Битка при Стара Загора

Битката при Стара Загора е между част от Предния руски отряд и Централната турска армия по време на Руско-турската война (1877 – 1878). Води се едновременно с битките при Нова Загора и Джуранли. Завършва с победа на турците и е последвана от масово убийство на българското население на града.

Битка при Стара Загора
Руско-турска война (1877–1878)
Defending the banner at Stara Zagora.jpg
Боят за Самарското знаме. Художник Петър Морозов
Информация
Период19 / 31 юли 1877
МястоСтара Загора, България
РезултатПобеда за Османската империя
ТериторияБалкански полуостров
Страни в конфликта
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Русия Ottoman flag.svg Османска империя
Командири и лидери
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал-майор Николай Столетов
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg полковник Фьодор Де Прерадович
Ottoman flag.svg Сюлейман паша
Сили
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Преден отряд
Samara flag.png Българско опълчение общо 4500 офицери и войници
Ottoman flag.svg Централна армия 22 000 – 30 000 офицери и войници
Жертви и загуби
600 убити и ранени (от тях 572 български опълченци)[1] 1500 убити и ранени[1]
Битка при Стара Загора в Общомедия

Оперативна обстановкаРедактиране

В началото на юли 1877 г. Предният отряд с генерал-лейтенант Йосиф Гурко провежда настъпление на юг от Стара планина, като преминава на 4/16 юли през Хаинкьойския проход (Проход на Републиката). На 7/19 юли е установен контрол над Шипченския проход, имащ значение за връзката от двете страни на Стара планина. По този начин, пътят за настъпление към широките полета на Тракия е открит. На 10 юли авангардът на отряда от 9-и кавказки драгунски полк с командир херцог Николай Лайхтенбергски влиза в Стара Загора, а на 12 юли е избрано местното управление от привременна управителна комисия с председател Петко Славейков.

От турска страна, в помощ на обсадената в Плевен Западна армия на Осман паша, е изпратена Централната турска армия с командир Сюлейман паша. Армията му е транспортирана от Албания до Деде Агач с английски кораби. От Деде Агач тя се насочва към Стара и Нова Загора. Според различните източници общата численост на турските сили е между 20000 и 27000 войници и между 1200 и 2000 башибозуци. Към тях би трябвало да се присъединят силите на Новозагорския османски гарнизон с командир Реуф паша, но те са задържани от руски отряд. Чирпанският османски гарнизон с командир Ахмед Хулюси паша също закъснява за битката при Стара Загора.

В навечерието на битката в града са разположени само 1-ва, 2-ра, 3-та и 5-а дружини на Българското опълчение, 3 кавалерийски полка, 2 казашки стотни, 8 конни оръдия и 4 планински оръдия – около 4500 души с командир генерал-майор Николай Столетов. Заемат отбранителна линия с дължина 4 км под формата на дъга на около 1,5км южно от Стара Загора. Преди битката генерал Гурко напуска града за участие в боя при Нова Загора.

Бойни действияРедактиране

 
Бой за спасяване на Самарското знаме

Армията на Сюлейман паша – 41 табора, с многобройна артилерия, в своя поход от Търново-Сеймен на север, към Балкана , пренощува на около седем километра южно от града. Сутринта на 19/31 юли продължава пътя си в няколко колони – колоните на Шукри паша, Вейсел паша, Ариф паша и Салих паша. Първата атака срещу позициите на опълченците започва с топовни гърмежи и пушечни изстрели около 7 часа. Опълченците отговарят с няколко залпа. По шосето от Сименовград пристигат все повече и повече табори. Турското превъзходство в жива сила е 4:1. Опитът да се обхванат двата фланга на руските сили е отбит. В разгара на боя пристига подкрепление от 1-ва и 5-а опълченска дружина, Казанския казашки полк, а Астраханският казашки полк е изпратен към село Джуранли. Левият фланг е поет от полковник Фьодор Де Прерадович, а десният – от полковник Михаил Толстой. Около 10 ч. главният удар срещу левия фланг е отбит. Към 13 ч. Сюлейман паша развръща всичките си сили. Колоната на Вейсел паша извършва обходно движение на десния фланг. По искане на генерал-лейтенант Йосиф Гурко взвод от Казашка батарея и конницата с генерал-майор Николай Столетов са насочени към с. Джуранли.

 
Спомен от Стара Загора

Отбраната на Стара Загора е поета от полковник Фьодор Де Прерадович. Османският удар поема 3-та опълченска дружина с командир подполковник Павел Калитин. Принудена е да се оттегли и води героичен бой за спасяване на Самарското знаме, при който загиват знаменосците унтерофицер Антон Марчин, унтерофицер Авксентий Цимбалюк, опълченецът С. Минков и подполковник Павел Калитин. Самарското знаме е изнесено от бойното поле след страховит ръкопашен бой от стихийно формирана знаменна група в състав унтерофицер Тома Тимофеев, опълченец Никола Корчев, Павел Малкин, Д. Минков, Попов, прапоршчик Стефан Кисов, Радев, Мицов, Донев, Н. Кръстев, осетинеца Николай Караев (Дудар) и др.

Първа опълченска дружина отбива две атаки и бавно отстъпва. В града се водят ожесточени улични боеве. Част от населението се изтегля с армията. Последен напуска града полковник Фьодор Де Прерадович. В него влизат три османски табора и извършват масово клане над българското население. На следващия ден градът изгорен до основи и са изклани към 15 000 души мирно българско население.

 
Мемориален комплекс „Бранители на Стара Загора“

След неуспеха при Стара Загора и победата при Нова Загора и село Джуранли, Предният руски отряд, предвид многократно превъзхождащите османски сили, заема отбранителна позиция на Шипченския проход.

ПоследициРедактиране

Битката при Стара Загора е бойното кръщение на Българското опълчение.

С навлизането си в Стара Загора войниците на Сюлейман паша избиват 14 500 българи от града и селата южно от града, а други 10 000, предимно млади момчета, девойки и жени са отвлечени и продадени в робските пазари на Османската империя.

Градът е изгорен до основи и обезлюден. Малкото останали живи се спасяват с бягство в Северна България, където престояват до пролетта на 1878 г. Много от тях не се завръщат повече в Стара Загора.

ПаметРедактиране

През 1977 г. в памет на битката при Стара Загора и на мястото на действията е изграден Мемориален комплекс „Бранители на Стара Загора“.

ЗагубиРедактиране

Загубите за Българското опълчение в битката при Стара Загора са 21 офицери и 514 нисши чина убити и ранени. Сред убитите офицери са подполковник Павел Калитин, капитан Фьодор Фьодоров, щабс-капитан Иван Усов, поручик Андрей Попов.[2]

ГалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. а б Пейчев, А. и др., 1300 години на стража, София, 1984, Военно издателство, стр. 186, 187, 188
  2. Генова, Людмила. Репортажи за освободителната война 187 – 1878.. София, Издателство на Отечествения фронт, 1978. с. 150.
  • Георгиев, Г. Освободителната война 1877 – 1878. Енциклопедичен справочник. София, ДИ „П. Берон“, 1986, с. 54 – 55.

Вижте същоРедактиране