Битката при Фридлинген (на немски: Schlacht bei Friedlingen) е битка през Испанската наследствена война (1701 – 1714). Тя се провежда на 14 октомври 1702 г. в тристранния триъгълник пред вратите на Базел (Швейцария) и ок. 60 км южно от Фрайбург в Брайзгау при Фридлинген (днес част от Вайл ам Рейн) в Германия.

Битка при Фридлинген
Война за испанското наследство
Планът за битката при Фридлинген
Планът за битката при Фридлинген
Информация
Период14 октомври 1702 г.
МястоФридлинген (днес част от Вайл ам Рейн), Германия
Страни в конфликта
ФранцияСвещена Римска империя Свещена Римска империя
Командири и лидери
Клод Луи Ектор дьо ВиларСвещена Римска империя Лудвиг Вилхелм, маркграф на Баден-Баден
Жертви и загуби
• 1703 убити
• 2601 ранени
• 335 убити
• 742 ранени
Карта
Битка при Фридлинген в Общомедия

Предистория

редактиране
 
Маркграф Лудвиг Вилхелм (Türkenlouis)
 
Маршал Вандом (1714)

След смъртта на последния испански Хабсбургер, Карлос II ок. 1700 г. неговите зетьове, хабсбургският римско-немски император и френският крал имат претенции за испанския трон. Император Леополд I започва на 9 юли 1701 г. в Италия Испанската наследствена война с битката при Карпи против френския крал Луи XIV.

Свещена Римска империя се включва във войната с имперската войска едва на 30 септември 1702 г. на страната на императора. Курфюрст Максимилиан II Емануел от Бавария и брат му архиепископът на Кьолн Йозеф Клеменс Баварски подкрепят френския крал.

Ход на битката

редактиране
 
Битката при Фридлинген

Имперският генерал-фелдмаршал Лудвиг Вилхелм, маркграф на Баден-Баден е главен военен командир на имперската армия и прави опит да предотврати обидинението на френската армия с баварската войска. Френската войска се командва от маршал Вандом Клод дьо Вандом. Войските се бият на 14 октомври 1702 г. при Фридлинген. Битката завършва без ясен попедител.[1] Обединението на френската и баварската войска е предотвратено за първата военна година. Маркграфът има тежки загуби, хабсбургскта страна има 335 убити и 742 ранени, французите имат 1703 убити и 2601 ранени.

Последици

редактиране
 
Дворецът Фридлинген

След оттеглянето на имперската войска френският маршал Вилар завладява на 15 октомври дворец Фридлинген и го разрушава. Маркграфството е дадено за ограбване. Във Вайл ам Рейн има загуби от 447 662 гулдена, също околните села претърпяват големи загуби.

Литература

редактиране
  • Rudolf Burger: Die Schlacht von Friedlingen; Weil am Rhein 2002
  • Rudolf Burger: Die Schlacht von Friedlingen am 14. Oktober 1702, In: Das Markgräflerland, Band 2/2012, S. 144 – 160
  • Otto Flake: Türkenlouis – Gemälde einer Zeit, 2. Auflage, Fischer Verlag 1988, ISBN 3-596-25788-3
  • Eugen von Müller: Die Schlacht bei Friedlingen am 14. Oktober 1702, in: Zeitschrift für die Geschichte des Oberrheins, Band 57, 1903, S. 113 im Internet Archive
  • Klaus Beck, Bruno Rabus: Vor 300 Jahren fand die Schlacht bei Friedlingen statt, In: Das Markgräflerland, Band 2/2002, S. 156 – 161
  • Bruno Rabus: Friedlingen im Wandel der Zeiten – Gestern und Heute 350 Jahre Westfälischer Friedensschluss und Namensgebung Friedlingen, In: Das Markgräflerland, Band 2/2000, S. 166 – 168
  • Franziska Geiges-Heindl: Von den Anfängen der Besiedelung bis zum Ende des Alten Reiches, In: Weil am Rhein (Herausgeber Fred Ludwig Sepainter), Weil a. Rh. 1986
  • Carl Christoph Bernoulli, Die Schlacht bei Friedlingen am 14. Oktober 1702; In: Basler Zeitschrift für Geschichte und Altertumskunde, 2. Band, 1. Heft, Basel 1903, S. 1 – 33 im Internet Archive
  • H. Wieland, Die Schlacht von Friedlingen, 14. Oktober 1702; In: Basler Taschenbuch auf das Jahr 1856, S. 97 – 136 (Online)
  • Karl Tschamber: Friedlingen und Hiltelingen. Ein Beitrag zur Geschichte der Ödungen im badischen Lande, 1900
  • Théophile Lavallée: Histoire des Français, depuis le temps des Gaulois jusqu'en 1830, Paris 1844, S. 328f. Bibliothèque nationale de France (BnF)
  • Kriegs – und Staatsschriften des Markgrafen Ludwig Wilhelm von Baden über den spanischen Erbfolgekrieg – Erster Band (1700 – 1703) (Hrsg. Philipp Roeder von Diersburg), Karlsruhe 1850 in der Google-Buchsuche
  • Marcus Junkelmann, Kurfürst Max Emanuel von Bayern als Feldherr; München 2000, S119-121; ISBN 3-89675-731-8 (Onlie)
  • Major Heller, Der Feldzug 1702 am Ober-Rhein, in: Oestreichische militärische Zeitschrift, 2. Band, 6. Heft, S. 255 – 288 Online
  • Denkwürdigkeiten des Herzogs Ludwig von St. Simon, 7. Buch, Krieg von 1701 bis 1706; in: Allgemeine Sammlung Historischer Memoires (Herausgeber Friedrich Schiller), Jena 1803, S. 23 – 27

Исторрически роман

редактиране
  • Anton Hermann Albrecht: Des Markgrafen Leibmedicus – Erzählung aus den Tagen des Türken-Louis, Neuausgabe der Erstausgabe von 1882, Verlag Friedrich Resin, Weil am Rhein 1984

Източници

редактиране
  1. Lavallée S. 329: En définitive, la guerre s'ouvrait d'une manière défavorable pour la France: les batailles de Luzzara et de Friedlingen n'avaient pas eu de résultat...

Външни препратки

редактиране