Биляна платно белеше
„Биляна платно белеше“ е българска народна песен от Македония. Известна е в различни ранни варианти на текста и мелодията, най-ранните от които са издадени от братя Миладинови през 1861 година. Популярният днес вариант е записван от известни изпълнители, като Костадин Гугов, Любка Рондова, Николай Славеев, Васка Илиева, Тоше Проески, Илия Луков, Николина Чакардъкова.
| Биляна платно белеше | |
| песен | |
|---|---|
 | |
| Издаденa | 1861 г. |
| Стил | българска народна музика |
| Език | български език |
| Биляна платно белеше в Общомедия | |
Много близък сюжет, но напълно различна мелодия, има записваната от Гюрга Пинджурова песен „Тоца бели бело платно“.[1]
Мелодията на песента е използвана за сегмент от композицията „Седем симфонични български танца“ на Панчо Владигеров.[2]
История редактиране
Най-ранната известна версия на песента е включена в сборника на братя Миладинови „Български народни песни“, издаден през 1861 г., и има следния текст:[3][4]
- Любика платно белеше
- покрай белего Вардара,
- ми помина'е винари,
- винари вино носе'е;
- Любика лепо говорит:
- „Винари, лепи вардари!
- Не прашете ми платното,
- оти йе платно даровно.“
- „Любико, бела бугарко!
- Аль сакаш вино, ракиа?“
- „Винари, бели вардари!
- Яс нейкюм вино, ракиа,
- тук сакам бело винарче,
- що одит напрет прет коньи
- со цървениот джамадан.“
През 1924 г. Панчо Михайлов публикува в сборника „Български народни песни от Македония“ два варианта на песента под заглавие „Мома и винари“ – песните с номера 84 и 85; първият вариант е и с началните ноти.[5]
- Мома и винари. I.
- Лиляна платно белеше, край Вардарските извори,
- Оздоле идат винари, винари бели грагяни:
- „Винари бели грагяни, по край карайте кервано,
- По край карайте кервано, да не ми платно згазите,
- Да не ми платно згазите, платното ми е даровно,
- Платното ми е даровно, за свекър и за свекърва!“
- „Ако ти платно згазиме, сос вино ке го платиме,
- Сос вино ке го платиме и бела люта ракия!“
- „Лиляна вино не пие, ни бела люта ракия!
- Не ви го сакам виното, ни бела люта ракия.
- Само си сакам момчето, момчето кираджичето,
- Що води керванот напред, що носи фесче над око,
- Що носи фесче над око и гледа мене под око!“
- Кервано думат Лиляни: „Младото ни е свършено,
- За него носим виното и бела люта ракия!“
- Мома и винари. II.
- Димка бели бело платно,
- Там го бели на реката,
- На реката на лаката,
- Поминаа кираджии,
- Кираджии винаджии,
- Проговарят винаджии:
- „Дай ни, Димко, от платното!“
- Я Димка им проговаря:
- „Ке ви дадам от платното,
- А ви нейкю от виното;
- Я ви сакам най-малото,
- Най-малото кираджиче!“
- Проговарят кираджии:
- „Мори Димко, бела Димко,
- Оно ни е углавено!“
- Отговаря бела Димка:
- „Ако ви е углавено,
- Здраво живо да си ойде;
- Ако ли мене лажете,
- Живо здраво да не ойде!“
- Па не било углавено,
- Па на пат се е поболело.
- Дури дома е отишло,
- Отишло е и умрело.
Други редактиране
На мотива на песента е наречена улица „Билянини извори“ в София (Карта).
Източници редактиране
- ↑ https://www.youtube.com/watch?v=H_ybeiHcQcc
- ↑ https://vladigerov.org/work/bilyana-platno-beleshe-i-golyamo-horo-iz-sedem-simfonichni-bulgarski-tantsa/
- ↑ Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, Български писател, 1961, с. 509 – 510.
- ↑ Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови.
- ↑ Михайловъ, Панчо. Български народни пѣсни отъ Македония. София, Издава Щипското благотвор. братство въ София. Печатница „Св. Климентъ“, 1924. с. 37 – 38.