Били Айдъл

Били Айдъл William M. A. Broad
	английски певец
	29 юни 2012 г.
Роден	30 ноември 1955 г. (67 г.) Станмор, Великобритания
Учил в	Съсекски университет
Музикална кариера
Стил	пънк рок, ню уейв, хардрок
Инструменти	бас китара, китара, вокал
Глас	баритон
Активност	от 1973 г.
Лейбъл	Кризалис Рекърдс
Уебсайт	billyidol.net Страница в IMDb
	Били Айдъл в Общомедия

Бѝли А̀йдъл (на английски: Billy Idol), сценичен псевдоним на Уѝлям Ма̀йкъл А̀лбърт Бро̀уд (на английски: William Michael Albert Broad), е английски рок музикант, певец, автор на песни и актьор, който притежава английско и американско гражданство.

БиографияРедактиране

Придобива известност за първи път през 70-те години, когато оглавява пънк групата „Дженърейшън Екс“. След това започва самостоятелна кариера в САЩ, която му носи международно признание и прави Айдъл един от водещите творци през т.нар. „Второ британско нашествие“ по MTV. Псевдонимът му е повлиян от учител по химия на Айдъл, който го нарича „idle“ (т.е. мързелив, бездеен).

Айдъл започва кариерата си през втората половина на 1976 година като китарист в пънк рок групата „Челси“, но не след дълго я напуска. Заедно с бившия басист на „Челси“ Тони Джеймс Айдъл основава групата „Дженърейшън Екс“, на която става главен вокал. Групата постига успех във Великобритания и издава три албума към компанията „Крисълис Рекърдс“, след което се разпада. През 1981 година Айдъл се премества да живее в Ню Йорк, за да следва самостоятелна кариера в сътрудничество с китариста Стив Стивънс. Дебютният му студиен албум от 1982 година, озаглавен Billy Idol, е търговски успех. С видеоклипове към синглите Dancing with Myself и White Wedding Айдъл не след дълго се налага като една от главните фигури на създадената телевизия MTV.

Вторият студиен албум на Айдъл, Rebel Yell (1983), има голям търговски успех. В него са включени синглите Rebel Yell и Eyes Without a Face. Албумът е удостоен с двоен платинен диск от Асоциацията на звукозаписната индустрия в Америка (RIAA) за продадени два милиона копия в САЩ.

През 1986 година е издаден албумът Whiplash Smile. С вече три топ 10 сингъла във Великобритания (Rebel Yell, White Wedding и Mony, Mony) Айдъл издава сборен албум с най-големите си хитове дотогава, озаглавен Idol Songs: 11 of the Best; албумът е удостоен с платинен диск във Великобритания. Следва албумът Charmed Life, издаден през 1990 г., и концептуалният албум Cyberpunk от 1993 година, след които Айдъл прекарва творческо затишие в продължение на 12 години.

Айдъл прекарва втората половина на 90-те години далеч от общественото внимание и обръща повече внимание на личния си живот. Завръщането му на сцената е през 2005 година с издаването на албума Devil's Playground, а през 2014 година издава последния си към 2020 г. албум Kings & Queens of the Underground.

През 2021 г. Били Айдъл се завръща с EP под името The Roadside. Втората песен от EP-то – Bitter Taste, е посветена на инцидент, който Били Айдъл прeтърпява със своя мотор.