Биохимическо разлагане
Биохимическото разлагане е химическото разграждане на материали извършвано от бактерии, гъбички, или чрез други биологични средства. Терминът често е използван във връзка с екологията, управлението на отпадъците и биомедицината и в днешно време често се асоциира с екологичносъобразни продукти, които могат да се разграждат до естествени елементи. Органичните материали могат да бъдат разложени аеробно, с кислород, или анаеробно, без кислород. Био-повърхностно активни вещества, извънклетъчни вещества отделяни от микроорганизми, засилват биоразлагането.
Биохимическоразложима материя е обикновено органична материя, която служи като хранително средство за микроорганизми. Микроорганизмите са толкова много и разнообразни, че огромен обсег от съединения са биоразложими, включително въглеводороди.
Компостирането е биохимическо разлагане при което органични материали се рециклират и се превръщат в почвени добавки, включително тор.
Фактори, влияещи върху скоростта на разлагането редактиране
На практика почти всички химически съединения и материали са биоразградими, но важна е сравнителната скорост на тези процеси – минути, дни, години, векове. Няколко фактора определят скоростта на разграждане на органичните компоненти.[1] По-важните фактори включват присъствието на светлина, вода и кислород, както и температурата, защото химични реакции протичат по-бързо при по-високи температури. Скоростта на разлагане на много органични съединения е ограничена от тяхната бионаличност - съединенията може да трябва да бъдат в разтворено състояние преди организмите да могат да ги разградят.[2]
Биоразградимост на различни материали редактиране
Биоразградимостта може да бъде измервана по няколко начина. За аеробните бактерии могат да бъдат провеждани респирометрични тестове. Мостра от твърд отпадък се поставя в контейнер с микроорганизми и почва. В период от няколко дни, микроорганизми смилат мострата малко по малко и образуват въглероден диоксид (CO2). Наличното количество CO2 се използва като индикатор за разлагане.[3] Биоразложимостта може също така да бъде измервана по количеството метан, която някои микроорганизми произвеждат.
| Продукт | Време за разлагане |
|---|---|
| Салфетка | 2 – 4 седмици |
| Вестник | 6 седмици |
| Сърцевина на ябълка | 2 месеца |
| Картонена кутия | 2 месеца |
| Покрита с восък картонена кутия за мляко | 3 месеца |
| Памучна ръкавица | 1 – 5 месеца |
| Вълнена ръкавица | 1 година |
| Шперплат | 1 – 3 години |
| Боядисани дървени пръчки | 13 години |
| Найлонов плик | 10 – 20 години |
| Ламаринена консервна кутия | 50 години |
| Пелена за еднократна употреба | 50 – 100 години |
| Пластмасова бутилка | 100 години |
| Алуминиева кутия | 200 години |
| Стъклена бутилка | Неопределено |
Вижте също редактиране
Бележки редактиране
- ↑ Sims, G. K. and A.M. Cupples. 1999. Factors controlling degradation of pesticides in soil. Pesticide Science 55:598 – 601.
- ↑ Sims, G.K. The effects of sorption on the bioavailability of pesticides. London, Springer Verlag, 1991. с. 119 – 137.
- ↑ „Measuring Biodegradability“ Архив на оригинала от 2015-10-04 в Wayback Machine., The University of Waikato, 19 юни 2008
- ↑ Marine Debris Biodegradation Time Line Архив на оригинала от 2011-11-05 в Wayback Machine.. Center for microbial oceanography: research and education (C-MORE), цитира Mote Marine Laboratory, 1993.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Biodegradation в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |