Отваря главното меню

Бийск (на руски: Бийск) е град в Русия, административен център на Бийски район, Алтайски край. Населението на града през 2016 година е 203 826 души.[1]

Бийск
Бийск
— Град —
      
Герб
Улица „Съветска“ в Бийск.
Улица „Съветска“ в Бийск.
Страна Flag of Russia.svg Русия
Федерален субект Алтайски край
Район Бийск
Площ 291,67 km²
Надм. височина 180 m
Население Понижение 203 826 души (2016)
Кмет Лидия Громогласова
Основаване 1709
Град от 1782
Пощенски код 659300
Телефонен код +7 3854
МПС код 22
Часова зона UTC+7:00
Официален сайт www.biysk22.ru
Бийск в Общомедия

ИсторияРедактиране

На 29 февруари 1708 г. Петър I подписва указ за изграждането на крепост в близост до изворите на река Об. За начало на съществуването на построената между реките Бия и Катун така наречена „Бикатунска крепост“ се счита 18 юни 1709 г. (тази дата е записана в първия списък на заселниците в крепостта). Крепостта е трябвало да участва в защитата на югоизточните граници на руските имперски търговски пътища, водещи към Китай и Монголия. Въпреки това, през лятото на 1710 г. дървената крепост е разрушена от номадите-джунгари и през 1718 г. е възстановена на ново място – 20 км по-нагоре по течението на Бия, на десния бряг на реката. Старото име не съответства на новото местоположение и така през 1732 г. Бикатунската крепост е преименувана на Бийска. Влизаща в рамките на Бийско-Кузнецката казашка линия, новата крепост през 1756 г. изиграва важна роля за процеса на доброволно присъединяване на алтайците към Русия.

До 1779 г. Бийската крепост влиза в състава на Тоболска губерния. С указ на Екатерина II от 1 май 1779 г. крепостта влиза в Барнаулски окръг като част от Коливанска област. От 1782 г. Бийската крепост се превръща в окръжен град. През 1783 г. Коливанска област е преобразувана в Коливанска губерния. През 1786 г. окръжният град е преместен в Барнаул. Неточностите в официалните документи от този период водят до това, че съвременните градове Бийск и Барнаул си оспорват титлата „първи град“ на Алтайския край. На 1 май 1797 г. е елиминиран градският магистрат на Бийск и жителите на града са принудени да минат под прякото подчинение на градския магистрат на Кузнецк (днес – Новокузнецк). На 26 февруари 1804 г. е формирана Томска губерния, в рамките на която е образуван Бийски окръг на област Барнаул. От този момент Бийск отново става град.

С премахването на крепостта през 1846 г., градът се превръща от военно-административен в търговски и индустриален център. В Бийск започват да се изграждат предприятия за преработка на местни суровини и материали: кожарска фабрика, спиртоварна, дъскорезница, парна мелница, хладилник и редица фабрики за тухли, както работилници за металообработка. Отличителна черта на финансовото и икономическото развитие в предреволюционното десетилетие е високата концентрация на банков капитал. Заедно с местните кредитни институции, в Бийск успешно функционират офисите на големи банки, като например Сибирската търговска банка, Руско-азиатската и Петроградската международна търговска банка. Капиталовите инвестиции, включително чуждестранните, са насочени най-вече в към добива на злато, дървесина и зърно. Освен всичко останало, в продължение на много десетилетия Бийск е и духовен център на Алтайския край.

На 17 декември 1917 г. в Бийск е установена съветска власт, а за първи председател на Съвета на депутатите е избран Захар Двойних. През юни 1918 г. бийските червеногвардейци вземат участие в сраженията срещу белочехите. На 19 юни 1918 г. градът попада под контрола на войските на Временното Сибирско правителство, начело с А. В. Колчак. През пролетта на 1919 г. в града развива дейност подготвяща въоръжено въстание нелегална болшевишка група под ръководството на П. Н. Мерлин, която е ликвидирана през юни 1919 г. Съветската власт е възстановена на 9 декември 1919 г. По време на Втората световна война на фронта се бият 26 456 бийчани, от които загиват и не се връщат 9772 души. В Бийск са евакуирани редица големи промишлени предприятия (котелна централа, завод „Молмаш“, завод „Продмаш“, завод „Електропеч“, кибритена фабрика и др.) и в тила на войната те продължават да произвеждат необходимата продукция. Освен това, в Бийск се местят 23 болници, в които се възстановяват над 200 хил. ранени. С Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 21 февруари 1975 г. градът е разделен на два района – Източен и Приобски, но през 2002 г. това деление е отменено.

ГеографияРедактиране

Градът се намира на 180 метра надморска височина, в часова зона UTC+7. Разположен е на брега на река Бия, недалече от сливането и с река Катун в Алтайския край. Разстоянието до краевата столица Барнаул е 163 km.

КлиматРедактиране

Бийск е разположен в зона на влажен умереноконтинентален климат. Средната годишна температура е 3.2 °C.

Климатични данни за Бийск
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 6,5 9,9 17,4 33,7 36,7 36,6 38,9 38,8 33,6 28,4 19,7 10,8 38,9
Средни максимални температури (°C) −8,9 −7,5 0,0 10,3 19,8 25,4 27,0 24,2 18,6 8,6 −1,6 −7,9 9,0
Средни температури (°C) −13,9 −13,3 −5,9 4,4 12,9 18,7 20,5 17,8 12,2 3,8 −5,9 −12,6 3,2
Средни минимални температури (°C) −18,9 −19,1 −11,7 −1,5 6,0 12,0 14,1 11,4 5,9 −1 −10,1 −17,2 −2,5
Абсолютни минимални температури (°C) −51,8 −50,6 −43,1 −32,4 −7,2 −1,2 0,8 −2,1 −7,6 −24,1 −43,6 −50,5 −51,8
Средни месечни валежи (mm) 32 27 25 42 52 58 64 56 47 45 54 46 548
Източник: Climate Data – Russia[2], Weather online[3]

НаселениеРедактиране

Население по години
1709 1782 1856[4] 1897 1914 1926 1931[4]
646 2400 3100 17 200 27 000 46 000 53 400
1939 1956 1959 1967[4] 1973[4] 1979 1985
80 000 112 000 146 416 181 000 199 000 211 567 222 000
1989 1991 1993 1996 1999 2001 2003[4]
233 238 235 000 234 000 227 000 225 700 223 500 218 600
2005 2007 2009 2011 2013 2015 2016[1]
227 600 223 000 219 774 210 011 205 250 204 164 203 826

ИкономикаРедактиране

Промишлеността на града се разраства драстично по времето на Втората световна война, когато някои предприятия от западните части на Русия биват преместени в Бийск. Градът е снабдяван с електроенергия от Бийската ТЕЦ. В Бийск са развити следните промишлености: машиностроителната, фармацевтичната и химическата. Една от най-големите фармацевтични компании в Русия – „Евалар“ е базирана в Бийск. Произвеждат се и оръжия, сред които техника за ракети с твърдо гориво. Селското стопанство е също силно развито.

ТранспортРедактиране

Бийск разполага с летище и жп гара.

ОбразованиеРедактиране

Град Бийск е голям учебен и културен център на Алтайския край. В града се намират четири учебни заведения: Алтайската държавна академия по образованието (бивш Бийски държавен педагогически университет), Бийски технологичен институт (филиал на Алтайския държавен технически университет „И. Ползунов“), филиал на Московския свободен университет и филиал на Московската академия по съвременни хуманитарни науки. Освен висшите училища, възможност за професионално обучение в Бийск предоставят няколко колежи (медицински, музикален, педагогически, политехнически, икономически и колеж по право), четири техникума, професионален лицей и редица професионално-технически училища. Общо образование може да се придобие в Бийския лицей, четири гимназии, кадетска школа и около 40 общообразователни училища (някои от които са основани още в предреволюционните времена). В града функционират и четири музикални училища и 46 институции за предучилищна подготовка.

Културен животРедактиране

В Бийск работят 15 библиотеки. Централната градска библиотека, която носи името на В. М. Шушкин, е основана през 1900 г., като нейният фонд наброява около 500 000 книги. Основаният през 1920 г. Бийски краеведски музей е един от най-големите и най-стари музеи в Алтайския край. В Бийск работи основаният през 1943 г. Градски драматичен театър (сградата на който е построена за Народен дом през 1914 – 1916 г. от архитекта И. Ф. Носович), кино „Алтай“ (което e затворено) и модерно кино с четири зали „Кинопланета". Освен това, в града има няколко клуба и дворци на културата, както и модерни заведения за отдих на младите хора. Градът разполага с наситен медиен пазар: освен многотиражни вестници се издават повече от 10 списания, в ефира се предават три местни телевизионни канала и се ретранслират 10 национални телевизии, работят и четири местни радиостанции.

ЛичностиРедактиране

ИзточнициРедактиране