Бибоп или само боп е стил в джаза, характеризиращ се с бързо темпо, виртуозност във владеенето на инструментите и висока степен на импровизация, основаваща се на съчетанието между хармоничната структура и мелодията. Развит е в началото и средата на 40-те години. Терминът се появява в музикантския жаргон по време на първите две години от участието на САЩ във Втората световна война. Този стил джаз в крайна сметка добива тъждественост с представата за модерен, съвременен джаз, като и двете категории достигат своята зрялост през 60-те години.

Бибоп
Стилистични корени суинг, Канзас Сити джаз
Културни корени САЩ, 1940-те
Типични инструменти кларинет, саксофон, тромпет, тромбон, пиано, барабани, електрическа китара, акустична китара
Популяризиране 1950-те
Производни форми авангарден джаз
пост боп
Подстилове
хард боп
Регионални сцени
САЩ

ЕтимологияРедактиране

 
Чарли Паркър в нюйоркски клуб с Томи Портър, Майлс Дейвис и Макс Роуч.

Обичайното обяснение за думата „бибоп“ е, че това са несъдържащи смисъл срички (гласими), които се артикулират в скат-пеенето, и за които най-ранните източници са от 1928 година. Някои изследователи твърдят, че това е термин, използван от Чарли Крисчън, тъй като звучи като нещо, което той би си тананикал, докато свирел. Дизи Гилеспи казва, че слушателите му измислят това име, след като го чуват да прави скат по неговите тогава анонимни мелодии в обръщенията си към другите музиканти. Пресата най-накрая подема израза и го използва като официален термин: „Хората, когато им се иска да помолят за тези песни и не им знаят имената, молят за бибоп.“

Трета и вероятно най-правдоподобна теория постулира, че думата произлиза от виковете „Ариба! Ариба!“, с които латиноамериканските бендлидери окуражават своите бендове. Това се потвърждава от факта, че в оригинал „бибоп“ и „рибоп“ се използват като взаимозаменяеми варинти на едно и също понятие. Преди края на 1945 г. „бибоп“ и „рибоп“ като несмислови срички вече се използва широко в ритъм енд блуса, например в Hey! Ba-Ba-Re-Bop на Лайнъл Хамптън, както и в рокендрола (например Be-Bop-A-Lula на Джийн Винсънт).

ЛитератураРедактиране

  • Berendt, Joachim E. The Jazz Book: From Ragtime to Fusion and Beyond. Trans. Bredigkeit, H. and B. with Dan Morgenstern. Westport, CT: Lawrence Hill & Co., 1975.
  • Deveaux, Scott. The Birth of Bebop: A Social and Musical History. Berkeley: University of California Press, 1999.
  • Giddins, Gary. Celebrating Bird: The Triumph of Charlie Parker. New York City: Morrow, 1987.
  • Gioia, Ted. The History of Jazz. Oxford, New York: Oxford University Press, 1997.
  • Baillie, Harold B. Swing to Bop: An Oral History of the Transition of Jazz in the 1940s. Oxford: Oxford University Press, 1987.
  • Rosenthal, David. Hard bop: Jazz and Black Music, 1955–1965. New York: Oxford University Press, 1992.
  • Tirro, Frank. The Silent Theme Tradition in Jazz. The Musical Quarterly 53, no. 3 (July 1967): 313–34.