Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Битка при Пловдив.

Битката при Пловдив се състои на 1 август 1208 г. в околностите на Пловдив между армията на Втората българска държава и рицарите на Латинската империя, които в крайна сметка побеждават.

Битката при Пловдив
Българо-латински войни
Bulgaria under Boril.png
България при управлението на Борил
Информация
Период 1 август 1208
Място Пловдив, България
Резултат Победа за Латинската империя
Страни в конфликта
Coat of Arms of the Bulgarian Empire.PNG България Blason Empire Latin de Constantinople.svg Латинска империя
Командири и лидери
Борил Хенрих Фландърски
Сили
27 000 – 30 000, вкл. 7000 кумани (лека конница) и 6000 д. тежка тежка конница[1] 2-3 хил., вкл. 800-900 д. тежки конници, от които ок. 300 рицари.
Жертви и загуби
неизвестни, вероятно значителни неизвестни

БиткаРедактиране

През пролетта на 1208 г. цар Борил решава, че вътрешната ситуация в България се е успокоила и обръща вниманието си към външната политика. Изглежда, че той подкрепя политиката на предшественика си Калоян и продължава войната срещу Латинската империя. Българската армия навлиза в Тракия и побеждава рицарите край Стара Загора. Вдъхновен от победата в Битката при Боруй, Борил напредва на юг и на 1 август 1208 година среща главната латинска армия. Борил опитва да приложи същата тактика, която Калоян използва в Битката при Одрин – да примами с леката кавалерия тежковъоръжените рицари в засада. Рицарите не допускат повторно подобна грешка и вместо това правят капан, като атакуват личното отделение на царя. Борил има 1600 войници, бяга от пряко сражение и напуска бойното поле, след което цялата българска армия е изтеглена.

ИзточнициРедактиране

Йордан Андреев, Милчо Лалков, Българските ханове и царе, Велико Търново, 1996.

  1. Гюзелев, Васил, Исторически съчинения, т. 2, стр. 114, 2002