Битолско-преспански партизански отряд „Даме Груев“
Битолско-преспанския народоосвободителен партизански отряд „Даме Груев“ е комунистическа партизанска единица във Вардарска Македония и Егейска Македония, участвала в така наречената Народоосвободителна войска на Македония.
Битолско-преспански партизански отряд „Даме Груев“ | |
Информация |
---|
Дейност
редактиранеФормиран е на 6 юни 1942 година при Синедолското кладенче над село Златари. Първоначално отрядът се състои от 17 партизани (долуизброени)[1], а по-късно достига до 30 – 40 души[2]. На 2 август 1942 година отрядът атакува български войници в Смилево, а на 18 август и полицейска станция в Кажани[3], на 21 август Златари и на 21 октомври Сопотско. През ноември 1942 година отрядът се разделя на три – в Бигла, Горна и Долна Преспа в Италианската окупационна зона[4]. Заминава за Леринско и Костурско, където през март 1943 година се обединява с Битолския народоосвободителен партизански отряд „Яне Сандански“. През април-май 1943 година съвместно с Леринския народоосвободителен партизански отряд „Вичо“ се сражават с контрачети в района. Новопостъпили бойци в отряда се обособяват в Битолски народоосвободителен партизански отряд „Гоце Делчев“ от 22 май 1943 година. Скоро след това се завръщат в Битолско и една част от бойците преминават в Дебърца на 17 юли, извършват диверсантски акции и се присъединяват към Народоосвободителния батальон „Мирче Ацев“. След капитулацията на Кралство Италия отрядите „Даме Груев“ и „Гоце Делчев“ разоръжават край Любойно 200 италиански войници на 12 ноември. По-късно същия месец двата отряда се вливат в Народоосвободителния батальон „Стив Наумов“.
През ноември 1944 година е формиран нов партизански отряд „Даме Груев“ и действа по пътя Ресен-Битоля в състава на 49-а дивизия на НОВЮ[5].
Дейци
редактиранеТова е списък на отряда към създаването му през 1942 г.[6]
- Гьоре Велковски – Косте – командир на отряд
- Наум Веслиевски – Овчарот – заместник-командир
- Йосиф Йосифовски – Свещарот – политически комисар
- Илия Спировски – Панде – заместник-политически комисар
- Тодор Ангелевски – Строгов – командир за известен период от време
- Петър Божиновски – Кочо
- Естрея Овадия – Мара
- Гавро Пановски – Юноша
- Петър Лютовски – Малчик
- Вангел Нечевски – Тунело[7]
- Ристо Тодоровски – Фет
- Виктор Мешулам – Бустрик[8]
- Пепи Песо – Цане
- Илия Ивановски – Томе
- Ламбе Бошевски – Яни
- Кръсте Соколовски – Йордан
- Мите Трайчевски – Васил
- Славе Илиевски – Стево
- Илия Илиевски – Цветан
Към август 1944 г. отряда има ново командване[9]:
- Димитър Гулевски – Гулас от Битоля – командир
- Кръсте Соколовски – Йордан от Златари, Преспа – заместник-командир
- Коле Стефановски от Градешница, Битолско – политически комисар
- Борис Стояновски от Лера, Битолско – заместник-политически комисар
- Цвета Светиева от Битоля – интендант
Бележки
редактиране- ↑ Сайт с информация за партизанското движение в Македония, архив на оригинала от 22 юли 2011, https://web.archive.org/web/20110722215929/http://sojuznaborcibitola.org.mk/1942.htm, посетен на 27 декември 2010
- ↑ Мичев, Добрин. Партизанското движение във Вардарска Македония, 1941 – 1944
- ↑ Apostolski, M. & Popovski, J. NOB Makedonije, Novinsko-izdavačko preduzeće „Narodna Zadruga", Skopje 1964
- ↑ Поповски, Јован. НОБ на Македонија, Скопје, 1962 г.
- ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 163. (на македонска литературна норма)
- ↑ Dane Petkovski, Vlado Strezoski: BORBENA DEJSTVA U ZAPADNOJ MAKEDONIJI 1941 – 1944, с. 63, архив на оригинала от 5 март 2016, https://web.archive.org/web/20160305194753/http://www.znaci.net/00003/395.pdf, посетен на 28 юни 2016
- ↑ Колектив, Значајни личности за Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“, Битоля, 2007, стр.152
- ↑ Meshulam, Victor (1989). Interviewed by Sara Levin. Center for Holocaust Studies Oral History Collection, Museum of Jewish Heritage - A Living Memorial to the Holocaust, New York.
- ↑ Кочанковски, Jован. Битола и Битолско во Народноослободителната и антифашистичка воjна на Македониjа (1941 – 1945), том 2: 1944 – 1945, с. 144