Биариц
Биариц (на френски: Biarritz) е град на брега на Бискайския залив, в департамент Пирене Атлантик, Франция. Намира се в региона на Страната на баските, на 35 km от границата с Испания. Градът е луксозна морска туристическа дестинация, известна със своя хотел Отел дю Пале (построен за Евгения де Монтихо около 1855 г.), казината си до морето и сърфистката си култура. Населението му към 2017 г. е 25 404 души.[1]
|
Биариц Biarritz |
|
|---|---|
| — град — | |
  |
|
 |
|
  Биариц  Биариц |
|
| Страна |
 Франция |
| Регион | Нова Аквитания |
| Департамент | Пирене Атлантик |
| Площ | 11,66 km² |
| Население | 25 404 души (1 януари 2017 г.) |
| Пощенски код | 64200 |
| Биариц в Общомедия | |
В миналото, Биариц е бил малко рибарско село, което след 1854 г. става известна дестинация покрай Наполеон III и съпругата му, Евгения де Монтихо. Главен принос към разрастването му като зимна резиденция имат британците. Курортът е посещават от кралица Виктория, Едуард VII и Алфонсо XII. Така, Биариц започва да се нарича „кралицата на курортите и курорт на кралете“.[2]
Мекият климат на региона, разнообразието от плажове и гледки и луксозните туристически хотели в града продължава да привличат клиенти от цял свят, но ексклузивният образ на Биариц вече е променен. Туризмът е по-разнообразен – организират се фестивали и конференции и е изграден център за таласотерапия (използването на морска вода, водорасли и кал за терапевтични цели). Между пясъчните плажове на Гран Плаж и Кот де Баск има панорамен път. Плажовете са разделени от скалист нос. Градът е популярна дестинация за сърфисти и уиндсърфисти, които обикновено пристигат през юли за сърф фестивала. Фолклорът и традициите на баските в областта също са част от атракциите.[2]
НаселениеРедактиране
| 1793 | 1821 | 1851 | 1876 | 1891 | 1901 | 1921 |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 929 | 1082 | 2048 | 5507 | 9177 | 12 812 | 18 353 |
| 1931 | 1946 | 1962 | 1975 | 1982 | 1999 | 2012 |
| 22 955 | 22 022 | 25 231 | 27 595 | 26 598 | 30 055 | 25 330 |
КлиматРедактиране
Климатът в Биариц е океански. Това е един от най-влажните градове във Франция.
|
Климатични данни за Биариц
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
ИзточнициРедактиране
- ↑ Populations légales 2017 − Commune de Biarritz (64122) | Insee
- ↑ а б Biarritz. // Encyclopædia Britannica, 15 януари 2018. Посетен на 13 септември 2020.
- ↑ Données climatiques de la station de Biarritz. // Meteo France. Посетен на 28 декември 2015. (на френски)
- ↑ Climat Aquitaine. // Meteo France. Посетен на 28 декември 2015. (на френски)
- ↑ Biarritz–Pays–Basque (64). // Fiche Climatologique: Statistiques 1981 – 2010 et records. Meteo France. Архивиран от оригинала на 6 март 2018. Посетен на 6 март 2018. (на френски)
- ↑ Normes et records 1961 – 1990: Biarritz-Anglet (64) – altitude 69 m. // Infoclimat. Посетен на 28 декември 2015. (на френски)