Отваря главното меню

Битова електроника (компания)

(пренасочване от Битова електроника АД)

„Битова електроника“ АД е предприятие във Велико Търново, създадено за производство на електронни изделия. През август 2014 г. съдът обявява неговия фалит.[1]

Комплекс Радиозавод Велико Търново

ИсторияРедактиране

Предприятието е създадено през 1960 г. като Завод за малки радиоприемници (ЗМР), а впоследствие – Завод за транзисторни приемници (ЗТР) във Велико Търново. Строителството и изграждането на комплекса се извършват за период около три години. „Старият радиозавод“ се намира в местността „Дервеня“, по пътя от града към село Самоводене. Първоначално постъпилите на работа работници са 34.

 
Строеж на завода в Южна промишлена зона през 1957 г.

През 1961 г. е завършен първият радиоприемник – „Комсомолец“. Цехът „Печатни платки“ е завършен през 1964 г. Три години по-късно е завършена и индустриалната сграда. В града се създава и Радиотехникум (днес Професионална гимназия по електроника „Александър Степанович Попов“), с цел да бъдат обучавани кадри за производството на радио и телевизионни приемници, а също така и за Завода за запомнящи устройства (ЗЗУ) и Завода за телферни електродвигатели. В местността „Дълга лъка“ в близост до квартал Чолаковци в началото на 80-те години се изграждат новите големи халета на бъдещия Комбинат за радиотехническа апаратура. През първите години се изнасят за Гърция 100 броя радиоприемници „Трио“ от типа „Комсомолец“, 300 броя „Концертина“ и 20 броя „Сонет“. 410 879 броя радиоприемници са произведени през 1966. В завода се произвеждат моделите радиоприемници Комсомолец, Чайка, Прогрес, Маестро, Концертино, Сонет, “РМС-10“, Мечта, Романс, Еделвайс, Търново, Ехо, Мелодия, Лира, Акорд. Индустриалния комплекс на Радиозавода е проектиран от български и руски експерти. Официално е представен през 1965 година. Приходите на предприятието нарастват от 1 149 хил. лева (1961) до 7 449 хил.(1965).

Строителството на новия комплекс на радиозавода започва през 1967 г. След приватизирането на предприятието са започнали да се продават 116 356 акции, всяка на цена от 1000 лева.

Предприятието си сътрудничи с Тернополския радиозавод „Орион“ в Украйна (в областта на акустични преобразуватели), братиславския завод „Тесла“ в Чехословакия (в областта на радиоприемниците), отавския завод „Тесла“ в Чехословакия (в областта на телевизионните приемници), съветския „Електрон“ в Лвов и други. През 80-те години към работните комплекси са работили над 5000 души и в научно-изследователския институт над 400 души.

През началото на новото хилядолетия заводът изпитва големи финансови затруднения. Голяма част от производството се съкращава. Продължават научно-изследователска, развойна, внедрителска, инженерингова, производствена, търговска и сервизна дейности в предприятието. В механичния завод продължава изработването на ротационни осо-симетрични детайли, призматично-корпусни, зъбни колела. Произвеждат се системи за радиолокационно опознаване и радиостанции Р-123М, Р-123МТ, Р-173 и Р-173М.

Година 1960 1961 1962 1963 1964 1965 1966 1981 1982 1983 1984 1985 1986 1987
Продукция (хил. лв.) 35 175 2 102 3 120 3 520 7 710 14 425 41 451 57 960 75 210 89 600 106 040 140 523 232 670

На територията на радиозавода е построено най-голямото бомбоубежище в града.[2]

Година 1960 1965 1970 1975 1980 1985 1990 1995 2000
Служители 34 680 1120 3480 4560 6008 2140 1058 460

Производствени единициРедактиране

РадиоприемнициРедактиране

 
Заводът 1970

От 1963 до 1964 г. се произвеждат и малогабаритни транзисторни приемници – „Прогрес“, „Ехо“, „Тенор“, „Соло“, „Универсал“ (за автомобили) и др. Започва прехвърлянето на производствена номенклатура (лампови приемници от завод „Ворошилов“) – моделът „Акорд“ в серии 101, 102, 103, 104; от 1965 до 1968 г. – „Лира 10“ и „Лира 68; от 1971 до 1973 г. – „Хармония 20“ и „Хармония 103“, а от около 1980 г. – „Кантата“, радиокасетофон „Октава“ и др.

 
Радиоприемници PC 301 и Кантата 1

През следващите години започва и производството на стереофоничен радиомагнетофон РМС 323, стереофоничен радиограмофон РМС РГС 221 и стереофоничен музикален център МЦ 221.[3]

През 1979 г. започва подготовката за внедряване на военно производство на хидроакустично изделие по съветска документация. Заплатите са били от 600 до 800 лева.

Телевизионни приемнициРедактиране

 
Телевизори Велико Търново

През 1975 г. започва производството на телевизионни приемници. Първоначално се сглобяват моделите „Мизия“ (хибриден модел), „София – 21“, „София – 22“, „Царевец“. Някои от тях се сглобяват под името „Респром“. В състава на предприятието влизат – във Велико Търново: Монтажен завод, Механичен завод, Завод за възли и детайли, Завод за печатни платки и Завод за инструментална екипировка; както и Завод за радиовъзли – гр. Полски Тръмбеш и Завод за телевизионни възли – гр. Елена. Създава се Институт за радиотехническа апаратура и технологии (ИРТАТ). От 1979 до 1986 предприятието носи името Комбинат за радиотехническа апаратура (КРТА). Произвеждат се и портативните черно-бели телевизори Велико Търново Т3104.

През 1983 на група инженери с ръководител Атанас Иванов е възложена задача за създаване на прототип на цветен телевизор. Година по-късно прототипът е факт и е представен на Международния панаир в Пловдив през май 1984 г.[4]. От Велико Търново 84 са произведени над 2 000 000 броя. В завода са се произвеждали и телевизори на базата на съветските Електрон – Велико Търново Електрон 51-ТЦ-451ДБ.

 
Телевизори Велико Търново ТЦ 5119 и 85)

Първият много успешен модел е „Велико Търново 84“, приемащ до осем програми и оборудван с кинескопToshiba“. Приемникът е създаден от бюро „Телевизия“ към Института за радиотехническа апаратура ИРТА във вече преименувания Комбинат за радиотехническа апаратура. Тъй като „рождената“ му година е 1984 г., телевизорът носи името „ВТ 84“, като заводското му наименование е ТЦ 4201. През следващата година на пазара е пуснат и „ВТ 85“, приемащ вече до 59 програми и с луксозното за епохата дистанционно управление. През 1988 г. е произведен едномилионният телевизионен приемник. Успоредно с гражданското производство на радиоапарати и телевизори в много по-голям обем започва производството на военно хидроакустично изделие. Телевизионното производство е вече съпътстващо и произведените бройки не успяват да задоволят голямото търсене на пазара. В същия период от време се внасят и съветските телевизори „Електрон“, но потребителите търсят „Велико Търново 84“ и 85 заради несравнимо по-доброто им качество. С изключение на „ВТ 89“ всички предишни модели са оборудвани с кинескопи „Toshiba“, „Samsung“, „Tesla“. Заради военното производство са построени нови производствени халета и нова сграда – Лабораторен корпус. Обемът на военното производство е основната дейност на Комбината, който около 1990 г. е преименуван на „Битова електроника АД“. Освен хидроакустичното изделие се произвеждат танкови радиостанции – Р123 и по-усъвършенствания модел Р173.

След разпадането на СССР, който е поръчител и потребител на хидроакустичното изделие, предприятието остава с неизплатени 8 милиона валутни лева за вече изнесената продукция, а вече произведената и налична в складовете такава е неприложима за гражданско потребление. Започва упадъкът на предприятието – най-голямото за Велико Търново, по време на чийто зенит са намирали работа и препитание повече от 6000 служители. Произвеждат се от началото на 90-те телевизорите Велико Търново TC 3401,5115,5119р5122 и TC 51015.

От 2004 до 2005 г. са сглобени няколко хиляди китайски телевизора NEO.

ГрамофониРедактиране

 
Респром A102

Държавното предприятие започва производство и на грамофони през 70-те години на XX век – Мелодия 1 и Мелодия 2. През 1964-та година започва производството на Радиограмофон Акорд 104. Следва производство на грамофони Елица 1, 2 и 3. Производството продължава с Респром ГМ311 и Респром HC07. През 80-те започва производство на Радиограмофон Респром ГЕС 301.

УсилвателиРедактиране

Предприятието започва производството на радиоприемници с усилватели Респром УС 221. Следващото поколение усилватели е Респром Т202.

Електронни бравиРедактиране

Компанията е проектирала и разработвала електронни брави до 2014 г. Освен това се произвеждат и комуникационна апаратура за военна техника и комуникационни радари.

ПодразделенияРедактиране

  • Завод за възли и детайли
  • Цех „Механозаготвителен“
  • Цех „Военни предаватели и антени“
  • Цех „Покрития“
  • Цех в село Дъскот за грамофони, усилватели и антени
  • Цех в село Обединение

Директори на комбинатаРедактиране

  • инж. Б. Михайлов (1960 – 1967)
  • Димо Йончев Димов (1981 – 1999)
  • инж. Божидар Крайчев
  • Димо Йончев
  • Цоньо Цонев

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране