Битка при Клокотница
Битката при Клокотница се е състояла на 9 март 1230 г., недалеч от река Клокотница и едноименното село, между българската войска, водена от цар Иван Асен II, и войската на епирския владетел Теодор Комнин. Българите напълно разгромяват ефимерната Епирска империя, като пленяват епирския деспот заедно с цялото му семейство, а войската му освобождават[1].
| Битка при Клокотница | ||||
|---|---|---|---|---|
| Българо-византийски войни | ||||
 Асен II пленява Теодор, художник Николай Павлович |
||||
| Информация | ||||
| Период | 9 март 1230 г. | |||
| Място | Между река Клокотница и село Клокотница | |||
| Резултат | Убедителна българска победа | |||
| Страни в конфликта | ||||
|
||||
| Командири и лидери | ||||
|
||||
| Сили | ||||
|
||||
| Жертви и загуби | ||||
|
||||
| Битка при Клокотница в Общомедия | ||||
Съдържание
ПредисторияРедактиране
Нарастващото влияние на Иван Асен II върху Сърбия и Латинската империя започва сериозно да безпокои епирския владетел. Особено подозрителни и опасни са за него стремежите на българския цар да се намеси във вътрешните работи на латинците и да стане опекун на малолетния император Балдуин II, като му даде за съпруга дъщеря си Елена. Този план може да осуети намеренията на Теодор Комнин и затова той насочва войската си срещу България с надеждата за бърза и лека победа. Теодор Комнин е толкова сигурен в победата си, че взема в похода цялото си семейство и куп придворни.
Ход на биткатаРедактиране
В ранните часове на 9 март (денят на св. 40 мъченици) двете враждуващи страни се срещат край река Клокотница – на 10 км западно от Хасково. За да вдъхнови по-малобройната си войска, Иван Асен II нарежда пергамент с нарушения от Теодор мирен договор да бъде набучен на копие и вдигнат като боен щандарт. В последвалата битка българският цар проявява военна хитрост, обръщайки в бягство ромеите и франкските рицари наемници. Самият Теодор Комнин пада в плен, заедно със синовете и дъщерите си.
Цар Иван Асен II заповядва височайшите пленници да бъдат откарани в столицата, а заловените обикновени войници да бъдат нахранени и пуснати по домовете им. Заради нечуваното си благородство и човечност, цар Иван Асен II е почитан и обичан “...и не само от българите, но и от ромеите, и от другите народи” – пише византийският летописец Георги Акрополит.
В чест на голямата победа, Иван Асен II заповядва да се изгради (или обнови) църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в престолния град Търново. Върху една от колоните ѝ е издълбан надпис, който гласи:
| „ | В лето 6738 [1230], индикт 3, аз, Иван Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асен, издигнах из основа и с живопис украсих докрай пречестната тази църква в името на светите 40 мъченици, с помощта на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на война в Романия [Тракия] и разбих гръцката войска, а самия цар кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин и до Драч превзех, гръцка още и арбанашка [албанска] и сръбска; а пък градовете, които се намират около Цариград, и самия този град владееха фръзите [латинците], но и те се покоряваха под ръката [скиптъра] на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си [съществуваха], тъй като Бог така заповяда, понеже без Него нито дело, нито слово не се извършва. Нему слава вовеки, амин. | “ |
Според една легенда, ранените български воини са лекувани край днешните Хасковски минерални бани. Част от местния фолклор е и големият събор „Банско одуше“, за който се говори, че се провежда от векове в памет на загиналите в битката при Клокотница.
ПаметРедактиране
Освен колоната в Търново, днес пътуващите по път Е–80 могат да видят бронзовия барелеф на цар Иван Асен II, издигнат близо до историческото място край Хасково, за да напомня за великата му победа.
