Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Битка при Дойран.

Битката при Дойран от 1918 година е третата и последна битка от Дойранската епопея и се провежда между 18 и 19 септември.

Битка при Дойран
Част от битките на Солунския фронт от Първата световна война
Karasouli Polykastro British Military Cemetery.jpg
Британското военно гробище при Ругуновец в близост до Дойран
Информация
Период 18-19 септември 1918
Място Дойранска котловина
Резултат Българска победа
Страни в конфликта
Flag of Bulgaria.svg България Flag of the United Kingdom.svg Великобритания
Гърция Гърция
Командири и лидери
Flag of Bulgaria.svg Владимир Вазов
Flag of Bulgaria.svg Стефан Нерезов
Flag of the United Kingdom.svg Хенри Уилсън
Flag of the United Kingdom.svg Джордж Милн
Сили
9-та дивизия с части на 11-та дивизия
(1-ва македонска бригада) и Планинската дивизия
(общо 35,000)
Великобритания: 4 дивизии
Гърция:
2 дивизии
(общо 75,000)
Жертви и загуби
494 общо[1] Великобритания: 3,155 [1]
Гърция: 3,948[1]
Общо 7,103

Съдържание

БиткатаРедактиране

Първата атака на хълмовете е направена от 22-ра и 26-та дивизии на британската армия с подкрепата на критската дивизия от гръцката армия. Докато напредват нагоре по хълмовете дивизиите са подложени на кръстосан огън и са принудени да отстъпят с тежки загуби. След това атаката тръгва отново като 12-ти Чешърски полк води атаката. Бункерите на хълмовете са снабдени с картечници, които откриват огън по тях, чийто ефект е ужасяващ за съглашението: само 20 – 30 процента от войниците им стигат до окопите, но тези които остават продължават и пленяват първите два български окопа.

Южноуелският полк достига до последната защитна линия. От целия батальон само един офицер и 11 войници достигат до лагера. Българските части показват голяма смелост, въпреки че съотношението на силите е 6 към 1 в полза на съглашенските сили.[2]

ОтстъплениеРедактиране

След цял ден продължила битка Съглашението успява да превземе съвсем малко територия отдясно благодарение на гръцките сили. На следващия ден 65-та бригада атакува. Атака води до нова загуба като само половината от войниците се връщат живи, въпреки това при атаката се превзема град Дойран и няколко хълма над него. След известно време стрелбата престава от българските укрепления, а англичаните и гърците напредвайки, откриват че те са изоставени. Сръбската и френската армия побеждават австро-унгарската и българската армия в долината на Вардар и напредват към Дойран. Когато германският наблюдаващ операцията чува за това, заповядва българската армия да отстъпи, за да не бъде отрязана от страни.[2]

БележкиРедактиране

  1. а б в Falls, Cyril. Military Operations – Macedonia: Vol II, History of the Great War, London, 1933.
  2. а б Taylor, History of World War I, p.247

ИзточнициРедактиране

  • Taylor, AJP. History of World War I, ISBN 0-7064-0398-3.
  • Пейчев, Атанас. „1300 години на стража“, Военно издателство, София, 1981.

Външни препраткиРедактиране