Битка при Керч
Битката при Керч водят съветски и немско-румънски войски през май 1942 г. по време на Втората световна война. Завършва с тежко поражение на Червената армия, която губи Керченския полуостров и възможността да помогне на обсадения Севастопол.
| Битката при Керч | |||
| Керченско-Феодосийска операция | |||
 Фронтовите линии в Крим от 5 декември 1941 г. до 5 май 1942 г. | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | май, 1942 г. | ||
| Място | Крим | ||
| Резултат | Поражение за Червената армия; СССР губи Керченския полуостров | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Битка при Керч в Общомедия | |||
Предпоставки редактиране
Предпоставките за битката започват да се оформят през есента на 1941 г., когато германските войски овладяват почти целия Кримски полуостров (без крепостта Севастопол).[1] В последните дни на годината съветското главно командване (Ставка на Върховното главно командване) стоварва в източния край на Крим, при Феодосия и Керч, 40-хиляден десант.[2] Първоначалната му задача – да отслаби немския натиск върху Севастопол, е постигната. Впоследствие Ставката съсредоточава значителни сили на овладения Керченски полуостров и се готви да изгони немците от целия Крим, но съветската офанзива, започната в края на февруари 1942 г., се проваля.[3]
Битката редактиране
С директива до германските войски на Източния фронт от 5 април 1942 г. Хитлер поставя ликвидирането на съветския плацдарм в Керч като една от задачите, които трябва да бъдат изпълнени преди решителното настъпление на Вермахта към Сталинград и Кавказ.[4]
На 8 май германската 11-а армия на генерал Ерих фон Манщайн (осем дивизии, в т. ч. една танкова и две румънски, и допълнителни части) предприема офанзива на Керченския полуостров срещу съветските войски от Кримския фронт (седемнадесет дивизии, четири танкови бригади и др. части под командването на генерал Дмитрий Козлов и надзора на представителя на главното командване Лев Мехлис).[5] Противно на очакванията на своя противник, Манщайн нанася главния удар в южния участък на съветската отбрана, при Парпач (откъм Черно море). След немския пробив от юг главните съветски сили, дислоцирани в центъра и на северния участък на фронта, са обкръжени и унищожени от немско-румънските сили с помощта на авиацията. Град Керч е превзет на 16 май[6].[3] Битката завършва пет дни по-късно. Остатъците от съветските войски (малко над 116 000 души[7]) са евакуирани по море на Таманския полуостров[8].[9] Няколко хиляди съветски бойци се сражават до края на октомври в каменоломните при Аджимушкай.[10]
Резултат от битката редактиране
В резултат на битката при Керч съветската армия понася сериозни човешки и материални загуби. Пленени са между 150 000 и 176 000 души, повече от 1100 оръдия, над 250 танка и друга бойна техника[11].[8] Жертвите от германска страна са 7500.[3] Потенциалната заплаха за южния фланг на Вермахта е отстранена и се създават предпоставки за настъплението му към Кавказ (виж Битка при Сталинград).
Източници редактиране
- ↑ Манштейн, Э. Утерянные победы, Москва 1999, стр. 234 (Проект „Военная литература“, 4.4.2008)
- ↑ Большая советская энциклопедия (БСЭ): Керченско-Феодосийская десантная операция 1941 – 42(взето от сайта Культура Вологодской области на 4.4.2008)
- ↑ а б в Николов, Р. 1942 – годината на провалените амбиции, във: Военноисторически сборник, 2004, кн. 4[неработеща препратка], стр. 46 (Военно издателство, 4.4.2008)
- ↑ Дёрр, Г. Поход на Сталинград, Москва 1957, стр. 128 (Проект „Военная литература“, 4.4.2008)
- ↑ Манштейн, стр. 259 – 260 (4.4.2008)
- ↑ Манштейн, стр. 262 – 265 (4.4.2008)
- ↑ Бешанов, В. Год 1942 – „учебный“, Харвест, 2003, стр. 189 (Проект „Военная литература“, 11.4.2008)
- ↑ а б Уткин, А. Вторая мировая война, Москва 2002, глава 10 (Проект „Военная литература“, 3.4.2008)
- ↑ Великая Отечественная война Советского Союза 1941 – 1945: Краткая история, Москва, Воениздат, 1984, стр. 140 (Проект „Военная литература“, 11.4.2008)
- ↑ История Второй мировой войны 1939 – 1945, Москва, Воениздат 1973-, т. 5, гл. 5, Сражения на Керченском полуострове и в районе Харькова (от сайта История России. Всемирная, мировая история, 3.6.2008)
- ↑ Типпельскирх, К. История Второй мировой войны, Москва 1999, стр. 313 (Проект „Военная литература“); Манштейн, стр. 265 (4.4.2008)