Бинка Желязкова

Бинка Димитрова Желязкова-Ганева е българска кинорежисьорка.

Бинка Желязкова
българска режисьорка
Родена	15 юли 1923 г. Свиленград, Царство България
Починала	31 юли 2011 г. София, Република България
Учила в	Национална академия за театрално и филмово изкуство
Режисура
Активност	от 1958 г.
Семейство
Съпруг	Христо Ганев
Деца	Светла Ганева
Уебсайт	Страница в IMDb

Биография

Родена е на 15 юли 1923 г. в Свиленград. Неин брат е химикът акад. Любомир Желязков.

Завършва Държавното висше театрално училище в София през 1951 г.

След дипломирането си започва работа като асистент-режисьор във филмова студия „Бояна“. Първият ѝ филм е „Животът си тече тихо...“ (1957), заснет съвместно със съпруга ѝ – сценариста Христо Ганев. Филмът е спрян от цензурата и публикуван едва през 1988 г. в годините на т. нар. Гласност и Перестройка.

В края на 1950-те г. тя е една от малкото жени режисьорки в света, снимащи игрално кино. Режисира 7 игрални филма, повечето от които са по сценарий на нейния съпруг Христо Ганев. Завършва филма „Привързаният балон“ през 1967 г., но след премиерата филмът е забранен за показване от неофициалната идеологическа цензура на комунистическия режим до 1990 г.

Следващите ѝ филми имат голям успех по международни кинофестивали и са представяни на фестивалите в Монреал, Кан, Берлин, Москва, Карлови Вари и др.

Омъжена за сценариста Христо Ганев. Тяхната дъщеря Светлана Ганева е кинооператорка, съпруга на художника аниматор и режисьор Анри Кулев.

Умира на 31 юли 2011 г.

Филмография

Като режисьорка

• „Лице и опако“ (1990; документален)
• „Нощем по покривите“ (2-сер. тв, 1987)
• „Лице и опако“ (1982, документален, спрян от цензурата)
• „Нани-на“ (1982; документален)
• „Голямото нощно къпане“ (1980)
• „Басейнът“ (1977)
• „Последната дума“ (1973)
• „Привързаният балон“ (1967)
• „А бяхме млади“ (1961)
• „Животът си тече тихо...“ (1957; спрян от цензурата и публикуван през 1988) (заедно с Христо Ганев)

Като сценаристка

• „Последната дума“ (1973)

Отличия

• II-ри Международен кинофестивал в Москва, 1961 - за филма "А бяхме млади" - "Златен медал“
• Международен кинофестивал в Картахена, Колумбия, 1964 - за филма "А бяхме млади" - „Първа награда“, „Старите обувки“
• Международен кинофестивал в Брюксел, 1976 - за филма "Последна дума" - Голямата награда „Фемина“ на Бинка Желязкова
• X-ти Международен кинофестивал в Москва, 1977 - за филма "Басейнът" - "Сребърен медал“
• 20-ти ФБИФ, Варна, 1988 - за филма "Нощем по покривите" - Специалната награда за сценариста Христо Ганев и режисьора Бинка Желязкова (поделена с филма „А сега накъде?“ на режисьора Рангел Вълчанов)
• 2003 - Орден "Стара планина", Първа степен
• 2007 - Награда на Министерството на културата за цялостен принос в българското кино
• През 1996 г. режисьорката е обявена за лице на киното в Източна Европа
• През 2010 г. Бинка Желязкова е обявена за почетен гражданин на Свиленград

Външни препратки

• БИНКА: Да разкажеш приказка за мълчанието Архив на оригинала от 2009-02-02 в Wayback Machine. – документален филм за Бинка Желязкова
• Бинка Желязкова в Internet Movie Database
• Маргарита Друмева, Неравнодушните филми на Бинка Желязкова Архив на оригинала от 2016-03-12 в Wayback Machine., сп. Свет, кн. 7, 2015
• Боряна Матеева, Спомен за единствената Бинка Желязкова, в-к Култура, бр.38 (2921), 11 ноември 2011
• Искра Божинова, Тревогите на храбрия творец Бинка Желязкова, в-к Култура, бр.38 (2921), 11 ноември 2011
• Коста Биков, В очакване на новите уроци по стъписване, в-к Култура, бр.38 (2921), 11 ноември 2011
• Неда Крънзова-Станимирова, Ако не бяха забраните на филмите и проектите й..., в-к Култура, бр.38 (2921), 11 ноември 2011

Тази статия за българин все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.