Бетина Жотева
Бетина Славчева Жотева е български журналист, телевизионен водещ, член на Съвета за електронни медии с мандат 2016 г. - 2022 г., назначена от тогавашния президент Росен Плевнелиев.[1][2] На 8 май 2020 г. е избрана за председател на СЕМ с едногодишен мандат. [3]
| Бетина Жотева | |
|---|---|
| българска журналистка | |
 |
|
| Родена | |
|
|
|
| Образование | Софийски университет „Св. Климент Охридски“ |
| Работила в |
Българска национална телевизия Дневен Труд Министерство на финансите Министерство на външните работи Министерство на икономиката и енергетиката Съвет за електронни медии |
| Семейство | |
| Баща | Славчо Жотев |
| Майка | Людмила Антонова |
| Съпруг |
Огнян Чампоев (разведени) Владимир Хаджиев (разведени) |
БиографияРедактиране
Родена е на 28 октомври 1964 г.[4][5] в семейството на волейболиста Славчо Жотев и учителката по литература Людмила Антонова.
Била е омъжена за Огнян Чампоев, дипломат и служител от МВнР, впоследствие установен и обявен като секретен сътрудник на Държавна сигурност.[6][7][8]
ОбразованиеРедактиране
Магистър е по философия и философски науки от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Бакалавърска степен получава от Държавния университет в Будапеща. Владее свободно пет езика – освен родния си също английски, руски, френски и испански. Ползва унгарски.[1]
Журналистическа кариераРедактиране
Професионалното си развитие започва през 1990 г. в Българската национална телевизия (БНТ) под името Бетина Чампоева като водещ новини и редактор на международните новини. Била е специален кореспондент на БНТ в Белград от 1995 до 1997 г.
През 1996 г. Жотева е говорител на предизборния щаб на кандидат-президентската двойка на БСП – Иван Маразов и Ирина Бокова в кампанията за президентските избори същата година. По-късно за кратко е медиен съветник на Български бизнес блок на Жорж Ганчев.[9]
В периода 2000-2005 г. е кореспондент на в. „Труд“ и директор на бюрото на вестника в Брюксел.
Дипломатическа кариераРедактиране
От 2005 г. до 2007 г. е консултант и анализатор към НАТО.
От 2007 г. до 2010 г. заема длъжността Първи секретар по въпросите на връзките с медиите и комуникационните стратегии в Постоянното представителство на Република България в Европейския съюз, Министерство на външните работи.
По това време става популярна реакцията ѝ по адрес на инсталацията на чешкия художник Давид Черни „Ентропа“, изправена пред сградата „Юстус Липсиус“ в Брюксел по случай чешкото председателство на ЕС. Жотева настоява за сваляне на българския сегмент.[10]
„До откриването в четвъртък обаче изискахме от чешките си колеги т.нар. „творба“ да е махната от залата, защото в противен случай тук има мераклии, които искат да я боядисат или да я счупят с чукове, и то без да питаме чехите за това“, казала Жотева.[11][12]
Кариера в държавната администрацияРедактиране
- Директор на дирекция „Връзки с обществеността, комуникация и протокол“ в Министерството на финансите (октомври 2010 г. – март 2013 г.)
- Директор на дирекция „Връзки с обществеността, комуникация и протокол“ в Министерство на икономиката и енергетиката на България (март 2013 г. – юли 2013 г.)
- Съветник по медийната политика, връзките с обществеността и междуправителствените връзки в икономическия сектор в политическия кабинет на Екатерина Захариева, заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройство в състава на служебното правителство на Георги Близнашки (август 2014 г. – ноември 2014 г.)
- Говорител на Министерство на външните работи в екипа на министър Даниел Митов (ноември 2014 г. – май 2016 г.)
- Член на СЕМ (от май 2016 г.)[2]
Скандал с Къдринка КъдриноваРедактиране
На 15 юни 2017 г., на заседание на Комисията по културата и медиите към Народното събрание, журналистката Къдринка Къдринова отправя питане към Бетина Жотева, която тогава е член на Съвета за електронни медии, дали е вярно, че вицепремиерът Екатерина Захариева подкрепя закриването на „Радио България“?
Жотева отговаря: „Подозирам, че ме вкарвате в някаква интрига. Ако си отворите устата още веднъж за мен, ще видиш какво става.“[13][14]
Къдринова сезира Етичната комисия на Съюза на българските журналисти за случая.[15] Комисията на СБЖ и Асоциацията на европейските журналисти – България призовават Жотева да се извини.[16][17]
ИзточнициРедактиране
- ↑ а б Държавният глава номинира Бетина Жотева за член на Съвета за електронни медии, сайт на Президентството.
- ↑ а б Бетина Жотева – Професионално развитие, официален уебсайт на СЕМ (Структура – Членове)
- ↑ Бетина Жотева е новият председател на Съвета за електронни медии. // 24 часа. 8 май 2020. Посетен на 8 май 2020.
- ↑ Емилия Карабоева, „Бетина Жотева крие с лейкопласт личния си живот“, в. „Труд“, 8 октомври 2011 г.
- ↑ „Бетина Жотева – журналист“, Luboslovie.bg, 29 октомври 2014 г.
- ↑ Борислав Зюмбюлев, „За Жотева и ДС“, в. „24 часа“, 4 април 2016 г.
- ↑ Решение № 199 от 16 март 2011 г. – Министерството на външните работи. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2011.
- ↑ Решение № 2-868 от 28 февруари 2017 г. – международни организации. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2017.
- ↑ Руслан Йорданов, „Красотата ще спаси властта“, в. „Стандарт“, 17 ноември 2014 г.
- ↑ Кристин Димитрова, „От висотата на дупката“, в. „Култура“, бр. 6 (2533), 13 февруари 2009 г.
- ↑ Жанина Драгостинова, „Бетина (Жотева) и криворазбраната цивилизация“, E-vestnik.bg, 17 януари 2009 г.
- ↑ Лили Бончева, „България представена като „турски тоалетни“ на изложба в Брюксел“, Econ.bg, 13 януари 2009 г.
- ↑ Хюсеин, Паола. За какво е кавгата между Къдринова и Жотева. // в. 24 часа, 26-06-2017. Посетен на 28-07-2019.
- ↑ Г-жа Жотева би трябвало да преосмисли поведението си и да поднесе извинения пред колежката Къдринова и цялата журналистическа колегия.. // Официален сайт на СБЖ, 23-06-2017. Посетен на 28-07-2019.
- ↑ Член на СЕМ заплашва журналистка заради въпрос, зададен пред комисия в НС. // Официален сайт на СБЖ, 22-06-2017. Посетен на 28-07-2019.
- ↑ Становище на Комисията по журналистическа етика на СБЖ. // Официален сайт на СБЖ, 23-06-2017. Посетен на 28-07-2019.
- ↑ АЕЖ: Недопустимо е член на СЕМ да отправя заплахи към журналисти. // Официален сайт на СБЖ. Посетен на 28-07-2019.