Отваря главното меню

Библиографията (от гръцки: βιβλιογραφία; буквално „писане на книги“ или „книгопис“) в най-общ смисъл е изучаването и описването на книги. По-конкретното и същевременно най-често употребявано значение на думата обозначава списък от книги.

Приема се, че сериозните научни текстове като монографии, публикации в научни списания, дисертационни и хабилитационни трудове и т.н. задължително трябва да съдържат такъв списък.

Международният стандарт БДС ISO 690:2011 дава насоките за съставяне на библиографски позовавания.[1]

ЕтимологияРедактиране

Думата библиография (на старогръцки: βιβλιογραφία) била използвана от гръцките писатели през първите три века сл. Хр. за да означат преписването на книгите на ръка. През 12 век думата започнала да се използва за „интелектуалните дейности при съставяне на книги“. През 17 век се забелязва появата на съвременния смисъл на думата като начин за описание на книги.


ИзточнициРедактиране

  1. „Официален правописен речник на българския език“, издателство „Просвета“ С., 2012, ISBN 9789540127019, с. 124