Уикипедия

Битка за Ел Кани

Битката за Ел Кани е на 1 юли 1898 г. по време на Испано-американската война. 500 испански войници удържат селото в продължение на дванадесет часа, докато не им свършват мунициите, срещу 5-та американска дивизия на Хенри Лоутън. Тази битка временно забавя американското настъпление към хълмовете Сан Хуан, както е поискано от генерал Уилям Руфъс Шафтър.[3] Въпреки това американските сили настъпват към хълма Сан Хуан същия ден.

Битка за Ел Кани
Превземането на Ел Кани, Хауърд Чандлър Кристи
Превземането на Ел Кани, Хауърд Чандлър Кристи
Информация
Период1 юли 1898 г.
МястоЕл Кани, Куба
РезултатПобеда за САЩ[1]
  • Стратегическа победа за Испания
Страни в конфликта
САЩ
Кубински революционери		Испания Кралство Испания
Командири и лидери
Хенри УолтънИспания Хоакин Вара де Рей  †
Испания Салвадор Диас Ордоньос
Сили
18 000 войници[2]
4 полеви оръдия		500 войници
2 полеви оръдия
Жертви и загуби
1300 убити и ранени38 убити
138 ранени
160 пленени
Битка за Ел Кани в Общомедия

Битката редактиране

Въпреки че испанските защитници нямат картечници, те са добре оборудвани с модерни бездимни барутни пушки и батарея от две модерни 80-милиметрови планински гаубици със затворно зареждане, които също използват бездимни боеприпаси. Испанската редовна пехота е въоръжена с бързострелящи пушки M1893 7 mm Mauser.[4][5] Неполучил обещаните подкрепления от Сантяго де Куба, Вара де Рей и неговите сили задържат над 6000 американци от позициите си почти дванадесет часа, преди да се оттеглят, предотвратявайки хората на генерал Лоутън да подсилят американското нападение срещу хълма Сан Хуан.

Някои от американските сили са възпрепятствани от своето оборудване; в случая на 2-ри Масачузетски полк, мъжете са оборудвани с остарели еднозарядни пушки с черен барут .45-70 Springfield. Според Фредерик Пиърс, войник от 2-ри Масачузетски полк, американците „получават такъв дъжд от куршуми, че в един момент изглежда така, сякаш компанията трябва да бъде заличена.“[6] Поради това неравностойно състезание, 2-ри Масачузетски полк по-късно е изваден от боя и заменен с войски, въоръжени с по-модерни оръжия.[7]

Американските сили също нямат ефективен поддържащ огън, тъй като единственият оръжеен отряд на Гатлинг е изпратен да подкрепи войските, атакуващи височините на Сан Хуан. Артилерийската подкрепа на генерал Лоутън се състои от една батарея от четири 3,2-инчови (81 mm) полеви оръдия модел 1885 – леки нарезни оръдия със затворно зареждане, използващи боеприпаси с черен барут.[8] Първоначалното решение на генерал Лоутън непрекъснато да пренасочва огъня на батерията към множество цели да доведе до минимален ефект върху испанските опорни пунктове. Продължаващите атаки взимат тежки жертви от нападателите. По време на боевете генерал Вара дел Рей е ранен в двата крака. Докато са евакуирани на носилка, Вара дел Рей и ескортът му попадат под интензивен американски огън. Вара дел Рей и няколко испански офицери, придружаващи групата (включително един от синовете на генерала), са убити от американския огън, докато се опитват да се евакуират.[9] Тялото му по-късно е намерено след битката от група испански офицери, изпратени да го намерят и той е погребан наблизо. Въпреки смъртта на Вара дел Рей испанската съпротива продължава.

След първоначално отблъскване, Лоутън нарежда на своята батарея от четири 3,2-инчови оръдия, командвани от капитан Алин Капрон, да концентрират огъня върху опорния пункт Ел Висо в испанската отбрана.[10] Оръдията му успешно пробиват стените на опорния пункт на разстояние от 914 метра. След това започва атака от два американски пехотни полка, 12-ти пехотен и 25-ти пехотен, и след кървава престрелка Ел Кани е превзет. Битката приключва около 17:00 ч. с изтеглянето на испанските войски.[10]

Последица редактиране

Въпреки че в крайна сметка е успешна, атаката срещу укрепленията на Ел Кани се оказва без значение. Атаката срещу две силно защитени точки в Ел Кани и Сан Хуан намаля силата на американските сили, което води до забавяния и допълнителни жертви.

Около 185 испанци бягат на север, но Вара дел Рей, двамата му синове и брат му загиват. Един от ранените испанци е полковник Салвадор Диас Ордоньос, който командва испанската артилерия и е конструктор на оръдията, които испанците използват като брегова артилерия в Куба.

Приблизително 400-600 от отстъпващите испански защитници при Ел Кани по-късно участват в набързо организирана контраатака срещу войници от 3-та кавалерия на САЩ и 1-ва доброволческа кавалерия на върха на Кетъл Хил.[11] След като се приближиха на по-малко от 200 ярда от Кетъл Хил, те са обстрелвани от разстояние от 548 метра. Според испански командири, пленени след битката, всички освен 40 от 600-те атакуващи испански войници са били убити от огъня на оръдието на Гатлинг.

Тялото на генерал Вара дел Рей е преместено там, където е погребано и е ексхумирано пет месеца след битката от испанска комисия. Членовете на комисията са придружени от кубинския капитан Алберто Плочет и сержант, които разпознават генерала по отличителните знаци, дългата му брада и огромна дупка от куршум Remington в черепа.

Източници редактиране

  1. ↑ Cuban battlefields of the Spanish-American War–El Caney, http://cubanbattlefields.unl.edu/battlefields/El_Caney.php, посетен на 20 януари 2021 
  2. ↑ Micheal Clodfelter, Warfare and Armed Conflict: A Statistical Reference to Casualty and Other Figures, 1500–2000, page 286.
  3. ↑ Nofi, A.A., 1996, The Spanish–American War, 2020, Pennsylvania: Combined Books, ISBN 0938289578
  4. ↑ Roosevelt, Theodore, "The Rough Riders", Scribner's Magazine, Vol. 25 (January–June), New York: Charles Scribner's Sons, p. 572
  5. ↑ Tucker, Spencer C., The Encyclopedia of the Spanish–American and Philippine–American Wars, Santa Barbara CA: ABC-CLIO Press (2009), p. 840
  6. ↑ Nofi, Albert A., From ‘Dagoes’ to ‘Nervy Spaniards’: American Soldiers’ Views of their Opponents, 1898, On War and Warfare.
  7. ↑ Dierks, Jack, A Leap to Arms: The Cuban Campaign of 1898, Philadelphia PA: J.B. Lippincott Company (1970), p. 103
  8. ↑ Gilman, Daniel, Peck, Harry, et al. (ed.), The New International Encyclopedia: Artillery, Vol. II, New York: Dodd, Mead & Co. (1902), p. 71
  9. ↑ Fernando Puell De La Villa, F. Martinez Canales, EL DESASTRE DE CUBA, 1898 (GUERREROS Y BATALLAS), Editorial Almena
  10. ↑ а б Tucker, p. 200
  11. ↑ Parker, John H. (Lt.), The Gatlings At Santiago, Middlesex, UK: Echo Library (reprinted 2006), pp. 59–61

Литература редактиране

  • Albert A. Nofi. The Spanish–American War, 1898. Combined Books, 1997. ISBN 0-938289-57-8.
  • Carrasco García, Antonio, En Guerra con Los Estados Unidos: Cuba, 1898, Madrid: 1998
  • Dierks, Jack, A Leap to Arms: The Cuban Campaign of 1898, Philadelphia PA: J.B. Lippincott Company (1970)
  • Parker, John H. (Lt.), The Gatlings At Santiago, Middlesex, UK: Echo Library (reprinted 2006)
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Battle of El Caney в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Битка_за_Ел_Кани&oldid=12031157“.