Битка при Термопилите

Вижте пояснителната страница за други значения на Битка при Термопилите.

Битката при Термопилите е сражението, с което започва Втората гръко-персийска война.[5] По съвременни изследвания и анализ на археологически първоизточници битката на Термопилите се води от 11 до 13 август 480 пр.н.е. След тридневна офанзива нашественическата персийска армия надделява над силите на защитниците и проходът пада. Самоотверженото поведение и тактиката на защитниците на Термопилите често се използват като пример за доброто използване на терена и съоръженията (както и добрата лична военна подготовка) като фактори, помагащи на малобройна част да удържи натиска на многократно превъзхождащи я сили[6] и е станало символ на кураж срещу изключително надмощие на противника.

Битка при Термопилите
Гръко-персийски войни
Старият път показва античната брегова линия
Старият път показва античната брегова линия
Информация
Период11 – 13 август 480 г. пр.Хр.
Мястопроходът Термопили, Гърция.
Резултат1. Победа за Персия.
2. Преминаване на Ксеркс в Беотия.
3. Настъпление към Атина.
Страни в конфликта
Командири и лидери
Сили
Общо
5200+ (Херодот)
7400+ (Диодор Сицилийски)
11 200 (Павзаний)

Отделни групи
300 спартанци
400 Тиванци
700 теспийци
900? илоти
1000 фокийци
2800+ други гръцки съюзници
Общо
~2 080 000 (Херодот)[1]
80 000 (Ктезий)[2]
~200 000 (съвременни оценки – виж долу)
Жертви и загуби
1000 до 4000[3]
~400 пленени
~20 000 (Херодот)[4]
Карта
Битка при Термопилите в Общомедия

Извори за битката редактиране

Битката при Термопилите е важно събитие в историята на Древна Гърция, което обаче не е отразено обстойно от съвременници, а разчитаме на разказите на Херодот (том втори, книга VІІ, глави 198 – 200: подготовката, а глави 201 – 242: същинското сражение, Диодор Сицилийски[7] (книга ХІ, глава 5 – 11), донякъде на Плутарх (в „Живота на Темистокъл“ и в книгата му с есета „Моралия“)[8][9] и Есхил (в пиесата му „Персите“). Единственият истински съвременник на конфликта е Есхил, който загубва брат си в битката при Саламин, но неговият интерес към историята е от гледната точка на драматург и в драмата „Персите“ засяга психологическите моменти на гръко-персийските войни през очите на „другия“ (т.е. на врага). Поради патриотичния патос на Херодот много по-късни историци гледат на числата в неговите „Истории“ като нереални (в най-добрия случай), но имайки най-подробно описание на битката, той и Диодор Сицилийски се смятат за първични извори. От Плутарх[9] до нас е достигнала в книга с афоризми измежду другите крилати изрази на Леонид и фразата „Елате ги вземете“ (оръжията ни...), но и Плутарх е доста отдалечен от събитията автор.

Предистория на битката редактиране

Милтиад Младши, героят от Първата гръко-персийска война, умира в немилост в Атина след една несполучлива експедиция срещу сепаратисткия остров Парос. Темистокъл е най-влиятелният политически водач; той вижда опасността и предвижда мерките, за да се справи с нея. По негов съвет народът решава извънредните доходи от сребърните мини в Лаврион да се предназначат за създаването на флота от 200 триери. Спарта, опираща се на древната си слава и на поддръжката на своите съюзници, застава начело на гръцките градове, решили да се борят дружно за свободата си. Сложен е край на междуособните войни. Преди войната те се съветват с оракула в Делфи и той им предсказва, че Спарта ще изгори или в замяна, земята ѝ трябва да плаче за загубата на един от царете си.

Преговори редактиране

Непосредствено след акостирането на персийската флота и придвижването на персийските войски към Термопилите преди битката, Ксеркс изпраща пратеници до различните гръцки полиси, предлагайки на гърците възможността да се подчинят [10], което би спомогнало за избягване на военния конфликт и би им гарантирало благосклонността на владетеля. Много от северните области приемат предложението на Ксеркс и връщат „вода и земя“ в знак на покорство. Приемат го племената тесалийци, долопи, енианийци, переби, локридци, магнезийци, малийци, ахейците от Фтия и тиванци.[11]. Така всички гръцки градове от границата на Тесалия до залива на Патра (без западните области – Епир, Етолия и Акарнания) се подчиняват на персите. Само Атика, Платея, Евбея, Коринт, някои от островите и по-голямата част от Пелопонес защитават независимостта си. Като пример на благосклонността на Ксеркс, военачалникът на Ксеркс, Хидарн, предлага на лакедемонците пратеници до гръцките държави, постове на сатрапи в бъдещите гръцки провинции на Персия като отплата за успеха им да подчинят на властта му гърците и спартанците. Пратениците отхвърлят с презрение предложението. [12] Докато северните територии прекланят глава пред Ксеркс и войската му, атиняни и пелопонесци, както и градовете помежду тях не се предават. Според традицията покоряващите се изпращат като отговор на завоевателя в знак на покорство символични земя и вода, които се прибират от усърдните персийски чиновници и се съхраняват в архива на империята. На пратеничеството на Ксеркс атиняните отвръщат като хвърлят емисарите му в една яма – да си вземат пръст. Спартанците по подобие на атиняните ги хвърлят в кладенец, с пожеланието да си изкопаят земя колкото им трябва и да си нагребат и вода.[13] Убийството на пратеници е противно на тогавашните междудържавни традиции; поради това спартанците, без да ги принуждава някой, изпращат като отплата за стореното двама свои доброволци. Те със сигурност трябва да са знаели, че ще бъдат убити, но независимо от това отиват. Ксеркс обаче ги пощадява, като казва, ...че ако онези постъпват варварски не значи, че и ние трябва да направим същото и като показва истинско великодушие, ги изпраща да си вървят „по живо по здраво“, според част 134 – 137 от Историите на Херодот.[13]

Конгресът в Коринт редактиране

Следващият път, когато Ксеркс отново изпраща посланици до гръцките държави, малко преди битката на Термопилите, по явни причини не изпраща до Атина и Спарта.[14] Около тези две водещи държави се присъединяват и други съюзници. В късното лято на 481 пр.н.е. в Коринт се събират делегати на всички съюзници.[15] Така се създава коринтският конфедеративен съюз. Той има правомощия да изпраща посланици в търсене на външна подкрепа от съседите и да изпраща войскови части по стратегически отбранителни места след обща консултация. Херодот не формулира никакво конкретно или абстрактно име за този съюз, но го нарича простичко само οἱ Ἕλληνες (гърците) или „гърците, заклели се в съюзничество“ [16], или „взаимно свързалите се гърци“[17][18] Спарта и Атина имат водеща роля в този конгрес[19], но интересът на всяка една от градовете държави играе определена роля за оформяне на отбранителната стратегия. Много малко достига до нас за механизмите на работа в тази организация на гръцките държави или за това какво точно се дискутира на заседанията в Коринт, но със сигурност основната тема е персийската експанзия и нашествието по техните земи. От общо близо 700 гръцки градове едва една десета (или около 70) изпращат делегати.

Стратегията на гърците редактиране

Коринтският конгрес първо изпраща войска от 10 000 гърци в това число хоплити и конница в Темпейската долина, където смятали, че персите възнамеряват да преминат. Войската включва лакедемонци, предвождани от Еванет, непринадлежащ на спартанското царско семейство, и атиняни, водени от Темистокъл. Предупредени от Александър I Македонски, че долината може да се премине и отдругаде и че войската на Ксеркс е с голямо числено надмощие, гърците решават да не се опитват да ги спират там и бързо напускат така превърналата се в нестратегическа долина (внезапно с разкритието на обходните трасета).[20]

След отказването от Темпейската долина обединените гърци решават, че следващият стратегически пункт[21] за спиране напредването на персийските войски е проходът Термопили.[22] Решават да ги укрепят като поправят старата оградна стена и да ги охраняват; за целта изпращат флота да заварди нос Артемизион (стратегическа морска теснина), поради факта че силите на Ксеркс се поддържат с провизии, доставяни по море. (По времето на битката при Термопилите при нос Артемизион също се провежда битка между двата флота, при която гърците отстъпват, но провалят персийския опит за подкрепа от морето). Освен това предотвратяват опита на персите да прекосят Малякския залив и да обградят гръцката армия. По думите на Джордж Гроут: „... окупирането на северната част на Евбейския проток било безценно за предотвратяването на проникването на персийските войски в тила на защитниците на Термопилите.“[23]

Гръцката стратегия се потвърждава в една надгробна реч, прознесена от оратора Лизий[24] по-сетне в същия век:

Но докато останалата част на Гърция показвала тези си наклонности [бел. на прев.: да се присъединят към персите], атиняните, от своя страна, отплавали с корабите си с ускорено темпо да осигурят стражата на Артемизия; докато спартанците и други от съюзниците им се отправили към Термопилите, смятайки, че теснината на терена ще им позволи да блокират успешно прохода.

Дата на битката редактиране

Датата на битката е обект на дискусии и проучвания понеже няма сигурен източник от древността, който да позволили по-прецизна датировка на събитието. Има ред отметки в Историята на Херодот, които позволяват да се очертае един сравнително обширен период от 34 – 36 дни, през който са могли да станат сраженията. По-долу е поместена таблица с по-популярните дати, възприети от съвременните исторически среди. Също така се срещат и съвсем ранни непоместени в таблицата дати, (през месец юли), но това би било в разрез с повествованията на Херодот, Диодор и Есхил.

ПРЕДПОЛАГАЕМИ ДАТИ
НА БИТКАТА ПРИ Термопилите
през 480 г. пр. Хр.
ДАТА ИЗТОЧНИК КЪМ ИЗТОЧНИКА
(източниците са на английски език)
02 – 04.VIII Чарлз Хигнет, 1963 Инвазията на Ксеркс в Гърция[25]
11 – 13.VIII Джон Лазенби, 1993 Защитата на Гърция[26]
18 – 20.VIII Питър Грийн, 1996 Ксеркс при Саламин[27]
18 – 20.VIII Ърни Брадфърд, 1980 Годината на Термопилите[28]
19 – 21.VIII Филип Стийл, 1993 Термопилите[29]
20 – 22.VIII Филип Стийл, 1995 Термопилите[30]
-СЕПТЕМВРИ - А. Бърн, 1984 Персийските войни[31]

Сили на войските редактиране

„Ако преди 10 г. Дарий изпратил просто една вълна, то Ксеркс водил океан!“ – така Херодот сравнява в размер тази експедиция с предишната. В същото време войските на Ксеркс, събрани в Северозападна Мала Азия, започват да преминават Хелеспонта в началото на месец юни 480 пр.н.е., като използват понтонни мостове. Тези войски са събрани в продължение на 4 години „от всички краища на познатия свят“ измежду стотиците народи в пределите на персийските владения. Отнема повече от 6 дни на всичките им войски да преминат в Европа. Този път царят на Персия е решен да не повтаря грешката на баща си. Никакви средства не се спестяват; цялата мощ на най-великата империя в света се стоварва върху малката и разпокъсана Гърция. Флотата от 1200 кораба охранява сухопътните операции и подпомага снабдяването на войските, които наброяват към 400 000 редовна войска, 600 000 наемници и роби и около 100 000 от личната гвардия на царя бог, а според Херодот били 2 милиона и половина без подкрепленията, а Симонид споменава дори 4 милиона. „Те били толкова многочислени, че разклащали земята с маршируването си, изпивали реките до пресушаване, а когато лагерували през нощта, огньовете им били повече от звездите на небето!“. Без съмнение това е най-голямата войска, която светът трябва да е виждал до този момент.

По думите на Херодот на полесражението се бият 7000 гърци и 5 млн. перси, което по съвременни пресмятания се приема да е силно преувеличен брой[32] и болшинството съвременни историци се спират на 100 – 200 хиляди. Херодот в тези 5 милиона включва флота и помощните войски, но независимо оттова, ако се погледне на факта, че през 1820 г. Османската империя в апогея на териториалното си господство обхваща земи на три континента и едва 28 500 000 поданици, такава петмилионна армия на Ксеркс изглежда би предизвикала тотално опразване на Мала Азия и целия Балкански полуостров и пак едва ли би се събрала в тази си численост.[33][34]

Как можем да стигнем до по-точен, по-реалистичен брой? Едно много простичко решение е било предлагано. То е да приемем, че гърците постоянно „умножавали по 10“ персийската „х_и_л_и_а_д_a“ (бел. прев.: оттам произлиза хиляда), която е военна единица от 1000 души, като са я представяли за „мириада“, единица от 10 000 (души); следователно трябва да се раздели броят на персийските войски на десет. Това би дало за броя на нападателите пехотинци сто и седемдесет хиляди души. Но дори и това е прекалено голямо число за армия, като се имат предвид неизбежните логистични проблеми, доставки на провизии и командуване.[35] Други решения трябва да се търсят. Ориенталските военни архиви са били изцяло фалшифицирани, що се отнася до брой на войските; доказателство за това е, че Херодот прави извадки за числеността на персийската войска от персийски официални надписи за походите срещу скитите, където е указана невероятната численост от 700 хиляди воини.

професор Ливио Стечини, „Персийските войни“

Според Ливио Стечини[36] „...на увлекателния разказвач Херодот комай е присъщ похватът на съвременните кинематографи, които смесват реалните факти с измислени сценарии, за да постигнат желания реалистичен, но квазиистинен ефект...“

Предполагаема численост на персийските войски
по данни на проф. Ливио Стечини
численост източник препратка към източника
40 000 Роберт Коен, 1934 Гърция и елинизацията на античния свят (фр.)[37]
40 000 Роберт фон Фишер, 1951 Проблеми в числата на персийските войни (нем.)[38]
55 000 Ханс Делбрюк, 1920 История на военното изкуство (нем.) [39]
60 000 У. Тарн. 1908 Флотата на Ксеркс (англ.)[40]
90 000 Ернст Обст, 1914 Обозът на Ксеркс (нем.) [41]
90 000 Гобино, 1902 История на персите (фр.) [42]
90 000 Мекън, 1908 Херодот. Книга VII, VIII и IX (англ.) [43]
90 000 Мънро, 1926 Антична история. Кеймбридж (англ.)[44]
75 000
100 000
Джон Лий, 2006 Универитетски сайт на проф. Лий (англ.) [45]
100 000 Едуард Майер, 1944 История на Древността (нем.) [46]
100 000 Де Санктис, 1925 Rivista di Filologia, 1925 (итал.) [47]
100 000 Улрих Вилкен, 1962 История на Гърция (нем.) [48]
100 000 Хелмут Берве, 1901 История на Древността (нем.) [49]
< 170 000 Стечини, 2006-08 Персийските войни (англ.) [50]
180 000 Бери, 1963 История на Гърция (англ.) [51]
190 000 Бери, 1963 Древногръцките историци (англ.) [52]
300 000 Джулио Джианели, 1961 Трактат върху историята на Гърция (ит.) [53]
2 317 610 Херодот,
около 420 пр.н.е.
История на Херодот, кн. 7, 184.
[54]
Предполагаема численост на гръцките защитници на прохода
според Херодот и Диодор Сицилийски
Принадлежност
на воините
брой на воините
Херодот Диодор Сицилийски
спартанци 300 300
лакедемонци 900 1000
(със спартанците?)
спартански илоти 900 .
мантинейци 500 3000
други пелопонесци,
изпратени с Леонид
тегейци 500
орхоменски аркадци 120
други аркадийци 1.000
коринтяни 400
флиосци 200
микенци 80
Общо от Пелопонес 3100[55] или 4000[56] 4000 или 4300
теспийци 700 .
трахинци . 1000
тиванци 400 400
фокидци 1000 1000
опунтски локридци „всичките, които имаха“ 1000
Общо гръцки воини 5200 (или 6100)
заедно с
опунтските локридци
7400 (или 7700)

Битката редактиране

 
Картината Леонид на Термопилите от Жак-Луи Давид, 1814

Пристигане редактиране

Спарта позволява на Леонид да вземе само 300 мъже, които вече имат наследници[57], за да продължат рода им. И така се отправили към мястото на първата сухопътна битка за последната гръко-персийска война при Термопилите, теснина между морето и планинската верига Калидромо, през която всяка войска, движеща се от Тракия към Пелопонес по необходимост трябва да премине. За изненада на персите, проходът е окупиран само от няколкостотин гърци (като в това число не влизат илотите и съюзниците), начело на които били 300 спартанци водени от цар Леонид. Тристата (300) мъже са само личната стража на царя, тъй като армията на Спарта остава в града, съгласно закона, за да почете празника Карнея. Като пристигат на мястото на битката четири дни изминават за персите в чакане[58][59], a за спартанците и подсилване на старото укрепление – стена простряна напречно на прохода, способна само да затрудни, но не и да спре един многочислен противник. Демарат [60](изгонен цар на Спарта и дезертьор в лагера на персите) предупреждава Ксеркс, че спартанците ще се бият без значение със или без подкрепления. Великият цар не вярва, че толкова малка войска би се изправила срещу него и чака те да се разпръснат. На четвъртия ден персийски разузнавателен отряд оглежда противника и приготовленията му за битка.[61] При връщането на разузнавателния отряд Ксеркс изпраща да доведат гръка Демарат, син на Аристон, който потвърждава пред Ксеркс, че поведението, описано от съгледвачите, значи само едно – спартанците се готвят за бой.[62] Търпението на Ксеркс се изчерпва.

Първи ден редактиране

 
Гръцка фаланга по източници от проекта Персей Perseus Project

Първият ден от битката според персийския историк Ктезий започва с изпращането на 10-хилядна мидийска войска под водачеството на пълководеца Артабан.[63] Спартанците формират фаланга, причаквайки мидийците в тесния проход между скалите. Те отблъскват нападението и ги избутват в морето. Като резултат всички мидийци са убити, без нито един от гърците (според Херодот) да е ранен. Ктесий е по-реален като споменава за двама или трима убити спартанци. Една след друга последвалите техни нападения са отблъснати. Ксеркс изпраща, пак според Ктесий[64] 20-хилядна войска, чието нападение не е по-успешно от тази на корпуса на Артабан. В тесния проход броят на нападателите е без значение, тъй като не могат да се разгърнат или обходят защитниците, а бойните умения са на страната на спартанците, които тренират през целия си живот за битки, докато повечето от противниците им са необучени роби, пратени насила без добра подготовка, опит или желание. Спартанците са и по-добре въоръжени: триметрови копия, бронзови доспехи и щитове, които се застъпват, оформяйки непробиваема стена. Персийската военна традиция разчита на стрелци и конници, които в равнините са полезни, но не и тук; наличната им сила била лека пехота с по-къси копия[65], леки плетени щитове, които не спират копия, и почти липсваща броня, запазена само за елита. Така гръцката формация е непреодолима в челните нападения.

Персите изпращат пратеник да се споразумее с Леонид. Предлагат му богатства и поста сатрап на Гърция. По думите на Херодот той отвръща, че предпочита да умре за братята си пред това да им бъде тиран. На предложението на персите да си хвърлят оръжията гърците отвръщат с думите: Молон лабе – „Елате и ги вземете“.[9] Друг посланик предупреждава спартанците, че техните стрели ще са толкова многобройни, че ще закрият слънцето. Получава отговор от спартанеца Диенекий (Διηνέκης): „Добре, тогава ще се бием на сянка“.[66][67] По това време известяват Леонид I, че Съветът на Спарта е взел тайно решение да защитава само Пелопонес. Той обаче решава да остане и да брани цяла Гърция. Срещу 300-те спартанци се изправят войници от Либия до Индия, от Тракия до Арабия: пехотинци, стрелци, конници, колесници и слонове.

Втори ден редактиране

 
Изображение на безсмъртните персийски воини, личната гвардия на царя. Керамично пано от двореца в Персеполис, днес на експозиция в Берлинския археологически музей.

Разгневен от това поражение през първия ден, Ксеркс изпраща на сутринта на втория ден първо 20-хилядна войска, а според Ктесий 50-хилядна войска, измежду които и „Безсмъртните[68] – 10-хиляден елитен корпус, предвождан от Хидарн, негова лична охрана и съставен от воините, смятани за най-добрите от всички персийски воини. Тяхното прозвище идва от това, че броят им винаги е запазван 10 000, поради постоянно попълване местата на убитите. Ксеркс възлага на тях всичките си надежди за светкавична победа. Призори, след утринните жертвени излияния (Херодот), войските на Ксеркс щурмуват, решени да завземат прохода. Защитниците на прохода посрещат и в този ден със смъртоносни удари нападателите и обръщат в бяг ранените, но живи перси. Дори и „Безсмъртните“ се огъват и се разбягват, обезкуражавайки вече и другите. Въпреки че няколко десетки хиляди жертви е незначителна загуба за войска от 2 милиона, персите се деморализират. Никой вече няма волята да застане срещу защитниците. Войниците роби започват да се страхуват от копията на Леонид, повече отколкото от камшиците на Ксеркс. Положението не се подобрява за тях, защото избухва бунт в редиците им. Освен това съобщават на царя за избухването на въстание в Персия. Ксеркс сериозно се замисля да спре кампанията си и да се завърне откъдето е дошъл. Неочаквано събитие обръща хода на битката. Предателят Ефиалт от Трахина (а според Диодор Сицилийски – просто Трахиниецът без дори споменаване на името му) разкрива на персите тайната планинска пътека Анопея.[69][70][71] Тази пътека пресича скалните откоси на едноименно възвишение Анопея от планината Калидромо и минава покрай планинския поток Асоп през планината, водейки в гръб на защитниците на прохода. Ксеркс възнаграждава Ефиалт със злато, колкото може да носи. През нощта на същия ден персийският военначалник Хидарн и половината от „Безсмъртните“ поемат по пътеката. Научавайки за това, царят на спартанците нарежда на всичките си съюзници да си вървят, а той остава със спартанците, съгласно законите на Спарта: „воинът се връща, носейки щита си или носен върху него“. В духа на епохата, Леонид се надява да бъде запомнен от другите със своята безстрашна саможертва далеч от дома, но не само за Спарта, а за цяла Гърция.

Трети ден редактиране

Леонид I с неговите 300 спартанци и неколцина беотийци и теспийци остават да бранят прохода до края. Сутринта царят нарежда на войниците си да закусват с апетит, защото според неговите думи „... довечера ще вечеряме в Хадес!“ (лат.: prandete, Lacedaemonii, hodie apud infernos fortasse cenabimus – „закусвайте, спартанци, защото ще вечеряме в подземното царство.“).[72] През това време персите, движейки се в тясна единична колона обхождат спартанците. Тук Херодот и Диодор се разминават. По думите на Диодор един персиец на име Тирастиад[73] дезертира и предизвестява Леонид за плановете на Ксеркс и предателството на Ефиалт. Леонид решава да нападне пръв. Диодор описва нощно сражение, в което Леонид напада персите много рано на сутринта на третия ден и предизвиква суматоха и самоизбиване на обезумелите мидийци.[74] Херодот рисува само едно нападение на персите върху спартанците, но през деня и в тил. При пристигането на персите, спартанците минават в разгънато настъпление с намерението да убият колкото се може повече противници. В сражението падат други двама от братята на Ксеркс, а той самият насмалко да бъде убит, както се наслаждавал на битката от колесницата си от другата страна на обходните сили. Още десетки хиляди перси падат; спартанците се бият „като демони“. След като всичките им копия се счупват[75], те изваждат мечовете си, а след като и те се счупват, започват да се бият с оръжията на убитите перси. Завръща се в битката, за да помогне на другите дори ослепелият спартанец Еврит, когото Леонид отпраща преди битката. Това, което изглеждало лесна победа на персите, се превръща в клане. Битката противно на очакванията на Ксеркс продължава с часове. В един момент, след като си пробил метри път през редиците на противника, Леонид достига близо до Ксеркс, но е повален от „дъжд от стрели“. Според Херодот той дори успява да рани царя бог с хвърленото си копие, доказвайки, че даже и той самият – владетел на света – може да кърви, и че не е повече от смъртен човек. Виждайки смъртта на Леонид, оцелелите спартанци започват епична борба за тялото на своя водач. Когато го вземат, те се оттеглят на близкия хълм. Оказват се заобиколени, но независимо от това те отново отхвърлят поредното предложение да се предадат. Тогава персите от дистанция ги засипват с градушка от стрели от всички страни, „почерняйки небето и превръщайки деня в нощ“ (Херодот и Диодор Сицилийски), докато нито един от гърците не остава на крак. След битката персите намират тялото на Леонид и го обезглавяват.

Последствия и значение редактиране

 
Карта на движението на персийските войски от Термопилите до битките при Саламин и Платея

Саможертвата на спартанците на Леонид въодушевява гърците за борба. Забавянето на персите при Термопилите дава време на Атина да евакуира жителите си на остров Саламин. Персите настъпват в Беотия и опожаряват Атика и град Атина. Извън града обаче ги чака офанзивата на съюзените гръцки по̀лиси (градове държави), водени от Еврибиад и Темистокъл. В морските теснини покрай бреговете на Саронския залив, между Пирея и Егина се провежда решителната морска битка край остров Саламин, завършила с разгром на персийската флота. Изплашеният за живота си Ксеркс напуска завинаги Гърция след Саламинската битка.

Гръцките воини укрепяват теснините на Коринтския провлак, за да предотвратят настъплението на персите в Пеолопонес. Около една година след битката при Термопилите, през 479 пр.н.е. в Платея (на север от Коринтския провлак) Спарта и съюзниците ѝ разгромяват останалите персийски ешелони; по думите на Херодот персите „наброявали стотици хиляди“. Там казват, че участва Аристодем – единственият останал жив от 300-те спартанци на Леонид (човекът, който разказал и историята на битката). Десетки години след това гърците се споразумяват с персите да върнат тялото на Леонид и да го погребат като герой, заедно с всички други загинали в защита на родината си. Тристате спартанци и Леонид са познати в цял свят като „символ на отчаяна смелост – в лицето на непосилно превъзходство на противника“. Образите им са намерили място в популярната култура, чрез филми, например: „300-те спартанци“ (1962 г.), „300“ (2007 г.) и други. В българската литература например Иван Вазов прибягва до алюзията със спартанците на Леонид в стиха „... кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса...“ в стихотворението си „Опълченците на Шипка“, описвайки така героичния подвиг на българските опълченци. По думите на историографите Леонид е най-известният от всички царе на Спарта. Още в античността подвигът на защитниците на прохода е увековечен от поета Симонид в епитафа, издълбан по-късно на плочата върху общия гроб на тези герои:

 
Епитафът на Симонид
...Ὦ ξεῖν', ἀγγέλλειν Λακεδαιμονίοις ὅτι τῇδε

κείμεθα, τοῖς κείνων ῥήμασι πειθόμενοι...

...О ксей̀н, ангѐлейн лакедаймонѝойс хотѝ тѐде
кей̀меθа той̀с кей̀нон рѐмаси пейθо̀меной...

„...О, страннико, върви на вси спартанци разкажи,
че тук покорни на законите им ний лежим...“

Както сам се изразява „бащата на историята“ Херодот, описал подробно този етап от Гръко-персийските войни, тяхната саможертва се е превърнала във „вечен символ на великата защита на демокрацията срещу завоевателната агресия на източната тирания“.[76]

Бележки редактиране

  1. Херодот VII,186
  2. Ктезий; J.H. Freese, Transl.; Photius, Ed. (1996 – 2007). „Excerpt 27“ (html). Persica. Livius articles on ancient history. Посетен на 19 октомври 2007.
  3. Херодот VIII, 25
  4. Херодот VIII, 24
  5. Първата гръко-персийска война между войските на Дарий I водени от Мардоний и гръцките полиси започва с инвазията на персите по бреговете на Беломорска Тракия 12 години преди битката при Термопилите през 480 г. пр.н.е. и завършва с тежко поражение за Персия в битката при Маратон на 10 септември 492 пр.н.е.
  6. Eikenberry, Lt. Gen. Karl W. Take No Casualties // Parameters: US Army War College Quarterly XXVI (2). Summer 1996. с. pages 109 – 118. Посетен на 17 октомври 2007.
  7. Diodorus Siculus. Diodorus of Sicily in Twelve Volumes with an English Translation by C. H. Oldfather. Vol. 7. Cambridge, Mass.: Harvard University Press; London: William Heinemann, Ltd. (1989); OCLC: 24758311; ISBN:0674994280 [1]
  8. Плутарх, Темистокъл 524 – 459 пр.н.е. Themistocles на английски може да се намери в [2]
  9. а б в Plutarch. Leonidas, son of Anaxandridas. „Apophthegmata Laconica.“ Moralia. From Loeb Classical Library edition Vol. III. (1931) pp. 348 – 349:225.c.(11)[3]
  10. Херодот VI, 48
  11. Херодот VII, 131
  12. Херодот VII, 135
  13. а б Херодот. VII, 133
  14. Херодот (англ.) VII, 32
  15. Херодот (англ.) VII, 145. Историята не споменава съвременния термин „конгрес“, който ние използваме когато става дума за среща на делегати с правомощия да гласуват и да изразяват волята на изпратилите ги, или друг античен еквивалент, но на този (за краткост) конгрес те обменят клетви за взаимопомощ и изразяват с това волята на градовете си държави, а също заседават за да вземат съвместни военно-стратегически решения.
  16. според превода от древногръцки на Godley
  17. ...според превода от древногръцки на Rawlinson
  18. Херодот VII, 148
  19. Херодот VII, 161
  20. Херодот VII,173. Пространно описание на приетото решение и преминаването на Ксеркс през Тесалия може да се намери на английски език в Abbott, Jacob. The history of Xerxes the great. Nathaniel Cooke, 1854. с. pages 110 – 113. Downloadable Google Books
  21. Persian Fire, p 288. Holland, T. Abacus, ISBN 978-0-349-11717-1
  22. Херодот VII, 175
  23. Grote, George. A History of Greece: Part II: Chapter XL Battles of Thermopylae and Artemisium.. Книгата е на английски език: Throughout the decades many editions of Grote have been published. The page numbers depend on the edition. This quote is near the beginning of the chapter.
  24. Лизий, Надгробно слово II, Част 30, преведена на английски от W.R.M. Lamb. Речите на Лизий могат да бъдат намерени на Lysias. II. Funeral Oration (ascii text) // The Orations of Lysias. Project Gutenberg. Посетен на 27 октомври 2007.
  25. Charles Hignett – 'Xerxes Invasion of Greece' (1963)
  26. Lazenby, J. F., The Defence of Greece (Warminster, 1993)
  27. Peter Green – 'Xerxes at Salamis' (1970), revised edition 'The Greco-Persian Wars' (1996)
  28. Ernle Bradford – 'The Year of Thermopylae', (1980) U.S. edition 'The Battle for the West, Thermopylae'
  29. Philip Steele – 'Thermopylae' (1993)
  30. Philip Steele – 'Thermopylae' (1993)
  31. A. R. Burn – 'The Persian Wars' (1962), revised edition 'Persia and the Greeks' (1984)
  32. Stecchini, Livio C. The Persian Wars
  33. Stecchini, Livio C. (2007). The Persian Wars: the Size of the Persian Army (html). Iran Chamber Society. Посетен на 19 октомври 2007.
  34. Hammond, N.G.L. The Expedition of Xerxes: Persian Preparations and the Advance to Therma in Macedonia // The Cambridge Ancient History: IV Persia, Greece and the Western Mediterranean. Cambridge University Press, 2000. ISBN 0-521-22804-2. с. 532 – 534.
  35. Maurice, John Frederick. The size of the army of Xerxes in the invasion of Greece 480 B.C. // Journal of Hellenic Studies 50. Cambridge University Press, 1993. с. 210 – 235, 320.
  36. Stecchini, Livio C. The Persian Wars
  37. Cohen, Robert. La Grece et l'hellenization du monde antique. Paris, 1934, p. 164.
  38. Fischer, Robert von.. Das Zahlenproblem in Perserkriege 480 – 479 v. Chr." Klio, N. F., vol. VII, pp. 289ff. Griechische Geschichte, vol. I (1951), p. 253.
  39. Delbrueck, Hans. Geschichte der Kriegskunst, Vol. I, (Berlin, 1920), p. 106.
  40. Tarn, W. W. „The Fleet of Xerxes“, The Journal of Hellenic Studies 28 (1908), p. 208 n.
  41. Obst, Ernst. Der Feldzug des Xerxes in Klio, Beiheft 12, Leipzig, 1914, p. 88.
  42. Gobineau, Histoire des Perses, Vol. II, p. 191. „Some Observations on the Persian Wars“, The Journal of Hellenic Studies, XXII (1902), pp. 294ff.
  43. Macan, Herodotus: The Seventh, Eighth and Ninth Books, London, 1908, Vol. II, p. 164.
  44. Munro, J. A. R. The Cambridge Ancient History, Vol. IV (1926), pp. 229ff-296f.
  45. John W.I. Lee, Assistant Professor/Department of History/University of California at Santa Barbara|courses/download.php? attach_id=292
  46. Meyer, Eduard, Geschichte des Altertums IV.1.31f. [4th ed., Stuttgart, 1944]) p. 374f.
  47. De Sanctis. Rivista di Filologia 53 [1925], p. 120.
  48. Wilcken, Ulrich. Griechische Geschichte, ninth ed. (Munich, 1962), p. 140.
  49. Berve, Helmut. Geschichte des Alterthums, Vol. III' (Stuttgart, 1901), p. 377.
  50. Stecchini, Livio C. The Persian Wars
  51. Bury, J. B. History of Greece. third ed. London, 1963, p. 269. Cf.,
  52. Bury, J. B. The Ancient Greek Historians. London, 1908, p. 183. Cf.,
  53. Giannelli, Giulio. Trattato di storia greca, fourth ed. (Rome, 1961), p. 212.
  54. VII, 184
  55. VII, 202
  56. VII, 228
  57. Херодот. VII, 204 „Този Леонид пристигнал при Термопилите, взимайки със себе си, според обичая, отряд от триста души, при това такива, които вече имат неследници...“
  58. Setzer, Thomas. The Persian Invasion of Greece: ...Upon reaching the Malian plain, Xerxes delayed his attack for four days, probably hoping to hear of a Persian naval victory at Artemision before engaging the Greek Hoplites in the pass. Xerxes finally began his attack on the fifth day...
  59. Херодот. VII, 209 … Xerxes, who let four days go by, expecting always that they would take to flight…
  60. Херодот. VII, 209 ...he sent for Demaratos the son of Ariston, who was in his camp, and when he came, Xerxes asked him of these things severally, desiring to discover what this was which the Lacedemonians were doing...
  61. Херодот. VII, 208 ...As they were thus deliberating, Xerxes sent a scout on horseback to see how many they were in number and what they were doing...
  62. Херодот. VII, 209 ...these men have come to fight with us for the passage, and this is it that they are preparing to do; for they have a custom which is as follows;--whenever they are about to put their lives in peril, then they attend to the arrangement of their hair...
  63. Photius' excerpt of Ctesias Persica (2)(§27)[4] Архив на оригинала от 2012-01-11 в Wayback Machine. ...His general Artapanus, with 10 000 men, fought an engagement with Leonidas, the Spartan general, at Thermopylae; the Persian host was cut to pieces, while only two or three of the Spartans were slain...
  64. Photius/Ctesias/Persica/(2)/(§27) ...The king then ordered an attack with 20 000, but these were defeated, and although flogged to the battle, were routed again...
  65. Херодот. VII, 211 „...Мястото било много тясно, техните копия били много по-къси от гръцките, а численото им превъзходство не ги ползвало нищо...“
  66. Херодот. VII, 226
  67. Encyclopedia > Laconic phrase [5] VIEWED 18 JAN 2008. ...motto of the Greek 20th Armored Division...
  68. Херодот. VII, 211 „...След като мидийците понесли извънредно големи загуби, те се оттеглили. На смяна на тях излезли напред персите, и то онази войскова част, която персийският цар наричал „Безсмъртните“ (елитна войска, играела ролята на царска гвардия) и чийто командир бил Хидарн. ...“
  69. Херодот (англ.)[216]-- it begins from the river Asopos, which flows through the cleft, and the name of this mountain and of the path is the same, namely Anopaia
  70. Херодот. VII, 216 ...And this path lies as follows:--it begins from the river Asopos, which flows through the cleft, and the name of this mountain and of the path is the same, namely Anopaia; and this Anopaia...
  71. Уилър, Дж. Т. (англ.) Wheeler, J. T. Analysis and Summary of Herodotus, book VII "Polymnia", London, 1852. Henry G. Bohn, 2nd.ed., p. 211
  72. Diodorus Siculus. глава 9.4. [6]; „...And Leonidas, welcoming the eagerness of his soldiers, ordered them to prepare their breakfast quickly, since they would dine in Hades...“
  73. Diodorus Siculus. глава 8.5. [7]; „...But a certain man among the Persians named Tyrrhastiadas, a Cymaean by birth, who was honourable and upright in his ways, deserting from the camp of the Persians in the night came to Leonidas, who knew nothing of the act of the Trachinian, and informed him...“
  74. Diodorus Siculus. глава 10.1 – 2 [8]; ...fell by night upon the encampment of the Persians, Leonidas leading the attack... ...For the night prevented any understanding of the true state of affairs, and the confusion, extending as it did throughout the entire encampment, occasioned, we may well believe, great slaughter; since they kept killing one another, the conditions not allowing of a close scrutiny, because there was no order from a general...
  75. Херодот. VII, 224 „Копията на повечето бойци били вече изпочупени; тогава те връхлетели върху персите с мечове.“
  76. David Frye, Greco-Persian Wars: Battle of Thermopylae Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., Military History magazine, January/February 2006.