Битка край Арджанското езеро
Битката край Арджанското езеро е сражение от средата на юни – началото на юли 1903 година между четници от Вътрешната македоно-одринска революционна организация и османски войски във и около Арджанското езеро.[1]
Битка край Арджанското езеро | |||
Македонски въпрос | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | юни – юли 1903 година | ||
Място | Арджанско езеро, Османска империя | ||
Резултат | четите на ВМОРО се изтеглят | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
|
Около Великден 1903 година динамитните атентати и стълкновения на чети с войска в Солунско, Кукушко и Гевгелийско зачестяват и започват гонения и арести на по-видни организационни работници в околията. В този край действа районната чета на Кръстьо Асенов. Четата е разделена на две части – едната действа в полето на Кукушка околия с център Арджанското езеро, а другата – в планинската местност на околията Карадаг и Круша планина. Гоце Нисторов е заместник на Кръстьо Асенов. Около Петровден двете части на Кукушката чета – около 70 души, се събират в Арджанското езеро на съвещание, за да се определят хората, които ще се пръснат по селата за събиране на милицията за въстанието и да се вземат важни решения по въстанието. Властите разбират, че четата е в езерото, и войска от Солун, Кукуш и Гевгели го обсажда. Четата стои обсадена 25 дена и след привършването на храната Кръстьо Асенов с 12 души пробива обсадата и се измъква. След няколко дена и останалата част под войводството на Трайко Гьотов, в която е и Вангел Казански, разбива обсадата и излиза. Четата се отправя към Корнишор, където трябва да се съберат чети от Кукушко, Гумендженско, Ениджевардарско.[2] Според Туше Влахов четата на Кръстьо Асенов наброява над 200 души, а турската войска е 12 – 15 хилядна дивизия.[3]
В сражението загива Милан Делчев.
- Състав на Кукушката чета според Дино Кирлиев и Дино Попниколов
Име | Родно място | Години |
---|---|---|
Христо Янков | Кукуш | 1879 – между 1941 и 1944 |
Димитър Попстаматов | Бугариово | 1880 - 1904 |
Милан Делчев | Кукуш | 1883 - 1903 |
Туше Ковачев | Кукуш | след 1878 – 1942 |
Дино Кирлиев | Кукуш | 1882 - ? |
Дино Попниколов | Кукуш | |
Милан Караманов | ||
Гоце Стоилов | ||
Кольо Димов Таукчията | ||
Мирчо Кушовалиев | Кукуш | |
Доне Кушовалиев | Кукуш | 1877 - ? |
Мицо Леунов | ||
Милан Балджиев | Гевгели | |
Христо Иванов Наков | ||
Насо Джорльов | Кукуш | 1877 - след 1943 |
Дино Кюпов | ||
Гоце Михайлов - Кусето | ||
Мирчо Икономов | Кукуш | |
Вано Икономов | Кукуш | 1881 - 1938 |
Мицо Ангелов | ||
Туше Пеликанкин | ||
Поне Гробарът | ||
Христо Хаджидинов | ||
Туше Гульов | ||
Вано Ичев - Мурарски | Морарци | |
Трайко Мечев | Морарци | 1894 - ? |
Мито Патарозлията | Патарос | |
Дино Крондирски | Крондирци | |
Вано Крондирски | Крондирци | |
Йордан Прилепски | учител в Грамадна | |
Кольо Балтов | Кукуш | |
Мицо Данов | ||
Ильо Коджамарлийски | Коджамерли | |
Дино Николов - Ашланът | ||
Вангел Караколев | ||
Иван Андонов | ||
Гоце[4] Поцков | ||
Гоне Андонов | ||
Мицо Капитанов | ||
Трайко Стамболията | Кукуш | 1868 - ? |
Вано Стамболийски | ||
Насо Гошов | ||
Тено Хаджитенов | ||
Насо Гълъбов | ||
Кольо Галебов | ||
Насо Миндизов | ||
Вано Джинов | Кукуш | |
Христо Джинов | Кукуш | |
Христо Кюлев | ||
Стоян Междуречки | Междурек | |
Мицо Христо Междуречки | Междурек | |
Тенчо Вапцаров | ||
Милан Гулев | ||
Киро Томов | ||
Христо Терзиянов | ||
Гоце Червениванов | Кукуш | |
Нишо Узуннаков | ||
Гоце Дуров | ||
Кольо Попов - Лацката | ||
Кольо Сотиров - Черното | ||
Мицо Енешки | Енеш | |
Нишо Дуганджиев | ||
Нано Ратарлиев | ||
Нано Камчев | ||
Ильо Дойранлиев | Дойран | |
Христо | Хърсово | |
Костадин Хаджипонев | ||
Киро Катранджиев | Кукуш | |
Туше Катранджиев | Кукуш | |
Ташо Сафронов | ||
Йордан Икономов | Кукуш | |
Кирил Илиев | ||
Ичко Чолев | Кукуш | |
Мито Междуречки | Междурек | |
Гоне Бигинин | Кукуш | 1867 - ? |
Гоце Тодорашки | Горни или Долни Тодорак | |
Гоце Шишков | ||
Тано Калайджиев | ||
Насо Садразанов | Кукуш | |
поп Стойо | ||
Туше Балтов | Кукуш | 1859 - ? |
Гоце Думчов - Карчо | Кукуш | 1881 - 1906 |
Васил Терзиянов | ||
Гоце Лельовски | Лелово | |
Гоне Парадов | Гавалянци | 1868 - 1938 |
Гоце Нисторов - Павле | Крецово | 1870 - 1905 |
Гоце Гульов | ||
Трайко Арнаутинът | ||
Дюлбер Илия | Гавалянци | 1877 - 1962 |
Христо Стойов - Реджепът | ||
Дино Люлянов - Джемо | ||
Гоце Мазниянов | ||
Данчо Джингалозов | Кукуш | 1874 - 1903 |
Тано Хаджийолов | Кукуш | |
Ноле Джоров | ||
Дино Калински | Калиново | 1872 - ? |
Манол Калински | Калиново | |
Ицо Вълчев - Кекерето | ||
Гоне Дончев Калински | Калиново | |
Дедо Дончо | ||
Ицо Джорлев | Кукуш | |
Дино Червенков | ||
Вангел Казански | Казаново | 1860 - след 1943 |
Туше Хаджиянов | ||
Христо Стаменов | Гавалянци | |
Христо Гавалянски | Гавалянци | |
Дино Балтов | Кукуш | |
Трайчо Нимански | Неманци | |
Стоян Бердана | ||
Киро Бердана | ||
Гоце Кереметчиев | ||
Христо Пехливана - Знаменосецът | Чугунци | ? - 1903 |
Кръсто Джуфо | ||
Кръсто Ореховски | Ореховица | |
Гоне Коджамарлийски | Коджа Омерли | |
Трайчо Кьосето | ||
Яко Лисицата | ||
Андон | Драгомирци | |
Яно Попдельов | ||
Владимир Чопов[5] | Кукуш | 1890 - 1918 |
Бележки
редактиране- ↑ Ванчо Ѓорѓиев, Смрт или Слобода, Македонското револуционерно националноослободително движење во Солунскиот вилает, Табернакул, Институт за историја-Филозофски факултет, Скопје, 2003
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 38.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 206-209.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 207.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 208.