Уикипедия

Битка при Сан Хуан де Улуа

Битката при Сан Хуан де Улуа се състои на 23 септември 1568 г. между испанска флота и английски пирати при едноименния форт на атлантическото крайбрежие на Нова Испания (днешно Мексико). Тя слага край на неуспешната кампания на 6 английски кораба, които систематично водят нелегална търговия в испански води в Америка, включително търговия с роби, като я налагат насила.[1][2]

Неподедимата армада
Англо-испанска война (1585-1604)
Иисус от Любек, пленен от испанците по време на битката.
Информация
Период23 септември 1568
МястоСан Хуан де Улуа, днешно Мексико
РезултатПобеда за Испания
Страни в конфликта
Испания Англия
Командири и лидери
Франсиско ЛуханДжон Хокинс
Френсис Дрейк
Сили
4 кораба6 кораба
Жертви и загуби
1 потопен кораб
1 повреден кораб
20 убити		1 потопен кораб
3 пленени кораба
1 повреден кораб
500 убити
Карта
Битка при Сан Хуан де Улуа в Общомедия

Предистория редактиране

През 60-те години на 16 век, кралят на Испания Фелипе II се опитва да осуети английската политика по религиозни и икономически причини. Протестантската кралица на Англия Елизабет I предприема анти-католическа политика и прави присъствието на службите на англиканската църква задължително и вкарва католиците в затвора. Освен това, англичаните подпомагат протестантите в Нидерландия, които са враждебно настроени към испанското правителство.

Засилват се действията на английските пирати в Испанска Америка и Атлантическия океан, които испанците с право смятат че се подпомагат от английската корона. Английската транс-атлантическа търговия с роби, започната от Джон Хокинс през 1562 придобива кралската подкрепа, въпреки че испанското правителство се оплаква от неправомерните му действия.

През 1568 експедиция под ръководството на Хокинс и Франсис Дрейк е изненадана от испанците при Сан Хуан де Улуа близо до Веракрус, днешно Мексико, като са потопени няколко английски кораба. Това обтяга отношенията между двете страни и англичаните няколко пъти задържат испански кораби със заплати на войските в Нидерландия по време на престоя им в английски пристанища. Дрейк и Хокинс продължават действията си с цел да унищожат испанския монопол в атлантическата търговия.

Контекст редактиране

Първоначално английският флот се състои от пет кораба: кралският галеон „Иисус от Любек“ под командването на Джон Хокинс, галеонът „Минион“, командван от Джон Хамптън, както и три барки – „Джудит“, с капитан Френсис Дрейк, „Ангел“ и „Слалоу“.[3] Пленена португалска каравела се присъединява към тях на крайбрежието на Гана, където англичаните се конкурират с Португалия за търговията с роби. Този кораб е преименуван на „Божията милост“.[4] Седми кораб, барката „Уилям и Джон“, отплава към Англия преди битката,[5] но след като достига Ирландия през февруари 1569 г., изчезва на последния етап от пътуването.[6] След цяла година грабежи и незаконна търговия, Хокинс решава да закотви корабите си при Сан Хуан де Улуа на 15 септември, за да ги ремонтира и да се запаси преди завръщането си в Англия. Докато извършват това, обаче, в пристанището пристига испански ескортен флот.[7]

Битката редактиране

Първоначално англичаните не се страхували за своята безопасност, тъй като на борда си имало заложници, които помислили техните кораби за испански и били пристигнали по заповед на вицекраля Мартин Енрикес де Алманса. Въпреки че англичаните непрекъснато нарушавали мирният договор и редовно нападали невъоръжени търговски кораби, те предполагали, че испанците ще спазят мира в този случай. Обаче испанският адмирал Франсиско де Лухан бил осведомен за действията на англичаните и предприема светкавична атака, при която англичаните губят четири кораба и цялата плячка, която испанците си завръщат.[8] Флотът на Лухан губи вицеадмиралския кораб, галеонът „Санта Клара“, който изгаря и потъва в пристанището.[9] Флагманът „Сан Педро“, единственият напълно въоръжен кораб в испанската флотилия, понася щети, докато води артилерийски двубой с „Минион“, който е също повреден.[10][11] Съдбата на английския флот е решена,[12] след като един испански кораб, командван от капитан Делгадильо,[13] успява още в началото да превземе батареите на острова. „Ангел“ потъва след няколко попадения, а „Слолоу“ е превзет от испанските войници, които управляват батареите. Френският командир на „Божията милост“, Робер Блондел, го подпалва, преди да се присъедини към Хокинс на борда на „Иисус от Любек“.[14] И двамата, заедно с част от екипажа на „Иисус“, са спасени от един пинас, след като Хокинс дава заповед да се изостави галеона. Хокинс поема командването на „Минион“.[3]

Само „Джудит“, командвана от Френсис Дрейк, и „Минион“ успяват да се измъкнат, докато битката все още се води, като изоставят „Иисус от Любек“ с част от екипажа му. Корабът е взет на абордаж от „Сан Салвадор“, командван от капитан Хуан де Убиля,[15] и превзет, въпреки че първата испанска атака е отблъсната с няколко убити и ранени.[3][16]

Последствия редактиране

След бягството, „Минион и Джудит“ са претъпкани и някои са изоставени на южното крайбрежие на днешните Съединени американски щати, за да се спестят провизии за прекосяването на Атлантика. Хокинс изоставя 110 души, които се предават на испанците. Той се завръща в Англия с екипаж от само 15 души.[9] Дрейк достига Плимут няколко дни по-рано, на 20 януари 1569.[17] Само 70 или 80 души от първоначалната експедиция се завръщат в Англия.[6]

Хокинс лицемерно обвинява испанците в предателство и че са нарушили примирието,[18] докато испанците си защитават монопола над търговията със Западните Индии.[2] Битката е ясен знак за войната, която избухва между Фелипе II и Елизабет I през 1585.[2][19]

Източници редактиране

  • Marley, David: Wars of the Americas: a chronology of armed conflict in the New World, 1492 to the present. ABC-CLIO, 1998. ISBN 0-87436-837-5
  • Unwin, Rayner: The Defeat of John Hawkins: A Biography of His Third Slaving Voyage. Allen & Unwin, 1960.
  • Saiz Cidoncha, Carlos: Historia de la piratería en América española. Editorial San Martín, 1985. ISBN 84-7140-230-0

Бележки редактиране

  1. ↑ Saiz Cidoncha, page 55
  2. ↑ а б в Walton, Timothy R.: The Spanish Treasure Fleets. Pineapple Press Inc, 2002, page 74. ISBN 1-56164-261-4
  3. ↑ а б в John Barrow: The life, voyages, and exploits of Admiral Sir Francis Drake.
  4. ↑ Lewis, Charles Lee: Famous old-world sea fighters. Ayer Publishing, 1969, page 93. ISBN 0-8369-1419-8
  5. ↑ Kelsey, Harry: Sir John Hawkins: Queen Elizabeth's slave trader.Yale University Press, 2003, page 104.ISBN 0-300-09663-1
  6. ↑ а б Hampdem, John: Francis Drake, privateer: contemporary narratives and documents. Taylor & Francis, 1972, page 40. ISBN 0-8173-5703-3
  7. ↑ Marley, page 64
  8. ↑ The Unfortunate Voyage San Juan de Ulúa, 1567 – 1569
  9. ↑ а б Marley, page 65
  10. ↑ Saiz Cidoncha, page 60
  11. ↑ Unwin, page 201
  12. ↑ Unwin, page 197
  13. ↑ Saiz Cidoncha, page 61
  14. ↑ Hannay, David: The sea trader: his friends and enemies. Harper & brothers, 1912, page 197
  15. ↑ Wright, Irene Aloha: Spanish documents concerning English voyages to the Caribbean, 1527 – 1568. Hakluyt Society, 1929, page 25
  16. ↑ Unwin, page 193
  17. ↑ The Encyclopaedia of Plymouth History
  18. ↑ Hayklut, Richard: The Principal Navigations. London, 1589, page 555
  19. ↑ Dawson, Ian: The Tudor century. Nelson Thornes, 1993, page 303. ISBN 0-17-435063-5

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Битка_при_Сан_Хуан_де_Улуа&oldid=10317357“.