Уикипедия

Бичуването на Христос

картина на Караваджо от 1607 - 1608 г.

„Бичуването на Христос“ (на италиански: Flagellazione di Cristo) е картина на италианския художник Микеланджело да Караваджо от 1607 – 1608 г. Картината (286 x 213 см) е изложена в Зала 78 на Национален музей „Каподимонте“ в Неапол, Италия.[1]

Бичуването на Христос (Караваджо)
ХудожникМикеланджело да Караваджо
Година1607 – 1608 г.
Техникамаслени бои върху платно
Размери286 × 213 cm
ИзложенаНационален музей „Каподимонте“, Неапол, Италия
Бичуването на Христос в Общомедия

Смята се за едно от най-значимите произведения от зрелия период на ломбардския художник.[2]

История редактиране

 
Параклис „Де Франкис“ в Сан Доменико Маджоре

Картината е поръчана от Томазо де Франчис (или де Франко) за семейния му параклис, дарен му от Фердинандо Гондзага, намиращ се в двора на църквата „Сан Доменико Маджоре“ в Неапол.[3][4] Томазо принадлежи към благородническо семейство от генуезки произход, намерило своето икономическо богатство в Неапол благодарение на Винченцо де Франкис, президент на Свещения кралски съвет, и впоследствие на неговите синове. Някои от тях са на служба в испанския двор, други развиват църковна кариера, а други двама, Лоренцо и Джироламо, изглежда принадлежат към управлението на светската благовторителна организация в Неапол „Пио Монте дела Мизерикордия“ (и вероятно благодарение на тази роля семейството влиза в контакт с картината на Караваджо).[5]

Записките за заплащането датират от 11 май 1607 г., когато сума от 100 дуката е предоставена от Томазо де Франкис за създаването на (неуточнена) картина срещу общи разходи, договорени между страните, възлизащи на 250 дуката.[6] На следващия 28 май се извършва допълнително плащане на художника от малко над 40 дуката, което вероятно отново се отнася до същата картина.[6] Следователно не е известно дали тези две плащания са извършени като заплащане на остатъка от работата или е авансово. Това е значим фактор, тъй като ако първата хипотеза е вярна, датирането на картината ще се дължи на първия престой на ломбардския художник в Неапол (1606-1607), както вярват повечето съвременни критици, докато при втората хипотеза (както счита Пиетро Лонги) датировката би трябвало да се премести към втория му неаполитански престой (1610 г.).[6]

След като платното е изрисувано, то е поставено на главния олтар на параклиса. Въпреки това през 1632 г. Де Франкис купуват първия параклис отляво на църквата, бивш на семейство Спинели ди Тавиано, и финансират важни ремонти на обкръжаващата среда, които продължават поне до 1652 г.[7] Следователно през този период картината вероятно е преместена другаде, вероятно в семейния дворец на града, тъй като древните източници никога не я споменават. За нея се съобщава едва през 1672 г., когато Джовани Пиетро Белори я вижда там и я регистрира сред първите картини, направени от художника, след като пристига в Неапол.[8] Всъщност Карло де Лелис в своята Napoli Sacra от 1654 г., със сигурност написана преди годината на публикуване, описва новия параклис на Де Франкис, като говори изключително за наличните мрамори и надписи,[9] докато картината е възхвалявана само в „Приложението“ към ръководството, завършено по-късно (в периода преди 1684 г.), където я описва като „... най-красивата работа, която този знаменит художник някога е правил“.[10]

През 1675 г. картината е регистрирана на страничната стена на параклиса, тъй като дървена статуетка на Мадоната дел Розарио от Пиетро Чезаро е поставена на нейно място по заповед на доминиканските отци. [11] В по-късни периоди е премествана от параклис в параклис (първо в крилото вдясно, носещо името на Св. Антоний абат, между края на 18 век и началото на 19 век, след това в това на Санто Стефано в средата на 18 век, а през 20 век – в параклиса на Молитвената броеница, съответно във втория и първия параклис от стената на апсидата вляво) в същата църква „Сан Доменико Маджоре“, без изобщо да намери окончателно местоположение.[11]

След земетресението в Ирпиния през 1980 г. картината е отнесена от съображения за безопасност в Музея „Каподимонте“ в Неапол, където все още се намира, макар че законната собственост върху творбата остава на Министерството на вътрешните работи.[12] Детайлът от фигурата на Христос е използван за пощенска марка от 100 лири, издадена от Италианските пощи на 29 април 1975 г. като част от 20-то издание на поредицата „Европа“.[13]

От пет или шест творби, рисувани от художника в края на неаполитанския му престой, това е най-голямото по размери платно.

Описание редактиране

   
Детайл на Христос (отляво платното, отдясно марката от 1975 г.)

От намерените документи става ясно, че картината е поръчана през пролетта на 1607 г. Някои учени смятат, че тя е нарисувана по време на първия престой на Микеланджело да Караваджо в Неапол през 1606 – юни 1607, преди да замине за Малта. Имайки предвид голямата прилика между мъчителя вдясно и един от гробарите, изобразен от Микеланджело да Караваджо в картината Погребението на света Лукия, рисувана в Сиракуза през 1608 г., други учени са на мнение, че Караваджо е работил върху творбата си по време на втория си престой в Неапол 1609 – 1610 г. При реставрация през 1999 г., след рентгеново изследване на платното, е открита малко под десния мъчител нарисувана мъжка глава, гледаща към Христос, което води учените до извода, че картината е рисувана на два етапа.

 
Себастиано дел Пиомбо, Бичуване, Сан Пиетро ин Монторио, Рим

Както при много други обществено поръчани произведения Караваджо избира да възприеме по-конвенционално и по-малко разтърсващо решение с каноните на религиозната живопис, като се позовава на картина на същата тема, нарисувана години по-рано от Себастиано дел Пиомбо за църквата „Сан Пиетро ин Монторио“ в Рим.[14] В изграждането на сценографската структура платното следва и Разпятието на св. Петър, което самият Караваждо рисува в Рим за Санта Мария дел Пополо, т.е. с два персонажа от двете страни на главния герой, които активно участват в действието, и трети на предени план, наведен пред него, всичките облечени в съвременните на художника дрехи, а не с класическите одежди на римските войници. Разликата между неаполитанското и римското платно може да се открие в духа, с който са изобразени мъчителите: ако в капитолийската композиция те са изобразени като прости хора, „принудени“ на изморителен труд, то в Бичуването палачите изглеждат съзнаващи бруталността и жестокостта на извършваното от тях деяние.

На тъмен фон художникът представя действие, развиващо се при колона, към която трима главорези завързват Христос. Върху главата на мъченика се вижда трънен венец и само препасаната бяла кърпа прикрива голотата на тялото, върху което пада силна светлина. Мъчителите остават почти в сянка с напрегнати мускули и изкривени от ярост лица. Това е нестандартно представяне на човешката реалност, нов начин на рисуване, блокиране на платното между контрасти на остри, пронизващи светлини и сенки, движещи се тела, уловени при най-високото и шокиращо напрежение не само физическо, но преди всичко психическо, емоционално, сантиментално. Телата излизат от сенките и физическите особености се определят от почти заслепяващата светлина, подчертавайки драмата на събитието, което картината разказва.

Творбата представлява нетрадиционно представяне на човешката и природната реалност, нов начин на живопис, блокиране върху платното, между остри и разкъсващи контрасти на светлини и сенки, фрагменти или по-скоро парчета от движещи се тела, уловени в най-високото и непреодолимо напрежение не само физически, но преди всичко психически, емоционално и сантиментално. Телата излизат от сенките и физическите черти се определят от почти ослепителната светлина, подчертавайки събитието, което картината разкрива с голяма драматичност.

Изработката е доста проблемна: проучванията през 1982 г. позволяват да се открият чрез рентгенови изследвания няколко признака на предишни щрихи и пренарисуване,[15] някои в долната част, където наведеният мъчител е леко завъртян (първоначално настоящият ляв крак вместо е бил дясен на мъжа) и преди всичко на височината на набедрената превръзка на мъчителя вдясно, където рентгеновите лъчи разкриват глава на мъж, впоследствие изтрита (вероятно идентифицирана с клиента или, по-малко правдоподобно, с доминикански монах). По-нататъшни проучвания показват, че платното е резултат от ушиването на три отделни парчета плат, две с еднакви размери и хоризонтален разрез, които са съединени заедно почти на височината на пъпа на Христос, и друго 17 см широко и с дължина по цялия ръб на платното, добавено в дясното поле, което е било полезно за завършване на крака на мъчителя отдясно с реализацията на неговата пета (която първоначално е изрязана).

 
Детайл на мъчителя от платното в Неапол – фигура, използвана също така в Бичуването от Руан и в Саломе от Лондон

Както е обичайно за стила на Караваджо, това платно включва портрети на хора, познати му от живота, в този случай вероятно срещнати по време на неговия неаполитански престой, и които също се използват повторно в други творби, като екзекуторът отляво на заден план, който е същият персонаж във версията на Бичуването (днес в Руан) и на Саломея с главата на Кръстителя (днес в Лондон).[16]

От самото начало произведението е особено оценено от неаполитанската артистична среда, дотолкова, че е поискано копие от Андреа Вакаро, което все още се пази днес в Параклиса на Молитвената броеница на църквата „Сан Доменико Маджоре“, където преди е било платното на Караваджо преди окончателното му преместване в [[Национален музей „Каподимонте“].

Влиянието на Микеланджело да Караваджо сред неаполитанските художници караваджисти Андреа Вакаро, Батистело Карачоло и Лука Джордано може да се види в рисуваните от тях картини на същата тема.

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  • Marta Ragozzino, Caravaggio, Firenze, Giunti, 1997 ISBN 88-09-21217-7
  • Nicola Spinosa, Pittura del Seicento a Napoli - da Caravaggio a Massimo Stanzione, Napoli, Arte'm, 2008
  • Sebastian Schütze, Caravaggio. L'opera completa, Colonia, TASCHEN GmbH, 2009
  • Lorenza Mochi Onori, Flagellazione di Cristo (scheda), in Claudio Strinati (a cura di), Caravaggio (Catalogo della Mostra tenuta a Roma nel 2010), Milano, Skira, 2010, с. 194-199, ISBN 978-88-572-0601-1.
  • Rossella Vodret (a cura di), Dentro Caravaggio (catalogo della Mostra tenuta a Milano nel 2017-2018), Milano, Skira, 2017, с. 166-168, ISBN 978-88-572-3607-0.
  • AA. VV., Caravaggio Napoli, catalogo della mostra di Napoli a cura di Sylvain Bellenger e Maria Cristina Terzaghi, Milano, Electa, 2019.

Бележки редактиране

  1. ↑ Caravaggio. Milano, Il Sole 24 Ore. с. 124-127.
  2. ↑ Schütze pp.415-417..
  3. ↑ Schütze с.415-417..
  4. ↑ flagellazione di Cristo dipinto, 1607 - 1607 // Посетен на 11 дек. 2022.
  5. ↑ Schütze с.415-417..
  6. ↑ а б в Caravaggio. Milano, Il Sole 24 Ore. с. 124-127.
  7. ↑ Caravaggio. Milano, Il Sole 24 Ore. с. 124-127.
  8. ↑ Schütze с.415-417..
  9. ↑ Supplimento a Napoli sacra di Cesare d'Engenio Caracciolo. na, 1654.
  10. ↑ Antonella Dentamaro, Carlo de Lellis, Aggiunta alla "Napoli sacra" dell’Engenio Caracciolo, tomo II, с. 261. URL посетено на 11 дек.2 022 г.
  11. ↑ а б Schütze pp.415-417..
  12. ↑ Caravaggio. Milano, Il Sole 24 Ore. с. 124-127.
  13. ↑ Europa - 20ª emissione // Посетен на 10 дек. 2022.
  14. ↑ Caravaggio. Milano, Il Sole 24 Ore. с. 124-127.
  15. ↑ Schütze с.415-417..
  16. ↑ Caravaggio. Milano, Il Sole 24 Ore. с. 124-127.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Flagellazione di Cristo (Caravaggio) в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бичуването_на_Христос&oldid=11615576“.