Битка при Пловдив (1208)

Вижте пояснителната страница за други значения на Битка при Пловдив.

Битката при Пловдив се състои на 1 август 1208 г. в околностите на Пловдив между армията на Втората българска държава и рицарите на Латинската империя, които в крайна сметка побеждават.

Битката при Пловдив
Българо-латински войни
България при управлението на Борил
Информация
Период1 август 1208
МястоПловдив, България
РезултатПобеда за Латинската империя
Страни в конфликта
България Латинска империя
Командири и лидери
Борил Хенрих Фландърски
Йосташ Фландърски
Жофроа Вилардуен
Пиер дьо Брашьо
Жерар дьо Стрьом
Рение дьо Три
Никола дьо Майи
Милон льо Бребан
Ансо дьо Кайо
Сили
27 000 – 30 000, вкл. 7000 кумани (лека конница) и 6000 д. тежка тежка конница[1]2 – 3 хил., вкл. 800 – 900 д. тежки конници, от които ок. 300 рицари.
Жертви и загуби
неизвестни, вероятно значителнинеизвестни
Карта

Битка редактиране

През пролетта на 1208 г. цар Борил решава, че вътрешната ситуация в България се е успокоила и обръща вниманието си към външната политика. Изглежда, че той подкрепя политиката на предшественика си Калоян и продължава войната срещу Латинската империя. Българската армия навлиза в Тракия и побеждава рицарите в битката при Боруй. Император Хенрих Фландърски се изтегля към Пловдив. Вдъхновен от победата, Борил напредва на юг и на 1 август 1208 година среща латинска армия. Според Анри дьо Валансиен българите били 33 000 души разделени в 36 отряда, а латините имали 15 отряда от по 20 рицаря, а в императорския – 50. Борил опитва да приложи същата тактика, която Калоян използва в Битката при Одрин – да примами с леката куманска кавалерия тежко въоръжените рицари в засада. Поучени от горчивия опит при Одрин, рицарите този път запазват бойният си ред. Император Хенрих не допуска повторно подобна грешка и вместо това рицарите водени от Пиер дьо Брашьо и Никола дьо Майи атакуват личното отделение на царя. Битката била жестока и кръвопролитна, много скоро благодарение на солидното си въоръжение рицарите взели надмощие и започнали да притискат българите. Борил бяга от пряко сражение и оттегля войската си в прохода Св. Никола, в околностите на с. Турия.

Източници редактиране

  • Димитър Костов, Филипополското херцогство (1204 – 1260), изд. Жанет 45, Пловдив, 2011 г., 96 с.
  • Жофроа дьо Вилардуен, „Завладяването на Константинопол“, Издателство: БАН Марин Дринов, 2000.
  • Анри дьо Валансиен, „История на император Анри“, Издателство: Полис, 2009
  1. Гюзелев, Васил, Исторически съчинения, т. 2, стр. 114, 2002