Граница редактиране

„Проходът е наречен така по името на римския император Траян, който през 2 век строи на хълма над прохода крепост като символична граница между провинциите Тракия и Македония.“

Тази информация не би могла да бъде вярна, тъй като по времето на император Траян границата между провинциите Тракия и Македония минава на 100 км западно от прохода Траянови врата. Едва при създаването на провинция Dacia Mediterranea в края на 3 век, когато областта на Сердика се отнема от Тракия, проходът се превръща в граница между двете провинции Тракия и Вътрешна Дакия (не Македония).--Telamon 21:30, 8 септември 2007 (UTC)Отговор

Привет. Когато допълвах статията, покрай добавянето на снимка и линк към Общомедия, намерих тази информация в статията на Божидар Димитров, която си видял в раздела Външни препратки. Аз лично не съм изкушена в историята, но за него предположих, че е, и по-добре си знае.   Но ако това е мнение, което само той споделя, може да се отрази в статията точно като такова, и тогава е добре да се напише други историци какво мислят по този въпрос (тук вече съм пас). Поздрави, Спири / беседка 05:32, 18 септември 2007 (UTC)Отговор
Странно е, че точно Божидар Димитров е източник на тази невярна информация, но всекиму се случва да се обърка. Както казва Хораций, "дори Омир понякога задрямва", а какво остава за простосмъртните, да не говорим за вестникарските статии. Въпросът е дали трябва да се оставят такива погрешни мнения, независимо от кого са били изказани. Дори да изключим факта, че проходът по Траяново време и още век и половина след това не е граница, както и че Македония никога не е стигала до там, малко вероятно е строежът на портата да е от времето на Траян, който набляга на урбанизационната дейност - масовите строежи на крепости в Тракия са едва при Антонин Пий и Марк Аврелий. - Telamon 22:33, 18 септември 2007 (UTC)Отговор
Е, за мен и странно не е. При липса на по-конкретни източници, за мен въпросът е отворен - може да я е строил Траян (граница или не, проходът е стратегически важен), може по-късно да са му я приписали (цар Траян се е ползвало като нарицателно до наши дни). Ще преправя абзаца. --Спас Колев 08:30, 19 септември 2007 (UTC)Отговор
Очевидно е, че името "Траянови врата" е много късно (за пръв път се среща в описание от края на 15 в., свързано с похода на Владислав Варненчик) и е резултат от всеобщата практика стари строежи и пътища да се свързват с Траян. Ще си позволя да махна това за Божидар Димитров, защото така, както сте го написали, си е чиста подигравка: "Димитров смята еди-какво си, което обаче е пълна глупост". Все пак статията не е за компетентността на българските историци. Пък и от текста на Амиан Марцелин, който е цитиран, става пределно ясно между кои провинции е била тази граница.--Telamon 00:11, 20 септември 2007 (UTC)Отговор
Склонен съм да приема „подигравка“, но не и „чиста“.   Според У:НГТ, в статиите трябва да се отразят всички мнения по даден въпрос, които имат някаква тежест. Но ако смяташ, че мнението на професора не е значимо, спокойно го махни, аз не държа да остане. --Спас Колев 12:34, 20 септември 2007 (UTC)Отговор

Врата, врати? редактиране

Нещо ме смущава съчетанието "Траянови врата", може би греша но ми звучи като че ли първата дума е в множествено число, а втората – в единствено. Така ли трябва да е? Apcbg 07:31, 30 май 2010 (UTC)Отговор

По-скоро втората дума е в староезичен изказ (в старобългарския и среднобългарския "врата" е и множествено число).   -- Григор Гачев 12:24, 30 май 2010 (UTC)Отговор
Благодаря! Apcbg 13:14, 30 май 2010 (UTC)Отговор

Оригинално изследване? редактиране

Дали някой, който разбира и се интересува повече (от мен), би погледнал тези редакции. Може би някои твърдения в раздела са проверуеми факти, макар че не са цитирани източници. От цялостния тон на написаното и особено от финала („Необяснимо и недоумяващо остава поведението на пълно мълчание и безразличие на представителите на историческата наука, които и досега не са излезли с ясно и точно разяснение на фактите и събитията за да разсеят масовите заблуди около Траянови врата.“) оставам с усещането, че е представено оригинално изследване... Спири ··· - - - ··· 21:21, 30 май 2016 (UTC)Отговор

Отговор към "Оригинално изследване"? редактиране

Колега,

Обръщам се така към Вас, защото предполагам, че и Вие като мен сте историк. Статията ми за някои масови заблуди относно Траянови врата нямя за цел изобщо да предизвика конфронтация или спорове със създателите на другите статии в страницата Траянови врата. Целта ми е да посоча двете масови заблуди, които най- вероятно са с първоизточник Уикипедия. Факт е, че за масовия потребител Уикипедия е най- лесния достъп за получаване на информация и тази информация бива приемана винаги като неоспорима истина. За съжаление тези две заблуди за Траянови врата шестват копи пейст в множество сайтове и в почти всички тагове, касаещи Траянови врата. Моя грешка беше, че в първата редакция не посочих отдолу ползваните източници, което направих в последствие, когато статията ми беше маркирана с удивителния знак за оригинално изследване. Не знам кой и как и по какви критерии решава, че една статия е оригинално изследване и я маркира с този знак. Статията, така в този и вид в момента е точно като всяка курсова работа, разработка или иследване, които съм правил през петте години на обучението ми в Историческия факултет на Софийския университет "Климент Охридски" Уверявам Ви, че никой преподавател там не би върнал подобна статия с мотива за липса на източници или със съмнение за оригинално изследване. Разбирам, че тона ми е малко рязък в абзаца за некомпетентните чиновници или мълчанието на представители на историческата наука, но Вие сами виждате фактите. В бързането и объркването през 2006 г. при Стенос лъсва плоча с името Щипон. В последствие е премахната и е сложена плоча с компромисния надпис Крепост Траянови врата. Още по фрапиращ е факта само отпреди няколко месеца, когато министър на туризма "посреща" ослепените български войници от битката при с. Ключ, състояла се на 29 юли 1014, на фона на постер на Траянови врата, където българите разгромяват ромеите през 986 г.

Колега, ние с Вас работим заедно за представянето на историческата действителнос, не сме съперници. Аз ви моля просто да не монополизирате историята на Траянови врата и да слагате етикети на статии. Достатъчно отцеругатели си имаме, които всячески се стремят да подменят българската история, дайте да не го правим и ние, редовите българи!

Благодаря Ви за вниманието!

Otblizo (беседа) 16:39, 5 юни 2016 (UTC)Отговор

Не знам към кого се обръщате, но аргументите, че крепостта не е наречена на император Траян, не са много убедителни. Това че името е прието много след смъртта му е без значение. Все едно да твърдим, че Римската стена в Лозенец не е наречена на Рим, защото е много по-късна. --Спас Колев (беседа) 13:38, 8 юни 2016 (UTC)Отговор


Обръщам се към администратора поставил маркера на моята статия. В моята статия са посочени достатъчно извори и е достатъчно обоснована, както и по препоръката добавих необходимите извори и източници, но промяна в статуса няма. Към потребител --Спас Колев. Извинете, но Вие бъркате понятията в едно разбираемо само за вас тълкуване. Вие смесвате в едно географското понятие ПРОХОД с историческата категория КРЕПОСТ. Вие сте се хванали за това дали СЕГАШНОТО име на прохода носи името на император Траян. Да, да, и пак да! Сегашното име на прохода носи точно името на император Траян. В това надали има накой да се съмнява. С това име прохода добива популярност след изследването на проф. Петър Мутафчиев едва с средата на миналия век. Това означава ли, че когато едно географско местоположение носи едно наименование, в случая Траянови врата, то и всички обекти в него задължително трябва да носят същото име? Понеже правите аналогия с пазара Римска стена, е добре, хайде и аз да направя една аналогия. В България има град наречен Велико Търново, в него има крепост. Тази крепост Велико Търново ли се нарича или си има име, с което са я кръстили създателите и, а именно Царевец? Крепостта в прохода Траянови врата се казва Стенос, строена през IV в. Ние хората можем да сменяме колкото си искаме наименованията на географските обекти - те няма да ни се обидят, но да подменяме исторически наименования дадени от хората строили някой исторически обект, с наши съвременни названия за по- голямо удобство е обида и пренебрежение към историята и хората, строили този обекти и дали им своето название. Моля, прочетете внимателно отново какво съм написал в моята статия, защото оставам с впечатление, че с нея съм засегнал нечие лично его, което предизвиква в момента тази полемика.

Otblizo (беседа) 18:41, 8 юни 2016 (UTC)Отговор

ОК, не съм разбрал правилно кое наричате заблуда. Редактирах го малко, защото може да се случи и на друг.
По отношение на Щипон - най-добре е да се намерят някакви допълнителни източници, след което да се направи самостоятелна статия. (А самата теза определено не тръгва от Уикипедия - например, Голяма енциклопедия „България“ идентифицира Щипон с крепостта на Траянови врата.) --Спас Колев (беседа) 11:55, 9 юни 2016 (UTC)Отговор
Връщане към „Траянови врата“.