Отваря главното меню

Битката при Арабаконашкия проход в Стара планина е неуспешен опит на Орханийската османска армия да проведе настъпателни действия срещу Западния отряд на Гурко, в помощ на Западната османска армия, обсадена при Плевен.

Битка при Арабаконак
Руско-турска война (1877-1878)
Arabakonak-pass-memorial-AlexanderII-4.jpg
Паметник на победата при прохода Арабаконак, България
Информация
Период 21 – 22 ноември/3 – 4 декември 1877 г.
Място Арабаконашки проход в Стара планина
Резултат Победа за Русия
Територия Балкански полуостров
Страни в конфликта
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Руска империя Ottoman flag.svg Османска империя
Командири и лидери
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал-лейтенант Йосиф Гурко Ottoman flag.svg Мехмед Али паша (Карл Детроа)
Ottoman flag.svg Шакир паша
Сили
Западен отряд (Гурко) Орханийска армия

Арабаконашка позицияРедактиране

Преди началото на бойните действия, силите на Орханийската армия са разположени по линиите Етрополе – Правец, Новачене – Литаково, Врачеш – Арабаконашка позиция и Златишко поле – София. Главната османска позиция на Арабаконашкия проход е изградена по гребена на Западна Стара планина между връх Шиндарник (на изток) и Арабаконашкия проход (на запад). Ключ на позицията е Ялдъз табия – редут с 4 оръдия и бруствер, висок 4 м. Изграден е на командния връх Шиндарник. В ляво от него в посока на Арабаконашкия проход са изградени още 6 редута, въоръжени с 19 оръдия. Осигурени са от няколко линии окопи. Османското командване я разглежда като изходна позиция за атакуване в направлението София – Плевен.

Срешу позицията са разположени частите на Западния Руски отряд, който с временна отбрана, осигурява фланга на руската групировка, обсадила Западната османска армия при Плевен.

Разположение на силитеРедактиране

През месец ноември 1877 г. Орханийска османска армия (командир Мехмед Али паша (Карл Детроа), планира да проведе настъпателни действия срещу заелия позиция при Арабаконашкия проход Западен Руски отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко. В случай на успех, да развие настъплението в помощ на обсадената при Плевен Западна османска армия (командир Осман паша). Атаката е насрочена за 21 ноември/3 декември със силите на 18 табура под командването на Шакир паша.

Генерал-лейтенант Гурко получава на 17 ноември/2 декември предупреждение от главнокомандващия на действуващата Руска армия, княз Николай Николаевич, да не провежда настъпателни действия до приключване обсадата на Плевен. Узнал за османските намерения, планира изпреварващи действия с двудневен артилерийски обстрел, започващ на 21 ноември/3 декември.

Бойни действияРедактиране

3 декемвриРедактиране

Османската атака започва рано сутринта. Нападнати са позициите заети от Лейбгвардейския Московски полк от двете страни на шосето за София. Първата атака е прекратена поради руското артилерийско контранападение. Сред османските части настава бъркотия, вследствие експлозия на боеприпаси от пряко попадение на руски снаряд. Подновена е към 11:00 часа. Десния фланг на Лейбгвардейския Московски полк е изтеглен назад. В ожесточения бой са насочени всички руски резерви и противника е отхвърлен. След 15:00 часа започва трета османска атака. Този път срещу левия руски фланг. Отбит е с включване в боя на руските резерви.

4 декемвриРедактиране

През целия ден се водят османски атаки. Отбити са отново. Показана е неспособноста на Орханийската османска армия да води успешни настъпателни действия. На Арабаконашката позиция настъпва едномесечно затишие. Окончателно ще бъде превзета от руските сили в хода на преминаването на Западния отряд (Гурко) през Стара планина.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  • Пузыревскй А., Переход через Балканы отряда ген. ад. Гурко зимой 1877 г., СПб., 1881 г.
  • Освободителната война 1877 – 1878, ДИ „П.Берон“, С.,1986, 43 – 44, 58