Битка при Филомелион

Битката при Филомелион (на средногръцки: Μάχη του Φιλομήλιου) е една от поредицата византийско-селджукски битки за Мала Азия. Битката се състои през 1117 година при селцето Филомелион, днес Акшехир, вилает Кония.

Битка при Филомелион
Войни на Комниновото възраждане
Konya Turkey Provinces locator.jpg
Информация
Период1117 г.
МястоФиломелион, (дн. Турция)
РезултатЕпизодична победа за византийските войски
ТериторияВизантия, Анатолийска тема
Страни в конфликта
Attributed-fictional arms of Isaac Komnenos.svg Византийска империя Sunnism arabic blue.svg Румелийски султанат
Командири и лидери
Алексий I Комнин,
василевс
Малик шах
Сили
Неизвестни Неизвестни

ПредпоставкиРедактиране

Битката е спечелена от византийската армия под командването на император Алексий I Комнин и е съществена за Византия, тъй като спасява за период от около два века завладяването на гръцките крайбрежни територии в Мала Азия от турците. Победата в битката отслабва селджукския натиск върху византийските малоазийски територии и бележи началото на процеса на разпадане на Иконийския султанат на малоазийски бейлици, завършил след битката при Анкара.

Битката е малък реванш за Византия за загубата и в битката при Манцикерт. С тази победа Византия успява най-накрая да възстанови старата си граница със селджуките на линия Синоп-Филомелион, като мирният договор, удостоверяващ това, се сключва в Акроинон. Но на следната 1118 година Алексий I Комнин вече не е между живите.[1]

ПоследициРедактиране

Стратегическа помощ на Византия за отвоюване на малоазийските територии от турците оказват кръстоносните армии от Първия кръстоносен поход, преминаващи през региона на път за Светите места. В периода 1117-1176 година Византия под управлението на Комнините развръща стратегическа кампания, целяща възвръщане на предишното господстващото положение на империята в региона, която завършва злощастно за империята с битката при Мириокефалон.

ИзточнициРедактиране

Използвана литератураРедактиране

  • Мутафчиев, Петър. Лекции по история на Византия. „Дамян Яков“, 2005. ISBN 9545273089. с. 552.