Биариц (на френски: Biarritz) е град на брега на Бискайския залив, в департамент Пирене Атлантик, Франция. Намира се в региона на Страната на баските, на 35 km от границата с Испания. Градът е луксозна морска туристическа дестинация, известна със своя хотел Отел дю Пале (построен за Евгения де Монтихо около 1855 г.), казината си до морето и сърфистката си култура. Населението му към 2017 г. е 25 404 души.[1]

Биариц
Biarritz
— град —
Знаме
      
Герб
Biarritz-Plage.JPG
Страна Flag of France.svg Франция
Регион Нова Аквитания
Департамент Пирене Атлантик
Площ 11,66 km²
Население 25 404 души (1 януари 2017 г.)
Пощенски код 64200
Биариц в Общомедия

В миналото, Биариц е бил малко рибарско село, което след 1854 г. става известна дестинация покрай Наполеон III и съпругата му, Евгения де Монтихо. Главен принос към разрастването му като зимна резиденция имат британците. Курортът е посещават от кралица Виктория, Едуард VII и Алфонсо XII. Така, Биариц започва да се нарича „кралицата на курортите и курорт на кралете“.[2]

Мекият климат на региона, разнообразието от плажове и гледки и луксозните туристически хотели в града продължава да привличат клиенти от цял свят, но ексклузивният образ на Биариц вече е променен. Туризмът е по-разнообразен – организират се фестивали и конференции и е изграден център за таласотерапия (използването на морска вода, водорасли и кал за терапевтични цели). Между пясъчните плажове на Гран Плаж и Кот де Баск има панорамен път. Плажовете са разделени от скалист нос. Градът е популярна дестинация за сърфисти и уиндсърфисти, които обикновено пристигат през юли за сърф фестивала. Фолклорът и традициите на баските в областта също са част от атракциите.[2]

НаселениеРедактиране

Население по години
1793 1821 1851 1876 1891 1901 1921
929 1082 2048 5507 9177 12 812 18 353
1931 1946 1962 1975 1982 1999 2012
22 955 22 022 25 231 27 595 26 598 30 055 25 330

КлиматРедактиране

Климатът в Биариц е океански. Това е един от най-влажните градове във Франция.

Климатични данни за Биариц
Показатели яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 23,4 28,9 29,7 32,1 34,8 39,2 39,8 40,6 37,0 32,2 27,8 25,1 40,6
Средни максимални температури (°C) 12,0 12,8 15,0 16,2 19,6 22,1 24,1 24,7 23,2 20,0 15,1 12,5 18,1
Средни температури (°C) 8,4 8,9 11,0 12,4 15,6 18,3 20,4 20,8 18,8 16,0 11,4 9,0 14,3
Средни минимални температури (°C) 4,8 5,0 7,0 8,5 11,6 14,6 16,7 17,0 14,5 11,9 7,7 5,5 10,4
Абсолютни минимални температури (°C) −12,7 −11,5 −7,2 −1,3 3,3 5,3 9,2 8,6 5,3 −0,6 −5,7 −8,9 −12,7
Средни месечни валежи (mm) 128,8 111,5 103,5 129,7 113,9 87,8 69,3 98,4 119,6 152,1 185,9 150,4 1451
Средно количество слънчеви часове 100.2 114.1 164.4 169.4 193.7 203.3 209.0 206.8 192.8 141.7 103.8 88.3 1887
Източник: Météo France,[3][4][5] Infoclimat[6]

ИзточнициРедактиране

  1. Populations légales 2017 − Commune de Biarritz (64122) | Insee
  2. а б Biarritz. // Encyclopædia Britannica, 15 януари 2018. Посетен на 13 септември 2020.
  3. Données climatiques de la station de Biarritz. // Meteo France. Посетен на 28 декември 2015. (на френски)
  4. Climat Aquitaine. // Meteo France. Посетен на 28 декември 2015. (на френски)
  5. Biarritz–Pays–Basque (64). // Fiche Climatologique: Statistiques 1981 – 2010 et records. Meteo France. Архивиран от оригинала на 6 март 2018. Посетен на 6 март 2018. (на френски)
  6. Normes et records 1961 – 1990: Biarritz-Anglet (64) – altitude 69 m. // Infoclimat. Посетен на 28 декември 2015. (на френски)