Тази статия е за Битка при Херонея през 338 г. пр. Хр.. За битката през 86 г. пр. Хр.със същото име вижте Битка при Херонея (86 г. пр. Хр.).

Битката при Херонея е сражение, провело се през август, 338 г. пр. Хр. край селището Херонея в областта Беотия, Гърция, в хода на което македонският цар Филип II разгромява обединената армия на гръцките полиси.

Битка при Херонея
Четвърта свещена война
Боен план при Херонея 338 пр. Хр.
Информация
Период2 август, 338 пр.н.е.
МястоБеотия, Гърция
РезултатРешителна македонска победа.
Страни в конфликта
МакедонияДревна Атина, Тива
Командири и лидери
Филип II
Александър Македонски
Феаген
Хорес
Лисикъл
Стратокъл
Проксен
Сили
30 000 пехота,
2000 кавалерия
35 000
Жертви и загуби
38001000 атиняни, 2000 пленени
1000 беотийци, 3000 пленени
Карта
Битка при Херонея в Общомедия

Сражението е последното и решително за поставянето на Елада под македонска хегемония. То е част от последната четвърта свещена война. Успешната македонска кампания за поставяне на цяла Елада под македонско владение започва с битка на крокусово поле.

Сили на противниците

редактиране

Според Диодор македонската войска се състои от приблизително 30 000 пехотинци и 2000 конници, като по неговите думи гърците били по-малко. Според друг източник, Юстин, войските на гърците са значително повече.

По-голяма част от изследователите считат, че силите на противниците са приблизително равни, основавайки се на следната оценка: Плутарх пише относно Демостен:

… той сплоти за борба с Македония почти всички елински държави, така се оказа възможно набирането на войска от 15 000 пехотинци и 2000 конници, освен отрядите от граждани, като всеки град доброволно участва с пари за заплащането на наемниците.

Според Диодор 60 години преди сражението при Херонея, Древна Атина е в състояние да събере армия от 20 хил. хоплити и 500 конника.

Към това число трябва да се добавят силите на Тива, които по това време са в състояние да осигурят армия приблизително от 7 хиляди хоплити и 700 конници. Тази бройка нараства ако се позовем на папирус, намерен в Оксиринх през 1907 г., според който Беотийският съюз начело с Тива през първата половина на IV век пр. Хр. е в състояние да набере 11 000 хоплити и 1100 конници.

Ход на военните действия

редактиране

До нас не е достигнало детайлно описание на сражението. От античните автори най-подробен разказ за хода на сражението е този на Диодор и Полиен. На основата на тези сравнително оскъдни свидетелства може да се възстанови приблизително хода на събитията. Филип поверява командуването на конницата, намираща се на левия фланг на своя 18-годишен син Александър, а самият той ръководи фалангата. Осведомен за буйния темперамент на атиняните в боя, Филип решава първоначално да ги изтощи. Първоначалните позиции на гърците са по-изгодни, малка река прикрива техния фланг от едната страна, а хълм – от другата.

Атиняните първи започват атаката с викове „Да ги прогоним до сърцето на Македония“. По заповед на Филип фалангата сгъстява редиците си и прикривайки се с щитове, отстъпва бавно. Този прийом е отработен още в боевете с траките. Когато атакуващите войски разкъсват своите редици и преминават в намиращата се пред тях равнина, Филип заповядва фалангата да премине в настъпление. В този момент и конницата на Александър се вмъква в образуващите се пробойни в редиците на гръцката армия. При този развой на събитията на Филип се отдава възможност да обкръжи противника. При тази опасност по-голяма част от гърците панически напуска бойното поле. Сред бегълците е и знаменития атински оратор и политик Демостен, с чиито усилия е организирана антимакедонска партия в Атина на гръцките полиси.

Последствия

редактиране

Елада прекратява съпротивата, примирявайки се с военната загуба и организирайки коринтски съюз.

Източници

редактиране