Битка при Дойран (1918)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Битка при Дойран.

Битката при Дойран от 1918 година е третата и последна битка от Дойранската епопея и се провежда между 18 и 19 септември.

Битка при Дойран
Част от битките на Солунския фронт от Първата световна война
Karasouli Polykastro British Military Cemetery.jpg
Британското военно гробище при Ругуновец в близост до Дойран
Информация
Период 18-19 септември 1918
Място Дойранска котловина
Резултат Българска победа
Страни в конфликта

Flag of Bulgaria.svg България

Flag of the United Kingdom.svg Великобритания
Гърция Гърция

Командири и лидери

Flag of Bulgaria.svg Владимир Вазов
Flag of Bulgaria.svg Стефан Нерезов

Flag of the United Kingdom.svg Хенри Уилсън
Flag of the United Kingdom.svg Джордж Милн

Сили

9-а дивизия с части на 11-а дивизия
(1-ва македонска бригада) и Планинската дивизия
(общо 35 000)

Великобритания: 4 дивизии
Гърция:
2 дивизии
(общо 75 000)

Жертви и загуби

494 общо[1]

Великобритания: 3155 [1]
Гърция: 3948[1]
Общо 7103

БиткатаРедактиране

Първата атака на хълмовете е направена от 22-ра и 26-а дивизия на британската армия с подкрепата на критската дивизия от гръцката армия. Докато напредват нагоре по хълмовете, дивизиите са подложени на кръстосан огън и са принудени да отстъпят с тежки загуби. След това атаката тръгва отново, като 12-и Чешърски полк води атаката. Бункерите на хълмовете са снабдени с картечници, които откриват огън по тях, чийто ефект е ужасяващ за Съглашението: само 20 – 30 процента от войниците им стигат до окопите, но тези, които остават, продължават напред и пленяват първите два български окопа.

Южноуелският полк достига до последната защитна линия. От целия батальон само един офицер и 11 войници достигат до лагера. Българските части показват голяма смелост, въпреки че съотношението на силите е 6 към 1 в полза на съглашенските сили.[2]

ОтстъплениеРедактиране

След цял ден продължила битка Съглашението успява да превземе съвсем малко територия отдясно, благодарение на гръцките сили. На следващия ден 65-а бригада атакува. Атаката води до нови загуби, като само половината от войниците се връщат живи. Въпреки това, при атаката е превзет град Дойран и няколко хълма над него. След известно време стрелбата от българските укрепления е прекратена, а напредвайки, англичаните и гърците откриват, че те са изоставени от българската войска. Причината за това е, че сръбската и френската армия побеждават австро-унгарската и българската армия в долината на Вардар и също напредват към Дойран. Когато германският наблюдаващ операцията научава за това, заповядва българската армия да отстъпи, за да не бъде отрязана отстрани.[2]

БележкиРедактиране

  1. а б в Falls, Cyril. Military Operations – Macedonia: Vol II, History of the Great War, London, 1933.
  2. а б Taylor, History of World War I, p.247

ИзточнициРедактиране

  • Taylor, AJP. History of World War I, ISBN 0-7064-0398-3.
  • Пейчев, Атанас. „1300 години на стража“, Военно издателство, София, 1981.

Външни препраткиРедактиране