Битка край Арджанското езеро

Битката край Арджанското езеро е сражение от средата на юни – началото на юли 1903 година между четници от Вътрешната македоно-одринска революционна организация и османски войски във и около Арджанското езеро.[1]

Битка край Арджанското езеро
Македонски въпрос
Информация
Периодюни – юли 1903 година
МястоАрджанско езеро, Османска империя
Резултатчетите на ВМОРО се изтеглят
Страни в конфликта
ВМОРО Османска империя
Командири и лидери
Кръстьо Асенов,
Трайко Гьотов,
Гоце Нисторов,
Гоне Бегинин
Сили
70 души2 000 души

Около Великден 1903 година динамитните атентати и стълкновения на чети с войска в Солунско, Кукушко и Гевгелийско зачестяват и започват гонения и арести на по-видни организационни работници в околията. В този край действа районната чета на Кръстьо Асенов. Четата е разделена на две части – едната действа в полето на Кукушка околия с център Арджанското езеро, а другата – в планинската местност на околията Карадаг и Круша планина. Гоце Нисторов е заместник на Кръстьо Асенов. Около Петровден двете части на Кукушката чета – около 70 души, се събират в Арджанското езеро на съвещание, за да се определят хората, които ще се пръснат по селата за събиране на милицията за въстанието и да се вземат важни решения по въстанието. Властите разбират, че четата е в езерото, и войска от Солун, Кукуш и Гевгели го обсажда. Четата стои обсадена 25 дена и след привършването на храната Кръстьо Асенов с 12 души пробива обсадата и се измъква. След няколко дена и останалата част под войводството на Трайко Гьотов, в която е и Вангел Казански, разбива обсадата и излиза. Четата се отправя към Корнишор, където трябва да се съберат чети от Кукушко, Гумендженско, Ениджевардарско.[2] Според Туше Влахов четата на Кръстьо Асенов наброява над 200 души, а турската войска е 12 – 15 хилядна дивизия.[3]

В сражението загива Милан Делчев.

Състав на Кукушката чета според Дино Кирлиев и Дино Попниколов
Име Родно място Години
Христо Янков Кукуш 1879 – между 1941 и 1944
Димитър Попстаматов Бугариово 1880 - 1904
Милан Делчев Кукуш 1883 - 1903
Туше Ковачев Кукуш след 1878 – 1942
Дино Кирлиев Кукуш 1882 - ?
Дино Попниколов Кукуш
Милан Караманов
Гоце Стоилов
Кольо Димов Таукчията
Мирчо Кушовалиев Кукуш
Доне Кушовалиев Кукуш 1877 - ?
Мицо Леунов
Милан Балджиев Гевгели
Христо Иванов Наков
Насо Джорльов Кукуш 1877 - след 1943
Дино Кюпов
Гоце Михайлов - Кусето
Мирчо Икономов Кукуш
Вано Икономов Кукуш 1881 - 1938
Мицо Ангелов
Туше Пеликанкин
Поне Гробарът
Христо Хаджидинов
Туше Гульов
Вано Ичев - Мурарски Морарци
Трайко Мечев Морарци 1894 - ?
Мито Патарозлията Патарос
Дино Крондирски Крондирци
Вано Крондирски Крондирци
Йордан Прилепски учител в Грамадна
Кольо Балтов Кукуш
Мицо Данов
Ильо Коджамарлийски Коджамерли
Дино Николов - Ашланът
Вангел Караколев
Иван Андонов
Гоце[4] Поцков
Гоне Андонов
Мицо Капитанов
Трайко Стамболията Кукуш 1868 - ?
Вано Стамболийски
Насо Гошов
Тено Хаджитенов
Насо Гълъбов
Кольо Галебов
Насо Миндизов
Вано Джинов Кукуш
Христо Джинов Кукуш
Христо Кюлев
Стоян Междуречки Междурек
Мицо Христо Междуречки Междурек
Тенчо Вапцаров
Милан Гулев
Киро Томов
Христо Терзиянов
Гоце Червениванов Кукуш
Нишо Узуннаков
Гоце Дуров
Кольо Попов - Лацката
Кольо Сотиров - Черното
Мицо Енешки Енеш
Нишо Дуганджиев
Нано Ратарлиев
Нано Камчев
Ильо Дойранлиев Дойран
Христо Хърсово
Костадин Хаджипонев
Киро Катранджиев Кукуш
Туше Катранджиев Кукуш
Ташо Сафронов
Йордан Икономов Кукуш
Кирил Илиев
Ичко Чолев Кукуш
Мито Междуречки Междурек
Гоне Бигинин Кукуш 1867 - ?
Гоце Тодорашки Горни или Долни Тодорак
Гоце Шишков
Тано Калайджиев
Насо Садразанов Кукуш
поп Стойо
Туше Балтов Кукуш 1859 - ?
Гоце Думчов - Карчо Кукуш 1881 - 1906
Васил Терзиянов
Гоце Лельовски Лелово
Гоне Парадов Гавалянци 1868 - 1938
Гоце Нисторов - Павле Крецово 1870 - 1905
Гоце Гульов
Трайко Арнаутинът
Дюлбер Илия Гавалянци 1877 - 1962
Христо Стойов - Реджепът
Дино Люлянов - Джемо
Гоце Мазниянов
Данчо Джингалозов Кукуш 1874 - 1903
Тано Хаджийолов Кукуш
Ноле Джоров
Дино Калински Калиново 1872 - ?
Манол Калински Калиново
Ицо Вълчев - Кекерето
Гоне Дончев Калински Калиново
Дедо Дончо
Ицо Джорлев Кукуш
Дино Червенков
Вангел Казански Казаново 1860 - след 1943
Туше Хаджиянов
Христо Стаменов Гавалянци
Христо Гавалянски Гавалянци
Дино Балтов Кукуш
Трайчо Нимански Неманци
Стоян Бердана
Киро Бердана
Гоце Кереметчиев
Христо Пехливана - Знаменосецът Чугунци ? - 1903
Кръсто Джуфо
Кръсто Ореховски Ореховица
Гоне Коджамарлийски Коджа Омерли
Трайчо Кьосето
Яко Лисицата
Андон Драгомирци
Яно Попдельов
Владимир Чопов[5] Кукуш 1890 - 1918
  1. Ванчо Ѓорѓиев, Смрт или Слобода, Македонското револуционерно националноослободително движење во Солунскиот вилает, Табернакул, Институт за историја-Филозофски факултет, Скопје, 2003
  2. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 38.
  3. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 206-209.
  4. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 207.
  5. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 208.