Била Церква
Била Церква (на украински: Біла Церква; на руски: Белая Церковь, в превод Бяла църква) е град с областно значение в Киевска област, Украйна, административен център на Белоцерковски район.
|
Била Церква Біла Церква |
|
|---|---|
| — град — | |
  |
|
 Църква в град Била Церква |
|
  Била Церква  Била Церква |
|
| Страна |
 Украйна |
| Област | Киевска област |
| Площ | 67,84 km² |
| Надм. височина | 148 m |
| Население | 210 953 души |
| Основаване | 1032 г. |
| Пощенски код | 09100–09117 |
| МПС код | AI, КI / 10 |
| Била Церква в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Разположен е на около 80 km от Киев на бреговете на река Рос. Населението му наброява 200 000 жители (2003). В Била Церква се намира огромният парков комплекс „Александрия“, разположен на повече от 200 хектара площ, който е започнат в 1793 година.
ИсторияРедактиране
Градът е основан през 1032 година от киевския княз Ярослав Мъдри и е наречен Юриев (от православното му име Юрий, дадено му при кръщението). През 1240 година, по време на монголо-татарското нашествие, градът е унищожен, като от него остават само руините на местната черква. Около тези руини по-късно бил издигнат новият град, който от 1363 година влиза в състава на Великото литовско княжество.
През 1569 година града преминава към Полша. От 1712 година отново е част от Полша, като през 1774 година последният полски крал – Станислав Август Понятовски, го дарява в чест на короната на Франциск-Ксаверий Браницки.
След третото разделение на Полша градът става част от Руската империя (1795).
В годините на управление на СССР Била Церква е превърнат във важен промишлен център.
При избухването на Балканската война в 1912 година човек от Белая церков е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1]
По време на Втората световна война градът е окупиран от войските на Нацистка Германия 950 дни. През това време е почти напълно разрушен, а броят на жителите му намалява драстично. През 1941 година нацистите избиват много еврейски деца[2].
ЛичностиРедактиране
- Родени в Била Церква
- Николай Муковос (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, Инженерно-техническа част на МОО, 1 рота на 5 одринска дружина[3]
- Вадим Лазаркевич (1895 – 1963), руски художник, живял и творил в България
- Людмила Павличенко (1916 – 1974) – съветска снайперистка.
Външни препраткиРедактиране
БележкиРедактиране
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.473 и 828.
- ↑ Энтони Бивор „Сталинград“
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.473.