Битолски вилает

Битолският вилает (на османски турски: ولايت مناستر; на турски: Vilâyet-i Manastır)[1] е вилает в Османската империя, създаден в 1874 година. Вилаетът е с център град Битоля.[2][3] Населението на вилаета към 1911 година е 1 069 789.[4]

Битолски вилает
1864 – ноември 1912
Monastir Vilayet, Ottoman Empire (1900).png
Столица
Предшественик
Румелийски еялет
Наследник
Битолски вилает в Общомедия

ИсторияРедактиране

 
Карта на Битолския вилает от 1907 г.

Според салнаме за 1877 година вилаетът Монастир е съставен от 4 санджака и 29 кази, наброява 240 651 къщи и 539 054 жители.[5]

В началото на 1877 година вилаетът е разпуснат, като част от административна реформа, съвпадаща с обявяването на Османската конституция.[6] Разпускането на вилаета предизвиква буря от протести както от мюсюлманските, така и от християнските му жители.[7] Създаден е нов Битолски санджак, подчинен на Солунския вилает, а санджаците Призрен и Скопие са предадени на новосъздадения Косовски вилает. Това дава по-голяма свобода на албанците от Северна Македония да се занимават с бандитизъм. През март избухва бунт и пред портата са изпратени големи посолства за възстановяне на вилаета и той отново е създаден в 1879 година.[6][8] В 1878 година Призренската лига излиза с предложение Шкодренски, Янински, Косовски и Битолски вилает да се обединят в единен Албански вилает.

Битолският вилает е окупиран по време на Балканската война в 1912 година, а след това територията му е разделена между Кралство Гърция, Кралство Сърбия и Княжество Албания.

ДемографияРедактиране

 
Пръв и последен сиджил на Битолския валия, 1607 и 1912 г.

Има много оценки на състава на Битолския вилает, като последната е публикувана на 21 декември 1912 година. Според тази публикация общото население на вилаета към 1912 година е около 747 000 жители, от които повечето са българи християни и албанци мюсюлмани:[9]

Етнос Брой
българи християни 331 000
албанци мюсюлмани 219 000
власи 65 000
гърци 62 000
смесени 35 000
българи мюсюлмани 24 000
турци мюсюлмани 11 500
общо 747 000

В началото на XX век процентът на чифлишките, смесените и свободните екзархийски села в Солунски, Скопски и Битолски вилает е:[10]

Вилаети % чифлишки села % смесени села % свободни
Солунски вилает 46,10 6,15 47,75
Битолски вилает 14,68 26,30 59,02
Скопски вилает 30,00 20,00 50,00

Административно делениеРедактиране

 
Битолски вилает

Първоначално Битолският вилает е разделен на следните санджаци:[11]

След административните реформи в 1877 година някои части от Битолския вилает са отстъпени на новосъздадените Шкодренски (1867) и Косовски вилает.

Административното деление на Битолския вилает в 1880 година е:[6]

  • Битолски санджак
    • Битолска каза
    • Леринска каза
    • Кичевска каза
    • Прилепска каза
    • Охридска каза
    • Преспански мюдюрлук
    • Ресенски мюдюрлук
    • Екшисуйски мюдюрлук
    • Мариовски мюдюрлук
  • Корчански санджак
    • Кочанска каза
    • Старовска каза
    • Колонийска каза
    • Костурска каза
    • Хрупищки мюдюрлук
    • Биглищки мюдюрлук
    • Опарски мюдюрлук

В 1889 година независимият дотогава Серфидженски санджак е придаден към Битолския вилает.

ВалииРедактиране

Битолски вилает[12]
Име Години
Али Саиб паша Гюрчю юли 1874 – януари 1875
Мехмед Рефет паша Байтар януари 1875 – юни 1875
Мехмед Редиф паша Бурсалъ юни 1875 – септември 1875
Гюрчю Али Саиб паша септември 1875 – май 1876
Ибрахим Дервиш паша Ловчалъ май 1876 – декември 1876
Абди паша Черкез декември 1876 – април 1877
Асаф паша април 1877 – март 1879
Ахмед Мухтар паша Катърджиоглу март 1879 – август 1880
Ахмед Еюб паша август 1880 – октомври 1884
Али Кемали паша Сьолемезоглу октомври 1884 – август 1887
Халил Рифат паша август 1887 – юни 1889
Ахмед Еюб паша юни 1889 – октомври 1889
Мехмед Фаик паша Селаникли октомври 1889 – април 1895
Абдулкерим паша Бурсалъ април 1895 – декември 1901
Хасан Едип паша декември 1901 – февруари 1903
Али Ръза паша февруари 1903 – август 1903
Ебубекир Хазъм бей август 1903 – декември 1906
Ахмед Решид бей декември 1906 – февруари 1907
Хъфзъ паша февруари 1907 – ноември 1908[13]
Хюсеин Фахри паша ноември 1908 – октомври 1909
Халил бей октомври 1909 – ноември 1910[14]
Мехмед Решид паша Мектубизаде ноември 1910 – януари 1912[15]
Али Мюниф бей януари 1912 – август 1912
Бехчет Юсуф бей август 1912

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Salname-yi Vilâyet-i Manastır („Yearbook of the Vilayet of Monastir“), Manastır vilâyet matbaası, Manastır [Macedonia], 1292 [1871]. in the website of Hathi Trust Digital Library.
  2. Chisholm, Hugh, ed. (1911). „Macedonia“. Encyclopædia Britannica (11th ed.). Cambridge University Press.
  3. Енциклопедия Британика
  4. Teaching Modern Southeast European History. Alternative Educational Materials, p. 26., архив на оригинала от 21 септември 2013, https://web.archive.org/web/20130921060424/http://lfh.edu.gr/histoiregeographie/sites/default/files/Ressources_pedagogiques/conseils_bibliographiques/WorkBook3.pdf, посетен на 2012-06-23 
  5. Източният въпрос в дипломатически документи, спомени на политически дейци и материали от периодичния печат на епохата, Съставители Иван Илчев и Борислав Гаврилов, София 1995, с. 124.
  6. а б в Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912). Thessaloniki, Barbounakis, 1988. p. 75. (на английски)
  7. Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912). Thessaloniki, Barbounakis, 1988. p. 74. (на английски)
  8. Birken, Andreas. Die Provinzen des Osmanischen Reiches. Т. 13. Reichert, 1976. ISBN 9783920153568. S. 71 – 72. (на немски)
  9. De Godsdiensten op den Balkan. Gepubliceerd op 21 december 1912., архив на оригинала от 31 август 2012, https://web.archive.org/web/20120831151609/http://users.skynet.be/ovo/GodsdBalkan.html, посетен на 2012-06-23 
  10. Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918 – 1941, БАН, 1983, стр. 17.
  11. Gjurmime albanologjike. Pristina: Albanološki institut u Prištini. 1968. p. 177.
  12. World Statesmen – Macedonia
  13. Kuneralp, Sinan: Son Dönem Osmanlı Erkân ve Ricali (1839 – 1922). Prosopoprafik Rehber. 2nd ed. Istanbul: Isis, 2003, 78.
  14. Kuneralp, Sinan: Son Dönem Osmanlı Erkân ve Ricali (1839 – 1922). Prosopoprafik Rehber. 2nd ed. Istanbul: Isis, 2003, 101.
  15. Kuneralp, Sinan: Son Dönem Osmanlı Erkân ve Ricali (1839 – 1922). Prosopoprafik Rehber. 2nd ed. Istanbul: Isis, 2003, 74.