – р.1888г., с.Ракиловци, неграм. Деца: 1. Тодора – р.1921г., с.Ракиловци, основно, ом.Таско Първанов Петков – р.1936г., с.Ракиловци, основно 2. Пена – р.1923г., с.Ракиловци, основно, ом.Стефан Рулев, с.Студена 3. Велика – р.1926г., с.Ракиловци, основно, ом.Станимир, с.Врабча 4. Славка – р.1930г., с.Ракиловци, основно, ом.Георги Сергиев, с.Косача 5. Ана – р.1933г., с.Ракиловци, основно, ом.Никола Кирилов, с.Косача II – 3 Сем. Димитко Кърлев – р.1900г., умр.1932г. на 32г. + Магдалена – р.1898г., с.Косача, основно, , умр.1976г. на 78г. Деца: 1. Тодорка – р.1927г., с.Ракиловци, основно, ом.Димитър – р.1928г., с.Зидарци, Пернишко, прогимн. 2. Йордан – р.1929г., с.Ракиловци, ср.спец.пощенско, началник пощ.станция с.Ковачевци

II – 3 – 1 Сем. Тодорка Димиткова – р.1927г. + Димитър – р.1928г., с.Зидарци, Пернишко, прог. Деца: 1. Виолета – р.1956г., гр.Перник, полувисше – мед.сестра 2. Маргарита – р.1956г., гр.Перник, полувисше – мед.сестра II – 3 – 2 Сем. Йордан Димитков – р.1929г. + Елинка (Линчето) Николова Весина – р.1933г., с.Ковачевци, ср.телеграф.пощ. Деца: 1. Стефан – р.1955г., с.Ракиловци, ср.техн., ел.техник, ж.гр.Радомир 2. Димитър (Митко) – р.1960г., с.Ракиловци, ср.спец., автомонтьор

III – 1 Сем. Сова Груева – р.1884г. + Никола Тошев Грънчарски – 1878г., с.Сирищник Деца: 1. Велика – р.1916г., с.Сирищник, неграм. 2. Безистена – р.1918г., с. Сирищник, неграм. 3. Славе – р.1920г., с. Сирищник, основно 4. Кирил – р.1922г., с.Ракиловци, основно 5. Зана – 1925г., с.Ракиловци, прогимн. III – 2 Сем. Евгена Груева – р.1886г. + Георги Радев от гр.Дупница Деца: 1. Цвета – гр.Дупница 2. Василка – гр.Дупница, умр.1965г. 3. Кирил – гр.Дупница 4. Стоил – гр.Дупница III – 3 Сем. Цвета Груева – р.1888г. + от София Деца: 1. 2.

III – 1 – 1 Сем. Велика Николова Тошева – р.1916г. + Никола Павлов от с.Врабча Деца: 1. Мирко 2. Дата 3. Васил III – 1 – 2 Сем. Безистена Николова Тошева – р.1918г. + Илия Данаилов Деца: 1. Надежда III – 1 – 3 Сем. Славе Николов Тошев – р.1920г. + Иванка от с.Врабча Деца: 1. Цветанка 2. Софка III – 1 – 4 Сем. Кирил Николов Тошев – р.1922г. + Вита Райчова Борова – р.1927г., с.Ракиловци Деца: 1. Йорданка – р.1946г., с.Ракиловци, ср.гимн. 2. Асен – р.1951г., с.Ракиловци, ср.гимн. III – 1 – 5 Сем. Зана Николова Тошева – р.1925г. + Иван Янев – р.1919г., с.Ковачевци Деца: 1. Славе – р.1947г., с.Ковачевци, ср.гимн. 2. Катерина – р.1949г., с.Ковачевци, ср.гимн. 3. Емилия – р.1951г., с.Ковачевци, ср.гимн.

36. Род Цупарски Фам. Рангел Цупарски (сведенията са дадени от Димитър Рангелов – 26.XI.1978г.)

Имало един човек, който бил низък (тупарляк) и като ходил дзупал и от това родът му бил наречен “Цупарски”. Основатели на този род са Коте Гьошев и Гроздена, която е от родът Дупини в с.Радибош.

Сем. Коте Гьошев – р.1818г., с.Ракиловци, неграм., зем.стоп., умрел преди 1900г. + Гроздена Дупина – р.1830г., с.Радибош, неграм., умр.1921г. на 100г. Деца: 1. Дота – р.1859г., с.Ракиловци, неграм., умр.1935г. на 76г., ом.Ане Жабаро, с.Лобош 2. Рангел – р.1862г., с.Ракиловци, неграм., зем.стоп., умр.1960г. на 98г.

I. Сем. Рангел Котев – р.1862г., умр.1960г. на 98г. + 1. от с.Прибой 2. Стана Денева от с.Сирищник, умр.1912г. 3. Стана Тонева Бандачка от с.Ракиловци 4. Тренка Митова от с.Габрешевци, вдовица с две деца От първата жена няма деца Деца: От Стана Денева 1. Катена – р.1894г., с.Ракиловци, неграм., ом.Стоянчо Бонев от с.Ракиловци 2. Васка – р.1896г., с.Ракиловци, неграм., ом.Христо Митев от с.Ракиловци 3. Тасия – р.1898г., с.Ракиловци, неграм., ом.Александър Вабов от с.Прибой От Стана Бандачка 4. Димитър – р.1908г., с.Ракиловци, основно, миньор, зем.стоп., пенсионер, ж.с.Ракиловци, умр.1990г. на 82г. От Тренка 5. Георги (Гоше) – р.1921г., с.Ракиловци, прогимн., кръчмар, работник София 6. Цанка – р.1925г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Деян Георгиев Чингенев, с.Ракиловци

Общо Рангел Цупарски имал от три жени 6 родени и 9 доведени, общо 15 деца, но когато умрял, на погребението му присъствали само 4 деца: Катена, Димитър, Гоше и Цанка. Втората жена на Рангел Цупарски – Стана Тонева Бандачка се омъжвала три пъти, като имала от първия си мъж Христо Каладжийски от с.Сирищник 4 деца: Кирил, Евгена, Ерина и Асен, от втория си мъж Трене Апостолов от с.Ракиловци 3 деца: Митра, Керана и Георги и от третия си мъж Рангел Котев Цупарски от с.Ракиловци 1 дете: Димитър. Третата жена довела 2 деца: Еленка и Стоя.

I – 1 Сем. Катена Рангелова – р.1894г. + Стоянчо Бонев Ранов, с.Ракиловци, основно Деца: 1. Георги – р.1914г., с.Ракиловци, прогимн., ож.Зорка Йорданова Петкова, с.Ракиловци 2. Райна – р.1916г., с.Ракиловци, основно, ом.Стоян Николов Андреин от с.Сирищник 3. Йовка – р.1918г., с.Ракиловци, основно, ом.Симеон Христов Колев – р.1917г., с.Ракиловци 4. Тодор – р.1920г., с.Ракиловци, прогимн., ож. Кашинка от София 5. Йордан – р.1922г., с.Ракиловци, прогимн. 6. Крум – р.1924г., с.Ракиловци, прогимн., зем.стоп., ож.Стойка Андонова, с.Сирищник 7. Филка– р.1926г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Петър Владимиров Панев, с.Ракиловци I – 2 Сем. Васка Рангелова – р.1896г. + Христо Митев – р.1898г., с.Ракиловци, основно Деца: 1. Славка – с.Ракиловци, прогимн., ом. Страхил Стоичков от с.Лобош 2. Кина – с.Ракиловци, прогимн., ом. Найден от София 3. Тодорка – с.Ракиловци, прогимн., ом.Страхил от София I – 3 Сем. Тасия Рангелова – р.1898г. + Александър Вабов от с.Прибой Деца: 1. Кирил – с.Прибой, прогимн. 2. Златка – с.Прибой, прогимн. I – 4 Сем. Димитър Рангелов – р.1908г., умр.1990г. на 82г. + Сева Симеонова – р.1906г., с.Лобош, умр.1991г. на 85г. Деца: 1. Стамена – р.1931г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Васил Крумов – р.1932г., с.Рисник 2. Иван – р.1934г., с.Ракиловци, прогимн., умр.1982г. на 48г., ож.Дота Владимирова – р.1929г., с.Сирищник 3. Малинка – р.1946г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Симеон Димитров – р.1944г., Г.Баня I – 5 Сем. Георги (Гоше) Рангелов – р.1921г. + Радка Мишова Чингенева – р.1924г., с.Ракиловци Деца: 1. Елка – с.Ракиловци, ср.гимн. 2. Иванка – с.Ракиловци, ср.гимн. 3. Цветанка – с.Ракиловци, ср.търговско I – 6 Сем. Цанка Рангелова – р.1925г. + Деян Георгиев Чингенев – р.1924г., с.Ракиловци Деца: 1. Марика – р.19348г., с.Ракиловци

I – 4 – 1 Сем. Стамена Димитрова Цупарска – р.1931г. + Васил Крумов – р.1932г., с.Рисник Деца: 1. Параскева – р.1969г. I – 4 – 2 Сем. Иван Димитров Цупарски – р.1934г. + Дота Владимирова – р.1929г., с.Сирищник Деца: 1. Соня – р.1966г., с.Сирищник 2. Димитрена – р.1962г., с.Сирищник I – 4 – 3 Сем. Малинка Димитрова Цупарска – р.1946г. + Симеон Димитров – р.1944г., Г.Баня Деца: 1. Светла – р.1966г., Г.Баня, София 2. Стефанка – р.1974г., Г.Баня, София

I – 5 – 1 Сем. Елка Георгиева Цупарска + Цветан Тодоров от Ел.Пелин Деца: 1. Катерина 2. Радостина I – 5 – 2 Сем. Иванка Георгиева Цупарска + Иван Нестеров от с.Еловдол Деца: 1. Валентин 2. Емил I – 5 – 3 Сем. Цветанка Георгиева Цупарска + Тодор от Трънско Деца: 1. Георги 2. Мариана

37. Род Чаушки Фам. Цветко Марков (сведенията са дадени от Цветко Минев Табаков – 20.IX.1980г.)

Преселили се от с.Райчиновци, Бусилеградско преди освобождението ни от турското иго. Убили един гъркоман – търговец, ограбилим му парите и избягали в с.Лобош, а после (Цветко и Милен) се преселили в с.Ракиловци, а третият брат Илия останал да живее в с.Лобош. Родоначалник на този род е Марко Николов (името на жена му не се помни), който имал трима синове: Деца: 1. Цветко – р.1866г., с.Лобош, зем.стоп., търговец, умр.1919г. на 53г. 2. Милен – р.1868г., с.Лобош, зем.стоп., бакалин, умр.1932г. на 64г. 3. Илия – с.Лобош, зем.стоп., умр.

I. Сем. Цветко Марков – р.1866г. + Вена Митова – р.1866г., с.Калище, неграм., умр.1954г. на 88г. Деца: 1. Васка – р.1885г., с.Лобош, неграм., умр.1965г. на 80г., ом. 1. Иван Петрунов Бърдарски от с.Косача 2. Лесо Динков от с.Ракиловци 2. Лазар – р.1887г., с.Лобош, основно, зем.стоп., кръчмар, преселил се в София 1916г., умр.1976г. на 89г. 3. Борис – р.1896г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., мелничар, убит 1947г. на 51г. 4. Методи (Мице) – р.1902г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., убит при скарване от зет си Цветко Мине Табаков 5. Рилка – р.1905г., с.Ракиловци, основно, ом. Цветко Мине Табаков – р.1906г., с.Ракиловци

I – 1 Сем. Васка Цветкова – р.1885г. + 1. Иван Петрунов Бърдарски от с.Косача 2. Лесо Тасов Динков от с.Ракиловци Деца: От Иван 1. Зорка – р.1913г., с.Косача От Лесо 2. Иванка – р.1922г., с.Косача 3. Райко – р.1925г., с.Косача I – 2 Сем. Лазар Цветков – р.1887г., умр.1976г. на 89г. + Павла Иванова Вецина– р.1866г., с.Калище, неграм., умр.1954г. на 88г. Деца: 1. Райчо – р.1908г., с.Ракиловци, ср.техн., ож.Еленка от Македония 2. Йордан – р.1910г., с.Ракиловци, прогимн., ож.Славка от София 3. Орсанда – р.1912г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Любен Тасев от София 4. Иван – р.1914г., с.Ракиловци, ср.техн., ож.Цветанка от София I – 3 Сем. Борис Цветков – р.1896г., умр.1947г. на 51г. + Фроса Стоянова Комитска – р.1885г., с.Ковачевци, основно, умр. Деца: 1. Цана – р.1916г., с.Ковачевци, основно, ритната от кон и умряла 2. Драган – р.1918г., с.Ковачевци, висше иконом. 3. Симеон – р.1920г., с.Ковачевци, висше математика 4. Ветка – р.1922г., с. Ковачевци, основно, ом. 5. Венка – р.1924г., с.Ковачевци, умр. 6. Любомир – р.1926г., с.Ковачевци, прогимн., ож. 7. Йорданка – р.1930г., с.Ковачевци, прогимн., ом. Иле Владов Анг. Соколов – р.1921г., с.Ракиловци 8. Цветко – р.1933г., с.Ковачевци, прогимн., ож. 9. Лазар – р.1935г., с.Ковачевци, прогимн., ож. I – 4 Сем. Методи Цветков – р.1902г., умр.1941г. на 39г. + Фроса Богданова – р.1904г., с.Ковачевци, основно Деца: 1. Лидия – р.1925г., с.Ковачевци, прогимн., ом. 2. Богомил – р.1928г., с. Ковачевци, прогимн. 3. Йоана – р.1930г., с. Ковачевци, прогимн., ом. 4. Здравка – р.1932г., с. Ковачевци, прогимн., ом. 5. Кирил – р.1935г., с.Ковачевци, прогимн. I – 5 Сем. Рилка Цветкова – р.1905г. + Цветко Минев Табаков – р.1906г., с.Ракиловци, прогимн. Деца: 1. Людмил – р.1935г., с.Ракиловци, прогимн., монтьор ДМЗ, миньор, ж.Перник 2. Райко – р.1937г., с.Ракиловци, ср.спец., шофьор нарейс, ж.София 3. Василка – р.1940г., с.Ракиловци, основно, ом.Арсо Кирилов, с.Кошарево, шофьор 4. Стефанка – р.1942г., с.Ракиловци, ср.гимн., мед.сестра в Пирогов, София, ом.Кирил Добранов, с.Мърчево, Михайловградско

II. Сем. Милен Марков – р.1868г., умр.1932г. на 64г. + Мария Тренева Терзийска – р.1867г., с.Ракиловци, неграм., умр. Деца: 1. Александър – р.1893г., с.Ракиловци, основно, службогонец, София, умр. 2. Фроса – р.1897г., с.Ракиловци, основно, ом.Толфан Николов Мицев – 1897г., с.Ракиловци, умр. 3. Тодорка – р.1900г., с.Ракиловци, основно, ом. 4. Северинка – р.1909г., с.Ракиловци, ср.гимн., учителка по френски в гр.Перник, неом

II – 1 Сем. Александър Миленов – р.1893г., умр. + Гиша Испиридонова Дренярска – р.1893г., с.Ракиловци, основно, умр. Деца: 1. Боян – с.Ракиловци 2. Лозан – с.Ракиловци 3. Стоил – с.Ракиловци 4. Драга – с.Ракиловци 5. Марика – с.Ракиловци II – 2 Сем. Фроса Миленова – р.1897г., умр.1978г. на 81г. + Толфан Николов Мицев – 1897г., с.Ракиловци, умр. Деца: 1. Първан – р.1919г., София, ср.незав.гимн.

38. Род Чингеневи (от род Клашненкови) Фам. Мано Петрунов Сем. Васе Манов (сведенията са дадени от Пеко Мишов и Стоянка Пудева – 4.III.1978г.)

Днешният род Чингеневи произхожда от родът Клашненкови.

Случка от живота на Мано Петрунов

Още преди освобождението на България от турско иго, фамилията на Мано Петрунов е получила прякора Чингеневи от следния случай: Турски събирач на данъци идвал в село Ракиловци и в присъствието на кмета викал един по един българите да си плащат дължимия данък. Викнал и Мано Петрунов, но той отказва да плаща, защото нямал пари. След неколкократни откази, турския бирник заповядва да затворят Мано в една кочина да пренощува и на другия ден пак го викат да си плаща данъка, но той пак отказва. Наказанието в кочината се повторило още една-две нощи, но Мано продължава упорито да отказва да плаща, защото нямал пари. Тогава турчина вдигнал ръце от Мано и му казал че е Мано Чингенето и го пуска. Разбира се това освобождаване станало, защото един друг българин (кръчмар) платил данъка вместо Мано. После този кръчмар си поискал парите от Мано, който му се извинил, че имал пари, но не искал да помага на турската власт и върнал парите на човека. От този случай фамилията на Мано Петрунов получила просвището Чингенев. Родоначалник на родът Чингеневи е Петрун Илиев, който е брат на Костадин Илиев – родоначалник на родът Клашненкови. Петрун Илиев имал синове Мано и Гоне, и дъщери Бона – омъжена в с.Врабча и Стана омъжена в с.Жабляно за Миялко.

I. Сем. Мано Петрунов + Цвета от с.Дебелилак Деца: 1. Васе – р.1865г., с.Ракиловци, неграм., зем.стоп., умр.1937г. на 72г. 2. Рангел – р.1867г., с.Ракиловци, неграм., зем.стоп., умр.1940г. на 73г. 3. Георги – р.1869г., с.Ракиловци, неграм., зем.стоп. (обичал да краде), умр.1936г. на 67г. 4. Достена – р.1871г., с.Ракиловци, неграм., ом. в с.Поцърненци 5. Зана – р.1874г., с.Ракиловци, неграм., ом. в с.Сирищник 6. Лоза – р.1877г., с.Ракиловци, неграм., ом. Милан Тончов Тренчов, с.Ракиловци

I – 1 Сем. Васе Манов – р.1865г., умр.1937г. на 72г. + Дона от с.Егълница Деца: 1. Мара – р.1882г., с.Ракиловци, неграм., умр., ом. Станимир Тренев Терзийски, с.Ракиловци 2. Величко – р.1884г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., умр.1936г. на 52г. 3. Люба – р.1886г., с.Ракиловци, неграм., ом. 1. Георги Иванов Донкин, с.Ракиловци 2. Николаки Вучков, с.Сирищник 4. Михаил (Мишо) – р.1888г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., кръчмар, умр.1942г. на 54г. 5. Фроса – р.1890г., с.Ракиловци, основно, ом. Драгомир Кръстов Петрунов – р.1888г., с.Ракиловци, умр.1961г. на 73г. I – 2 Сем. Рангел Манов – р.1867г., умр.1940г. на 73г. + Стана Стоянова Газибарова, с.Сирищник Деца: 1. Заре – р.1891г., с.Ракиловци, основно, земстоп., умр.1974г. на 83г. 2. Лазар (Лазо) – р.1897г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., фурбаджия, умр.1966г. на 69г. I – 3 Сем. Георги Манов – р.1869г. + 1. Стоянка Миялкова Люспова от с.Ракиловци 2. Дата жена на Ладе от Петковите, вдовица Деца: 1. Господин – р.1900г., с.Ракиловци, основно, миньор, зем.стоп., пенсионер, умр. 2. Стоянка – р. 1902г., с.Ракиловци, основно, ом.Анани от с.Сирищник 3. Серги – р. 1904г., с.Ракиловци, основно, умр., ж.София 4. Димитър – р. 1906г., с.Ракиловци, основно, оженен за стана от с.Сирищник 5. Петър – р. 1908г., с.Ракиловци, основно, оженен за Севетка Хр.Колева – р.1911г., с.Ракиловци 6. Ракина – р. 1910г., с.Ракиловци, неграм., неомъжена Природни: 7. Младен – р.1920г., с.Ракиловци, прогимн., ож. Надежда Асенова Шаркова, умр.1969г. на 49г. 8. Мария – р.1922г., с.Ракиловци, прогимн., ом. в с.Пчелинци 9. Деян – р.1925г., с.Ракиловци, прогимн., ож. Цанка Рангел Цупарска, с.Ракиловци

I – 1 – 1 Сем. Мара Васева – р.1882г., умр. + Станимир Тренев Терзийски – р.1881г., с.Ракиловци, умр. Деца: 1. Василко – р.1900г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., кмет, стражар, пенсионер, умр.1980г. на 80г. 2. Йордан – р.1903г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., миньор, пенсионер 3. Славка – р.1905г., с.Ракиловци, основно, ом.Боре Цв. Пърльов – р.1908г., с.Ракиловци, умр.1966г. на 58г. 4. Райка – р.1907г., с.Ракиловци, основно, ом.Генчо Гигов Миьов, с.Ракиловци 5. Филка – р.1909г., с.Ракиловци, основно, ом.Игнат от с.Негованци 6. Цветанка – р.1912г., с.Ракиловци, основно, ом. от с.Княжево 7. Стоянка – р.1915г., с.Ракиловци, основно, ом. Стефан от с.Дебелилак I – 1 – 2 Сем. Величко Васев – р.1884г., умр.1936г. на 52г. + Лена Душкина – р.1885г., с.Сирищник, неграм., умр.1962г. на 77г. Деца: 1. Първан – р.1908г., с.Ракиловци, прогимн., ватман, зем.стоп., пчелар, овчар, умр.1992г. на 84г. 2. Огнян – р.1912г., с.Ракиловци, основно, ратай, овчар, умира като юноша 3. Серги – р.1914г., с.Ракиловци, основно, ратай, овчар, умира като юноша 4. Лада – р.1918г., с.Ракиловци, неграм., ом.Димитър от с.Мурено I – 1 – 3 Сем. Люба Васева – р.1886г., умр. + 1. Георги Иванов Донкин, с.Ракиловци 2. Николаки Вучков, с.Сирищник Деца: От Георги 1. От Николаки 2. Богданка 3. Марика I – 1 – 4 Сем. Михаил (Мишо) Васев – р.1888г., умр.1942г. на 54г. + 1. Евда Спасева Пърльова – р.1885г., с.Ракиловци 2. Йова Митева Кривошина – р.1888г., с.Ракиловци, умр.1965г. на 77г. Деца: От Евда 1. Райчо – р.1909г., с.Ракиловци, прогимн., зем.стоп., тенекиджия, магазинер 2. Цветанка – р.1912г., с.Ракиловци, основно, ом.Иван Бабов – р.1911г., с.Сирищник 3. Петър (Пеко) – р.1914г., с.Ракиловци, прогимн., шивач, кмет, магазинер 4. Методи – р.1916г., с.Ракиловци, прогимн., зем.стоп., работник От Йова 5. Ставре – р.1926г., с.Ракиловци, ср.гимн., касиер, осъден на смърт за кражба на голяма сума пари 1952г. на 26г. 6. Драга – р.1922г., с.Ракиловци, прогимн., умр.1981г. на 69г., ом.Цветан – р.1920г., София, умр.1978г. на 58г. 7. Радка – р.1924г., с.Ракиловци, прогимн., умр.1988г. на 64г., ом.Гоше Рангелов Цупарски – р.1921г., с.Ракиловци 8. Руска – р.1926г., с.Ракиловци, прогимн., умр.1991г. на 65г., ом.Борис Мирчов Стоев – р.1923г., с.Ракиловци I – 1 – 5 Сем. Фроса Васева – р.1890г., умр.1971г. на 81г. + Драгомир Кръстов Петрунов – р.1888г., с.Ракиловци, умр.1961г. на 73г. Деца: 1. Цветанка – р.1915г., с.Ракиловци, основно, умр.1980г. на 65г., ом.Първан Миланов, с.Сирищник 2. Горан – р.1919г., с.Ракиловци, прогимн., готвач – рестор. София, ож.Нона Георгиева, с.Сполен, Пирдопско 3. Стефан – р.1920г., с.Ракиловци, прогимн., готвач – рестор. София, ож.Калина Стойкова, с.Григор, Ел.Пелин 4. Олга – р.1923г., с.Ракиловци, основно, ом.Васил Илиев Кривошиев, с.Ракиловци 5. Еленка – р.1926г., с.Ракиловци, основно, ом.Моско Ангелов Илиев, с.Орловец, В.Търново 6. Вергил – р.1932г., с.Ракиловци, пргимн., ож.Снежа Петрова, с.Витаново, Пернишко

I – 1 – 2 – 1 Сем. Първан Величков – р.1908г., умр.1992г. на 84г. + Стоянка Стоилова Воденичарска – р.1910г., с.Ковачевци, основно, умр.1993г. на 83г. Деца: 1. Иван – р.1930г., с.Ракиловци, ср.гимн., пожар.командир, умр. 2. Виолета – р.1938г., с.Ракиловци, ср.гимн., учителка, ж.София 3. Георги (Гошо) – р.1945г., с.Ракиловци, прогимн. + курс за шофьор, ж.София I – 1 – 2 – 4 Сем. Лада Величкова – р.1918г. + Димитър от с.Мурено Деца: бездетни

I – 1 – 4 – 1 Сем. Райчо Мишов – р.1909г. + Славка Коцева Мемчурска – р.1917г., с.Ракиловци Деца: 1. Виктория (Вита) – р.1936г., с.Ракиловци, основно, ом. 1. Петър Стоянов, с.Лобош, умр.1961г., син Тодор – р.1958г. 2. Павел Лозанов, гр.Перник, син Валентин – р.1965г. 2. Стоян – р.1939г., с.Ракиловци, основно, ож.Джуна Валева, с.Жабляно, деца: 1.Румен – р.1965г., 2. Аделина – р.1971г. 3. Димитрена – р.1942г., с.Ракиловци, основно, ом.Димитър Стамболийски, с.Дивля, деца: 1. Василка – р.1960г., студентка, 2. Емил 4. Васил – р.1946г., с.Ракиловци, ср.иконом., плановик АПК, неженен 5. Иван – р.1948г., с.Ракиловци, проф.техн., домакин АПК, неженен I – 1 – 4 – 3 Сем. Петър Мишов – р.1914г., умр.1981г. + Софка Текова Тупанджийска – р.1914г., с.Ракиловци, основно Деца: 1. Евдокия – р.1935г., София, ср.гимн., ом.Иван Павлев Колев – р.1926г., с.Ракиловци 2. Цветанка – р.1938г., София, ср.гимн., висше иконом., ом.Димитър – р.1938г., София I – 1 – 4 – 5 Сем. Методи Мишов – р.1916г., умр.1980г. + Драга Тасева Пудева, с.Ракиловци, основно Деца: 1. Тимка – с.Ракиловци, прогимн., ом. Георги Козаро, гр.Перник 2. Михаил – с.Ракиловци, прогимн., ож. Вера от гр.Михайловград

I – 2 – 1 Сем. Заре Рангелов – р.1891г., умр.1974г. на 89г. + София (Сова) Йовева – р.1889г. с.Жабляно, неграм., умр.1983г. на 93г. Деца: 1. Аксе – р.1910г., с.Ракиловци, основно, миньор, пенсионер, билкар, ож. Славка Тодорова – р.1912г., с.Ракиловци, основно, умр.1982г. на 70г. 2. Васка – р.1912г., с.Ракиловци, основно, ом. Йордан Петков от с.Ракиловци 3. Владо (Ладе) – р.1913г., с.Ракиловци, основно, мелничар, бригадир, отговорник на казани, умр.1991г. на 78г., ож. Рилка Сотирова – р.1915г., с.Смировдол, умр.1964г. на 49г. 4. Филка – р.1915г., с.Ракиловци, основно, ом.Васил – р.1914г., с.Тавеличево, ж.Перник, умр.1975г. на 61г. 5. Цветан – р.1917г., с.Ракиловци, основно, ож. Лалка Цветкова Тончова, с.Ракиловци 6. Тодор – р.1920г., с.Ракиловци, основно, ож. Верка от с.Смировдол I – 2 – 2 Сем. Лазар Рангелов – р.1897г., умр.1966г. на 70г. + Кремена Никова Петкова – р.1900г. с.Ракиловци, основно, умр. Деца: 1. Ренгия – с.Ракиловци, основно, ом.Йордан Павлов от с.Сирищник 2. Горан – с.Ракиловци, прогимн., ож.Николина от с.Прибой 3. Стоянка – с.Ракиловци, основно, ом.Стоян Лазаров от с.Драгичево

I – 2 – 1 – 1 Сем. Аксе Зарев – р.1910г. + Славка Тодорова Дренярска – р.1912г., с.Ракиловци, основно, умр.1982г. на 70г. Деца: 1. Мирко – р.1935г., с.Ракиловци, висше медицинско, военен лекар гр.Шумен 2. Крум – р.1937г., с.Ракиловци, ср.техн., ж.Перник, умр.1994г. на 57г. 3. Георги – р.1941г., с.Ракиловци, висше медицинско, военен лекар гр.Ст.Димитров I – 2 – 1 – 3 Сем. Владо Зарев – р.1913г. + Рилка Сотирова – р.1915г., с.Смировдол, основно, умр.1964г. на 49г. Деца: 1. Антон – р.1938г., с.Ракиловци, основно 2. Станка – р.1943г., с.Ракиловци, основно 3. Рангел (Раше) – р.1946г., с.Ракиловци, ср.техн., маш.техн. в завода, кмет 1976-78г. I – 2 – 1 – 5 Сем. Цветан Зарев – р.1917г. + Лалка Цветкова Тончова – р.1920г., с.Ракиловци, основно Деца: 1. Кръсто – р.1943г., с.Ракиловци, основно 2. Огнян – р.1945г., с.Ракиловци, основно 3. Ефтим – р.1949г., с.Ракиловци, основно I – 2 – 1 – 6 Сем. Тодор Зарев – р.1920г. + Верка от с.Смировдол Деца: 1. София – р.1946г., с.Ракиловци, основно 2. Маргарита – р.1950г., с.Ракиловци, основно

I – 3 – 1 Сем. Господин Георгиев – р.1900г. + Митра Томанова от с.Сирищник Деца: 1. Люба – р.1919г., с.Ракиловци, основно, умр.1993г. на 74г., ом. Кочо Йорданов Панев – р.1916г., с.Ракиловци, прогимн. 2. Йордан – р. 1921г., с.Ракиловци, прогимн., ож.Павлина Аксева Пърльова, с.Ракиловци 3. Гюргена – р. 1923г., с.Ракиловци, основно, ом.Серги Стоименов (Чимко), с.Ковачевци 4. Кирил – р. 1925г., с.Ракиловци, прогимн., ож. Милка Димитрова (Мицева), с.Смировдол 5. Славка – р. 1927г., с.Ракиловци, основно, ом. Димитър Алексов Гьорев – р.1922г., с.Ракиловци 6. Цанка – р. 1929г., с.Ракиловци, основно, ом. Димитър от с.Радибош 7. Иван – р.1931г., с.Ракиловци, прогимн. I – 3 – 2 Сем. Стоянка Георгиева – р.1902г. + Анани (Наце) от с.Сирищник Деца: 1. Методи – с.Сирищник 2. Цанка – с.Сирищник 3. 4. I – 3 – 3 Сем. Серги Георгиев – р.1904г. + Деца: 1. Иван 2. I – 3 – 4 Сем. Димитър (Димитрако) Георгиев – р.1906г. + Стана Костадинова – р.1912г., с.Сирищник, умр.1993г. на 82г. Деца: 1. Стамена – р.1934г., с.Ракиловци, основно, ом. Иван Петров Виденов – р.1933г., с.Дивотино, прогимн. 2. Анто – р. 1937г., с.Ракиловци, прогимн., кръчмар, пощ.раздавач, кмет, полски пазач, неженен, умр.1986г. 3. Кирил – р. 1943г., с.Ракиловци, основно, хлебар, ож. Добринка Сотирова – р.1934г., с.Сирищник I – 3 – 5 Сем. Петър Георгиев – р.1914г. + Севетка Хр. Колева, с.Ракиловци Деца: бездетни I – 3 – 7 Сем. Младен Георгиев – р.1920г., умр. + Надежда Асенова Шаркова – р.1925г., с.Ракиловци Деца: 1. Кирил 2. Георги I – 3 – 8 Сем. Мария Георгиев – р.1922г. + Методи Топузлии от с.Пчелинци Деца: 1. ♂ 2. ♂ I – 3 – 9 Сем. Деян Георгиев – р.1924г. + Цанка Рангел Цупарска – р.1925г., с.Ракиловци, прогимн. Деца: 1. Мария – р.1948г., с.Ракиловци

I – 3 – 1 – 1 Сем. Люба Господинова – р.1919г. + Кочо Йорданов Панев – р.1916г., с.Ракиловци, прогимн. Деца: 1. Лента – р.1941г., с.Ракиловци, ср.гимн., ом. 2. Роза – р. 1942г., с.Ракиловци, прогимн. 3. Иван – р. 1944г., с.Ракиловци, прогимн., шофьор София I – 3 – 1 – 2 Сем. Йордан Господинов – р.1921г. + Павлина Аксева Пърльова – р.1925г., с.Ракиловци Деца: 1. Георги – р.1944г., гр.Перник, прогимн., шлосер 2. Цонка – р. 1947г., гр.Перник, ср.гимн., пощ.служител I – 3 – 1 – 3 Сем. Гюргена Господинова – р.1923г. + Серги Стоименов (Чимко), с.Ковачевци Деца: 1. Никола 2. Кирил I – 3 – 1 – 4 Сем. Кирил Господинов – р.1925г. + Милка Димитрова от с.Смировдол Деца: 1.Димитър – р.1952г. I – 3 – 1 – 5 Сем. Славка Господинова – р.1927г. + Димитър Алексов Гьорев – р.1922г., с.Ракиловци Деца: 1. Йордан – р.1946г., с.Ракиловци, прогимн., металург - Кремиковци 2. Богдана – р. 1948г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Петър Иванов Кривошин – р.1939г., с.Ракиловци I – 3 – 1 – 6 Сем. Цанка Господинова – р.1929г. + Димитър от с.Радибош Деца: 1. 2. I – 3 – 1 – 7 Сем. Иван Господинов – р.1931г. + Иванка от с.Смировдол Деца: 1. 2.

I – 3 – 4 – 1 Сем. Стамена Димитрева – р.1934г. + Иван Петров Виденов – р.1933г., с.Дивотино, прогимн. Деца: 1. Данаил – р.1958г., с.Дивотино, ср.гимн. 2. Снежана – р. 1963г., с.Дивотино, ср.техн.

Фам. Гоне Петрунов Сем. Стоимен Гонев (сведенията за сем.Гоневи са дадени от Стоянчо Стоименов – 2.XI.1978г.)

II – 1 Сем. Стоимен Гонев – р.1886г., с.Ракиловци, основно, военен подофицер, зем.стоп., умр.1931г. на 45г. + Стоянка Стоичкова – р.1885г., с.Ракиловци, неграм., умр.1905г. на 20г. Деца: От Стоянка 1. Стоянчо – р.28.VII.1908г., с.Ракиловци, осн., зем.стоп., пенсионер, умр.1984г. на 79г. Поженен за Тимка Райчова, с.Калище, основно, умр.1932г. 2. Тодор (Тоде) – р.1910г., с.Ракиловци, прогимн., обущар, преселил се 1948г. в Перник 3. Аксения (Ека) – р.1912г., с.Ракиловци, неграм., ом.Станимир Алексов Гьорев – р.1920г., с.Ракиловци 4. Йордан – р.1919г., с.Ракиловци, прогимн., умр.1983г. на 64г. 5. Стефанка – р.1923г., с.Ракиловци, основно, ом. Драгомир Райчов Боров – р.1914г., с.Ракиловци 6. Радка – р.1925г., с.Ракиловци, основно, ом. Христо Анев от с.Лобош 7. Райна – р.1925г., с.Ракиловци, основно, ом. Борис Манов от с.Кралевдол

II – 1 – 1 Сем. Стоянчо Стоименов – р.1908г., умр.1841г. на 79г. + Мария Георгиева – р.1905г., с.Егълница, неграм., умр.1905г. на 20г. Деца: 1. Никола – р.1929г., с.Ракиловци, прогимн. 2. Георги – р.1931г., с.Ракиловци, прогимн. 3. Димитър – р.1933г., с.Ракиловци, прогимн., шофьор ДЗС, ж.с.Ковачевци 4. Петър – р.1939г., с.Ракиловци, прогимн., кмет, милиционер, ж.с.Ковачевци II – 1 – 2 Сем. Теодоси (Тоде) Стоименов – р.1910г. + Стефанка Йорданова – р.1919г., с.Радибош, основно Деца: 1. Иван – р.1938г., с.Ракиловци, висше, минно-геоложко, инж-р пом.дир. на мина Перник 2. Кирил – р.1943г., с.Ракиловци, полувисше II – 1 – 3 Сем. Аксения (Ека) Стоименова – р.1912г. + Станимир Алексов Гьорев – р.1920г., с.Ракиловци Деца: 1. Стойне – р.1944г., с.Ракиловци, прогимн., тракторист 2. Роза – р.1946г., с.Ракиловци, прогимн., ом. II – 1 – 4 Сем. Йордан Стоименов – р.1919г. + Мария Ермена Павлева Соколова – р.1920г., с.Ракиловци Деца: 1. Георги – р.1940г., с.Ракиловци, прогимн., багерист, гр.Перник 2. Ефтимка (Тимка) – р.1943г., с.Ракиловци, прогимн., плетачка, гр.Перник 3. Мария – р.1945г., с.Ракиловци, ср.гимн., стругар, гр.Перник 4. Васил – р.1950г., с.Ракиловци, прогимн., шофьор, гр.Перник II – 1 – 5 Сем. Стефанка Стоименова – р.1923г. + Драгомир Райчов Боров – р.1914г., с.Ракиловци Деца: 1. Цветанка – р.1947г., с.Ракиловци, полувисше, основно учителка 2. Кирил – р.1949г., с.Ракиловци, ср.техн. II – 1 – 6 Сем. Радка Стоименова – р.1925г. + Христо Анев от с.Лобош Деца: 1. Здравко – гр.Перник, ср.гимн. + мед.федшер 2. Надежда – гр.Перник, висше - химия II – 1 – 7 Сем. Райна Стоименова – р.1925г. + Борис Манов от с.Кралевдол Деца: 1. Лиляна 2. Антон

II – 1 – 1 – 1 Сем. Никола Стоянчов – р.1929г. + Василка Зарева Мемчурска – р.1928г., с.Ракиловци, прогимн. Деца: 1. Александър – р.1950г., с.Ракиловци, ср.техн. 2. Валентина – р.1952г., с.Ракиловци, ср.техн. II – 1 – 1 – 2 Сем. Георги Стоянчов – р.1931г. + Цветанка Борисова – р.1930г., с.Лобош, прогимн. Деца: 1. Мариана – р.1954г., гр.Радомир, ср.иконом. 2. Таня – р.1956г., гр.Темелково, ср.гимн. II – 1 – 1 – 3 Сем. Димитър (Митко) Стоянчов – р.1933г. + Суса Райчова Жаблянска – р.1940г., с.Ковачевци, прогимн. Деца: 1. Росица – р.1956г., с.Ковачевци, ср.техн. 2. Орлин – р.1962г., с.Ковачевци, ср.техн. II – 1 – 1 – 4 Сем. Петър Стоянчов – р.1939г. + Зорка Петрова Клинчарска – р.1941г., с.Еловдол, прогимн. Деца: 1. Пламен – р.1963г., с.Ракиловци, ср.техн. 2. Надежда – р.1970г., с.Ракиловци, ср.техн.

II – 1 – 2 – 1 Сем. Иван Теодосиев – р.1938г. + Деца: II – 1 – 2 – 2 Сем. Кирил Теодосиев – р.1943г. + Деца:

II – 1 – 3 – 1 Сем. Стойне Станимиров – р.1944г. + Деца: II – 1 – 3 – 2 Сем. Роза Станимирова – р.1946г. + Деца:

II – 1 – 4 – 1 Сем. Георги Йорданов – р.1940г. + Деца: II – 1 – 4 – 4 Сем. Васил Йорданов – р.1950г. + Деца:

39. Род Шаркови Фам. Миладин Янков Сем. Димитър Миладинов (сведенията са дадени от Асен Янев за Димитрови и от Мага Гигова за Павлеви – 24.XI.1980г.)

Родоначалник на този род е някой си Янко, който бил шивач и при всяка поръчка си оставял по едно парче шаяк (плат) с различен цвят (бял, черен, кафяв), от който си ушивал шарени калцуни (ногавици) или панталони. Казвали му Шарко и от там се получил прекора Шаркови. Този Янко имал двама синове: Миладин и Стоьо.

I. Сем. Миладин Янков + Деца: 1. Марко 2. Димитър 3. Достена 4. Пена

I – 1 Сем. Марко Миладинов + Кана Деца: 1. Коте – с.Ракиловци, грамотен, работник в София, умр. около 1910-15г. 2. Васе – с.Ракиловци, неграм., като овчар допуснал овцете да влязат в нива на Мите Ив. Кривошин, който бил с везач Васе и му счупил гръбнака и от това умрял. Коте и Васе нямат поколение. Майка им останала да живее при девера си Димитър и умряла 1914г. I – 2 Сем. Димитър Миладинов + Цвета от с.Жабляно Деца: 1. Яне – р.1870г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., стражар, умр.1934г. на 84г. 2. Костадин – р.1876г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., стражар, умр.1973г. на 97г. 3. Тасия (Анастасия) – р.1878г., с.Ракиловци, неграм., ом.Павел Младенов Соколов – р.1878г., с.Косача, прогимн., секр.бирник, умр.1957г. на 79г. I – 3 Достена станала невеста на Игнятов от с.Ракиловци, който умрял още първата вечер преди да лежи с Достена и тя останала мома и после се омъжила за Стоян Соколов от с.Ракиловци. I – 4 Пена се омъжила за Дино Алексов Веселков от с.Ракиловци.

II. Сем. Стоьо Янков + Вела Митова (сестра на Стойне Митов) от с.Ракиловци Деца: 1. Стефан 2. Пека II – 1 Сем. Стефан Стоьов + Магда от с.Дивля Деца: 1. Тоска – р.1850г., с.Ракиловци, неграм., ом.Пене от гр.Радомир 2. Павле – р.1852г., с.Ракиловци, неграм., земстоп., умр.1930г. на 78г. 3. Кана – р.1955г., с.Ракиловци, неграм., умр.1933г. на 78г., ом.Боне Ранов (Игнятов) от с.Ракиловци 4. Мария – р.1958г., с.Ракиловци, неграм., ом. в с.Калище 5. Милен – р.1961г., с.Ракиловци, неграм., ож. Катинка – дом.прислуга в попов дом и осиновена от Калишкия поп II – 2 Сем. Пека Стоьова, с.Ракиловци, неграм., ом.Трендафил Гълъбов Дренярски, с.Ракиловци

I – 2 – 1 Сем. Яне Димитров – р.1870г., умр.1954г. на 79г. + Данка (Йорданка) Ненкова Мемчурска – р.1873г., с.Ракиловци, умр.1964г. на 91г. Деца: 1. Асен – р.1898г., с.Ракиловци, основно, стражар в двореза, София, умр.1979г. на 81г. 2. Йосиф – р.1900г., с.Ракиловци, основно, чиновник МВР, София, умр.1979г. на 79г. 3. Ренгия – р.1902г., с.Ракиловци, основно, ом. Рангел Стоименов Асиров, с.Поцърненци 4. Георги – р.1904г., с.Ракиловци, основно, готвач – ресторант в София 5. Михал – р.1909г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., умр.1980г. на 71г. 6. Цветко – р.1912г., с.Ракиловци, основно, сладкар в София, председатал ТКЗС, пенсионер, умр.1982г. на 70г. 7. Иван – р.1914г., с.Ракиловци, основно, готвач на Владици в София, пенсионер, умр.

I – 2 – 1 – 1 Сем. Асен Янев – р.1898г., умр.1979г. на 81г. + Евда Стоименова – р.1899г., с.Лобош, основно, умр.1984г. на 85г. Деца: 1. Евгенка – р.1921г., с.Ракиловци, основно, ом. 2. Йордан – р.1923г., с.Ракиловци, прогимн., убит от гръмотевица 1937г. на 14г. 3. Надежда (Надка) – р.1925г., с.Ракиловци, прогимн., ом. Младен Георгиев Чингенев – р.1920г., умр. 4. Янко – р.1931г., с.Ракиловци, прогимн., от бомба изгубил лявата си ръка до китката 5. Данка – р.1933г., с.Ракиловци, основно, ом. I – 2 – 1 – 2 Сем. Йосиф Янев – р.1900г., умр.1979г. на 80г. + Евдокия Янева – р.1900г., с.Вранястена, основно Деца: 1. Крум – р.1922г., София, висше военно, полковник, пенсионер 2. Венета – р.1924г., София, ср.гимн., ом. I – 2 – 1 – 3 Сем. Ренгия Яневя – р.1902г. + Рангел Стоименов Асиров, с.Поцърненци Деца: 1. Димитър 2. Йордан I – 2 – 1 – 4 Сем. Георги Янев – р.1904г. + Ленка Митова Цупарска, с.Гбрешовци, доведена от Тренка Деца: 1. Лалка – София, неомъжена 2. Димитър – София 3. Живка – София, неомъжена I – 2 – 1 – 5 Сем. Михал Янев – р.1909г., умр.1980г.г. + 1. Стоянка Николова, с.Поцърненци 2. Суса Йордан Ангел Соколова – р.1915г., с.Ракиловци Деца: От Стоянка 1. Борис – р.1936г., с.Ракиловци, прогимн., шофьор на рейс 2. Здравка – р.1942г., с.Ракиловци, прогимн., ом. Павел Петров, с.Черни Вит, Ловешко От Суса 3. Иван – р.1944г., с.Ракиловци, прогимн., ож. Тодорка Добрева от с.Голямо Бучино Доведена от Суса + Симеон Цв. Пърльов 4. Янко – р.1939г., с.Ракиловци, прогимн., ом. Георги Киров Мицев – р.1938г., с.Ракиловци I – 2 – 1 – 6 Сем. Цветко Янев – р.1912г., умр.1982г. на 70г. + Лента Йорданова Панева – р.1911г., с.Ракиловци, основно Деца: бездетни I – 2 – 1 – 7 Сем. Иван Янев – р.1914г., умр.1994г. на 80г. + Виолета Миланова Панева – р.1918г., с.Вранястена, основно Деца: 1. Кирил – р.1940г., София, ср.техн. 2. Зорка – р.1942г., София, ср.гимн., секретарка

I – 2 – 1 – 2 – 1 Сем. Крум Йосифов – р.1922г. + Иванка Костова от София Деца: 1. Евдокия – София, полувисше медиц., мед.сестра в София 2. Зорка – София, полувисше иконом., счетоводителка София

I – 2 – 2 Сем. Костадин Димитров – р.1876г., умр.1973г. на 97г. + Арсена Илиева Каладжийска (сестра на Любен) – р.1878г., с.Ковачевци, неграм. Деца: 1. Елисавета (Лиса) – р.1908г., с.Ракиловци, основно, ом. Петър Стоименов, с.Косача 2. Боян – р.1910г., с.Ракиловци, основно, стражар на турската граница, умр.1943г. от пневмония 3. Владимир (Ладе) – р.1912г., с.Ракиловци, основно, земстоп., ож. Мара Кирова Мицева, с.Ракиловци 4. Лефтерка – р.1914г., с.Ракиловци, основно, ом. Генади Йорданов, с.Радибош 5. Кирил – р.1916г., с.Ракиловци, основно, земс.топ., миньор, умр.1990г. на 74г. 6. Венка – р.1919г., с.Ракиловци, основно, ом. Димитър Кирилов, с.Радибош

I – 2 – 2 – 1 Сем. Лиса Костадинова – р.1908г. + Петър Стоименов – р.1906г., с.Косача, основно Деца: 1. Васил – с.Косача, основно, ож. Павлика Николова Груева, с.Косача 2. Елинка – с.Косача, основно, ом. Методи Михаилов Глоговияки, с.Ковачевци I – 2 – 2 – 2 Сем. Боян Костадинов – р.1910г. + Петра Луканова от с.Доганово Деца: I – 2 – 2 – 3 Сем. Владимир Костадинов – р.1912г. + Мара Кирова Мицева – р.1918г., с.Ракиловци Деца: 1. Негра – р.1938г., с.Ракиловци, ср.търг., ом. Йордан Ангелов от София 2. Цена – р.1943г., с.Ракиловци, прогимн., ом. Йордан Асенов от с.Лобош 3. Димитър – р.1945г., с.Ракиловци, прогимн., ерген, умр.1986г. в София I – 2 – 2 – 4 Сем. Лефтерка Костадинова – р.1914г. + Генади Йорданов, с.Радибош Деца: бездетни I – 2 – 2 – 5 Сем. Кирил Костадинов – р.1916г., умр.1990г. на 74г. + Лада Христова – р.1916г., с.Косача, основно Деца: 1. Петър – р.1947г., с.Ракиловци, прогимн., шофьор, ерген 2. Иванка – р.1949г., с.Ракиловци, прогимн., ом. Костадин Станимиров от с.Косача 3. Стамена – р.1952г., с.Ракиловци, 8 кл., ом. Георги Райчев от с.Калище 4. Костадин – р.1956г., с.Ракиловци, прогимн., раб.завода в с.Ковачевци I – 2 – 2 – 6 Сем. Венка Костадинова – р.1919г. + Димитър Кирилов, с.Радибош Деца: 1. Павел – р.1946г. 2. Любен – р.1950г.

I – 2 – 3 Сем. Тасия Димитров – р.1878г.+ Павел Младенов Соколов – р.1878г., с.Косача, прогимн., секр.бирник, умр.1957г. на 79г. Деца: 1. Първан – р.1906г., с.Косача, прогимн., миньор, пенсионер 2. Зора – р.1908г., с.Косача, прогимн., ом. 3. Горан – р.1911г., с.Косача, прогимн., миньор, пенсионер 4. Бойко – р.1916г., с.Косача, прогимн., заводски работник 5. Цветанка – р.1918г., с.Косача,умира на 3 години

Фам. Стефан Стоьов Сем. Павле Стефанов (сведенията са дадени от Мага Григова Шаркова (Гигова) – 27.XI.1978г.)

II – 1 – 1 Сем. Тоска Стефанова – р.1850г. + Пене от гр.Радомир Деца: 1. Евдокия – гр.Радомир 2. Емил (Милчо) – гр.Радомир 3. Борис – гр.Радомир 4. Радка – гр.Радомир II – 1 – 2 Сем. Павел Стефанов – р.1852г., умр.1930г. на 78г. + Спасуна от с.Лобош Деца: 1. Васка – р.1883г., с.Ракиловци, основно, умр., ом. Анани Марков от с.Косача 2. Заре – р.1885г., с.Ракиловци, неграм., зем.стоп., умр., ож. Карамфила Иванова Иванова от с.Вранястена 3. Ефтим – р.1887г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., умр., ом. Димка Митова Краешка от с.Ковачевци 4. Арсена – р.1889г., с.Ракиловци, неграм., умр.1968г. на 79г., ом. Саве Величков от с.Косача 5. Григор – р.1891г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., ож. Николина Костова от с.Лобош 6. Крум – р.1893г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., призетен в с.Калище за Гева – дъщеря на учител 7. Велика – р.1897г., с.Ракиловци, основно, ом. Павел Ангелов Соколов, с.Ракиловци

II – 1 – 2 – 1 Сем. Васка Павлева – р.1883г. + Анани Марков от с.Косача Деца: 1. Арсена – р.1902г., с.Косача, основно, ом. Кирил от с.Косача Още три деца умрели като малки II – 1 – 2 – 2 Сем. Заре Павлев – р.1885г. + Карамфила Иванова Иванова от с.Вранястена Деца: 1. Боян – р.1908г., с.Ракиловци, основно, ож. Стана Стойнева от с.Жабляно 2. Васил – р.1910г., с.Ракиловци, основно, ож. Миланка от Горна Мелна 3. Милен – р.1920г., с.Ракиловци, основно, ж.п.работник, неженен ,смазан от влак, сакат 4. Лазар – р.1924г., с.Ракиловци, основно, ож.Кефира Методиева Петкова от с.Ракиловци 5. Кръстана – р.1926г., с.Ракиловци, основно, ом. Драгомир Ковачки от с.Сирищник II – 1 – 2 – 3 Сем. Ефтим Павлев – р.1887г. + Димка Митова Краешка от с.Ковачевци Деца: 1. Димитър (Мице) – р.1905г., с.Ракиловци, основно, ож. Мага Тасева Пусева, с.Ракиловци, умр.1979г. 2. Никола (Коле) – р.1908г., с.Ракиловци, основно, кондуктор трамвай София, стругар, умр.1979г., ож. Евга Янева Вецина, с.Ракиловци 3. Иван – р.1911г., с.Ракиловци, основно, ож. Евдокия Венкова, с.Ракиловци II – 1 – 2 – 4 Сем. Арсена Павлева – р.1889г. + Саве Величков от с.Косача Деца: 1. Кремена – р.1915г., с.Косача, основно, ом. Първан от с.Сирищник 2. Ренгия – р.1917г., с.Косача, основно, ом. Боян Карадашки от с.Косача 3. Никифорка – р.1919г., с.Косача, основно, ом. Мито от с.Костуринци 4. Стамен – р.1921г., с.Косача, прогимн., ож. Лиляна Стефанова от с.Сирищник 5. Спасика – р.1923г., с.Косача, основно, ом. Рангел от гр.Перник 6. Стефанка – р.1927г., с.Косача, спец.стопанско, ом. Славчо Сергиев от с.Косача II – 1 – 2 – 5 Сем. Григор Павлев – р.1891г., умр. + Николина Костова – р.1890г., с.Лобош, неграм., умр.1986г. на 96г. Деца: 1. Мага – р.1919г., с.Ракиловци, основно, неомъжена 2. Борис – р.1928г., с.Ракиловци, прогимн., ож. Васа Тодорова Дренярска – р.1927г., с.Ракиловци II – 1 – 2 – 6 Сем. Крум Павлев – р.1893г., умр. + Гева от с.Калище Деца: 1. Иван – р.1913г., с.Калище, прогимн., ож. Зорка Петрова от с.Калище 2. Еленка – р.1915г., с.Калище, основно, ом. Анани от с.Дебелилак 3. Славка – р.1917г., с.Калище, основно, ом. Иван Миланов от с.Калище 4. Катина – р.1919г., с.Калище, основно, ом. Карамфил от с.Бабица 5. Борислав – р.1921г., с.Калище, прогимн., ож. Марга от с.Дебелилак 6. Цанко – р.1923г., с.Калище, прогимн., ож. Димитрена от с.Калище 7. Богдана – р.1925г., с.Калище, прогимн., ом. Любен Лазаров от гр.Кюстендил 8. Милен – р.1927г., с.Калище, прогимн., ож. Роза от гр.Асеновград II – 1 – 2 – 7 Сем. Велика Павлева – р.1897г., умр.1951г. на 54г. + Павел Ангелов Соколов – р.1896г., с.Ракиловци, умр.1942г. на 46г. Деца: 1. Ермена – р.1920г., с.Ракиловци, прогимн., миньорка, ом. Йордан Стоименов Гонев, с.Ракиловци, миньор, ж.гр.Перник

II – 1 – 2 – 1 – 1 Сем. Арсена Ананиева – р.1902г. + Кирил – р.1901г., с.Косача Деца: 1. Клеида – с.Косача 2. Димитър – с.Косача 3. Крум – с.Косача 4. Йордан – с.Косача 5. Никола – с.Косача 6. Райна – с.Косача 7. Васка – с.Косача

II – 1 – 2 – 2 – 1 Сем. Боян Зарев – р.1908г. + Стана Стойнева – р.1909г., с.Жабляно Деца: 1. Цена – р.1930г., с.Ракиловци, прогимн., ом. Трайко Георги Апостол Гущеров от с.Ракиловци 2. Срефанка – р.1934г., с.Ракиловци, прогимн., ом. Неделчо от Варна, ж.София 3. Александър – р.1936г., с.Ракиловци, прогимн., ож. Надежда Аспарухова от гр.Банкя 4. Методи – р.1938г., с.Ракиловци, висше инж., ож. Силвия Добринова от с.Перивол, Кюстендилско 5. Драга – р.1942г., с.Ракиловци, висше иконом., ом. Симеон Първанов от с.Еловдол II – 1 – 2 – 2 – 2 Сем. Васил Зарев – р.1910г. + Миланка Стайкова – р.1912г., с.Г.Мелна, умр.1968г. на 56г. Деца: 1. Гинка 2. Павел II – 1 – 2 – 2 – 4 Сем. Лазар Зарев – р.1924г. + Кефира Методиева Петкова от с.Ракиловци Деца: 1. Роза 2. Павлина II – 1 – 2 – 2 – 5 Сем. Кръстана Зарева – р.1926г. + Драгомир Ковачки от с.Сирищник Деца: 1. Йордан 2. Цона

II – 1 – 2 – 3 – 1 Сем. Димитър Ефтимов – р.1905г. + Мага Тасева Пудева – р.1903г., с.Ракиловци, умр.1979г. Деца: 1. Йордан – с.Ракиловци, прогимн. 2. Асен – с.Ракиловци, прогимн. 3. Ефтим – с.Ракиловци, прогимн. 4. Тодор – с.Ракиловци, прогимн.

           5. Анто – с.Ракиловци 

II – 1 – 2 – 3 – 2 Сем. Никола Ефтимов – р.1908г., умр.1979г. на 71г. + Евга Янева Вецина – р.1908г., с.Ракиловци Деца: 1. Георги – София 2. Богданка – София, умр.1942г. 3. Симеон – София 4. – София II – 1 – 2 – 3 – 3 Сем. Иван Ефтимов – р.1911г. + Евдокия Венкова – р.1914г., с.Ракиловци Деца: 1. Цветанка – с.Ракиловци 2. Цветан – с.Ракиловци 3. Кирил – с.Ракиловци

II – 1 – 2 – 4 – 1 Сем. Кремена (Арсенина) Савева – р.1915г. + Първан от с.Сирищник Деца: бездетни II – 1 – 2 – 4 – 2 Сем. Ренгия (Арсенина) Савева – р.1917г. + Боян Карадашки от с.Косача Деца: 1. Иван II – 1 – 2 – 4 – 3 Сем. Никифорка (Арсенина) Савева – р.1919г. + Мито от с.Костуринци Деца: 1. Ангел 2. Калоян 3. 4. Здравка II – 1 – 2 – 4 – 4 Сем. Стамен (Арсенин) Савев – р.1921г. + Лиляна Стефанова от с.Сирищник Деца: 1. Цветан 2. Саве 3. Еленка II – 1 – 2 – 4 – 5 Сем. Спасика (Арсенина) Савева – р.1923г. + Рангел от гр.Перник Деца: 1. Стефан 2. Христо II – 1 – 2 – 4 – 6 Сем. Стефанка (Арсенина) Савева – р.1925г. + Славчо Сергиев от с.Косача Деца: бездетни

II – 1 – 2 – 5 – 2 Сем. Борис Григоров – р.1928г. + Васа Тодорова Дренярска – р.1927г., с.Ракиловци Деца: 1. Николай

II – 1 – 2 – 6 – 1 Сем. Иван Крумов – р.1913г. + Зорка Петрова от с.Калище Деца: 1. Павел 2. Ренета 3. Милка II – 1 – 2 – 6 – 2 Сем. Еленка Крумова – р.1915г. + Анани от с.Дебелилак Деца: 1. Дора 2. Александър II – 1 – 2 – 6 – 3 Сем. Славка Крумова – р.1917г. + Иван Миланов от с.Калище Деца: 1. Милчо 2. Росица II – 1 – 2 – 6 – 4 Сем. Катина Крумова – р.1919г. + Карамфил от с.Бабица Деца: 1. Емилия 2. ♂ II – 1 – 2 – 6 – 5 Сем. Борислав Крумов – р.1921г. + Марга от с.Дебелилак Деца: 1. Гева 2. Любен II – 1 – 2 – 6 – 6 Сем. Цанко Крумов – р.1923г. + Димитрена от с.Калище Деца: 1. Сашка 2. Мария II – 1 – 2 – 6 – 7 Сем. Богданка Крумова – р.1925г. + Любен Лазаров от гр.Кюстендил Деца: 1. Елка 2. Румен II – 1 – 2 – 6 – 8 Сем. Милен Крумов – р.1927г. + Роза от гр.Асеновград Деца: 1. Румена 2. Иван

II – 1 – 2 – 7 – 1 Сем. Ермена (Великина) Павлова – р.1920г. + Йордан Стоименов Гонев, с.Ракиловци, миньор, ж.гр.Перник Деца: 1. Георги – р.1940г., с.Ракиловци, прогимн. 2. Тимка – р.1943г., с.Ракиловци, прогимн. 3. Мара – р.1945г., с.Ракиловци, ср.гимн. 4. Васил – р.1950г., с.Ракиловци, прогимн.

Сем. Димитър Ефтимов (Мице) и Мага Тасева Пудева

ІІ – 1 – 2 – 3 – 1 – 1 Сем. Йордан Димитров Ефтимов село Ракиловци - р.1927г. поч.1997г + Виктория Стоева Мицева село Ракиловци – р.1926г. – р.1999г. Деца – Димитър 1951 - София – висше инж. ІІ – 1 – 2 – 3 – 1 – 2 Сем. Асен Димитров Ефтимов село Ракиловци – р.1929 г. поч.1993 + Джунка Аксентиева Пърльова село Ракиловци . Деца –

Елинка 1955     - София – полувисше.

ІІ – 1 – 2 – 3 – 1 – 3 Сем.Ефтим Димитров Ефтимов село Ракиловци – р.1931 г. + Пешка Ефтимова село Тополница . Деца – Бойко 1956 – средно специално Валентин 1962 - химик ІІ – 1 – 2 – 3 – 1 – 4 Сем. Тодор Димитров Ефтимов село Ракиловци – р.1933 г. + Тима Василева Весина село Ковачевци Деца – Емилия р.1959 – поч.1974 Пламен р.1962 - средно Марияна р.1964 – средно ІІ – 1 – 2 – 3 – 1 – 1 – 1 Сем. Димитър Йорданов Димитров София – р.1951 г. + Маргарита Георгиева Димитрова София - р.1957г. Деца; Йордан Димитров Димитров р.1976 – висше ІІ – 1 – 2 – 3 – 1 – 2 – 1 Сем Елинка Асенова Димитлова София – р.1955 г. + Радко Спасов р.1953 село Гургулят. Деца; Асен Радков Спасов р.1989 г. ІІ – 1 – 2 – 3 – 1 – 3 – 1 Сем. Бойко Ефтимов Димитров София – р.1956 г. + Мария Асенова – р.1958 г София. Деца ; Асен Бойков Димитров р.1981 Марина Бойков Димитров р.1985

ІІ – 1 – 2 – 3 – 1 – 3 – 2 Сем. Валентин Ефтимов Димитров София – р.1962 + Добринка Стефанова село Корило 

Деца; Стефан Валентинов Димитров р.1978 Евгени Валентинов Диимитров р.1983 ІІ – 1 – 2 – 3 – 1 – 4 – 1 Сем. Пламен Тодоров Димитров София – р.1962 + Ваня Алексова София Деца; Камелия р.1987 Ани р.1989 Дейвид р.1995 ІІ – 1 – 2 – 3 – 1 – 4 – 2 Сем. Марияна Тодорова Димитрова София – р.1964 + Валери Тодоров Корило Деца; Теодор – р.1991 Надежда – р.2001 ІІ – 1 – 2 – 3 – 1 – 1 – 1 – 1 Сем. Йордан Димитров Димитров София – р.1976 + Нели Асенова Димитрова р.1976 Деца; Маргарита – р.1998 Митко – р. 2003

40. Род Пудеви Фам. Стоимен Пудев Сем. Яне Стоименов (сведенията са дадени от Николай Пудев – 4.III.1978г., от Стоянка Ив.Пудева Табакова – 4.III.1978г., от Цена Ал. Пудева Миьова – 20.VIII.1980г.)

Родоначалник на този род са Маринко и Пуда (циганка), от от името на която произхождал прекора “Пудеви”. Те имали син Стоян със съпруга Кана, които пък имали деца: Стоимен, Петре и Гена. Стоимен се женил два пъти: за Севда – сестра на Игнят и Рано от с.Ракиловци и за Мара – вдовица и майка на Стоил Соколов от с.Ракиловци.

Сем. Стоимен Стоянов Маринков + Севда от с.Ракиловци Деца: 1. Яне 2. Миладин 3. Демнян 4. Алисенка

I. Сем. Яне Стоименов – р.1837г., умр.1918г. на 81г. + Темка Гьорева (сестра на Стоил Гьорев), с.Ракиловци, неграм. Деца: 1. Димитър – р.1876г., с.Ракиловци, основно, земстоп., умр.1957г. на 81г. 2. Стоян – р.1878г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., на фронта убит 1913г. на 35г. 3. Ерина – р.1884г., с.Ракиловци, неграм., ом .Владимир Тараежки – р.1887г., с.Лобош, основно, умр.1970г. на 83г. 4. Иван – р.1886г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., на фронта убит 1913г. на 27г. 5. Дота – р.1896г., с.Ракиловци, основно, умр.1983г. на 87г., ом. Стоян от с.Сирищник II. Сем. Миладин Стоименов – р.1848г., умр.1918г. на 70г. + Йова Тасова Динкова, с.Ракиловци, умр.. Деца: 1. Тасия – р.1892г., с.Ракиловци, основно, ом. Йордан Ив. Панев – р.1893г., с.Ракиловци, умр.1977г. на 84г. 2. Александър (Лесо) – р.1894г., с.Ракиловци, шивач на саи, зем.стоп., умр.1967г. на 73г. 3. Найден – р.1901г., с.Ракиловци, основно, миньор, зем.стоп., умр.1969г. на 68г. 4. Борис – р.1903г., с.Ракиловци, основно, умира като юноша 1917г. на 14г. 5. Анто – р.1907г., с.Ракиловци, основно, живее в София III. Сем. Демнян Стоименов + IV. Сем. Арсенка Стоименова – р.1852г. + Иванчо Шарков – р.1976г., с.Лобош, неграм., умр.1940г. на 64г. Деца: 1. Стана – р.1902г., с.Ракиловци, основно, ом. Крум Колев Жаблянски, с.Ковачевци 2. Петър – р.1904г., с.Ракиловци, основно, ож. 1. Ветка от с.Косача 2. от с.Еловдол

I – 1 Сем. Димитър Янев – р.1876г., умр.1957г. на 81г. + Васка Ненкова Мемчурска, с.Ракиловци, умр. Деца: 1. Никола – р.1905г., с.Ракиловци, прогимн., земстоп., миньор, умр.1984г. на 79г. 2. Станимир – р.1916г., с.Ракиловци, готвач – рестор. София, пенсионер I – 2 Сем. Стоян Янев – р.1878г., умр.1913г. на 35г. + Мара Христова Шаркова – р.1880г., с.Лобош, неграм., умр.1972г. на 82г. Деца: 1. Славка – р.1903г., с.Ракиловци, основно, ом. Стоимен Испиридонов – р.1905г., с.Ракиловци 2. Владимир – р.1905г., с.Ракиловци, ср.гимн., учител, зем.стоп., умр.1992г. на 87г. I – 3 Сем. Ерина Янев – р.1884г., умр.1961г. на 77г. + Владимир Лазаров Тараежки – р.1887г., с.Лобош, основно, умр.1970г. на 83г. Деца: 1. Добра – р.1909г., с.Лобош, основно, ом. Иван Салтърков Панев – р.1908г., с.Ракиловци 2. Павла – с.Лобош, основно, ом. Райчо Петров Мирков, с.Калище 3. Васил – с.Лобош, основно 4. Стефанка – с.Лобош, основно, ом. Христо от с.Пчелинци 5. Стефка – с.Лобош, основно, ом. 6. Иван – с.Лобош, основно, ож. Невена от с.Жабляно 7. Даринка – с.Лобош, основно, ом. Аспарух Котев Лазов от с.Жабляно 8. ♀ – с.Лобош, основно, готвач на Владици в София, пенсионер, умр I – 4 Сем. Иван Янев – р.1886г. + Йова Митева Кривошина – р.1888г., с.Ракиловци, основно Деца: 1. Стоянка – р.1912г., с.Ракиловци, основно, умр.1995г. на 83г., ом. Петър Георгиев Табаков – р.1912г., с.Ракиловци, основно I – 5 Сем. Дота Янев – р.1896г., умр.1983г. на 87г. + Стоян Цветков от с.Сирищник Деца: 1. Стойне 2. Цана 3. Стефан

I – 1 – 1 Сем. Никола Димитров – р.1905г. + Севда Стоилова – р.1905г., с.Сирищник, основно, умр.1986г. на 81г. Деца: 1. Стойне – р.1931г., с.Ракиловци, прогимн. + 5 кл., миньор гр.Перник 2. Елинка – р.1933г., с.Ракиловци, прогимн. + 4 кл., телефонистка, Перник 3. Иван – р.1937г., с.Ракиловци, ср.гимн., маш.техник, Перник I – 1 – 2 Сем. Станимир Димитров – р.1916г. + Николица Миланова – р.1915г., с.Сирищник Деца: 1. Лукан – р.1937г., с.Ракиловци, ср.техн., ж.София 2. Рахилка – р.1940г., с.Ракиловци, ср.гимн., ж.София

I – 2 – 1 Сем. Славка Стоянова – р.1903г., умр. + Стоимен Испиридонов – р.1905г., с.Ракиловци Деца: 1. Сийка – р.1927г., с.Ракиловци, прогимн., ом. Серги Иванов Лукарски, с.Лобош 2. Страхил – р.1929г., с.Ракиловци, прогимн., работник стъкл.завод София 3. Кирил – р.1932г., с.Ракиловци, прогимн., работник завод 11 София I – 2 – 2 Сем. Владимир Стоянова – р.1905г., умр.1992г. на 87г. + Надежда (Нада) Тодорова Дренярска – р.1921г., с.Ракиловци, умр.1979г. на 58г. Деца: 1. Маргарита – р.1959г., с.Ракиловци, ср.гимн. + висше химия 2. Александър (Сашо) – р.1961г., с.Ракиловци, ср.техн.

I – 3 – 1 Сем. Добра (Еринина) Владимирова – р.1909г. + Иван Салтърков Панев – р.1908г., с.Ракиловци Деца: 1. Васил – р.1931г., с.Ракиловци, ср.гимн., ел.техник, София 2. Георги – р.1933г., с.Ракиловци, прогимн., стругар, София 3. Йордан – р.1943г., с.Ракиловци, ср.гимн., монтьор, София, умр.1965г. на 22г. при автокатастрофа I – 3 – 2 Сем. Павла (Еринина) Владимирова + Райчо Петров Мирков, с.Калище Деца: 1. Станчо 2. Иванка I – 3 – 4 Сем. Стефанка (Еринина) Владимирова + Христо от с.Пчелинци Деца: 1. Лиляна I – 3 – 6 Сем. Иван (Еринин) Владимиров + Невена от с.Жабляно Деца: 1. Олга 2. Павлина I – 3 – 7 Сем. Даринка (Еринина) Владимирова + Аспарух Котев Лазов от с.Жабляно Деца: 1. Райна 2. Христо

I – 4 – 1 Сем. Стоянка Иванова – р.1912г. + Петър Георгиев Табаков – р.1912г., с.Ракиловци Деца: 1. Димитрена – р.1931г., с.Ракиловци, прогимн., ом. Стоян Иванов, гр.Ст.Димитров 2. Кирил – р.1933г., с.Ракиловци, прогимн., монтьор в ДМЗ - Перник 3. Виктория (Вита) – р.1936г., с.Ракиловци, ср.гимн., счетоводител, София, ом.Стоян Дойчев, София

I – 5 – 1 Сем. Стойне (Дотин) Ст.Цветков + Елка от с.Машино Деца: I – 5 – 2 Сем. Цана (Дотина) Ст.Цветкова + от гр.Перник Деца: бездетни I – 5 – 3 Сем. Стефан (Дотин) Ст.Цветков + от гр.Перник Деца: 1. Даниела 2. Никола (Кока)

I – 1 – 1 – 1 Сем. Стойне Николов – р.1931г. + Гюра Крумова – р.1928г., с.Кошарево Деца: 1. Никола – р.1956г., с.Ракиловци, висше, стр.инж., Перник 2. Емил – р.1958г., с.Ракиловци, ср.техн., финна мех., техник, Перник I – 1 – 1 – 2 Сем. Елинка Николова – р.1933г. + 1. Никифор Павлов от с.Извор 2. Димитър Бор. Жаблянски от с.Ракиловци Деца: 1. Бойко Никифоров – р.1964г., Перник, 7 кл., София I – 1 – 1 – 3 Сем. Иван Николов – р.1937г. + Валентина Костова – р.1940г., с.Мощино, полувисше, мед.сестра Деца: 1. Ана – р.1973г., Перник 2. Румена – р.1978г., Перник

I – 1 – 2 – 1 Сем. Лукан Станимиров – р.1937г. + Янка Йорданова – р.1938г., с.Долни Богров, ср.иконом. Деца: 1. Евгени – р.1966г., София, уч-к 7 кл. 2. Диана – р.1969г., София, уч-ка 4 кл. I – 1 – 2 – 2 Сем. Рахилка Станимирова – р.1940г. + Станачко Стефан Георгиев, с.Видрар, Трънско, ж.София Деца: 1. Валентина – р.1963г., София, умр.1979г. 2. Николина – р.1966г., София

I – 2 – 1 – 1 Сем. Сийка Стоименова – р.1927г. + Серги Иванов Лукарски, с.Лобош Деца: 1. Крум – р.1946г., София, ср.техн., шофьор I – 2 – 1 – 2 Сем. Страхил Стоименов – р.1929г. + Мара Крюгерова, с.Лобош Деца: 1. Пламен – р.1954г., София I – 2 – 1 – 3 Сем. Кирил Стоименов – р.1932г. + Славка г. Вучкова от с.Пасарел Деца: 1. Красимир

I – 2 – 2 – 1 Сем. Маргарита Владимирова – р.1959г. + Деца: I – 2 – 2 – 2 Сем. Александър Владимиров – р.1961г. + Деца:

I – 4 – 1 – 1 Сем. Димитрена Петрова – р.1931г. + Стоян Иванов – р.1924г., гр.Ст.Димитров Деца: 1. Татяна – р.1953г., гр.Ст.Димитров, висше иконом., ом. 2. Емилия – р.1959г., гр.Ст.Димитров, ср.гимн. I – 4 – 1 – 2 Сем. Кирил Петров – р.1933г. + Малинка – р.1940г., с.Г.Врабча, ср.гимн. Деца: 1. Петър – р.1962г., гр.Перник, ср.техн. 2. Габриела – р.1970г., гр.Перник I – 4 – 1 – 3 Сем. Виктория (Вита) Петрова – р.1936г. + Стоян Дойчев Стоянов – р.1927г., София, ср.гимн., техник телевизори Деца: 1. Илиана – р.1972г., София 2. Мариета – р.1973г., София

Фам. Стоимен Пудев Сем. Миладин Стоименов

II – 1 Сем. Тасия Миладинова – р.1892г.+ Йордан Ив. Томанов Панев – р.1893г., с.Ракиловци, умр.1977г. на 84г. Деца: 1. Лента – р.1911г., с.Ракиловци, основно, умр.1991г. на 80г., ом.Цветко Янев Шарков – р.1912г., с.Ракиловци, умр.1982г. 2. Костадин (Кочо) – р.1916г., с.Ракиловци, прогимн., зем.стоп., пенсионер 3. Борис – р.1919г., с.Ракиловци, прогимн., служ. в София, умр.1975г. на 56г. 4. Кирил – р.1922г., с.Ракиловци, прогимн., зем.стоп., умр.1949г. на 27г. 5. Методи – р.1924г., с.Ракиловци, прогимн., стр.работник, музикант, ж.София 6. Антон – р.1926г., с.Ракиловци, ср.техн., живее в гр.Перник II – 2 Сем. Александър Миладинов – р.1894г., умр.1967г. на 73г. + Стоянка Ив. Маринова – р.1893г., с.Г.Врабча, умр.1949г. на 56г. Деца: 1. Иван – р.1918г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Стана Илиева Кривошина, с.Ракиловци 2. Костадин (Коце) – р.1920г., с.Ракиловци, прогимн., пощ.служител, ож. 1. 2. Стамена Симева Дренярска от с.Ракиловци 3. Славка – р.1922г., с.Ракиловци, основно, ом. Крум Симев Вецин от с.Ракиловци 4. Цена – р.1924г., с.Ракиловци, прогимн., ом. Стоил Борисов Миьов от с.Ракиловци 5. Ветка – р.1930г., с.Ракиловци, основно, като мома убита по невнимание на седянка 1947г. 6. Севастия – р.1932г., с.Ракиловци, основно, ом.Драгомир Драганов от с.Беренде II – 3 Сем. Найден Миладинов – р.1901г., умр.1969г. на 68г. + Стания Стоименова Белилова – р.1896г., с.Ракиловци, умр.1978г. на 82г. Деца: 1. Стоян – р.1919г., с.Ракиловци, прогимн., шивач, ж.София 2. Тасия – р.1921г., с.Ракиловци, прогимн., омъжена в с.Граизица 3. Маринка – р.1923г., с.Ракиловци, прогимн., омъжена в с.Лобош 4. Стефанка – р.1925г., с.Ракиловци, прогимн., омъжена в с.Гълъбник 5. Иванка – р.1927г., с.Ракиловци, прогимн., омъжена в София 6. Стамена – р.1929г., с.Ракиловци, прогимн., ом. Петър Симев Тренчев, с.Ракиновци 7. Методи – р.1931г., с.Ракиловци, прогимн., ож.Иванка от гр.Ст.Димитров 8. Анка – р.1933г., с.Ракиловци, прогимн., ом. Йордан Павлов Влашкин,с.Лобош 9. Ленка – р.1935г., с.Ракиловци, прогимн., омъжена в София 10. Васил – р.1938г., с.Ракиловци, прогимн., ож. Снежа Гигова Пиндрачка – р.1948г., с.Ракиловци, живее в с.Драгичево II – 5 Сем. Антон Миладинов – р.1907г. + Деца:

II – 1 – 1 Сем. Лента Йорданова Пудева – р.1911г.+ Цветко Янев Шарков – р.1912г., с.Ракиловци, умр.1982г. Деца: бездетни II – 1 – 2 Сем. Кочо Йорданов Пудев – р.1916г.+ Люба Господинова Чингенева – р.1919г., с.Ракиловци Деца: 1. Лента – р.1941г., с.Ракиловци, ср.гимн. 2. Роза – р.1942г., с.Ракиловци, прогимн. 3. Иван – р.1944г., с.Ракиловци, прогимн., шофьор, София II – 1 – 3 Сем. Борис Йорданов Пудев – р.1918г., умр.1975г. на 56г. + Рилка Крумова – р.1921г., с.Касилак Деца: 1. Иванка – р.1947г., София, ср.гимн. II – 1 – 4 Сем. Кирил Йорданов Пудев – р.1922г.+ Олга Алексова – р.1925г., с.Ковачевци, осн. Деца: 1. Йорданка – р.1943г., с.Ракиловци, ср.гимн. II – 1 – 5 Сем. Методи Йорданов Пудев – р.1924г.+ Еленка Станкова Пиндрачка – р.1940г., с.Ракиловци Деца: 1. Емилия – р.1952г., София, маш.инж., ом.Коце Дим.Вучков, с.Ракиловци 2. Виолета – р.1960г., с.Ракиловци, ср.техн., печатар, ом.Милан Стоев – р.1950г., София, ср.гимн., барман II – 1 – 6 Сем. Антон Йорданов Пудев – р.1926г.+ Карамфила Теофилова – р.1925г., София Деца: 1. Валентина – р.1956г., гр.Перник, ср.гимн. 2. Камелия – р.1962г., гр.Перник, ср.техн.

II – 2 – 1 Сем. Иван Александров – р.1918г. + Стана Илиева Кривошина – р.1925г., с.Ракиловци Деца: 1. Снежа – р.1949г., с.Ракиловци, висше иконом. 2. Иван – р.1954г., с.Ракиловци, ср.гимн. + 2г.педагогия, учител в Етрополе 3. Иванка – р.1954г., с.Ракиловци, ср.гимн. II – 2 – 2 Сем. Костадин Александров – р.1920г. + 1. 2. Стамена Симева Дренярска – р.1925г., с.Ракиловци Деца: От първия брак 1. Васил – р.1945г., с.Лобош, висше инж.геолог От Стамена 2. Маргарита – р.1949г., София, ср.гимн., МВР – София II – 2 – 3 Сем. Славка Александрова – р.1922г. + Крум Симев Вецин – р.1921г., с.Ракиловци Деца: 1. Николай – р.1943г., с.Ракиловци, 8 кл. 2. Йордан – р.1949г., гр.Перник, 8 кл. 3. Елена – р.1951г., гр.Перник, 8 кл. II – 2 – 4 Сем. Цена Александрова – р.1924г. + Стоил Борисов Миьов – р.1920г., с.Ракиловци Деца: 1. Иван – р.1944г., с.Ракиловци, ср.гимн.. 2. Росица – р.1950г., София, висше иконом., сл.ДСО София II – 2 – 6 Сем. Севастия Александрова – р.1932г. + Драгомир Драганов – р.1925г., с.Беренде Деца: 1. Гергана – р.1952г., гр.Перник, ср.иконом. 2. Иван – р.1956г., гр.Перник, висше, маш.инж. – гр.Русе

Фам. Стоимен Пудев Сем. Алисенка Стоименова (сведенията са дадени от Славчо Крум Жаблянски – 5.XI.1980г.)

IV. Сем. Алисенка Стоименова – р.1852г., умр. + Иванчо Ширков, с.Лобош, умр. Деца: 1. Стана – р.1902г., с.Лобош, основно, ом. Крум Николов Жаблянски, с.Ковачевци 2. Петър – р.1904г., с.Лобош, основно, ож. 1. Ветка от с.Косача 2. от с.Еловдол

IV – 1 Сем. Стана Иванчова – р.1902г. + Крум Николов Жаблянски – 1904г., с.Ковачевци, умр.1949г. на 45г. Деца: 1. Славе – р.1930г., с.Ковачевци, ср.гимн., счетоводител АПК – с.Ковачевци 2. Иванка – р.1932г., с.Ковачевци, основно, ом.Райчо Димитров от с.Поцърненци IV – 2 Сем. Петър Иванчов – р.1904г. + 1. Ветка от с.Косача 2. от с.Еловдол Деца:

IV – 1 – 1 Сем. Славе Крум Жаблянски – р.1930г. + Роза Първанова – 1931г., с.Видрица, Брезнишко, ср.гимн. Деца: 1. ♂ – р.1960г., с.Ковачевци, умр. 2. Венцислав – р.1962г., с.Ковачевци, ср.спец., шофьор

Фам. Петър Стоянов Маринков Пудев Сем. Тасе Петров

Сем. Петър Пудев + Вакла Гълъбова Табакова, с.Ракиловци, неграм. Деца: 1. Тасе – с.Ракиловци, неграм., зем.стоп., умр.

I. Сем. Тасе Петров + Еленка Костадинова от с.Раянци, дошла с баща си, който бил говедар в с.Ракиловци Деца: 1. Цвета – р.1895г., с.Ракиловци, основно, ом. в с.Сирищник 2. Александър (Лесо) – р.1898г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., умр.1971г. на 74г. 3. Стоянка – р.1900г., с.Ракиловци, неграм., ом. в с.Косача 4. Мага – р.1903г., с.Ракиловци, основно, ом.Мице Павлев Шарков от с.Ракиловци 5. Итаки – р.1905г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., бригадир ДЗС, умр.1993г. на 88г. 6. Владимир – р.1908г., с.Ракиловци, основно, зем.стоп., умр.1965г. на 57г. 7. Драга – с.Ракиловци, основно, ом.Методи Мишов Чингенев, с.Ракиловци

I – 1 Сем. Цвета Тасева – р.1895г. + от с.Сирищник Деца: I – 2 Сем. Александър (Лесо) Тасев – р.1898г., умр.1971г. на 73г. + Лоза Рангелова Мемчурска – р.1898г., с.Ракиловци, основно, умр.1986г. на 87г. Деца: 1. Васил – р.1920г., с.Ракиловци, прогимн. 2. Иван – р.1922г., с.Ракиловци, прогимн. 3. Еленка – р.1925г., с.Ракиловци, прогимн. I – 3 Сем. Стоянка Тасева – р.1900г. + от с.Косача Деца: I – 4 Сем. Мага Тасева – р.1903г., умр.1979г. на 76г. + Мице Павлев Шарков от с.Ракиловци Деца: 1. Йордан – с.Ракиловци, прогимн. 2. Асен – с.Ракиловци, прогимн. 3. Ефтим – с.Ракиловци, прогимн. 4. Тодор – с.Ракиловци, прогимн. I – 5 Сем. Итаки Тасев – р.1905г., умр.1993г. на 88г. + Славка Венкова Митова – р.1904г., с.Ракиловци, основно, умр.1983г. на 79г. Деца: 1. Богомил – р.1928г., с.Ракиловци, прогимн., ож.Василка Киролова Илиева Генинска, с.Ковачевци 2. Тасе – р.1930г., с.Ракиловци, ср.техн., ож.Мария Владова от с.Ярдисиловци 3. Нара – р.1932г., с.Ракиловци, прогимн., ом.Александър Рангелов от с.Княжево, София 4. Симеон (Симо) – р.1935г., с.Ракиловци, прогимн., ож.Теменужка Драгова, гр.Перник I – 6 Сем. Владимир Тасев – р.1908г., умр.1965г. на 55г. + Лоза Димитър Минев Кривошина – р.1909г., с.Ракиловци, основно, умр.1987г. на 76г. Деца: 1. Маргарита – р.1934г., с.Ракиловци, прогимн., ом. в с.Трекляно 2. Стефка – р.1936г., с.Ракиловци, прогимн., ом. в с.Калище 3. Димитрена – р.1939г., с.Ракиловци, прогимн., ом. в с.Лобош 4. Йордан – р.1943г., с.Ракиловци, ср.техн., ож.Лиляна Стефанова – р.1946г., с.Бъзовица I – 7 Сем. Драга Тасева + Методи Мишов Чингенев – р.1916г., с.Ракиловци, умр.1980г. на 64г. Деца: 1. Ефтимка (Тимка) – с.Ракиловци, прогимн., ом.Георги Козаро, гр.Темелково 2. Михаил – с.Ракиловци, прогимн., ож.Вера от Михайловград

I – 2 – 1 Сем. Васил Александров Тасев – р.1920г. + Драга от с.Сирищник Деца: I – 2 – 2 Сем. Иван Александров Тасев – р.1922г. + Драга Кирилова Бусева – р.1927г., с.Ракиловци Деца: I – 2 – 3 Сем. Еленка Александрова Тасева – р.1925 + Христо Стоьов от с.Лобош Деца:

I – 4 – 2 Сем. Асен Мицев Шарков + Дакуна Аксева Пърльова – р.1931г., с.Ракиловци Деца: 1. Йордан – р.1955г., София, ср.гимн., финансов ревизор I – 4 – 3 Сем. Ефтим Мицев Шарков + Деца: I – 4 – 4 Сем. Тодор Мицев Шарков + Тима Василова Весина от с.Ковачевци Деца: 1. 2.

(сведенията са дадени от Славка Итова – 15.VI.1981г.)

I – 5 – 1 Сем. Богомил Итов Тасев – р.1928г. + Василка Кирил Илия Тонкова – р.1930г., с.Ковачевци Деца: 1. Снежана – р.1957г., София, висше иконом. 2. Славчо – р.1961г., София, ср.гимн. + военна школа в гр.Плевен I – 5 – 2 Сем. Тасе Итов Тасев – р.1930г. + Мария Владова, с.Ярдисиловци, ср.гим., ж.София Деца: 1. Румяна – София I – 5 – 3 Сем. Симеон Итов Тасев – р.1935г. + Теменуга Драгова – р.1936г., гр.Перник Деца: 1. Пламен – р.1967г., гр.Перник, уч-к 8 кл. I – 5 – 4 Сем. Нора Итова Тасева – р.1932г. + Александър Рангелов, Княжево Деца: 1. Румен – р.1973г., Княжево

(сведенията са дадени от Лоза Димитрова Ладова – 4.VI.1982г.)

I – 6 – 1 Сем. Маргарита Владева Тасева – р.1934г. + Георги Макариев от с.Тркляно Деца: 1. Румен – р.1962г., София 2. Валентина – р.1964г., София I – 6 – 2 Сем. Стефка Владева Тасева – р.1936г. + Александър Петров от с.Калище Деца: 1. Петър – р.1964г., с.Калище, ср.гимн. 2. Татяна – р.1966г., с.Калище, ср.гимн. I – 6 – 3 Сем. Димитрена Владева Тасева – р.1939г. + Йордан Боянов Лукарски от с.Лобош Деца: 1. Георги – р.1962г., с.Лобош 2. Сашка – р.1964г., с.Лобош I – 6 – 4 Сем. Йордан Владев Тасев – р.1943г. + Лиляна Стефанова – р.1946г., с.Бъзовица, прогимн. Деца: 1. Анета – р.1965г., гр.Перник, уч-ка 10 кл. 2. Мая – р.1967г., гр.Перник, уч-ка 8 кл.