Отваря главното меню

Битката при Оряхово е сражение на руската и румънската армия в Руско-турската война (1877-1878) за прекъсване комуникационната линия в Северозападна България на обсадената в Плевен Западна армия на Осман паша.

Битка при Оряхово
Руско-турска война (1877-1878)
Stamp 1977 - Lupta de la Rahova.jpg
Битката, изобразена на пощенска марка на Румъния, 1977 г.
Информация
Период 7/19 ноември – 9/21 ноември 1877
Място Оряхово
Резултат Победа за Русия и Румъния
Територия Балкански полуостров
Страни в конфликта
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Русия
Flag of Romania.svg Румъния
Ottoman flag.svg Османска империя
Командири и лидери
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал-майор Теофил Майендорф
Flag of Romania.svg генерал Георге Слъничану
Ottoman flag.svg
Сили
Западен отряд (Гурко);
Западен Армейски корпус
Османски гарнизон на Оряхово

Оперативна обстановкаРедактиране

В началото на ноември 1877 г. усилията на руската и румънската армия в Централна и Северозападна България са насочени към прекъсване комуникационната линия в Северозападна България на обсадената в Плевен Западна армия на Осман паша. В направлението на град Оряхово са насочени 6 румънски батальона, 10 ескадрона и 22 оръдия (командир, генерал Георге Слъничану) и части от Западен отряд (Гурко) (командир, генерал-майор Теофил Майендорф). Османският гарнизон на Оряхово (до 2000 войника) е заел командните височини при града.

Битката на 7/19 – 9/21 ноември 1877 г.Редактиране

Атаката започва на 7/19 ноември. Румънските части атакуват от изток, а руските – от запад. Бреговата артилерия при град Бекет интензивно обстрелва града. Успяват да се вклинят дълбоко и нощуват на силно издадената напред позиция.

Рано сутринта на 9/21 ноември руски части водят ожесточен бой в района на моста на р. Огоста. Отбиват две противникови атаки за пробив в направление на запад. Румънски части навлизат от османския тил в изоставения град. Оцелелите османски войници се изтеглят през брод на реката към град Лом.

ИзточнициРедактиране

  • Освободителната вийна 1877 – 1878, С., 1986, с. 120