Бинка Желязкова
българска режисьорка
Бинка Димитрова Желязкова-Ганева е българска кинорежисьорка.
| Бинка Желязкова | |
|---|---|
| българска режисьорка | |
| Родена | |
| Починала | |
| Учила в | Национална академия за театрално и филмово изкуство |
| Активност | от 1958 г. |
| Семейство | |
| Съпруг | Христо Ганев |
| Деца | Светла Ганева |
| Уебсайт | |
Биография редактиране
Родена е на 15 юли 1923 г. в Свиленград. Неин брат е химикът акад. Любомир Желязков.[1]
Завършва Държавното висше театрално училище в София през 1951 г.
След дипломирането си започва работа като асистент-режисьор във филмова студия „Бояна“. Първият ѝ филм е „Животът си тече тихо...“ (1957), заснет съвместно със съпруга ѝ сценариста Христо Ганев. В края на 1950-те г. тя е една от малкото жени режисьорки в света, снимащи игрално кино. Режисьор е на 7 игрални филма, повечето от които са по сценарий на нейния съпруг Христо Ганев.[2] Дъщеря им Светлана Ганева е кинооператор, омъжена е за художника аниматор и режисьор Анри Кулев.[3]
Филмография редактиране
Като режисьор редактиране
- „Лице и опако“ (1990; документален)
- „Нощем по покривите“ (2-сер. тв, 1987)
- „Лице и опако“ (1982, документален, спрян от цензурата)
- „Нани-на“ (1982; документален)
- „Голямото нощно къпане“ (1980)
- „Басейнът“ (1977)
- „Последната дума“ (1973)
- „Привързаният балон“ (1967)
- „А бяхме млади“ (1961)
- „Животът си тече тихо...“ (1957; спрян от цензурата и публикуван през 1988) (заедно с Христо Ганев)
Като сценарист редактиране
- „Последната дума“ (1973)
Отличия редактиране
- Награда на Министерството на културата за цялостен принос в българското кино[3]
- През 1996 г. режисьорката е обявена за лице на киното в Източна Европа.[7]
- През 2010 г. Бинка Желязкова е обявена за почетен гражданин на Свиленград.[7]
Бележки редактиране
- ↑ Голяма енциклопедия „България“, том 5, БАН, Труд, София, 2012.
- ↑ Бинка: Да разкажеш приказка за мълчанието // Бинка Желязкова. Архивиран от оригинала на 2011-09-10. Посетен на 2010-10-03.
- ↑ а б Бинка Желязкова и Христо Ганев с награда за цялостен принос в българското кино // Вести.бг, 3 януари 2007. Посетен на 2 октомври 2010.
- ↑ Пенка Ангелова. Почина Бинка Желязкова // БНТ Новини, 31 юли 2011.
- ↑ Почина кинорежисьорът Бинка Желязкова // Медиапул, 31 юли 2011.
- ↑ За Бинка Желязкова // бр.38 (2921). Култура, 11 ноември 2011.
- ↑ а б Михайлова, Златка. Дигитализираха филм на именитата Бинка Желязкова // Стария мост. 15 март 2021 г.
Външни препратки редактиране
- БИНКА: Да разкажеш приказка за мълчанието Архив на оригинала от 2009-02-02 в Wayback Machine. – документален филм за Бинка Желязкова
- Бинка Желязкова в
Internet Movie Database - Маргарита Друмева, Неравнодушните филми на Бинка Желязкова, сп. Свет, кн. 7, 2015
- Боряна Матеева, Спомен за единствената Бинка Желязкова, в-к Култура, бр.38 (2921), 11 ноември 2011
- Искра Божинова, Тревогите на храбрия творец Бинка Желязкова, в-к Култура, бр.38 (2921), 11 ноември 2011
- Коста Биков, В очакване на новите уроци по стъписване, в-к Култура, бр.38 (2921), 11 ноември 2011
- Неда Крънзова-Станимирова, Ако не бяха забраните на филмите и проектите й..., в-к Култура, бр.38 (2921), 11 ноември 2011
