Битка при Фридлинген
Битката при Фридлинген (на немски: Schlacht bei Friedlingen) е битка през Испанската наследствена война (1701 – 1714). Тя се провежда на 14 октомври 1702 г. в тристранния триъгълник пред вратите на Базел (Швейцария) и ок. 60 км южно от Фрайбург в Брайзгау при Фридлинген (днес част от Вайл ам Рейн) в Германия.
| Битка при Фридлинген | |||
| Война за испанското наследство | |||
 Планът за битката при Фридлинген | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 14 октомври 1702 г. | ||
| Място | Фридлинген (днес част от Вайл ам Рейн), Германия | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
 | |||
| Битка при Фридлинген в Общомедия | |||
Предистория редактиране
След смъртта на последния испански Хабсбургер, Карлос II ок. 1700 г. неговите зетьове, хабсбургският римско-немски император и френският крал имат претенции за испанския трон. Император Леополд I започва на 9 юли 1701 г. в Италия Испанската наследствена война с битката при Карпи против френския крал Луи XIV.
Свещена Римска империя се включва във войната с имперската войска едва на 30 септември 1702 г. на страната на императора. Курфюрст Максимилиан II Емануел от Бавария и брат му архиепископът на Кьолн Йозеф Клеменс Баварски подкрепят френския крал.
Ход на битката редактиране
Имперският генерал-фелдмаршал Лудвиг Вилхелм, маркграф на Баден-Баден е главен военен командир на имперската армия и прави опит да предотврати обидинението на френската армия с баварската войска. Френската войска се командва от маршал Вандом Клод дьо Вандом. Войските се бият на 14 октомври 1702 г. при Фридлинген. Битката завършва без ясен попедител.[1] Обединението на френската и баварската войска е предотвратено за първата военна година. Маркграфът има тежки загуби, хабсбургскта страна има 335 убити и 742 ранени, французите имат 1703 убити и 2601 ранени.
Последици редактиране
След оттеглянето на имперската войска френският маршал Вилар завладява на 15 октомври дворец Фридлинген и го разрушава. Маркграфството е дадено за ограбване. Във Вайл ам Рейн има загуби от 447 662 гулдена, също околните села претърпяват големи загуби.
Литература редактиране
- Rudolf Burger: Die Schlacht von Friedlingen; Weil am Rhein 2002
- Rudolf Burger: Die Schlacht von Friedlingen am 14. Oktober 1702, In: Das Markgräflerland, Band 2/2012, S. 144 – 160
- Otto Flake: Türkenlouis – Gemälde einer Zeit, 2. Auflage, Fischer Verlag 1988, ISBN 3-596-25788-3
- Eugen von Müller: Die Schlacht bei Friedlingen am 14. Oktober 1702, in: Zeitschrift für die Geschichte des Oberrheins, Band 57, 1903, S. 113 im Internet Archive
- Klaus Beck, Bruno Rabus: Vor 300 Jahren fand die Schlacht bei Friedlingen statt, In: Das Markgräflerland, Band 2/2002, S. 156 – 161
- Bruno Rabus: Friedlingen im Wandel der Zeiten – Gestern und Heute 350 Jahre Westfälischer Friedensschluss und Namensgebung Friedlingen, In: Das Markgräflerland, Band 2/2000, S. 166 – 168
- Franziska Geiges-Heindl: Von den Anfängen der Besiedelung bis zum Ende des Alten Reiches, In: Weil am Rhein (Herausgeber Fred Ludwig Sepainter), Weil a. Rh. 1986
- Carl Christoph Bernoulli, Die Schlacht bei Friedlingen am 14. Oktober 1702; In: Basler Zeitschrift für Geschichte und Altertumskunde, 2. Band, 1. Heft, Basel 1903, S. 1 – 33 im Internet Archive
- H. Wieland, Die Schlacht von Friedlingen, 14. Oktober 1702; In: Basler Taschenbuch auf das Jahr 1856, S. 97 – 136 (Online)
- Karl Tschamber: Friedlingen und Hiltelingen. Ein Beitrag zur Geschichte der Ödungen im badischen Lande, 1900
- Théophile Lavallée: Histoire des Français, depuis le temps des Gaulois jusqu'en 1830, Paris 1844, S. 328f. Bibliothèque nationale de France (BnF)
- Kriegs – und Staatsschriften des Markgrafen Ludwig Wilhelm von Baden über den spanischen Erbfolgekrieg – Erster Band (1700 – 1703) (Hrsg. Philipp Roeder von Diersburg), Karlsruhe 1850 in der Google-Buchsuche
- Marcus Junkelmann, Kurfürst Max Emanuel von Bayern als Feldherr; München 2000, S119-121; ISBN 3-89675-731-8 (Onlie)
- Major Heller, Der Feldzug 1702 am Ober-Rhein, in: Oestreichische militärische Zeitschrift, 2. Band, 6. Heft, S. 255 – 288 Online
- Denkwürdigkeiten des Herzogs Ludwig von St. Simon, 7. Buch, Krieg von 1701 bis 1706; in: Allgemeine Sammlung Historischer Memoires (Herausgeber Friedrich Schiller), Jena 1803, S. 23 – 27
Исторрически роман редактиране
- Anton Hermann Albrecht: Des Markgrafen Leibmedicus – Erzählung aus den Tagen des Türken-Louis, Neuausgabe der Erstausgabe von 1882, Verlag Friedrich Resin, Weil am Rhein 1984
Източници редактиране
- ↑ Lavallée S. 329: En définitive, la guerre s'ouvrait d'une manière défavorable pour la France: les batailles de Luzzara et de Friedlingen n'avaient pas eu de résultat...
Външни препратки редактиране
- Auszug aus den Memoiren von Villars über die Schlacht bei Friedlingen – Übersetzung des französischen Originals in englisch Архив на оригинала от 2006-07-14 в Wayback Machine.
- Schlachtbeschreibung von Martin Soilleux-Cardwell Архив на оригинала от 2016-08-25 в Wayback Machine.
- Bild auf gallica – LA VICTOIRE REMPORTÉE PAR LE MARESCHAL DE VILLARS, SVR L'ARMÉE IMPERIALLE.
- Passage du Rhin de L'armée Francoise proche de Huninguen et la rancontre quelle eut ensuite avec celle de L'Empereur arrivé le 14. Octobre ao 1702 apres midy; Kupferstich der Schlacht im Staatsarchiv Basel
- Disposition de l'armée du roy commandeé par le marquis de Villars cherchant à forcer un passage sur le Rhin el à angager une bataille avec l'armeè impérìale commandeé par le prince Louis de Bade; Bild der Schlacht im Staatsarchiv Basel
- Skizze der Schlacht bei Friedlingen im Staatsarchiv Basel
- Villars writes about the battle of Friedlingen Архив на оригинала от 2006-07-14 в Wayback Machine.