Беседа:Ябълково (област Хасково)
Откъс редактиране
Махнах поместения по-долу откъс от самата статия, тъй като е повече повествователен, а и не е редно да се публикуват цели откъси от книга в енциклопедията. Полезна информация има, но текстът трябва да се преработи, за да може да се включи пак частично.
- Родното ми село на 9 000 години
- Родното ми село Ябълково се намира на 18 км северозападно от град Хасково, отстои на 14км западно от Димитровград, 1,5 км южно от река Марица и на 3 км югоизточно от възвишението Хисар. Тук е бил разположен станът и щабът на цар Иван Асен II. От тази височина през 1230 година той ръководи българските войски в историческата битка при село Клокотница.В чест на съкрушителното поражение на армията на византийския император Кир Теодор Комнин цар Иван Асен II построява историческата църква „Свети 40 мъченици” на Хисаря. Ежегодно на 22 март тук се провеждаше голям събор с масово посещение от околните села. По своето географско положение Ябълково е разположено в сърцето на слънчева, равна и плодородна Тракия.
Ябълково има голяма железопътна гара на линията Пловдив-Свиленград. Наброява 1100 къщи с около 4000 жители. През последните години подобно на много български селища младежите избягаха в големите градове и в чужбина. Мъчителният преходен период към капитализма изигра своята отрицателна роля. Голяма част от най-плодородната земя пустее. Най-старото селище в Тракийската низина е родното ми Ябълково. То има богата и славна десетохилядолетна история. Това се потвърждава от ценните находки по време на археологическите разкопки в землището му. Професионалният екип, ръководен от доц.Красимир Лещаков от Историческия факултет на Софийския университет „Св.Климент Охридски” със своите забележителни открития прослави Ябълково. През 2004 година в землището му беше открита в естествена среда керамична фигура на жена с рисувани от двете ѝ страни рога на бик, символ на плодородието. Задълбочените изследвания в катедра „Археология” установиха по безспорен начин, че фигурата, другите предмети и рисунките около нея, са от седмото хилядолетие преди новата ера. Това е епохата на неолита, т.е. последният период на каменната ера. Тогава се появяват земеделието,скотовъдството и гранчарството за производство на глинени съдове (керамика). Годишника на Софийския университет е посочен обектът в село Ябълково (стр.148). Освен уникалната фигура от домашното светилище, учените се натъкнаха на каменен градеж. Зидарията му досега е известна само в средновековните български столици Плиска и Велики Преслав. Това е първото каменно селище, открито в провинцията. Разкопките вече трета година продъкжават с интензивна сила. През далечният XII в. още преди падането на България под турско робство селото е носело името Хромелите (Мелничните камъни), което произтича от мелниците, движени от силната водна струя на реката. Дори аз помня останките от Димитровата и Стоевската воденици на брега на река Марица. Заради яростната съпротива начисто българския характер на населението и продължителното съществуване на селото като свободен остров в целия поробен регион, турците го нарекли Алмали (Непревземаемо). Затова способствали четири обстоятелства: Първо. Целта на султан Баязит с огромната си армия е била по-бързо да преодолее Стара планина,за да превземе Търново и да излезе на Дунавския бряг. Поради това не са били отделени значителни сили за овладяване на упорито съпротивляващите се отделни населени пунктове в Южна България. Както е известно през 1396 година България пада под владичеството на Османската империя. Второ. Нашите прадеди траките не познават робството и презират народите,които използват роби за произвотство на сила. Трето. Те никога не са се предавали в плен (това е било най-големият срам за всеки мъж). Като войни са всявали ужас в турските орди, защото са се сражавали до смърт. Четвърто. Ябълково е било обкръжемо от непроходими гори в местностите: Караман тепе, Чауш-орду, Новия кладенец, Шумата, Карабилюк и дълбоките води на река Марица. Прадедите и дедите ни никога не са превивали гръб пред турския поробител. Още от първите дни на робството те започнали дълга, безкрайно бавна, но упорита борба на живот и смърт с тираните. С първото си посещение в Алмали,идвайки от Чирпан,Апостолът Васил Левски намира горещи сподвижници в борбата против поробителя и през 1869 година основава тайния революционен комитет в строго съответствие с „Устава на бългаските революционни комитети”. За председател на комитета Левски определя даскал Димитър Хубинов Ралов и членовете: Иван Попкалинов, братята Колю и Иван Стоеви, Георги Налбантов и Димитър Хубенов Ташев. Поради чисто българският характер на населението,без нито един гръг или турчин, през 1870 година вместо в град Пловдив, бригадата чуждестранни инжинери, ръководеща строителството на Барон-Хиршовата железопътна линия Пловдив – Одрин, се установява на стан в Ябълково. В състава ѝ влизат чешките инженери Георги Прошек, Антон Пелц, Свобода, професор Острова и поляците пан Бако Банковски и пан Домбровски. В революционния комитет незабавно са привлечени чешките инженери Георги Прошек и Антон Пелц. Последният е запасен офицер от Австро-унгарската армия. Чрез Прошек и Пелц било закупувано и доставяно в Ябълково необходимото количество оръжие от Одрин и Цариград. Пелц е водел и военната подготовка на нашите комити. Георги Прошек описвал подробно издевателствата и зверствата на турците спрямо българите и ги изпращал на брат си Богдан в Прага. Богдан Прошек ги превеждал на френски и английски езици и ги обнародвал в парижката и лондонската преса. По този начин целият свят научава за турските зверства. Цариградското правителство беснеело от разобличенията, но турските власти никога не са разкрили канала на ябълковския таен революционен комитет до Прага, Париж и Лондон. През лятото на 1871 година поп Калин построява представителна сграда за работа и живеене на инженерите. Георги Прошек веднага я назовава „Славянски дом”, защото тя е обитавана само от славяни. Този дом се прочува в цяла Южна България. Той става огнище на първата читалищна просветна и активна революционна дейност. В него се провеждат всички мероприятия на тайния революционен комитет, без да предизвикват подозрението на турските власти. Тук често гостуват и заседават отделни представители на революционните комитети от Чирпан, Стара Загора и по-късно от Хасково. Председателят на комитета даскал Ралов развива активна революционна дейност в региона и поддържа тесни връзки с Васил Левски, Георги Данчов (зографинът) – председател на чирпанския комитет, Стоян Заимов и Петър Берковски – председател на бъдещия хасковски таен революционен комитет. Васил Левски няколко пъти посещава и нощува в Славянския дом. Той лично присъства при полагането на клетва от новоприетите членове на комитета. През 1830 г. е създадено първото училище в Ябълково от казанлъшки учител – беглец от турците след подписания Одрински мирен договор на поредната Руско-турска война. Това се потвърждава от архива на даскал Димитър Хубенов Ралов и покойния директор на училището Радич Кънев. То се помещава в специално построена сграда в двора на църквата. С активната помощ на чешките инженери през 1870 г. училището се превръща в образцово европейско учебно заведение. По тази причина през 1871 година дедите ни го нарекли „Прошевското училище”. Новината бързо се разнесла сред даскалите в Южна България. За обмяна на положителния учебен опит то често било посещавано от учители от градовете Хасково, Чирпан, Стара Загора, Казанлък и Пазарджик.7 /7 – Стоян Заимов, Миналото, стр.343/ След освобождението на страната от турско робство инженер Антон Пелц пише трогателно поздравително писмо от Прага до даскал Димитър Ралов. В него дава много обективна и затрогваща характеристика на ябълковци: - Никъде в България ние инженерите не срещнахме толкова благи люде, природно умни, даровити и способни за всяка длъжност и работа българи, както във вашето село. Дай боже железницата винаги да разчита на тях. Това беше основната прличина ние да се откажем от предоставените ни условия за работа в Пловдив и да се установим в Алмали. През 1906 година селото е преименувано в Ябълково. Нашите любознателни деди и предвидливите учители незабавно се заели да издигнат образователното дело в приоритетна задача на населението. За целта построяват огромна църква, голямо основно училище, двуетажна прогимназия, земеделско училище, пощенска станция и грамадно читалище с театрална сцена, киносалон, библиотека и читалня. Ябълково се славеше в целия регион с двете си модерни мелници и две маслобойни. Прекрасната железопътна гара дава простор на ябълковци да пътуват по непознатия до тогава външен свят. Още в първите години след деветосептемврийските събития през 1944 година новите изборни кметове (дотогава царят назначаваше запасни офицери от градовете за кметове в селата) и председателите на ТКЗС водоснабдиха с питейна вода и електрифицираха селото. Те построиха модерна фурна, здравен дом с лекарски и зъболекарски кабинети, кметство, административни сгради на ТКЗС и кооперацията, филиал на фабрика Тракия, огромни пулпови складове с железопътна рампа за товарене на зеленчукова и селскостопанска продукция, автоматизирани краварници и телчарници, сушилни за тютюн, чушки и др. Крупни инвестиции бяха вложени за автоматизирано поливане на 18 000 декара плодородни площи. (Публикуваните извадки от книгата „Пътят към върха” са с любезното съгласие на автора ген.Грозю Грозев)