Битка при Битонто

сражение
(пренасочване от Битонто (битка))

Битката при Битонто е сражение от Войната за полското наследство, състояло се на 25 май 1734 г.

Битка при Битонто
Война за полското наследство
„Битката при Битонто“, худ. Джовани Луиджи Роко
„Битката при Битонто“,
худ. Джовани Луиджи Роко
Информация
Период 25 май 1734 г.
Място Битонто
Резултат Решаваща испанска победа
Страни в конфликта
Испания Испания Австрия Австрия
Командири и лидери
Херцог Монтемар Джузепе Антонио, принц на Белмонте
Сили
14 000 пехота и кавалерия 8000 пехота
2500 кавалерия
Жертви и загуби
99 мъртви
196 ранени
1000 мъртви
1000 ранени
2500 заловени
Битка при Битонто в Общомедия

СилиРедактиране

От една страна стоят 8000 (по други данни 10 000[1]) австрийски войници – повечето наемници, говорещи различни езици, командвани от принц Белмонт. Срещу него застава испанска армия, неясна като брой, командвана от опитния генерал Монтемар. Знае се само, че е по-голяма от имперската и се състои от редовни, добре обучени войници.

Ход на биткатаРедактиране

През 1733 г. Испания и Австрия се озовават в положение на война. От своето владение в Парма дон Карлос (син на испанския крал Филип V и втората му жена Изабела Фарнезе) напада австрийските владения в Южна Италия (Неаполитанското кралство). Той с лекота влиза в Неапол, докато австрийските сили се съсредоточават в Пулия. Принц Белмонт заема Бари, но когато научава за приближаването на испанците, се премества в Битонто – по-здраво укрепление.[2] Монтемар атакува фронтално със сили равни на австрийците, а остатъкът от армията му опитва да ги заобиколи. Срещнал сериозна съпротива, той дава заповед за отстъпление, надявайки се да бъде последван и австрийците да напуснат укрепените си позиции.

Когато това не се случва, Монтемар скача на коня, нарежда да свирят сигнал за атака и лично повежда войската. Австрийската конница отстъпва панически към Бари. Това неочаквано отстъпление, което прилича повече на бягство, обезкуражава пехотата и накрая Белмонт нарежда изтегляне от укреплението, следвайки конницата.

РезултатиРедактиране

Победата на Монтемар е категорична, макар да е постигната само за два часа. Армията му дава само 300 убити срещу 1000 австрийци, колкото са и пленниците.[3] Неголям брой оръдия и няколко знамена попадат в ръцете на победителите.

Това малко сражение има значителни последици. То утвърждава дон Карлос за крал на Неапол, а малко по-късно и на Сицилия. Тези провинции са завинаги изгубени за Австрия. Бурбоните се установяват в Южна Италия, където остават чак до обединението на страната през 1860 г.

БележкиРедактиране

  1. Thomas Harbottle, Dictionary of Battles, London 1966, p. 35
  2. Pietro Colletta, History of the Kingdom of Naples 1735 – 1824, Edinburgh 1858, p. 40
  3. Ibid., p. 41