Битката край Арджанското езеро е сражение от средата на юни – началото на юли 1903 година между четници от Вътрешната македоно-одринска революционна организация и османски войски във и около Арджанското езеро.[1]
Около Великден 1903 година динамитните атентати и стълкновения на чети с войска в Солунско, Кукушко и Гевгелийско зачестяват и започват гонения и арести на по-видни организационни работници в околията. В този край действа районната чета на Кръстьо Асенов. Четата е разделена на две части – едната действа в полето на Кукушка околия с център Арджанското езеро, а другата – в планинската местност на околията Карадаг и Круша планина. Гоце Нисторов е заместник на Кръстьо Асенов. Около Петровден двете части на Кукушката чета – около 70 души, се събират в Арджанското езеро на съвещание, за да се определят хората, които ще се пръснат по селата за събиране на милицията за въстанието и да се вземат важни решения по въстанието. Властите разбират, че четата е в езерото, и войска от Солун, Кукуш и Гевгели го обсажда. Четата стои обсадена 25 дена и след привършването на храната Кръстьо Асенов с 12 души пробива обсадата и се измъква. След няколко дена и останалата част под войводството на Трайко Гьотов, в която е и Вангел Казански, разбива обсадата и излиза. Четата се отправя към Корнишор, където трябва да се съберат чети от Кукушко, Гумендженско, Ениджевардарско.[2] Според Туше Влахов четата на Кръстьо Асенов наброява над 200 души, а турската войска е 12 – 15 хилядна дивизия.[3]
В сражението загива Милан Делчев.
- ↑ Ванчо Ѓорѓиев, Смрт или Слобода, Македонското револуционерно националноослободително движење во Солунскиот вилает, Табернакул, Институт за историја-Филозофски факултет, Скопје, 2003
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 38.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 206-209.
.svg){kind=small}